ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ

СУФИКС ЗА МНОЖЕСТВЕНОСТ ОТ ВИДА  "- АТ, Т, Д"

 Иван Танев Иванов

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

            В съвременния български език има голям брой суфикси за множествено число, някои от които могат да са наследство от прабългарите. Един от тях е суфиксът "-та", който е присъствал в езика на скитите, сарматите и други източно ирански народи от Средна Азия до Карпатите. Например, самоназванието на скитите е "сколот", което идва от името на един техен владетел Сколо с добавка на скитския суфикс за множествентост "-т". Други примери за използване на този суфикс за множественост са етническите названия ЕФТАЛИТ, КАСИТ, СОГД. Ефталитите са източноирански народ, завладял Бактрия в първите векове на н.е., чието название идва от династията Ефтал. Каситите са ирански племена, завладели Месопотамия в началото на II-то хилядолетие преди н.е. Согдите са ирански народ, образувал средноазиатската държава Согдиана. 

            В книгата [М. Андреев, Д. Ангелов. История на българската феодална държава и право. Изд. Наука и изкуство. София. 1972 г. Четвърто издание, стр. 78] е посочено, че БОИЛАД е множественото число на прабългарската титла БОИЛА (благородник - единствено число). Този важен пример показва съществуването на частица за множественост от вида -"Д" при прабългарите. Във Византия (972 г.) е имало няколко византийски писатели от фамилията Боилади, вероятно с български произход. Професорът по съвременен турски език Ив. Добрев извежда прабългарската титла БОИЛА от тюркското "боилу" - висок, голям, но ако това беше вярно, трябваше множественото й число да бъде тюркското "бойлулар"- високи, големи, а то е източно-иранското "боилад". 

            Друг пример е българската диалектна дума ГАВЕД – дивеч, животни за лов. Произлиза от индоарийското GAV -говедо, крава, вол и суфикса "–Д" за множествено число.

            Трети пример е старобългарското челяндъ – челяд, потомство, от тук челядинка – гъба с множество малки гъбки в основата. Думата е заимствана в чешки čeled,  сърбохърватски čeljad, унгарски  като  család – род, семейство и, както се предполага, в немски ..... и английски child - дете. Челяд може да има етимологична връзка с нострадическата дума kulaрод, потомство, хора (санскрит kula – род, в угросамодийските езици - гула – род, в протоалтайски *kala – човек, хора). (S-AE www.starling.rinet.ru). Освен морфемата  kula, гула – род, старобългарската дума челяд съдържа и окончанието “-д” – суфикс за множествено число. От тук, челяд = потомци, родственици по пряка линия. 

        Подобна източно-иранска частица за множественост виждаме и в названията на някои средновековни племена в Македония, основателно подозирани за прабългарски: сагудат (пославянчено на сагудати) и берзит (берзити). Названието "сагудат" е близко до етнонима "согди" на големия народ от Средна Азия - согдийците. Племето Берзити, населяващо района около Охрид и Битоля е известно още и като варсаци (върсаци, върсяци) и барсаци (бърсаци, бърсяци). Точно с такива названия (варсаци, барсаци) са известни и берсилите, родствено на прабългарите племе от Североизточен Кавказ, древната Берсилия или Първа Сарматия.

            Думата "куче" в съвременния български език е доказано източно-иранска и санскритска, т.е. прабългарска етимология. Нейното множествено число също се образува по начин, различен от този при славянските езици, чрез скито-сарматския суфикс за множественост "-т" - кучета. Всъщност, примерите за множествено число с този формант са многобройни (поле - полета, море - морета, пиле - пилета, шиле - шилета и т.н. ). В историческата граматика на българския език, суфиксът "-та" за мн. число се приема за остатък от стар родителен падеж в старобългарския език - прасѧ, прасѧте, сръб. прасе, родителен падеж прасета. При разпада на падежната система в старобългарски (между 12 и 16 век) тази форма "-та" се превръща в суфикс за множественост по аналогия с окончанието "-ове" (кей-кейове). Това предположение може и да е основателно, но как ще обясним примерите боила-боилад, гав - гавед; кула - челяд?

 ЗА ДРУГИ СТАТИИ:  http://protobulgarians.com