ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДРЕВНА, НЕСЛАВЯНСКА БРОЙНА СИСТЕМА

В БЪЛГАРСКИТЕ ДЕТСКИ БРОИЛКИ

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

        За да може да се определи етническия характер на един език, трябва да се познават поне няколкостотин думи от него, при това думи от неговото консервативно ядро. Словесният запас на един език е подложен на непрекъсната промяна. Най-лесно и бързо се променят думите от периферната част на езика, докато ядрото на езика, съдържащо неговите най-важни и основни думи е много консервативно. Броичната система на всеки език влиза в неговото най-консервативно словесно ядро и представлява сигурен белег, който го характеризира като език от определено езиково семейство и група. Един възможен източник, съхранил елементи от броичната система на прабългарите представляват детските броилки, по-точно най-старинната част от тях.

До началото на урбанизацията и навлизането на телевизията и компютрите, броилките бяха важна част от детските колективни игри. Всяка колективна детска игра съдържа няколко етапа. Първият етап включва съставяне на групата, чийто брой най-често не е фиксиран, но обикновено е от 5 до 10-12 деца. Следва вторият, наглед маловажен, но всъщност най-интересен и изпълнен с магически и заклинателен смисъл етап. Избира се този, който ще започне играта. Това се постига по принципа на последователното изключване. Едно от децата започва да брои останалите, като използва специална броилка. Детето, което е последно отброено излиза от класирането. Следва второ броене и второ дете бива изключено и т.н. до изключването на предпоследното дете. Така, от цялата първоначална група остава само едно дете, което или се обявява за победител или в следващия етап на играта заема определена роля, обикновено най-неблагоприятната. 

При съставяне на броилките децата проявяват творчество, подражание и консерватизъм. Обикновено селските деца са по-консервативни. Консерватизмът води до това, че някои от броилките се съхраняват продължително време без изменение, или частично изменени с вмъкване на нови елементи. Това води до утвърждаване на броилки, които са общи за даден регион и даже етническа територия. Целта на тази статия е да се анализират общите, напълно или частично запазени елементи в броилките, използвани от българските деца в миналото с цел да се намерят елементи на старинна бройна система, различна от сегашната. Че такава бройна система е съществувала, показват резултатите от изследването.

Пример за такова изследване е анализът на широко известната сред английските деца броилка: „deny, meeny, miny, mo". Според теолога Чарлз Франсис Потър[1], тези думи са остатък от древен ритуал, използван при избирането на човешки жертви за друидските церемонии (1 в.пр. Хр.). В случая, оригиналната друидска броилка  е известна: Eena, meena, mona, mite Basca, lora, hora, bite, Hugga, bucca, bau, което означава Eggs, butter, cheese, bread, Stick, stock, stone dead - O-U-T! Друг подобен пример е съвременната чечено-ингушска клетва "ала, билла", която идва от имената на езическите нахски богове Алла и Белла, които живеели в пещери и орисвали съдбата на новородените деца.

С цел извличане на историческа информация, голям брой (около 70) броилки бяха събрани от различни краища на България [виж цитираните източници в края на статията, а също данни от интернет]. Разбира се, събраната извадка не може да претендира за пълнота и изчерпателност, но тя обхваща голям брой източници от цялата страна и поради това тя е достатъчно представителна, за да могат да се направят няколко първоначални извода.

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ.

Най-общо, събраните броилки могат да се разделят на три групи според тяхната възраст, т.е,. продължителност на употреба. Разбира се, началото на тяхното създаване и продължителността им на употреба (възраст) са понятия относителни и могат да се определят само приблизително. Най-древните по възраст броилки са включени в първа група, а относително по-новите - във втора група. Историческа стойност имат само броилките от първите две групи, които са най-консервативни по съдържание. Третата група включва броилки, създадени съвсем  наскоро най-вероятно в условията на големите градове и направени по подражание на модни форми, които имат по-скоро вид на детски песнички, скороговорки и стихчета. Те не са представени, защото нямат стойност за настоящия анализ.

1. ПЪРВА ГРУПА БРОИЛКИ

 БРОИЛКА А. В най-важната, първа група броилки влизат няколко броилки, в които се съдържат достатъчно на брой последователни бройни думи от някаква броична система от неславянски и небалкански език (Табл. 1). Намерени са две основни броилки от този вид, обозначавани по-нататък като броилка А (варианти А-1, А-2 и А-3) и броилка Б (варианти Б-1, Б-2 и Б-3) (табл. 1). Към тях вероятно може да се добави и броилка В (табл. 1). Броилките А и Б са обозначени като основни, защото съдържат пълен набор от бройни числителни и защото множество други, очевидно по-нови броилки съдържат фрагменти от тях. Забележително е това, че въпреки тяхната очевидна древност, тези броилки отговарят на броене от 1 до 10, т.е, те строго се подчиняват на десетичната бройна система. Това не се отнася за по-новите и най-нови броилки, при които броенето е най-често от 1 до число, по-малко от 10. Освен това, всяка една от основните броилки А и Б може условно да се раздели на две половини, като първата половина съдържа думите от 1 до 6, а втората от 7 до 10.  Причините за това разделяне ще бъдат обяснени по-късно.

Таблица 1. Първа група броилки. 

        Броилка А-1 (табл. 1) е известна на автора от неговата майка, Господина Добрева Танева (р. 1932) от с. Самуилово, област Стара Загора. Тя представлява материална и теоретична основа на настоящето изследване. Леко променени варианти на тази броилка са записани преди това от други автори на други места в страната, което показва нейното национално разпространение и старинност: А-2 [], А-3 [] . В много други по-съвременни и непълни варианти на тази броилка се срещат вмъкнати фрагменти от нея, което потвърждава нейния много по-стар произход.

Броилка А-1 е уникална с няколко неща. Тя е построена така, че всяка дума от нея отговаря на определено число, което е голямо изключение сред останалите броилки, даже броилка Б-1. Не съществува никакво съмнение, че “чирика” означава четири (или четвърти), “пака” – пет или пети, “шака” – шест или шести. Понеже тези странни за съвременния българин думи звучат изцяло като индо-ирански числителни, в таблици № 2 и 3 са дадени названията на първите десет бройни и поредни числа в древния авестийски и в съвременните най-главни ирански и индийски езици. Очевидно е, че думите “чирика”, “пака” и “шака” са близки до съответните числителни имена за четири, пет и шест от посочените езици. Наставката “–ка” също е широко използвана в авестийски и санскрит, например thrisãsca (три), pañca (пет), navaca (девет). От друга страна, тези три последователни бройни думи се различават от съответните числителни имена при славяните, тюрките, угро-уралските народи, както и съседните балкански и другите европейски народи. От тук може да се предположи, че в посочената броянка е съхранен фрагмент от бройната система на древните индоирански езици. Предположително, този фрагмент е наследство от бройната система на прабългарите, който, съгласно съвременните исторически данни са преобладаващо източноирански народ.

Таблица № 2. Числителни бройни и редни в авестийския език.

Табл.  3. Бройни системи при съвременните ирански и индийски езици.

Основите на думите инòла-двòла-трòла от броилка А-1 съвпадат със съответните славянски бройни числителни едно, две и три. Тези три най-консервативни за всеки език думи се срещат обаче в почти всички индоевропейски езици. Наставката “–ол” в тези думи със сигурност не е славянска и е най-вероятно прабългарска. Под формата АЛ, УЛ, ЪЛ, ЕЛ и ИЛ тя се среща в много древни прабългарски думи като: ОНГЪЛ, ТЕРВЕЛ, ИЗБИЛ (ИЗБУЛ), ВОКИЛ, КОРДИЛ, БОИЛА, БУТАУЛ (ВУТАУЛ), СУРСУВУЛ, МУГЕЛ, НЕБУЛ (НЕВУЛ), ТИТЕЛ, ЕСЕГЕЛ, БЕРСИЛ, ТОХОЛ, СЪСЕЛ, ШОШЕЛ. Освен това, същите числителни редни (две, три) се срещат и в иранските езици, например на пащо две е “два”, а три - “дре” (табл. 3).  Като имаме пред вид това, изглежда твърде възможно целите думи инòла-двòла-трòла да са не славянски, а прабългарски или близки до съответните прабългарски числителни.

БРОИЛКА Б. Тази броилка е записана от В. Младенова (1960 г., с. Тотлебен, област Плевен) сред етнографската група от българи, наречени “мизийски аги” [Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач. Сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44]. Варианти на тази броилка или отделни фрагменти от нея се срещат в много краища на България. Например, в Кюстендилско тя гласи: андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин, бус карпуз! Според лична кореспонденция на автора с очевидци, броилка Б1 е използвана доскоро и в с. Церово, Пазарджишко и в самия град Пазарджик. Почти идентична броилка е използвана масово и във Вардарска Македония. Според лично съобщение на жител на областта Войводина, Северна Сърбия, почти същата броилка е ползвана и от децата в този район, който в първите пет-шест века от историята на България е бил съществена част от територията на българската държава и част от етническото землище на българите. Фактът, че броилка Б се е съхранила и досега в обширното землище на древните българи практически без промяна, въпреки пълната забрава на семантиката на думите показва, че децата, наред с използването на много други броилки, са се отнасяли с по-особен респект към нея. Причините за това се коренят както в качеството на децата (консервативност, паметливост), така и в липсата на контрол от страна на църквата и държавата над детските игри, а също и в наличието на известно магическо и заклинателно звучене на думите от тази броилка.

Различните автори дават различни обяснения на думите от броилка Б - бройни думи от месопотамски езици (Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44) или прабългарски военни термини (П. Добрев). Опирайки се обаче на уникалната броилка А, ние подкрепяме твърдението на В. Младенова, че това е броилка, но в нея се съдържат думи от бройната система на индо-иранските езици. Най-очевидни са началните четири думи на броилката: “ан, дан, тина, сарака” – едно, две, три, четири, както се вижда от сравнението с думите от табл. 2 и 3.  "Ан" (едно) е дума, подобна на съответните названия за "едно" от индоевропейските езици: one (англ.), une (френски), ein (немски), один (руски). "Дан" ("дван" с отпадане на полугласната W) е близко до названието за "две" в повечето индо-ирански и индо-европейски езици. “Тина” съвпада с "тин" - название за "три" в съвременния език хинди-урду (600 млн. души), а "сарака" (“сар” + авестийско-санскритския суфикс “-ка”) съвпада с названието за "четири" във всички индо-ирански езици! Същата дума - "чирика" стои на мястото на числото "четири" и в броилка-А. Обща за двете броилки дума (шака, така, тики) стои и на мястото за числото "шест", която е също индо-иранска. Всичко това говори за общ старинен индо-ирански произход на двете броилки А и Б. 

Броилка Б е интересна с това, че на седмо и осмо място стоят думите "елем-белим", които сами по себе си можем да видим като начало на много по-нови броилки от втора група и даже вмъкнати като фрагмент в броилки от трета група. Изразът "елим-белим" можем да го срещнем и като самостоятелна фраза  в българския език. При игрането на българските хора в близкото минало играчите се разделяли на два отбора, които подчертавали своето превъзходство едни над други с виковете “елим, белим - наш’то хоро!”. Тук изразът “елим-белим” има смисъл на пожелание, утвърждение, заклинание и магическа формула! Вероятно подобен смисъл имат и добре известните фрази-идиоми от този вид: “люльлю – бальлю”, “ала-бала”, "али-бали", “илилика-пипилика”, “онче-бонче”, “ен-бен”, “еника-беника”, “еца-беца”, “ези-бези”, "еленке-беленке", които може да са варианти на един първоначален оригинал (елим-белим) или да са съставени по негов образец, носейки същия пожелателен, заклинателен и защитен характер.

 Думите “тина" и "тики”  в броилка Б не могат да се преведат съвсем точно. В санскрит много двусрични думи са завършвали на "-а", когато са в мъжски род и на "-и", когато са в женски род. Например: deva (бог) - devi (богиня). Подобно правило има в съвременния език хинди-урду, например: larka – larki (момче-момиче), beta-beti (син-дъщеря). Думата “тина” има връзка с известната диалектна българска дума “танè” - дете и с авестийската и древноиндийска дума tanu – "тяло, човек". На тази основа може да се очаква, че двойката думи “тина-тики” означават “момче - момиче, дете, деца” и др. подобни.

2. ВТОРА ГРУПА БРОИЛКИ.

Тук се включват по-нови броилки с различна дължина и с разнообразен състав, включващ съвременни думи. Интересното в тях е относително постоянното им общо начало. Те започват еднотипно с консервативни фрази от вида "елим-белим", “ала-бала”, "еника-беника", "онче-бонче", "екете-бекете" и други подобни (табл. 4). Обикновено изследователите обръщат най-голямо внимание на тази особеност на детските броилки, като я обясняват с присъщата за децата склонност за опростяване, фонетично подражание и търсене на музикалност в изразите. Безспорно, такъв елемент има, но прави впечатление, че това правило за фонетична промяна засяга само или предимно началните думи на тези броилки, съответстващи на числата "едно" и "две". Освен това, най-често тези броилки започват с думите "елим-белим" или техни фонетични варианти (ала-бала), които стоят на седмо-осмо място в старинната броилка Б-1. Всичко това дава основание такива броилки да се отделят в самостоятелна втора, по-съвременна група. Друго важно основание за това обособяване послужи наблюдението, че тази особена начална консервативна фраза е включена в средата на оригиналните броилки А и Б (табл. 1), като ги разделят на две половини. Например, фрагментът “елим - белим - буз - карбуз” от втората половина на броилка Б (табл. 1) можем да го видим в леко изменена форма в първите думи на броилката от с. Самуилово: “ала-бала-прус (та) - кала” (табл. 4). Този извод се потвърждава с броилка А-1 (табл. 1), където на мястото на числата "седем – осем" стои подобна фраза (съдъм-бъдъм). Може, следователно, да се предположи, че броилките от втора група първоначално са били обособена фракция (втората половина) от основните броилки А и Б (табл. 1). Вероятно, втората половина от основните броилки (думите за 7, 8, 9 и 10) са могли да бъдат използвани като самостоятелна бройна или магическа фраза. Трето важно обстоятелство за обособяването на тази половина като самостоятелен фрагмент служи фактът, че съгласно броилки А и Б, тази фракция започва от мястото на знаменателното число седем. Известно е, че прабългарите, които предположително са съставили броилки № 1 и 2, са били твърди привърженици на числото седем като божествено число, имащо изключително влияние върху съдбата на хората и събитията (Милош Сидеров). По същество, вярата в магическата роля на числото седем произхожда от древните месопотамски и съседните им ирански народи, които са имали религия, основана на седемте богове-планети. Тя е характерна за прабългарите, но не и за славяните.

Таблица 5.  Броилки от втора група неотговарящи на десетичната бройна система.

        Към тази група се причисляват и броилките: "Ала-бала-ница-турска-паница-хей гиди ванчо-наш капитанчо" ; "Илилика-пипилика-домазан-докатран-черебей-русилей-тамбук-кукурок-мижи дупка", "ен-бен-ду-поп нале -ду-баба нели - на панели - ен - бен- ду" и др.

      В българския език, включително и в македонския му вариант, диалектите, народните песни и броилките се среща думичката "мина". Тя се среща винаги пред названия на хора и след някакво числително бройно, например “два човека - двамина”. В старите народни песни и приказки се срещат и изразите “девет мина братя”, “девет мина дружина”. Подобни изрази са живи в македонския диалект: “Деветмина стари луѓе” ; “девет мина брака”, “девет мина турци”, “седеммина”, петмина, “петмина од деветтемина”, “шестмина”, “притоа беа фатени шест мина терористи” и т.н.

Много по-често думичката “мина” се среща в съкратен вариант: два – двамина – двама с преобразуване на “мина” в “ма”; три-тримина-трима; четири-четири мина-четирма; пет-пет мина-петима и т.н. Особено добре и цялостно тази дума е запазена в изразите “седем – седем мина - седмина” и “осем – осем мина - осмина”. Атанас Славов [Диалектологически речник на сливенския говор. ИК "Жажда". Сливен. 2008, с. 74] счита, че оригиналната българска думичка “мина” означава “на брой” и се аргументира с израза “трима мина човека = трима на брой човека”. В действителност, "мина" означава "души, човека, мъже", но не и "одушевени предмети или жени" и пряко произлиза от протоиндоевропейското *manu = "човек, мъж".

Думичката “мина” = “човек, мъж, души” е запазена в началото на много детски броилки. Например “ини мини дуди мини” в броилка от с. Самуилово, Старозагорско и “ени мени дуду мени” в броилка от град Гълъбово, Старозагорско. В тези изрази “ени мени” означава “един човек” от прабългарското “ен, ан” = едно , а “дуду мени” = “двама души, два човека” от прабългарското “тут” = две, сравни прабългарското название тутом – втори на втория месец от прабългарския календар. 

Като най-консервативни и трайни, най-важни и информативни са първите две бройни фрази в броилките от втора група. Ето примери за начална фраза (едно-две) на броилките от втора група:

 1) Илилика - пипилика

2) Ала, бала

3) Онче-бонче

4) Ен-бен

5) Еника-беника

6) Единала - двадинала

7) Енемене - дудумене

8) Енимини дудимини

9) Ина люда – дюдю люда, и др.

Ан - дан

Анализ на първата дума от фразата:

1) Ен, ан, еника, единала, инола,  иналюда, енемене, енимини - всички вариант на индоевропейското ЕДНО ( ИНО), ONE, EIN = едно 

2) Ала, илилика - вариант на прабългарското АЛЕМ = първи

Анализ на втората дума от фразата:

1) Дан, дудумене, дудимини, дюдюлюда, двадинала - всички варианти на прабългарското ТУТ (две), ТУТОМ (втори)

2) беника, бен, бала, пипилика - всички вариант на индоевропейското (латинско, иранско) БИ - две

Думата "виндал" от фразата "Два царя - царавиндал" съвпада с прабългарската дума ВАНАНД = "побеждаващ, победител". От тук цялата фраза може да означава: "Два царя - царюпобедител".

Двойките думи “единала–двадинала” (броилка от гр. Гълъбово - табл. 5), и “ина люда – две люди” (броилка от с. Самуилово - табл. 5) са очевидно варианти на началния фрагмент “инола-двола” от уникалната броилка А-1. Въпреки промяната на основата на думите, съхранен е изходният прабългарски (?) суфикс “-ла”, като във фрагмента “ина люда-две люди”, този суфикс даже се е превърнал в начална сричка на славянската дума “люде” – хора!  С други думи, тук се вмъква нова, вече славянска думичка, която придава разбираем смисъл на фразата за по-късно родените деца. Друг важен момент в по-късната славянизация на броилка А-1 е заместването на вече непознатото “сарака” – четири (четвърти) с подобна, но вече позната думичка “цар”. Тези промени вероятно отразяват процеса на постепенна славянизация на българския народ, настъпила по исторически данни в периода IX - X-ти век. Тези наблюдения посочват изключително древния и консервативен характер на началната фраза “инола-двола-чирика”, която би могла да бъде връстник на посочения период.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ.

1. Много показателно е това, че на мястото на девет в броилка А-1 стои думата “геврек”. В съзнанието на българина думата геврек, освен като обозначение за тестено изделие с формата на кръг, има значение и на “кръг, колело, окръжност, нула, буквата О”. Друга подобна българска дума, гергев, има почти същото значение и означава “дървен кръг за изпъване на плат с цел бродиране”. Етимологията на самобитните български думи “геврек-гергев” е неясна и твърде несполучливо обяснена в Речника за чужди думи в българския език. Според мене, единствената сполучлива етимология може да дойде от севернокавказките езици, при това от техните древни форми, отбелязани в периода около новата ера. В тях е имало две думи (*hwǝ̄lkwē и *gīrgwv), подобни на геврек и гергев, които са означавали “кръг, колело, окръжност”. На тази основа може да се предположи, че “геврек” и “гергев” имат древен севернокавказки произход и са донесени от прабългарите. Но защо в броилка А-1 на мястото за числото девет стои думата геврек (кръг)? Това може да се обясни с факта, че числената стойност девет в древната гръцка азбука и в глаголицата е представяна чрез буква, подобна на геврек, буквата "тита" (фиг. 1). Този факт също говори за изключително древния характер на броилка А-1, в която може да са отразени езикови форми от епохата на Първото българско царство.

Фиг. 1. Списък на буквите от кирилицата, които са използвани и като цифри с показаната числена стойност. В кирилицата, глаголицата, старата гръцка и еврейската азбуки, цифрата 9 е записвана с буквата "тита", която има формата на кръг, т.е. геврек.

2. Има много основания да се счита, че думата "бъдъм", която стои на мястото за "осем" в броилка А-1 може да е оригинална дума от езика на прабългарите със значение "осем". Съгласно надписа от с. Балши, българите са покръстени в годината етх (куче - 864 г.), месец бехти (?). Изразът етх бехти се среща и в послеслова на монаха Тодор Доксов от 907 г. към превода на проповедта на св. Атанасий от Александрия срещу арианите [В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. Изд. Наука и изкуство. София, 1981. с. 110]. Прабългарското календарно название “бехти” обаче има същата основа, както и “бъдъм” (тук -ом, ем са суфикси, сравни тутом, твирем, читем, елем) и може да означава "осми". Действително, при някои европейски народи, наследници на бившото келтско население, думата за "осем" е подобна на посочената "бехт-бъдъм": каталонски vuit, фурлански (фруилиански) vot, ломбардски vott, vòtt, оскански vhto, провансалски vuech, кимрийски wyth, уелски wyth, wit, гасконски ueit и френски huit. Като имаме пред вид естествения преход "Б -В -У" (например Будим -Видин, Вокил - Уокил, българ - вулгар, vater - water), можем да открием родство между прабългарското "бехт, бъдъм" с протокелтското vuit, wyth, vot, wyth, wit, huit - осем! Тази връзка е възможна, защото келтите са родствени и силно смесени с кимери и скити, които от своя страна са родствени с по-късното сармато-прабългарско население по Северното Причерноморие. Следователно, би могло бехт – бъдъм да означава “осем” на езика на прабългарите., съответно, с бехти (осми) може да е означен прабългарския "осми месец".

Фиг. 1. Традиционен общобългарски битов орнамент - елбетица.

Оригиналното съчетание “елим-белим” от броилка Б-1 обаче съответства на израза "съдъм-бъдъм" от броилка А-1 и може да има същия смисъл - "седем-осем". Това предположение се подкрепя от названието на известния оригинален български битов орнамент елбетица, който представлява осемлъчева фигура, съставена от два кръста с общ център (фиг. 1). Като отстраним къснославянската наставка “-ица”, остатъкът “елбет” може да се представи като двусъставна дума, съдържаща двете основи на това съчетание - “ел” и “бет”. "Бет" е прабългарското бехт – осем, основата на месечното название “бехти” и отговаря на броя на лъчите във фигурата. “Ел” би могло да бъде основата на “елим”-седем.

Съгласно представения анализ, изразът “елим-белим” и неговите варианти трябва да имат магическа, религиозна и защитна роля, произнасянето на който осигурява успех на следващите действия или пожелания. Обяснението за това идва от семантиката на израза “елим-белим” - седем-осем, наследство от прабългарите, които за разлика от ранните славяни са имали религия, основана на седмобожието.

Ако бехт – бъдъм - белим (осем) може да е прабългарска дума, родствена на съответната дума от езика на келто-кимерите, то на какъв език дума, подобна на елим е означавала седем? Такава дума за седем липсва при индоевропейците. Справката за названията на числителните бройни в известните езици на земята (http://www.zompist.com/numbers.shtml -  Numbers from 1 to 10 in over 5000 languages) показа, че единствените езици, на които има подобно название за седем са дравидските, говорени в днешна южна Индия. На най-големите езици от дравидската група - тамилски êlu, каннада eelu, малайски e:lu (ēlu), ирила elu и телугу êdu, означава “седем”. Възможна ли е връзка между дравидската дума за седем и старобългарското магическо "елим" - седем? Възможна е отново посредством прабългарите, чиято прародина е районът на планината Белур (Памир), съседен на древната предарийска цивилизация Мохенджо-Даро, където са говорени протодравидски езици. Ясно е, че това е твърде тънка и древна, следователно хипотетична връзка. Но все пак тя е възможна още повече, че се основава на древната и свещена роля на числото седем като магическо число в цивилизациите на Стария свят. Ако прабългарите са заимствали магически фрази от езика на древното дравидско население по долината на река Инд, то това означава, че те са използвали и много елементи от религията, календара и културата на тази древна цивилизация. В една броилка от с. Самуилово, област Стара Загора (табл. 5) е включена фразата “енимини-дудимини”, чието значение е неизвестно.

Но от това следва нещо много важно. Известно е, че в прабългарския календар има месечно название “елем” или “елим”, без да се знае определено за кой пореден месец се отнася. Напълно възможно е, месечното название “елим” да съвпада с думичката “елим” от оригиналната прабългарска броилка и да е седми месец от годината!

        3. Може да се представи и втори, алтернативен извод. От представения анализ на най-добре запазените и древни броилки може да се предположи, че прабългарите първоначално са ползвали седемтична бройна система. Броенето е започвало от едно и е завършвало на шест, подобно на традиционната българска шестобална система за оценяване (едно-лош, две-слаб, три-среден, четири-добър, пет – много добър и шест - отличен). Последното число, седем, е считано за божествено, свещено и е произнасяно само в редки, изключително случаи. Могат да се приведат доводи, че самото название на седмицата при прабългарите (както и при евреите) е било епитет на бога и се е произнасяло в редки случаи с благоговение. По-късно, с възприемане на християнството се утвърждава десетичната бройна система. Това е отразено и в детските броилки, които се удължават за да достигнат до 10. Това е станало, като към старите шестобални броилки е добавен фрагмент за числата от седем до десет. В някои случаи този фрагмент е вече славянски или съдържа славянски елементи (съдъм-бъдъм-геврек-десет; шандъм- дадъм-дервен-дескръц). В други случаи той представлява просто повторение на началните четири числа от старата шестобална бройна система (ен-ден-дум; iku-piku-carapiku-bum). В трети, най-често срещан случай се вземат нови числа от друга бройна система, тази на месеците от прабългарския календар: елем-белем-буф-труф; елим-белим-буз-карбуз. В последните изрази думите елим-белим-труз (триф) трябва да означават “едно-две-три”. 

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:

         1. Leach, Ed. Maria. Standard dictionary of folklore, mythology and legend. Funk & Wagnalls, 1949. New York.

         2. ДЕМИРЕВ, Владимир. Сечи, сечи месечинка : 143 традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки от Сливенско / Състав. Владимир Демирев ; Техн. ред. Росица Петрова-Василева. – Сливен : Жажда, 1999. – 80 с. (РБ “С. Доброплодни”; Истор. музей).

          3. Николай Ненов. Детски игри и броилки, В: Тетово (теренни материали и проучвания), колектив, Русе 1995, с.169-170

           4. Букурещлиев, М., Български детски песенен фолклор. М., 1986; Тонов, А., Христоматия по литература за деца и юноши. Част I. Детски фолклор. В. Търново, ВТУ, 1991

         ИЗТОЧНИЦИ ОТ КОИТО СА ЗАПИСАНИ ОСНОВНИТЕ БРОИЛКИ:

А-1, К-1. Господина Добрева Танева, родена в 1932 г. в с. Самуилово, област Стара Загора.

А-2. Българско народно творчество – 12 том. Пословици,   поговорки,   гатанки. Отбрал и редактирал Цветан   Минков. Редакционна

       колегия. проф. М. Арнаудов, Ив. Бурин, Хр. Вакарелски, проф. П. Динеков, Д. Осинин (отговорен редактор). Изд. Български

       писател. София. 1963. стр. 52. 

А-3. Атанас Колев предава броилка от баба Атанаска Василева, с. Кочово общ. Садово, обл. Пловдивска, родена 1925 г.

А-4,  К-1 (вариант), Л-1. Архивен фонд на Даскалов, Богомил Христов (1876 - 1944), учител в гр. Трявна.  Окръжен държавен архив –

          Габрово. № 455/Инвентарен опис № 1. Инвентарни единици № 613-663

Б-1. Записан от В. Младенова (1960 г., с. Тотлебен, област Плевен) сред етнографската група от българи, наречени “мизийски аги”

         [Младенова В., 2000. Произход на населението от с. Б. Караагач. Сп. Авитохол, кн.12, с. 30-44]. Непълен вариант на тази броилка е

         срещан в Кюстендилско: андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин, бус карпуз!

 Б-2. Владимир Арсенијевиќ. Сп. Маргина, бр. 65, Лексикон на ју митологијата. Ема есеса...  В тази публикация от Р Македония се казва:

        меѓу повеќето популарни невербални броенки на нашето детство, најпозната и најраспространета е: “Ен ден дину сава рака тину сава

        рака тика така елем белем буф триф труф”.

Б-3, В-1. Според Zoran Siriski от Сърбия (2009, лично съобщение), в областта Войводина е ползвана подобна броилка:  EN-DEN-DINUS-

       SAVARAKA-TINUS-SAVARAKA-TIKA-TAKA-EN-DEN...DUM. Този вариант е много близък до броилката от Македония и е възможно да е

       занесен във Войводина от многобройните македонски бежанци след войните. В друго съобщение той твърди, че в детството си е

       ползвал и още една бройлка: EKETE-BEKETE-CUKURBE-ABER-BABER-DOMINE-IKU-PIKU-CARAPIKU-BUM. Тук забелязваме иранските

       бройни ЕК–едно (ЕКЕТЕ, ИКУ) и ДЖОХАР – четири (CUKUR, CARAPIKU).

  М-1. Музейна сбирка на град Гълъбово, Старозагорско.

Здравейте,
>Бях много развълнувана, когато прочетох , че странните думички от нашите
>броянки имали смисъл, и то какъв!
>Ще допълня, че броянка Б1 - Ан, Дан, Тина... . я пеехме на село - Церово,
>Пазарджишко и в Пазарджик, доста далеко от районите, където е записана от
>Вас. Зная и още една, подобна на Н1:
> Еника, Беника, Кликар бе, Абел, Фабел, Домин тре, Еска, Беска, Домин
>треска, Граф, Муф, Пуф!
>Поздрави,
 

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля, всеки който знае или може да открие подобни броилки или техни варианти да ги изпрати на адрес info@protobulgarians.com

Поговорки и скороговорки от Тревненско [43]:

Старо – харо  [43]– остаряло, разнебитено

Да ти не е коли – вид клетва (да се не видиш, макар!)

На ти бабо костен зъб, дай ми железен. (Казва се, когато се извади млечен зъб на малко дете)

Като духне Кошава и замръзне Нишава (Кошава – студен северо-източен вятър)

Тумба – лумба шикалка, няма сватба никава.

Отгоре осо (бодливо), отдолу босо. Що е то? Таралеж.

Мама-кер  [43]– неясен израз от Тревненско, който значи: Мълчи и внимавай! (Според мене думата “мама” наподобява отрицателната частица в езика хинди-урду и цигански - “меме”, а “кер” е основата на индо-иранския глагол “кар” – правя, върша. Така че, мама-кер би трябвало да значи “не прави нищо, недей, стой и чакай!!”).  

ЗА МНОГО ГОДИНИ на целия Ви екип!
Желая Ви здраве и благоденствие през новата година. Всеки ден да е нов, различен и по-добър за Вас и винаги да има някой, който да топли душата и радва сърцето Ви!
Казвам се Атанас Колев и съм от Пловдив, а повода да Ви пиша е Вашата страница http://protobulgarians.com, на която попаднах и по-точно старите броилки, върху които сте провели изследването. Поздравявам Ви за труда, който сте положили и Ви желая успех в наченанието. Интересувам се от старата история на нас българите и всичко свързано с корените ни, затова се радвам, че има хора, които правят подобни проучвания. Ако все още представлява интерес за Вас, Ви пращам две броилки от баба ми Нака (Атанаска Василева) от с. Кочово общ. Садово, обл. Пловдивска, която е родена 1925г. и все още е жива и здрава, слава Богу. Винаги ни е било весело да ги чуем и още от дете съм се чудил откъде идват те. И други възрастни хора от селото са ги казвали - така си играели като деца и никой не знае откъде и кой ги е измислил. Радвам се, че сте внесли някаква светлина в това. Ето ги и тях:
 
2. Ирлинку, турлинку, вранджал, скакал, пени-пени, дека-дека, ишмирика, ту-цирика, ту-урум, ту-десат.