http

ПРОИЗХОД НА СЛАВЯНСКИЯ КАЛЕНДАР И НЕГОВАТА

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

В предишна статия бяха приведени сериозни доводи, че старобългарското название ЧРЪВЕН на месец юли може да означава СЪРПЕН, производно от прабългарската дума ЧРЬВЪ – СЪРП, която е близка до осетинската дума XSYRF със същото значение СЪРП [Смисъл и етимология на старобългарските думи - чръвен (юли) и чрьвъ (название на кирилската и глаголическа буква ч)]. Тази находка разкрива едно реално взаимодействие между календарните термини в раннохристиянска България и ранния календар в славянските страни. При това, поне в представения случай, става дума за едно българско влияние върху ранния календар на славяните. Всичко това повдига въпроса, какви са били връзките между ранния календар на славянските народи и календара, ползван в раннохристиянска България и по-общо, какъв е произходът на т.н. славянски календар въобще.

Възникналият проблем заслужава сериозно изследване от една страна, защото това ще спомогне за изясняване произхода на термините в раннославянския календар и от друга, ще позволи да се оцени по-правилно приноса и заслугите на ранносредновековна България пред славянския свят и Европа. Тази статия е едно скромно начало в тази посока.

Основните, официални названия на 12-те месеца в ранния календар при различните славянски народи са представени в Табл. 1. Виждаме, че названията на сходните месеци са почти еднотипни независимо, че тези народи са разположени върху една огромна територия от Балтийско море на север до Бяло море на юг. Същата еднотипност виждаме и в названията на седмичните дни при тези народи (табл. 2). Това дава основание на повечето съвременни учени от славянските страни да наричат този календар общославянски и даже предхристиянски и да търсят неговите корени само на славянска основа.

Табл. 1. Старобългарски названия на месеците в сравнение със съответните им названия от славянските народи [1, 2, 3]. При множество названия за един и същ месец, с курсив е дадено най-често срещаното официално название, останалите са простонародни или рядко засвидетелствани.

Латинско название	Старо-българско название	Старо-сръбско (хърват-ско) название	Старо-руско название	Украинско название	Белоруско название	Чешко название	Полско название	Название от Велесовата книга
Януари	СЪЧЕНЪ, Сечен, Голям сечко, Коложег, Колог	Сиечань Siječanj	Сеченъ, Просинецъ, Стужайло	Сiчень	Студзень	Leden	Styczen	Студич
Февруари	СЮХИ, СОУХИ, Малък сечко, Люти	Вельача Veljača	Лютий, Сеченъ, Снежень, Бокогрей	Лютий	Люты	Unor	Luty	Ледич
Март	БРЬЗЕНЪ, Брезен, Сухи, Съченъ	Ожуйак Ožujak	Березен, Сухий, Березозол, Протальник, Капельник, Зимобор	Березень	Сакавiк, (Соковик)	Brezen	Marzec	Лютич
Април	Квитен, Цветен, Брьзенъ	Травань Travanj	Цветенъ, Березень, Березозолъ, Снегогон, Водолей, Ручейник	Квiтень	Красавiк	Duben	Kwiecien	Белояр
Май	ТРЬВЕНЪ	Свибань Svibanj	Травенъ, Травник, Травец, Ярец	Травень	Май	Kvêten	Maj	Ладо
Юни	НЗОКЪ, Изок	Липань Lipanj	Червенъ, Изокъ, Изок-кузнечик, Скопидом, Хлеборост, Разноцвет, Кресен	Червень	Чэрвень	Červen	Czerwiec	Купало
Юли	ЧРЬВЕНЪ, червен, жетар, жътвар, сърпен	Српань Srpanj	Липецъ, Червенъ, (Изок на север), Страдник, Сенозарник, Грозовик, Жарник, Серпень,	Липень	Лiпень	Červenec	Lipiec	Сенич
Август	ЗАРЕВЪ, Орач	Коловоз Kolovoz	Серпенъ, Заревъ, Заревенъ, Жнивень, Густырь, Разносол, Вършен	Серпень	Жнiвень	Srpen	Sierpien	Житнич
Септември	РУЕНЪ, Руй	Руйан Rujan	Вересенъ, Рюенъ, Ревун, Зоревик, Коловоз	Вересень, Златоцвет	Верасень, Листопад-ник	Zaři	Wrzezien	Венич
Октомври	ЛИСТОПАДЪ	Листопад Listopad	Листопадъ, Грязник, Желтень, Позимник	Жовтень	Кастрычнiк	Řijen	Paždziernik	Зернич
Ноември	ГРОУДЕНЪ	Студени Studeni	Груденъ, Листогной, Полузимник	Листопад	Лiстопад	Listopad	Listopad	Овсенич
Декември	ПРОСНNЕЦЪ, Просинец, Студен	Просинац Prosinac	Студенъ, Хмурень, Стужайло	Грудень	Снежань	Prosinec	Grudzien	Просич

Съгласно [Емил Георгиев. Литературата на втората българска държава - литературата на XIII-ти век. Изд. БАН. София. 1977 г. стр. 77, 95, 101, 114, 155, 156], старобългарските названия на месеците до голяма степен съвпадат с тези при другите славянски народи: ПРОСИНЕЦЪ (януари), СЭЧЕНЪ (февруари), СЎХЫ – СЮХИ (март), БРЭЗЕНЪ (април), ТРЭВЕНЪ (май), ИЗОКЪ (юни), ЧРЬВЕНЪ (юли), ЗАРЕКЪ (август), РУЕНЪ–РЎИНЪ (септември), ЛИСТОПАДЪ- ЛЈСТЊПАДЪ–ЛИСТОГОНЪ октомври), ГРЌДЕНЪ (ноември), СТЎДЕНЪ (декември).

Представената по-горе еднотипност на месечните и неделните названия говорят или за едно твърде ранно възникване на тези названия, когато славяните са живеели компактно върху ограничена по площ територия или за тяхното централизирано въвеждане в употреба на по-късен етап. Пред вид на ранната историческа изостаналост и липса на ранни градове и държави, първата възможност изглежда нереална и исторически невъзможна. Поради това трябва да се допусне, че т.н. славянски календар е бил централизирано въведен по външен образец при това доста късно, най-вероятно заедно с християнизацията на славяните. При това е възможно заимстване в новата календарна система на част от славянската календарна терминология, характерна за езическото време.

Таблица 2: Названия на дните в неделята при различните славянски народи