ИРАНСКИ СУФИКСИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.  СУФИКС ОТ ВИДА  "- БАР"

Иван Танев Иванов

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

        Това е индо-европейски суфикс, срещащ се в немски като -bar , английски - able и персийски като bär. Поставя се на края на глагол, при което се образува нова дума, носеща смисъла на глагола с прибавката "годен, способен". Например, на немски trinken -пия,  trinkbar - годен за пиене; trennen -отделям, trennbar - отделим. На английски, to heat - да стопля, heatable - който може да се стопли; to hear - чувам, hearable - чуваем. На персийски Zän е жена, а  Zänbare  - женкар,  del е сърце, а delbär  - сърдечен, hambar означава "склад за зърно", както и в български. Сходно с персийското delbär  - сърдечен е и българското прилагателно "дилбер", например дилбер Яна.

        Този суфикс изцяло липсва в семейството на древните алтайски и по-късните тюркски езици. Интересно е това, че той не се среща и в повечето съвременни индоевропейски езици, включително славянските и съвременния български език. Съществуват обаче няколко български думи-реликви, които носят този суфикс. Те може да са наследство от индоевропейския ирански език на прабългарите:  

         КОЛУБАР (колобър, по-късно калушар, калугер) е известна прабългарска титла и означава "жрец, свещеник при прабългарите". Смисълът на думата обаче е неизвестен. 

        МАЦАБАР е диалектна дума от Чирпанско и означава "човек, който е способен винаги да се изцапа (омаца) или да изцапа (омаца) работното си място, докато работи". Мацабар произлиза от глагола "мацам" - цапам, омърсявам, цапотя.  

        БРЪМБАР -типично стара българска дума, която не се среща в други езици. Може да произлиза от звукоподражателния глагол "бръмча" и този суфикс. В Северо-западна България, на пчелата казват бумбар, което може да е произлиза от същата дума "бръмбар" с отпадане на "р". 

        ГАЗИБАР. Фамилното име Газибаров е доста разпространено, във Варна има голям род Газибарови. В стария сливенски квартал Клуцохор е имало голям род Газибарови [Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 314]. Широко известна е историята с полковник Дупаринов, който проверявал по телефона дежурните от своята част, един от които се оказал сержант Газобаров в Стара Загора. Полковникът основателно си помислил, че му се подиграват и в гнева си обещал да провери на място има ли човек с такова име и ако има, да си смени фамилното име. Така, полковник Дупаринов си сменил името.

В същност, вече никой не знае какво означава думата ГАЗИБАР, която е очевиден корен на името. Според д-р Живко Войников, в древния авестийски език (VI-ти век пр. н. е.) е съществувала сложносъставната дума ganzabara, която означава "пазител (bara) на хазната (ganza) - ковчежник". Тази древно-иранска дума е по-известна в древноперсийския си вариант, ГАСПАР, което също значи "пазител на хазната". Римляните са заимствали тази дума и професионално название и така се появило римското име Каспар, което по-късно се разпространява в много езици (Гаспаров - световен шампион по шахмат).

Най-вероятно "газибар, газобар" е прабългарския изоглос на авестийската дума "ганзабара" със същото значение "пазител на хазната". Така че, ГАЗИБАРОВ, ГАЗОБАРОВ на съвременен български език означава "пазител на хазната, ковчежник", на персийски "хазнатар". 

В една народна песен от Старозагорско, записана и публикувана през 1885 г. се срещта думата "газибар", пояснена от записвача като "победител". Това е втори и вероятно по-близък до истината вариант за смисъла на основата "газибар" = "победител".

КУЦОПАР. В българския език е останало още едно рядко старинно име, Куцопаров (Красимир Куцопаров - актьор). Възможно е Куцопаров да е фонетичен вариант на Газибаров, получен чрез обезвучаване на съгласните (г-к; б-п). Обаче, ако вземем пред вид старинния, източноирански произход на думата "куц", вариант на "хуца, худа" = "бог", (сравни Куцар = Божан) то можем да предположим, че "куцопара" е двусъставна дума с източноирански (прабългарски) произход със значение "пазител (пара) на бога" или "пазен от бога". Т.е, Куцопаров може да означава "богопазен, богохраним". Вероятно същата основа "куда, хуца, хуц" (бог) се съдържа в името на село Куцина (община полски Тръмбеш) и на остров Куциян на река Дунав.

ГОЛОПАР, ГОЛОПАРА. Тази дума явно също съдържа суфикса - пар, бар !!!! Тази дума е съхранена в текста на българска народна приказка, обаче първоначалното й значение е забравено. При записването на фолклорния текст, разказвачът е обяснил значението на "голопар, голопара" като "напълно гол, гола"...

       ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От думите мацабар, бумбар, бръмбар и хамбар, газибар, чиято семантика е известна, може да се направи извод, че наставката "-бар" придава смисъл "способен на, годен за". Ясно е, че тази наставка играе роля на граматичен формант - суфикс, чиято роля напълно съвпада с тази на по-горе споменатите индоевропейски суфикси  -bar (немски) , - able ( английски ) и  bär ( персийски). В българския език този суфикс може да дойде само от прабългарите-иранци, защото в славянските езици, древни и настоящи той отсъства.

ХАМБАР означава помещение, където се складира зърно, храни, т.е., което е "способно да съхранява, пази, чува" - хранилище, пазилище. Петър Добрев споменава добруджанската дума ХУМБА - яма във формата на делва за съхранение на зърно. Според [Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 379-380] "хумба" значи "изкопана яма в земята". Подобна дума "хумба" в Памир (Белур) означава буквално "делва". Така че, в езика на самите прабългари със сигурност е имало такава дума - "хумба" - делва, склад за зърно, от която може да произлиза и българската  дума "хамбар". "Хамбар" има точно персийско съответствие, което доказва нейния ирански и прабългарски произход. 

САРАКТОН - название на областта в Североизточна Тракия

НЕГАВОН - прабългарско лично име

ТУТХОН -прабългарско название на град Поморие (бивш Ахтопол), дадено след неговото превземане от Крум през 812 г..

ПРЕФИКС - ПРО- ?

проговарям, прохождам, протая, провиждам - действие, извършвано за пръв път, начало на действие.