ТЕРВЕЛ И ОБЛАСТТА ЗАГОРА

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Докладът е изнесен на Научната конференция "Личността и историята", организирана от РИМ Стара Загора - 2010 год.

В съвременната българска историография все още преобладава погрешна представа за външната политика на ранната българска държава. Тази представа е формулирана за пръв път от П. Шафарик[1] и К. Иречек[2], които меко казано недолюбват народа на Аспарух. Това мнение се основава на твърдения на византийски хронисти, че политиката на България по времето на Аспарух и Тервел има завоевателен и грабителски характер. Войната на Константин IV Погонат (668-685) срещу народа на Аспарух, разположил се върху бащина територия извън Византия, се разглежда като наказание за “извършените грабежи на юг от Дунав”, за каквито няма независими доказателства. В действителност тази война е една мащабна агресия по суша и море на мощната по това време Византия. Нейната цел е да унищожи остатъка от българската държава в най-критичния за нея момент, когато е атакувана от изток от хазарите и от запад от аварите. По същото правило за вменена агресивност, присъединяването на областта Загора от Тервел се описва като “първото териториално разширение на българската държава на юг от Балкана”.

Обр. 1. Два варианта за определяне на границите на историческата област Загора. Вариант I  - единична линия по вала Еркесия (Жеков, 2007). Ябълково –Милионе:  район прибавен към Загора след българо-византийския договор от 716 г. Вариант II – двойна линия.

Figure 1. Two variants for drowing the limits of the historic region of Zagora. Variant I – the single line coinciding the Vallum Erkesi (Жеков, 2007).  Ябълково – Милионе: a region added to Zagora after the Bulgarian-Byzantium treaty of 716. Variant II – double line.

       С цел да обосноват представата за „вродена агресивност на българите” и „желание да превземат Цариград”, Шафарик и Иречек формулират изкуствената хипотеза, че областта Загора включва само тясна крайморска ивица земя от Сливен до морето, дълбоко вклинена във византийската територия чак до южните склонове на Странджа (обр. 1). Пред вид авторитета на Иречек тази хипотеза намира значителна подкрепа сред българските историци[3]. Областта Загора би имала такъв вид, ако Тервел е имал намерение да атакува подстъпите и самия Константинопол. Историческите данни показват обратното. До последния си ден Тервел е по-скоро верен съюзник на Византия. Той ратува за мир и доверие между двете страни, каквито очевидно са постигнати и продължават дълги години след смъртта му. Иначе не би могло и да бъде при тогавашното съотношение на силите и опасността от хазарско и аварско нападение.

        В действителност българската политика по времето на Аспарух и Тервел е изцяло отбранителна. Тя цели съхраняването на държавата от нападенията на хазари, авари и византийци, опирайки се на естествените природни прегради - планини и реки. За тази цел се полагат неимоверни усилия, присъщи на стара държава с опитни и стратегически мислещи владетели: преместване на склавинските племена на запад срещу аварите и на северите на юг срещу византийците, прокарване на няколко пръстена от защитни валове на север срещу хазарите и на запад срещу аварите. Според Р. Рашев именно Тервел поставя началото на строежа на вала Еркесия (обр. 3). Мащабните строежи на земни валове, укрепването на старите и строителството на нови крепости и полеви военни лагери, извършвани по времето на Аспарух и Тервел показват, че новата - стара държава има намерение да се укрепи и защити, да осигури мир и спокойствие на народа си. Тези действия показват, противно на тезата на Шафарик и Иречек, че българите създали държава от двете страни на Долен Дунав коренно се различават от познатите дотогава племена на хуни, кутригури и склави, плячкосвали и разорявали полуострова в продължение на няколко века. В това отношение мирното присъединяване на областта Загора през 705 г. към България, съгласно Симеон Метафраст и Логотет, представлява важен елемент от нейната отбранителна стратегия.

717-718г. Арабите обсаждат Константинопол с огромна армия и флот. Византия е на колене. В този върховен момент българските войски, водени от кесаря Тервел, разгромяват в течение на няколко месеца непобедимите до сега араби. Тервел е обявен за Спасител на Европа и е канонизиран за светец от западната църква под името "Крал Тривелий". През 1648 г. италианският хуманист и писател Франческо Брачолини пише 600 страници поема за “Тервел – Царят на българите”, спасил Европа. В днешна България обаче няма нито един паметник на Тервел.

Значението на областта Загора, заемаща ивицата земя от Дебелт до Чирпанските възвишения (обр. 1), е осъзнато твърде рано от владетелите на българската държава. Няма данни тази земя да представлява самостоятелна провинция или обособена защитна зона за римската и византийската държава, а и няма причини да бъде. Напротив, още Тервел осъзнава стратегическото значение на тази земя за България и с ловък дипломатечески ход я спечелва наведнъж и като цяло. Впоследствие всички български владетели, от Крум до Борис, се борят тази област, като неразделимо цяло, да бъде в пределите на България[4]. Вероятно по времето на Омуртаг, тази област е оградена от юг с непристъпен ров, ограда и воден канал (обр. 1). Причините за това са ясни – само като единно цяло тя може да служи като предмостие и хинтерланд за защита на многобройните старопланински проходи, разположени от морето до непроходимия среден дял на Стара планина.      

Продължителят на Теофан, коментирайки договора между Борис и Михаил III за връщане на областта Загора към България, описва тази област като обхващаща ивицата земя между Сидера и Дебелт. За разлика от Дебелт, местоположението на Сидера (прохода при Сливен или прохода при Стара Загора ?) остава неясно.

За съвпадението на прохода – долина Σιδηρά (  - Железни врати) с прохода до град Берое свидетелстват две хроники на Анна Комнина. Първата хроника се отнася за въстанието на павликяните в Пловдив от 1084 - 1086[5], а втората – за обсадата на Хадрианопол от куманите в края на XI-ти век[6]. Според В. Златарски[7] Σιδηρά е Змеевския проход до Стара Загора, известен като Демир капия (Демир хан – връх Римско кале, връх с останки от римска крепост на 2 км източно от Стара Загора), през който преминава пълноводната река Бедечка. От древното название Сидера (на стблг. Желязна) на този проход е образувано и възрожденското название Железник на град Ески Захра (Стара Загора)[8].

Някои изследователи определят западната граница на областта Загора от Черно море до Сливен (фиг. 1, вариант II), аргументирайки се стова, че така областта ще защищава удобните проходи в ниската източна част на Стара планина - Дюлински, Рижки, Айтоски. В действителност удобни проходи за преминаване на Стара планина съществуват и по на запад, чак до същинския непроходим Среден дял на Стара планина. Това са Проходът на Републиката (Хаинбоазки), Мъглижки и Дъбовски (Яйканлийски), Шипченски и Ясеновски (Химитлийски). Мъглижкият и Дъбовският проходи се сливат в един при връх Кръстец. Например пътят покрай връх Кръстец е бил много използван още в античността, а през римско време е покрит с каменна настилка. Ясно е, че защитата на столицата Плискав е изисквало контрол върху всички проходи от морето до Средния дял на Стара планина, за което е необходимо областта Загора да включва ивицата земя от морето до важната крепост Берое. 

Обр. 2. Оловен печат с надпис на гръцки: "Богородице, помагай на кесаря Тервел." На лицевата страна е изобразен Тервел – млад европеид с дълга и мека, спускаща се до гърдите коса. Облечен е с ризница и шлем, в дясната си ръка държи копие, в лявата - полукръгъл щит, върху който е изобразен конник, устремен срещу паднал на земята противник. От двете страни на лицето на Тервел има шестолъчеви звезди - древен вавилонски символ на върховна власт, дадена от бога.

         Figure 2. Lead seal with an inscription in Greek: “Saint Virgin, help Tervel, the Caesar ”. Tervel is depicted on the face of the seal as a young Europid with long, soft hair that ripples to his chest. He is dressed in chain armour and helmet holding spear in his right hand and shield in left. A horseman running forward to an enemy, fallen to earth, is outlined on the shield. Two six-pointed stars are depicted on both sides of the Tervel’s face representing a symbol of the supreme power given by God.    

Съгласно договора от 816 г. българо-византийската граница тръгва от Дебелт, минава по рова Еркесия (Каргуна[9] – праблг. ?) и на запад завива през Чирпанските възвишения до Ясеновския проход в Стара планина[10] (обр. 1). Напълно обосновано е да се предполага, че тази граница очертава историческата област Загора още от времето на Тервел и разкрива стратегическия замисъл за нейното създаване - да затвори от юг всички потенциално опасни за тогавашна България старопланински проходи, превръщайки Стара планина в естествена преграда от морето чак до Искърския пролом. На тази основа е напълно обяснимо допълнителното разширение на областта Загора още по на запад съгласно българо-византийския договор от 716 г., включвайки земята около Милеонон. Неясният топоним Милеонон най-вероятно съвпада с днешното село Ябълково,  Димитровградско[11], в землището на което се намира стара крепост и град, наричани от днешното население Милеони[12], а също и Хасара (т.е, крепостта) (обр. 1). В турско време селото се е наричало Алмали, от турското alma – ябълка. Милеонон и Милиони идват от гръцкото μηλεα - ябълка, μηλεοναζ - ябълкова градина, от които според В. Бешевлиев произлиза топонимът Милеонон. Така очертаният район Милеонон се намира западно от Загора, съгласно договора, а градът и крепостта Милиони имат стратегическо значение, тъй като се намират върху височина (250 м), която ярко се откроява сред околната обширна равнина близо до пътя Константинопол – Филипопол – Сердика - Сингидунум (фиг. 3). Има археологически данни, че в езическо време прабългарите са построили крепост с квадри и рунни знаци по тях на върха Милионе - Хасара (виж допълнението в края на текста).

Обр. 3. Върхът с крепост Милионе (Хасара) край с. Ябълково на река Марица до Димитровград. Това е югозападният ъгъл на областта Загора по времето на Тервел.

Ясно е, че при такива граници, областта Загора заедно с Берое и Милеоне като най-западни крепости, осигуряват защита на старопланинските проходи едновременно от две направления: Константинопол и Филипопол. По този начин големият византийски град Филипопол се изолира, а потенциалната опасност от него за българската държава значително намалява. Обратно, ако областта Загора е обхващала само районът на изток от Сливен до Странджа, както някои погрешно предполагат, град Филипопол би се оказал опасна тилова база за нападение към България. Данни за такава роля на Филипопол обаче няма. На трето място, с присъединяването на района на град Милеоне, българската държава установява контрол върху важния диагонален път Via militaris, който е от ключово значение за комуникациите в европейската част на Византия.   

В подробен доклад за Ески Загра, написан през 1859 г. от френският учен-географ д-р С. Ф. Пойе до Географското дружество в Париж се казва[13]: "Ески Заара, на официален език Загра ел Атик (старата Загра), произлиза от българската дума Задгора, оттатък планината; тя е била всъщност столица на територията, известна по-рано като Задгория, или край на планината, и княжеска резиденция по времето на българските царе; след завземането на тази провинция, турците я наричат Стара Заара, българите я именуват Железник, от желязо, което на славянски език изразява силата на това място, назовано град с железни врата. На около 2 км на височината на планината, издигаща се над Ески Заара се виждат руините на стария град, който турците и до днес наричат Демир Хан или Железният хан. В старо време Загория обхващала безкрайната равнина, простираща се от Ески Заара до бреговете на Черно море, към градовете Месембрия (Несебър)...." . Същият текст е включен и в изследването на друг френски изследоветел, Пиер Воалери.

Включването на Берое към областта Загора се подкрепя и от ранното заселване от българи в този град, съгласно архиепископът на Българската Охридска архиепископия Теофилакт (XI-ти век), който пише[14]: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг (народ), още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога ... И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от стара Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна. Те разместиха жителите на всяка част: жителите от ниските градове преселваха в по-високите, а тия от последните — в по-ниските градове...”.

При определяне на западната граница на Загора повечето историци се опират и на множеството названия, характерни за района на Стара Загора, чиято основа възхожда към този исторически термин. Това са днешните топоними Загоре, Загора, древното название на пшеницата „загария” и хляба „цагар”, названието „загарци” на хората от района на Стара Загора и даже Пловдив, названието „загорки” на жените от Ямболско и Странджа, отиващи да жънат в района на Стара и Нова Загора.

Обр. 4. Възстановка на Граничния вал Дебелт – р. Марица (инж. Красимир Андреев. Международен търговски и културен център ГЕОПАН – Бургас, http://erkesia.geopan.org/).

Figure 4. Schematic reconstruction of the Border rampart between Debelt and Maritsa river (dipl. eng. Krassimir Andreev. International trade and cultural center GEOPLAN – Bourgas, Bulgaria, http://erkesia.geopan.org/).  

За качествата на Тервел като държавник от голям мащаб свидетелства и споменатия българо-византийския договор от 716 г., който за своето време е уникален в стопанско и политическо отношение. За първи път в историята на Средновековна Европа чрез този договор се уреждат междудържавни митнически и търговски въпроси. Клаузата за размяна на политическите бегълци свидетелства за равноправие и доверие между управляващите дворове на двете съседни държави. Спечелването на граничния хинтерланд от Берое до Дебелт предоставя сигурност на южната граница. Ето защо историците определят договора от 716 г. като доказателство за успешната външна политика на Тервел и като едно от върховите постижения на българската дипломация през вековете. Не случайно архонт увиги Крум (802-814) иска през 812 г. възстановяване на този договор.

            В началото на VIII-ми век арабите, вдъхновени от завещанието на своя пророк Мохамед, планират да атакуват Европа от двата й входа. Нахлулите от запад араби бързо превземат почти целия Иберийски полуостров и са спрени едва в битката от 734 г. при Поатие, Южна Франция, загубвайки 6000 бойци. Победителят в това сражение, французинът Карл Мартел, днес се изучава от учениците в Западна Европа като спасител на Европа от исляма. Малко по-рано през 717-718 г, с много по-голяма армия от 200 000 души и 2500 кораба, водени от Маслама, арабите атакуват от изток, обсаждайки Константинопол. Именно тук и при тази обсада се решава съдбата на Византия и на Европа като център на бъдещата християнска цивилизация. Победата в тази грандиозна за времето си война обаче е спечелена от българите, водени от Тервел, които в решителния момент се намесват на страната на византийците.

В продължение на почти една година арабите от обсаждащи стават обсадени, след като войските на Тервел неочаквано се явяват в тила им. След няколко българо-арабски сражения, арабите губят значителна част от първоначалния си потенциал и се оттеглят. Поражението на арабите е толкова голямо, че в продължение на векове след това те не подновяват атаките си в това направление.

            Победата на Тервел над арабите е най-широко отразяваното в средновековната историопис събитие от българската история. В западноевропейската литература до XIX-ти век Тервел, под имената Тривелий, Тербелно в италианската литература, Трибелиус в немската, е обявен за спасител на Европа и е канонизиран от западната църква под името свети крал Тривелий. Освен в историческата литература, Тервел е описван и в художествената литература - драми, романи, разкази, поеми, рисуван е като светец в западноевропейски и български църкви. Тервел е най-известният на запад старобългарски владетел.

Намесата на българите на страната на византийците е суверенно решение на Тервел, плод на добра преценка на собствените сили и интереси и не е свързано с отстъпки и дарове. Безспорно България по времето на Аспарух и Тервел е разполагала с голям човешки и стопански потенциал, основан на многочислеността на прабългарите. Решението на Тервел безрезервно да подпомогне византийците още веднъж свидетелства, че в действителност България не е имала агресивна политика по отношение на Византия, както внушават Шафарик и Иречек. Но измеренията на стратегическото мислене на Тервел стават по-ясни като вземем пред вид и обстоятелството, че до обсадата на Константинопол, арабите са вече 70 години във война с хазарите, а хазарите са убили баща му Аспарух преди 17 години и са разорили държавата на дядо му, бат Кубрат. Безспорно, хазарите си остават основен враг на прабългарите. Въпреки това, Тервел не се поддава на изкушението да запази неутралитет или да помогне на арабите, които са врагове на собствените му врагове – хазари и византийци. Фактически Тервел не спазва арабското правило „врагът на моя враг е мой приятел” и се ръководи от далеч по-обосновани и дълготрайни съображения. Това решение на Тервел е ново свидетелство за невероятните му лични качества като стратег, държавник и пълководец от континентален мащаб. Именно поради това Тервел е един от раннобългарските владетели, които укрепват България като основна държава в европейския Изток с огромен авторитет и влияние върху по-късно образувалите се в района славянски държави.

Ислямската опастност за Източна Европа се повтаря и по-късно, когато османските турци превземат Мала Азия и заплашват балканските държави и остатъка от Византия. Отсъствието на български държавник по това време, който да е сравним със стратега Тервел, до голяма степен предопределя трагичния за България ход на последвалите събития.

             От гореизложеното става ясно, че западноевропейските учени и българските възрожденци са имали исторически правилна представа за Тервел като личност и за границите на областта Загора. На второ място, може да се заключи, че съдбата и делото на Тервел се преплитат с историята на Берое и Стара Загора, главният град на българската област Загора в миналото и понастоящем. Това обяснява интереса на днешната старозагорска общественост, след период на партийни пристрастия, да обърне внимание към такива национални и непреходни личности от европейски мащаб, като Тервел. Безспорно, Тервел заслужава паметник, защото е изключителна историческа личност, защитил правото на европейците на самостоятелно развитие и правото на българите да бъдат европейци. Няма друг град в България, който да подхожда повече от Стара Загора за място на негов паметник. Ще могат ли обаче днешните старозагорци да оценят дара, който историята им предоставя, да изградят и да се гордеят с един достоен паметник на Тервел ?

ЛИТЕРАТУРА:

Воалери, П. Между два свята. Българите в Румелия XVIII - XIX век. Изследвания по история на българското Възраждане и история на Стара Загора. Кама. 2005. с. 345

Георгиев, П. Българо-византийската граница при хан Омуртаг и Еркесията. Археологически проучвания в Новозагорско. Сборник. Исторически музей Нова Загора. Фондация “Никола Койчев”. Проф. Ив. Йорданов редактор, 1999. Изд. Гео прес, с. 131 – 140.

Жеков, Л. Еркесията. Туристическа карта. Община Тунджа – Ямбол, Изд. Геоплан и Картпроект, 2007.

Златарски, В. Известията за българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотет, Избрани произведения, т. I, С., 1972, с. 65—70.

Златарски, В. История на българската държава презъ средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). (I изд. София 1934; II фототипно изд., Наука и изкуство, София 1972, под ред. на Димитър Ангелов), с. 167-187.

Иречек, К. История на българите. Редактор Петър Хр. Петров, Издателство Наука и изкуство, Глава VII. Покръстване на българите, 1978, стр. 171.

Лещаков, К. Ябълково – 8000 години. Исторически музей Димитровград. 2008.

Кратка история на България. Под ред. на чл.-кор. Проф. Илчо Димитров и доц. Милчо Лалков. Наука и изкуство. София, 1981, с. 43

Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия по история на България. Том 1. Наука и изкуство. София, 1978, с. 400-403

Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия по история на България. Том 1. Наука и изкуство. София, 1978, с. 410-413

Пойе, С. Писмо на д-р Пойе до Географското дружество в Париж, съдържащо описание на каазата Ески заара (България). Писано на 6 юли 1859 г. в Ески Заара. Писмото е публикувано на френски език в Бюлетин на Географското дружество в Париж. Септември, 1859, том 18, с. 145-179. Български превод на Писмото е публикуван в книгата: Пиер Воалери. Между два свята. Българите в Румелия. XVIII-XIX век.  Изследвания по история на българското възраждане и история на Стара Загора. Изд. Кама, 2005. с. 337-356.

Райна Княгиня. Автобиографиiя панагюрской учительницы Райны Георгiевой, прозванной турками Болгарской королевной. Издание Дамского Отдhленiя Славянского Благотворительного Комитета. Москва. 1877. Превод на бълг. Изд. на Отечествения фронт. София. 1986. с. 79, бел. 4

Šafařik, P. Památky drevniho pisemnictvi Jihoslovanuv, II vyd., Praha, 1873, s. 190

Theophilacti Bulgariae archiepiscopi Historia martyrii XV martirum, PGr. CXXVI, col. 189; Йордан Иванов, Българите в Македония. София, 1917, с. 121

РЕЗЮМЕ. Статията представя факти, разкриващи  личните качества на раннобългарския владетел Тервел (700 – 721 г.), спомогнали за утвърждаването на българската държава от двете страни на Долния Дунав. Един от тези факти е успешната подкрепа, която Юстиниан II получава от Тервел за да си възвърне престола. В отговор България се утвърждава като важен политически фактор, генериращ стабилност в района и получава областта Загора. Тази област, простираща се от Черно море до Берое, играе роля на стратегическо предмостие, осигуряващо защита на всички проходими места на Стара планина от юг. Въпреки, че арабите са врагове на главните противници на България – хазарите и ромеите, Тервел подкрепя ромеите в арабо-византийската война от 716-718 г. и постига важна победа над арабите. С това Тервел се утвърждава като политически и военен стратег от континентален мащаб, факт признаван и високо оценяван от западноевропейците доскоро. Стара Загора, като наследник на Берое и Боруй, има правото, задължението и честта да изтъкне качествата и заслугите на Тервел по начин, подобаващ за този велик български политик и държавник. 

TERVEL AND THE REGION OF ZAGORA

Ivan T. Ivanov,

Thracian University, Stara Zagora, Bulgaria

SUMMARY. This paper is concentrated on facts disclosing the personality virtues of early Bulgarian ruler Tervel (700-721) that strongly contributes for the affirmation of the new Bulgarian state on both sides of Lower Danube. One of these facts is the successful support Justinian II received from Tervel to recover his throne. In response, Bulgaria strengthened her position as an important political factor generating stability in the field, and obtained the region of Zagora. This region stretches from the Black sea eastward to the town of Beroe westward playing the role of strategic bridgehead that defends all the pathways through the Balkan mountain. Despite of the fact that arabs are the main antagonist of Khazaria and Byzantium, that proved to be enemies of Bulgaria, Tervel helps Byzantium against the arabs during their full scale besiege of Constantinople at 716-718 turning it into a bitter debacle for arabs. This proves Tervel as a political and military strategist of continental dimension; a fact that was broadly recognized and appreciated by Europeans until recently. Modern city of Stara Zagora is the successor of Beroe-Boruy and has the pleasant right, duty and honor to bring forward the Tervel’s merits, deserts and services in a form befitting this great Bulgarian and European politician and statesman.

ДОБАВКА (09 - 12 - 2011)

До с. Сталево, Хасковска обалст (доскоро с. Преслав), близо до река Марица, се издигат два високи върха. При ясно време от тях се виждат град Пловдив и високите Одрински джамии и сгради. Единият връх се нарича Хисара и по него личат следите на старинна крепост, а на по-ниския връх има останки от черква. По тия върхове, особено на изток до р. Марица и на юг, се откриват следите на едно грамадно по размерите си селище, около 25 дка, което имало закрилата на Хасарската крепост. По пепелищата на Хасарската крепост изобилстват византийски монети от 3-12 век. Стените - дебели до 2 м, личат в основите си, открити тук-таме. Най-старото запазено предание от турските поселници някога е, че селището до крепостта се казвало Меда-Касаба (вероятно от гръцкото μηλεα - ябълка, от тук Милеоне - Меда касаба - Алмали - Ябълково). На разни места в студиите на Добруски, Иречек, Шкорпил се споменава за тая крепост.

От 1869 г. до 1873 г. в землището на  съседното село Алмали (днес Ябълково, Димитровградско) се строи Барон-Хиршовата железница от Одрин до Белово. През есента на 1870 г. в с. Алмали пристига бригада от чешки и полски инженери - Георги Прошек, Антон Пелц, Свобода, проф. Острава и др. (Сп. „Читалище”, бр. 7, стр. 32-33, 1971 г., Петър Петров).  При разучаването и направата на трасето, инженер Антон Пелц обърнал особено внимание на този Хасар-град. Той е написал първата студия за Родопите, публикувана на немски и чешки. Дал ценни сведения на картографската къща "Киперт" за поправяне на данните в тази част на Маришка Тракия. При вадене на камъни за нуждите на железопътния път, на върха Хисара той се натъкнал на особени каменни постройки от големи, груби блокове, както и на също грубо изработени, дълбати знаци по тях (вероятно става дума за характерните прабългарски квадри с езически руни по тях). Много от тези блокове били използвани за материали при строежа, други били натоварени на железницата и изпратени неизвестно къде (А. Д. Ралов. Медо – градъ. в-к "Борисовградско ехо",  бр. 33 от 22 май 1926 г.; ОДА - Хасково, Архив на Александър Ралов).

Големият медиавист Васил Гюзелев предполага, че тук е била крепоста Милеоне (V. Gjuzelev. Bizantinobulgarica, III, 1970, ГИБИ, III, р. 285).