ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ. СУФИКС ОТ ВИДА  "- АР, ЪР, ЕР, ОР, УР"

 Иван Танев Иванов

          Суфиксът "-ар" има праиндоевропейски произход, но се е запазил само в някои от старите индоевропейски езици - латински (-ārius), санскрит и праирански. От тук този суфикс е наследен в съвременните езици от латинската и иранската групи и в групата на северноиндийските езици. Основно той служи за образуване на прилагателни имена от други съществителни имена. Интересното е, че от латинския език този суфикс е усвоен в старогръцки, келтски и старогермански, откъдето е наследен в съвременните немски и английски езици (Цейтлин, Р.М. Лексика древнеболгарских рукописей X-XI вв. Изд. БАН, С. 1986, с. 166). И в този случай той също образува прилагателни имена чрез добавяне към съществителни, например: molecule-molecular (молекула-молекулен), atom-atomar (атом-атомен), nucleus-nuclear (ядро-ядрен) и др.

        Суфиксът "-ар" не бива да се бърка с праиндоевропейския суфикс *-er, който образува отглаголни деятелни названия - например: to fish (да ловя риба) - fisher (рибар), to grind (да меля, стривам) - grinder (уред за стриване - ръчна мелничка) и съответства на българския суфикс "-ач" (кова - ковач, режа - резач) и на старинния български суфикс "-ел, -ол" (жити - жител, пети - петел, свиря - свирел, меня - менял и др.).  

            В някои езици (шведски, авестийски, румънски) суфиксът "-ар" изпълнява съвсем различна роля - частица за образуване на множествено число, примерно gard - град, gardar - градове (швед.).

            В славянските езици суфиксът "-ар" е от чуждестранен произход (Цейтлин, Р.М. лексика древнеболгарских рукописей X-XI вв. Изд. БАН, С. 1986, с. 166). В старочешки е имало много думи с този суфикс, което се обяснява чрез неговото заимстване от съседния старогермански. В старобългарски той се среща много рядко и образува само 8 думи, образувани от съответните съществителни имена, посочващи предмета на дейност: рибар, винар, ключар, вратар, грънчар, клеветар, врътоградар и митар. Следователно, този суфикс в старобългарския език е играл съвсем друга роля - да образува названия на професии и занятие. Някои смятат, че в старобългарския език този суфикс е дошъл от т.н. балканолатински или от старогръцки и готски. В новобългарския език обаче се появяват огромен брой думи с този суфикс (видимо новообразования), което е трудно обяснимо. Пред вид на ираноезичието на прабългарите може да се обоснове и друг източник за този старобългарски суфикс - езика на прабългарите.

        Например, името на българския владетел Аспарух представлява цял ирански израз и означава аспар "конник" + рук "бял", т.е., "бял конник" (Симеонов Борис. Прабългарска ономастика. Пловдив, 2008, с. 155-156). Самата дума аспар "конник" е образувана от общоиранската дума аспа "кон" + ар "суфикс за образуване на професии, характерен за северозападните ирански езици" (Симеонов Борис. Прабългарска ономастика. Пловдив, 2008, с. 155-156). Този случай не е изолиран в езика на прабългарите, от който са останали и други думи с негово присъствие (табл. 1):

ТАБЛИЦА 1. Прабългарски думи съдържащи суфикса "-ар".

ТАБЛИЦА 1. Прабългарски думи съдържащи суфикса "-ар".

представлява усилителна степен на ÁÛËÚ. С други думи, "болярът" е по-голям, по-силен боила.

Табл. 2 показва, че в езика на прабългарите са присъствали думи със суфикси от вида –ар, ър, ор, ер. Например, съществуват голям брой думи и имена с доказан прабългарски произход, завършващи на подобни окончания: шег-шегор, Ерми-Ермиар, Чакар-Чакарар, болг-болгар, бел-белар, Еспор, Севар, Кубер, сомор, Умор, Утър. Този суфикс се среща в някои прабългарски и старинни български думи, които се използват в две форми, едната от които е без, а другата със този суфикс (виж таблица 2). Смисълът на двете форми на думата е еднакъв или близък, но и двете форми са в единствено число. Напълно е възможно в много от тези случаи суфиксът -ар да има уголемителна функция, сравни  (табл. 1).

     По-рано много автори, включително и П. Добрев отбелязаха, че много от известните прабългарски фамилни имена се срещат в две форми: Чакар и Чакарар, Ерми и Ермиар. Това се приемаше като доказателство, че в езика на прабългарите е съществувал суфикс "-ар", играещ ролята на частица за множ. число. Примерно Ерми - един човек, Ермиар - всички хора от рода Ерми. По същия начин може да се разсъждава, че "бълг" значи един българин, а "българ" - много българи. Своето предположение тези автори подкрепят с факта, че в съседния ни румънски език, който е език от латинската група на индоевропейското езиково семейство, "-ор" е суфикс за множественост при съществителните от среден род ("-ий" за мъжки род и "-ле" за женски род). В действителност, суфиксът "-ар" в Чакарар и Ермиар може да не е служебна частица за образуване на множ. число, а да играе ролята на частица за събирателност !, т.е, да групира множество лица или предмети по общ за тях признак.

        Интересно е, че за разлика от славянските езици, в някои други индоевропейски езици има специална частица за събирателност. Такива например са индоиранските езици, в които има три числа: единствено, множествено и групово-събирателно. Подобни примери има и в старобългарския език, където "женарие" (съвременното "женоря, женортии") означава "родственици на мъжа по линия на съпругата" [Дора Иванова-Мирчева, Ангел Давидов. Малък речник на старобългарския език. Изд. Слово. Велико Търново. 2001, с. 124]. Както изглежда, същата роля на събирателна частица играе този суфикс и в по-съвременните български думи: дете - дечуря (дечурлига), мъж - мъжуря, турчин - турчоля (всъщност турчоря), грък - гърчоля (гърчуря), агаряни (от ага - господар), гад - гадория. В някои райони на Северна България  [С. Ковачев, Т. Тотевски. Речник на Троянския говор. Университетско издателство Св. Климент Охридски. Троян, 1998] този суфикс действително изпълнява ролята на частица за събирателност: апаш (крадец) - апашор (групата на апашите); куче (едно куче) - кучур (групата на кучетата) и др.

        От примерите Ерми-Ермиар, Чакар-Чакарар, жена-женарие може да се предположи, че ролята на този суфикс като частица за събирателност в старобългарски и в съвременния български е наследство от езика на прабългарите. И действително, този суфикс не се среща в етнонима на нито един славянски народ (руси, белоруси, поляци, кашуби, чехи, словаци, моравци, словенци, сърби, украинци). Той не се среща и в етнонимите на чуждите за прабългарите раннотюркски народи (узи, печенези, уйгури, тюркмени, кипчаци, кумани, казахи, каракалпаки, и др.) и техните предшественици (хун-ну, монголи, сян-би, евенки, тунгуси и др.). Това показва, че такъв суфикс в ролята му на частица за събирателност  не е действал в езиците на посочените народи. Етнонимите "татар", "мишар" са късно образувани (XIV-ти и XVII-ти век) и не са самоназвания. Този суфикс обаче е почти задължителен за етнонимите на българите и сродните им народи (българ, белар, авар, тохар, хазар, сувар, унгар, оногхонтор, чдар, вхндор), където може да играе събирателна роля. Горните примери показват, че старинният български суфикс "-ар, ур, ер" играе подобна увеличителна и групово-събирателна роля. Това подкрепя възможността в българския език този суфикс да е наследство от прабългарите, а примерите за събирателно число в старобългарския и съвременен български да са наследство от прабългарите, чийто език е родствен на индоиранските езици.

    Имайки пред вид горния историко-географски анализ за разпространението и ролята на праиндоевропейския суфикс "-ар", нека да разгледаме примери за неговото присъствие в българския език. В табл. 1, 2 и 3 са показани думи от езика на прабългарите и от езика на средновековните и съвременни българи, в които този суфикс и неговите варианти (-ар, ър, ер, ур, ор) присъстват и се пояснява неговата роля.

ТАБЛИЦА 1. Старинни български думи, в които суфиксът "-ар" играе ясна уголемителна роля.

         Горната таблица подкрепя твърдението на български езиковеди (Ив. Кочев, М. Тетовска-Троева. СлСб, 1973, с. 200; Е. Кочева, Ив. Кочев. СлавФил 12, 1973, с. 191), че рядко срещаната наставка "–ур" вероятно има усилителна (според авторите аугментативна, експресивна) функция. Те привеждат примерите: славей, славейче - славур, славурча (БЕР); жаба - жабура; ряпа - ряпура; къща - къщура (къщурка); жълт - жълтур (жълтурко); ламтя - ламтурник (виж прякора "Жълтият ламтурник"  в: Ангел Каралийчев, Най-малкото пате. В: Най-тежкото имане — приказки и разкази. София, Изд. Народна младеж. 1979).

        Този старинен български суфикс и неговите варианти се се запазили в скрита форма в думи от съвременния български език и диалекти. Например: пат -патаран; кот - котарак; нос - носура (муцуна). От тези думи се вижда, че суфиксът "-ар" е образувал думи, които са винаги в мъжки род. Например:

котка (ж.р., основа "кот" ) - котарак (м.р.)

патка (ж.р., основа "пат") - патаран (м.р.)

глух, а, о, и (родът се мени) - глухар (винаги от м.р.)

миша, о, е, и (прилагателно с род, който се мени) - мишар (примерно орел-мишар) (винаги от м.р.)

        От тук може да се заключи, че този суфикс е придавал мъжки род на думата, към чиято основа е прикачен. Това обаче едва ли е била единствената му функция. В съгласие с ролята му в старобългарския език, в съвременния български език суфиксът "-ар" образува огромен брой имена на професии, чийто основи са  съществителни имена на предмети, свързани с тази професия (табл. 3):

ТАБЛИЦА 3. Старинни и съвременни български названия на професии, образувани със суфикса "-ар"

* - късно добавена частица

       В табл. 3 са дадени названия на професии,  образувани по формулата “съществително име + ар”. Те са винаги от мъжки род, което потвърждава изказаното по-горе заключение. Тези названия на професии обаче нямат характер на “деятели”, какъвто имат отглаголните съществителни (сея -сеяч, ора-орач, шия-шивач, меня - менял). Съществителните от типа “съществително + ар” най-общо посочват определена връзка между изходното съществително име и новообразуваното съществително, като тази връзка може да бъде от най-различен и често доста сложен и отвлечен характер. Например: зидарът създава зидове, но млекарят не създава мляко; масларът извлича (в известен смисъл създава) масло от млякото, но пътарът просто стои на пътя (най-често на моста) и събира т.н. пътарина (днес наричана “пътен данък”); хижарът посреща туристи в хижата, но не прави или поправя хижи. Причината за това е, че тези  производни съществителни не са образувани от глаголи и не носят в себе си смисъл на извършители на конкретно действие. Още по отвлечена е връзката катун - катунар, планина - планинар, глава - главар (главатар): катунарът живее в катун но не прави катуни, планинарът ходи по планините, но не прави планини.

        Нещо повече, в табл. 4 са показани думи, образувани с този суфикс, които даже не са названия на професии и лица, а на друг вид неодушевени съществителни (мях - мехур, джоб - джобур, кика - кичур, кош - кошер, коса - косер, стяг - стожер, стоб - стобор, цев - цафара) или са по-скоро прилагателни (сено-сенар "дъжд, който само намокря сеното", планина-планинар, череша - черешар "название на месец май", катун - катунар, паланка-палангур (жител на паланка), пача (от ирански "крак, пищял")-пачаур (вероятно "бързоходец"), мъж-мъжкар, слух-слухар, глух-глухар, връх-върхар, гъз-гъзар, говно-говнар, злоба-злобар, дом-домаш-домошар, вехт-вехтар, памет-паметар, опашка-опашкар, сух-сушар "сухи клони"). Има и примери, когато този суфикс се прибавя към прилагателно име, като образува ново прилагателно с черти на съществително: бял - белурка (название на сорт бели сливи), жълт-жълтурко (название на жълто пате). Пред тези многобройни примери ние не трябва да си затваряме очите, защото те носят ценна информация за истинската роля на този суфикс.

ТАБЛИЦА 4. Старинни и съвременни български думи образувани със суфикса "-ар".

        Като цяло, всички посочени названия на професии (табл. 3) и съществителни имена (табл. 4) от типа “съществително + ар” носят в себе си известно количество признаци като наследство от изходното съществително име. Поради това те изпълняват в значителна степен ролята на прилагателни имена, в по-малка степен в примерите от табл. 3, повече в табл. 4. Поради изброените по-горе причини по-правилно е съществителните от типа “съществително + ар” да се разглеждат като “полуприлагателни”. Най-вероятно, в началото те са били прилагателни имена, които с течение на времето са придобили в по-малка или по-голяма степен ролята и на съществителни.

        В сравнение със съвременния български език, в който теоретически от всяко съществително име може да се образува такова "полуприлагателно име", в най-широко говорените славянски езици - руски и полски, този начин на словообразуване е много слабо застъпен. Образуването на "полуприлагателни" от типа "съществително + ар" е много рядко явление и в старобългарския език, например "рибар" е стбл. дума. Като изключение от другите славянски езици и подобно на българския, този начин на словообразуване се среща много често в чешки и словашки (табл. 5). Смята се, че първоначално в българския език и в другите славянски езици този суфикс не е присъствал, като едва след XI-XII в. той се е появил под влияние на немския език. С това може да се обясни появата на този суфикс в чешския и словашки езици, които са съседни на немскоезичните територии, но не и появата му в българския език. Също така, тази хипотеза не обяснява присъствието му в езика на прабългарите.  От тук може да се допусне, че този суфикс не е оригинална и древна, общославянска форма, а наследство от неславянски етнос, който в един по-късен етап е упражнил локално влияние върху битовия (не книжовния) език на ранносредновековна България и върху езиците на нейните съседни славянски народи (чехи, словаци), т.е. той би могъл да е наследство от прабългарите и другите сродни ирански народи - авари, язиги, алани, сармати, скити. 

ТАБЛИЦА 5. Названия на професии в чешки и словашки, образувани чрез суфикса "-ар". (С благодарност на Никола Николов от Карлови вари, Чехия, за помощта по попълване на таблицата.)

            Чешкият и словашкият са езици имат характерни особености, които някои автори обясняват като наследство от езика на аварите. Теоретически това е възможно пред вид на съществуването на макар и краткотрайна, но силна аварска държава в съседство. По-общо и обосновано изглежда твърдението, че тези езици са повлияни от езика на сарматите - язиги, авари и оногури - прабългари.  В такъв случай наличието на "полуприлагателни" от типа "съществително + ар" в българския език и в т.н. "славянски езици от аварския кръг" може да се обясни с влиянието на прабългарите и техните сродни ирански народи.

ЗА ДРУГИ СТАТИИ:  http://protobulgarians.com