ИНДО-ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ. СУФИКС ОТ ВИДА  "- ДУР, ТУР, ДАР, ТАР"

 Иван Танев Иванов

         Това окончание се среща в следните ранни и чисто български думи: БАГАТУР,  МИЖИТУРКА, ГЛАВАТАР, ТЕХНИТАР, БАРАТОР и МЕЧКАДАР. Може да се предположи и присъствие на този суфикс в думите  ТАРАТОР и ДЪРДОР(КО).       

        БАГАТУР е древна (V-ти в.пр.н.е.) индо-иранска дума със значение, както някои предполагат "голям войн" от иранската дума "бага" - голям. Тази дума е възприета по-късно от тюрките (VI-ти в.), монголците (XIII-ти в.) и руснаците (богатир). Някои съвременни български историци считат, че при прабългарите БАГАТУР е имало смисъл на "господин, господар, големец", което е напълно възможно. 

        МИЖИТУРКА е типична българска дума без аналог в никой език. Някои специалисти считат, че "мижитурка" е прабългарска дума. Тя е пълна противоположност на БАГАТУР и означава "безличен, незначителен човек". От прабългарските думи БАГАТУР и МИЖИТУР следва, че "-тур" не може да бъде "войн", а най-вероятно служебна частица, суфикс. Най-вероятно МИЖИТУРКА има обща основа с МИЖАВ (малък, незначителен), като тази основа можем да открием и в подобните думи МАНИК, МАНИЧКО, МАНИЧЪК, МАНИНКО. Маник (мъник, мъниче) е малко, дребно животинче, най-често куче. "Мъничко, мънинко, мъничък" са стари, диалектни думи със значение "малко, малък". Сродни са и руските думи "меньше" = по-малко, "уменьшение" = намаляване. Основата "миж, манич, менш" е индоиранска и означава "малко, незначително количество". В  санскрит  manāk – малък. Васо Абаев  посочва  осетинското  minki, menki, mænkъi, mæni – малък. Тохарското menki – малък, minkuška – малко дете, престолонаследник.

       ГЛАВАТАР е старобългарска титла, произлиза от "глава" + суфикса "-ТАР". Без съмнение, МЕЧКАДАР = мечка + дар. Мечка не е наследство от протославяните, които използват забранителната дума "медвед" и има ирански аналози. Заедно със суфикса, МЕЧКАДАР може да е прабългарско наследство. Горните примери подкрепят съществуването на такъв оригинален български суфикс.

           БАРАТОР - "заедно" е диалектна дума, записана в сборника „Бълг. нар. творчество”. Ако "-тор" е суфикс, основата на тази дума ще бъде "бар, бара". В осетниски biræ/beræ, bewræ – множество, много хора, в протоирански bayvar, авестийски baevara, персийски bēvar, хотаносакски biyura, biyuru – много, множество, 10 000. [В. И. Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО ЯЗЫКА. Том I. А-К'. Издательство Академии наук СССР, Москва-Ленинград, 1958 г., стр. 262. http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm]. Всъщност от този анализ следва, че БАРАТОР трябва да означава "множество, група". Вероятно прабългарското баръ означава също "много", респ. "заедно, в общност".  Сравни с прабългарската титла бири-багаин, която може би означава десетхилядник, командир на отряд от 10 000 бойци.

            Към този списък можем да добавим и старобългарската дума ТЕХНИТАР (майстор, занаятчия). Основата на ТЕХНИТАР е старогръцката дума "техне" - изкуство. С добавянето на суфикса -ТАР към тази чужда заемка се е получила една старобългарска книжовна дума, запазена и до днес, която се родее с новоизкованите чуждици "техника", "техник".

            За пълнота привеждам и следните думи.

          ДЪРДОРКО, ДЪРДОРАН има основа (дър-), която съвпада с израза "дъра - дъра" (продължително говорене). Възможно е основата "дър" да е била навремето самостоятелна дума - глагол в българския език със значение "говоря", защото подобни глаголи със същото значение има в други индоевропейски езици: френски (dir) и английски (tell, utter).

          ТАРАТОР (таратол) е оригинално българско название на вкусно предястие (осолен матан, смесен с резенки от краставица и магданоз).

         ТОВАТУР означава "глъчка, викове" [Славейков П. Кървава песен. Изд. Български писател. София. 1965]. Тази дума обаче може да е късна персийска заемка през османо-турски, защото друга подобна дума със същата основа -"товалия" означава "човек, говорещ добре, умеещ да разказва интересни истории".

        Най-естествено е да се предположи ирански произход на суфикса "-ДАР", както се вижда от неговото присъствие в познатите на всеки българин персийски думи, заети през османо-турски: "байрактар = байрак (пряпорец, хоругва - перс.) + тар", "сердар (началник) = сар (глава, перс.) + дар" и "чохадар (груба, вълнена горна дреха, клашник) = чоха (вълнен плат -перс.) + дар", "хазнатар = хазна + тар", чофадар - слуга. В персийския език обаче такъв суфикс няма, и наставката "-ДАР" в горните думи се обяснява като корен на персийските глаголи "пазя" и "нося". 

            По-вероятно е този старобългарски суфикс да има връзка със санскрит и авестийски език, където той е образувал названия за деятели от съществителни имена. Например, от авестийското съществително ratha - колесница е образувано названието rathaêshtar - боец, колесничар. В сродния на авестийски език санскрит суфиксът "-тар" е изпълнявал мощна словообразователна роля [В. А. Кочергина. Учебник санскрита. Учебник для высших учебных заведений - М.: Филология, 1994]. От корена на глаголите, с помощта на този суфикс в санскрит са образувани множество имена на деятели. Например: 

kar (правя, върша) - kartar "деятел, извършител"
raks "защищавам" - raksitar "защитник" и т.н.
        Интересно е, че както в санскритските думи, така и в изброените български думи, суфиксът "-тар" е винаги под ударение, винаги е от мъжки род и винаги означава деятел. Това силно подкрепя санскритския и авестийски произход на този явно прабългарски суфикс.

        Вероятно същият суфикс "-ДУР", в комбинация със съединителната частица "-ен, ун, он" (-ОНТОР, -ЕНДЕР и д.п.) можем да открием и в следните прабългарски, старобългарски и диалектни български думи:

ОНОГХОНТОР - част от по-общото определение "оногхонтор-блгар", предположително "вътрешни        

               българи". В ранноарменски хроники са записани и вариантите ВНЪНДУР, ХАЙЛАНДУР.                

            Същото название при византийците се среща като УНУГУНДУР, ОНОГУНДУР, ХУНОГУНДУР.  

СЕМЕНДЕР - голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България

БЕЛЕНДЖЕР-голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България, населен с българи от вида

             берсили. В арменски източници е известен още като Варачан. Това название съвпада с

             названието VRCHAN (варачан), с което в по-късната персийска литература са отбелязвани

             бурджаните, т.е. българите. Възможно е от този раннобългарски топоним да произлиза

             оригиналната българска дума "паланка" - малък град.

КОЛЕНДРО - каменно тяло, валяк, оформено като цилиндър, използвано за подравняване и уплътняване

            на гумното (харманя). съдържа основата "коло" - древна индоевропейска дума със значение "кръг,

            колело".

МАЦОНДРЯ - изцапвам, шаря

ЧОКУНДУР - грудковидно коренище на цвекло, ряпа и др. подобни растения. Думата чокундур със

           същото значение се среща в съвременна Индия и Иран.

КОЧАНДУР - има същото значение, както и ЧОКУНДУР, но се образува от основата "кочан".

ПИЯНДУР, (ПИЯНДУРНИК) - пияница, човек злоупотребяващ с алкохола.

СЕЛЯНДУР - обидно название на селянин, жител на село.

КУМАНДАРЯ - работя, използвам нещо. Среща се в чирпанския диалект и Македония. СКУМАНДАРЯ

           означава да завърша работата си.

МЕШИНДРЯ - бия с кожен колан (чирпански диалект. Основата идва от общоиранската дума "меш, мях" 

          -  кожа.)

ГЪЗУНДРЯ - буквално означава "издупване, издаване на гъза, задника". Преносно означава "измятане от

           вече сключен договор".

3. СЕМЕНДЕР, БЕЛЕНДЖЕР – СЕМЕНТРА, БЕЛЕНТРА  

xshi - can; to govern, to rule;

xshathra - power, dominion, kingdom, rule; a ruler;

hvâthra - happiness, comfort, ease, blessedness  felicity, luster, splendor, glory

verethra - victory; strength of victory;

 shyeiñti [xshi] - to dwell, to reside

shôithra - dwelling place, homestead (t131); a field (orig.); a city (k559)

sru- чувам, слушам

surunvata [surunvañt] - чуваем (литер.); човек, който следва устната традиция

verezyanghva - working (lit.), effective (от varez - върша)