НЕСЛАВЯНСКИ ДВОЙНИК НА ПРЕФИКСА “ПО-”  В (СТАРО) БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

Иван Танев Иванов

 


http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


 

 

 

         Счита се, че писменият старобългарски език е изцяло славянски. Това обаче със сигурност не е вярно, защото в него се забелязват множество ирански и индо-ирански белези, наследени от езика на прабългарите. Това са многобройните думи с авестийска и санскритска етимология (пръси, ренк, юзда, тат, сурик, маст, корд и др.), а така също многото чисто ирански суфикси (-УЛ, -ЕЗ, -БА и др.), използвани в него за словообразуване. Личните местоимения АЗ и НИЕ, бройните числителни ПЪРВИ и ВТОРИ са чисти иранизми [Пламен Цветков. Славяни ли са българите? ТанграТанНакРа. София.1998]! По-долу ще стане дума и за един старобългарски и новобългарски словообразователен формант (предлог, префикс), който макар че съвпада по форма с традиционния славянски предлог “ПО-” има съвсем друг смисъл! Най-вероятно, този суфикс има прабългарски произход. Установяването на префикси в езика на прабългарите е много важно, защото като правило в аглутинативните алтайски езици (тюркски, хунски), погрешно считани от някои за основа на прабългарския език, не се използват никакви префикси ! По-долу следват няколко примера за уротреба на този предлог.

        В писмения старобългарски език е използвана думата ПОСЬРБЪ - "съвместно ядене, гощавка", косвено - "родственици". Основата на тази дума е глаголът ям - "сърбам", в полски sarbać – ям, храня се, суча. От тук следва, че частицата ПО- трябва да е предлог (обаче неславянски) със значение "извършване на съвместно действие". От ПОСЬРБЪ - "родственик" се прави опит за осмисляне на сръбския етноним.

    В най-ранния старобългарски език всеки един от помощниците на Климент Охридски е наричан οξροhψνθκϊ - "съмишленик, сътрудник, помощник" (Донка Петканова. Българска средновековна литература. Изд. Абагар. Велико Търново. 2001 г., с. 134). Тази дума е преминала в руски и днес там тя се употребява много често, но в етимологичния речник на Фасмер не е включена. На славянски "поспешить" = "да побързам" няма връзка с οξροhψνθκϊ - "съмишленик, сътрудник". Причината е, че началната частица "οξ-" има смисъл на "със-", което е нетипично за славянските езици. Семантичната основа на οξροhψνθκϊ трябва да е "спех, спор" = "резултат, постижение", от тук "успешен, спорен".

      Вероятно подобна роля играе и началната частица "ПО-" в старобългарската дума ПОСОХЪ = "вила" [Лашкова Л. Увод в сравнителната граматика на славянските езици. Изд. къща ЕМАС. София, 2000, с. 63]. Думата СОХА означава "клон", от тук изразът ПОСОХЪ (вила) трябва да се преведе "съ-клоние" или "дву-клоние" = "вила".

        Друга подобна дума е съхранена в древноруския език. От X-ти до към XVI-ти век в Русия е употребяван терминът ПОГОСТЬ - тържище, панаир - място, където в определено време на годината се събират търговци, наричани "гости". По-късно на тези места се построяват църкви и се появяват селища. Представката ПО- има смисъл на славянския префикс "съ-", но не е славянска, от тук може да се предположи, че самата дума ПОГОСТЬ е чуждица, най-вероятно старобългаризъм.  

В книгата [М. Андреев, Д. Ангелов. История на българската феодална държава и право. Изд. Наука и изкуство. София. 1972 г. Четвърто издание, стр. 257] е посочена една оригинална старобългарска съдебна институция, наречена ПОРОТНИЦИ. При съдебното производство срещу човек, оклеветил ищеца е било възможно намесата на група хора, които да гарантират честността и порядъчността на ответника. Това са именно “поротниците” – хора, които съвместно се заклеват пред съда, че ответникът не е опозорил ищеца с думи или действия, след което ответникът се освобождавал от отговорност. В този източник, старобългарската дума ПОРОТНИЦИ се превежда като “съклеветници”. В същност, този превод е неправилен, правилният превод е “съклетвеници”, защото в основата на думата ПОРОТНИЦИ стои думата РОТА – клетва. Славянските етимолози отдавна са установили, че старобългарската дума РОТА – клетва има индо-ирански произход и е заимствана в много славянски езици. Тя е сходна със санскритската  vrata клетва и съвременната българска дума "вричам се" - заклевам се. В случая няма да коментираме кога е станало това заимстване – в първите векове на новата ера при смесването на дошлите от север праславяни с местното иранско население по северното причерноморие или по-късно, при усвояването на писмения старобългарски език. По-важното е, че в думата ПОРОТНИЦИ, освен морфемата РОТА - клетва, отново се откроява и началната частица “ПО-”, която може да има функцията на словообразувателен формант – префикс със значение "със".

Да използваме едно друга много подходяща за целта старобългарска дума – ПОЗОР, която първоначално е означавала “гледка”, а в по-ново време е придобила друго значение – “срам”. Тя е заимствана с първоначалното си значение (гледка, зрелище) в много съседни славянски езици – сръбски, хърватски, чешки. Но не във всички – в руски тя присъства, но с късното си значение (срам), а в полски тази дума изобщо не е позната. Тази старобългарска дума има щастлива съдба, защото в сръбски, хърватски и чешки тя вече означава “зрелище” и “театър”. В своята родина обаче тя е изместена от английските думи ТЕАТЪР (theater) и ШОУ (show), което се счита за голямо културно постижение и развитие.

Ако в думата ПОЗОР частицата “ПО-” е действително префикс, то “-ЗОР” би трябвало да е морфема (основа, носеща смисъла на думата). Действително “-ЗОР” може успешно да се изведе от основата на авестийския (източно ирански) глагол ZARA – гледам, съзерцавам. Например, името на основателя на зороастризма – Заратуштра (Zara T’ushtra) означава “този, който гледа (zara) звездите (ushtra)”.  От тази дума, донесена от източните иранци (прабългари) са останали думите ДА ЗЪРНА (да видя за кратко), ЗЪРКЕЛ (око), ЗРЕНИЕ (способност за виждане), СЪЗЕРЦАВАМ и детските изрази ЗАР! ЗАК! – виж ме ! Изглежда, прабългарите са били доста много, щом са успели за оставят толкова много свои думи в съвременния български език, някои от които са преминали в съседните славянски езици. Ако в думата ПОЗОР основата –ЗОР носи семантиката “гледам”, то частицата “ПО-” очевидно носи смисъл на “съвместност” в смисъл “много хора заедно гледат”. Така се получава "гледка, зрелище", а в по-ново време и "театър".

 ПОТЪК – старобългарска дума, означаваща “борба, битка”, заета със същото и значение в румънски като potkă [Беньо  Цонев. История на  българския  език. Том-2. София. 1984 г. (фототипно издание), стр. 25]. От тази дума може да е образуван и известният топоним Потука, родното място на големият страбългарски светец Михаил Воин. Думата ПОТЪК е сложносъставна, като правилният начин за нейното разглобяване е "ПО-" + "-ТЪК". Префиксът ПО- придава значението "съвместност, едновременност", а семантичната основа "ТЪК" носи смисъла на глаголното действие "удар, тласък". Сравни глаголите: натъквам се, затъквам, втъквам, подтиквам, разтиквам, натиквам, тикам и т.н. Друг пример е идиомът “сърцето ми тъка-тъка”, което ще рече “сърцето ми бие ли бие". Старобългарската морфема ТЪК (ТИК) – удар може да се изведе от  протоиндоевропейското gwhnskāe/o  и  производното  му  gwhen – нанасям  удари, чукам. Тя е запазена и сред иранските  езици: в авестийски  xyah, согдийски  xw`y, хоремзийски  xw`h, съвр. персийски  xwast, талишки  xwah, кюрдски  xistin, хотаносакски  hvai, hwas, осетински  иронски  xojyn, xost, дигорски  xwajun, xwast, havt,  шугнански  xoy, xist, рошански  xŷy, xost, бартангски  xŷy, xŷc, язгулемски  xwajn, ягнобски  xway, xoy, xasta, xwasta – удрям, чукам, искашимски  хыу – удрям. /Ch-DIV/. Най-близо до българското ТЪК (ТИК, ХАК) стоят хотаносакското tthvah - удар  и   осетинското cъζkk – удар. Всички тези данни говорят за прабългарския произход на указаната морфема. От посочения начин за разглобяване получаваме ПОТЪК = “съвместен удар, съударение, сблъсък, взаимно нанасяне на удари”, което е същото, както и  “битка, борба”. Със същата морфема ТЪК (ТИК), в старобългарския език е образувана и думата ПРИТЪК (гвоздей, остър връх), заета в  румънски  като pretka – гвоздей [Беньо  Цонев. История на  българския  език. Том-2. София. 1984 г. (фототипно издание), стр.66]. От нея е останал глаголът ПРИТЪКМЯВАМ – прикрепвам нещо към някакъв предмет. 

В горните примери виждаме, че частицата “ПО-” изпълнява обща функция, като придава свойството "съвместност и съучастие", т.е, “съвместно и едновременно извършване от страна на много хора на действието, посочено от следващата морфема”. С тази си роля, частицата “ПО-” се отличава от славянския префикс “ПО-” придаващ смисъла “движение или действие по повърхността на нещо или ограничаване на действието по време”. Сравни “неделя – понеделник” (седелник - поседелник), двойки думи при които предлогът “ПО-” има “славянска” функция означаваща “последване, следване, движение след нещо”. От съпоставителното езикознание (български, руски, италиански) е известно, че съвременният славянски предлог "ПО-" се прибавя към глаголи, като им ограничава действието по време. Например: работя - да поработя (да работя за кратко време), седя - да поседя (да седя за кратко време). Това означава, че е в старинните думи ПОСЬРБЪ, οξροhψνθκϊ, ПОГОСТЬ, ПОРОТНИК, ПОЗОР, ПОТЪК частицата “ПО-” е, както изглежда, неславянски префикс.  Фонетично и семантично, този предлог съвпада с древноиранския предлог *ha- имащ същото значение, например *ha-patni – съ-госпожа, втора жена [Pok. IEW, 437]. Ако наистина е съществувал, неславянският и вероятно прабългарски префикс “ПО-” съвпада по функция със славянския префикс “СЪ-”, функцията на който се вижда от думите “съпрузи” – заедно впрегнати, “съратници”- заедно воюващи, “съдружници” – заедно дружащи, "съименници" - хора с еднакви имена и мн. други. Вероятно, префиксите “ПО-” и “СЪ-” имат една и съща функция, но произлизат от различни езици, първият от езика на прабългарите, вторият от езика на протославяните.

Могат да се посочат и голям брой съвременни български думи, в които частицата “ПО-” изпълнява същата функция на предлог със значението "съ-"? Например:

 

ПОБРАТИМ - "събрат", човек, който е станал "брат" на някого без между тях да има кръвно родство, а чрез обичая "побратимяване".

ПОСЕСТРИМА - същото, на за сестра.

ПОМАЙЧИМА - "съмама, втора мама", важен персонаж в сватбеното тържество при българите, което има за цел да помогне на булката да премине от "моминския, девически" към "семейния" начин на живот. Понеже това е свързано с обучение по сексология, по-удобни учители са външни, доверени на сродените семейства хора, вместо самите родители.

ПОБАЩИМ - "съ-баща, втори баща", персонаж със същата роля, както помайчимата, но "обучаващ" младоженика (буенека, бояна, воина). Помайчимата и побащимата са приятелско семейство на възрастта на родителите. Интересна роля играе общия за тези думи суфикс "-ИМ, -ИМА". В руския език се използва думата ОТЧИМ (доведен баща, отец), образувана със същия български префикс.

        ПОПРЕЛКА – в близкото минало, най-вече през зимата, българските жени се събирали заедно да предат. По време на съвместното предене, те пеели, обсъждали селските клюки, одумвали отделни “нестандартни” хора и постъпки, сгодявали моми и ергени. Това именно е “попрелката”(съпредене), дума в която частицата “ПО-”очевидно има точно тази “неславянска” роля указваща на “съвместност” на действието, извършвано от много хора.

        ПОСОПЦИ – название на деца, родени в един и същи месец (традиционна диалектна дума от Кюстендилско). В българските народни вярвания се считало, че децата-посопчета ще имат еднаква съдба и ако едно от тях се разболее и умре, същото ще се случи и на другото [Иваничка Георгиева. Космосът в българските народни вярвания. Наука и изкуство. София. 1983 г.]. Затова, с магически действия те са били "разделяни" за да не би лошата съдба на едното да повлияе на другото. Названието "посопци" вероятно означава "едновременно умиращи", от суфикса "ПО-" "заедно, едновременно" и старобългарската дума "усопший" - умрял.  

        ПОНОСНИК - Водачът на търговски керван в България през XIII –XIV –ти век се наричал с чуждите думи "капитан" или "примикюр". Помощник-капитанът се наричал "крамар" или "поносник"  - [Етнография на България. Изд.  Наука и изкуство. София. 1974]. Думата "поносник" има смисъл на "съвместно носещ", "заедно носещ". Смисълът на "съвместност, заедност" се придава от частицата "по".

        ПОКЛАДИ - друго название на празника Сирни заговезни. Означава "обща трапеза, общо съвместно ядене", което се извършва една седмица преди началото на големите великденски пости.

             Думата ПОВРАГА (ПО ДЯВОЛИТЕ = ВЪРВИ ЗАЕДНО С ДЯВОЛИТЕ), е образувана от старобългарската дума "враг" = "дявол" и същия този предлог. 

        Думата МАЩЕХА (МАЩЕ + ХА = "втора майка", "майка, която замества истинската майка") е буквално образувана с участието на споменатия по-горе древноирански предлог *ha - "съ", но поставен в края на думата. С този пример виждаме, че предлогът "ПО (ХА)" придава смисъла на "нещо вторично, заместващо основното при отсъствие на първичното". Подобни са и думите ПАБЕРКА (па+берка - втора ръка беритба), ПАСТРУК или ПАСТРОК (ПА + СТРУК = втори баща, втори струк (стблг), който играе ролята на баща при отсъствие на истинския баща), ПАПЛАЧ (па+плъч - втора, нерегулярна и непрофесионална войска (от плък, пълк, полк - войска, стблг) - опълчение, днес придобила смисъл на "башибозук", ПАСИН (па+син - доведен или заварен син или дъщеря), ПАПЕРСИ (па+пърси - горната част на ризницата, защищаваща гръдния кош - от "пръсъз" - стблг. дума за "гърди",съвпадаща с персийската дума Pārsū - гърди. Сравни израза: " такъв бой яде, че паперсите му не останаха ...").

 

            Думите ПАСТРУГ, ПАПЛАЧ, ПАСИН, МАЩЕХА, ПАПЕРСИ са вероятно по-стари от подобните ПОБАЩИМ, ПОМАЙЧИМА, ПОБРАТИМ, ПОСЕСТРИМА, защото много от тях са заимствани в езиците на съседните славянски народи по времето на тяхната християнизация (X -XI-ти век). За по-голямата старинност на посочената първа група думи говори и съхранения при тях неударен звук "А". Установено е, че през IX век в старобългарския език настъпва фонетична промяна, като звукът "А" в неударено положение започва да се произнася и пише по-отворено като "О" [В. Бешевлиев. Прабългарски надписи. София, 1979, с. 226]. Това засяга както чужди думи ("поган" от лат. paganus, р. Тимок" от латинското Timacus, Боян от прабългарско-аварското Баян, ог" от източноиранското bhaga (санскрит - щастие, богатство), Троян (топоним) и Трою (л.и.) от Trayan (римски император), обри от авари) така и прабългарските думи, например "багатур" става "боготур", "багаин" става "богоин", Мастас, Мастус (ирански лични имена) става Мостич (името на чъргубиля при цар Симеон и цар Петър), ass (бял) става осетинци и др. На тази основа може да се предположи, че предлогът "ПО-" е употребяван още по времето, когато се създава старобългарския език и първоначално е звучал като "ПА-", в някои случаи като "ХА", което е много по-близо до сродния праирански предлог "ha-". Това подкрепя прабългарския произход на този предлог и неговото преминаване от изходния език на прабългарите към новосъздадения (средата на IX-ти век) старобългарски книжовен език .

 

        ЗАКЛЮЧЕНИЕ:  Анализът на някои оригинални старобългарски думи, "поротник, позор, посопци, попрелки, поносник, потък" и известните от по-ново време диалектни думи "побратим, посестрима, побащим, помайчима" позволява да се мисли, че в старобългарския език е функционирал предлогът "ПО-" с вероятен прабългарски произход, който семантично е еквивалентен на славянски предлог "СЪ-" и на сродния праирански предлог "ha-" Както изглежда, предлогът ПО- (заедно, едновременно)  се е запазил в малък брой думи, съдържащи предимно иранска основа. Представени са доказателства, че неславянският предлог "ПО-" (ПА-, -ХА) може да е връстник на старобългарския език. Откриването на този предлог позволява правилното разглобяване на някои старинни думи и намирането на тяхното правилно значение: поротници (хора, които се заклеват съвместно, заедно), позор (съвместно гледане, зрелище), попрелка (съвместно предене), потък (съ-ударение, съвместен сблъсък), посопци (заедно-умиращи), поносник (съвместно носещ).

 

 

Слово: па-

Ближайшая этимология: -- приименная приставка, соответствующая глагольному по- : паґгуба, паґмять, паґжить, паґдчерица -- погубиґть, поґмнить и т. д., ст.-слав. пагоуба, пам„тЮ -- погоубити, помьнkти и др. во всех слав. языках; см. Мейе, Eґt. 161; Розвадовский, RS 2, 94; Ягич, AfslPh 18, 267. Знач. близко случаям на по-: территориальная близость -- Паґозерье -- местность по берегу озера, временная близость -- паґвечерье "время незадолго до вечера", сходство или тождество -- паґсынок, отсутствие качества -- паґдорога "бездорожье", пабирок "остаток; виноград, оставшийся несорванным"; см. Срезн. II, 853; Преобр. II, 1.

Дальнейшая этимология: Праслав. *ра- : ро- аналогично *рrа- : *рrо-, *раz- : *роz-; ср. др.-прусск. ро "под, после, соответственно", также приставка *ро- при глаг., *ра- -- при имени; лит. рo~ "после, под", приименная приставка рoґ-, авест. ра-, рѓ-, в сложениях (аналогично ара-), ра-zdауеiti "прогоняет, оттесняет, пугает", лат. рЎnо "кладу" из *posinЎ; роrсеЎ "удерживаю, останавливаю" из *ро-аrсеЎ; алб. ра-, ра "без, не-"; см. Бругман, Grdr. 2, 2, 806 и сл.; Траутман, ВSW 203; Эндзелин, Лтш. предл. I, 140 и сл.; Вальде--Гофм. I, 2. Далее сближают с др.-инд. аґра, авест., др.-перс. ара "от, прочь", греч. Ґpo, ўpТ "от, из".

 

Слово: паґмять,

Ближайшая этимология: род. п. -и, укр. паґм'rтЮ, блр. паґмяць, др.-русск. память, ст.-слав. пам„тЮ mn»mh, mnhmТsunon (Клоц., Супр.), болг. паґмет, сербохорв. па?ме?т, словен. рaґmеt "разум, рассудок", чеш. раme№t', слвц. раm„t', польск. paґmie§cґ.

Дальнейшая этимология: Родственно др.-лит. minti°s "мысль, суждение", вост.-лит. minti°s "загадка", лит. atminti°s "память", др.-инд. matiґs·, maґtis· ж. "мысль, намерение, мнение", авест. maiti- "мысль, мнение", лат. mens, род. п. mentis "ум, мышление, разум", гот. gamunds, д.-в.-н. gimunt "память", и.-е. *mn•tis, сюда же мню, мнить; ср. Вальде--Гофм. 2, 69 и сл.; Траутман, ВSW 181; Уленбек, Aind. Wb. 212; Торп 308.

Страницы: 3,195

 

Слово: паґперсь

Ближайшая этимология: ж. "нагрудник", сиб. (Даль). Из па- и персь.

 

Слово: палисаґд,

Ближайшая этимология: впервые у Шафирова; полисад, Письма и бумаги Петра В. (Смирнов 216 и сл.). Через франц. palissade из прованс. palissada -- то же от palissa "частокол": pѓlus "кол"; см. Гамильшег, ЕW 662. Не через польск. раlisаdа, вопреки Смирнову.

Страницы: 3,192

 

 

Слово: палаґнка

Ближайшая этимология: "укрепление с частоколом", укр. палаґнка, сербохорв. па°ла?нка "местечко", польск. раlаnkа "частокол". Из ит. раlаnса "частокол"; см. Младенов 409; Маценауэр 400. Источником ит. слова является народнолат. раlаnса, лат. рhаlаnх, греч. fЈlagx "ствол, брус"; см. М.-Любке 532; Гофман, Gr. Wb. 390.

 

 

 

 

 

ЗА ДРУГИ СТАТИИ ВИЖ:     http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.