VI

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ

Всички изследователи са забелязали окончанието "-ин" в много прабългарски думи, например: българин, багаин, Тиридин, болярин, стопанин и др. Проф. Иван Добрев счита това окончание за строго характерно за езика на прабългарите, но не дава хипотеза за неговия произход. Това окончание е наследено в съвременния български език, където има изключително широко приложение, например: сърбин, турчин, французин, моканин, мохамеданин, и др. Това обаче слабо вълнува съвременните български езиковеди.

Много е трудно да се посочи причина за появата на това окончание в езика на прабългарите. Такъв суфикс отсъства в езика на тюрките, но отсъства и в индоиранските езици. Също така не е ясно и какво то означава и каква граматична роля то изпълнява. Въпреки това, то е историческа реалност и трябва да има някакво значение и произход, но какви?

Според мене, окончанието "-ин" не е суфикс, въпреки че винаги стои в края на думите, а нещо като неопределителен член. В някои индоевропейски езици такъв член съществува и днес, например при англичаните a stone, a town - един камък, един град, при немците ein stein - един камък. Образува се от числителното бройно "един" и при тези езици се поставя пред определяемата дума. В полза на тази хипотеза могат да се приведат следните доказателства.

1. Частицата "ин" не придава нов смисъл и не променя смисъла на думата, зад която стои. Следват примери с типично прабългарски думи, употребявани със и без това окончание:

2. Изходната дума и крайната дума са все съществителни имена. Могат да се приведат отново горните примери, но и да се добавят още стотици.

3. Частичката "-ин" в индо-иранския език на прабългарите е значела "един". От къде знаем това? С помощта на две детски броилки ние успяхме да разчетем числителните бройни и редни в езика на прабългарите. Началните части на тези броилки, които вече бяха широко обсъждани, са посочени в следната таблица.

Първа дума	Втора дума	Трета дума	Четвърта дума	Произход на броилката
ан (едно)	дан (две)	тин (три)	сарака (четири)	село Тотлебен, Плевенско
инола (първи)	двола (втори)	трола (трети)	чирика (четвърти)	село Самуилово, Старозагорско

Действително, може да се заключи, че думата за числителното бройно "едно" е звучала като носово "ин" или носово "ан". Тя е била подобна на съответната дума в останалите индоевропейски езици, например une (френски), one (английски), ein (немски), один (руски).

Веднага прави впечатление, че за разлика например от англичаните и немците, които поставят както неопределителния, така и определителния си член пред думата, прабългарите са поставяли неопределителния си член винаги зад думата. Това правило е характерно и за съвременния български език, в който има само определителен член, поставян зад думата. Това говори в полза на хипотезата, че определителният член в българския език е наследство от прабългарите. От тук, той се възприема от съвременните българи, румънци и албанци.

Гавед – дивеч, гаведина – голям дивеч (суфикс –Д, за множествено число !!)