ОПИТ ЗА ИДЕЙНА ВЪЗСТАНОВКА НА НЯКОИ ДЕТАЙЛИ ОТ РЕЛЕФА  МАДАРСКИ КОННИК

Иван Танев Иванов

Статията е докладвана на конференцията "Пътуване към България" - организирана от Регионален исторически музей Шумен. 8-11 май, гр. Шумен

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

На територията на резервата Мадара има данни за живот в периода от IV хилядолетие пр. Хр. до XV в. В подножието на скалите, върху които е изсечен релефът Мадарски конник, се разполага пещера, обитавана и ползвана по времето на траките за култови цели. Най-значими са обаче следите от ранните българи, които в предхристиянския период изграждат на това място внушителен култов комплекс, включващ скалния релеф Мадарски конник, капище, водни басейни, дворцови и жилищни сгради и други постройки.

Обр. 1. Мадарският конник (по Мавродинов Н. )

Две от най-добрите изображения на скалния релеф Мадарски конник са представени на Обр. 11 и Обр. 22. Релефът е изсечен върху отвесна скала на Мадарското плато на 23 м височина. Намира се в близост до старите български столици Плиска и Преслав. Размерите на релефа са 3.1 м при основата и 2.6 м височина. Изобразява конник в естествена големина в ход на дясно, следван от куче. В краката му е легнал лъв, в обратна посока. Конникът е в ход север – юг, което съвпада с мислената права линия, съединяваща столиците Плиска и Константинопол.

Обр. 2. Мадарският конник (по История на България)

Около конника са представени няколко фрагментарно запазени надписа на средновековен гръцки език (Обр. 3)3, които според Бешевлиев4 са от времето на Тервел (700-721), Крум (803-814) и Омуртаг (814-831). В тях се четат имената на българските канове Тервел, Кормисош и др. След налагането на християнството, конникът е отъждествяван по всяка вероятност със Св. Георги.

Обр. 3. Мадарският конник, с околните надписи (по Г.Фехер 1924 г.)

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното средновековие. През 1979 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

        Първи сведения за релефа Мадарски конник дава унгарският 

пътешественик Феликс Каниц. Според него релефът е от времето 

на Римската империя. От тогава до наши дни историческата наука 

предлага различни хипотези с които да обясни произхода на 

скалния релеф: тракийски конник, герой от националния епос на 

прабългарите или прабългарско божество, митологично-

поетичен герой на прабългарите, ловуващ конник и тържествуващ 

владетел (вероятно кан Крум), прабългарски бог и синкретичен 

образ от изчезналия епос на прабългарите10. 

               В голяма степен представата за релефа Мадарски конник, че 

изобразява персонаж от прабългарската митология идва от 

предполаганата на тюркска основа семантика на названието Мадара.

 Някои езиковеди изхождат от раннотюркски езикови аналогии 

и го превеждат като “герой, храбрец”. Други приемат, че името Мадара 

произлиза от гръцката дума Μαδαρος (плешив, гол, необрасъл) 

заради липсата на растителност по скалите. В индо-иранския свят 

съществуват стотици топоними, подобни на Мадара, които се 

извеждат от madar (майка)12. Според нас думата Мадара е лишена от 

назалност форма на Mandara – “огромна, твърда скала”, название на главната, свещена планина при древните иранци и индо-арии,

обитавана от боговете им13. 
               От особена важност е изказаното от Р. Рашев мнение, според когото тълкуването на скалния релеф като образ на български 

владетел не може да се постави под съмнение и може да се приеме, 

че "се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от 

ранносредновековния епос".
	Релефът е изследван също от австрийски и руски учени. И. Щиговски, експерт по изкуствата (Виена) посочва връзката на 

изкуството при прабългарите с предна Азия. Още в древен Египет, Асирия и особено по-късно в Персия, силата на побеждаващия 

владетел се представя с различни сцени, при които той сразява лъв. С течение на времето те се свързват с конкретни битки и победи. 

След VI-ти век към тях се добавя и образа на куче. Идеята на изобразяването е винаги да се акцентира върху триумфа на воина – 

победител.  

Руският археолог и историк Ф. И. Успенски15 характеризира Мадарския релеф като “най-древен и интригуващ старобългарски паметник”, “изключително уникален” и “най-забележителен”. Според него в Равена, където се установяват прабългарите на Алцек (и по-рано на Алциок), има подобен паметник с релефно изображение на конник, който може да се сравни с изображението при Мадара16.

През 1929 г . руският византолог Х. П. Кондаков датира релефа при Мадара в началото на VIII-ми век и посочва някои различия между него и подобните му древноперсийски скални релефи.

Идеята, че релефът изобразява тракийския конник-херос е многократно изказвана, но срещу нея има неоспорими аргументи. Тя е трудно защитима поради няколко факта. Например, при Мадарския релеф конникът е със стремена и седло, непознати на траките и по-късните европейски народи до VI-ти век17. Важен контрааргумент също е фактът, че в огромния брой изображения на тракийски конник, кучето и лъвът са съюзници на конника, докато при Мадарския релеф, лъвът е явен враг18. Географската близост на релефа до столицата Плиска, както и детайлите, доколкото са запазени, също подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа. Конят има подчертано мощни форми и наподобява други изображения на коне, откривани при строежи в близката столица Плиска (Обр. 4)19. Аргумент са и надписите около конника, които съобщават за събития, засягащи България и Византия при Тервел, Кормисош и Омуртаг. Иконографските особености на релефа Мадарски конник също показват, че той представлява произведение на българската релефна пластика от началото на VIII-ми век20.

Обр. 4. Графит с централно изображение на конник от Плиска.

Най-близките успоредици на мадарската композиция са скалните релефи в Персия от времето на сасанидските царе, като Сапор I и особено изображенията на ловни сцени и простреляни лъвове представени върху сасанидски сребърни съдове.

Релефното представяне на конник е типично за изкуството на Ахеменидска Персия. То е продължение на старото изкуство на Двуречието, заемайки част от неговите мотиви и похвати. Релефите представят силата и могъществото на владетеля, като пратеник на боговете. Обикновено са изработвани върху камък и третират предимно светски сюжети, взети от дворцовия живот, като липсват изображения на богове. Това изкуство продължава и в епохата на Селевкидите, партските царе и Сасанидската династия. Следи от особеностите на изкуството от Двуречието и Иран се откриват и при Мадарския конник. Близостта му с персийското изкуство е толкова силна, че провокира твърде невероятната хипотеза (Всеволод Николаев), според която релефът е дело на елинистическото изкуство от VI – V век пр. Хр. и изобразява персийския цар Dārayawuš Vištaspa (Дарий Хистасп) - 521- 486 г . пр. Хр., завладял част от Балканския полуостров.

Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г е изготвена гипсова отливка на релефа. През 1954 г. релефът е изследван в продължение на месец от тридесетина български специалисти от различни области. Използвано е и странично осветление нощем. Цялата документация се съхранява в АИМ на БАН и е публикувана през 1956 г.21

В настоящия момент релефът е силно повреден от скалната ерозия и е съхранил само най-общите елементи от първоначалната си композиция.

Предполага се съществуването на следните по-важни и неоспорими елементи в първоначалния релеф Мадарски конник.

Според Ст. Станчев22, повечето изследователи на релефа са единодушни, че десният крак на конника е поставен в стреме, което се държи на ремък, закачен за седло. Зад седлото личи високо облегало, а върху гърба на коня и под седлото има покривало. От сбруята на коня личат още юзда и подопашен ремък. Конникът е облечен в широка пола. Поставеният в стремето крак е в обувка без ток и с остър връх, насочен нагоре (кавказки тип ботуши). Между ушите на коня има дълбока дупка, вероятно служеща като гнездо за поставяне на украшение върху челото на коня. Най-приемливо е допускането, че на това място е бил втикнат кичур пера23, което се обосновава от факта, че подобна украса има върху челото на коня при една от каните на съкровището от Наги-сент-Миклош (Обр. 5.1).

Обр. 5.1. Детайл от Кана № 20 от Съкровището от Наги сент Миклош с изображение на конник.

Обр. 5.2 Тежковъоръжен партянски конник (рисунка).

Сходни, почти неоспорими елементи виждат и други изследователи на релефа24 според които конникът е с връхна дреха до коленете. Лявата му ръка е високо вдигната. Конникът стои върху седло от източен, кавказки тип с висока задна подпора. Под седлото има черга. Десният крак е поставен в стреме. Известно е, че стремето се появява в Европа след VI-ти век, което определя и долната граница за датирането на релефа.

Други от предполагаемите елементи са спорни и нееднозначни. Например, съществуват три предположения за предмета, който държи конникът във високо вдигнатата си лява ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. По отношение на дясната ръка някои приемат, че с нея конникът хвърля късо копие срещу поваления лъв, а други считат, че държи юздата на коня. Съществуват предположения, че ездачът е с наметало, подобно на Тракийския конник. Според нас, често срещаното твърдение, че на гърба си конникът носи лък, калъф за лък25 или калъф за стрели26 е също спорно, защото елементът е твърде неясен, а и липсват аналогии в други подобни изображения.

Миятев27 отбелязва оцветяването в червено на конника. Бешевлиев28 също посочва някои от безспорните и спорните елементи. Според него релефът е ограден отчасти с жлеб. Червени са буквите и от околните надписи. Конникът е с широк надиплен кафтан. Десният му крак е обут в мека обувка без ток и поставен в стреме. С лявата ръка държи юздите. Ездачът седи върху седло с висок гръб, като на гърба си носи колчан. По шията на конника се спуска обилна коса.

Така формулираните детайли навеждат на мисълта, изказвана от много автори, че релефът представлява развлекателна ловна сцена, в която конник и куче са нападнали лъв. Официалната и в същото време най-убедителна версия обаче е, че релефът изобразява триумфиращият български владетел (Тервел, Аспарух) от предхристиянската епоха29. Така се появява противоречие между изгражданата на основата на описаните детайли представа за ловна сцена и предполагаемата цел на художественото въздействие. Това показва, че предполагаемият състав от детайли е недостатъчен, неточен и вероятно далеч от първоначалната композиция на релефа. Не малка вина за това имат ерозионните процеси.

Целта на настоящото изследване е да се намери сравнително най-достоверният композиционен план от детайли, за да се изгради исторически верен образ на конника. За тази цел трябва да се обърне внимание на някои детайли и анатомични пропорции от фигурата на коня (Обр. 4, 5.1, 5.2, 6.1) като се вземат предвид аналогични изображения. Особено впечатлява неясното разположение на горната (раменна) става на високо вдигнатия преден ляв крак на коня. Предвид на нормалния ход при местенето на краката при движението на коня, представен на обр. 430 и обр. 6.131 приемаме, че именно предният ляв крак е вдигнат, макар че това не влияе на начина на формулиране и решаване на проблема. Решаването на този проблем може да се постигне чрез съвсем нова представа за композицията на Мадарския релеф.

Обр. 6.1. Анатомия на предните крака на кон (рисунка).

Обр. 6.2. Мадарският конник. Графично обозначение с кръгчета на коленните стави на коня.

Ако сравним изображението на коня от Мадарския релеф с няколко изображения на кон в аналогична фаза на ход, показани на обр. 4 и обр. 6.1, ясно се вижда нормалното разположение на средните (коленни) и горните стави при крайниците на правилно представен кон, в сравнение с тези при коня от Мадарския релеф. Като начало фиксираме положението на средните стави при краката на коня от Мадарския релеф. Три от неговите крака са сгънати в коляното, което улеснява намирането на мястото на техните коленни стави (обр. 6.2). Четвъртият крайник, предният десен крак,  е изпънат и положението на неговата колянна става може да се установи единствено на основата на факта, че дължината на неговата пищялна кост трябва да бъде равна на тази при левия преден крак (обр. 6.2). Става ясно, че между определените по този начин коленни стави на предните крака е очертан един важен елемент (обр. 6.2). Това е една дъга, почти съединяваща двете предни коленни стави. Тази дъга е един от най-добре запазените детайли по Мадарския релеф (Обр. 1 и 2), която по нататък условно ще наричаме “предна дъга”.

Основният недостатък на всички досегашни представи за коня от Мадарския релеф е, че тази т. н. “предна дъга” се схваща като контур от изображението на бедрената кост на предния ляв крак (хипотеза I). Според нас се допуска грешка. Рафаил Попов в своята рисунка (Обр. 3) на Мадарския конник от 1934 г . решава проблема, като повдига значително “предната дъга”, т. е., левия преден крак, приближавайки го до мястото, където той би трябвало нормално да стои. Това не е решение, а по-скоро фалшификация. Други изследователи също отбелязват, че предният ляв крак на коня е твърде ниско разположен, но се примиряват с факта, като допускат, че това е художествен похват, използван за да се подчертае обема и мощта на гръдния му кош. Те се обосновават с аналогичното изображение от кана № 20 от старобългарското съкровище от Наги сент Миклош (обр. 5.1), където конят действително има големи гърди и къси предни крака. Веднага трябва да се подчертае, че предните крака на коня от кана № 20 действително са къси, но с правилна анатомична пропорция на дължината на техните бедрена и пищялна кост и правилно разположение на горните (раменни) стави. Същото важи и за коня върху графита от Плиска (обр. 4). За разлика от тези почти синхронни на Мадарския релеф изображения, предните крака на коня от Мадарския релеф, в условията на хипотеза I, нямат такива правилни анатомични пропорции (Обр. 6.2). Ако допуснем, че т. н “предна дъга” изобразява бедрената кост на предния ляв крак, то раменната става на този крак трябва да стои там, където е коляното на предния десен крак (Обр. 7.2). Това е грубо анатомично несъответствие, по-точно пример за крайна уродливост и никой скулптор не би си позволил такъв стил на изобразяване, особено в композиция с такава импозантна роля и значение. Кон с такова уродливо разположение на раменните си стави (Обр. 7.3) не би могъл да се движи, още по-малко да внушава сила, мощ и респект.

Обр. 7.1. Илюстрация на естествен конски ход

Обр. 7.2. Реконструкция на разположението на предните крака на Мадарския конник (с фиксиране мястото на коленните стави според хипотези 1 и 2)

Обр. 7.3. Рисунка на разположението на предните крака на коня от Мадарския конник, в условията на хипотеза 1.

Обратно на горното допускане, може да се приеме, че неестествената представа, която зрителят  си създава за анатомичния строеж на предните крака на коня не отговаря на историческия първообраз, а е резултат от ерозионно заличаване на детайли. Правилното разположение на ставите и бедрените кости на предните крайници е показано на Обр. 7.2 (пунктир, хипотеза II). При такова разположение, горните стави вече са правилно свързани на едно и също ниво към гърдите на коня, така както е показано на графита от Плиска (Обр. 4) и на Обр. 6.1. Заключението, че това именно е правилното разположение на предните крака се подкрепя и от факта, че половината от горния контур на бедрената кост на левия крак е устояла на ерозията (Обр.1., Обр. 2) и сочи именно към правилното положение на предната раменна става.

Като следствие от горното заключение трябва да се приеме, че т. н. “предна дъга” не е контур на левия крак, а най-вероятно е контур на гъвкава подложка (наметало), поставено върху предните крака на коня, което е повдигнато и изпънато поради вдигане на левия крак нагоре. Каква е ролята на това наметало или подложка? За целта ползваме аналогия с партянски боен кон с броня (Обр. 5.2), под която има защитно наметало (подложка) за предпазване на предните крака на животното от самонараняване.

Според предложената реконструкция (Обр. 8.1 и 8.2 ), предната част на коня от Мадарския релеф е с метална броня, под която е поставена защитна подложка. Ако предният ляв крак на коня се вдигне, както е показано на релефа, защитната подложка се изпъва и контура придобива формата на дъга, започваща от коляното на десния преден крак и свършваща върху коляното на предния левия крак. Това което наблюдателят вижда всъщност е дъгата на изпънатата подложка, а не самия крак, чиято раменна става е разположена значително по-високо, както е показано на Обр. 7.2 Предположението за наличие на предна броня се покрепя от наличието на широк подопашен колан - една добре запазена реалия, чиято главна функция не би могла да бъде друга, освен да придържа някакво масивно и тежко тяло (броня) в предната част на коня.

Обр. 8.1. Опит за възстановка по компютърен път (върху снимка) на детайли от Мадарския конник.

Обр. 8.2. Рисунка на Мадарския конник с възстановка на липсващи детайли. Художник: Мариана Гинзарова. (по идея на И. Т. Иванов)

Предположението, че конят на Мадарския релеф е облечен в броня, намира потвърждение в следните исторически данни. Според византийски летописци, разположените пред стените на Цариград воини на кан Крум са носели железни брони. Както повечето от воините, така и отделни бойни коне на военначалници на по-висока длъжност също са били с брони. Като се вземат предвид откритите в района на Плиска, Мадара и Шабла военни инвентарни надписи, във въоръжението на местните гарнизони има голям брой ризници, наречени KUPє (купе) на езика на прабългарите. За широката употреба на ризници говори фактът, че съществуват три различни прабългарски названия и съответно, три различни вида от този вид предпазно въоръжение: єСТРwГНN KUPє, Хw