ЗАЩО НЕ МОГА ДА ПОДКРЕПЯ ВАШАТА ВЯРА В ХУНО-ТЮРКСКАТА ХИПОТЕЗА ЗА

 

 ПРАБЪЛГАРИТЕ ? (Отговор по повод на писмо от един алтаист)

 

(програмна и уводна статия на уеб - страницата)

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

            Най-ранната история на тюрките няма нищо общо с прабългарите и започва с историята на техния най-ранен управляващ род (династия) Ашинас. Доскоро името на най-ранната тюркска династия беше погрешно известно само от китайски източници като Ашина. Китайците обаче винаги транскрибират чуждите имена, като ги променят твърде силно. Най-старият надпис на династията Ашина се намира в Бугут и е на согдийски език. Наскоро група от японски филолози са доказали, че в тези надписи името трябва да се чете Ашинас (Ashinas).

        Съгласно китайската „Нова книга на династията Танг”, родът Ашинас е част от северните хунски (xiongnu) племена. В други китайски книги от 6-ти век писани по време на династията Танг (Книга на Жу, Книга на Шуй, и книгата Юянг Зазу) са описани 4 легенди за митичния произход на този род. Две от тях описват родоначалниците на Ашинас като родени от вълчица (прабългарите и аланите произлизат от рода Белар, а управляващият им род е Дуло).  

        Най-ранното споменаване на етнонима тюрки е в китайската хроника Жушу (Zhoushu), написана в първата половина на 7-ми век, в текста описващ знамето и войниците на тюрките: «Те поставят златна скулптура на вълча глава върху тяхното знаме. Техните войници носят самоназвание, което се превежда като "вълци" (по китайски "фули" = вълци). Това е така, защото те си мислят, че произхождат от вълка и се самонаричат така за да не забравят своите предци».

        За пръв път името Ашинас се споменава в китайски хроники от 6-ти век което показва, че по-рано такъв род не е съществувал. Въпреки това, в Голямата съветска енциклопедия свободно се разказва, че между 265 г. и 460 г. родът Ашинас е част от различни хунски конфедерации. Това, което е неоспоримо е, че около 460 г. не този род, а част от хуните са завладени от монголското племе на жужаните (Rouran), които са ги прогонили от земята на хуните към планината Алтай. На новото си място родът Ашинас (разбирай хунските племена) постепенно се превръща в управляващ за етнически близките му родове. Около 550 г. Бумин хан от този род вдига въстание и отхвърля властта на жужаните, след което създава т.н. Империя на гьоктюрките. Тя се разделя на две части, източна управлявана от Бумин и западна, управлявана от неговия брат Истеми. Центърът на империята е разположен в долината на река Орхон (200 км северо-западно от Улан Батор), където през 7-ми и 8-век гьоктюрките оставят много скални надписи, писани на най-ранен тюркски с модифицирани согдийски букви.

        Около 740 г. империята на гьоктюрките се разпада под ударите на уйгурите. Част от управляващия род Ашинас побягват на запад и молят хагана на Хазарската държава, най-голямата и мощна държава в Източна Европа да ги приеме. Молбата им е удовлетворена. Когато описват разпадането на гьоктюркската империя, въображението на някои тюрколози се развинтва до небесата. Някои от тях приемат, че споменатите бегълци от рода Ашинас стават хагани на хазарите и даже на много степни народи с тюркски произход! Известният тюрколог Маркварт (Marquart), който е алфата и омегата на много български историци, в изблик на крайно умопомрачение заявява, че родът Ашинас се е превърнал в благородническа прослойка на всички народи в голямата Евразийска степ. Ашколсун! Обаче крайната фаза на тези налудничави фантасмагории е достигната от съвременния башкирски историк и тюрколог Зеки Валиди Тоган (Zeki Validi Togan), който описва рода Ашинас като „аристокрация от пустинята Гоби”, която предоставила владетели за голям брой Евразийски номадски империи. Машаллах!  Дали пък тези премъдрости не е имал пред вид известния наш археолог Р. Рашев, който постепенно еволюира до позицията, че прабългарите се състоят от скито-сарматски народ и управляваща прослойка, която е (2000 г.) или най-вероятно е (2005 г.) тюркска.

        Присъстват ли в горната история прабългарите, които в 354 г. вече са много известен за римляните прикавказки народ? Странно, моето въображение никак не е така развинтено и се опира само на факти.

      Младата българска интелигенция през Възраждането е приемала прабългарите за индо-арии, келто-кимери. За равнището на тогавашната историческа наука това е била представа,  много близка до действителността. Това е изразено в творчеството на Г. С. Раковски, Петър Берон, Христо Ботйов и особено при Отец Паисий Хилендарски. Тази представа обаче влиза в противоречие с идеите на великоруския шовинизъм. Преди и след Освобождението у нас са много популярни идеите на общославянското братство, основано на историческата и етническа близост между славянските народи. За нещастие след Освобождението у нас тези идеи и чувства влизат в канавата на великоруската политическа доктрина за панславизъм, която има за цел да постави всички славянски народи под опеката на царска Русия. На Балканите панславизмът се експлоатира порочно и от младата сръбска държава. Макар в случая на повечето централноевропейски славянски страни тази доктрина да търпи крах, в България тя завоюва почва както в политиката, така и културата на освободената с руско оръжие страна. Главно под влияние на руския възпитаник и професор по история Марин Дринов, правилната представа за иранския произход на първобългарите се подменя с “теорията” за техния хунски произход. От този момент нататък авторите на тази “теория” я набиват в главите на читателите, но много рядко някой си прави труда да представи доказателства. Поради липсата на антропологическо съответствие на прабългарите с хуните, които са били чисти монголоиди, в последствие тази “теория” е префасонирана на “теория за тюркския произход” на прабългарите, въпреки че ранните тюрки също са 100% монголоиди и хронологически появата на прабългарите в Европа предшества с няколко века появата на тюрките на историческата сцена.

        Това е първата фалшификация, която българската историческа наука трябва да преглътне в името на руско-сръбския шовинизъм. Следват нови фалшификации: прабългарите са малко на брой, само едно племе от 15-20 000 души (кое е племето - оногундурите или кутригурите? или утигурите? - стават три), че са чергари без никаква градска култура, първата българска държава е образувана от Аспарух, но многобройните славяни бързо вземат връх, а първобългарите с удоволствие се претопяват сред славянското море. Други фалшификации целят културата на прабългарите да се представи като "тюркска",  като техни исконно скито-сарматски обичаи се представят като "тюркски": носенето на конска опашка като бойно знаме, пиенето на кобилешко мляко - кумис, пиенето на вино от обкования със злато череп на противника, писане със скито-сарматски рунни знаци и букви. Със същата цел главният бог на прабългарите (а фактически и на българите доскоро) - Слънцето беше подменен с някакъв си Тангра, управляващата титла KANAΣYBIΓI  = "божествен владетел" (княз) беше подменена с унизителната за времето си титла "хан = вожд на племе" (всъщност, оригиналната тюркска титла е il khan - племенен вожд от иранското il - племе). Източноиранският и по-късно зороастрийски обичай да се използват кучета като свидетели за сключване на важни договори беше подменен с "колене на кучета". Много неща не можеха да се "тюркизират" и целенасочено се потулиха: погребалните обичаи, строежа на големи зороастрийски тип храмове, клетвата при сключване на договори, честото къпане (тюрките се миели веднаж в годината), несвойствената за чергари употреба на зърно и на голям брой стопански животни, използването на гръцки език за каменни надписи, строителството на огромни по дължина гранични валове, укрепване вместо разрушаване на завладените градове, наличие на ирански тип художествена традиция (Мадарският конник, съдовете от Наги сен Миклош), ирански тип титли (бат Органа, бат Кубрат, бат Баян, Аспарух - Батой, Крум - Карнобат) и др. 

        Днешната историческа наука отхвърля всяко едно от тези твърдения поотделно, но все още не е успяла да преодолее мощния източник на тези фалшификации - великоруския (и великосръбски) шовинизъм, прикрити зад "славянофилство". Едно е да си славянофил, съвсем друго - роб на великоруския шовинизъм. Най-голямата фалшификация обаче си остава твърдението, че цялата култура на Първото българско царство има “славянски” характер и всички приноси на България пред днешното славянство и днешна Европа са дело на склавените в ранна България. За целта се изковават нови фалшификации: скловените (племена от VII-VIII-век) са славяни (народи от XVII-ти век), словенете (християнизираният народ на ранна България, служещ си с писменото слово) са славяни и т.н. Целта е да се присвои  приноса на Първото българско царство. Защото в миналото България е била най-ранната, най-голяма, най-многолюдна и най-престижна източноевропейска държава, докато например Сърбия е била по население и територия около 1/20 от тази на България.

       Разбира се, тези неща човек не може да научи от българското училище. И аз като всички българи, преминали през умопромивателницата на българското училище бях убеден, че Аспаруховите прабългари са малоброен чергарски народец (едно единствено племе) от около 10 хиляди души, от хуно-тюркски произход, случайно образувало (по-точно участвало в образуването на) българската държава благодарение на случайната си среща с многобройните, снажни, трудолюбиви (мале мила, какви грабежи са правили!) (прото)славяни и на факта, че Византия по това време била силно притеснена от арабите.

        Тези лъжи, повтаряни хиляди пъти, бяха станали истина и за мене, но до 1995-6, не помня добре, когато случайно срещнах една книжка на Петър Добрев. От тази книжка, предназначена не за учени филолози и историци-прабългаристи, а за такива като мене простаци разбрах, че горната “теория” не е единствена, бетонирана и неоспорима, а само една от няколкото възможни хипотези за прабългарите. От тук нататък започнах сам да търся истината, която българското училище ми беше спестило. Такива като мене са били хиляди, които нямат историческо и филологическо образование, но които имат едно “неудобно” качество – постоянно се опитват да бъдат по-критични и да подлагат на съмнение това, което им се поднася. Аз съм вече на години човек и трябва да ви кажа, че по мое мнение от такъв недостатък страдат малцина.

        Безспорно П Добрев не е първият, който говори за източно-иранската хипотеза. Г. С. Раковски, Б. Филов, Altheimer, Цв. Тафраджийска и много други са изказали и подкрепили тази хипотеза много преди него. Той обаче е първият, който с огън и жар посвети целия си живот на тази велика идея.

    Сега конкретно, какво открих. Съществуват много хипотези за етническия произход на българите – славянска, угро-финска, хунска, тюркска, иранска, тракийска, както и хипотеза за техния смесен характер. От тях исторически най-първа е славянската хипотеза, която е изказана от първите западноевропейци, чули българска реч в европейската част на Османска Турция. Тази хипотеза бързо и решително е отхвърлена, след като новите (за XVIII-ти век) факти доказват, че българите идват от някаква си Стара Голяма България, когато там няма и следа от (прото)славяни.

        Следва втората хипотеза, хунската която се прилага най-дълго време и, за съжаление, все още битува в повечето енциклопедии и справочници по света. Бидейки формулирана в най-ранната фаза от изучаване на прабългарите (примерно преди около 230 години) [August Ludwig Schlozer, Allgemeine Nordische Geschichte, Halle, 1771; Johann Thunmann, Untersuchungen uber die Geschichte der ostlichen europaischen Volker. Erster Teil,Leipzig, 1774; Johann Christian von Engel, Geschichte v. Bulgar. 1794], тя почива на рудиментарни предположения, които от гледна точка на съвременната наука са почти смешни. Основните положения на хунската хипотеза са:

        1. Българите се появяват на европейската историческа сцена заедно с хуните на Баламбер и Атила през 370 г. и имат техния език. Според по-нови документи прабългарите се появяват в Прикавказието няколко века преди хуните, което принуди авторите на подобни теории да заменят "хунския произход" с "тюркски". Тази неясна манипулация обаче все още не е отразена в много световни енциклопедии, които продължават да преиздават неактуализираната версия за "хунския произход на прабългарите".

        2. Основните хунски племена, гостували на Източна Европа са акацири (Acatzir),  улцинзури (Ultzinzur), алпидзури (Alpidzur) и алциагири (Altziagir). Приема се, че тези названия имат сходно звучене с имената на две от българските племена - утигурите и кутригурите, което е крайно субективна преценка. Има исторически документи и тонове коментарии, че кутригурите никога не са се считали и никой не ги е приемал за българи. В българските учебници по история обаче ги приемат. Даже ги приемат за главното прабългарско племе.

        3. След като Попов открива ръкописите на Именника на българските владетели, титлите и календарните термини (алем, тутом, твирем, сомор, докс и тн) са категоризирани (доста прибързано, безотговорно и погрешно) като алтайски. Авитохол естествено става Атила. Обаче,постепенно се разбира, че повечето от прабългарските владетелски имена (Аспарух, Пресиян, Безмер, Крум) и титли (багатур, багаин, таркан, колобър) са ирански. 

        4. Доскоро се приемаше, че не хуните, а казанските татари (и малкарите от Кавказ!) са преки потомци, т.е чисти наследници на волжските българи и следователно прабългарите са говорели на език, подобен на татарския. По-късно обаче се установи, че тези татари (и малкарите) говорят на къснотюркски (кипчакски) език, който е донесен по тези места от ордите на Чингиз хан през XIII-ти век. След като изоставиха своите теории за хунския, после и за татарски език на прабългарите, тюркистите издигнаха най-новата теория, че преките наследници на волжските българи са днешните чуваши! Според някои от тях, "отгърнете кой да е речник на съвременния чувашки език и която дума там срещнете, може да я приемете за прабългарска"! Ашколсун, машааллах!

            Първата пробойна в кораба на хунската хипотеза нанася откритието, че прабългарите са се “изхитрили” да се появявят в Северното Прикавказие няколко века преди “техните събратя” – хуните. Това е отразено на картата, приведена на Фиг. 1. Тя показва пътя на хунските племена (хунну) от първоначалната им родина, китайското плато Ордос на север към земята на протомонголските племена жуан-жуан. Разгромени от китайците и от родствените им жуан-жуан, част от хуните тръгват на запад, към река Волга. Те се движат бавно и за около 5 века стигат до Волга. По оставените археологически паметници, най-вече по т.н. хунски бронзови котли се установява, че хуните се движат по два пътя. Северният път минава през земи, отдавна населени с фино-угри. Южният път пресича земята на древните скити и сармати, които в тази си част са известни с персийското си название саки. Някъде около 350 г. сл. н.е. двете хунски колони достигат левия бряг на Волга и се обединяват. Около 370 година, обединените хуни под ръководството на Баламбер преминават Волга и атакуват аланите на север от Кавказ. Тогава за пръв път европейците научават за хуните и се сблъсват с тях. От оставените описания е съвсем ясно, че тези хуни (хунну, гуни, хунав) са монголоиди, обаче освен 20-тина имена и названия, нищо от техния език не е останало.

       

 

Фиг. 1 . Придвижване на племената хунну от платото Ордос към границата на Европа, река Волга [Рашо Рашев. Прабългарите през V-VII-ми век. Второ издание. Изд. Фабер. София, 2004, стр. 36, Таблица 1].

 

          Съгласно множество арменски документи, по това време аланите и част от прабългарите вече над 300 години живеят смесено на север от Кавказ и по език и култура са трудно различими едни от други. Хуните започват военна игра, която два века по-късно техните внуци - тюрките ще приложат със същия блестящ успех. С помощта на готите, хуните разгромяват алано-българите. После с помощта на византийците разгромяват готите и т.н докато стигнат до Париж. Тактиката на тюрките е същата. След два века те разгромяват ефталитите с помощта на персите. После разгромяват персите с помощта на византийците. После византийците с помощта на (бездействието на) българите и другите балкански народи. После идва ред и на балканските народи и т.н. до Виена.

        Всъщност, за нас е важно това, че точка 1 от хунската хипотеза не е в сила. Прабългарите биха били хуни, ако някой можеше да телепортира част от хуните през Волга триста години преди те да я зърнат за пръв път. Даже прочутия Латински хронограф (354 г.), споменаващ изрично българите сред кръга на старите народи на изток от Рим е писан поне 20 години преди хуните да прецапуркат р. Волга. Това значи, че те не са хуни, защото преди Баламбер хуни в Европа не са идвали и гърците и римляните не ги познават. В Латинския хронограф липсват хуни, но има българи. Всъщност, това откритие не е възприето бързо и безпроблемно от всички. Става дума за арменски документи, които говорят за българи в Кавказ още около началото на н.е. Най-напред се говори за един документ, който обаче се оспорва и датира в интерес на хунската теория. Откриват се и нови документи и накрая и най-твърдоглавите хунисти се предават – българите не съставляват част от хуните, не са ядрото на хуните, дошли са отсам Волга поне 300 години преди хуните!

            Значи те не са хуни! За щастие на сриналата се хунска теория, на помощ идва тюркската хипотеза. Тюрките (тюркютите) са млад народ (етногенезис III-VI-ти век, Северозападен Китай), много активен, родствен и наследник на хуните, заимствал титли, конски опашки, думи, термини от тохари, саки, согдийци, китайци, индийци и от кого ли не. Например, много коренни раннотюркски думи са заимствани от индо-ариите и тохарите: yıl (година, авестийски yar),  batı (запад, ирански batar),  güneş (слънце, тохарски  kun),  kara (черен, санскрит  kali, krishna),  bars (планински тигър, партянски, берсилски), böre (вълк, ирански), bir (едно, санскрит и авестийски paurvа -първи),  dört  (четири, ирански джар), bes (пет, санскрит пендж),  baltı (брадва, тохарски porat) и т.н. и т.н. Ранните тюрки възприемат и много титли и звания като "таркан", "багатур", "шад" от иранците и "ябгу" и "тудун" от согдийците.

        След като не са хуни приемаме, че прабългарите са тюрки. Целта си остава същата - да изкараме прабългарите малко племе, чергари, малокултурни, жестоки  и т.н. Да, обаче с това влизаме в още по-големи противоречия с историята и хронологията. Защото се знае, че първите тюрки стъпват в Европа около два века след хуните и десетина години след аварите-ефталити (примерно 560 г.). При това те стоят тук около 20 години и веднага се оттеглят, тъй като тяхната държава с център в Монголия се разпада. Какво общо може да има тогава между тях и един народ, който вече 500 години живее на север от Кавказ и Черно море? Стигаме пак до идеята за телепортация през времето и пространството, но този път на още по-големи мащаби. И тук се ражда гениалната идея: тюрките идват в Европа заедно с хуните на Атила, после хуните на Атила изчезват, но тюрките остават! И ето ви ги прабългарите - тюрки, дошли с хуните. Даже тази теория има и вариант -  прабългарите не са дошли с хуните, ами два века по-рано, защото хуните се сблъскали с тях в Казахстан и ги прогонили на запад. После станали върли съюзници в Европа и се били заедно срещу глупавите богати европейци. Авторите на тези теории много трудно могат да обяснят тюрките хуни ли са или тюрки, а също хуните тюрки ли са или хуни. Кой кого е владял, хуните тюрките или обратно. Тези автори твърдят, че хуни и тюрки живеят заедно в Монголия от 2000 г. преди н.е., но се различават едни от други. След това се твърди, че хуните са монголоиди, а тюрките - европеиди. Тези теории са пример, когато едно въображение не се опира на факти и лети с бързината на светлината над безбрежните степи на Евразия.

        Освен чисто историографските различия между съдбата на прабългарите и ранните тюрки, съществуват и фрапантни културни различия. Тюрките изгарят своите мъртви - прабългарите практикуват главно трупополагане; тюрките почитат повече от 15 божества, между които небето (тенгри) - прабългарите богоговеят пред небесните светила (Слънце, Месечина, Янкул); тюрките не си деформират главата - прабългарите и родствените им народи практикуват изкуствена деформация на главата; тюрките нямат храмове - прабългарите строят множество храмове, подобни на зороастрийските; тюрките са ниски и дребни монголоидни мелеси - прабългарите са едри европеиди; тюрките са скитащи животновъди без постоянни селища - прабългарите имат скотовъди, отседнали земеделци и градостроители. Въпреки всички тези доводи, тюркската хипотеза господстваше безапелационно в продължение на повече от 50 години, защото тя не е научна постановка, а политическа доктрина.

        За това, каква представа са имали някои наши историци от преди 30-40 г. за тюрките се вижда от следния цитат: “прабългарите тръгнали за Европа през II-ри век от днешен Североизточен Казахстан, където живеели от незапомнени времена сред други хунски и тюркски племена”. Истината е, че през това време (II-ри век) и на това място (Североизточен Казахстан), от две хиляди години живеят саки, огромен източно-ирански племенен масив. Откъде измислиха тези “тюрки” или "хуни" в средата на иранското море е неизвесно. 

        Подобна хипотеза за идването на хуните и прабългарите е изказана от руски учени (вероятно от Татарстан), която е демонстрирана на Фиг. 2. На тази карта хуните тръгват от ез. Байкал, което съгласно Фиг. 1 е малко неточно, но все пак приемливо. По време на придвижването на хуните от Ордос до ез. Балхаш, няма протобългари, те още не са се родили на белия свят. Щом хуните достигат до ез. Балхаш и изведнаж - раждат се протобългари! Нещо повече, от тук нататък част от протобългарите са изкуствено "залепени" за хуните, т.е. не се прави разлика между едните и другите. За по-голяма предпазливост обаче част от прабългарите са поставени така, че хем вървят заедно с хуните, хем самостоятелно тръгват от езеро Балхаш. Според арменските документи обаче прабългарите би трябвало да са отдавна на Кавказ, но това явно няма никакво значение! Очевидно тезата на българските историци е добре съгласувана с тезата на съветските им колеги (иначе не може и да бъде!) и районът на ез. Балхаш се явява изходен пункт за прабългарите. Това всъщност е и тюркската хипотеза, че (част) от прабългарите тръгват от района на ез. Балхаш, където живеят тюрки, а не саки. Между другото, забравено е да се приведат някави веществени доказателства за тази теза и досега такива няма. Не може и да има, защото в този район живеят саки, а не тюрки, още повече, че по това време никъде не живеят тюрки, които се появяват едва след три века.

.

 

Фиг. 2. Руска карта, показваща мнението на някои съветски историци относно придвижването на част от хунските племена от Централна Азия към Югоизточна Европа (II-ри в. пр. н. е. -  IV век). Забележете, че т.н "хунну-протоболгары" (??) извират от езерото Балхаш, след като истинските хунну от т.н "Централна ставка" са се изкъпали в неговите води. От същото езеро извират и савирите, макар че други руски историци твърдят, че савирите идват от Западен Сибир. Всъщност, по това време около Балхаш живеят саки - източно ирански народ. Отделно от т.н. "хунну-протоболгары", други някакви "протоболгары" (??) в зелено тръгват от Аралско езеро, около което, както знаем, по това време живеят хорезмийците - ирански народ, чието име идва от Хорс - Слънце на ирански. Картата е поместена твърде безкритично в книгата на М. Караджов и Цв. Томчев "В прародината на древните българи", Ню медиа груп, София, 2007, второ издание, но тук е подложена на основателна критика.

 

        Както виждате и тази нова хипотеза си има своите слаби (меко казано!) места. Реално погледнато, при нея между хуни, тюрки и прабългари не се прави съществена разлика. Например, не става ясно има ли антропологична разлика между т.н. "тюрко-българи" и хуните? Повечето, ако не всички стари историци считаха, че прабългарите са също пълни монголоиди. Такива те се рисуваха и от българските художници и съвременните македонисти плашат децата си с тези рисунки. Някои по-нови теоретици обаче не са съгласни с това и поддържат “теорията” на бащицата Гумильов, че както фино-угрите, така и тюрките по начало са си европеиди, за разлика от хуните, които няма как да ги наречете европеиди. Това добре, някак си може да се приеме на вересия, трябва само да се добави “със слаби монголоидни примеси” за по-голяма достоверност. Обаче, насчьот езика, две мнения няма, всеки знае какво значи тюркски език. Веднага възниква проблемът, ами като тюрко-българите са се слели със славяните, пък били и господстващо племе, кам ти остатъците от техните думи? Хайде, за антропологичните остатъци да не говорим, приемаме Гумильов, въпреки че той е  един от най-съмнителните съветски историци. Къде са думите? С триста зора, намират се десетина думи, четири-пет титли, две-три названия на оръжия и десетина календарни термина с международно приложение от това време, които шумно се обявяват за тюркски. Да, но повечето от тези думи са без етническа принадлежност. Таркан (управител), багатур (господин), алем (първи, начален), купе (ризница) и т.н. са международни термини, срещащи се в десетки езици от ирански, алтайски, индо-арийски, кавказки  и т.н. тип. Какво ни дава това?

        Ако трябва да бъдем педантични, ще трябва да признаем, че повечето от тези думи са ирански или имат ако не по-добра, поне не по-лоша иранска етимология. Например, любимата етимология на тюркистите от преди 40 години Аспарух = Ешберьо - приятел (еш) на вълка (берьо) днес не се признава от сериозните историци, а се ползва Аспарух = Аспар + рукс =блестящ кон (ирански, В. Бешевлиев). Ами какво да кажем за другите имена на “първия” български владетел: Еспор (орел - ирански), Исперих (благороден, чист - ирански). Това са общоприети етимологии на малко неудобния, мислещ тюркист Веселин Бешевлиев. Пак според този В. Бешевлиев Борис е иранско име (при кавказките сармати от III-ти век е имало мъжко име Борс!), но според тюркистите то е тюркско и значи барс – планински тигър (животно, типично за северно иранските планини).  Ами самата дума “барс” каква е, нали и нея тюрките са заимствали от иранците? Още по-интересно е славянското обяснение на името Борис, което, представете си, произлизало от праславянското (?) име Борислав! Конската опашка била тюркско знаме. Да ама не, защото тя е заимствана от персите, които в V-ти век пр. н. е. ползват точно такова бойно знаме, даже ползват и знаме, на което има закачен петел също каквото е типичното знаме на съвременната българска сватба. Според същият Бешевлиев, 50 % от имената на ранно-българските езически владетели са ирански, 25 % тюркски, а 25 % имат етимология, която може да е иранска, но може и да е тюркска. Крум направил чаша от черепа на Никифор, което било тюркски обичай, но господине, Херодот още в IV-ти век е писал, че скитите (източноиранци) правят чаши от черепите на своите убити врагове и пият вино с тях! Каменните баби западно от Плиска били тюркски, защото орхонтските тюрки (VIII-ми век) поставяли каменни паметници на гробовете. Ами нали скитите и саките от V-ти век пр. н. е. правят същото в района между Черно море и Алтай? Що за обратно мислене, при някои хора машината на времето тече в обратна посока! 

        Това са все примери, когато безпристрастното научно дирене е заменено с крайно тюркофилство и сляпа тюркомания. До преди 100 години всички народи, дошли от Азия се приемаха за тюркски - кимери, скити, сармати, саки, туранци, хони, българи, авари, хазари, берсили, ефталити, юечжи (тохари) и какво ли не. След това под натиска на научните факти кимерите, скитите, саките, туранците, сарматите, ефталитите и тахарите са признати за източноирански или индоевропейски етноси. Все още прабългарите и етнически родствените им хазари и авари се афишират като "прави тюрки", но все повече става ясно, че за това фактически няма сериозни доводи. 

        Ами фалшификациите от най-безочлив тип? От един надпис (канесувиги) изкараха, че владетелската титла била “хан”. Ама че тук няма никак хан, а и по това време (Омуртаг) никой не знае такава титла, няма никакво значение! Молчать – не разсуждать! От един полуизтрит и нечетлив надпис, където се срещат последователните букви Таггран изкараха, че върховният бог на прабългарите бил алтайския (всъщност южносибирски) бог на небето Тенгри (което значи небе). Че има хиляди документи, които казват, че върховният им бог е Слънцето – няма значение! Все пак по-съвестните избраха междинна позиция, върховният бог ще се казва Тангра, но "тангра" ще значи Слънце! На какъв език? Нали на всички алтайски езици Тенгри (и другите варианти) означава “небе”! Нерде небе, нерде Слънце! Молчать – не разсуждать! Ами че Тенгри не е върховен бог никъде, даже и при тюрките, на вас ли да го разправям? Върховен бог е богинята майка Умаа, също важен бог е и Хормузд (това е заимствания ирански бог Ахурамазда от местното претопено сакско население). Къде са тези богове при прабългарите? Все още не са открити, но както казва един известен българин "чекайте, ще ги откриеме, вервайте ми ... "

        Да се върнем на остатъчните тюркски думи. Това, че са малко, много малко, беше обяснено с т.н. нулева теория – прабългарите са много малко на брой (българомразецът К. Иречек ги изброи на 300-400, после В. Златарски ги призна за племе от 10 - 20 хиляди, а днес се оценяват на около 250 000-300 000 !) и нискокултурни спрямо висококултурните славяни. Да но, археологическите разкрития в последните 20-30 години показаха, а и документите го потвърждават, че прабългарите никак не са били малко. Днес и най-запалените тюркисти са съгласни (даже се гордеят), че прабългарите са съставлявали поне 30 % (най-вероятно 50%) от цялото (!!!) население на държавата, а тя е била огромна. А на обширни територии (Добруджа, Влашко, Мизия, Керамисийското поле, Южна Албания, Сярско) те били мнозинство. Освен това се оказа, каква изненада, че те били по-културни от славяните...Това, ако не се лъжа, вече се учи и в училище, при нас не се учеше, голям напредък. Е, като как тези многобройни прабългари, пък на всичкото отгоре и по-културни, а и с властта в ръцете си са си забравили езика и са заговорили на славянски?

       Какво стана и с тюркската теория? Първо, няма от къде да ги вземем тези тюрки в I-ви век на север от Кавказ, защото по това време те са още в днешен Северозападен Китай. И още по-точно, те са в начален процес на етногенеза. Според учените-тюрколози, езикът на волжските татари, частични наследници на едновремешните болгари, е от кипчакски тип и се появява по тези места заедно с ордите на Чингис хан (XIII-ти век). Другият основен стълб, на които се гради тюркската хипотеза е нулевата теория – прабългарите са малко, претопили се сред славяните, затова няма никакви следи от тях. Добре, но се оказа, че те са много, твърде много! Имената са повечето ирански, титлите - също. Руните били тюркски, но вече 100 години никой не е прочел и думичка с тези "тюркски" руни. Сега се признава, че руните не били тюркски. Следи от Тангра, Умаа и Хормузда няма никъде.

    Какво излиза? Основните положения на хуно-тюркската хипотеза са отхвърлени, но самата хипотеза непоклатимо господства като теория! Все още, за да получи един историк по-висок пост в България, той трябва да се прояви като привърженик на хуно-тюркската теория. Защото това не е научна теория, а политическа доктрина.

        Вие смятате, че иранската теория е полезна за руснаците, които имат в себе си много иранска кръв и антитюркски настроения. Въпреки привидната логичност, това ваше предположение не е в сила. Обратно на вашата логика, тюркската хипотеза е ужасно изгодна за руснаците, славяните и всички околни  народи. И аз ви казах защо, защото тюркската хипотеза има почва само на основата на т.н. нулева теория за малобройност и нискокултурност на прабългарите. Ако вие се откажете от “нулевата” теория, вие автоматически изхвърляте и тюркската хипотеза. В такъв смисъл, тюркската хипотеза означава, че в основата си средновековните християнизирани българи са 99.999 % славяни. От тук всичко което те са дали на света е славянско и всички славяни могат да се гордеят и помпят своето самочувствие с него. И още нещо много важно: след като в средновековна България е живеела безформена славянска маса, то ние сърбите имаме право да присвояваме части от тази маса и нейната територия (последно Вардарска Македония, преди това Нишко, по-преди Шумадия, а още по-преди Белград). Например сърбите твърдят, че името Белград на тогавашния български областен център е исконно сръбско, дадено е от първите му сръбски славянски заселници през VIII-ми век и означава "град построен с бели камъни". Какво прозрение! По това време на 100 км северно от Белград се намирал друг български град Чернград, който сигурно е построен от черни камъни! В действителност, за пръв път Белград е превзет от сърбите през XII-ти век, дотогава населението на областта е българско.

        Обратно на славяните, съвременните тюрски народи силно и показно се гордеят с “най-ранните и културни тюрки – прабългарите”, като разбира се и те не страдат от излишна скромност и с удоволствие си приписват всичко хубаво, направено от ранните българи. Изобщо, тюркската хипотеза превръща България в една “яма” (яма не в индоирански смисъл на "трап", а в турския смисъл на "плячка"). Всеки граби и краде от нашата история, а ние тънем в мазохистично удоволствие от проявеното внимание. Особено “скромни” са турските историци. Те смятат, че България е първата турска (разбирай тюркска) държава в Европа, която обаче е “превзета” от славяните. Според тях, тази “несправедливост” е поправена от османските турци, които в XIV-те век "си връщат" отново България и, между другото, поизбиват 2/3 от тогавашните българи, какво да правиш – корави глави, не разбират от научни аргументи! 

        По същата схема гръцките андарти от времето на Първата световна война убеждаваха българите от Беломорска Македония че нямат нищо общо с татаро-монголите на север от Беласица и са "чисти гърци". Малките деца в училище се заклевали пред учителите си да не говорят на този "татарски език", а да ползват "езика на Омир".

        Още по-умело тюркската хипотеза се ползва от сърбо-македонистите, които са ако не рожба, поне братовчеди на съветските коминтерновци от епохата преди Втората световна война. Ножът, който раздели българския народ на две и оформи т.н “македонска нация” това е образът на “татаро-монголските бугари”, наточен от такива българомразци като Павел Шаферик и Константин Иречек. На нещастните македонски българи, подмятани от власт на власт и накрая предадени на титовистите от наследниците на Димитър Благоев и Георги Димитров беше внушено, че те нямат нищо общо с “кривокраките монголи” оттатък Осогово, защото те са си "исти славяни", т.е, храна за сръбските апетити. Между другото, те не забравят да ни отмъкнат създаването на “славянското писмо и четмо”, обявяват старобългарския език за “старо-македонски”, кирилицата става “македонско дело” и т.н. И са прави, съгласно нашата "историческа наука" тези хубави неща са дело на славянската част от народа на ранна България, т.е тяхно дело, а татаро-бугарската част какво друго може да прави освен да подтиска “македонцките словене”, да им пали нивите, да им изкореняват овошките и т.н. (мисли на Д. Благоев, заимствани от К. Иречек). Какво по-силно доказателство за правдивостта на тази “теория” е това, че самите “татаро-бугари” рисуват своите първи вождове Аспарух, Кубрат и др като монголоиди?

        Ами братята румънци? Тюрската хипотеза им пада като мехлем на най-голямата им рана. А тяхната рана е, че като всеки народ и те искат да се изкарат съвременници на Адам и Ева, но за нещастие не могат да намерят на територията на съвременна Румъния археологически следи, оставени от техния народ преди XIII-ти век. Намират се главно прабългарски и славянски следи. Със славянските следи те лесно се справят – минали от тук разни славяни, живели по малко и заминали на юг от Дунава. С прабългарите биха се затруднили много, ако имаше сериозна теория – многобройни, културни, държавнотворчески, строители, земеделци и т.н. каквито са били в действителност. Да си спомним за раннобългарските крепости Слон (от думата “слон” днес е останала думата “заслон”), Пъкуйул луй Соаре (Слънчев пек = слънчева светлина), за крепостта Унгвар (Унг варош = Оногурски град, днешния Ужгород). Но ние с тази тюркска хипотеза ги предаваме – малобройни, чергари, живели в юрти, скитосвали насам нататък, какво материално ще оставят освен тора на своите коне и катуни. И румънците потриват ръце, щом вие считате своите за чергари, и ние ги смятаме за такива и тези градове и крепости не са оставени от ранните българи, а от ... нашите ранни романизирани дако-власи!

        Както виждаме, хуно-тюрската хипотеза се използва от нашите съседи като средство за културно и физическо унищожаване на ранните и днешни българи и като параван, зад който се крадат основните исторически приноси и успехи на основателите на България. На тази основа от българския народ бяха отделени т.н. гагаузи, а после и т.н. македонци, за в бъдеще се работи по отделянето на т.н. помаци и шопи. Поддържането на тази антибългарска доктрина е не само отклонение от научната истина, но и подкрепа на всички онези сили, които работят и ще работят против българите и България. Крайната цел на тази доктрина е превръщането на българите от народ и нация в аморфен сбор от хора без собствена история, национално и историческо достойнство, срамуващи се от дедите си и културните си особености (музика, език, фолклор, традиции). Повечето от нашите културни особености (именна система, народна музика, религия, архитектура, елементи на традиционната носия, литература), които ни отличават като народ и представляват общочовешка ценност са вече превърнати в музейни експонати. Иманярите унищожават повсеместно историческите артефакти. Културната връзка между поколенията е почти прекъсната. Почти единственото, което е останало е езика, но и той се обезбългарява и американизира с висока скорост. Непрекъснато се атакуват ту кирилицата, ту определителния член, ту звукът "ъ", ту характерната фонетика на езика. Оригинални български думи произволно се заместват от чужди плевели (юноша - тийнейджър, почивни дни - уийкенд, стремеж - hirs - хъс, съвет - борд, търпя-толерирам, уют-комфорт, стряскам-шокирам, отбор-тим, приятелка-гадже, способност-капацитет и т.н.). В много страни това се смята за нарушение и се наказва с глоба, у нас това е проява на "напредничавост" и "обогатяване"! Обогатяване ли е да замениш "смет, отпадъци" с турското "боклук", което всъщност означава "лайна"! Само един простак може да каже, че не изхвърля от къщата си смет, а боклук, т.е, лайнища. Защо се възмущаваме, че в Турция ни смятат за гяури, а в Сърбия за цигани! Истината е, че далеч преди българите да станат под 2 милиона фактически няма да има културни причини тези хора да бъдът определяни като такива. С това България ще се превърне в кухо понятие, зад което не стои никакъв смисъл за съществуване. 

        Случайно ли е, че съгласно хуно-тюркската хипотеза “българин” значи “смесен мелез, къръщисани племена, които всичко развалят”? В действителност, българският етноним е морално-религиозна категория както етнонимите на много ирански народи и произтича и подчертава първоначалната им "слънцепоклонническа" религия.

        Обратно на това, ако се приеме тезата за многобройните и културни ирано-българи, които са вложили своята култура в основите на великото Първо българско царство ще трябва да се пренаписва историята на много събития и народи, но все в полза на българите. Сега вече ние ще вземаме нашето си от другите, а не те от нас. Защото това царство не е съвременната унизена България, а една от трите европейски империи навремето си. Защото прабългарите са континентален народ. Оставили са градове на север от Кавказ, в Салтов, Маяцк, Керчов, Онгъла, Шудиково в Западна Сърбия, Химара в Албания, Ужгород в Западна Украйна. Но за това трябва да се работи, а когато работата стигне до работа ...Не е ли по-добре да си човъркаме тракийските могили и римските мозайки и да се хвалим с чуждото злато? Историята служи да възпитава и учи народа, а на какво ще го научиш като му кажеш, че трябва да не се интересува от рода си, а от римляните и латино-сирийско-армено-гърко-тракийската смес, останала след тях, ако случайно не е избита от келто-гото-хуно-славяно-кутригуро-аварските нашественици.

         Културата на Първото българско царство е колкото славянска, толкова и ирано-българска. Например, първите български патриарси се наричали “първол” (по латински primat), от където идва съвременното първолак, първолаче, но това не е славянска, а прабългаро-иранска дума.  В славянските езици “първи” е “один”, “втори” е другий, drugi, druhi. “Първи” и “втори” са думи с индо-ирански произход, които съвременните тюркисти се правят, че не забелязват. А такива думи има стотици в книжовния старобългарски език (пърси-гърди, корд – меч, тат – крадец, ренк-цвят, шошек –заек, стан – жилище, сурик – червен, бреме – товар, аз, багаин, багатур, хубав, шатра, вир, пия, куче, срам, сам. Ужасно убедително е да правиш “сравнителноезиковедски анализ” като игнорираш стотина ирански думи и се съсредоточиш върху десетина (набедени за) тюркски думи.  Новите славянски, пък и не само славянски държави и нации попиват тази култура, значителна част от която е ирано-българска. Случайно ли е, че думата “книга” се ползва от 300 милиона души в Източна Европа? Никой не оспорва, че тя е останала от прабългарите (напротив - днешните руски етимолози смятат, че славяните са я взели направо от хуните). Но ако прабългарите са били катунари, защо славяните не знаят  думата “катун”, която е старобългарска (най-вероятно прабългарска), а знаят прабългарските “книга”, “врач”, “капич”, “сабля”, “биле”, сокачий”, “кормчия”, “Плискав”, “българин”.  Културата на един народ се обрисува достатъчно ясно по вида на думите, които е оставил, а от горните думи се очертава такава картинка, която никак не се съгласува с хуно-тюркската хипотеза, което е напълно естествено и закономерно.

 

КОЙ ПОСТАВЯ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ ? (инж. Емил Живков (Ziezi) - сп. Авитохол, книжка 22-23, 2002 г.)

 

        Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империи (не само Османската, но и Австроунгарската и Руската), където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик* и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек*, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.

        За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири (и църкви). През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове  безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот (също и поп Минчо Кънчов във "Видрица" за църквата Св. Богородица в квартал Акарджа - Стара Загора).
        След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.