ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДРЕВНА, НЕСЛАВЯНСКА БРОЙНА СИСТЕМА

В БЪЛГАРСКИТЕ ДЕТСКИ БРОИЛКИ С МАГИЧЕСКА И

РЕЛИГИОЗНА ФУНКЦИЯ

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

До началото на урбанизацията и навлизането на телевизията и компютрите, броилките бяха важна част от детските игри. Разделени в група, всяко дете е произнасяло поредната дума от известна на всички броилка и детето, на което се пада последната дума излиза от играта. Понеже децата имат силна памет може да се вярва, че в някои броилки има съхранени думи от древни бройни системи или религиозно-магически формули.

Пример за това е известната броилка на английските деца: „deny, meeny, miny, mo". Според теолога Чарлз Франсис Потър[1], тези думи са остатък от броилка, използвана при избирането на човешки жертви за друидските церемонии (1 в.пр. Хр.). В случая, оригиналната друидска броилка  е известна: Eena, meena, mona, mite Basca, lora, hora, bite, Hugga, bucca, bau, което означава Eggs, butter, cheese, bread, Stick, stock, stone dead - O-U-T! Друг пример е съвременната чечено-ингушска клетва "ала, билла", която идва от имената на езическите нахски богове Алла и Белла, които живеели в пещери и орисвали съдбата на новородените деца.

С цел извличане на историческа информация, голям брой (над 50) броилки бяха събрани от различни краища на България [2, 3, 4, данни от интернет]. Разбира се, събраната извадка не може да бъде пълна и характерна за цялата страна, но тя е достатъчно представителна, за да могат да се направят няколко първоначални извода.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ.

Най-общо, събраните броилки могат да се разделят на три групи, от които историческа стойност имат първите две. Третата група включва броилки, създадени съвсем  наскоро, които имат по-скоро вид на детски песнички, скороговорки и стихчета, направени по подражание на модни форми. Те не са представени, защото нямат стойност за настоящия анализ.

 1. В най-важната, първа група влизат десетина броилки, в които се съдържат достатъчно на брой последователни бройни думи от някаква броична система от неславянски и небалкански език. Броичната система на всеки език влиза в неговото най-консервативно словесно ядро, която го характеризира като език от определено езиково семейство и група. Като следствие, установената последователност от бройни думи, макар и само няколко на брой, позволява такова характеризиране. Намерени са две основни броилки от този вид, обозначавани по-нататък като броилка №1 и броилка №2 (табл. 1), няколко техни варианта, както и множество броилки съдържащи фрагменти от тях. Броилки №1 и 2 са обозначени като основни, защото съдържат пълен набор от бройни числителни в десетичната бройна система. 

Таблица 1. Състав на основните две броилки от първа група. 

Всяка една от основните броилки № 1 и 2 може условно да се раздели на две половини, като първата половина съдържа думите от 1 до 6, а втората от 7 до 10.  Причините за това разделяне ще бъдат обяснени по-късно.

Броилка № 1 (табл. 1) е известна на автора от неговата майка, Господина Добрева Танева (р. 1932) от с. Самуилово, област Стара Загора. Вариант на тази броилка е записан по-рано [Българско народно творчество – 12 том. Пословици,   поговорки,   гатанки. Отбрал и редактирал Цветан   Минков. Редакционна колегия. проф. М. Арнаудов, Ив. Бурин, Хр. Вакарелски, проф. П. Динеков, Д. Осинин (отговорен редактор). Изд. Български писател.София. 1963. стр. 52], който съдържа почти същите думи: едноло, дволо, троло, чивиле, пале, шале, шандъм, дадъм, дервен, дескръц. В много други по-съвременни и непълни варианти на тази броилка се срещат вмъкнати фрагменти от нея, което говори за нейния много по-стар произход.

Броилка № 2 е записана от В. Младенова (1960 г., с. Тотлебен, област Плевен) сред етнографската група от българи, наречени “мизийски аги” [Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач. Сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44]. Варианти на тази броилка или отделни фрагменти от нея се срещат в много краища на България. Например, в Кюстендилско тя гласи: андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин, бус карпуз! Почти идентична броянка е използвана масово и във Вардарска Македония. В една публикация от Р Македония [Владимир Арсенијевиќ. Сп. Маргина, бр. 65, Лексикон на ју митологијата. Ема есеса...] се казва: меѓу повеќето популарни невербални броенки на нашето детство, најпозната и најраспространета е: “Ен ден дину сава рака тину сава рака тика така елем белем буф триф труф”. Фактът, че броилка № 2 се е съхранила в обширното землище на древните българи практически без промяна, въпреки пълната забрава на семантиката на думите показва, че децата са се отнасяли с по-особен респект към нея.

Броилка № 1 е уникална с няколко неща. Тя е построена така, че всяка дума от нея отговаря на определено число, което е голямо изключение сред останалите броилки, даже броилка № 2. Не съществува никакво съмнение, че “чирика” означава четири (или четвърти), “пака” – пет или пети, “шака” – шест или шести. Понеже тези странни за съвременния българин думи звучат изцяло като индо-ирански числителни, в таблици № 2 и 3 са дадени названията на първите десет бройни и поредни числа в древния авестийски и в съвременните най-главни ирански и индийски езици. Очевидно е, че думите “чирика”, “пака” и “шака” са близки до съответните числителни имена за четири, пет и шест от посочените езици. Наставката “–ка” също е широко използвана в авестийски и санскрит, например thrisãsca (три), pañca (пет), navaca (девет). От друга страна, тези три последователни бройни думи се различават от съответните числителни имена при славяните, тюрките, угро-уралските народи, както и съседните балкански и другите европейски народи. От тук може да се предположи, че в посочената броянка е съхранен фрагмент от бройната система на индоиранските езици. Предположително, този фрагмент е наследство от бройната система на прабългарите, който, съгласно съвременните исторически данни са източноирански народ.

Таблица № 2. Числителни бройни и редни в авестийския език.

Табл.  3. Бройни системи при съвременните ирански и индийски езици.

Основите на думите инòла-двòла-трòла от броилка №1 съвпадат със съответните славянски бройни числителни едно, две и три. Тези три най-консервативни за всеки език думи се срещат обаче в почти всички индоевропейски езици. По тази причина, думите инòла-двòла-трòла могат и да не бъдат славянски. И наистина, наставката “–ол” в тези думи със сигурност не е славянска и е най-вероятно прабългарска. Под формата АЛ, УЛ, ЪЛ, ЕЛ и ИЛ тя се среща в много древни прабългарски думи като: ОНГЪЛ, ТЕРВЕЛ, ИЗБИЛ (ИЗБУЛ), ВОКИЛ, КОРДИЛ, БОИЛА, БУТАУЛ (ВУТАУЛ), СУРСУВУЛ, МУГЕЛ, НЕБУЛ (НЕВУЛ), ТИТЕЛ, ЕСЕГЕЛ, БЕРСИЛ, ТОХОЛ, СЪСЕЛ, ШОШЕЛ. Освен това, същите числителни редни (две, три) се срещат и в иранските езици, например на пащо две е “два”, а три - “дре” (табл. 3).  Като имаме пред вид това, изглежда твърде възможно целите думи инòла-двòла-трòла да са също прабългарски или близки до съответните прабългарски числителни.

2. Различните автори дават различни обяснения на думите от броилка № 2, например прабългарски военни термини (П. Добрев) и бройни думи от месопотамски езици (Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44). Опирайки се обаче на уникалната броилка № 1, ние можем да  предположим, че в броилка  № 2 също се съдържат думи от бройната система на индо-иранските езици. Това са началните думи “ан, дан, тина, сарака” – едно, две, три, четири, както се вижда от табл. 2 и 3.  Например “тин” (в броилката “тина”) е "три" на езика хинди-урду (600 млн. души), а “чар” (в броилката “сарака”, т.е “сар” с авестийско-санскритския суфикс “-ка”) е "четири" на всички индо-ирански езици! Ан (едно) е подобна на съответни думи от индоевропейските езици: one (англ.), une (френски), ein (немски), один (руски).

3. Общият анализ на събраните броилки показа, че много от тях започват еднотипно с фрази от вида "елим, белим", “ала-бала” или други подобни (табл. 4). Това даде основание такива броилки да се отделят в самостоятелна втора група. Друго важно основание за това обособяване послужи наблюдението, че тази особена начална фраза е включена в средата на оригиналните броилки № 1 и 2, като ги разделят на две половини (табл. 1). Например, фрагментът “елим - белим - буз - карбуз” от втората половина на броилка № 2 (табл. 1) можем да го видим изцяло проектиран в първите думи на броилката от с. Самуилово, “ала-бала-прус (та) - кала” (табл. 4). Този извод се потвърждава с броилка № 1 (табл. 1), където на мястото на числата седем – осем стои подобна фраза (съдъм-бъдъм). Може, следователно, да се предположи, че броилките от втора група първоначално са били обособена фракция (втората половина) от основните броилки № 1 и 2 (табл. 1). Вероятно, втората половина от основните броилки (думите за 7, 8, 9 и 10) са могли да бъдат използвани като самостоятелна бройна или магическа фраза. Трето важно обстоятелство за обособяването на тази половина като самостоятелен фрагмент служи фактът, че съгласно броилки № 1 и 2, тази фракция започва от мястото на знаменателното число седем. Известно е, че прабългарите, които предположително са съставили броилки № 1 и 2, са били твърди привърженици на числото седем като божествено число, имащо изключително влияние върху съдбата на хората и събитията (Милош Сидеров). По същество, вярата в магическата роля на числото седем произхожда от древните месопотамски и съседните им ирански народи, които са имали религия, основана на седемте богове-планети. Тя е характерна за прабългарите, но не и за славяните.

Таблица 4.  Броилки, които представляват вариант на втората половина на броилки № 1 и 2

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ.

1. Съществуват множество броилки от първа група, в които първоначалната последователност от думи се е съхранила само частично и то само в началото. По разбираеми причини, тази част има най-консервативен характер, докато по-следващите думи търпят по-бързи и случайни промени. От анализа на настъпилите промени могат да се направят много интересни изводи. Например, двойките думи “единала–двадинала” (броилка от гр. Гълъбово - табл. 5), и “ина люда – две люди” (броилка от с. Самуилово - табл. 5) са очевидно варианти на началния фрагмент “инола-двола” от уникалната броилка № 1. Въпреки промяната на основата на думите, съхранен е изходният прабългарски (?) суфикс “-ла”, като във фрагмента “ина люда-две люди”, този суфикс даже се е превърнал в начална сричка на славянската дума “люде” – хора!  С други думи, тук се вмъква нова, вече славянска думичка, която придава разбираем смисъл на фразата за по-късно родените деца. Друг важен момент в по-късната славянизация на броилка № 1 е заместването на вече непознатото “сарака” – четири (четвърти) с подобна, но вече позната думичка “цар”. Тези промени вероятно отразяват процеса на постепенна славянизация на българския народ, настъпила по исторически данни в периода IX - X-ти век. Тези наблюдения посочват изключително древния и консервативен характер на началната “прабългарска” фраза “инола-двола-чирика”, която би могла да се отнесе по време преди посочения период.

Таблица 5.  Броилки, в които се съдържа само фрагмент от първоначалната бройна система.

2. Много показателно е това, че на мястото на девет в броилка № 1 стои думата “геврек”. В съзнанието на българина думата геврек, освен като обозначение за тестено изделие с формата на кръг, има значение и на “кръг, колело, окръжност, нула, буквата О”. Друга подобна българска дума, гергев, има почти същото значение и означава “дървен кръг за изпъване на плат с цел бродиране”. Етимологията на самобитните български думи “геврек-гергев” е неясна и твърде несполучливо обяснена в Речника за чужди думи в българския език. Според мене, единствената сполучлива етимология може да дойде от севернокавказките езици, при това от техните древни форми, отбелязани в периода около новата ера. В тях е имало две думи (*hwǝ̄lkwē и *gīrgwv), подобни на геврек и гергев, които са означавали “кръг, колело, окръжност”. На тази основа може да се предположи, че “геврек” и “гергев” имат древен севернокавказки произход и са донесени от прабългарите. Но защо в броилка № 1 на мястото за числото девет стои думата геврек (кръг)? Това може да се обясни с факта, че числената стойност девет в древната гръцка азбука и в глаголицата е представяна чрез буква, подобна на геврек, буквата "тита" (фиг. 1). Този факт също говори за изключително древния характер на броилка № 1, в която може да са отразени езикови форми от епохата на Първото българско царство.

Фиг. 1. Списък на буквите от кирилицата, които са използвани и като цифри с показаната числена стойност. В кирилицата, глаголицата, старата гръцка и еврейската азбуки, цифрата 9 е записвана с буквата "тита", която има формата на кръг, т.е. геврек.

3. Има много основания да се счита, че думата "бъдъм", която стои на мястото за "осем" в броилка № 1 може да е оригинална дума от езика на прабългарите със значение "осем". Съгласно надписа от с. Балши, българите са покръстени в годината етх (куче - 864 г.), месец бехти (?). Изразът етх бехти се среща и в послеслова на монаха Тодор Доксов от 907 г. към превода на проповедта на св. Атанасий от Александрия срещу арианите [В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. Изд. Наука и изкуство. София, 1981. с. 110]. Прабългарското календарно название “бехти” обаче има същата основа, както и “бъдъм” (тук -ом, ем са суфикси, сравни тутом, твирем, читем, елем) и може да означава "осми". Действително, при някои европейски народи, наследници на бившото келтско население, думата за "осем" е подобна на посочената "бехт-бъдъм": каталонски vuit, фурлански (фруилиански) vot, ломбардски vott, vòtt, оскански vhto, провансалски vuech, кимрийски wyth, уелски wyth, wit, гасконски ueit и френски huit. Като имаме пред вид естествения преход "Б -В -У" (например Будим -Видин, Вокил - Уокил, българ - вулгар, vater - water), можем да открием родство между прабългарското "бехт, бъдъм" с протокелтското vuit, wyth, vot, wyth, wit, huit - осем! Тази връзка е възможна, защото келтите са родствени и силно смесени с кимери и скити, които от своя страна са родствени с по-късното сармато-прабългарско население по Северното Причерноморие. Следователно, би могло бехт – бъдъм да означава “осем” на езика на прабългарите., съответно, с бехти (осми) може да е означен прабългарския "осми месец".

4. При игрането на българските хора в близкото минало играчите се разделяли на два отбора, които подчертавали своето превъзходство едни над други с виковете “елим, белим - наш’то хоро!”. Тук изразът “елим-белим” има смисъл на пожелание, утвърждение, заклинание и магическа формула! Вероятно подобен смисъл имат и добре известните фрази-идиоми от този вид: “люльлю – бальлю”, “ала-бала”, "али-бали", “илилика-пипилика”, “онче-бонче”, “ен-бен”, “еника-беника”, “еца-беца”, “ези-бези”, "еленке-беленке", които може да варианти на един първоначален оригинал (елим-белим) или да са съставени по негов образец, носейки същия пожелателен, заклинателен и защитен характер.

Фиг. 1. Традиционен общобългарски битов орнамент - елбетица.

Оригиналното съчетание “елим-белим” от броилка № 2 обаче съответства на израза "съдъм-бъдъм" от броилка № 1 и може да има същия смисъл - "седем-осем". Това предположение се подкрепя от названието на известния оригинален български битов орнамент елбетица, който представлява осемлъчева фигура, съставена от два кръста с общ център (фиг. 1). Като отстраним къснославянската наставка “-ица”, остатъкът “елбет” може да се представи като двусъставна дума, съдържаща двете основи на това съчетание - “ел” и “бет”. "Бет" е прабългарското бехт – осем, основата на месечното название “бехти” и отговаря на броя на лъчите във фигурата. “Ел” би могло да бъде основата на “елим”-седем.

Съгласно представения анализ, изразът “елим-белим” и неговите варианти трябва да имат магическа, религиозна и защитна роля, произнасянето на който осигурява успех на следващите действия или пожелания. Обяснението за това идва от семантиката на израза “елим-белим” - седем-осем, наследство от прабългарите, които за разлика от ранните славяни са имали религия, основана на седмобожието.

Ако бехт – бъдъм - белим (осем) може да е прабългарска дума, родствена на съответната дума от езика на келто-кимерите, то на какъв език дума, подобна на елим е означавала седем? Такава дума за седем липсва при индоевропейците. Справката за названията на числителните бройни в известните езици на земята (http://www.zompist.com/numbers.shtml -  Numbers from 1 to 10 in over 5000 languages) показа, че единствените езици, на които има подобно название за седем са дравидските, говорени в днешна южна Индия. На най-големите езици от дравидската група - тамилски êlu, каннада eelu, малайски e:lu (ēlu), ирила elu и телугу êdu, означава “седем”. Възможна ли е връзка между дравидската дума за седем и старобългарското магическо "елим" - седем? Възможна е отново посредством прабългарите, чиято прародина е районът на планината Белур (Памир), съседен на древната предарийска цивилизация Мохенджо-Даро, където са говорени протодравидски езици. Ясно е, че това е твърде тънка и древна, следователно хипотетична връзка. Но все пак тя е възможна още повече, че се основава на древната и свещена роля на числото седем като магическо число в цивилизациите на Стария свят. Ако прабългарите са заимствали магически фрази от езика на древното дравидско население по долината на река Инд, то това означава, че те са използвали и много елементи от религията, календара и културата на тази древна цивилизация. В една броилка от с. Самуилово, област Стара Загора (табл. 5) е включена фразата “енимини-дудимини”, чието значение е неизвестно. Твърде любопитно е, че тази фраза е много близка до думите enimidi – tommidi, означаващи “осем - девет” на същия този дравидски език телугу!!

Но от това следва нещо много важно. Известно е, че в прабългарския календар има месечно название “елем” или “елим”, без да се знае определено за кой пореден месец се отнася. Напълно възможно е, месечното название “елим” да съвпада с думичката “елим” от оригиналната прабългарска броилка и да е седми месец от годината!

  1. Leach, Ed. Maria. Standard dictionary of folklore, mythology and legend. Funk & Wagnalls, 1949. New York.

 2. ДЕМИРЕВ, Владимир. Сечи, сечи месечинка : 143 традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки от Сливенско / Състав. Владимир Демирев ; Техн. ред. Росица Петрова-Василева. – Сливен : Жажда, 1999. – 80 с. (РБ “С. Доброплодни”; Истор. музей).

  3. Николай Ненов. Детски игри и броилки, В: Тетово (теренни материали и проучвания), колектив, Русе 1995, с.169-170

   4. Букурещлиев, М., Български детски песенен фолклор. М., 1986; Тонов, А., Христоматия по литература за деца и юноши. Част I. Детски фолклор. В. Търново, ВТУ, 1991