Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
ИРАНСКИ
СУФИКСИ В
ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ
Иван
Танев Иванов
VI. СУФИКС ЗА МНОЖЕСТВЕНОСТ ОТ ВИДА "- АТ, Т, Д"
В съвременния български език има голям брой суфикси за множествено число, някои от които могат да са наследство от прабългарите. Един от тях е суфиксът "-та", който е присъствал в езика ка скитите, сарматите и други източно ирански народи от Средна Азия до Карпатите. Например, самоназванието на скитите е "сколот", което идва от името на един техен владетел Сколо с добавка на скитския суфикс за множествентост "-т". Други примери за използване на този суфикс за множественост са етническите названия ЕФТАЛИТИ и КАСИТИ. Ефталитите са източноирански народ, завладял Бактрия в първите векове на н.е., чието название идва от династията Ефтал, която ги е управлявала дълго време. Каситите са ирански племена, завладели Месопотамия в началото на II-то хилядолетие преди н.е.
В книгата [М. Андреев, Д. Ангелов. История на българската феодална държава и право. Изд. Наука и изкуство. София. 1972 г. Четвърто издание, стр. 78] е посочено, че едно от названията на прабългарските благородници е БОИЛА (единствено число). Множественото число на тази титла е БОИЛАД (пак там, стр. 78, което показва съществуването на частица за множественост от вида -"Д" при прабългарите. Професорът по турски език Ив. Добрев извежда прабългарската титла БОИЛА от тюркското "боилу" - висок, голям, но ако това беше вярно, трябваше множественото и число да бъде тюркското "бойлулар"- високи, големи, а то е източно-иранското "боилад". Подобна източно-иранска частица за множественост виждаме и в названията на някои племена в Македония, основателно подозирани за прабългарски: сагудат (пославянчено на сагудати) и березит (березити). Названието "сагудат" е близко до ентонима "согди" на големия народ от Средна Азия - согдийците. Племето Березити, населяващо района около Охрид и Битоля е известно още и като варсаци или барсаци. Точно с такива названия (варсаци, барсаци) са известни и берсилите, родствено на прабългарите племе от Североизточен Кавказ, древната Берсилия или Първа Сарматия, живяли в и около големия град Беленжер. От названието на този ранен прабългарски град до Кавказ, Блнгр, транскрибирано от арабски и еврейски на Беленжер, може би идва и неясната българска дума ПАЛАНКА - малък град, селище.
Подобна дума е "карпа" - скала. Използва се във Вардарска Македония. Някои (Е. Георгиев) считат, че тази дума е на древните траки, но това не е сигурно. Сигурно е обаче, че от нея е образувано названието на планината Карпати. Тъй като тук е използвано скито-сарматското окончание за мн. число "-ат" (карпа - Карпати - скали), то най-вероятно "карпа" да е скито-сарматска, т.е. прабългарска дума, все още запазена в Долната земя - Македония.
Друг пример е диалектната дума ГАВЕД – дивеч. Произлиза от индоарийското GAV -говедо, крава, вол и суфикса –Д, за множествено число !!
Думата "куче" в съвременния български език е доказано източно-иранска и санскритска, т.е. прабългарска. Нейното множествено число също се образува по начин, различен от този при славянските езици, чрез този скито-сарматски суфикс "-т" - кучета. Всъщност, примерите за множествено число с този формант са многобройни (поле - полета, море - морета, пиле - пилета, шиле - шилета и т.н. ). Тези примери говорят, че важният суфикс за множествено число "-та" вероятно е наследен от прабългарите.
.
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com