АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ОСТАТЪК ОТ ЕЗИКА НА ПРАБЪЛРГАРИТЕ
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Изключително
много паралелни думи в българския език и
множеството памирски езици са намерени от П.
Добрев, а напоследък и от д-р Живко Войников. Като малко, допълнително
доказателство за значителните следи на
източно-иранските езици сред езика на
българите, по-долу е представен наш списък
от български
думи с възможна авестийска етимология,
които не се срещат в славянските
езици или се срещат, но като заемки от
старобългарския език. Авестийският
език се е говорел на обширната територия от
Бактрия до днешен Кюрдистан от т.н. мидийци (самоназвание
мати, част от които са сарматите – царските
мати, а част от тях пък са древните българи).
Сарматите по Северното Причерноморие и Средноазиатските саки също са говорели
език, близък до авестийския и езика санскрит. Част от тези племена са се влели в
състава на прабългарите.
Значението на посочените по-долу думи е
взето от краткия Авестийско-английски
речник [2].
Богоно
– войн. Това е кушано-бактрийска дума, от
тук идва прабългарската съсловна и
държавна титла БАГАИН – военен, командир,
военноначалник.
Виш
— знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО
Кam - санскритски и авестийски предлог, който има пълно българско съответствие (към). В славянските езици се изразява с формата К (КО), която е доста далеч от авестийско-санскритската и българската форма.
Иада
— ядене
Мижда
– награда. В прабългарския език е имало
дума МЪЗДА- възнаграждение.
Зара
– гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И
детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)
Уста
— устен, който се слави
Устана
— дишане с уста, душа (от дишам)
Сурик
– руска дума, означаваща червено-оранжев
цвят. Съгласно Фасмер [4],
тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска)
дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно,
самата старобългарска дума СУРИКЪ
произлиза от
източно-иранската дума СУРХ – червен,
която прабългарите
са донесли от Памир.
Думата СУРХ сигурно е присъствала в
прабългарския език, защото остатък от нея
има в съвременния български език.
Когато един плод започне да зрее се казва,
че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.
Кала
– крепост. В официалния език на Афганистан,
пущу, думата “кaлe”
означава село. В Хазария е съществувал
голям български град Саркел – Бяла крепост,
а също и градът Азаркел – Хазарска крепост.
Думата крепост в древността е била синоним
на укрепено селище, град. Сравни с днешната
българска дума КУЛА и остарялата българска
дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема
за турска. За тази цел в турския език се
използва думата ХИСАР, която е персийска.
Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред!
Тримурти - триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.
Barubar,
barabar-
на днешните памирски езици Калаша и Ховар
означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с
българската дума БАРАБАР, осмисляна може би
неточно като “заедно”.
Driga,
drung,
darga
–дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.
Chaku
в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду
и Пущу означава нож. Сравни с българската
дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често
сгъваемо ножче.
Kapra
– на езиците Хинди-Урду и пашто означава
плат. Сравни с типичните български думи
КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза
на съгласните “п-р”).
Baris
- на езиците Хинди-Урду и пашто означава
дъжд. Сравни с авестийското Varsha
(дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.
Asi
– пепел на езика Нуристани. Сравни с
прабългарската дума АСО – пепел от
погребална урна.
Aka
(akha) - лошо, зло.
Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО,
АКИТА – изпражнения.
Asan
(asen)-
камък. Второто име на хазарската столица
Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост”
[3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума
означаваща “бял”, например Саркел – бяла
кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент
на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ,
сребрист) – названието на хазарските пари.
От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската
дума за крепост, която почти съвпада с
авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно,
точният превод на САРАШЕН е “Бял камък,
бяла каменна крепост”. Като следствие,
често срещаното и засега необяснено
българско (царско) име Асен вероятно
означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.
Bâga - състояние, имот, дял, богатство, благосъстояние, имущество (good fortune, share, wealth) – Авестийска дума, служеща като корен на старобългарските и български думи богат, богатство, багаташ, убог (беден).
Baremnô
– нещо, което се носи, товар. Думата е
производна от авестийския глагол bar
– нося. Сравни със старобългарската дума
БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.
Baêshaza
- лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с
БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е
имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна
длъжност.
Baxsh
(бакш) – давам, дарявам, опрощавам. Сравни с
българското БАКШИШ.
Dãn
– подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и
поетична българска дума ДАН.
Dvarа
(двара) – двери, врата. Сравни със
старобългарската и църковноославянска
дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език.
Славянската дума е за това понятие е врата.
Frêna
–
изобилие, препълненост, пълен (преход ф-п)
Harshta
– който изразходва. Сравни с ХАРЧА –
изразходвам.
Hvarenangh
– хвален, славен (преход р - л)
Hvar
(кратка
форма hû)
– Слънце. Кратката форма на Слънцето, hû
се използва в съставни думи със значение “добър,
хубав, слънчев”. Например: huxshathra =
hu + xshathra
добро управление, добър управител
(xshathra това
са прочутите кшатрии, първата каста в
древна Индия), humata =
hu + mata –
добра мисъл, добронамереност, hukereta =
hu +kereta –
добре направен, с хубава форма (от kair
– правя, работя), hvarshta =
h’ + varshta –
добре направено, добро дело, морална
посъпка (от varsha
–върша, правя). Българската дума ХУБАВ се
извежда по подобен начин от hû – добър,
слънчев, красив и глагола bavaiñti – ДА БЪДА,
ДА СТАНА. Така, думата ХУБАВ означава
буквално “добър (слънчев) е”. В съвременен
Иран и Таджикистан се изпозва думата Hub
– хубав, добър. Днес в Афганистан се казва:
хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.
Is
– искам, желая, търся. Още една авестийска
дума, kam означава искам,
обичам. В съвременния български двете
думи са обединени под формата ИСКАМ,
която няма
славянска етимология.
yauz'-da
(yaoz'-da)
– връзка, съюз – сравни с българското ЮЗДА.
Khra,
Karana
– край, граница. Тази българска дума няма
славянска етимология. Всички думи с тази
основа в близките славянски езици са
заимствани от прабългарския посредством
черковнославянския език. Славянското
понятие за това е “конец”.
Mas
– голям, обширен, велик. Производна на mas
е авестийската дума masti
– величие, големина,
постижения,
превъзходство, добродетел. Сравни с българската дума МАСТИТ със
същите значения.
Mrû
(mrûva)-
говоря, казвам. Сравни с българската дума
МЪЛВЯ (преход р - л).
Naire
(nar)
– мъж, човек; nairya-човеци.
Огромен брой авестийски думи образуват
множествено число по този начин. Сравни с образуването на множественно
число при някои български думи: поле - поля, кола-коля, нива-нивя,
къща-къщя, шило-шила. Възможно
е, образуването на множественно число на
съществителни имена в българския език чрез
наставката –я, да е пряко авестийско
наследство!!
Nairika
–
жена. Образувана от naire
– мъж с добавяне на суфикса –ка. Много
други авестийски думи от женски род се
образуват по същото правило, като към
съответната дума от мъжки род се добави
суфиксът – ka.
Това правило важи и в съвременния български
език, но такова правило липсва в околните
близки и далечни езици. Например при образуване на
стотици женски имена (Иван - Иванка, Стоян -
Стоянка и т.н.), също и съществителни (ученик-ученичка,
готвач-готвачка, учител - учителка и т.н.).
Pâdha
– стъпало на крак. Сравни с българското
ПЕТА.
Peshana
– бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА,
ПЕШАЦИ, СПЕШЕН.
Pitar,
patar, ptar – БАЩА
Srûtahe
(srûta) –слушам,
чувам (преход р - л)
Staora
- звяр, добитък,
впрегатно животно. Сравни с българските
думи
СТРЪВНИЦА, СТРЪВ.
Sraothra
– викайки, пеейки. Сравни с КРЯСКАМ – (преход
“sr”
- kr).
Изобщо, преходът sr
– kr
е често срещан, например и в авестийската
дума sraêshta – най-красив.
Sra
– крак, бедро (sr-
преминава в kr-).
Сравни с типичната българска дума КРАК.
Sara
– глава, съпруг, власт. Сравни с българската
владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ.
Shôithra
– място за живеене, жилище, селище. Сравни с
българската дума ШАТРА, която беше обявена
за древно-тюркска.
San
(сан) – издигам, от тук термина “САН”,
степен в обществената иерархия при
прабългарите.
Sûra
- сила, мощ, копие. Сравни с българските думи
ШИЛО и СУЛИЦА - копие.
Tafnu
- топлина, треска – (преход f
- p).
В църковно-славянски е съществувала думата теплость,
топлота – от тук преминава в източно-славянските
езици.
Tapara
– ТОПОР.
Тази дума я има и в руския език, заимствана
от черковно-славянски.
Varez-
работя, действам, върша нещо, правя нещо. От
тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.
Varsha
(варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с
българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския
език такава дума няма и там се казва: идет дожд (вали дъжд, просто
вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда
типично българската дума ВАЛИ е наследство
от авестийския език.
Vairi
– езеро. Сравни с чисто българската дума
ВИР.
Vac
(вак)- говоря, казвам. Много често, в
разговорния български вместо “казвам” се
употребява “викам”.
Vaca
(vâc) – дума,
изречение
Wik
(вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в
съвременния български език “викам” има
две значения: (1) говоря силно, крещя и (2)
казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз
се викам Никола = аз се казвам Никола” и “
Аз му викам =
Аз му казвам”. Първият израз е все още
запазен в Македония, доскоро беше използван
и в България.
Ūpar
-горе,
ubalna -нагоре,
ubarn - скачам,
думи от езика хинди-урду. Сравни с българското
ОППАЛА, с което малките деца се подканват и
окуражават за скок.
Būkārā - кожена торба (съд) за вода (санскрит). Сравни с българската дума БУКАРА - съд за вода.
Verethra
- победа. Според П. Добрев, прабългарският
боен вик е бил “БАРИТ”, както е описано в
един старогермански баварски документ. Както
изглежда, българският боен вик е
представлявал една дума, много близка до авестийската дума
за победа и е означавал най-вероятно ПОБЕДИ !!.
Xvar
(квар) – клетва, сравни с българското ВРИЧАМ
СЕ
Zafana
—уста. Сравни със ЗЯПАМ (стоя с отворена
уста) (преход ф - п)
Zhnu
–коляно. Сравни с българската дума ГЪНА,
ОГЪВАМ.
Zhnâ
–знам.
Zantu
– племе, племенна територия. Сравни с
прабългарското лично име ЗЕНТУ от
надгробните надписи с гръцки букви.
Sona
– злато на езика Хинди-Урду. Сравни с
прабългарската дума СОН – Слънце върху
розетата от Плиска.
Kuta
– куче на Хинди-Урду, Kuti
(кути) – куче на авестийски.
Сравни с типично
българската дума КУЧЕ, която няма славянски
и тюркски паралели.
Pi - пия. Глаголът рi е древно ирански и произлиза от думата ар (ав) - вода. Специалистите знаят, че глаголът пия няма славянски произход. Счита се, че той е преминал от гръцкия език в старобългарски и от старобългарски през черковно-славянския език е навлязал в днешните славянски езици. Обаче, по-вероятно е този глагол да е навлязал в старобългарски от иранския език на прабългарите, където той сигурно е присъствал като рi - пия.
Śaśá- заек на езика на древните индийци. От протоиндоевропейската дума *k'ek'-(заек) се получава староиндийското śaśá- заек, което е максимално близко до прабългарското шошел – заек.
Xsaya (авест.)– сияя, властвам.
Viç - (санскрит) - Селище, поселение, село, община (сравни със стбл. веш - село)
Palava - (санскрит)- плява
Griva - (санскрит)- тил (сравни с грива на кон)
Prastara - (санскрит)- равнина, плоска повърхност (сравни с простор)
Други санскритски думи с пълно покритие в съвременния български език са:
àd - "ядене", is "желая, искам"
,
grabh - граби,
kaş
- "кашляне", cit
(чит) - "отбелязване, разбиране,
знаене" (сравни чета, читател, читалище, учител), jiv, jivati
- "живея, живеене", jna -
знам, tras - "страхувам се, треперя", pac
(пач) - "печене, варене", pa,
piti - "пия, питие", da
-
"давам", prach - "прося", plu
- "плувам", budh
- "бодърствам, отбелязвам" (бдя, будя), bhi
- "боя се, страхувам се" (bhaya` -
боязън, страх), lubh - "възжелавам, пожелавам (любя) , va- "вея,
духам", vart (vrt) - "въртя", siv
- "шия" , stha - "стоя", smi "смея се" мн. др.
Български думи със санскритско съответствие:
|
№ |
Българска дума
|
Санскрит |
Значение на санскрит |
Коментар |
|
1 |
Барем |
Баръс |
Поне, само |
|
|
2 |
Ренк |
Рънк |
Цвят |
|
|
3 |
Пече (за Слънце) |
Пахуче (за слънце) |
Грее, пече |
|
|
4 |
Джоб, джеб |
Джеб |
Джоб |
|
|
5 |
Мая |
Мая |
Пари, богатство, капитал |
|
|
6 |
Джофра |
Джора |
Жена, съпруга |
|
|
7 |
Куче |
Кутте |
Куче |
|
|
8 |
Акъл |
Ъкъл |
Ум, акъл |
|
|
9 |
Съх, изсъхнал |
Сукх, сукхан |
Сух |
|
|
10 |
Дувар |
Диваро |
Стена, дувар |
|
|
11 |
Реве |
Рое |
Плаче, реве |
|
|
12 |
Каже |
Кахе |
Да каже, да рече |
|
|
13 |
Ваха (остар.) - там |
Въха |
Там |
Думата "ваха"-там е записана в народни песни от Чирпанско |
|
|
Харч |
Кхърч |
Разноски, харчове |
|
|
|
|
Кървът |
камила |
|
Старобългарски думи с ирански произход:
|
№ |
Старобългарска дума
|
Иранско съответствие |
Значение |
Коментар |
|
1 |
Кордъ |
Корд |
Меч |
|
|
2 |
Прьси |
Перси |
Гърди |
|
|
3 |
Тат |
Тат |
Крадец, крада |
|
|
4 |
Татба |
Татба |
Кражба |
|
|
5 |
Срам |
Шарм |
Срам |
|
|
6 |