Н. Гаркави поддържа тезата, че гърците от неудобство да  произнасят думата "сло" вмъквали буквата "К", както това се вижда при Птолемей "склавани". Той счита, че последната форма станала за византийците стереотипна. Арабите назовават славяните Саклаби или Сакалиби, отново с буквата "К"... По отношение на съгласната “К” в етнонима "саклаб", А. Н. Гаркави пише, че най-напред арабите се запозанали с юго-западните славяни, живеещи във Византийската империя и са заимствали от гърците този термин, предавайки го като "саклаби". За да се избегне нетърпимото за арабите струпване на две съгласни - пише А. Н. Гаркави - арабите добавили още гласни и се получило Saqlab [2].

По този начин, в науката се утвърждава мнението, че етнонимът славяни е първичен - собствен за славяните, а останалите “склави, склавини, склавои, сакалиби” са по-късни и производни от него. 

Определенен интерес в това отношение представляват киевско-славянските летописи, в частност "Повесть временных лет", съставена в 1112 г. от черноризеца Нестор и известна от по-късни версии от 1116 г. и 1118 г. В тази повест Нестор говори за дейността на просветителите Константин и Методий [8], което свидетелства за значителното българско влияние върху славянските летописци.

Летописът "Повесть временных лет" започва със "сътворението на света" [9]: "След потопа трите синове Ноеви - Симъ, Хамь и Афеть разделиша земля. Сим и Хамь и Афеть, разделили земята, жребие метавше, и живяхо, кождо въ своята си част. Бил язикъ одинъ. И умножившемься человеците на земята и помислиша да създадат столпъ до небесе, в дните на Нектан и Фалек. И собравшася на месте Сенарь, започнали да градят столпъ до небесе и градили го около Вавилонъ; и созда столпь то за 40 летъ, и не свершен бысть. И сниде (отгоре) господь богъ видети градъ и столпъ, и рече господъ: "Се родъ един и язык единъ". И съмеси богъ языки, и раздели на 72 языка, и расъсея по всей земли. След размешението на езиците богъ разруши столпъ с ветромъ великим, и есть останокь от него промежо Асюра и Вавилона... По (след) разрушението на столпа и по (след) разделението на языкъ прияша синове Симови изсточната, а Хамови синове полуденната (южната) страна. Афетови же прияша западъ и полуношната (северната) страна. Един от тези 72 езика е езикът словенски, от племето Афетово, нарпи, тъй като са словените по Дунава, където днес е земята Угорска и Българска (еже суть словене по Дунаеви, где есть ныне Угорьска земля и Болгарьска)".

          По тази начин "Повесть временных лет" свидетелства, че разпространението на славяните започва от Балканите, от земята Българска.

Трудно може да се разбере, защо гърците е трябвало да вмъкват в думата  "славини" буквата "к", при положение, че този етноним не е от гръцки произход? Ако съчетанието “сл” е трудно произносимо за гърците, много по-удобно е за тях да  вмъкнат гласен звук, например “а”, вместо “к”. Тогава ще се получи "саловини", нещо като ТЕСАЛИЯ и ТЕСАЛОНИКИ. Също така, не е ясно защо Йордан, който много добре познава склавините, запазил буквата "к" след "с", а не го е предал като "slaveni". Ако формата "slaveni" е действително първична, то тя би влияла единакво върху слуховото възприятие както на  гърците, така и на латинците.

Знаменитият чешки славист П. А. Шафарик още в 1848 г. пише: "трябва да се отбележи, че ... даже в най-древните новгородских източници (например в Руската Правда), винаги се пише “словянин”, “словене”, и че свързването на тези названия с името на славяните е просто една догадка, според която названието “славяне” произлиза от "слава". Специално за термина "славяне" П. А. Шафарик отбелязва, че формата "славяне" за пръв път се появява в граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г. [12].

До днес все още не е изяснена характеристиката и на етнонима "саклаби" [5]. А. Н. Шербак подчетава, че при източните историци и географи указания етноним може да означава човек не само от славянски произход, но и въобще светлокож човек, например финландец, германец [6]. Арабските исторически източници обаче упоминават етнонима "саклаби" в такива райони, където в тази отдалечена епоха славяни не са живеeли. Много рядко, в единични случаи, този етноним е регистриран и в Мала Азия, даже на север от Андалусия и в Германии [7]. Много руски учени приемат, че "саклаби" означава "северно-европейци", а също и "роби". Най-често обаче арабските източници го споменават в района на Причерноморието, Поволжието и Предкавказието, където живеят предимно ранни българи, които нито са северно-европейци, нито роби. За това говорят следните данни.

В книгата “Рисал" на Ибн Фадлан, царят на волжските българи Алмуш е наречен “малик ас-сакалиб”, т.е., царят на сакалибите [15]. В друг документ - разказа "Пътят между Джурджан и града на хазарите - Хамлидж", авторът Ибн Хордадбех съобщава: "Този град (Хамлидж) е северен град... От Джурджан до Хамлидж, разположен в края (устието) на реката (има се пред вид Волга), която тече от страната ас-Сакалиб и се влива в морето Джурджан (Каспийско море), има 8 дена път по море при попътен вятър" [16]. От този разказ е видно, че Ибн Хордадбех недвусмислено има пред вид река Волга която, според автора, тече от страната ас-Сакалиб в посока към Каспийско море. Очевидно е, че под “страната ас Сакалиб” авторът разбира Волжска България. Във тези документи е видно, че етнонимът саклаби се свързва с българския ареал. 

В други арабски източници река Волга пряко е наречена "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите", т.е., реката на българите. В интерес на истината обаче, в някои арабски източници под "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите" се разбира не Волга, а река Дон. Това двусмислие е обяснено от В. Ф. Минорский по следния начин. През ранното средновековие арабите считали, че двете реки, Дон и Волга имат общо начало, като приемали река Дон за ръкав на Волга [17]. В този смисъл използването на названието "нахр ас-Сакалиб" веднаж за река Дон, друг път за река Волга е напълно оправдано, тъй като в представите на арабите река Дон е просто отклонение (ръкав) от река Волга. В същото време, Волга е била основна водна магистрала, съединяваща арабските страни със земите на север от Прикаспието и е повече позната на арабите. В същото време, както арабските, така и гръцките и киевско-славянските летописи говорят за наличието на гъсто население от българи по долното течение на река Дон. Това също може да обясни използването на названието "нахр ас-Сакалиб" и за река Дон, чийто брегове по това време са плътно населени от българи и алани (т.н. Салтово-Маяцка култура около гр. Саркел и "черните" българи в устието на р. Дон с център гр. Тмутаракан, известни още и като роси, урус).

Възприемайки етнонима "саклаб" като тъждествен на "славянин", бившите съветски историци автоматично превеждат названието "нахр ас-Сакалиб", т.е. "река ас-Сакалиб" като "река Славянска". По това време обаче, по средното и долно течение на реките Волга и Дон е нямало никакви славяни. Даже А. П. Новосельцев подчертава, че до към 737 / 738 г. славяните са населявали само горното течение на Дон и Волга [18]. В последната си монография А. П. Новосельцев допуска, че на юг биха могли да настъпят отделни прониквания на славяни [19]. Но това е трудно доказуемо, тъй като в района на долния Дон отсъстват славянски вещественни паметници, по-ранни от XI в., а в Саркел се появяват едва след похода на Светослав против хазарската държава в 965 г. [20]. Славянските поселения на север от Причерноморието се появяват едва към края на X в. и постепенно заемат мястото на Тмутараканското княжество на “черните”, т.е, подчинените  българи, съществувало от края на X до началото на XII в. В такъв случай е крайно неубедителен опитът да се преведе ранноарабското название "нахр-ас-Сакалиб" като "река Славянска", защото незначителното поселение на славяни в горното течение на Волги не би могло да даде повод на арабските географи и пътешественици от времето на Ибн А'сама ал-Куфи и Ибн Хордадбеха да наречат тази река "река Славянска".

Възниква въпросът: защо "нахр ас-Сакалиб" в процеса на историческото развитие започва да се нарича с нейното днешно название река "Волга", а не река  "Славянска"? Известният познавач на европейската топонимика А. И. Попов допуска, че произходът на названието "Волга" трябва да се търси във думата "волгас", която в средноруските диалекти означава "по-ниския бряг на реката" [21]. Твърде двусмислено е и мнението на Р. А. Агаеева, която счита, че съвременното название "Волга" може да