ИРАНСКИ
СУФИКСИ В
ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ
СУФИКСЪТ "- ЕЗ"
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Суфиксът "-ез" е типично ирански и отсъства при славянските и тюркските езици. Неговият ирански характер личи от присъствието му в персийските думи "перваз", "гериз" (кариз на персийски), "нерез" (мъжко прасе), Пероз (персийски владетел), тавряз (трезвен), "чапраз" (метална тока), "намаз" (молитва), "сербез" (смел), "кафез" (кäфäс на персийски), "мелез" (мäлäс на перс.), "некез" (кенес на персийски - скъперник), герез и хороз (петел), пенез (обица), кирез (череша). На персийски "нäфäс" означава "дишане, дъх, човек със затруднение в дишането". Този суфикс липсва в славянските езици и езиците на околните балкански народи и е силен белег за иранизъм. Подобен суфикс е функционирал и в езика санскрит, където manas означава "разум", tamas - "тъмнина", tapas - "топлина, топлота"; pales - "режещ" (на старобългарски "палаш" - меч).
Малък брой старобългарски или диалектни български думи със старинен, някои твърдо прабългарски произход завършват със частицата "-ез", която може да е играе роля на същия този ирански суфикс:
ТУРНЕС (ТУРНЕСА) - жълтица. Счита се за прабългарска дума.
ПЕНЕЗ, ПЕНЯЗЪ, (ПЕНЕНЗ) - монета, пари в старобългарския език. В персийския език има също такава
дума със значение "обица". В иранските езици "пеньо" означава блясък.
СТЪЛЕЗ – жълтица, старобългарска дума
ПАРЕЗ - изоставено лозе, от глагола "парясвам" - изоставям
ПРЪСЪЗ - дума от старобългарския
език, означаваща "гърди". Съвпада с
персийската дума Pārsū
гърди. От "пръсъз" идва старобългарския военен термин ПАПЕРСИ - горната част на ризницата,
защищаваща гръдния кош. Паперси е образувана по начина, използван и в думите БАБЕРКА (па -
берка, вторично бране) и ПАСИН - втори (заварен) син.
РЕТЕЗЪ - верига, шнур - това е старобългарска дума.
СТРЕЗ - име на болярин, севастократор при Калоян и Борил, племенник на Калоян. Това име означава
"бранител, страж". Очевидно, славянската дума "страж" произлиза от "стрез", която може да е
прабългарска.
КОРМЕЗ -име на раннобългарски владетел, известен още и като Кормисош, Кормеси, Кормесий, Кормъс
(721-738 г.)
ЧЕМБАС, ЧОМБАЗ - дълга плитка коса, спускаща се от задния връх на главата, останалата част на която
е обръсната. Характерен белег на индийските свещеници - брахмани. Изобразява духовна
съсредоточеност в една посока. Напълно е непознат на славяни, тюрки и западни иранци.
Българските мъже са го носели масово до средата на Възраждането, след което образованите на
Запад и в Русия български интелигенти са успели да го премахнат. Наричал се още "кика".
ЧЕРЯЗ (ЧЕРЯСЛО) - "Черясло" е старобългарска дума, означаваща тежък около 4-5 кг железен прът с
остър ножовиден край, който се поставя пред лемежа на плуговете за предварително разпаряне на почвения слой. Ако се махне очевидния прабългарски суфикс" - ло", получава се основата ЧЕРЯЗ, която съдържа указания по-горе ирански суфикс "- ез". Обаче, морфемата ЧЕРЯЗ очевидно има обща основа със старобългарската дума ЖЕЛЯЗО - едно, защото черяслото се прави от желязо и второ, поради очевидната морфологична тъждественост на двете думи. ЧЕРЯЗ и ЖЕЛЯЗ се получават една от друга с помощта на фонетичната трансформация Р – Л, която е типична за източноиранските езици и се среща много често при прабългарските думи с авестийски или санскритски корен. В такъв случай можем да очакваме, че първоначалната семантика на морфемата ЧЕРЯЗ ще е била “метален, железен, метал, желязо”. Действително, в осетинския език, който е наследник на родствените на прабългарите алани, откриваме zgъær – метал и по-интересното zgъæruыz, zgъærængæs – метален (Осетинско-руский словарь).
Виждаме, че осетинската zgъæruыz - метален и старобългарската ЧЕРЯЗ са пълни изоглоси, съдържащи еквивалентните основи zgъær и ЧЕР (метал) и общия суфикс -uыz и -ЯЗ !!. Следователно, не само основата ЧЕР (по осетински zgъær), но и суфиксът -ЯЗ (по осетински -uыz) са общи между старобългарската и осетинската (аланската) думи!! От тук заключаваме, че черясло като пълен осетински изоглос е прабългарска сложносъставна дума, наследена в старобългарския и съвременния български език. Най-вероятно, от тази прабългарска дума е произлязла и старобългарската дума “желязо”, която посредством кирило-методиевия език по-късно е навлязла във всички славянски езици без сръбски, където гвоздже означава желязо.
Като имаме пред горния пример можем да очакваме, че прабългарския суфикс -ЕЗ е имал същата граматична роля, както и суфиксите "-uыz" в осетинския език и суфиксът "-ous" в съвременния английски и френски езици.
СЕРЕЗ и БЕРЕЗ - в българския език са запазени изразите "серес - биволи" и "брези - биволи", което
означава "биволи с бели петна - звезди на челото". Определението "серез" се среща и в идиомите "суро агне", "сура ламя" и "сур елен", където определението "сур, суро, сура" най-вероятно произлиза от Сурья - най-древното и разпространено индо-иранско название на Слънцето. Индо-иранската дума Сурья означава "бял, бляскав, свещен, божествен, слънчев, хубав". И наистина, в българския език "сур, сар" означава "бял, пепеляво-сив", "серес биволи" - биволи с бяла звезда на челото. Названието на българския град от VII - XI-ти век на река Дон, намиращ се под хазарско управление, Саркел е означавало "бяла кула или крепост", а в съвременния чувашки "шар кил" значи "бяла къща". Родствените на прабългарите хазари са сечели огромно количество монети, наречени "шелляг" - "бляскави, сребърни". Названието на столицата на Хазария - Сарашен е означавало "бяла крепост, бял камък". Към този списък трябва да се добави и името на град Серес (Сяр, Сер) в днешна Северна Гърция. До Междусъюзническата война този град е населен предимно с българи, който са прогонени от гръцките войски през 1913 год. В античността, този град носи названието Сике до VII-ми век, когато дошлите Куберови прабългари и славяни го преименуват на Серес, Сяр или Сер [Петър Петров. Образуване на българската държава. Наука и изкуство. София. 1981, с. 326-327]. В периода VIII - XI-ти век, в града и околността живее многобройно население от прабългари, които оставят много рисунки и надписи по скалите на околната планина. В 1971 год. гръцкият историк Н. К. Муцопулос открива и публикува тези графити. Те са почти идентични с графичните изображения от Плиска, Преслав и други раннобългарски селища [Д. Овчаров. Нови данни за ранното присъствие на българите в околностите на Солун (VIII - X-ти век), Родопски сборник, т. 5, София, 1981; Д. Овчаров, Куберовите прабългари, в Плиска-Мадара-Преслав, бр. 6 от 14 май 1980 г., с. 12]. Във всички тези примери от древността и от наше време, "сар, сур, шар, шел, серес" означават "бял, блестящ, светещ" и най-вероятно идват от Сурья. Представените по-горе факти свидетелстват, че думите "серез" и "берез" са прабългарски.
Етимологията на БЕРЕЗ - бял може
да се търси в авестийската (източно-иранската)
дума berez (bereza, berezô), коятоима
две значения: бял и висок. Според
Вяч. Вс. Иванов и В. Н. Топоров, известни
руски специалисти по санскрит и ведическа
митология, авестийската дума berez
произлиза от праиндоевропейската форма bherэg,
която означава "бял, висок". Съгласно
тези специалисти, думата berez
е заимствана и в езика на източните славяни,
където се е превърнала в название на
брезата - високо дърво с бяла кора. По-общо, в
древните индоевропейски езици дървото
БРЕЗА се назовава с една и съща дума, имаща
същата основа BRZ, например на английски думата
за бреза е birch.
Напълно възможно е, от тази дума да
произлиза и типично българското, красиво но
вече архаично словосъчетание “брези
биволи”.
Една прабългарски титла, записана на латински език, звучи като "кампсис". Няколко прабългарски имена, записани на гръцки език, завършват на подобен суфикс: Турдачис (солничар), Корсис ("хубав, добър" от hors - слънце), Томирас (?), Борис ("благороден, висок" от berez-висок, бял ), Острис (по-късно Остромир), което означава "Звездю" от astar - звезда). Засега не е ясно, дали окончанието "-ис" е гръцки запис по слух на прабългарския суфикс "-ез". Това е твърде възможно, ако се допусне същата редукция на "з" в "с" и на неударено "е" в "и", характерна за съвременния български език. Тези фонетични редукции са чужди на славянските езици, така че в българския език те са най-вероятно наследство от прабългарите.
Следващите старобългарски думи с твърде вероятен прабългарски произход също съдържат този суфикс:
КНЯЗ - някои считат, че това е название на племенен вожд при ранните предшественици на славяните,
по-късно владетелска титла в ранните славянски държави, още по-късно - наследник на владетелския престол (кнез, кньежа). Предполага се, че "княз" е ранна заемка от готската дума kuningas. Думата КНЯЗ обаче може да произлиза от раннобългарската титла канас ювиги (княз велики), което исторически е най-правдоподобно.
КЛАДЯЗ (стбл) - кладенец
ВИТЯЗ - войн, герой. Присъства във всички славянски езици, но няма славянска етимология.
Предполага се, че е образувано на основата на една германска дума, но твърде късно. Версията, че
това е прабългарска дума, преминала в славянските езици чрез черковно-славянския езике твърде
възможна.
ГЪРДОС - грозотия, от старобългарската дума "гръд" - грозен.
РЕМЕЗ - професия. Съхранена е в руски като ремесло. В съвременния български тази дума е изместена
от арабския езиков плевел " занаят".
НАВОЗ (навос) - пълно, изцяло, напълно [Стефан Илчев.]. Според Стефан Илчев, "да навосам" означава
"да напълня". В по-нов вариант, тази дума се употребява под формите "да наваксам, наваксвам" - да довърша пропуснатото. Доскоро, в Старозагорско се употребяваше изразът "наус хубаво" като по-висша степен на "хубаво". Всъщност, изразът "навоз хубаво" означава "напълно, изцяло хубаво". Понеже думата "хубав" е иранска, цялата фраза "навоз хубаво" може да е езиков фрагмент, съхранен от езика на прабългарите.
ПОРЯЗ - северен вятър [10]. Среща се и топонимът "Порязовото" - название на местност върху северен
склон на хълм в с. Самуилово, Старозагорско.Според други автори, ПОРЕЗ означава "тежък
данък".
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com