Ирански суфикс "-ул" в българския език

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.

СУФИКСЪТ "- ЕЛ" И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ (-УЛ, АЛ, ЪЛ, ИЛ, ОЛ).

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Суфиксите от вида -АЛ, -ЕЛ, -ИЛ, -ОЛ, -УЛ са много важни за нашето изследване, защото те не са характерни за тюркските езици, но имат особено активна роля при словообразуването в индоевропейските езици. Нещо повече, тези суфикси заемат много особено положение в съвременните езици от индоевропейското езиково семейство. Те се срещат широко в някои езикови групи от това семейство (иранската, индоарийската, латинската и германската езикови групи) и в същото време практически липсват в славянските езици. Това, което е важно и интересно е, че при българския език има голямо изключение - въпреки че е славянски език, в него тези суфикси се срещат в множество старинни български думи и лични имена. Към тези думи не трябва да се включват множество подобни думи заети от персийски (тестемел, темел, рачел, пергел, тегел, енгел (пречка), инжел (край на живота), гердел (кръгъл съд с железни обръчи), дембел (мързелив, лентяй), ченгел (чäнгал на персийски), от италиански (кордел, дантела, пандела, сардела) и от немски (шпигел - огледало, шпиндел - вретено, ригел).

По-долу ще бъде показано, че суфиксът "ел, ал, ул" изпълнява няколко функции в българския език, една от които е да образува отглаголни съществителни имена. Подобна роля този суфикс има и в други езици, например английски: peruse (чета внимателно) - perusal (внимателен прочит); reverse (обръщам)- reversal (обръщане); remove (отстранявам) -removal (отстраняване); bestow (давам) - bestowal (дарение), rebut (аргументирано отхвърлям, оборвам) - rebuttal (отхвърляне, опровержение), nose (нос) - nozzle (наустник, накрайник, струйник, дюза) и др.. Ролята на суфикса –АЛ да образува отглаголни деятелни имена в индоиранските езици може да се види с примера на думата pazhal (пажал)– овчар на дардския език ховар, говорен в Източен Памир. Тя се образува от авестийския и общопамирски глагол pas ("паса овце", а също и "овца") и същият суфикс –аl.

Съществуват няколко хипотези за произхода и функцията на този старинен, но с твърде неясен произход български суфикс. Проф. Балкански (Т. Балкански. Българският цар Ивайло в светлината на езиковата археология. Изд. къща Знак. В. Търново 2005, с. 61-62) допуска, че българските суфикски от вида "ал, ел, ил, ъл" били куманско наследство и означавали отделна дума "племе". За доказателство той привежда племенните названия берсил, есегел и чангъл. Действително, в някои тюркски езици думата "ил, ел" означава "племе" (например илхан "племенен вожд"), но тя е заимствана от персийски. Не само поради това тезата на Т. Балкански е трудно защитима, но и защото берсилите и есегелите са местни сарматски племена от Прикавказието, известни поне 6 века преди куманите да дойдат от Централна Азия. Освен това наличието на такива прабългарски и старобългарски думи като крагуил (вид ястреб), печатил (вид печат), сокал (кухня), онгъл и мн. др. (виж по-долу), които нямат нищо общо с племена и племенни названия, отхвърлят тази теза. Суфиксът "-ул, ел, ил" се среща в няколко старинни руски думи, вероятно като старобългарско наследство, например "страшил" = плашило, "мастил" = "мастило" от маст = цвят. Руските етимолози го наричат "именен суфикс", суфикс за образуване на съществителни имена и го извеждат като наследство от индоевропейския праезик (Гамкрелидзе Т. В., Иванов Вяч. Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы: реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. — Тбилиси: Изд-во Тбилисского университета, 1984. — Т. 1–2. с.780, 597, 218, 807, 942). Същата позиция заемат и някои български учени. Според други суфиксът -ол, -ул в българските лични имена Радул, Драгул, Тихол и др. под. е дошъл от румънския език, където той играе ролята на определителен член. Ст. Младенов обаче категорично отхвърля това мнение и твърди, че този суфикс придава умалителен характер на посочените български лични имена, които според него водят началото си още от индоевропейския праезик (Младенов Ст. Има ли нещо румънско в имена като Радул, Драгул, Тихол и под.? // сп. Родна реч, год. IX, 1936, кн. 3, с. 128 – 135.). Безспорно, този суфикс в българския език е наследен от праиндоевропейския език, но остава неясно защо това наследяване протича в българския, но не и в големите и типични славянски езици? В тази връзка П. Голийски предполага, че този суфикс е наследство от езика на траките. Съществуват обаче само няколко тракийски думи (от общо 300 известни) в които той се среща, което е твърде малко за да се обясни активната му роля в българския език. Д-р Ж. Войников допуска прабългарски произход на суфикса, но счита че той е играл роля на умалителна частица, както при аланския (осетински) и латинския език. Всъщност, в старинната полска дума nochal "голям нос, носище" виждаме суфикса "-al", вероятно като латинизъм, в ролята му на увеличителна наставка.

Всички горепосочени автори правят заключенията си само на основата от няколко примерни думи от българския език, което е крайно недостатъчно за да се оформи определена теза. По-долу, на основата на огромен брой примери се прави анализ на мястото и функциите на този суфикс в българския език и се обосновава нова теза за неговия произход.

I. Най-интересният и същевременно напълно неизследван факт, който може да отговори на въпроса за произхода и ролята на суфикса –АЛ или подобните на него суфикси (-ел, ул, -ил) е, че той се среща в голям брой прабългарски думи и имена, които като правило носят ударението върху последната си сричка - самия суфикс:

СОКАЛ - кухня (праблг. дума). Произлиза от семантичната основа СОК (готвя, храна, месо - запазена в съвременния български език като "сок" - хранителна течност), от която е образувана

още една прабългарска дума - СОКАЧИЙ, СОКАЧ - готвач;

БЕРСИЛ - име на древнобългарско сарматско племе в Берсилия, Северен Кавказ. Основата е БАРС ("грива, гривест тигър" -ирански) - животно-прародител (тотем) на берсилите;

ПЕЧАТИЛ - старинно българско название за вид печат. Основата е прабългарското "печат";

КУРИЛ - калъп, матрица, първообраз, прототип. Основата е праиндоиранска - КУР (сърцевина, вдлъбнатина, правя вдлъбнатина, кухина, ядро);

КОРДИЛ - прабългарско име. Основата е общоиранското КОРД = меч. На пехлеви Kard, на санскрит Kartana, на авестийски Karta, на таджикски Kord - меч, а също и режа. От тази несъмнена

индо-иранска етимология следва, че Кордил сигурно означава "инструмент за рязане сечене, т.е., меч".

КРАГУИЛ - ястреб (праблг. дума), пославянчено до крагуй. От крагуил е образувана думата "крагуяр" - човек, отглеждащ крагуили за ловните нужди на владетелите.

САКАЛ (есегел, аскал) – название на българите от Волжска България, може да е свързано с названието на североизточните ирански племена САКИ.

ОНГЪЛ - централната част от територията на раннобългарската държава, произлиза от ОНОГ (център, вътрешност), от тук оногхонтор-булгар= вътрешни българи. Според правилото

ударението да пада върху суфикса "-ул, ел, ил", известната дума "òнгъл" трябва да се произняся онгъл.

ТЕРВЕЛ – владетел, кан на българите. Според правилото ударението да пада върху суфикса "-ул, ел, ил", името на Тèрвел трябва да се произняся Тервèл. Вероятно означава "трети", като

първол е "първи", а девол вероятно "втори" (сравни инола, двола, трола от старинната детска броилка).

В слудващите прабългарски думи основата е неясна:

ИЗБИЛ (ИЗБУЛ)– име на кавкан от средата на IX век и име на град във Волжска България (Избил или Избол). Най-вероятно означава "сърна", тъй като на много ирански езици подобна дума

(eshbul, isbul) означава "сърна".

ВОКИЛ (УКИЛ) - родове име при прабългарите (възможно да е прототип на стблг. "ук" = учен, грамотен, противоположно на "неук" - неграмотен, невежда, невеж).

БУИЛА - раннобългарска титла - боил, боляр.

БУТАУЛ (ВУТАУЛ) - лично име върху съд № 21 от прабългарското съкровище от Наги сент Миклош,

СУРСУВУЛ – име от прабългарски произход, носено от кавкана на цар Петър – Георги Сурсувул,

МУГЕЛ - прабългарско име. Мугел извършва преврат срещу брат си Грод, защото приел християнството от Византия.

НЕБУЛ или НЕВУЛ – прабългарско по произход име, носено от управника на тема Опсикон в Анатолия, българин по произход, назначен от император Юстиниян ІІ в 688 г. (АС -

БПСР, стр. 42)

ТИТЕЛ - название на голям български град северно от днешният сръбски Белград - областен център в България по времето на Крум и Омуртаг.

ТОХОЛ - потомък, наследник. От Авитохол - "потомък на сърна", първият владетел от Именника на българските канове, живял предположително около 165 г. сл. н. е.

СЪСЕЛ - плъх или мишка, понякога използвано наред със СОМОР - название на година в 12-годишния животински цикъл в календара на прабългарите. На сториндийски susi - мишка.

ШОШЕЛ - заек [7]. Днес от него е останало рядкото фамилно име Шошелов - Заяков.

ХУНОЛ - Alexius Hunol – български благородник с титлата sampsis [Ив. Добрев. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива, София, 2005, стр. 472]

ХОТАЛ(ИЧ) - в IX-ти век в Севлиевската котловина съществувал гр. Хотал (Хоталич). Раковски пише че край Севлиево е имало проход наречен Кутелиз или Кутелишка стена и

остатъци от средновековна българска крепост. Без съмнение това са руините на ранносредновековния (Хотал) Хоталич. Името прилича на названието на ранно-

средновековния град от Согдиана - днешният Сурх котал (Червен проход). Най-вероятно, основата на Хоталич означава "проход", може би от основата на глагола "ходя" +

суфикса -АЛ. От тук ХОТАЛ = "проход, минушка" - място, където се ходи, прохожда. Предложена е славянска етимология от "хотети" - искам, от тук Хоталич = желан, но

това е просто хомонимия, не е ясно какво му е желаното на този проход и този град.

Суфиксът "-ил", винаги под ударение (!!), се съдържа и в следните прабългарски думи, чиято семантична основа има известно значение:

Горните примери показват, че суфиксът "-ил" е присъствал много често думите от езика на прабългарите и е изпълнявал мощна словообразувателна роля. Като имаме пред вид, че този суфикс не е характерен за славянските езици и за близките до езика на траките гръцки, илирски и пеонски език може да се предположи, че в съвременния български език този суфикс е наследство от езика на прабългарите.

Суфиксът –ал, ол се съдържа и в една важна старобългарска дума, подробно описана във византийска бележка от XII-ти век за каноничния статут на Първа Юстиниана [П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Том I, Изд. Наука и изкуство, 1978, стр. 366]. В бележката се казва: “По-напред епископът на България бе тутулован примас, което на елински значи “първи”, на словенски или български или склавински “превол” (първол), което значи “първи”, тъй като при българите “превол” (първол) е “първият””. Явно е, че византийският автор изпитва голямо колебание как да нарече езика, говорен в България по това време (средата на IX-ти век) – словенски (кирило-методиевски), български или склавински (праславянски)! По-важното в случая е това, че византийският автор обяснява подробно една дума от езика или езиците, говорени в ранна България – превол, което значи "първи" или може би "първият"! Тази дума е много близка да авестийското paurva – "първи" и староиндийското purvas - "предишен, пръв", което показва откъде тя може да е дошла.

Ако в езика на прабългарите "превол-първол" означава "първи-първият", то числителните редни за "втори" и "трети" могат да имат формата девол и тревол. В действителност, такива думи от времето на езическа България съществуват. Девол е названието на важен областен център в Кутмичевица, втори по важност център на книжовността в България след Преслав по времето на Борис и Симеон. Тервол или Тервел (701 - 718 или 721) е третият владетел по ред, ако приемем дядо му Кубрат (628-655) за първи владетел и баща му Аспарух (639-700) за втори владетел на България. След Тервел е властвал Кормесий (718-724), който според Именника на българските владетели е носил второто име Твирем, означаващо "четвърти" според Петър Добрев! Така че подобна "числено редна" етимология на прабългарските думи първол - девол - тервел - твирем има както ясен етимологичен, така и убедителен исторически смисъл.

II. Представените по-долу примери показват, че българският суфикс "-ул, ал, ъл, ил, ел" произвежда отглаголни съществителни, деятелни имена., т.е., той има инструментална функция. Това става по две формули, кратка и разширена.

Съгласно разширената формула, деятелното име се образува като суфиксът "-ел" се добави направо към старобългарския инфинитив на глагола. Така се получава много известният, но неясен старобългарски суфикс "-тел". Например: гадати (да гадая) + ел = гадател; предсказати + ел = предсказател; учити + ел = учител; читати + ел = читател; слушати + ел = слушател и др. Старобългарския суфикс "-тел" е усвоен в източнославянските езици, където той има книжовен характер и придава извисен, благороден стил на речта.

Съгласно кратката формула, деятелното име се образува, като към корена на съответния глагол се добави посочения суфикс "-ел, ул, ъл". Следните думи са образувани по кратката формула:

1. Жител (стблг.) - лице, което живее в селище, държава. Жител = жит + ел, където жит е основа на старобълг. глагол жити (да живея).

2. Петел (стблг.) - мъжка домашна птица. Петел = пет + ел, където пет е основа на глагола пети, пея (по Фасмер).

3. Свирел (стблг.) - свирка, флейта, кавал. Свирел = свир + ел, където свир е основа на глагола "свирити".

Бучела (стблг.)– от буча + ел (суфикс) = нещо, което бучи. С течение на времето думата „бучела” се е превърнала в „пчела”. Старинното име на Битоля е всъщност Бучела = пчела.

4. Кръщел (ник, ница) - дете, което се кръщава в християнската вяра, при което кумът на родителите му го потапя в купел със светена вода, а свещеник трикратно отрязва кичур коса

(чембаса) от задния връх на главата му. Кръщел = кръщ + ел, където кръщ е основа на глагола "кръстити". Човекът, който кръщава кръщелника се нарича кръстил.

5. Пържола – глаголът трябва да е “пържа”, който е с начално “ъ” при това под ударение! В старобългарския език този глагол е съществувал като ПЪРЖИТИ (да пържа) и най-вероятно

е донесен от прабългарите, понеже подобен глагол е съществувал в санскрит bhr-jjaāti (да пържа) и в персийски barštan (да пържа).

6. Джурул – бъркалка (диалектна дума). Производно от глагола "джуркам - бъркам", например "джуркан боб" означава "бъркан боб".

7. Бухал – от глагола “бухам” (може да бъде звукоподражателен глагол)

8. Мързел - отглаголно съществително от глагола "мързелувам"

9. Гъдел - от гъделичкам

10. Зъркел (око [5])- от ЗРАК - светлинен лъч. Вероятно е имало първоначален глагол, от който е останала формата ЗЪРВАМ.

11. Мърсол (секрет от носа, диалектно [5]) – от глагола “мърся” (вероятно прабългарски) и окончанието –ол. Днешната книжовна дума "сопол" в миналото е означавала "тръбата от която

излиза въздуха на духалото". Очевидно имаме прехвърляне "тръба на духало" - "ноздра".

12. Възел - от съществителното ВЪЗА - връзка, връв, превръзка, в друг вариант "вързул" , от глагола "вързвам" запазено в името на село Вързулево, Велико Търновско.

13. Гърмел (гърмол) - гръмотевица, силен гърмеж, поредица от гърмове - от глагола ГЪРМЯ.

14. Грапел (грапавина) - от изчезнал глагол (грапя ?)

15. Крещел - вид блатна птица. От глагола КРЕЩЯ.

16. Властел - властелин, владетел, човек който властва. От тук идва и съвременната дума ВЛАСТ.

17. Вител - късо дърво за вързване на снопи. В някои места означава "вретено" [10] . От глагола ВИЯ, ЗАВИВАМ.

18. Печел - печалба, отглаголно съществително от глагола печеля.

19. Жегъл (жагъл) - желязна пръчка, с която се затваря ярема, така че впрегатното животно да не може да си измъкне врата. Подобна е и думата ЖЕГЛА (ЖЕГЛИ) - напречна дървена пречка в канатата на колата. Тези съществителни може би идват от глагола ЖЕГВАМ. Сходен до него е и глагола ЖИГОСВАМ, от който идва думата ЖИГАЛО (жило). Не е сигурно, но от тук може да идва и думата жезъл - богато украсена и подходящо оформена пръчка (тояга) - символ на власт. Глаголът ЗАЖЕГЛЯВАМ значи поставям жеглите на воловете при впрягане. Тези и много други думи, ако действително са прабългарски, показват елементи от богатата стопанска история на това древно племе, което очевидно е упражнявало предимно земеделска и занаятчийска дейност.

20. Женихъл - годежар, сватовник, човек който сватосва.

21. Шерил - човек, който шари, вапцва дрехи (название на професия и родово име от Габрово). Идва от прабългарската дума ШАР - оцветявам, шаря, рисувам. Тези думи са в значителна степен изместени от турския езиков плевел БОЯ, БОЯДЖИЯ.

22. Менял - човек който обменя пари, сарафин. Думата е съществувала в староруския език.

23. Легъл - неожената нива, чийто класове са полегнали и се женат трудно.

24. Чешел - старобългарска и църковно-славянска дума, означаваща "гребен". Образувана е от неславянския (прабългарски ?) глагол "чеша" и суфиксът - ЕЛ.

25. Твърдел [28] – крепост, твърдина.

26. Колыбел (люлка)- старобългарска и староруска дума. От глагола "колебая се, люлея се"

27. Невестулка - пожелателно название със структура "не- вестул- ка", от "вестул", нещо, което се вестява. "Невестул" - нещо, което не бива да се вестява, да идва и ни спохожда. Това е

отвратително хишно животинче, бич за селските стопани през зимата и пролетта.

28. Прашул - прах, от глагола "прашя".

29. Хъркол - човек, който много хърка, от глагола "хъркам".

30. Чупел - сухо, изпочупено дърво в гората, от глагола "чупя".

Вражал (ец) - (гадател, предсказател), врач и врачка (прорицател, гледачка), врачувам - предсказвам, влъхва - езически жрец, свещеник. Основата врач- на тези думи има прабългарски произход, етимологически възхождащи до асировавилонските думи bars (да видя, проверя) и bāru - жрец-прорицател. Вражалец е образувана чрез добавяне на славянския суфикс "-ец": врач - врачал - врачалец - вражалец.

Кърпел - кърпеж, закърпено място. Това е съществително образувано от глагола "кърпя", който най-вероятно възхожда към думата kapra – "плат, кърпа" в съвременния език хинди-урду и някои памирски езици. В някои диалекти "кърпел" значи тояга.

Бъркел (пречка, диалектно от Чирпанско) – съществително, образувано от глагола “бъркам” (в неговия смисъл на “преча”).

Сърбел - сърбеж, отглаголно съществително. Типично български думи с начално ударено "Ъ" са най-вероятно прабългарски.

Въртел - разтакаване, размотаване, когато човек урежда някакво отношение или зависимост. Думата "въртел" сигурно произлиза от глагола ВЪРТЯ, а от него идва и думата ВРАТ. Тази дума би трябвало да е прабългарска, тъй като се среща и при древните нахчи (чеченци) като ВОРТ - врат. Славянският й еквивалент е ШИЯ.

Въртол - "шиш с набучено месо, който се върти над огън". Също и "кръг, дъга от изникнали растения". Глаголът "въртя", основа на "въртел" и "въртол" е чужд на славянските езици и има съответствие в езика на древна Индия. Санскритският религиозен термин чакравартин означава "въртящ се кръг на битието", от "чакра" - кръг и "вартин" - въртящ се. "Въртол" е заимствана в руския език и се е употребявала до към XVI-ти век, след което е заменена от тюркизма "шиш".

Щъркел (щърк, в диалекна форма - щрък)– съществително образувано от глагола “стърча, щръквам”. Структурата на тези думи (наличие на ударено “ъ” в първата сричка) прави техния прабългарския произход твърде вероятен.

Гибел - съществително, образувано от старобългарския глагол "гибна", варианти "гина, загивам".

Хърдал - мъмрене, хокане (производно на стбл. дума "хърдание" със същото значение).

Интересно е, че в същата си роля на инструментален суфикс, "-ул" се среща и в няколко старинни думи в руския език, който в миналото е търпял силно българско влияние:

Ходуля, ходули = кокила, патерица. Основата "ход-" е взета от глагола "ходити, ходить" = ходя.

Качель = люлка. Основата "кач-" е взета от глагола "качати, качать" = клатя, люлея, движа напред, назад.

При някои отглаголни съществителни с краен суфикс –ал, -ел, изходния глагол може да се посочи с извесна доза несигурност. Например:

Гърло - вероятно от авестийски gar – „поглъщам”. Например, в авестийски език имало т.н. „жълт дракон” Aži Zairita, който бил aspō.gar „поглъщащ коне” и nərə.gar- „поглъщащ хора”. От тук идва българската дума „гърло”.

Креждел – заключалка [10]. Думата може да е свързана с прабългарската дума кръчии – ковач, златар [10], понеже в миналото металните заключалки са изковавани от ковачи. Вероятно, "кръч" е изгубен глагол = кова. В подкрепа на това идва и старинната българска дума кладиво – чук, млат [10], която има същата основа КР(Л)Д. Вероятно, от същата основа идват и специфично българските думи "гърча, гърч, гърчене", които отговарят на действие (огъване), получаващо се при коване на нагорещено желязо - огъване, гърчене. На осетински език, сходен с езика на прабългарите, съществуват две думи, производни на кръчии (ковач), това са "курт" означаващо ковач и "гурда" - стомана. До XVIII-ти век, българският град Кичево в Македония е носел името Кърчево (Кърчова в турските регистри), което на езика на прабългарите трябва да значи Ковачево. При съвременните тюркизирани наследници на волжските българи - татарите, има национален стил борба, наречен КРЯЖЬ. Догато се борят, всеки един от двамата борци е длъжен да държи ръцете си хванати (заключени) за колана на противника. Никому неизвестната дума КРЯЖЬ сигурно означава "заключалка", на прабългарски КРЕЖДЕЛ. Цялата съвкупност от сходни български думи -кръчии, кладиво, креждел, гърч, както и топонимът Кърчево (Кичево) и волжско-българската КРЯЖЬ са най-вероятно наследени от езика на прабългарите.

Ухъл - едра кръвосмучеща муха, която се среща най-често през летните месеци. Стършел, по руски - овод. Думата ухъл се среща в с. Самуилово - област Стара Загора. Каква е етимологията на ухъл? Много хора са чували тази дума, но я бъркат с "охлюв". В един български ръкописен документ от XIII-ти век (Пророчески сказания в Сборника на поп Василий Драгол, виж Емил Георгиев, Литературата на втората българска държава - литературата на XIII-ти век. Изд. БАН, София, 1977 г, стр. 260) се описват качествата на различни народи. Един от северните народи се изобразява толкова жесток, че "не са вкусвали друга храна, освен месо и юха", т.е. месо и кръв. Старобългарската дума "юха" очевидно значи кръв, от тук "ухъл" трябва да значи "кръвник", което е много точно! Етимологически, от същата основа "юха" - кръв идва и глагола "ухапвам", което би трябвало да значи "пускам кръв". От същата дума идва и названието Ухловица на една пещера до Пампорово, което идва от наличието в миналото на прилепи - кръвопийци в пещерата. Вероятно същата дума обяснява и названието "улолица" на совата. Думите "юха", "ухапвам", "ухъл", "Ухловица" и може би "улолица" нямат славянски паралели и може да са прабългарски.

Мастил(о) - оцветена течност за писане. Произлиза от старобългарската и черковно-славянска дума "маст, мъст" – багра, цвят, навлязла в руския език [10]. Тъй като "маст" значи "цвят", МАСТИЛ би трябвало да значи "оцветен, цветен", а "мастило" - средство за оцветяване.

Тръпъл – дървена преса за изстискване сока на плодове [10]. Очевидно, изходния глагол е с основа "тръп", който би трябвало да означава "притискам, натискам". От този вече изчезнал глагол са останали производните думи "изтръпвам, тръпка, тръпна".
Чекел - желязна огрибка, стъргало с което се почиства палешника на плуга от натрупаната пръст. Изходният глагол е очевидно "чекам", т.е., изстъргвам, отскубвам, изкоренявам нещо малко от повърхността на едно голямо тяло.

Гъдулка (български народен музикален инструмент, исторически прототип на цигулката). Съществува и старинната форма ГЪДУЛ, която може да има общ корен с ГЪДЕЛ, от тук и двете думи могат да произлизат от глагола ГЪДЕЛИЧКАМ. При свирене, гъдуларят допира леко с върха на пръстите си струната -нещо като "гъделичкане" на струната. От тук - гъдулка! Названието и инструмента нямат нищо общо със славяните, донесен е от Иран, където се нарича кеманча.

Босол - основа на старинното фамилно име Бòсолов (Стара Загора). Друг вариант на това име е Бузулов. Името Босул байрактар се среща в стара народна песен от Охридско. Подобно име, Босил, се среща в топоним от Струмишко, село Босилово. Имената Босол, Босул, Босил и Бузул съдържат семантичната основа БОС и суфикса "-ол, ул, ил" за образуване на отглаголни съществителни. Същата основа "бос" стои и в основата на старинното българско име Босота, но тук суфиксът е "-ота" (за суфикса "-ота, ета" сравни Домета, Добета, Белота, Корета, Барота - Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи: -ОТА). Смисълът на тази основа засега е неясен. Може би това е основата и на думите "басня" и "беседа". За проблемите на "славянската" (?) дума "беседа" (неубедително извеждана като "без+седя" ?!!) виж по-долу. Преходът "а-о" при старобългарските думи (басня-босота) е коментиран отделно. От тук "бòсол" - говорител, оратор (?), "бòсота" - разговор, разказ, беседа (?).

При други подобни думи обаче, изходния глагол засега е неясен. В този случай са нужни допълнителни изследвания. Някои от тези думи може и да не са отглаголни съществителни с краен суфикс –ел, -ал, -ол. Някои от тези думи може и да не са прабългарски. Например:

Чогол - притеснение. Подобни на тази дума са и ЧОГУЛНО, НАЧОГОЛЯВАМ, ЧОГЛЯ и ЧОГЛАВ [12]. Изглежда основата ЧОГ е имала смисъл на "теснина, стеснявам".

Бъкел (бокол) - голям дървен съд за вода. С този съд се гребе, за да се извади вода от кладенец. Може би идва от източноиранската дума БЪК - пълен, от тук българското "бъкан, бъкано" - препълнено с нещо.

Тетал – кълвач. (Тет = кълва, чукам ?)

Чухал - вид нощна птица, подобно на БУХАЛ [5]

Въбел - дълбок кладенец, излак. Синоним на общославянската дума "кладенец", която произлиза от немската дума kalte - студ. Може би идва от глагола "въбивам, вдълбавам"?

Шомбъл (охлюв)- остаряла, диалектни дума. (шомб – пълзя ?) [5]

Къдел (къделя) – парче вълна или памук, навито на върха на тояга (хурка) за да се източи, изпреде конец. (Къд = преда, точа ?)

Къжел (кужел) -горната част на хурката, където се пъхва къделята. Означава също и КОНУС.

Мухъл - еквивалентна на славянската ПЛЕСЕН

Въгъл - въглен

Ватъл (ватъли) - дървен педал, който се използва в домашния стан.

Джонгъл - кост, вероятно бедрена кост [5]. Преносно - дълги джонгъли = дълги крака. Подобна дума има в циганския език, също и в осетинския. Вероятно думата има санскритско-авестийски произход.

Петала - желязна подкова, закрепвана за копитото на коне. Може да произлиза от ПЕТА.

Бутела (което значи "пчела") - раннобългарското название на днешния град Битоля (античния Пелагония).

Кресло – трон. Морфемата “крес” е съвсем неясна.

Гугал (гугла)- висока шапка. Морфемата “гуг” е неясна.

Качул (гребен, перчем, изобщо нещо издадено на върха на главата) и качулка - покривало над главата. Вероятно основата "кач" е част от глагола "качвам се" - издигам се, издавам се над околността.

Прешнел - кръгло тяло с отвор, поставя се в долната част на вретеното за стабилизиране на неговото въртене.

Стършел - насекомо с остро жило, описано още в библията.

Стубел – иззидан с камъни кладенец [10]. По-общо, думите стубел, въбел и убел означават "голям кладенец" и са характерни само сред южните славяни [10]. Това може да се дължи на прабългарския произход на тези думи. На друго място същият автор [10] посочва, че "стубел" означава и "кошер от кух дънер". Стубел може да е свързана с думата "стъбло" - цилиндрично, удължено тяло. Известни са и топонимите на селищата Стуб и Стубел.

Плевел - вредно растение, бурен. В руския език тази дума я има, но липсват другите български думи - плевя, заплевен. Това показва, че тази дума вероятно е преминала от български в руски, подобно на стотици други български думи.

Гредел - греда, от глагола градя (?).

Нищел (ка) - педал в домашния стан. Изходният глагол може да е "нищя" - отделям една нишка от друга, когато са преплетени.

Бонела – вилица (остаряла диалектна дума от Чирпанско [5]). От тук “бон” може да бъде глагол със значение “бодвам, набучвам “ Може би думата БОНЧУК – “конска опашка, набучена на копие” идва именно от този глагол. Още в дълбоката древност (VI-ти век пр. н.е.), авестийците са влизали в бой начело с набучена на копие конска опашка, което е израз на боготворенето на коня. По-късно (III-ти век), тюрките и даже монголите заимстват този обичай, както и много титли, названия и думи от източно-иранците.

Шестил – вид дървесен вид (Acer platanoides) в горите до град Пещера. Основата е "шест", дума запазена в руски със значение "дълъг прът, тънко високо дърво".

III.1. Представените по-долу примери показват, че българският суфикс "-ул, ал, ъл, ел" има и втора функция, да образува нови съществителни имена на основата на стари съществителни или прилагателни имена.

Големил (Големин) - диалектно название на месец януари, буквално "голям месец" в контраст с февруари "малък месец".

Кръстил - човек, който кръщава - кръстник. Запазена в руския език като "крестил" и в името на село Кръстилово, област Благоевград.

Владил - владетел, властел.

Бродил - лодкар, моряк. Производно на "брод" = лодка, плитко място на река, водоем - плитчина.

Гостил - човек, който настанява пътници, гости - гостилничар, ханджия, хотелиер.

Путил (пътил, путин) - пътник, думата е староруска, вероятно заета от старобългарски.

Шумтил = човек, който вдига много шум, запазена във фамилното име Шумтилов. От глагола "шумтя", сравни кънтя, думтя (думкам), ментя (излъгвам) и т.н.

Патил (патилан) - човек, който често си пати, търпи беди и нещастия. Сравни: "Женило - мъжко пъчило, женско патило".

Джунел - съществително име, основа на фамилното име Джунелов. Образувано от съществителното "джуна" = "дебела устна". Човек с дебели устни.

Пърнавел (Бърнавел) - фамилен прякор (с. Самуилово, област Стара Загора). Образувано от съществителното "бърна" = "долната, по-дебела устна", от тук "да се избрунди" = "да се обиди, като провеси долната си устна". Пърнавел = човек с дебели устни.

Хърбел - хребет, връх, издатина, нещо издигнато над околността. Косвено означава "висок, слаб, мършав човек, върлина" - съществ. име, образувано от прилагат. "хърбав" [5].

Щърбел = падина, спад, жлеб, дол, обратното на "хърбел". Косвено означава "човек с паднал преден зъб" – съществит. име, образувано от прилагат. "щърб, щърбав". Сравни с

българската поговорка "Присмял се хърбел на щърбел".

Дъртел (дъртелник, стар човек) - съществително име, образувано от прилагателното "дърт".

Възел - от существителното ВЪЗА - връв, превръзка.

Хубавелка – съществително име, отнасящо за момиче и млада жена, образувано от прилагателното "хубав".

Мършелка - съществително име, отнасящо за момиче и млада жена, образувано от прилагателното "мършав".

Гиздавелка - съществително име, отнасящо за момиче и млада жена, образувано от прилагателното "гиздав".

Брадел, брадестил - човек с голяма брада, брадат.

Ролята на суфикса "-ил" може да се разбере от следните примери:

От съществителното "бод" е образувано друго съществително - бодил - "който притежава бодли", т.е., "бодлив храст".

От съществителното "стан" е образувано друго съществително - станил - "който притежава стан (къща) или много къщи", т.е., "стопанин, хазяин". Станил (Станоил, Станой) - лично име

От съществителното "гост" е образувано друго съществително - гостил - "който притежава много гости", т.е., "гостилничар, притежател на странноприемница, ханджия".

От съществителното "шип" е образувано друго съществително - шибил - "който притежава много шипове", т.е., "човек бунтар, хайдутин". Шибил - лично име на хайдутин.

От съществителното "бог" е образувано друго съществително - божил - "който притежава бог", т.е., "човек с благочестив характер". Божил (Богой, Богоя, Богорис) - лично име.

От съществителното "злато" е образувано друго съществително - златил - "който притежава злато", т.е., "човек с много злато". Златил (Златан, Златин) - лично име

От съществителното "сребро" е образувано друго съществително - сребрил - "който притежава сребро", т.е., "човек с много сребро". Сребрил (Сребрин) - лично име

От съществителното "богат" е образувано друго съществително - богатил - "който притежава богатство", т.е., "човек богаташ". Богатил - лично име

От съществителното "бран" е образувано друго съществително - бранил - "който притежава бран", т.е., "човек - бранител". Бранил - лично име

От съществителното "рад" е образувано друго съществително - радил - "който притежава радост или трудолюбие", т.е., "човек с весел или трудолюбив характер". Радил - лично име

От съществителното "рат" е образувано друго съществително - ратил - "който притежава рат", т.е., "човек който прави война, воин". Ратил - лично име.

От съществителното "цвят" е образувано друго съществително - цветил - "който притежава цветя", т.е., "човек който има вид на цвете". Цветил (Цветин, Цветан, Цветилин, Цветелин) - лично име.

От прилагателното "чип" е образувано съществителното име чипил - "който притежава чип нос". Чипилов - фамилно име.

III.2. В съгласие с горното при някои думи суфиксът "-ил" вероятно има заплашителна роля да образува защитни имена, предпазващи от болести, врагове. Например: Страхил (вариант Страшил, сравни "страшилище"), Мъжил ("мъжествен"), Гарил (от старобългарското "гар" - черен), Плашил (сравни "плишило", нещо страшно, плашещо), Стоил (вариант Стаил, Стоян) (устойчив, здрав, стояк).

III.4. Особено ценни са следните старинни имена, които имат варианти в имената на известни исторически личности - Мостил (вариант на по-известното име Мостич), Пресил (вариант на Пресиян), Сивил (вариант на Сивин, велик жупан на България по времето на Симеон), Борил (царско име от времето на Второто българско царство, вариант на Борян, Боряна), Модрил (Мъдрил, Мъдрой, вариант на Мъдрян, Модри), Боил (титла на държавник от езическа България, вариант на Боян, Воин - име на владетел или име на син на владетел от Първото българско царство), Крачил (вариант на Крачун, Крачол, Кържил? = Коледа).

III.3. Суфиксът "-ил" се среща и в старинните български имена: Царил (т.е, царски човек, царедворец), Дървенил (запазено във фамилното име Дървенилов) - "здрав като дъб"? Малко по-неясни са имената Добрил, Драгил, Момчил, Тръсил, Райчил (вероятно "слънцеподобен", защото "райчо" значи слънце), Светил (вероятно "светило"), Скорил, (вероятно "бърз"), Немил (който е ням?), Нежил (сравни с неясната старобългарска дума "нежит" - вид болест), Ранил, Радобил, Стаил, Стрезил (вариант Стрез), Стратил, Мъстил или Мастил (от старобългарското "мъст" = цвят, в частност син цвят, от тук мастило, мастилница), Славил (Славил Славилов от Стара Загора; - Славил (славило) - източник на слава (песни, музика), място или човек, които излъчват слава, песни, музика. Вероятно по подобен начин е образувано и названието на птицата "славей" - славянизирана форма на "славил, славел" - източник на песни, музика).

В Армения е имало област Вананд, населена от българите доведени от известния предводител Вананд. На 25 май 451 година, една дружина български бойци от тази област, заедно с три дружини арменски войни са се сражавали с персите. Българите били водени от Татул Ванандаци – господар на областта Вананд. Споменати са и още двама българи с имената Татул Димаксеан и Врен от рода Таршац [6]. Двукратно засвидетелстваното ранносредновековно прабългарско име Татул е образувано от суфикса "–ул" и неясната семантична основа "тат". Този прабългарски начин за образуване на лични имена е широко използван доскоро в българския език. Така са образувани огромен брой старинни лични имена [7] (днес запазени като фамилни): Драго – Драгил - Драгул, Дойчо – Дойчул - Дойчил, Дико – Дикул, Диво (Дивен) – Дивил, Добри – Добрил, Дедо – Дедул, Даро – Дарул –Дарил, Данго (от Дранго) – Дангул – Дангол – Дангил, Дандо -Дандал-Дандол, Дадо – Дадул –Дадил, Врано – Вранил (черен), Вико – Викул, Видо – Видел – Видол - Видул, Варо – Варул – Варчул, Вардо – Вардол – Вардул, Барс (Борис, Бързо) – Бързил (Бразил, Бразец - Бразиц), Бърню – Бърнел (планинец), Бушо – Бушил, Бродо – Бродил, Брено – Бренул, Братоя – Братоил – Братул - Братула, Бою – Бойкил – Бойкул, Курто – Куртел, Кутро – Кутрил – Кутрал (от кутри -малък), Кършо – Кършул, Миндо – Миндул, Мичо – Мичул, Момчо – Момчил – Момчул, Неко – Некул – Некол, Няго – Нягул – Нягол, Перо – Перел – Перул, Янчо – Янчул, Цанко – Цанкул, Чичо-Чичул и т.н. Макар че понякога се среща и в славянските езици, говорени в съседство с България, този начин за образуване на имена не е характерен за славянските езици изобщо и е напълно непознат за поляци, белоруси. Това е важен аргумент в полза на прабългарски произход на суфиксите –ал, -ул, -ил и т.н.

III.5. С този старинен суфикс са образувани и следните по-нови думи, при които отново ударението пада върху този суфикс: ПЛАШИЛО (чучело за плашене на птици), СТРАШИЛО (чучело за плашене на птици), ГЕРАНИЛО (дълго дърво, което се навежда над кладенеца, също и КЛИМАЛО от глагола "климам"), ТОЧИЛО, ТЕШИЛО (име на човек, който утешава), ЯРИЛО – крило на вятърна мелница, ТЪМНИЛО (тъмнина, мрак), ПАТИЛО ("женило-женско патило"), ШЕЙНИЛО, ПЛАЗИЛО (плаз на шейна), ПОВЕСИЛО (връзка от чушки, царевични кочани), РУЧИЛО (на гайда), СБИРИЛО – "сборище, тайно място за събиране на хайдути, сърбание" (Демирев В., Дечев В., Тодорова Н. Фолклорна традиция в Твърдишко. Изд. къща Жажда. Сливен. 2011, с. 31), СВЕТИЛО (светещо тяло, източник на светлина). С този старинен суфикс са образувани и най-новите думи РОДИЛКА (току що родила жена, лехуса), РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ (болнично заведение за раждане), КЪРМИЛКА (жена, родила дете и кърмеща го чрез сучене), ХРАНИЛКА (вид съд, коритце, за хранене на млади животни), ПОИЛКА (вид съд за поене на животни), РОНИЛКА (уред за ронене на царевични кочани), КОСИЛКА (механична коса, която се прикачва към трактор), БЕЛИЛ(О), ЧЕРНИЛО, КОТИЛО, КУРИЛО (топоним с неясно значение в Софийско).

III. 6. Като имаме пред вид ролята и значението на суфиксът "-ил" можем да потърсим значението на неясния израз от българския фолклор „гори тилилейски", "в дън гори тилилейски". Идея за това ни дава топонимното название ТИЛИЛЕИЦА - "връх, обрасъл с гора" и намиращ се до град Твърдица (Демирев В., Дечев В., Тодорова Н. Фолклорна традиция в Твърдишко. Изд. къща Жажда. Сливен. 2011, с.226). Очевидно, семантичната основа на думите "тилилеица, тилилейски" е "тилил". Като вземем пред вид ролята на суфикса "-ил", можем да предположим, че "тилил" = "тил" (семантичен корен) + "ил" (суфикс). Семантичният корен "тил" може да има значение "дърво, клон". От тук тил (дърво) + ил (топонимен суфикс) = тилил = гора (място, където има много дървета). Действително в много индоевропейски езици има дума, подобна на "тил" с посоченото значение: в санскрит daāru, протоиндоирански dāru, авестийски draoš, daur(n), староперсийски dāruv, средно- и съвр. персийски dār, древногръцки druj, старогръцки durutomo, хетски taru – дървета, дърво (L-IAIL), английски -tree, български дърво. В осетински tyl, ягнобски, персийски и гилянски tal, кюрдски tala, талишки tila - "висок". В санскритски tālah, древнобалтийски attolas, латински tālea, древногръцки talis – израства. Също в осетински talm – дърво. Петър Добрев посочва язгулемското talb, в български талпа е голяма, дървена, масивна греда която може да служи за подпора. Сравни "тил, тел" - "дърво" с османо-турското "дал" - "клон на дърво", вероятно персийска заемка. Алтайското понятие за "дърво" е много далечно: Старостин посочва mūro, монголски modu, mordu, тунгусоманчжурски mo, корейски moro, японски mеri – дърво, гора (S-AE www.starling.rinet.ru). Значението тил = "дърво, клон" е запазено в българската диалектна дума "щълба" = "клон на дърво" (Панайот Маджаров. Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов”. 2001), където "щъл" е семантичната основа и "-ба" е известен български суфикс. Най-вероятно старинните български думи "гори тилилейски, гора тилилеица" имат прабългарски и индоирански произход. Вероятно прабългарското (иранското) "тил" - гора се среща и в израза Телеорман (географска област в Източна Румъния) и Делиорман (гориста област в Североизточна България). Предполага се, че тези названия са останали от куманите, които са смесени ирано-тюркски племена. Всъщност, първичното название Тил,Тел (гора) може да е прабългарско, а по-късните кумани или печенези да са добавили към него тяхното "орман" - "гора". Така се е получило днешното Тиле-орман (гората Тил), която дума е осмислено като "дели орман" - "луда гора", което всъщност е безсмислено.

Българската дума *delъ, "дял, дел" = „планинска верига, хребет” се среща в България и като български топоним в Румъния. Примери: Предял, Предела – „През планината”, название на множество високопланински проходи в България и Румъния; "Камен дел, Камен дял" = „Каменна планина”, названия на планински ридове; Юндола – неясно название на планински поляни в Родопите (западно от Велинград, западно от гр. Девин; название на хайдушка поляна в Стара планина), вероятно „плоската, равна планина”. Изказана е хипотезата, че посочената дума *delъ има тракийски произход, но за това няма пряко доказателство, освен това траките са имали други думи за "планина" - hebâr, aton. Посочената по-горе прабългарска дума "тил" - "гора" може да обясни произхода на неясната дума *delъ. Много изследователи (В.М. Иллич – Свитыч, С.Б. Бернщейн, Ф.П. Филин) приемат, че славянските планински термини, включително *delъ са или заимствани, или са новообразования (Кобычев В. П. В поисках прародины славян. М.: Наука, 1973. 137 с.). Те приемат, че първоначалното значение на общославянската дума *gora е "височина, покрита с дървета" (ср. литовското gire, giria; латишското dzira - «гора, лес», старопруското garian - "дърво"). По-късно, когато славяните срещнали истински планини, те приложили към тях вече съществуващата дума *gora. Същият механизъм е сработил и за прабългарското *delъ, което първоначално е означавало "гора, лес" и по-късно при българските славяни е придобило значението "планина".

III. 7. Наличието на прабългарски именен суфикс "-ил" дава възможност да се обясни етимологията на старобългарските думи УК (грамотен, образован човек - учен, по славянски "вежда"), НЕУК (необразован, неграмотен човек, по славянски "невежда") и УЧИТИ ("да уча", старобългарски глагол). Старобългарският глагол "учити" е възприет във всички славянски езици, включително и руски. Според Фасмер обаче, неговата (близка и далечна) етимология е неясна:

Слово:учить,

Ближайшая этимология: учу, -ся, наука, укр. учити, наука, блр. учыць, навука, др.-русск. учити, укъ "учение", ст.-слав. оучити (Супр., Остром.), болг. уча "учу", сербохорв. учити, учим, словен. uсiti, -iґm, чеш. uсiti, слвц. uсit', польск. uczyc, ucze§, в.-луж. wuсic, н.-луж. hucys.

Дальнейшая этимология: Праслав. *uçiti связано чередованием гласных с *vyknosti (см. выкнуть), родственно др.-прусск. iaukint "упражнять", лит. jaukinti, jaukinu "приучать, укрощать", jaukas "манок, приманка", jaukus "смирный, ручной", др.-инд. uсуаti "находит удовольствие, имеет обыкновение", Ūkаs "удовольствие, удовлетворение", арм. usanim "учусь, приучаюсь", гот. biіhts "привычный" (см. Бернекер, IF 10, 161; Френкель, ZfslPh 20, 176; Шпехт, КZ 68, 55; Траутман, Арr. Sprd. 345; Хюбшман 484). Пытаются установить также родство с лат. uхоr "супруга" (Мейе, ВSL 32, 8 и сл.; Бенвенист, ВSL 35, 104 и сл.; Мейе--Эрну 1341; Коген, ИОРЯС 23, 1, 22): *uc-sЎr наряду со *sve-sЎr "сестра".

Тази етимология можем да намерим, като приемем, че по-горе посочените старобългарски и прабългарски думи УЧИТИ ("да уча", глагол), УК (грамотен), НЕУК (необразован), УК (название на буквата У), УКИЛ (родово име в което "-ил" е суфикс), са родствени и имат обща прабългарска семантична основа - "уч, ук" със значение "уча, учение, грамотност". Тази основа се открива в тохарски В: akalsälle “ученик”, akalye „учение, изследване”, āklyi „обучение, самообучение” (D. Q. Adams. A dictionary of Tocharian B. Rodopi B. V. Amsterdam - Atlanta, GA 1999). Подобна семантична основа откриваме и в древноиндийското uсуаti "намирам удоволствие, удовлетворение, свиквам", Ūkаs "удоволствие, удовлетворение" и арменското usanim "уча, приучвам се". Сравни основата akal, ākl на посочените тохарски думи с родовото название УКИЛ. Специално за буквеното названието "ук" Петър Добрев също предполага прабългарски произход, но му придава значението "впряг, ярем".

IV. В някои случаи суфиксите от вида -АЛ, -ЕЛ, -ИЛ, -ОЛ, -УЛ се свързват с други суфикси за да произведат нови думи. В българското историческо езикознание се приема, че такива български думи като гъсталак, треволяк са образувани през времето на османо-турското владичество с използване на турския топонимен суфикс "-lik, -lak". В действителност, тези и много други подобни думи могат да са образувани в по-ранно време от предшедственици, съдържащи древните български суфикси "-ел, ул" + суфикса "-иг". За примери виж следната таблица (съществуващите днес думи са подчертани):

№	Изходна дума	Междинна дума (в много случаи вече забравена)	Формула на образуване	Крайна дума - производна
1	страх	страхол = страх	страхол + ив	страхолив, страхлив (отпадане на "о")
2	трева	тревол = трева (като траханол - билка за трахана)	тревол + ив	треволив, тревлив
2	трева	тревол = трева (като траханол - билка за трахана)	тревол + ига	треволига, треволяка, треволяк
3	гъст	гъстол = гъст	гъстол + ига	гъстолига, гъстоляга, гъстоляк, гъсталак
4	дреб (малки парчета от нещо), дребен (прил.)	дребол = дреб	дребол + ия	дреболия
5	трептя	трепетел	трепетел + ив	трепетелив, трептелив, трепетлив
5	трептя	трепетел	трепетел + ига	трепетелига, трепетлига, трепетлика
6	мърся	мърсол	мърсол + ив	мърсолив
7	моч, моча, мочур	мочурол	мочурол + ив	мочуролив, мочурлив
8	момче, момчур	момчурол	момчурол + ига	момчуролига, момчурляк
9	дете, дечур	дечурол	дечурол + ига	дечуролига, дечурлига, дечурляк
10	срам, срамеж	срамежол	срамежол + ив	срамежолив, срамежлив
11	шума	шумол	шумол + ига	шумолига, шумоляк
12	чупя	чупел	чупел + ив	чупелив, чуплив
13	троша	трошел	трошел + ив	трошелив, трошлив
14	свиря	свирел	свирел + ив	свирелив, свирлив
15	да шупна	шупел, шупла	шупел + ив	шуплив
16	свада	свадел	свадел + ив	сваделив, свадлив
17	свидя	свидел	свидел + ив	свиделев, свидлив

Измазулвам се – измъквам се тихо и неусетно (с. Самулово, област Стара Загора). Основа „мазул”, от маз + „-ул” (суфикс). Маз е „мазнина, мазен”. Мазул = „нещо, което се смазва, омазва”.

В следните думи суфиксът "-ул" + суфикса "-ан" се свързват със съществително име, за да произведат ново съществително име (подчертаните междинни думи не са запазени):

1. Куцилан: от куче - куцил - куцилан. Така се нарича т.н. "вълчи празник", народен празник за омилостивяване на вълците и предпазване на добитъка от тях,

2. Юрталан: от юрта (сибирска дума за подвижна къща) - юртал - юрталан (човек, който живее в юрта),

3. Торбалан: от торба - торбал - торбалан (термин от българска народна приказка за дете, което го носят в торба),

4. Мръвкалан: от мръвка - мръвкал - мръвкалан (човек, който обича мръвки)

5. Рупалан: от Рупчос (общо название за територията на Странджа и Родопите). Рупал - рупалан - рупаланец = жител от областта Рупчос. От тук с. Рупите - Петричко, с. Рупките - Старозагорско и с. Рупел - Сярско. Според Й. Н. Иванов названието Рупчос може би идва от южнославянското "рупа" - дупка в земята, хумба, пещера, изоставена жила, от която са вадили руда. По-вероятно е обаче да идва от основата "руб" на старобългарската дума "рубеж", запазена в дн. руски език. "Руб, рубити" означава "режа, сеча, правя ръб, поставям край, граница", оттук "рубеж" значи "граница". Рупчос, рупал, рупаланци означава най-вероятно "гранична област, жители на гранична област". В средновековието и днес това действително е граница за България.

6. Цуцулан(а) - в израза баба-цуцулана: от цица, цицам (бозая, суча, доя), цуцул (който цица), цуцулана. Варианти "цицел" (виж Цицелов) и "цоцоман" (виж Цоцоманов).

7. Цървулан - от църв - цървул - цървулан (човек, който ходи обут в цървули). В случая междинната дума "цървул" е запазена, а изходната - "църв" не е.

8. Таралан (ко) - пияница, пиян човек. Основата "тар" е неясна, но може би означава "пия, пиене, питие". Сравни "натаралянкан" - напълно пиян; "да се натаралянкам" - да се напия; таратор (суфикс "-тор") - вид питие.

9. Къркелан - основа на старинното фамилно име Къркеланов от с. Орехово, до Бачковския манастир. Къркелан може би значи "грънчар", основа "кърч" - гърне, къркел = грънчар.

10. Мужлан - дума от руския език, означаваща "груб, недодялан човек". Съдържа основата "муж" (сравни мужик = селянин) и суфиксите "-л" и "-ан". Руските етимолози я смятат за новоизмислена дума (19 век) под френско влияние. В действителност, това може да е старобългарска дума, заета в староруски и запазена в руските диалекти.

Като имаме пред вид функцията на словообразователния суфикс " -АЛ, ЕЛ, ОЛ" в старобългарския език, можем да интерпретираме следната поговорка, записана в музея на град Гълъбово, Старозагорска област:

ХОРТУЛ ПОРТУЛ ХОРО ВОДИ - ЦИНЗИЛ МИНЗИЛ ПРЕЗ ПЛЕТ ГЛЕДА.

Хортул – портул е отглаголно съществително образувано със суфикса -УЛ, означаващо "човек, който си свършва навреме работата и има време да ходи по портите и говори (хортува) с хората". Това означава добре организиран и подреден човек, осведомен и знаещ, който има време да се весели – т.е. “който води хорото”. Цинзил – минзил, в друг вариант цингил-мингил, е "човек, който си свирука и пее, вместо да си свърши работата навреме". Когато другите работят, той се размотава (мотовели), а когато другите се веселят, той работи, което е изразено с “през плет гледа”. Вероятно, морфемата "цинг-" в миналото е означавала "свиря, пея, музицирам", което се подкрепя от факта, че музикантите, които си изкарват прехраната със свирене на цигулка или гъдулка насмешливо се обозначават като “цингу-мингу”.

Широкото използване на суфиксът -ел в миналото е довело до това, че много чужди думи усвоени в българския език са променени така, че този суфикс да може да се включи. Например:

1. Мустакел (човек с мустаци) – съществително от по-ново време, образувано от съществителното “мустак”, която е френска дума, отскоро навлязла в българския език.

2. Хромел - съществително, взето от гръция език, където cromeilunos - означава "мелница".

3. Брадел (брадестил)- човек с брада [7]. Брада е славянска дума.

4. Фекел (забрадка) - произлиза от гръцката дума jakioli (факиоли) - забрадка.

Някои старинни български думи с прабългарския суфикс "-ел" днес съществуват в два варианта, единият подчертано славянски. В славянизирания вариант суфикса "-ел" преминава в "-ей", сравни папагал (бълг.) - папугай (руски). За примери виж таблицата:

№	Старинна българска дума	Славянизиран вариант	Забележка
1	Крагуил	Крагуй	Прабългарска дума за "ястреб". И двете форми се срещат в старобългарския език.
2	Вражалец - от вражал + ец	Ворожей (рус.)	Прабългарска дума за "прорицател, провидец". Първата форма се среща в българския език, втората е българизъм в руски.
3	Радел, рател	ратай - слуга	Вероятно ратай < рател, от радити = правя, работя. От тук "радетел", който работи за някакво дело.
2	Бордел	Бордей	Название на всяка една примитивно направена къща. Използва се като название на ранните домове на прабългарите и славяните. Това е покрита землянка или полуземлянка от една стая с огнище, чийто стени са в основата от камък, нагоре от дърво. Най-вероятно думата е от френски произход.
3	Търтел	Търтей	Мъжка пчела, чиято роля е само да опложда матката - пчелната майка.
3	Струпел	Струпей	Гангрена, неизличим струпей.
4	късел , къшел	къшей	Семантичната основа "къс" на "късел" е основа на глагола "кусам, вкусвам, ям".
4	Сипел [53]	Сипей	Старинното название "сипел" се среща в Родопите.
5	Дълбел	Дълбей	Българска дума за "жлеб, жлебина". И двете форми се срещат в съвременния бълг. език.
6	Цирел	Цирей	запушено каналче на масна жлеза, пъпка върху кожата, от която изтича гной (основа "цир" = теча, изтичам)
7	чародел	чародей	вълшебник, човек, който има способност да прави (делати) чар (вълшебство)
8	чудодел	чудодей	човек, който прави (делати) чудеса
9	Влагул	Влачуй	Название на обичай в Монтанско
10	Славил	славей	Думата "славил" е запазена само като лично и фамилно име (сравни Славил Славилов - Крумовград, Стара Загора). Славей е славянизирана форма на "славел, славил" - който слави, т.е., пее. От тук славил (славей) = певец. Вероятно първоначалното, или едно от първоначалните значения на глагола "славя" е "пея" или самото пеене е означавало "славене". Това мнение се подкрепя от подобния български сложен глагол "славославя" = "пея, пиша или говоря за доброто име и славата на някого". Първата част - "слава" означава "слава", а втората част - "славя" означава "пея".

Като имаме пред вид действието на славянизиращата формула "-ел" ---> "-ей", можем да предположим съществуването на по-древни форми за следните думи: от гвоздей – гвоздел, ручей - ручел (сравни "рукна" = текна обилно); от шурей (зет) - шурел, от глашатай - гласател и др.

От някои варианти на една и съща дума (СВРЕДЕЛ - СВРЕДЛО, на турски бургия) се вижда, че суфиксите “–ало” и “-ел” са напълно еквивалентни, т.е., те придават един и същи смисъл на новообразуваното отглаголно съществително. От този вид са и огромен брой български отглаголни съществителни имена, всички от среден род, означаващи в повечето случаи “инструмент, деятел”: ЧЕСАЛО, ЧУКАЛО, КЛЕПАЛО, ЗЪНКАЛО (метално клепало), СТЪРГАЛО, ЛЕГАЛО, МИТКАЛО, ПИСАЛО, СМЕТАЛО, ПОМАГАЛО, КРЕЧЕТАЛО, БУТАЛО, СМУКАЛО, ЦЕДИЛО, ВИКАЛО (място, откъдето се пее, вика), ДУХАЛО, ТУПАЛО (тупалка), КЛЕКАЛО, МАНДАЛО, ТЪРКАЛО (в Тракия е диалектна дума, означаваща “колело”, в Македония е официалната дума за “колело”), МАХАЛО, ЧУЧЕЛО (има я и в руски), ЦУКАЛО (означава гърне), ПРЪСКАЛО (водопад в Средна гора), ОГЛЕДАЛО, МЕРИЛО, БЕЛИЛО, ЧЕРВИЛО, СИНИЛО, ЧЕРНИЛО, ВРАНИЛО (също чернило от вран - черен), ВРАТИЛО (кросно, нещо което се върти), КУПИЛО (нещо купено), ГИЗДИЛО (нови дрехи за премяна), КИТИЛО (наниз от метални пари, от глагола "кича се"), КЛИМАЛО, ЧЕТИЛЕ (две дъски за отбелязване на сметки - рабош, персийска дума, използвана в град Чирпан [5], в Хасковско и Добруджа).

Някои от тези думи са фиксирани още в старобългарския език и посредством него са навлезли в езиците на източните славяни. Това се доказва както от отсъствието им при далечните славянски народи (поляци, чехи), така и от факта, че много от тях са образувани директно от глаголи, които са прабългарски, като: ВИКАЛО от авестийския глагол “вик - говоря високо”, ТЪРКАЛО от санскритската дума “чарк - кръг”, ЧУКАЛО от “чук” (според П. Добрев това е памирска дума), ЧЕСАЛО от чеша (според руските филолози това е старославянска, разбирай старобългарска дума), ЧЕТАЛО от иранския глагол “чета” който няма славянска етимология, СТЪРГАЛО, МАНДАЛО от авестийския глагол “мант - протягам се, надвесвам се” и др. В такъв смисъл може да се очаква, че във форма близка до съвременната, те са били употребявани и от прабългарите. Други подобни думи са образувани по-късно на основата на славянски глаголи, примерно: минало, ветрило, лепило, венчило, белило, мерило, писало, помагало, седло и др.

77777777777777777777777777777777777777777

9. Четеле (четало, четем) - дъска или тояга, върху която с черти и резки са записани цифри по определен код. Думата е ползвана в Чирпан [5], в Добруджа и на други места [11]. Във Видрица на поп Минчо Кънчев (Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. Второ изд. Изд. български писател. София, 1985, с. 156) се среща като "четем", от което следва, че основата е ЧЕТ, а -ел е суфикс. Според Стефан Илчев [12] тя е персийска, защото в Персия има такава дума (!). Всъщност, тя може да бъде и старобългарска, тъй като е образувана от наставката -ЕЛ и изходния глагол ЧЕТА, който е старобългарски. Обаче, глаголът ЧЕТА не е славянски, а ирански (донесен от прабългарите), от тук "четеле" е най-вероятно прабългарска дума, образувана от прабългарския глагол "чета" и прабългарския суфикс -ел.

saddle (англ) - седло

sabre (англ) - сабля

западняците са получили не само сабята и седлото от нас, но и техните названия.

По мнению М. Фасмера, имя «Ярило» происходит от рус.-цслав. слова яра «весна», родственного словам ярь «яровой хлеб», ярые пчёлы «первый рой в улье летом», яровой хлеб, яровик «животное или растение этого года», ярица, ярина «яровое». Слово восходит к праславянскому корню *jarъ, родственному авест. yārə «год», готск. jēr «год» и т. д.^[12]

^{year -
англ. цигански аръш - тази година; ярил(о) -
годишник, 21 март - начало на годината при древните руси. Купало -
празник на 21 юни - ден на лятното слънцестоене - празник на
Слънцето. от авестийското Хуб - слънчев + суфикса "-ал". Сравни
българското хубав - прил., Хуба - женско име.}

Greek ops eye, face

Greek ophthalmos eye

-ar [Latin -aris] Of, belonging to, connected with, like (nuclear).

-al [Latin -alis] Of, belonging to, pertaining to, connected with, like (amniochorial).

Latin cor, cordis heart

-el or -ella or -elle [from Latin diminutive endings -ellus, -ella, -ellum] Little one, small (fontanelle).

-er One who, that which (promoter).

-fer [Latin ferre to bring, bear, carry, produce] Bearer:

-glossa [Greek glossa tongue]

-gnosis (pl -gnoses) [Greek gnosis knowledge]

-gram [modern Latin gramma record of instrument measurements] Tracing, mark, drawing, writing, or record of the type indicated by the root or prefix (electrocardiogram).

-graph [Greek graphos written] Denotes a record, writing, or representation of the thing or in the way indicated by the stem or prefix (pneograph).

Greek gyne woman

-ia [Latin feminine singular ending -ia] Pathological state (anemia).

-in [Latin ending -ina] (1) an antibiotic or other drug (ampicillin); (2) a hormone (adrenalin); (3) a vitamin (biotin).

-itis [Greek ending -itis] Disease, inflammation (arthritis).

-itides /EYED-ə-deez/ A plural of -itis.

-lemma [Greek lemma rind, husk] Covering, sheath, membrane, envelope (axolemma).

-mer or -meride [Greek meros share, portion, part] Something having the number or type of segments or parts indicated by the root or prefix (dimer).

-meter [Greek metron measure, rule] (1) instrument measuring the thing indicated by the root or prefix (thermometer); (2) a length consisting of the number of meters indicated by the root or prefix (kilometer).

-type [Latin typus figure, pattern, type, model] Something that is a figure, pattern, type, or model of the kind indicated by the stem or prefix (karyotype).