По-общо, с помощта на този суфикс, от протоиндоиранския глагол dha – "правя нещо, давам, създавам" са образувани авестийското dātar, пехлеви и съвр. персийски dādār, санскрит dhāātar, dhātar, протоиндоирански dhaH-tar – създател, творец.

         За наличието на такъв суфикс при прабългарите можем косвено да съдим и от неговото присъствие в голям брой старобългарски, старинни български и български диалектни думи, приведени по-долу:

        МИЖИТУРКА е типична българска дума без аналог в никой език. Някои специалисти считат, че "мижитурка" е прабългарска дума. Тя е пълна противоположност на БАГАТУР и означава "безличен, незначителен човек". Най-вероятно МИЖИТУРКА има обща морфема с МИЖАВ (МИЖ + АВ) - "малък, незначителен". Морфемата МИЖ можем да открием и в подобните думи МАНИК, МАНИЧКО, МАНИЧЪК, МАНИНКО. Маник (мъник, мъниче) е малко, дребно животинче, най-често куче. "Мъничко, мънинко, мъничък" са стари, диалектни думи със значение "малко, малък". Сродни са и руските думи "меньше" = по-малко, "уменьшение" = намаляване. Основата "миж, манич, менш" е индоиранска и означава "малко, незначително количество". В  санскрит  manāk – малък. Васо Абаев  посочва  осетинското  minki, menki, mænkъi, mæni – малък. Тохарското menki – малък, minkuška – малко дете, престолонаследник. Всичко това обяснява посоченото значение на МИЖИТУР(КА).

       КАЛОДЕР - кукер, бабак. Тази дума е преминала и в сръбски - „kaluder”. Ако "-дер" е суфикс, то основата е „кало”, а такава основа има прабългарската дума КОЛОБЪР (магьосник) и по-новите „каломан”. Открити са прабългарски графити и релефи, изобразяващи облечени в кожи хора, изпълняващи странни танци, подобни на сегашните кукери. Тюркистите ги наричат "шамани", а това са всъщност колобри. Калодер се среща и като много рядко руско фамилно име, което звучи ужасно смешно на руски, защото на руски „кал, кало” значи „фекалии”. На гръцки "кукер" или "нестинар" е калугерос, но същата дума - калогерос на гръцки означава и монах, свещеник.

     БАРАТОР - "заедно" е диалектна дума, записана в сборника „Бълг. нар. творчество”. "Баратор" е еквивалентна на по-широко известната индо-иранска дума "барабар", която днес се  употребява в хинди и някои памирски езици и на афганистанското лично име Барадар. Ако "-тор" е суфикс, основата на тази дума ще бъде "бар, бара". В осетниски biræ/beræ, bewræ – множество, много хора, в протоирански bayvar, авестийски baevara, персийски bēvar, хотаносакски biyura, biyuru – много, множество, 10 000. [В. И. Абаев. Историко-этимологический словар осетинского языка. Том I. А-К. Издательство Академии наук СССР, Москва-Ленинград, 1958 г., стр. 262. http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm]. Всъщност от този анализ следва, че БАРАТОР трябва да означава "множество, група". 

        ГЛАВАТАР - старобългарска военна титла, произлязла от съчетаването на основата "глава" и суфикса "-ТАР".  

        МЕЧКАДАР  = МЕЧКА + ДАР - човек, който използва специално обучена мечка, която под музиката на гъдулка (!! неславянски инструмент) развлича публиката. "Мечкадар" не бива да се бърка с "мечкар" - човек, който храни и отглежда мечки, ако такъв изобщо съществува. Думата "мечка" не е наследство от протославяните, които използват забранителната дума "медвед" (който познава меда) и има отлични ирански аналози. Думите МЕЧКА и МЕЧКАДАР може да са пряко прабългарско наследство. 

        СЛОВОДАР - така са наричани старите български ръкописни книги (словодар = слово + дар). Названието се среща в една приписка, направена през 1856 г.от Неофит Рилски върху книгата "Тикара" от Атон: „Преведената на славянски език, тая книга е напечатана в Русия от общежителната обител Виленска, в лето от Рождество Христово 1620, езикът на превода е чисто славянски, какъвто се среща в старите ръкописни книги – словодарни, със същите думи, каквито сега сърбите произнасят” [Венцислав Начев, Никола Ферманджиев. Писахме да се знае. София. Изд. Отечествен фронт. 1984 г. с. 171]. 

        МУЛЕТАР - в България това означава човек, който отглежда и се грижи за мулета. В Македония обаче това означава магаре, което опложда кобили за да се родят мулета. Подобна е и думата МАГАРЕТАР - човек, който отглежда магарета. Някои езиковеди обясняват тези новобългарски (?) думи чрез подражание на османо-турските персизми от този вид (байрактар, хазнатар), но по-вероятно е това да е продължение на стара българска традиция. В съвременния албански език този суфикс присъства и играе основна словообразуваща роля без да е възникнал по пътя на подражанието и не е ясно защо при българите подражанието трябва да играе такава роля.

        ШИЛЕТАР, ШИЛТАР - човек, отглеждащ шилета, т.е, агнета в предполова зрялост (4-7 месеца).

        БАЧКАТОР - физически работник. Произлиза от глагола "бачкам" - работя, извършвам груб, физически труд (бачкам, вероятно от "бач" - мандра - стблг.). 

МИЖУТАРКА (МИЖУТАР) – (основа "мижам") старинно название на детска игра в с. Радилово, Пещерско. Това е известната игра на мижене, жумене така че "мижутарка" = жуменка, жмичка, мижидирка, мижищурка, миженка, криеница, критка, гоненица.

СОЛТАР  - сравни фамилното име Солтарски. Солтар - човек, който се занимава (продава, произвежда, копае) сол.

        ВУНДАР – лоша миризма (трага), от воня + дар

         ДРЪНДАР [2, 52] – човек, който разчепква и разбива вълна с помощта на лък. Към основата "дрън, дрон" (буца, буца пръст заедно с тревата) е добавен съфиксът -ДАР.

        ДЪРДОРКО, ДЪРДОРАН има семантична основа "дър", която се среща и в израза "дъра - дъра" (продължително, празно говорене). Възможно е основата "дър" да е била навремето самостоятелна, сега изчезнала дума - глагол в българския език със значение "говоря", защото подобни глаголи със същото значение има в други индоевропейски езици: френски (dir - говоря), английски (tell, utter - казвам, произнасям).

         КУЗНАТАР -  ковач. Ст. Младенов [СМ-ИС, стр.110] посочва, че думите коузница, кузня – ковачница, коузникъ, кузнатар са навлезли в руски от старобългарски. Д. Шишманов  посочва  кузня, кузница – ковачница, кузнатар – ковач, като запазени в родопските диалекти.

          КЛОПАТАР, ХЛОПАТАР, ГЛОМОТАР - видове звънци [6]. Други видове звънци са хлопка, трака, клепачка, княмба. Хлопатар е по-голяма по размери хлопка. Думите "хлопатар, клопатар" очевидно са производни на глагола "хлопам", а "гломотар" - на глагола "гърмя, издавам гръм" с преход "р-л".

          ЛАПАТАР (ЛАПАТАРИ) - стар вид обувка (обувки) с много големи размери. Семантичната основа "лап, леп" означава "обувам се" и се е запазила в диалектните изрази: "за къде си се лепнал" = "къде отиваш", буквално "за къде си се обул" ; "той се лепна и отиде до ..." = "той се обу и отиде до ..." и т.н.

            НЕМТУР - според фолклорни данни означава "бедняк, сиромах, готованец, немачник" (производно на глагола "нямам"). Среща се и като прякор на литературен герой - Аврам Немтур, богаташа гъркоман на Д. Талев.

            ГОЛИШТАР  [53] – малко птиченце (голешар) без перушина

           ПИЛЕШТАР (пилиштар, пилещар, пилищар). В Македония и България - "юноша, недорасло дете, дете преди пълнолетие". В България се използва и като название на куче, което яде пилета. Вероятно думата е образувана с основа "пиле" + "-тар" (суфикс).

            КАЛАКОНДЖЕР  [54] – голяма горска червена мравка. Думата е вариант на бълг. митичен термин "караконджал" (киликандзер, калаконджер, караконджер, караконджул, караконджъл, конджел – опастно нощно същество от българската народна митология. В Родопите се казва конджел, в Северна България киликандзер = червена горска мравка)

            ДЗВИЗДАРКА  [54] – дзвиска, едногодишно шиле, яре.

            От този вид може и да са думите ВЕХТОШАР (вехт + дар), ДОМОШАР (дом + дар), в които суфиксът -ДАР по фонетични съображения е преминал в -ШАР.

                   Интересно е, че както в санскритските думи, така и в изброените български думи, суфиксът "-ТАР, ТОР, ДАР  и т.н." е винаги под ударение, винаги е от мъжки род и винаги означава деятел. Това силно подкрепя санскритския и авестийски произход на този неславянски и явно прабългарски суфикс. Горните примери показва, че след като е преминал от езика на прабългарите в старобългарския език, прабългарският суфикс -ДАР е продължил да изпълнява словообразователна функция и в новобългарския говорим и писмен език. Тюркистите и хунистите обясняват това явление по познатата обидна за българите схема - всичко, което не се съгласува с тяхната хипотеза се счита за заимствано от чужд народ или направено по подражание на чужд език. Така например думите "главатар, мечкадар, мулетар, магаретар, хлопатар и т.н." те считат за "новоизковани"  по подражание на персийските думи "хазнатар, байрактар, сердар" и т.н., които българите са чули от устата на османо-турците. Странно защо българите са си харесали един персийски словообразователен суфикс, а не например някой арабски суфикс за тази цел, с каквито гъмжи османо-турския език?! Отговорът е риторичен, за българите "-ТАР, ТОР" не е персийски суфикс, дошъл от османо-турския език (още повече, че там такъв суфикс, както изглежда, няма), а е техен собствен суфикс от прабългарско време.        

         Като допълнително доказателство привеждам и български думи, които съдържат подобно окончание -ДАР, но имат неясна морфема и произход:

         ТАРАТОР (таратол) е оригинално българско название на вкусно предястие (осолен матан, смесен с резенки от краставица и магданоз). Основата "тар, тара", ако това изобщо е основа, има неясно значение.            

          ХУНДОРАК - митично същество от типа на върколак, караконджол, в което се превръща малко дете, ако се разболее от опасна болест и умре. За да го излекуват, майка му и баба му трябва за една нощ мълчешката да изтъчат плат и ушият дреха. Крайната частица "-ак" е известен славянски (и ирански !) суфикс. Ако този суфикс се отстрани, остава думата "хундор", която би могла да бъде първоначална дума, съдържаща суфикса "-дор".  Думата "хундор", под формата "гундер", се среща и във рядкото българско фамилно име Гундеров. Хундор (ундор) е родствена и с българската дума унгурин (унгур + ин) = проклетник, лош човек [Ст. Илчев.  Речник на редки, остарели и диалектни думи в  литературата ни от ХІХ и ХХ век. С. 1998 г., стр. 525]. Вероятно думата "хундор, ундор, унгур, гундер" означава "нещо страшно, опастност, беда", а името Гундеров е защитно име от вида Вълчанов, Страхилов и се е давало на деца с цел да се прогонят болестите от тях. Тук виждаме сходство в смисъла на думите (х)ундур-унгур, което може да означава, че в някои думи "-дур, дер" може да премине в "-гур, гер", понякога в "-гел". Че преходът Д-Г е реален, виж примера "люди-люге, люгето". Ако това е така, следните думи също трябва да се присъединят към списъка от думи, образувани с този суфикс:

Шилингар (шилегар) – човек, който отглежда шилета (шиле – възм. прабълг. дума)

Лисунгер, Лисигер - мъжка лисица,  лисик

Синигер - порода птици

Скукигер - насекомо с много крака (скачащо насекомо). За голямо очудване, според БЕР (с. 810), "-гер" е завършек за животни !?

       Пърдигер [13] – фуклю, пръдлю (който "опърдява" околността с хвалбите си)

Пишлигар – момче в пубертетска възраст (вероятно производно от пич-пичле-пичлигар-пишлигар)

Кудугер - средновековно название на богомилите; кутугеръ [ kutuger ] – знахар (П Добрев)

Бабугер  = кукер (от бабак - кукер)

        Колагер - полица

         Пангюра, пандура [55] - броня, ризница

       Слънчогер  [54] – слънчоглед (късно, след 1920 г.)

       Чурчумигел - порода птици (диалектно от с Романя, Ст. Загорско). Вариант на "чурчумигер", може би произлиза от "чучул, чучулка" или глагола "чуруликам".

           В авестийския език е имало свързваща частица -un, -yan  (например sru - слушам - surunvata, surunvañt - чуваем, човек, който следва устната традиция; varez - върша - verezyanghva - работещ, вършещ работа, деен). Прабългарският суфикс "-ДОР, ТОР, ДУР" също се съчетава със съединителната частица "-ен, ун, он" и се получават сложните окончания-суфикси (-ОНТОР, -ЕНДЕР и д.п.). Тези окончания можем да открием в следните старобългарски и диалектни български думи: 

            ГЛАВУНДЕР  - глупав човек (глава + ун + дер).

            ТЪПУНГЕР - съществ. име, производно от прилаг. "тъп". Виж по-горе за прехода Д - Г.

            ВЕЩУНГЕР - вещер, мъжка вещица. Виж по-горе за прехода Д - Г.

            КОЧАНДУР - грудковидно коренище на цвекло, ряпа и др. подобни растения. Синоним на "чокундур", дума  която се среща в съвременна Индия и Иран и за която се твърди, че е късна османо-турска заемка. Синоним на човек с ниска култура.

            ПИЯНДУР, (ПИЯНДУРНИК) - пияница, човек злоупотребяващ с алкохола.

            СКОКОФЕНДЪР - малко, хапещо насекомо. От СКОКОТ - гъдел [С. Ковачев, Т. Тотевски. Речник на Троянския говор. Университетско издателство Св. Климент Охридски. Троян, 1998].

            КАЛАНТАРЬ (КАЛАНТЫРЬ, КОЛОНТАРЬ - от древноруски) - "плетена ризница, ризница от железни пръстени". Среща се за пръв път в руски писмени паметници ("Задонщине", виж Срезн. I, 1181, 1249). Според Фасмер [Фасмер, М.. Этимологический словарь русского языка. Том I-IV, М. Прогрес. 1986, с. 2165], фонетичната форма "колонтар, калантар" има неясен произход и вероятно е заимствана от чужд език. Според Трубачов, тя произлиза от " кольцо" или е заимствана от полски – kolczuga, по руски "кольчуг, кольчуга, броня кольчата" - ризница от халки. Най-вероятно, думата "колонтар, калантар, калантыр" е заимствана от старобългарски, съдържат морфемата "кол" (коло, колело, пръстен, белчуг), както и прабългарския суфикс "-тар". Едно селище в западна Унгария, комитат Veszprém носи подобно име - Колонтар (Kolontár). Селището се намира близо до езерото Балатон, в центъра на древна Авария и е много вероятно името му да съвпада със старобългарската дума "колонтар" - плетена ризница. 

             ДУЛЕНДАР - основа на рядкото съвременно българско фамилно име Дулендаров. Семантичната основа ДУЛ, ДУЛО съвпада с най-известното прабългарско и аланско име Дуло, името на родът Дуло - основател и владетел на Стара Голяма България и нейното продължение, Аспарухова България.

            КАЛЕНДЕР - основа на рядкото съвременно българско фамилно име Календеров. Семантичната основа КАЛ съвпада с основата на известния прабългарски религиозен термин "колобър" (преходът неударено А-О е коментиран многократно), с основата на старобългарската дума "калантар" = плетена ризница и с основата на личното име Каломан.

   КУКУНДЕЛ – неясно (може би "подобен на кукувица"?)

       Вероятно със същото сложно окончание "-ЕНТАР" са образувани и следните глаголи:

            КУМАНДАРЯ - работя, използвам нещо за работа. Среща се в чирпанския диалект и Македония. СКУМАНДАРЯ означава да завърша работата си, но не много качествено.

            МЕШИНДРЯ - бия с кожен колан (чирпански диалект. Основата идва от общоиранската дума "меш, мях" -  кожа.)

            ГЪЗУНДРЯ - буквално означава "издупване, издаване на гъза, задника". Преносно означава "заемане на некрасива поза, извършване на некрасиви действия, измятане от вече сключен договор".

             МАЦОНДРЯ - изцапвам, цапотя, шаря като резултат от лоша работа

        Прави впечатление влагането на неблагоприятен, обругателен смисъл в повечето от по-късните думи и форми, свързани с прабългарския език. Това се обяснява с факта, че след християнизацията е последвало обругаване на прабългарската ценностна система, пейоризация на прабългарската лексика с цел да се подтисне нейната употреба.  

            Във връзка с посочения суфикс могат да се изкажат две интересни хипотези.

         1. Изключително широка словообразователна функция в старобългарския език играе суфиксът "-ТЕЛ". Примери: блюстел, властел, зидател, зъвател, изцелител, погоубител, оучител, писател, читател, слушател и т.н.  Постепенно този суфикс е навлязал в по-късната писмена форма на повечето славянски езици, в най-голяма степен в исторически близкия руски език и значително по-слабо в отдалечените езици като полски. Навсякъде обаче той се е наложил като белег за висок книжовен стил и няма връзка с разговорния език. Произходът на суфиксът "-тел" в писмените славянски езици е неясен. Някои го възприемат като исконно славянски и възникнал от говоримия "праславянски", което е хипотеза, още повече, че под "праславянски" вече се разбира направо "старобългарски". Други допускат, че той е късна заемка от т.н. църковно-славянски, т.е старобългарски. Изобщо с понятията "праславянски, църковно-славянски, старобългарски и т.н." се жонглира така, че да се отхвърли всеки един приоритет на културата на Първото българско царство над културата на по-късните славянски държави, още повече, ако този приоритет има прабългарски произход.  Твърдението, че този суфикс е късна заемка от старобългарски звучи убедително и достоверно. Това обаче ще означава, че той не е възникнал на основата на говоримите праславянски диалекти, а е изкуствено заимстван от друг, външен език. Този външен език може да е езикът на прабългарите, където е действал подобен суфикс  "- тор, тар, дур" със сходна морфология и функция. С други думи, старобългарският суфикс "-тел" може да е писмена форма на прабългарския суфикс "-тор, тар, дур", който е действал в разговорния български до късно, даже до днес (примери: главатар, мечкадар, мижитурка, баратор. Официалното обяснение на този суфикс в посочените думи е повече от абсурдно: това бил персийски суфикс, заимстван в османо-турски и от там в български!). Фонетичният преход ТАР - ТЕЛ е характерен за българския език и отговаря на т.н. "сарматска р-л нестабилност". Като примери могат да се дадат посочените по-горе успоредни форми: "таратор-таратол, чинтур-чинтул, кривиндер-кривиндел". Всички думи завършващи на суфикса "-дор, тор, дер и т.н." в българския език са съществителни имена за деятел от мъжки род каквито са и думите, образувани със суфикса "-тел", което подкрепя общия произход на двата суфикса.  Пример: старобългарското "приятел" може да е образувано от неясната основа "прия" (обаче на староиндийски рriya - "скъп, приятен, приятел"!!) + суфикса "тор - тел".

        2. Думата ТРУБАДУР - (troubadour, от окситанското trobador) - лирически поет в Южна Франция, Източна Испания и Северна Италия в периода XI - XIII-ти век (т.е, точно там и точно тогава, където и когато са живеели българите-богомили). Това е старофренска дума с начална поява във френската провинция Окситания, но с неясен произход. Означава певец на народни песни, пътуващ поет и музикант, който съчинявал и пеел предимно любовни песни. Тази дума, както и сродните и trov(i)èro, trovatore (италиански), trovador (испански), trobador (каталонски) имат спорен и неясен произход. Във всички хипотези изходното окситанско trobador се разглобява на основа (troba) и суфикс (dor), но се търси само етимологията на основата. 

        Приема се, че думата трубадур произлиза от провансалския глагол trobar – намирам, създавам. Произходът на този глагол обаче е неясен. Една от хипотезите допуска, че първичната окситанска дума trobador представлява съществително име, образувано от глагола trobar, който се извежда от хипотетичната къснолатинска дума *tropāre, която би трябвало да бъде друга форма на думата trope - "дума или израз, употребен в преносно значение", която пък произлиза от гръцката дума τρόπος (tropos) - стил, начин, похват, маниер.  Във втора хипотеза се посочва друг възможен латински корен, turbare - "да преобърна, да наруша". В трета хипотеза се допуска, че коренът trobar е родствен на съвременния френски глагол  trouver - "да намеря". Оригиналното значение на "trobador" обаче е "който измисля, композира песен". Съществували са и друг тип пътуващи музиканти, т.н jonglar (joglar), които само са изпълнявали чужди песни, без да композират. От наименованието на тези jonglar произлиза съвременния цирков термин "жонгльор", защото jonglar -ите освен че са пеели, още и са жонглирали пред публиката. Горните три хипотетичтни етимологии са описани във френските речници Académie Française, Larousse, и Petit Robert.

        Според четвърта, по-слабо приета етимология, изходния окситански корен trobar има арабски произход, а трубадурите са подражатели на арабската музикална традиция от арабска Андалусия, по-точно на ислямските суфистки музикални форми. Според тази хипотеза, trobar идва от арабската дума tarrab, която значи "да пея".

         Всички тези хипотетични етимологии са изкуствени и неубедителни, защото нито обясняват произхода на суфикса "-дур, дор" в думата, нито вземат пред вид синхронното възникване на окситанското "trobador" с появата на богомилите в Окситания и рязкото отмирането на тази музикално-поетична традиция в XII-ти век след кръстоносния поход срещу катарите. 

        Трубадурите се появяват и съществуват във времето от 11 до към 13-век в Окситания (Южна Франция) и Северна Италия. Изказани са десетина хипотези за техният произход, една от тях ги свързва с българите - богомили, наречени катари (в Окситания), албигойци (Северна Италия) и патарени (Босна), които пристигат по същото време (11-ти век) на тези места. Във Франция катарите са били наричани още и "бурги", което е разновидност на "българи"! Освен това залезът на тази музикална традиция настъпва с унищожаването на катарското движение по време на кръстоносния поход на папа Инокентий II. Исторически най-напред думата трубадур и тази музикална традиция се появява за пръв път в историческата земя на катарите - Окситания (най-южната част на френската област Прованс),  заедно с пристигането на богомилите - българи през XI-ти век. Първите трубадури са били катари. Те са възпявали духовната красота на жената, обикаляли са от място на място и са разказвали в песни за разни актуални случки и събития. Чрез трубадурите окситанският език е станал популярен и познат във всички аристократични дворове в цяла Западна Европа и са били добре дошли гости. В музея в град Пюивер (Окситания) се пазят музикални инструменти (кавал, гъдулка, дудук, тамбура и гайда, наречена гайта), с които са свирели трубадурите -катари. Много топоними от днешна Окситания са останали от първите средновековни катари (българи) - град и връх Бугараш, градовете Юнак, Заек, Пуяк и др. През IX-ти век селището Бугараш се нарича Вила Бугарария. Един от от най-известните трубадури в Окситания се е казвал Bernard De Ventadour (ок. 1150-1180), Бернард де Вантадур (Бернард от селището или рода Вантадур, въпреки благородническата форма дьо той бил син на перачка и дърводелец, но впоследствие станал приближен на кралицата Алиенора Аквитанска). Вантадур може и да бъде етническо име, защото звучи близко до Внъндур, Оногхонтор, названието на най-важното прабългарско племе или род. Според първият изследовател на катарите, една от пещерите близо до главния град на катарите - Монсегюр се е казвала Боан (Боян). В същност, много пътуващи музиканти е имало и в средновековна България, чиято традиция би могла да бъде буквално пренесена в Западна Европа от богомилите.

        Освен troubadour, в съвременния френски съществува и думата trubar, която означава "музикант", подобно на musicient. Trubar има по- старинно звучене в сравнение с книжовната musicient - музикант. Пред вид на връзката на трубадурите-катари с българите-богомили, занесли в Южна Франция посочените по-горе български музикални инструменти и много топонимни названия, може да се предложи втора, алтернативна етимология за думите "трубадур" и "трубар". Сродните по значение и морфология думи "трубадур" и "трубар" съдържат обща основа "труб" или "труба", която е документирана в старобългарския език и е означавала "духов инструмент". В старобългарски е съществувала и производната дума "трубар" - свирач на духов инструмент, тръба - музикант. Старобългарските думи "тръбар", "тръбач", "трубач" са преминали в съвременния български, руски и сръбски и се използват до ден днешен. В такъв случай както основата "тръба, труба", така и суфиксите "-ар" и "-дор" във френските думи troubadour и trubar могат да произхождат от старобългарския език. Хипотетичната старобългарска дума "трубадур" е подобна на по-горе разгледаните старобългарски думи "главатар", "кузнетар" и вероятно се е използвала в говоримия език на средновековните българи, включително и на богомилите.      

Литература: