ИРАНСКИ
СУФИКСИ В
ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ
СУФИКС "-И" ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИ
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Първи пример. Арменският географ и енциклопедист Ананий Ширакаци (VII в.), като описва племената на север от Кавказ, съобщава, че тук „се намират български племена, които носят имената си от названията на реките: Купи булгар, Кучи булгар, Оногхонтор булгар, Чдар булгар” [П. Петров и В. Гюзелев, Христоматия, I, с. 77—78.]. Всъщност, най-вероятно само първите две названия произлизат от названия на реки. Сега вече се приема, че под Купи се крие днешната река Кубан (в древността Куфис, Купис, Гипанис, при арменците и аланите - Валданис, Вардан). Плиний (23-79 г.) нарича Кубан - Гипанис, а Ариан Флавий (95-175 г.) - Гипп. По-късно названието става Кофен - VI в., Куфис - VII в., Купис - VII-X в. Повечето изследователи приемат, че Кучи или Кочо е Днепровският лиман, познат също като Кузу (Куву у Константин Багрянородни). В такъв случай Купи булгар ще означава "кубански българи", а Кучи булгар - "днепърски българи". Наличието на общо кончание "-И" в двете названия купИ и кучИ може да е случайност и досега никой не е помислял, че то може да е суфикс от някакъв език, още повече от езика на прабългарите. А това е възможно, защото посочените четири сложносъставни названия съдържат общо 8 думи, от които 5 са български. Една (Чдар) от думите има неясен произход, а останалите две (Купи и Кучи) със сигурност нямат българска етимология, но и трите думи могат да са подчинени на синтактичните правила на езика на прабългарите.
Втори пример. Според Именника на първите български князе, първият владетел на българите е легендарният Авитохол. Ако приемем данните от именника за верни (противното трябва да се обоснове), Авитохол трябва да е по-скоро прародител или епоним - представителен, обощаващ образ на исторически период. Преводът на проф. П. Добрев "Авитохол = “син на сърна” от "ав" – “сърна, кошута” и "тохол" – “син” е добре обоснован и може да се приеме. В двусъставното название АвИтохол обаче срещаме същия звук "-И", който може да играе служебната роля на суфикс за образуване на прилагателни имена. В такъв случай точният превод на Анитохол ще бъде не "син на кошута, сърна", а "кошутски син" или "сърнен син" или "сърневски син".
Трети пример. Българският управител на Белград по времето на Борис е наречен "боритаркан" в записките, обясняващи посрещането на злощастните ученици на Св. Св. Константин - Кирил Философ и Методий на българска територия. С течението на времето, обяснението на названието "боритаркан" се промени от крайно погрешното "лично име на някакъв чиновник" до почти общоприетото "управител на град". И това е логично. "Таркан" е общоизвестна и широко използвана международна титла в ранното средновековие при много средно- и централно-азиатски народи със значение "управител, съдия". Етимологията на титлата е най-вероятно санскритска и индо-иранска, от глагола tark - "съдя, присъждам" (Васо Абаев). От локално значение е думата "бор" - град, срещаща се и като "вар", "варош", "варна", боруй и в много местни топоними (Унгвар, Фекешвар, Марибор, Гостивар, Златибор). Според проф. Ив. Добрев думата е заимствана в ранноунгарски от някакъв ирански език. Всъщност, семантичната основа "бор, вар" - "град, крепост, оградено и защитено място" е праиндо-европейска и има застъпници в голям брой стари и днешни европейски и индо- ирански езици. Без съмнение, "боритаркан" е прабългарска титла от времето на Борис с най-вероятно значение "управител на град". Ако трябва да бъдем точни, и тук се открива окончанието "-И", подозирано че изпълнява функцията на суфикс. Ако вземем пред вид това, ще получим по-точния превод: боритаркан = "градски управител".
Четвърти пример. Основната владетелска титла КАНАСУВИГИ беше обосновано представена като двусъставна във формата КАНАС УВИГИ = "владетел божествен" (Смисъл и етимология на владетелските титли KANAΣYBIΓI и КАНАЗАУЦИ). Втората дума (УВИГИ - божествен) играе роля на прилагателно име, определяемо за първата (КАНАС), и също завършва на звука "-И".
Същият звук в подобна роля присъства и в няколко двусъставни прабългарски военни титли, съдържащи по една ясна и една неясна дума. Едната титла е "бири багаин". "Багаин", при кушаните "богоно" е източноиранска военна титла със значение "военначалник, командир". Най-вероятно "бири багаин" означава "командир на малка военна част, отряд", нещо като "взводен командир".
продължава ...
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com