Д-р Живко Г. Войников, Иван  Г. Войников

         Вече близо век въпросът за прабългарския календар стои открит в нашата историография. Той може да бъде ключ към разгадаване на културните контакти и даже произхода на древните българи. Първият изследовател на прабългарският календар е Й.Маркварт. В статията си  “Старобългарските изрази в надписа от Чаталар /Крумово/ и старобългаският списък на князете”, публикувана в кн.7 на списание „Минало” през 1912 г. той се опитва да свърже неясните за него календарни изрази /дилом твирем, сигор елем и др./ с китайската хронологична система на владетелски  девизи.

       Дж.Бъри /Хронологичният цикъл на българите- сп.”Минало” 1910г. кн 4/ съвсем произволно определя прабългарският календар като чисто лунен, състоящ се от шест групи по десет години. Според него календарните изрази всъщност са числа показващи номера подред, от декадата и номера на самата декада. Бъри приема за посредник при приравняването на прабългарските години към григорианските да се използва арабския лунен календар.

Идеята на Бъри е възприета и продължена от тогавашния доаен на българската историческа наука В. Златарски. Според него летоброенето у прабългарите се разделяло на две, до 700 лунна  година /679 – григорианска/, т.е  до основаването на Дунавска  България и летоброене след 700 лунна година. В духа на  оскъдните знания за прабългарите от началото на 20 в., Златарски съчинява тезата, че началото на новата българска “ера” 701 лунна година е настъпило на 01.01.680 г. от н.е. По нататък, видният наш историк продължава, като вмъква в тезата си идеята, че така нар. „Нова българска ера” е създадена като хронологична  система по времето на кан Тервел, след официалното признаване на България от Византия  през 705 г. с начален жалон 700 лунна година /679 от н. е./, т.е с връщане назад с около 25 години. Тя  била изчислена като към ерата от сътворението на света с начало 5500 г. пр.н.е. са прибавени 680 години. С така полученото постоянно число 6180 са били получавани прабългарските датировки на  владетелите  по лунни години.

       Цялата хипотеза на Златарски цели да се докаже, че прабългарския календар е лунен. Унгарският учен Йожеф Микола /Тюркско-българското летоизчисление сп.”Минало” 1914 кн.2/ включва календара на древните българи в групата на тюркските карендари, за чиято първооснова поставя китайския лунно-слънчев календар. Дори съставя приравнителни таблици между китайския, старотюркския, прабългарския и  григорианския календари. Друг унгарски историк Геза Фехер /Именникът на българските ханове – летоизчислението на прабългарите. Годишник на Народния музей 1922-25/ коригира тезата на Микола, че прабългарите са заели цикловия животински календар от китайците, много преди тюрките и поради тази причина съществуват различия  между тюрскският и древнобългарски календари.

      Съгласно партийно-идеологическите принципи на новата власт след 09.09.1944 г., тюркската хипотеза за произхода на прабългарите бе възприета у нас като държавна доктрина.   С това теориите на Микола и Фехер относно древния календар на българите бяха приети безкритично. Вече никой не поставя под съмнение предположението, че прабългарите са възприели животинския 12 годишен циклов календар от Китай. Различията са единствено в детайлите. 

През 1988 г. проф. Моско Москов се опита да обобщи натрупаното да момента в авторитетния сборник “Именник на българските ханове – ново тълкуване” с презумпцията, че прабългарският  календар е тюркски.

Нов етап в развитието на изследванията около прабългарския календар постави писателят и  публицист Йордан Вълчев. Този лаик в областта на историята за пръв път издига тезата, че прабългарският календар не е нито лунен, нито лунно-слънчев, а е чисто слънчев. Абсурдни са обаче опитите му  да търси отражение на прабългарските календарни термини в имената на римските императори. Някои идеи на Вълчев за календара са възприети и популяризирани от Петър Добрев. Той  също смята, че се касае за слънчев календар. Той дори заключава, че прабългарският календар  наследявал  еламските  зодиакални названия !? /ПД-ППК стр.62-100/

Важен методичен подход в изследването на древнобългарския календар има разкриването на етимологията на достигналите до нас календарни термини. По-рано френският тюрколог Базен [Bazen L. Les calendriers turcs. Lille, 1973 p. 770] сравни прабългарския календар с всички известни тюркски календари от VI-ти до XX-ти век и установи, че по-голямата част от имената на годините не са от тюркски произход, а названията на месеците съществено се различават от тюркските месеци. По-долу представяме наши съвременни и по-конкретни изследвания по този проблем.

        Днес са известни само три документа, в които се използват древнобългарски календарни изрази. На първо място това е „Именникът на българските канове”. Другият извор е Чатларския надпис на кан Омуртаг. В него наред с обясненията за строежа на аул и мост на р.Туча /дн.Тича/ се казва: ”Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индикт”. Третият документ, от който можем да съдим за прабългарската календарна система, е приписка на черноризец Тудор Докс  за  смъртта  на княз Борис-Михаил: “В същата година /907. б.а/ на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз ... .Този Борис покръсти българите в годината етх бехти.”

        От цитираните по-горе извори могат да се извлекат следните календарни изрази: дилом твирем, дохс твирем, шегор вечем, верени алем, теку читем, дванш шехтем, тох алтом, шегор твирем, имен алем, сомор алтом, дилом тутом, сигор елем и етх бехти. Приема се, че първата дума от всеки израз е животинско название на година, а втората - название на месец.

Названия  на  животните  от  прабългарския  циклов  календар, етимологичен анализ:

1. СОМОР – самур, белка, или плъх, мишка, лалугер. Волжките татари от групата на мишарите, употребяват названието sömöran – лалугер, в останалите тюркски езици sungar – лалугер, сходно с тунгусоманчжурското singeri, sigar – мишка. /ММ-ИБХ,стр.86/ В татарски, турски, гагаузки samur, тюркменски samyr, чувашки săvăr, хакаски sarbax, шорски šarbaq, ойратски čîrbîq, якутски sārba – самур, собол, в английски sable (Mustella/Martes zibellina), по зоологическата класификация. В чувашки săsar, турски sansar, карачаевобалкарски, киргизки suusar, татарски, казахски susar, узбекски savsar – белка, Martes. Старостин посочва общия произход на уралоалтайската протоформа šiŋere – мишка и синотибетското srāiŋ - белка. В древнокитайски srēŋ, тибетски sre-moŋ, бирмански  hrań` - белка, китайски  shu – мишка. /ММ-ИБХ,стр.82,65/. В удмурски, коми šir, удмурсдки šэr, коми šør, мордвински šeer, čejeŕ, čeveŕ, šejer, фински hiiri, естонски hiir, вепски hir', вотякски iiri  – мишка. Също в марийски sэrmэ, šurmaŋše, коми śer, удмурски śor, хантски śurэm, селкупски suurem – златка, белка, пор. Мансийското sovar – заек, е аналогично на хинди-урду sabart – заек и чувашкото săwăr – белка, самур. /UE/ В осетински sælаbыr, sælаvыr - златка (Martes martes). /ОРС/ Пехлевийското smūr – самур, партянското sîmur, съвр.персийското sаmūr – самур, са вероятни алтайски заемки. /ИС-ПРС/ По подобен начин, явно възникват, в гилянски susmеr, персийски  susmar – гущер. /VS-ETD/ Интересна податка дава Старостин, като въстановява протоиндоевропейската дума *smī- полска мишка, изхождайки от  старогръцкото smis, sminθos, латвийското smicęns – полска мишка. /IEE/  Като основа трябва да посочим протоалтайската форма е *sēma, тюркското *sаm, монголското *samur, тунгусоманчжурското *sēm, японското *sámá – скривам  се, изчезвам. Обяснява произхода на думата самур – животно живеещо в дупка, скриващо се в земята, респ. мишка, лалугер. /S-АE/ Връзката на алтайското singeri, sungar – лалугер, с башкирски  songor, sungur – дупка, показва аналогичност в семантиката.  Виждаме че в основата на прабългарския календарен термин сомор, стои най-вероятно  алтайско, или угрофинско, понятие, означаващо  животно живеещо в земята, в дупка. Не е задължително сомор  да означава точно мишка, както по инерция се смята поради механичното налагане на китайската и производната и тюркска циклова, календарна система. Най-вероятно сомор е означавало дребен горски хищник от рода на белките, лалугерите (сем.Marmota) и е аналог на общотюркския самур.

2.  ШЕГОР – бик, вол, бивол. П.Добрев посочва като решение санскритското šakvara - бик, šikara – рогато животно и памирското  шег и искашимското  цег – бик. /ПД-ДБЕ,стр.118/  В кумански  sыеr, узбекски sigir, карачаевобалкарски, казахски syjyr, татарски syer, гагаузки syyr, турски sıg'ır, тюркменски sygyr – крава, говедо, в казахски syjyr – добитък, едри рогати домашни животни, в кумански sigir - бик. /ПРС/,/VS-ETD/ В основата е алтайското sigo, тюркското si`g, монголското seenek, тунгусоманчжурското sig, seg, японското sika – елен и сходното suku, тюркското sukak, монголското sogu`a, тунгусоманчжурското soge, японското suu`karu – кошута. /S-AE/ В тохарски se - елен,  karse – сърна, осетински sag – елен, sæg - козел, xъug, шугнански x'ij', сариколски x'ej', тохарски osko, санскритски ahi, авестийски azi, арменски  ezn, английски ox – вол, ягнобски čak, белуджи zah - козел. /VS-ETD/ В тох./б/ kaurs, осетински kuыr – бик, също в тох./б/ kurāriwo, в хотаносакски kuraraiāwo – рогато животно, произлизат от нозванието на рога, в тох./б/ krořya, тох./а/ kror. Също и в иранските езици, това название е свързано с названието на рога, рогато животно, осетински sag, ягнобски šox,  кюрдски şax, пущунски ssker, xkur, x.ax, талишки šox, персийски šax, шугнански xōx', гилянски šax, сариколски šox, кховарски surung, хинду-урду sing, нуристански chin – рог. /VS-ETD/ Названието на елена предхожда названието на бика и е ностратическо. Ако приемем че прабългарите са имали понятие шегъ – бик, вол, аналогично на осетинското xъug, може да мислим за източноирански произход на думата, но българският календарен термин показва и алтайски паралели.

3. ДВАНШ, ДВАН – заек. П.Добрев ги свързва с “памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек. Той посочва язгулемските δwag – бързо, малко зверче, заек, davan - бързоног. /ПД-ЦБД,стр.86/ Извежда го от индоиранското дван – тичам. /ПД-ППБК,стр.93/ Интересна податка е персийското dāmak – заек. В санскритски dhani, dhanv, dhаvana, drava, палийски dava, бенгалски dhābana, непалски dhāwā, dhāwanti, dhāunu, кашмирски dav, dawān, dawöni, маратхи tavana, пущунски tag, tabah, персийски davan, davandeh, таджикски davidan – бяг. Подобно е осетинското понятие tærqus – заек, от tærk – бърз. Сравни също пехлевийски sahōg, искашимски si, вахански sы, ийдга sigh – заек и санскритското sighra – бърз, стремителен, както и язгулемското xitum, сариколското xūtum – заек, може да обясним диалектния български израз “изнесе се на хутата”, т.е. избяга много бързо и хитам - бързам.  В енисейските езици, протоформата на заек е beś, кетски bį`s, котски peš, pačan, пумпоколски but. /S-YE/ В китайски tù, baitu – заек. В алтайските езици протоформата на заек е ti`ǒ`gsu, тюркски togus, монголски togsi, *čindaga, тунгусоманчжурски tuksa, корейски thóskí, toggi старокорейски /когурски/ *wus/i/kam, японски *bэsákí, *ùsákí, usagi, старояпонски *tusaki. Свързва се с корен означаващ бяг, бягам, бягащо животно. В тюркски tab`lgan, чагатайски tauš, tawuš, монголски tawlai, тунгусоманчжурски  tēb, японски tapasir - бяг. /S-AE/ В балкарски tavšan, азърбайджански dovšan, турски tavšan, гагаузки taušan, тюркменски tovšan, татарски qujan, киргизки ko`n, шорски kozan, хакаски xozan, якутски kuobax, тувински kodan, узбекски qujon, казахски, карачаевобалкарски qojan, чувашки kujan, кумански qoyan – заек. /VS-ETD/ Последните форми показват ностратическа близост с кимвърски konin, бретонски konikl, латински cuniculus, в германските езици, в датски kanin, холандски /дуч/ konijn, фризки knyn, исландски kanína, немски kaninchen – заек. Като етимологично решение смятам че П.Добрев е прав, търсейки основата в индоиранския корен *dhav/*dav – бърз, бягящ, придобило в прабългарски формата дванш, аналогично на алтайското название на заека. Ако думата беше алтайска заемка, то логично е да очакваме начален корен *tav-, а не *dav-, показващ индоирански произход.

4. ВЕРЕНИ – змей, дракон. Според М.Москов названието верени е от индоирански произход. В пали /староиндийски/ wayrani – чудовище, vāŕa, vōdra – змей, в сингалски /производен на пракрит/, говорен на о.Шри-ланка, barana е змей. В пущунски paran, в изразите kagaz-paran, gudi-paran означава “книжен змей”, “книжен дракон”, респ. хвърчило. П.Добрев посочва сариколските varan – голям гущер, varendak – дълга змия. /ПД-ЦБД,стр.86/ От същия корен е названието на комодския  варан, голям двуметров гущер, реликт от динозавърската епоха, обитаващ о.Комодо в Индийския океан. Авестийското verevrayna, староиндийското vrtrahan, персийското varhran, weretranga, са  названия на Веретранга – бога на победата. Според индоиранските легенди Веретранга, при индоарийте  Индра, е спасил човечеството като е убил злия демон, змей Врита, който пленил Слънцето. Всъщност   Веретранга  е  двусъставно  понятие от вар, варан – змей, дракон и гна, ган – убивам, т.е. “убиващ дракона”. /ММ-ИБХ,стр.90-91/ Може да посочим също древноиндоарийското pr.ādāku, pr.ādākusānu, prdā – голяма змия, персийски burji – змия, barghaman – змей, дракон. /L-IAIL/ Също в санскритски uraga, uragasya, палийски ura, бенгалски uraga, uranga, urangama, непалски urag, кашмирски örü, pohur, маратхи uraga, virola, хинди-урду  uragād, barjatiya – змия, също  в  хинди-урду  uragād, uragsthān - червей, санскритски  maha-uraga – голям  змей, чудовище. В ягнобски argunčok, пущунски arxax, язгулемски wērxant – змия. Може да посочим баското  herensuge, бурушаското *hargín – змей, дракон, заето в шугнански hargín – змей, дракон. Виж и съвр.българското върлина – дълга тояга, дълъг човек, възможна  връзка с древния корен  var, ver, ur – дълъг, голям, респ. дълга, голяма змия.  По този начин от българското върлина, или от верени, в румънски е заета думата vărlan, vîrlan – змиьорка. /БЦ-ИБЕ-2 стр.53/ Интересен паралел е ирландското beithir – змей, чудовище. /EDGL/ Интересен, напълно удачен паралел прави Старостин, като сравнява чувашкото vэre-śэlen – дракон, букв.превод - огнен  змей, от vere – змей  и чувашкото śolъm, тохарското sāollye, памирското šale – пламък, угрофинското *śala – светкавица, с  прабългарският календарен термин vereni. В останалите  тюркски езици, се среща форамата *ebren – дракон, змей, респ. в турски evren, дало и лечната име Еврен, гагаузки ievrem, кипчакското ewren – змей, огнен змей. В тунгусоманчжурски /улчийски диалект/ се среща  were(n) – змия, в останалите  ТМ-говори  ūre – червей, в японски woroti, wòròdì, óròchì – голяма змия, далечен, палеолитен паралел в америндското *oro – змия. В източнокавказките езици, в андийски berča, аварски boróx, цезки bikori - змия, в тибетски sbrul, *рrūl – змия. В европейските езици, този корен е  дал и друго разширение, в балтийски vařma-s, аналогично на тох./б/ warme – мравка, пълзящо насекомо, в старонорвежки  orm-r, норвежки, шведски, датски orm – змия, в староанглийски wyrm, wurm, weorm – змия, дало съвр.английското worm – червей, съвр.немското wurm – червей. В латински vermis, кимвърски gwraint – червей. Така, виждаме древно палеолитно понятие *w`urm`v – змия, червей. Прабългарското календарно понятие е вероятно от индоирански произход, с паралел в алтайските езици, като непроменената форма се е запазила само в улчийски, отчасти и в японски. Ако верени беше тюркска дума от езика на „тюркоезичните” прабългари, то трябваше да имаме еврен или ебрем, но не и верени. Чувашката дума, разбира се е запазила старата индоиранска форма.

5. ДИЛОМ – змия. Показват аналогия с тюркските названия, в старотюркски jīlan, тюркменски, гагаузки jylan, турски ylan, карачаевобалкарски žīlan, казахски `ylan, южноалтайски d'ylan, узбекски ilon, тувински čylan, якутски  syyl, чувашки çĕlen – змия, оиратски d́īl – пълзи, по същия начин в хакаски čīl- пълзя, čīlan – змия, киргизки dzīl - пълзя, dzīlan – змия, татарски jīl – пълзи, jīlan – змия. В тунгусоманчжурски *sulama/*salama  - змия, dzabda, манчжурски dzavэdzi, японски *datua – голяма змия. /ССТМЯ,стр.239/,/S-AE/ Виждаме ясно семантичната двойка пълзи-змия. Прабългарското *дил, би трябвало да означава пълзя, респ.производното му е дилом – змия. Старостин изследва дадения ностратически корен, даващ разширение в монголски *dzil- гладък, равен, в тунгусоманчжурски *dzul`v- гладък, гол. В индоевропейските езици, посочва арменското solim, балтийското *sel-ē- (*sel-a-) – пълзя. Тук може да посочим българското сулна, сълна, шмулна – пълзя. В.Абаев посочва осетинското kalm, мн.ч. kælmыtæ – змия, като производна на тох./а/ aca-kalm – голяма змия, боа. Като второ значение на думата в осетински е червей. В тохарски yel, осетински хilаg, хеlаgе, хеlun, yelgina, uallon – змия, червей, пълзящ. /ОРС/ Ясна тохаро-осетинска аналогия е тохарското yel – червей и осетинските uallon – червей, yelgina – змия, аналогично на старобългарското хъхлъ – змия. В основата на названията на червея и змията стои основното им  качество – пълзенето. В санскритски jaluka, ирландски geal, gel, кимвърски gel, корнуелски ghel, бретонски gelaonen – пиявица /вид червей/. /EDGL/ В бурушаски *γalγo – червей. В угрофинските езици, в удмурски kel, коми škol, хантски kul, селкупски *kals, юкагирски kel – червей. /UE/  П.Добрев посочва сариколски δiw – голям червей, δigufs - змия. /ПД-ЦБД,стр.86/ Показват интересна семантика. В староиндийски dhvajá – знаме, флаг, авестийски dvaž – плосък, приплеснат, староирански *dwak-s – змия, също в индийски /маратхи/ divala, шугнански divūsk, вахански fuks, искашимски woхs, voks, сариколски tafъsk, – змия. В протогермански *dwōka, старовисоконемски tuoh, съвр.немски tuch – плат, протоиндоевропейски *dhweg- знаме, парче плат, флаг. Този корен има близка връзка с протоиндоевропейското *dhwes-, староиндийското dhvamsati, авестийското dvas- духа, вее се от вятъра. /IEE/ Интерес представлява индийския диалект маратхи, където откриваме doluka – глава на змия, divala – вид змия. Произходът  на  дилом  е  спорен, но наличието на начален корен *dil- говори ясно че се касае за алтайски произход.

6.  ИМЕН – кон, имник – коняр, първият сред конярите. /ЦС-ВАСБ,стр.94/ В унгарски mén, марийски imnе, мордвински išme – кон. /VS-ETD/  В етруски tamna - кон, в готски getamjon - оседлан. /EG/ Прабългарският календарен термин е вероятно от угрофински  произход. Използвал се е и в разговорната реч, за което говори прабългарската титла. Б.Симеонов също привежда като пример хунската титла  еммедзур – управител на конюшня. /ММ-ИБХ,стр.92/ Факт показващ че сред хунну е имало и угорски племена. В тюркските езици откриваме в хакаски, казахски ön`men, узбекски ömgэn, татарски ömgön – конски гърди, предната част на коня, от тюркското  ön, un – лице, предна част и `men - кон. В японски uma – кон. Вероятна угрофинска заемка. /VS-ETD/ В монголски эmээl – конско седло. В кумански еlkы – кон. /ПРС/ Монголското название на коня morin е древна индоевропейска заемка. Също в китайски ma – кон. Вероятно се касае за несъхранила се тохарска дума, идентична с келтско-германското mark – кон. Но също в тох./а/ yme, тох./б/ ymye – път, така че може да предположим хипотетична връзка с имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох./б/ ykwes·s·e* - предвижвам се и yakwe - кон. /DA-DT-b/ 

7.  ТЕКУ. По наше мнение - овен, овца или козел. В пехлеви tagar - овен. /ИС-ПРС/ В  таджикски  takka, осетински  dalæs, toxyæl, чувашки  taka – овен, кашмирски  dushāla - коза. В кховарски dah, zogh – тибетското животно як, tho – козел, ut – овен, вахански  tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh, tooshtar – козел за разплод, пръч. /IED/ В бурушастки *ḍágar – овен, заемка от санскритското, палийското, пракритското *ḍaŋgara – бик, едър рогат добитък, в бурушастки и шугнански thugár – козел. Във фригийски attagos – козел. В източнокавказките езици, в аварски de`én, цезки, бежитски toq-či – козел, хуритски паралел taγэ – мъж, мъжко животно. В баски zik/h/iro, грузински tuk`an-i, мингрелски cik`an-i – козле. /БКС/ Също в  протоалтайски *t`ukv, тюркски *tokl`, монголски *tugul, тунгусоманчжурски *tuku – агне, теленце. Исконното  алтайско понятие за овен е koč`v, тюркски koč, монголски kuča. /S-AE/ В старотюркски  kony, kyun, koyn, koy, hoy, старомонголски konin, koni, koin, koina, hoyin, hoy – овца, овен. /ММ-ИБХ,стр.83/ Прабългарският календалрен термин теку – овен, козел, е от вероятен, ирански произход. П. Добрев счита, че теку означава кон /ПД-ЦБД,стр. ./.

8.  ТОХ – петел, кокошка. Старостин посочва протоалтайското *ti`ak`a, тюркското tiak`gu, монголското takija, тунгусоманчжурското tiaku, японското taka/m/pai – кокошка, патица. /S-AE/ В старомонголски  takiya, tayan, taqa, съвр.монголски taka, takan, taxa – кокошка. /ММ-ИБХ стр.93/ В тюркменски tovuk, гагаузки tauk, турски toyuk, кабардинобалкарски tauuq, татарски tavyk, казахски tauyk, узбекски tovuq – кокошка. В угрофинските езици, в манси taht, хантски tаgtan, коми tokti,  марийски tokta, фински tohtaja – птица, в естонски tukk, фински tykka, лапландски topkuz, марийски tupka, коми tupjur – сова, вепски t'ik', естонски tikk, фински tikka – кълвач. В адъгски  адакъа, адакъ – петел, вероятно заето от осетниското atakæ – петел, същата дума я откриваме  в  татрски eteč, казахски eteš, башкирски atač - петел. В пехлевийски  ardāg – петел, в сариколски tukhi – кокошка. Също протоенисейското tak, кетското tāγe, tāuγ, симското tāk  означава жерав, а протоенисейското  tōq, кетското toŗə, симското to/h/x, toxįn – вид гъска. Според Кастрен, старокетското teoq-pas е означавало петел. Старостин го свързва с протосинокавказското  dvg/v/g – петел, в  източнокавказските езици táqa – петел, в бирмански u-dauŋh – паун. /S-YE/ В угрофинските езици коренът tuk означава също пера, козина, докато в алтайски tuk e козина. Така че прабългарското тох – петел или някакъв вид птица, е явно  от урало-алтайски произход. 

9.  ЕТХ, ИТХ – куче. В тюркските езици названието на кучето е в  чувашки jytă, тюркменски, турски, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки it, татарски et, тувински, якутски yt, хакаски adaj. Виждаме ясна връзка с прабългарското термин  итх – куче. Вероятна първооснова е  угорското, хантското  uxыt – вълк. Друга форма за куче е, в манси amp, хантски ämp, унгарски eb. /VS-ETD/ Във връзка с последните угорски понятия, които са явна алтайска заемка, може да посочим интересното протоалтайско понятие *ēpo, в тюркски *āb, /вж. българския турцизъм авджия – ловец/, монголски *aba, тунгусоманчжурски *wā, *ebā, японски *эp – ловувам. В алтайските езици хрътка е ŋi`ā`k`u, *ŋìndó, тюркски eker, монголски nokaj, тунугусоманчжурски ŋōke, *ŋinda, корейски n`kori, японски *ìnú. /S-AE/ Виждаме че тюркската форма е заимствана от някой източноирански или угорски език, за разлика от останалите алтайски езици. По сходен начин е образувана изцяло върху славянска основа, думата гонче – ловно куче от гон – лов, производно на гоня - преследвам. /СИ-РРОД,стр.87/ Предложението на П.Добрев че българския календарен термин итх не е от алтайски, а от угорски произход, сравнявайки го с унгарското eb, както виждаме се оказва погрешно, поради също алтайската му основа. Така че етх/итх е от алтайски произход.

10.  ДОКС - глиган. В осетински tuškа, džir - глиган. Етимологията на тушка е детайлно изяснена от В.Абаев. Той я свързва с английското tusk, старофризкото tusk, староскандинавското toskr, ирландското tosg – бивни. /ВА-СEИ,стр26/ В санскритски daānt, протоиндоирански hdant, авестийски dan·tan, согдийски  t'k, хотаносакски  dandaa, съвр.персийски  dandān – зъб, също в авестийски daitika, хотаносакски data – диво животно с големи зъби /респ.глиган/. /L-IAIL/ Интересен паралел е протоугрофинското *tika, лапландски šagk, фински sika, естонски siga, мордвински tuvo, tuva, вепски čugu, вотякски sika, марийски šu, удмурски, коми zu, унгарски diszno, gyisno – прасе. /UE/,/VS-ETD/ В сардински  tzotzu, tzotzoi, ирландски и шотландски torc, кимвърски  twrch, бретонски turch, протокелтски *t-orko-s – глиган, прасе. Така че тушка – докс означава животно с бивни, глиган. Осетинската /аланската/ етимология на прабългарския календарен термин докс е очевидна!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От десет известни названия на животни, използвани в календара, 3 са с алтайски произход, 4 – с ирански, 1 – с угрофински, 1 – с урало-алтайски и 1 - с ирано-алтайски паралели.

Названия на месеците в прабългарския календар.

1. АЛЕМ – първи, или начален. В тох./а/ alym, ālim,тох./б/ al – старши по възраст, в готски alan, ŷl – висок, израстнал, висок уровен. /P-IEW/ В келтски alim, ирландски ailt, древноиталийски alo, древногръцки nealhs, санскритски un-ula, авестийски arêdat, арменски aloj, фригийски аlmo, немски alt, alan английски old, старонорвежки aldr, старосаксонски aldar, старовисоконемски  altar – възрастен, също  висок. /P-IEW/,/VS-ETD/ В рушански и хуфски awwal - начален, awwalin – пръв, alam, olam – първи, ōli – върховен. /ВС-РХТ/ В ягнобски  awal – начален, пръв. /МА,ЕП-ЯТ/ В  татарски  освен  общотюркското  bir, се  използва  и  jalgъz – едно. /РТС/ В санскритски alam, таджикски, талишки alejn – първи. /ПД-ДБЕ,стр.117/ Сравни с осетинското ældar, кюрдското  āldar, унгарското aladar – старейшина, вожд, предводител, осетинското ældar, кюрдското êldar, ягнобското ald – челен, първи, преден, главен. В осетински  wæl, ягнобски oliugon, кюрдски alo, пущунски alvutel, талишки ali, гилянски  yalaxanen – висок. От същият корен е осетинското ulаjg – великан. Също в угрофинските езици, в  манси  al, хантски elti, удмурски vyliyn, лапландски ālā, фински ylā, естонски  ülal, мордвински  vel'ks, вепски  ülez, ulahan – горен, висок, върховен. В тюркските езици al, aldа, aldy – преден, фронтален. В  карачаевобалкарски аlgъа – начален. Също в киргизки al, казахски əl, турски alet, гагаузки alat – силен, в  монголски *aldar – слава, почест. /VS-ETD/  В езика на баските  ale – едно, единица. Аl е явен предностратически корен, както и българският календарен термин е с много древен произход. Може да търсим връзка с прабългарския календарен термин ал, алем – челен, старши, респ. пръв, както съвсем правилно предлага П.Добрев. Може да посочим тохарското alme – пролет, съответно прабългарското алем – първи месец, началото на който съвпада с началото на годината през пролетта, както е  началото на общоиндоевропейската година. Но етимологията е ностратическа.

2. ТУТОМ – втори. В тох./б/ wate – втори, чифт, двойка, в тох./а,б/ wu - две. /DA-DT-b/ П. Добрев посочва прабългарското тут, тутом – две, втори като го свързва с памирското δuw, δuwtan – две, втори. /ПД-ЦБД,стр.93/ В талишки duu, средноперсийски tuw, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В ягнобски juft – чифт. /МА,ЕП-ЯТ/ В другите езикови семейства, в баски zal, esl, в дагестанските езици zы, za, chьa, co, ce, ceb – две, в еврейски štajim, арабски tinin, грузински ori, мингрелски ziri, лазки žüri, свански jori – две. В  алатайските езици, в чувашки ik, в останалите iki, äkki, в монголски qyor, xoyor, тунгусоманчжурски zhör, juur, zhuwe – две. Прабългарското чисилително е с ясен ирански произход.

3. ЧИТЕМ – трети. В авестийски и  санскритски čitiā – три. В пехлеви se, sīdīgar – три, трети. /ИС-ПРС/ В хоремзийски arcivak – три, се  доближава до осетинското artæg, artægtæ – три, трети. В талишки čijĕm, язгулемски cuī, хуфски и  рушански array, искашимски rui, вахански trui, шугнански arran, сариколски haroi, сангличи  trai, мунджански  sharai, йидга shuroi – три. /ВС-РХТ/,/IED/  В калашки  tre, tchi, кховарски  troi, нуристански tere, хинду-урду tin, дардски tri, пущунски dre – три. В тох./б/ trai, traiya – три, трети. /DA-DT-b/ Интересен паралел е етруското ci, урартското kig - три. /EEG/ В дагестанските  езици, štы, xы, kho,lъob, gъabu – три, в еврейски šaloš, арабски tlati, грузински  sami, лазки sumi, свански semi – три, в алтайските езици, в чувашки vis, в останалите тюркски uch, üch, монголски ghurban, тунгусоманчжурски ilan, elan – три. В унгарски hàrom, вогулски hurum, фински kolme – три. Прабългарското понятие е с ясен ирански произход.

4. ТВИРЕМ – четвърти. П.Добрев го свързва с памирското teur – четири. /ПД-ЦБД,стр.93/ В пехлеви cahār, cahārom – четери, четвърти. /ИС-ПРС/  В тох./а/ satwar, štwer, тох./б/ sātwer, stwer – четири и е заето в  тюркските езици като dört, tört - четири. /DA-DT-b/ В осетински е съответно cыppаr, cыppæræm – четири, четвърти. Също, в санскрит cavtarah, авестийски tujreā, персийски čahar, искашимски tsafur, вахански  tsabur, сариколски  tsavur, сариколски  tsavor, сангличи  safor, мунджански  tifar, cafir, кховарски chror, калашки  chao, нуристански shtewo, дардски kor, арменски čork`, балтийски keturi, латински quattuor, древногръцки tessares, келтски cethair, немски vier, английски four – четири. /VS-ETD/,/IED/ В  тюркските езици, старотюркски  tört, чувашки tawat, останалите dört, в монголски  dörben, durbon, тунгусоманчжурски dügün, duin – четири. В баски sa, в дагестанските езици  pli, pšti, phi, di, unk, bugъu – четири.  В  еврейски, арабски arba, грузински otho, свански wochtwu – четири. В унгарски nègy, вогулски  nyila, фински nelya – четири.  Прабългарският  календарен  термин  показва най-вече тохаро-ирански  произход.

5. ВЕЧЕМ – пети. П.Добрев превежда дава пример с памирското пена, патси – пет, пети. /ПД-ЦБД стр.93/ В тох./а/ pana, pinkte, тох./б/ pic, piš – пет, пети. В  осетински  fоndz, fændzæm – пет, пети. Сравнявайки  с  веч, вечем  виждаме  преминаването  “п”  съответно във “ф” при осетинците и във в при прабългарите, както и сходен начин на образуване на  числителните редни с наставка  - æм  и  - ем. В  талишки wэžэ, widžem – пет, пети, кховарски poch, нуристански push, хинду-урду pudu, пущунски salor – пет. В пехлеви panj – пет. Общоиндоевропейската етимология на  понятието не се нуждае от коментар. В езика на баските mash, в дагестанските езици  štu, šti, ištu, tъu, šhi, huba, hwi, phi, в  еврейски hameš, арабски hamse, грузински huti, свански wohwishwid, унгарски öt, вогулски at, фински  viszi – пет. В тюркските езици, в старотюркски  bech, чувашки pilek, в  останалите bish, besh, което е тохарска заемка, в монголски tabun, tuban, taw, tawu, тунгусоманчжурски tunga, sunzha – пет. Българският календарен  термин  е с явни тохаро-ирански  паралели. 

6. ШЕХТЕМ – шести. П.Добрев прави аналогия с общоиндоиранското šhas, šattama, средноперсийски šettem, сариколски хšei – шест, шести. /ПД-ДБЕ,стр.117/ В пехлеви  shas, shashom – шест, шести. /ИС-ПРС/ В санскритски shash, дардски shuh, кховарски chhoy, калашки sho, нуристански shu, хинду-уруд che, пущунски  chpag – шест. В ирландски sи, sиa, sia, кимвърски chwech, корнуелски wheh, бретонски  c'houec'h, sveks – шест. /EDGL/ В осетински съответно  æхsæz, æхsæzæm – шест, шести. В тох./а/ sāk, тох./б/ skas - шест. В другите езикови семейства наблюдаваме: в езика на баските sha, huth, еврейски šeš, арабски sĕttĕ, грузински ĕkwsi, мингрелски amchwi, лазки anshi, свански  usgua – шест, в дагестанските езици, названието на шестицата е съответно hы, fы, cы, anlъ, inli и пр. В алтайските езици, в чувашки ult, в остналите alt, alti,  монголски dzorghaa, jirghoon, тунгусоманчжурски ningun, nungu – шест. В унгарски hat, вогулски hòt, фински kùszi – шест. Прабългарското числително понятие е с ясен  индоирански произход.

7. АЛТОМ – последен. П.Добрев го извежда от келтското alt – заден, долен. /ПД-ЕАКБ,стр.20/ В подкрепа може да посочим тохарското  al – отдалечен, протогерманското *altian – притискам, натискам надолу. /DA-DT-b/ В угрофинските езици, във фински, естонски  ala, мордвински al, коми-ерзя, мокша alo, удмурски, коми, манси il, хантски jalēk, jolan, унгарски al, alatt, селкупски illé, лапландски vuollen, юкагирски al – най-долен, най-низък, също в хантски alэŋ, манси awэ^.l, owl – край, последен, а във фински alka, естонски alga, лапландски aĺge, означават начало. В  тюркските  езици *al, altĭn,  alt , в корейски  *àrái, arä, японски  oru, orí – най-низък, най-долен, в  дравидски *el - долу. В бурушаския  език *alto – две, втори. Палеолитен паралел с протосинокавказкото *ł`i, америндското *ali – надолу. /СД-ПМ/,/UE/ Виждаме твърде древен, палеолитен, предностратически корен. Наблюдава се следната закономерност, в ностратическите езици, двойката *ala/*alka, показва смислова двойственост, „пръв-последен, висок-нисък” т.е. илюстрира се семантичното езиково развитие, на постепенно разширяване на понятията за пространствена ориентация, изхождащи от един начален корен, *al. Същото може да кажем и за прабългарските  алем/алтом, респ.начало и край на годината. А това  доказва, правотата в превода на П.Добрев. 

8. ЕЛЕМ – според нас е има неизвестно значение или е друга форма или неправилен запис на алем. Иван Танев смята, че елем може да означава "седем" или "седми" (http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Religiozno-magicheski%20formuli.htm).

9. БЕХТИ – според нас има неизвестно значение. Иван Танев смята, че бехти може да означава "осем" или "осми" http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Religiozno-magicheski%20formuli.htm. Ние предполагаме, че БЕХТИ може да е свързано с пролетното равноденствие и вероятно означава "първи ден на годината", аналог на иранския Невруз. П.Добрев го обяснява с памирското /хуфско/ бехт – главен, горен. От тук, бехти – главен ден, начален ден, начало на Нова година, аналогично на иранския Невруз. В ягнобски bahor, кюрдски bihar, пущунски bahar, талишки и персийски bāhar, таджикски baxor, шугнански bāo, гилянски  bêhar – пролет. /VS-ETD/ В кашмирски с bođu-do`h, се обозначава деня на лятното слънцестоене. В шумерски ves е означавало деня на пролетното равноденствие, началото на годината. Сравни със славянското весна – пролет. Възможна е семантична връзка  beh – bêhar, т.е. хубав, добър и пролет, добрия сезон, когато природата  се събужда за нов живот. Идването на пролета е отбелязвано тържествено от древните общества, особено от  земеделците. Така че “бехти”  може да е  означавало и пролет – начало на годината. Като латинското primavera – пролет, респ. първи сезон, начало на годината. В авестийски yārā, протоиндоирански hiahr, ирландски еarrach, старовисоконемски jar, английски year – година. /L-IAIL/ Откриваме сходни алтайски понятия, протоформата *biujri, монголското*bürü-dü, тунгусоманчжурското*bira, корейското *ù, старокорейското /когурско/ *wol, японското *bì – пролет. /S-AE/

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Названията на месеците от прабългарския каландар са всъщност числителни имена, които имат преобладаващо индоирански и в редки случаи тохарски паралели.  Двойката алом/алтом има  ностратически произход.

Използвана  литература:

/АД-ТПИК/ - А.Джафари. Точны и простой иранский календарь. -www.аvesta.org.ru\home.html

/БЛ-ВТДРС-1992/ - Восточный Туркестан в древности и раннем средневековье. Под редакции  Б.А.Литвинского. М – 1992 г.

/ВА-СЕИ/ - Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. Васо Абаев. М.1965 г.

/ВЛ-СКФУ/ - В.Е. Ларичев. СРЕДНЕВЕКОВЫЕ КАЛЕНДАРИ ФИННО-УГРОВ. Važ Kalendar финно-угров северо-востока европейской России (реконструкция систем счисления времени эпохи средневековья) http://www.sati.archaeology.nsc.ru/sibirica/pub/index.html?id=1330 / 

/ВС-КПАБ/ - Кумано-печенежки  антропоними  в  България  през  15 в. В.Стоянов. С. 2000 г.

/ВС-РХТ/ - Рушанские и хуфские тексты и словари. В.С.Соколов. АНСССР М.Л. 1959 г.

/ГД-Н/ - Навруз. Галина Дресвянская. Сп.”Санат-арт” бр.1, 2003 г. www.sanat.orexca.com/rus/archive/1-03/navruz.shtml

/ДМ-ТАНЭ/ - Даурбек МАКЕЕВ. Теологические аспекты нартского эпоса. Интернет-списание:”Дарьйял” бр.1, 2006 г. - http://www.darial-online.ru/2006_1/makeev.shtml

/ДП-ХМВМИ/ - Дмитрий Поспеловский. Материалы францисканской миссии 1245 года
ХРИСТИАНСКИЙ МИР И «ВЕЛИКАЯ МОНГОЛЬСКАЯ ИМПЕРИЯ» Подготовка латинского текста и перевод С. В. Аксенова, А. Г. Юрченко. Экспозиция и иследование А. Г. Юрченко. Издательство «ЕВРАЗИЯ» Санкт – Петербург. 2002 г. http://www.agnuz.info/book.php?id=259&url=index.htm

/ЭБ-ХДМ, приложения / - Э. Бикерман. Хронология Древнего мира: Ближний Восток и античность. Перевод  с английского И.М. Стеблин-Каменского. Сретенск: МЦИФИ, 2000.

Земеделческие календарные праздники древних таджиков и их предков. А.Э.Негметов. Душанбе.1989г.

/ИС-ОГ/ - Илко  Стоев. Отвъд  глаголицата. Ст.Загора. 2005 г.

/ИС-ПРС/ - Пехлевийско-русский  словарь. Искандер Санзари. - www.avesta.org.ru/

/ИШ-ССПС/ - Ирина  Шумская. САКРАЛЬНЫЙ СМЫСЛ ПЛАНЕТАРНОЙ СИМВОЛИКИ (лекция, прочитанная 19.06.2004 в Минском планетарии; составитель – Шумская, Ирина, кандидат культурологии) - http://somord.org/literature/sh_sakral.php

Календарь в культуре народов мира – сборник. М.1993 г., стр.102-138. “Формирование календарь славян”. В.Г.Власов.

/МА,ЕП-ЯТ/ - Ягнобские  тексты. М.С.Андреев, Е.М.Пещерева. АНСССР М.Л. 1957 г

/ММ-ИБХ/ - Именник на българските ханове – ново тълкуване. М.Москов. С. 1988 г.

Осетинский  календарь – В.С.Уарзити. www.anaharis.ru

/ОРС/ - ОСЕТИНСКО-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев  К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. – електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html

Памятники  старой  чувашкой  веры. Дюла  Месарош. Будапешт. 1909 г. http://gov.cap.ru/hierarhy_cap.asp?page=./86/3743/3437

/ПД-ДБЕ/ - Древнобългарска  епиграфика. П.Добрев, М.Добрева. С. 2001 г.

/ПД-ЕАКБ/ - Езикът  на Аспаруховите  и  Куберови  българи. П.Добрев. С. 1995 г.

/ПД-ПБК/ - Преоткриването  на  прабългарския  календар. П.Добрев. С. 1994 г.

 /ПД-ППБК/ - Прабългарите. Произход, език, култура. Нов  прочит. П.Добрев. С. 1991 г.

/ПД-ЦБД/ - Царственик  на  българското  достолепие. П.Добрев. С. 1998 г.

/ПРС/ - ПОЛОВЕЦКО(КУМАНСКО)- РУССКИЙ СЛОВАРЬ. По мотивам Codex Cumanicum. -  http://odnapl1yazyk.narod.ru/polovtzy-rus.htm

/СИ-РРОД/ - Речник  на  редки, остарели  и  диалектни  думи  в  литературата  ни  от  ХІХ  и  ХХ век. Стефан Илчев. С. 1998 г.

/СК-НЭРМ/ - С. Г. КЛЯШТОРНЫЙ. НОВЫЕ ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ РАБОТЫ В МОНГОЛИИ (1969-1976 гг.) -http://uighur.narod.ru/uigur2/article36.html

/СС-АППЯЯ/ - Алтайская проблема и происхождение японского языка. С.А. Старостин, М. 1991 г. - www.starling.rinet.ru/texts/altii.htm

/ТК  - http://bezertinov.narod.ru/stat/kalendar.htm/  - Тюркский  календарь.Газета “Безнен юл” N 6, ноябрь. 1998 год

/ТП-БТМ/ - Българите в Тимошко и Моравско. Тихомир Павлов.С.1931г.

/ЦС-ВАСБ/ - Власт и авторитет в ранносредновековна България. С.1999 г.

/ЮГ-А/ - Ю.Гаглойти. АЛАНИКА. Сведения греко-латинских, византийских, древне-русских и восточных источников  об аланах-ясах . Составление и комментарии Ю.С. Гаглойти (Окончание бр.4-2000. Начало см. “Дарьял” 1-4’99, 1-3’2000) - http://www.darial-online.ru/2000_4/gagloiti.shtml

/Ch-DIV/ - A Dictionary of the Iranian Verb. Cheung. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden

/DA-DT-b/  - A dictionary of Tocharian B. - D. Adams. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden 

/EDGL/ - An Etymological Dictionary of the Gaelic Language MacBain, Alexander Gairm Publications, 1982 Published by Gairm Publications, 29 Waterloo Street, Glasgow G2 6BZ Tel. 041-221 1971
Printed by Clark Constable (1982) Let, Edinburgh ISBN 0 901771 68 6 1st edition – 1896 2nd edition (revised) – 1911 Photolitho Reprint of 1911 edition – 1982 Keyed in by Caoimhín P. Ó Donnaíle, Sabhal Mór Ostaig.
HTML version by John T. McCranie, San Francisco State University. -http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/index.html

/EG/  - Etruscan Glossary. http://www.geoocites.com/Athens/Forum/EtruscanGlossary.htm

/IEE/ - Indo-European etymology by S. Starostin.   http://starling.rinet.ru   The Indo-European database, compiled on the basis of Walde-Pokorny’s dictionary by S. L. Nikolayev. All etymologies are also linked - whenever it is possible - to Pokorny’s on-line etymological dictionary.

/IED/ - Iskaskimi – English  dictionary. www.angelfire.com/sd/tajikistanupdate/isheng.html

/L-IAIL/ -  Indo-Aryan inherited lexicon. - А. Lubotsky http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden

/P-IEW/ - Indogermanisches etymologisches Woerterbuch. J.Pokorny. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden 

S-AE/ - Altaic etymology. S. Starostin. Copyright 1998-2003.- www.starling.rinet.ru

/S-YE/ - Yenisseian etymology. S. Starostin. - www.starling.rinet.ru

/UE/ - Uralic etymology  by S. Starostin. http://starling.rinet.ru 

/VS-ETD/ - “Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic,  Finno-Ugric, Iranian,Germanic” . Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/