Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
ЧИЕ НАСЛЕДСТВО СА НЕРАВНОДЕЛНИТЕ ТАКТОВЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА ?
Иван Танев Иванов
Поговорката “Песен граници няма”, както и лесното пренасяне на песни и мелодии по днешните средства за масова комуникация създават усещането, че музикалните форми са нещо универсално, наднационално, временно и нетрайно. Не е така обаче за един особен музикален жанр - традиционната фолклорна музика на отделните народи. Тя не е авторска, а представлява изкристализиран, дестилиран от времето плод на историческата съдба на народа. В древността, най-развити са били музикалните традиции на Египет, Месопотамия и Индия, от където произлизат първообразите на съвременните музикални инструменти и музикални понятия. Всички съвременни музикални жанрове са създадени на основата на фолклорната музика на отделни народи.
Подобно на езика, традиционната народна музика (фолклорна музика, популярен фолк или накратко поп-фолк, от латинското populus – народ и германската дума folk - народ) е много консервативен елемент в културата на всеки народ. Ето защо, от особеностите на фолклора може да се правят изводи за ранната история и произход на даден народ. Например, българската фолклорна музика притежава някои характерни особености - например неравноделни тактове, безмензурно пеене, характерни ладове, инструментариум и др. Върху тази музикална особеност на традиционната българска култура е писано и говорено много, но все още тя не е използвана за осветляване на ранната история на българите. Един опит да се стори това съставлява целта на настоящата статия.
В
теорията на музиката, музикалните
произведения се обясняват на основата на
няколко основни понятия като тон (tone), звукоред (scale),
такт (measure,
time),
ритъм (rhythm),
мелодия, лад, бързина и др. Тонът е
височината на простия звук, който
музикалните инструменти или гласът на
певеца произвежда. Освен височина (честота
на трептене на въздушната вълна) всеки тон
има определена сила (енергия) и
продължителност. Последователното
произвеждане на необходимия брой тонове
изгражда музикална мисъл, наречена мелодия.
Мелодията създава определено настроение,
поражда определено чувство, влияе върху
съзнанието и подсъзнанието на хората – ето
защо музиката е
толкова важна, колкото и речта.
Традиционната музика на всеки народ
представлява една от най-важните съставки
на неговата култура, наред с езика,
религията, обичаите и др.
Безспорно, всеки народ
представлява сбор от производители и
консуматори, но културата е това, което
поддържа равновесието между тях. Без
културата, балансът се измества в посока
към консуматорите, което е естествен
природен закон.
Ако се абстрахираме от височината, в зависимост от своята продължителност, тонове са подредени в такава последователност, че да може да се играе, танцува или марширува. Основната, най-малка група от тонови продължителности, която се повтаря многократно в цялата мелодия се нарича ТАКТ. Тактът съдържа определен брой временни интервали, които могат да се отброят или измерят примерно посредством движение на ръката нагоре – надолу. Едно или няколко от тези времена са силни, ударени, останалите са неударени. Времето за едно движение надолу (нагоре) се приема най-често колкото продължителността на една четвъртинка нота (1/4). Най-прост е равноделния такт 2/4, съдържащ две равни времена, едното от които ударено. Чрез събиране на няколко такива такта се получат комбинирани равноделни тактове от типа 4/4, 6/4 и т.н. При неравноделните тактове едно или няколко от тактовите времена има по-голяма продължителност от оснаналите, обикновенно с 50 %. Неравноделните тактове в музиката (irregular meter time signatures) включват тактове имащи горни числа от вида 5, 7 или тяхна комбинация. В някои музикални енциклопедии [The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Edited by Stanley Sadie. Macmillian Publishers. Oxford university Press. 2004] вместо понятието “неравноделен такт”се използва термина адитивен (принаден) такт (additive rhythm). Съответно, равноделните тактове се наричат разделни (divisive rhythms).
В българската музикална литература, често пъти вместо "неравноделни тактове" се пише и казва "неправилни" тактове. Музикалното понятие "неправилен такт" е некоректно, неточно и пълно с предразсъдъци. Чрез него се внушава, че равноделните тактове са "правилни", т.е, нормални, а неравноделните тактове са "неправилни", т.е., ненормални и евентуално предстои тяхното "изправяне". Всъщност, равноделните и неравноделните тактове са еднакво "правилни и нормални" форми на музикалната мисъл и имат еднакво право на съществуване. Нещо повече, неравноделните тактове като характерна българска особеност и принос в музикалната култура даже трябва да бъдат изтъквани и обгрижвани с особено внимание, а не да се квалифицират като неправилни тактове!
Българското етническо землище се разделя на няколко фолклорни области, всяка една от които се характеризира със свои мелодии, свои ритми и хора. По обем и качество на музикалното наследство, главната фолклорна област е тракийската, включваща Горнотракийската низина, Родопите, Странджа, както и част от Варненския край, където живеят най-вече изселници от Тракия. Македонската област е друг такъв важен фолклорен район. От по-малко значение са другите фолклорни области Добруджа, Мизия и накрая Шопския район. Диатоничният звукоред (звукоред с полутонове) се среща във всички фолклорни области. Характерно за Родопите е преобладаването на пентатоничният звукоред (звукоред без полутонове), който е типичен за музиката на Китай, Източна Азия и американските индианци, но се среща и в Индия, сред славяните, ирланците и др. В Тракия най-често се срещат т.н. хроматични ладове с увеличени тонови интервали от вида дорийски, фригийски, йонийски, лидийски, еолийски и др. Лидийският лад (мажорът) и еолийският лад (минорът) съвпадат с известните мажорен и минорен лад, които са единствените ладове в Западната музика. По това, богатата тракийска музика прилича на музиката в класическа Елада и в древните държави от Мала Азия, Персия и Месопотамия. В зависимост от това дали мелодията отива нагоре или надолу, тоновите интервали в тракийската музика могат да нарастват или да се скъсяват.
Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области, традиционната българска музика съдържа неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !!!! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове [Манол Тодоров. Българска народна музика. Изд. Наука и изкуство. София. 1973].
·
Пайдушко хоро
(2+3; 5/16)
·
Четворно хоро
(3+2+2 или 3+4; 7/16)
·
Ръченица (2+2+3 или
4+3; 7/16)
·
Дайчово хоро (4+2+3
или 2+2+2+3; 9/16)
·
Трите пъти 2+2+4
·
Еленино хоро
(2+2+1+2; 7/8)
·
Хоро Елено моме
(4+4+2+3 или 3+4+2+3; 13/16 или
12/16)
·
Петрунино хоро
(3+4+2+3, 4+4+2+3; 12/16 или 13/16)
·
Ганкино хоро или
Копаница (4+3+4 or 2+2+3+2+2; 11/16)
·
Аcaнo млада
невесто (3+2+2+2+2; 11/8) – хоро от Македония
·
Шопско хоро
(2/4)
·
Хоро Бучимиш
(2+2+2+2+3+2+2; 15/16)
·
Право хоро (3+3
или 6/16)
·
Йове, мала моме
(7+11; 7/16+11/16 или 25/16)
·
Санданско хоро
(2+2+2+3+2+2+2+3+2+2; 22/16)
·
Седи Донка (7+7+11,
където 7=3+2+2 и 11=2+2+3+2+2; 7/16+7/16+11/16 или 25/16)
За пръв път неравноделните тактове (uneven beats, asymmetric measures, irregular times) са забелязани от европейската музикална теория през 1886 година, когато българският учител по музика Атанас Стоин публикува за пръв път български фолклорни мелодии. Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов в книгата си “Ритмичните основи на народната ни музика” от 1913 г. С този труд, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава. В Западната музика тези сложни тактове се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко. Един от първите примери за това е третата част от Патетичната симфония на Чайковски (Tchaikovsky's Pathetique Symphony). В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток (Bela Bartok) се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българска фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ [Bartok, "The so-called Bulgarian rhythm," Bela Bartok Essays, p. 44]. Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на Васил Стоин от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927].
Други, по-нови произведения в неравноделни тактове са песента "Money" (7/4) на групата Pink Floyd, композицията “Марс, войната на световете” на Gustav Holst от оркестровата сюита “Планетите” The Planets, някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек ( Dave Brubeck) и в творчеството на Philip Glass. В творчеството на Kate Bush и George Harrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.
Едно
от най-характерните черти на музиката на
Бела Барток е честото присъствие на
енигматичния стил на българските ритми. Те
са енигматични, понеже се срещат масово
само в България. Фактически, България е
единствента страна в Европа, където
асиметричните метрични и ритмични форми
представляват интегрална част от
националното изкуство! От
къде са дошли тези неравноделни тактове в
българската музика? Генеалогията
на тези ритмични форми не е ясна. Възможни
са връзки с арабската и гръцката музика, но
липсват убедителни доказателства за
изясняване на проблема. От друга страна,
случаите на подобни неравноделни тактове в
гръцката и арабската музика в сравнение с
българската са изключително редки [Damiana Bratuz,
"The Folk Elements in the Piano Music of Béla Bartók"
Doctoral document, Indiana University, 1966. p. 174. French translation,
see Ladislas Gara, ed., Anthologie de la poésie hongroise duX11e siècle à
nos jours, (Paris Editions du seuil, 1962)].
Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.
Славянобългарите са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването с тях на славяни и остатъците от местните траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват. Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания, Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района.
Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1) прабългарите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на прабългарите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че прабългарите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на прабългарите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на прабългарите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че прабългарите са били 40, 50 или 60 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността прабългари / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, прабългарите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.
А какво може да каже източно-иранската теория за произхода на прабългарите? Тази теория почива на научните факти, че прабългарите са били многоброен народ, че са погребвали своите мъртъвци по сарматски обичай, че скелетите и главите на погребаните са от фергански антропологичен тип, че има много източни документи свидетелстващи за идването на прабългарите от Памир и Вътрешна Скития, че повечето от прабългарските владетелски титли, имена и календарни термини са с иранска етимология и че в раннобългарския и съвременния български език има няколко стотици, може би близо хиляда ирански думи срещу десетина предосмански тюрски думи. По отношение на неравноделните тактове, в най-авторитетната музикална енциклопедия, издавана на английски език вече над 100 години се казва, че Западната музика съдържа почти изцяло разделни (равноделни) тактове, докато музиката от Индия и някои други страни може да се разглежда основно от типа неравноделна или адитивна [The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Edited by Stanley Sadie. Macmillian Publishers. Oxford university Press. 2004]. Географското разпределение на местата, където неравноделните тактове съставляват важна част от традиционната музика на народите е показано на Фиг. 1.
Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение за нашия анализ! В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) индо-арийски племена. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират племенния съюз на прабългарите. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че прабългарите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на индо-ариите, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на бъдещия славяно-български народ.
Фиг.
1. Географско разпределение на
местата, където неравноделните тактове
съставляват важна част от традиционната
музика на местните народи.
Индийската музика е много богата и с т.н. безмензурни песни и инструментални изпълнения. Те са уникални по това, че са изключително богати на орнаменти и импровизации и трудно могат да се нотират. Веднаж изпълнени, те трудно могат да бъдат повторени даже от същия изпълнител. Напълно възможно е, типичните безмензурни песни и инструментални изпълнения в българския фолклор, които са най-многобройни и най-тачени в Тракия също да са донесени от прабългарите.
От представения по-горе анализ виждаме, че са необходими по-подробни сравнително-музикални изследвания върху историческото наследство на прабългарите. Това може да стане като се отхвърли сковаващата прегръдка на тюркската теория, която вече 50 години влива отрова в българската историческа наука. Като резултат от нея, по екраните на българските кина прабългарите бяха представяни като мучащи и ръмжащи примитиви, изпълняващи безцветни тонови съчетания от епохата на кроманьонците. В действителност, прабългарите вероятно са имали музикален фолклор твърде близък по ритъм, мелодия и инструментариум до съвременния фолклор от Тракия, Мизия и Македония.
В съседните на България страни – Турция, Гърция, Сърбия, Македония бяха създадени съвременни музикални стилове, основани на фолклора на съответните народи. От този вид е съвременната попмузика в Гърция – “елиники травуда”, за чийто баща с основание може да се приеме големия гръцки композитор Микис Теодоракис. Като следствие от безкрайно убитото национално самочувствие, от дълго време в България само се копират чужди музикални форми. В резултат на това ние се обогатихме с нови музикални жанрове от вида “стара градска музика”, която копира музика от Чехия, Украйна, Германия, Франция и др.; “естрадна и забавна музика” основана на копия от Италия, Англия и САЩ и напоследък “чалга”, основана главно на цигански, турски и гръцки напеви и съпровод. Истинското музикално наследство на българите обаче тъне в забрава и постепенно изчезва. От това губят не само българите, от това губи Европа и света, защото културното разнообразие се унищожава.
ДРУГИ СТАТИИ :
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
