X

ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ. СУФИКС ОТ ВИДА "- ОТА, АТА"

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Това засега е български суфикс с неясен произход. Той няма общо-славянски паралели и се среща много по-рядко в тези славянски езици, които са изпитали силното влияние на старобългарския. Старобългарския език е съдържал огромен брой думи с този суфикс и много от тях са преминали и в съвременния български със същото или близко значение. Например:

КРАСА (украшение) – КРАСОТА (красота)

РАБЪ (роб) – РАБОТА (робство) -

СИРЪ (сиротен, осиротял) – СИРОТА (сирак)

СКОРЪ (бърз) – СКРОТА (скорост)

ШИРЪ (широк) - ШИРОТА (широчина, широта)

ДЛЪГЪ (дълъг) - ДЛЪГОТА (дължина, дългота),

ПЯГОТА (проказа)

Списъкът от подобни думи с ясно за съвременния българин значение може да се продължи: СВОБОДА, ЧИСТОТА, ГЪСТОТА, ТЕГОТА, ТОПЛОТА, ХОРАТА (дума, приказка - от хортувам) и др.

Съществуват обаче и много български думи с този суфикс, които се отнасят до лица и събития от най-ранната българска история и чието значение е съвършенно неясно от гледна точка на славянските езици. Това хвърля силно съмнение относно славянския произход на този суфикс и дава подкрепа за неговата първоначална прабългарска етимология. Например:

Енравота (или Войн)- син на кан Омуртаг.

Писота - неизвестен чиновник в ранна България - IX-X - век (pisota bardariw). Имал собствен

печат (моливдовул), от който досега са намерени 11 броя, все в района на Североизточна

България Иван Йорданов. Моливдовули на Писота Вардарий (IX-X - век) намерени в България.

материали от юбилейната 100-годишнина на чл. кор. проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 12-15

май, 2000г, стр. 310-314].

Тихота - раннобългарско име. Среща се и в съкратената форма Тих, например цар Константин Тих и в

израза "Тихи, бели Дунав". През XIII-ти век се среща и като лично име Тихота в Долната земя,

днешна Македония. Почти по същото време, един "влашки" княз е носел името Тугомер,

преиначено после на Тихомир. От тук, Тихо може да произлиза от Туго - твърд, постоянен,

траен. Съответно Тугомер - постоянен, траен мир.

Левота - лично име, записано върху камък в черквата на с. Равда, Провадийско - IX-ти век.

Босота - лично име, Кирил Босота, богомилски водач, осъден на смърт от църковен събор, свикан от

цар Борил.

Белота - княз, близък сродник на цар Калоян.

Страхота - рожденото име на Св. Кирил философ. Брат му Методий по рождение се е казвал Църко.

Тези две негръцки имена издават български произход.

Добета – средновековно българско болярско име.

Барота или Парота - средновековно лично мъжко българско име. От него произлиза топонимът

Баротин (село Баротин), променен на Барутин и фамилното име на един от най-вредните за

българщината българи, Ахмед ага Барутанлията.

Динката - топоним, название на съвременно село в област Пазарджик.

Галата - име на град до варненското езеро. За този топоним е направен достоверен семантичен анализ от д-р Живко Войников на основата на общоиранската и прабългарска дума "гал" - езеро. При волжските българи, халиче – езеро, според арабския пътешественик Ибн-Фадлан, оставил най-пълното описание на Волжка България от 922 г. В осетински kul, кюрдски gal, пущунски kol, талишки gal, персийски kul, гилянски gel, кховарски galatoi, искашимски kul, сариколски kaul, хуфски, рушански qul – езеро, също в пущунски jhil, персийски jahil - езеро. П. Добрев посочва еднозначното пущунско халиче – езеро (ПД-ЕАКБ стр.30). В албански galige – езеро, блато се смята за старобългарска заемка. (СМ-ИС стр.188). В тракийски chalas – кал, kabile, kalil – разкален (ИД-ЕТ). Може да приемем иранския произход за халиче. В угрофинските езици, в манси kel, хантски kal, унгарски halap, удмурски kalem, коми kola, марийски kelaš - блато (VS-ETD). В алтайските езици, протоформата *goblu, тюркски *kōl, монголски *gowl, тунгусоманчжурски *gola, корейски *kōr, японски *kura – долина, протоалтайското *k`ṓli, тюркското */k/ȫl, монголското *küjil-sü, тунгусоманчжурското *xule, корейското *karắm, старокорейското /когурски/ *kŭăl – езеро, водоем (S-AE www.starling.rinet.ru) В тюркските езици, в тюркменски, карачаевобалкарски, казахски, хакаски, киргизки köl, чувашки külĕ, турски, гагаузки göl, татарски kül, узбекски kůl, тувински xöl, якутски küöl – езеро.

Най-вероятно, град Галата означава "езеро" на езика на прабългарите. С подобно име има още едно селище в България - с. Галиче, район Бяла Слатина, област Врачанска. В Македония има планина Галичник, намираща се точно между две големи езера - Охридското и Преспанското. От тук, Галичник най-вероятно означава "Езерница" на езика на прабългарите. В Костромска област на Русия, един от най-древните градове там се нарича Галич. Намира се на 200 км западно от град Казан, в пределите на старата Волжска България. Основан е официално преди 850 години, но всъщност е от много по-рано, тъй като е свързан със създаването на руската държава. Градът се намира до широко известното и уникално Галичко езеро. Може да се смята, че и тук названието Галич означава "езерен" на иранския език на прабългарите.

В делтата на река Дунав, в центъра на древната прабългарска област Онгъл се намира румънския град Галац. По време на Първото българско царство той е български град под името Халич. Подобно на своите събратя Галата край Варненското езеро и Галич край Галичкото езеро, град Галац (Халич) се намира на брега на голямото румънско езеро Братещ. И тук може да се предположи прабългарски топоним, означаващ "езеро". Някой беше казал, че прабългарите били шепа народ. Могат ли шепа хора да оставят един и същи топоними в Албания, България, Румъния и чак на завоя на Волга!?

Суфиксът - АТА може да има връзка със фразата "аката-баката, чуката бе", която се среща в няколко броилки и в песен от традиционния български обичай по Сирни заговезни, практикуван и в Македония (оката - поката ...).

Подобен суфикс "-та" е бил характерен за езика санскрит [Бхагавадгита. Перевод, вводная статья и словарь Б. Л. Смирнова. Ашхабад: "Ылым", 1978]. Например, от санскритския глагол bhu – "да бъда" е образувана санскритската дума БХУТА (Bhuta) – "същност, действителност, битие".

ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com