ЕТИМОЛОГИЯ И СЕМАНТИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЗВАНИЯ

ТЪМАТАРКАН, ТУТРАКАН И АСТРАХАН

Иван Танев Иванов

 

  http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

 

              Повечето изследователи търсят сходна етимология на названията Тъматаркан и Тутракан. Причината е очевидната близка морфология на тези две думи, а също и пространствената и хронологична близост на двата града. Обикновено не се взема пред вид, че и двете названия са тясно свързани с историята на древните българи. Друг голям недостатък на досегашните хипотези е, че тази етимология се търси на тюркска и татарска почва, а не на индоиранска. Като резултат – досега няма предложена убедителна, непротиворечива етимология и семантика на тези топоними.

                  Град ТЪМАТАРКАН, днешният ТАМАН е разположен на Таманския полуостров. Споменат е за пръв път през 988 г. Според М. Фасмер и И. Г. Добромиров, ТЪМАТАРКАН е наследник на град Фанагория, център на античното гръцко княжество Фанагория. Срещат се названията Тмуторокан (руско, 1068 г.), Tama Tarca (ср. гръцко), Tamantarkanu (черк.).

     ТУТРАКАН е български топоним от времето на първото българско канство и царство. Названието няма ясна семантика, но етимологията му определено се свързва с езика на прабългарите. Семантиката на ТУТРАКАН се търси обикновено около думата “кан” (а защо не любимото “хан”?) и в добавка се привлича някоя тюркска дума, морфологично близка до ТУТРА. Най-често, от тюркския глагол tutmak – "да държа", се измисля дума, подобна на ТУТРА със значение “крепост” [Симеонов Б. 1988. Тутракан. Произход, структура, значение. Български език. XXXVIII, кн.4]. От тук, ТУТРАКАН ще означава “малка крепост, крепостчица” или “крепостта на хана”. Обаче, Моско Москов [Оними от български произход. Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. Д-р Веселин Бешевлиев, Велико Търново, 12-15 май 2000 г. Стр. 476 - 489], който беше известен тюркист и добър познавач на  тюркските езици, намира тези етимологии за изкуствени, езиково невъзможни на тюркска почва и ги отхвърля. Той самият обаче предлага още по-неубедителна хипотеза, приемайки, че ТУТРАКАН  е тюркски фонетичен вариант на ТЪМАТАРКАН, а ТЪМАТАРКАН произлизало от личното име на някой си ТАМАН, който бил таркан, от тук ТАМАН ТАРКАН  -- ТМАТАРКАН!

В тази връзка, друга хипотеза е изказана от съветски “учени”, които приемат, че ТУТРАКАН е основан от татарски колонисти, произхождащи от “татарския” град ТЪМАТАРКАН, при което те фалшифицират ТЪМАТАРКАН до Тимуртаракан и го извеждат от името на един известен татарски пълководец Тимур. По тези причини засега няма убедителна хипотеза обясняваща смисъла на двата топонима. Интересно е, че тази руска “хипотеза” с готовност се поддържа от много български изследователи (П. Мутафчиев, Й. Заимов, Р. Змеев, Б. Илиев и др.).

                  Днес вече е добре установено, че ТЪМАТАРКАН (ТМУТАРАКАН) е прабългарски град на източното крайбрежие на Азовско море, съществувал от времето на Стара Велика България до около XIII-ти век. Според най-нови данни на руски археолози, след разпада на Стара Велика България, Тъматаркан е градски център на обширна област заселена с прабългари. По това време източната част на полуостров Крим и западната част на Кубан са плътно населени от древни българи. Град ТЪМАТАРКАН е точно в средата на това обширно българско землище и негов естествен градски център. Това са исторически засвидетелствените “черни българи”, наследници на българите на бат Баян, заемащи западния край на Хазария. Според български историци още преди разпада на Кубратова България населението на областта е българско, а градът е резиденция на българския кан.

                  В тази връзка, етимологията и семантиката на ТЪМАТАРКАН трябва да се търсят във връзка с историята на първобългарите-иранци. Според мене, Тъматаркан (Тмутаркан) означава “Черният управител”, от думите ТЪМА (тъмнина, мрак) на старобългарски и ТАРКАН – управител, титла от езика на прабългарите. ТЪМА не е славянска дума и вероятно е дума от езика на прабългарите, защото има подобна санскритска дума със същото значение - ТАМАС – тъмнина. ТАРКАН е древна иранска титла, образувана на основата на иранския глагол ТАРК – съдя, управлявам. През епохата на средновековието, тази титла добива международно приложение.

                  През хазарско време, град ТЪМАТАРКАН най-вероятно е бил основен център и резиденция на управителя на т.н. Черна (несамостоятелна, подчинена) България, автономна област в границите на Хазария. Хазария е федеративна държава, където е имало две алански автономии в Западен и Централен Кавказ и една българска автономия, известна като Черна България. Българската автономна област "Черна България"  е надживяла Хазария с около 50 години, водела е войни и е имала оживени търговски връзки с околните държави. Съгласно ориентировъчни оценки на съвременният украински археолог Сергей Майко, броят на прабългарите, живеещи в тази автономна област, е около 1.5 - 2 милиона души. Известни са над 500 техни селища, всяко изградено с масивни сгради и водна канализация. До всяко селище има некропол. Един от техните градове е съвременният Судак. Това са всъщност “таманските” и “кубански” пра българи, наследници на утигурите, останали в Хазария под ръководството на бат Баян след хазарския преврат, откъснал източната половина на Стара велика България. Освен тях, в Хазария е имало и друг български анклав. Това са българите в областта на днешен Дагестан, старата Берсилия, наследниците на оногхонтор-българите на рода Дуло. Те главно са поели ударите на арабските нашествия и постепенно са се изселили във свободната (бяла, сребърна) Волжска България.  

                Така, ТЪМАТАРКАН – "Черният управител" е не само естествен превод от езика на основното население на града и областта, прабългарите, но и отразява историческия факт на тяхната подчиненост на хазарите чрез цветовата символика, характерна за ранната българска митология. Сравни, “черни, подчинени” българи в Хазария и “бели, сребърни, свободни” българи във Волжска България.  

            Ако тамано-кубанските утигури са били около 1,5 милиона души, то прабългарското население, премеснено от Аспарух от Берсилия към най-западните предели на Стара велика България ще да е било малко повече. Това обяснява страха на византийския император Константин Погонат от новата сила появила се на север от Дунава и рискованото му и вероломно нападение срещу тази сила през 680 год. Като наказание и възмездие срещу това с нищо не предизвикано нападение, част от оногхонторите на Аспарух стъпват за пръв път и се заселват на юг от Дунава в т.н. Карвунска земя. Както на много места където се появяват, така и тук, прабългарите-оногхонтори постепенно изграждат множество градове, един от които е и Тутракан. 

            Като доказателство, че прабългарската етимология на ТЪМАТАРКАН = "Черния (подчинен) управител" е най-естествена, привеждаме етимологията на съвременния град Астрахан, разположен в устието на река Волга. През XI-ти век този голям град е наричан АСТАРКАН и според най-добре приетото обяснение, това название идва от названието на аланите и ранните българи АСИ - "бели, благородни" и същата дума ТАРКАН - управител. От тук се получава, че АСТАРКАН означава "алански или раннобългарски управител" и съответства на историческия факт, че малко преди това, в този голям хазарски град са живели предимно алани и ранни българи (това важи за повечето хазарски градове, включително късната столица Сарашен - Белия град).

            Досега авторите, които търсят самостоятелна етимология на ТУТРАКАН разглобяват това название така: ТУТРАКАН = ТУТРА + КАН (ХАН). По-правилно е обаче разглобяването да стане по друг начин, а именно ТУТРАКАН = ТУ + ТРАКАН. Втората част е явно известната титла ТАРКАН – управител. Според мене ТУ (ТУТ) е прабългарски вариант на общоиндоевропейското название на числото “две”, което в иранските и индоарийските езици звучи като ту, то, до, тве, тву и др. подобни. Вторият месец в прабългарския календар се е наричал ТУТОМ, което идва от същото ТУ (ТУТ) – две и източно-иранския суфикс за числителни редни “-ОМ, ЕМ”.

Според тази хипотеза, ТУТРАКАН ще означава “втори управител”. А защо втори? Отговорът се състои в многобройните данни, че ТУТРАКАН е бил вторият по важност град в държавата след Плиска. Тутракан е близо до важния център от римско и византийско време - Доросторум. Там са се родили римският пълководец Аеций, победителят на Атила и римският монах Дионисий Мали, който през VI-ти век пресмята рожденната година на Исус Христос и дава началото на християнската ера. ТУТРАКАН  е бил голяма и важна крепост, църковен център и резиденция на кана. След християнизирането на ранна България там за продължително време се е намирал патриаршеският престол на държавата [Ст. Ангелова. Сп. Минало, 3, 1996, с. 28]. Наблизо са се намирали и мощната крепост Мундрага, крепостта Дръстър и силната крепост на дунавския остров Пъкуюл луй соаре (Слънчев пек, Слънчева светлина). Съгласно надписа на Омуртаг, в този район е построен втория "чертог", като първият е в столицата Плискава.

Всъщност, районът около Тутракан е представлявал мощно ядро от крепости, гъсто населен с прабългари. Когато в края на 894 г. Симеон попада под двойния удар на византийци и маджари, той се укрива в крепостта Мундрага, която може и да съвпада с крепостта на Тутракан. По-късно, киевският княз Светослав, син на великата княгиня Олга и внук на Сондоке се укрива в крепостта Дръстър, когато е атакуван от византийските войски. Много по-късно, водачът на българските въстанници Иваил, чието име е неоснователно украинизирано до Ивайло, се укрива в същия район - крепостта Дръстър когато е заплашен от византийски и татарски войски. 

 Отличителна черта на прабългарската държавна система е наличието на съуправител - канар тикин, която е отсъствала в дотогавашните и по-късните европейски държави.  Трудно е да се мисли, а и е много непрактично да се осъществи положение, при което канът и канар-тикинът ще живеят в един град, едва ли не в един квартал, според съвременните представи. Смисълът на институцията канартикин е в случай, че столицата и канът попаднат в ръцете на врага, да има втори център и втори управител, които да продължат управлението на държавата. Съуправителят на държавата е трябвало да има самостоятелно владение, където да натрупва опит в управлението за да бъде способен при нужда да заеме мястото на кана. Най-вероятно, канът е живял в Плиска, а канар-тикинът в ТУТРАКАН - ВТОРИЯТ ТАРКАН, както посочват самото название на града и историческите обстоятелства. 

В отделна статия, на основата на византийски документи и материали от българската етнография беше предположено, че думата "девол"може да означава "втори" на езика на прабългарите, при което "первол" означава "първи", а "тервел" - трети. Това предположение може да се подкрепи с факта, че названието на административния център на областта Кутмичевица има същата форма - това е град ДЕВОЛ. Всъщност, Кутмичевица е наследник на втората държавна общност на прабългарите на Балканския полуостров.  Освен държавата на Аспарух, в днешна Македония се образува и държава на неговия брат - Кубер. България се образува от обединението на тези две държави. По тази причина, в Средновековието Кутмичевица е наричана с второ име Малката земя, а същинската част на България -Голямата земя. Нашите етимологични изследвания показаха, че Кутмичевица идва от основата "кут" - малък, ситен, дребен, а България от основата "бълг" - голям, бял, блестящ. Столицата Плискава носи и второ име Плиска, което прочетено под формата Приска (трансформацията Р-Л е обичайна за прабългарите) значи "първа" на езика на тохарите. В такъв случай, не е чудно, че столицата на втората българска държава е носела името ДЕВОЛ, което означава просто "втори".

Използването на числителни за образуване на топоними по нашите земи не е ново. Названието на средновековния град Дебелт е българска модификация на античния топоним Деултум, което според най-популярната версия идва от езика на траките и означава "две блата, две мочурища". И днес в Родопите се употребява думата "велта" със значение "мочурище, блато" [Балкански Т. Исторически топоними в Пещерско. Сб. Родопи, 1984, V,106-107].

Друг древен български град с неясно название е КАСПИЧАН. Градът води началото си от първите векове на Дунавска България. Названието му се свързва с прабългарите, но заслепени от хуно-тюркстката хипотеза, много изследователи напразно търсят обяснение за този топоним в имената на по-късни тюркски и татарски племена. Наличието на суфикса "-ич" в този топаним със сигурност издава прабългарска връзка. В подкрепа на това може да се изтъкне и географското разположение на града. Той се намира в географския център, управлявал няколко века Първото Българско канство, отстоейки на броени километри от Плиска, Мадара и Преслав.

Топонимът КАСПИЧАН може да има връзка с древноперсийската дума КАСПАР - пазител на хазната, хазначи, счетоводител, хазначей. Това е персийски изоглос (фонетичен вариант) на авестийската дума "ганзабара" със същото значение - пазител на хазната, ковчежник, счетоводител. Като се махне очевидния суфикс "-АН" (иранско окончание за множествено число ?) от КАСПИЧАН, остава морфемата КАСПИЧ, която е вариант на КАСПАР - пазител на хазната, хазначи, счетоводител, хазначей. Най-вероятно, Каспичан означава "ковчежници, счетоводители" на езика на прабългарите.

 

ЗА ДРУГИ СТАТИИ ВИЖ:  http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.