Джамала

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.

СУФИКС ОТ ВИДА "- АГ, УГ, ИГ, АГА, ИГА"

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Такъв суфикс е имало в родствения на прабългарския алански език, което се доказва от неговото присъствие и изключителна активност в съвременния осетински език. Този алано-сарматски суфикс може да се открие и в много прабългарски и съвременни български думи. Забележително е това, че прибавен в края на думата, той винаги носи ударението на думата върху себе си! Примери:

1. КОТРАГ – име на един от синовете на Кубрат. Името се разглобява така КОТРАГ = КУТАР + АГ, където АГ (УГ) – прабългаро-алански суфикс за образуване на прилагателно име. От своя страна, КУТАР (КУТ, КУТРИ) – основата на КУТРИГУРИ – “малко племе”, от санскритското “кут, кутар - кутри” – малък, дребен, ситен и общоиранското “гури” – род, племе. Котраг = Малчов, Кутров.

2. ЕЛЕМАГ – прабългарско име [Стойков, Р. ИПр, XX, 6, 1964, с. 63-67]. Елемаг = елем (месечно название, бройно числително) +аг (прабългаро-алански суфикс). Вероятно, Елемаг се е родил през месец елем (седми месец), от тук Елемаг = Елемски.

3. КРИЧАГ, КЪРЧАГ- старобългарска дума, означаваща "глинен съд, малко гърне за пиене на течност, стомна". Много български и чужди историци считат, че КРИЧАГ, КЪРЧАГ е от славянски произход понеже се среща в много славянски езици, съседни на България. Тя действително се среща там, защото е заимствана от старобългарския език, а в него тя е дошла от езика на прабългарите. В руски е заета като корчаг, румънски - hărgăn и в унгарски hírgit - гърне, стомна, от старобългарското кърчагъ - стомна, гърне [БЦ-ИБЕ-2 стр.62]. Селишчев посочва албанските kertšak, gertšak – кърчаг като старобългарски заемки [АС-СНА, стр.181, 153]. В украински корчага, сръбски крчаг, чешки krčah, заемки от старобългарското кърчагъ [СМ-ИБЕ стр. 197].

Думата КЪРЧАГ обаче не е славянска, а източноиранска, в ягнобски gurčak – глинен съд с чучур, стомна [МА, ЕП-ЯТ]. Тя е образувана по правилата на алано-прабългарската граматика и може да се разглоби на КЪРЧ (основа, морфема) + АГ (суфикс). От основата КЪРЧ е образувана типично българската дума КРЪЧМА. В староруски корчма се смята за българска заемка. Унгарското korcsma – кръчма също се смята за старобългарска заемка. Селишчев посочва албанските kertšmar – кръчмар, като заемка от български. Основата КЪРЧ е обща със староиндийското karaka – съд за вода, осетинското kærc, ягнобското kr`zkh, пущунското krasta - мях [VS-ETD].

На съвременен хинди, думите “кърке, гъгри” означават “гърне” и напълно съвпадат с основата КЪРЧ, доказвайки нейната индо-иранска етимология. Особено интересен е вариантът “гъгри”, образуван от “кърке” с транспозиция на съгласните “-рк-” в “-кр-” и от там в “-гр-”. В българския език се срещат изразите “гърнето къкри на огнището”, “яденето къркори на огъня” и т.н. Глаголите КЪКРЯ, КЪРКОРЯ произлизат от древните индоарийски и прабългарски думи “кърке, гъгри”. От същите думи идва и глаголът КЪРКАМ – пия вино в голямо количество, без мярка.

Така получаваме цяло семантично гнездо, образувано в българския език на основата на древната индо-иранска дума КЪРЧ. То включва думите КРИЧАГ, КЪРЧАГ, КРЪЧМА, КРЪЧМАР, КЪКРИ, КЪРКОРИ, КЪРКАМ. Неславянският произход на думата КЪРЧАГ се потвърждава от това семантично гнездо, от което в съседните славянски и неславянски езици е попаднала една изолирана дума - КРИЧАГ.

4. БЕЛЧУГ (белчюг) – (брънка, пръстен, халка) е прабългарска дума, включена в състава на старобългарския книжовен език. Една от предполагаемите 12 "тюркски" думи в старобългарския език, заради които някои побързаха да дефинират езика на прабългарите като хуно-тюркски. Обаче, имайки пред вид наличието на прабългарския и алано-осетински суфикс "-АГ", можем да разглобим БЕЛЧУГ = БЕЛГ + УГ. Основата БЕЛЧ, след вземане пред вид на често срещаната при сарматите фонетична трансформация Р-Л, може да се представи като БЪРЧ, коятое морфема на голям брой старобългарски и новобългарски глаголи от вида "бърча, сбръчвам, набръчквам" = сгъвам, нагъвам, кривя, изкривявам. От тази основа са образувани и съществителните "бръчка – бръчкул". Фонетичният преход Р - Л в думите БЕЛЧ - БЪРЧ е типична фонетична нестабилност, характерна за ранните източно-ирански езици, сред които и прабългарския. Виждаме, че в рамките на българо-аланския език, БЕЛГУГ може да се преведе безпроблемно като прилагателно име със значение “нещо изкривено, огънато” – сгъвка, изкривеност. Преводът напълно съвпада с известното значение на прабългарската дума белчуг и няма нужда да се прибягва до никакви хуно-монголо-тюрски езици. Прабългарското БЕЛГУГ се среща в съвременния български език и диалекти под формата бележик (окова), белезик (гривна), белезия (гривна), белезица (окови) и като белезници (окови). Забележете, че при тези думи мястото на ударението върху първоначалния суфикс "-аг" е запазено въпреки, че самият суфикс се е променил с ославянчването.

5. МУНДРАГА – раннобългарско название на крепост в района на Тутракан и Дръстър, в който се укрил Симеон с войските си при опастността от съвместно византийско-маджарско нападение. В тази крепост е бил затворен и княз Расате, най-големият син на Симеон, заради отказа му от християнството. Смисълът на названието МУНДРАГА не е известен. Можем да го потърсим като отстраним прабългаро-аланския суфикс за образуване на прилагателно име -АГ и потърсим смисъла на получената морфема "МУНДРА, МУНДАР, МУНД" чрез следните български думи:

Мандра – общобългарско название на място, технологичен участък за обработка на прясно мляко до

сирене, кашкавал и др. млечни продукти.

Мандра – диалектна дума, традиционно-професионален овчарски термин със значение “последен за

годината предой, издояване, последно ритуално издояване на овцете за годината”. От тук,

“мандра” носи смисъл, еквивалентен на “млеконадой, мляко”.

Мандра = стърга – помещение, оформено специално за доене на овце, доилня.

Мантека – местно родопско название на маслото, добито от смесено овче-козе мляко.

Матан - разредено с вода кисело мляко. За нещастие, тази дума е останала като диалектна в района на

Чирпан, а в официалния български език е установена турското и съответствие "айрян".

Мътилка - тесен, висок дървен съд за отделяне на масло от мляко чрез биене с дълъг прът. Нарича се още

"буталка", а пръта се нарича "джурило".

Мътеница - така се нарича остатъкът от битото, обезмаслено мляко в мътилката.

Маторина - домашно животно, което кърми, млечна овца, млечна крава и д.п.

От горните примери на редки и остарели български думи със запазено значение може да се предположи, че морфемата “МАНТ, МУНТ, МУНДА, МАТ” най-вероятно е означавала МЛЯКО в езика на строителите на крепостта МУНДРАГА - прабългарите.

В много ирански езици думата за "мляко" е производна на иранския глагол pi - пия: в авестийски paiiah, paêma, paêman, пехлевийски pem, в съвр. персийски pni, пущунски pa, вахански pai – мляко. В някои ирански езици обаче, глаголът "пия" се изразява с друга основа: в авестийски mad, партянски m`s`d, съвр. персийски māsdan, mās, пущунски matar, осетински mæsæg, вахански ma, mod, согдийски mst`wni – пия. От тук може да се очаква, че морфемата МАНТ освен най-общо "питие, пиене", може да означава в частност и МЛЯКО. В осетински дигорски minhaw – банкет, гуляй [Сh-DIV]. Сричката "-АН-" в морфемата МАНТ е очевидно наследство от носово произношение МАНТ - МАД в езика на прабългарите, което е характерно за иранските езици.

Морфемата МАНТ - "пия, пиене, питие" е включена и в българската диалектна дума матара, матора, означаваща манерка, бъклица. В БЕР неоснователно обясняват тази дума като арабска заемка през турски. Тя се среща и в сръбски, където матара, мадара, освен "манерка" означава и мярка за вино. Това показва вероятен по-стар произход на думата матора с произход от прабългарите и респективно иранска етимология на понятието.

Като имаме пред вид значението на думата МАТ, МАНТ - мляко, можем успешно да преведем две стари диалектни думи - оригинални термини от старото българско кулинарно изкуство. Това са названията КУТМАЧ и КРОТМАЧ [Л. Петров, Е. Йорданов, С. Узунова, Н. Джелепов. Българска национална кухня. Земиздат, София, 1983]. КУТМАЧ (кътък) е вид течно овчо сирене, което се приготвя в края на доилния сезон, август - септември, когато млеконадоя рязко пада (овцете прегарят), но за сметка на това маслеността става висока. КУТМАЧ означава "малко мляко", от иранските думи КУТ - малко и МАЧ -МАТ - МАНТ - мляко. КРОТМАЧ е прясно мляко, което първо се сварява, после се осолява и бърка докато стане на гъста каша. Названието КРОТМАЧ означава "осолено мляко", от диалектната дума КРУХ -бучка сол (КРОСЦИ - сол на бучки) и същата МАЧ -МАТ - МАНТ - мляко. Най-вероятно, това са сложни двусъставни думи от езика на прабългарите.

Откритата прабългарска дума МАТ, МАНТ - мляко може да ни помогне на намерим етимологията на оригиналната българска дума МАТОВ. Среща се като "матова повърхност", "матово тяло" и др. под. и означава "млечно-бяла повърхност или тяло, които разсейват светлинните лъчи във всички посоки". Очевидно, думата МАТОВ е производна на МАТ - мляко и има прабългарска етимология. По същия начин можем да обясним и по-общото понятие МЪТНОСТ и производните МЪТЕН, РАЗМЪТЯВАМ и др. под., които са думи от старобългарския език и са преминали в много славянски езици. Те може да са получени на основата на прабългарската дума МАТ - мляко, защото когато добавим малко мляко (МАТ) към вода, получава се дисперсна система, която е непрозрачна за светлинните лъчи, т.е. е мътна. От тези примери виждаме какво огромно влияние е имал езика на прабългарите върху старобългарския писмен език и от там върху по-късните писмени славянски езици.

6. БАКЛАГА - дървен съд (няколко литра) са съхранение на вода, вино, по руски - баклажка. Тази дума е производна на БЪКЛИЦА, БУКЛА, БЪКЪЛ, БЪКЕЛ – дървен съд (няколко литра) са съхранение на вино. БАКЛАГА = БЪК + ЕЛ + АГ, т.е, към основата БЪК се прибават два суфикса от езика на прабългарите, суфиксът -ЕЛ и новият суфикс -АГ. Основата (морфемата) има “БЪК” – има източноирански произход, в осетински bаkаlыn, хоремзийски bkn, bkny, средноперсийски pkyun – пълен, изпълващ. От тази източноиранска дума идват българските глаголи БЪКАМ, НАБЪКВАМ – натъпквам, натъпкан и отглаголното съществително БЪКАН - пълен, препълнен.

7. ОВАГА. Раннобългарско название на днешната Провадийска крепост. Крепостта е използвана от византийците от ІV в. до началото на VІІ в. под името Проват, Проватон, което означава "Овца" на гръцки. След това близо век не функционира. Българите я превземат и подновяват от ІХ в. под името Овеч или Овага. По-късно възниква и български град, наричан Овчиград, Първада, Правадъ, Бурфанто, Провадия. В по-късните български названия (Овеч, Овага, Овчиград) личи буквалния превод на ранногръцкия топоним. Но ако Овеч е очевидното славянско съответствие на Проват, то що за название е "Овага", което като че ли е форма на "Овеч" но на какъв език?! Най-вероятно, "Овага" е прабългарската дума за "овца", защото тя е много близка до санскритското avika` - овца!

8. Суфиксът "-АГА", винаги под ударение, се среща и в голям брой старинни названия на треви и цветя от Тревненско [Фонд на Даскалов, Богомил Христов (1876 - 1944), учител в гр. Трявна. Окръжен държавен архив – Габрово. № 455 / Инвентарен опис № 1. Инвентарни единици № 613-663], а и от други места в България :

Въртига – вид цвете, използвано за правене на магия с която да се върне “изневерилото либе”, т.е “гадже” на съвременния оциганен български.

Тлъстига – вид дребно растение

Цвилуга – вид диво растение

Осига – вид трева с класове подобни на класовете на ечемика. Прилагателното “осо” = бодливо. Среща се в поговорката: “Отгоре осо, отдолу босо”. Думата “осо” е родствена с авестийската дума ashta - стрела, късо копие, жило, пика, кавалерийско копие, нещо метателно. От прилагателното “осо” е произведено съществителното име “осил” – остри иглички, стърчащи от класовете на ечемик, пшеница и др. Прабългарският суфикс “-ил”, както и родството с ashta посочват, че “ос” може да е прабългаризъм. Също, овага = овца на прабългарски, родствено на санскритското avika - овца).

Иглика - вероятно първоначално "иглига" с последващо обезвучаване на "Г" в "К".

Треволига - място с едра, висока буйна трева. Среща се и като "треволяк", "треволяка".

Люляка - храст. Това растение е известно и като люляк. Забележете, че първоначалният суфикс "-ага" е променен на "-яка", но въпреки това ударението на думата се запазва върху него. Вероятно в по-късно време е настъпила още по-силна промяна на суфикса чрез отпадане на крайното "а", при което той вече е загубил ударението на думата, което е преместено на предходната сричка. Така с течение на времето суфиксът се осакатил от "-ага" в "-яка" и накрая в "-як", загубвайки и функцията да носи ударението на думата.

Кукуряка - вид диво цвете, известно още и като кукуряк. И тук имаме преходът "-ага" в "-яка" и накрая в "як". Интересното е това, че основата КУК на това название има памирски произход, понеже в Памир "кук" означава цвете.