Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
ИРАНСКИ
СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ
БЪЛГАРИ
Иван
Танев Иванов
След
като тюркистката теория за произхода на
прабългарите дойде до коронното си “заключение”,
че прабългарите били малочислена,
нискокултурна орда, бързо стопила се в
славянското море, отпадна необходимостта
от търсене на техния език, религия и култура.
И наистина, защо да се търси нещо, което
всъщност е било толкова незначитело, че не е
оставило никакви следи? За де не губим много
средства и време, достатъчно е да се
облегнем на изпитаната логична схема (дедукция),
съгласно която на прабългарите като тюрки
трябва да е присъщо всичко което е
характерно за тюрките. Наистина –
смъртоносна хватка! Затова, днес има
катедри и институти за изучаване на траките
и славяните, но няма такива за изследване на
основателите на българската държава.
Обратно на
тази антибългарска логика, всяка една
находка осветляваща езика, религията и
културата на прабългарите е изключително
полезна, àко и да не идва от
професионалните среди. Целта на тази статия
е да се подчертаят и обосноват някои
възможни правила за словообразуване при
древните българи, които бяха частично
установени при анализа на езиковите
паралели между българския език и древния
авестийски език в наскоро излязлата книга
на автора [1].
Дано читателите не бъдат много строги и ми
простят възможния процент грешки. Само
който не работи не греши.
Освен известните вече многобройни примери на словесен паралелизъм между българския език и древните и днешни езици от Памир (Белур), съществуват и примери, от които може да се направят заключения относно словообразуването в езика на древните българи. Целта на настоящата статия е да се открият някои правила на словообразуването при древните българи. Това е много важно, защото много от думите може да присъстват в няколко езика, например "багатур" е древна иранска дума със значение "въоръжен конен боец" но твърде рано е заета от тюрките и монголците. От тук произходът на древнобългарската титла "багатур багаин" остава неясен. Обаче, всеки език си има свои правила за словообразуване, които са много консервативни и не се заимстват. Поради това, установяването на сигурни правила за словообразуване при прабългарите може да ни даде сигурен етноопределящ белег.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
От горните примери може да се обобщи, че в думите от езика на древните българи са присъствали суфикси от вида -ел, -ъл, -ул, -ал, а така също и –ент, унт, енд. Вероятно от езика на прабългарите е останал и оригиналния български суфикс -ба, както и суфиксът -ище (-ич). Суфиксът -ел, -ал в съвременния български език е вероятна реликва от езика на прабългарите, а не от езика на траките, както някои изследователи подозират [8]. Също така няма данни да смятаме, че при древните българи суфиксът -ул е играел роля на умалителна частица, както предполага д-р Живко Войников основавайки си на тази му роля в близкия до прабългарския език на аланите (осетинците).
Като
заключение, в стария и съвременен български
език можем да срещем значителен брой и
много плодотворни словообразователни
суфикси, които са ирански по произход и са
чужди на славянските езици и на езиците на
околните балкански народи. Тук не става
дума за известен брой думи, за които някой
може да спори дали са заети от
предосманския период или са османски
заемки, а за древни словообразователни
правила. Наличието на такива
словобразователни правила в съвременния
български език може да се обясни само чрез
наследството на езика на прабългарите-иранци.
ЛИТЕРАТУРА:
1.
Иван Танев. По пътя на българския етноним.
Изд. Алфамаркет. Стара Загора. 2005
2.
Joseph H. Peterson.
Dictionary of most common AVESTA words, 1995
3.
С. А. Плетнева. Хазары. Издание: «Наука»,
Москва, 1976
4.
Фасмер М. Этимологический словарь русского
языка. В четырех томах. Пер. с нем. М.;
Прогресь, 1986-1987
5.
Константин
Зидаров. Речник на характерни думи в
Чирпанския
говор. XIX
и началото
на XX-ти
век. Чирпан. 1995
6.
Петър Добрев. Древните българи през погледа
на арменските историци и географи. В кн.
Българи и арменци. Заедно през вековете. Изд.
Тангра Танакра. София. 2001, стр. 77-120.
7.
Йордан Заимов. Български именник. Лични
имена у българите от VI-ти
век до XX-ти
ти век. Изд. къща Анимар ООД. 2004
8.
Петър Голийски.
Топоними от
древно-български тип в българските земи.
Български векове. 4, 2003, стр. 56-72
9.
П.
Добрев, История на българската държавност.
ИКК Славика – РМ, София 1995, стр. 88
10.
Христо Вакарелски.
Етнография на България. Изд. Наука и
изкуство. София. 1974.
11. Минчо Бейков. Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004
12. Стефан Илчев и др. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Под ред. на Ст. Илчев. Изд. на БАН. София. 1974
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com