ѕ–јЅЏЋ√ј–— »  ∆≈Ќ— »  »ћ≈Ќј

 

 

»ван “анев »ванов


—траница за прабългарите. ≈зик, произход, истори€ и религи€ в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com


 

 

        »менната система на един народ е важен белег за негови€ етнически характер, религи€ и културна истори€. ≈то например какви имена са носели ранните тюрки (по Ћ. √умильов) - “арду хаган, “урум хан, Ѕумън, »стеми,  ара »сик хан,  ушу, яндъ, јрслан, Ѕури хан,  ара „урин “юрк, Ѕоке, “ардуш, Џшбара, „улу, јпа, јмрак,  юл тегин, Ѕилге хан и др.

        ¬ 542 г. Ѕумин (“умин) Ц водач на рода јшина, обединил около себе си група алтайски чергари, наричайки ги ДтюркиФ, вдигат въстание и разгром€ват кагана на жуан-жуаните. —лед това Ѕумин, провъзгласен за каган, създава “юркски€ каганат, който постепенно се разшир€ва от  авказ до  итай.  ћного скоро обаче каганатът се разпада на две части Ц »зточна и «ападна, като източната част продължава да се управл€ва от каган, а западната се управл€ва от €бгу, формално подчинен на кагана. —инът на западни€ владетел, който се €в€вал наследник на €бгу-то носел титлата шад ДзаместникФ, втора по важност титла в западна част на хаганата. ѕрез VII в. владетели на западни€ хаганат са ƒжебу €бгу-каган, »рби Ўегуй €бгу-каган, “он €бгу-каган.

            Ќито едно от тези най-често срещани и важни тюркски имена, нито посочените най-важни тюркски титли (каган, €бгу, шад) не се срещат при прабългарите.

 

        »звестни са над сто на брой прабългарски мъжки имена, които са от съвсем друг вид:

 

        ќт ѕървото българско царство и по-рано: «иези, јвитохол, »рник, √остун, ќрганà,  убрат,  урт, Ѕа€н, јспарух, ≈спор, »сперих, јспар-’рук, “вирем, —евар, ¬инех,  ормесий,  ормисош, Ѕатой, Ѕато€, Ѕату, Ѕато, Ѕелар, Ѕолгар, Ѕил€р, ћостич, —игрич, ƒанич, «винич, »зот,  отраг ( онтраг), јлцек, јлциок,  убер,  уберг, јсверг, “ервел, ќмуртаг (той има поне още 5 имена), ”мор, “елец (“елецин и още н€колко), ѕаган,  рум, ѕерси€н,  ардам, “елериг, —ондоке (—ончонка и още три-четири варианта), Ѕорис - Ѕогорис, ћаламер, ≈рми-≈рмиар, „ака-„акарар, ( уви ?)- увиар, ...дуар,  уригир, ¬окил, ƒуло, ¬ихтун, трима прабългари -  отомер, јсверг и  уберт, убити в сражение с византийците по времето на ќмуртаг в 818 г.,  аран,  арнота, ќстро (ќстромер, ќстрис), ƒокс, Ћабас, –асате, —тазис, ’унол, —онмер, »сбул, »ратаис, »ч, ѕок, «ермо («ермон), ќкс, ќхси, Ўун -ќксонос (ќхшин),  ордил, Ѕалий, Ѕорил, (ќ)негавон, ≈лемаг, “арах, ƒристър, ’ръз, ≈нравота, Ўун, —ивин, —абин, „епа, “ок, “окту, ÷ок, ÷икос, «ент, »ратаис,  орсис,  ракра, Ќебул, “иридин Ц “аридин, —урсувул, ћокрос, ѕерина, јкум, Ћевота, јлцег, и др.

       

        ѕрабългарски имена, завършващи на суфикса "-мер" (човек, мъж): Ѕезмер, ћаламер, √оимер, “еример, ’умир, Ћамир (Ћамер), ѕиримир, ѕамир (може би вариант ѕумер), —ломер,  лономер, “ешимер, “имер, “ичомир, “отимер (“атимер), “ръсомир, ѕеримир (сравни ѕерин),  утумер (може би варианти ’отамер, ’ойдомер), ƒаргамер, —емир, “омер.

 

     ќт района на —тара √ол€ма Ѕългари€ и  авказ (имена на утигури, кутригури, хони, есегели, берсили):  румбат, ’удбат, «аберган, —инион, —андилх, —тиракс, ƒронг, Ѕузан, —игизан, ’ацон, ’иниалон, ’аратон, ’ормуздан, √лон, јнагай, √род, ћугел, ¬унд, “ат, “атуш, “атул, ≈ран, ¬ананд,

 

     »мена на отвъддунавски българи от 890 г. до 1008 г. все езически: —алан, Ћоборец, јхтум, ќтум, „анадин, √лад, ћенуморут, √елу,  еан,

 

         ќт ¬олжска Ѕългари€ са известни н€колко десетки имена: јлмуш (най-веро€тно јлмич), —аклаич, ’ойдомер и мн. др.

 

         ¬ манастирите в с. –авна и гр. ћурфатлар (X-ти век) проф.  азимир ѕопконстантинов разчита н€колко десетки неслав€нски и нехристи€нски (веро€тно прабългарски) лични имена -    отоко,  урт, »спор, Ќелаи, „ото, “агчи, “онган, “упаи - (ѕ√-——— Ѕј).

 

         »мена на богове: —он, јнишър, ”он (¬он), —ан, ≈а

 

          ъсни (XV-ти век): ≈лдар, „ебул, —аман, јзмар,  ћогош, ѕекюр, “ураман,

 

        Ќесигурни: ћавър, «итко, “удор, Ѕалин, Ѕисер, Ѕългар

 

        »мена - епоними: Ѕорис (варианти ѕарис, ѕерси€н, по-късни варианти ѕерси€на, Ѕърза, Ѕързиц, Ѕръзиц, Ѕръсо, Ѕерсил, Ѕарсил, ¬арзац, от племето берсили, от тук "перси", "персийски букви", ѕреслав, Ѕратислава), Ѕългар (варианти ѕолгар, Ѕолгар, Ѕалх от племето българ); јскал (от племето аскал); ƒронг (по-късен вариант ƒранг, ƒрангов от племето дранги), ≈рма (от рода ≈рми, ≈рмиар, )

 

        »мена - епоними, образувани със суфикса "-аг, иг, г":  отраг (варианти  утумер, от племето кутригури);  уберг (втори вариант  убер от рода  убиар- увиар и племето "купи-болгар", от тук река  убан, вариантът  убрат е от рода ƒуло); “елериг (вариант “елец-“елецин, от племето "теле"); јсверг (друг вариант —евер от племето севери - сивери - сувар - суваш, от тук —еверински ƒонец, “урну —еверин). “ози суфикс за образуване на прилагателни имена участва във владетелската титла  јЌј« »¬»√» - "кн€з божествен", от думата "иви" - бог, в донско-кубанската писменост IYI.

 

         «а разлика от мъжките прабългарски имена, известни са твърде малко прабългарски или раннобългарски женски имена. «атова е полезно тези имена да се съберат и сравн€т, за да се разбере принципа на т€хното образуване. ѕо-долу се представ€ кратък списък от исторически засвидетелствани раннобългарски женски имена или такива с възможен прабългарски произход:

 

–ќ —јЌј - българско женско име от X-ти век (веро€тен смисъл - —и€йна, Ћъчиста, от иранското и аланското roxs -  бл€скав, сравни роксолани - блест€щи алани). —ъщото име, –оксана е носела и дъщер€та  на източноирански владетел, в ко€то јлександър ¬елики се влюбил от пръв поглед и се оженил. ќт брака им се ражда син, който по-късно става владетел на гръко-македонската държава.

 

 ≈Ћј–ј - старинно (X-ти век) българско женско име, засвидетелствано в надпис от църквата в с. –авна, ѕровадийско.

 

 јЋ» ( јЋ»Ќј) - едно от най-разпространените български женски имена до около XIV-век. —ъгласно регистрите на венециански търговци, записващи продадените от турците роби по средиземноморските градове, може да се направи честотен анализ на българските женски имена от ћизи€, “раки€ и ћакедони€ по това време [—ъботинов ј. Ѕългари€ при цар —амуил и неговите наследници (976 - 1018 г.). “ом. I. —офи€, 2008 г. с. 215-225]. ÷итирани са общо 42 имена на жени или момичета, които са за€вили, че са от български род, от които най-често срещаните са ћари€ (9),  али (6), “еодора (5) и т.н. ≈дна от жените-робини е за€вила, че името й  али означава јлена на нейни€ (средновековен български) език. “ова е възможно, по н€колко причини. Ѕългарското название "калинка" на насекомото Coccinella е свързано с негови€ €рко червен, ален цв€т.  калина (червена) се среща и като българско название на дърво с €рко червени плодове. ƒървото  алина (Sorbus aucoparia L.) се нарича още и офика, възкруша, брекин€, меко дърво, самодивско дърво. Ќа височина достига до 16 м и има светлосива лъскава кора. ÷ветовете са бели, а плодът е червен, валчест, на гроздове. —реща се в горите и в градините като декоративно растение. ¬ руски "разкаленный" означава "пламт€щ"; българското "кал€вам" означава да потоп€ горещо до червено жел€зо във вода; на гръцки  алиопа означава нещо съвсем друго - "красив глас".  ал€ се е наричала и една от дъщерите на висши€ сановник при Ѕорис I, —ондоке. ќт тук можем да предположим, че  ал€ ( али) е прабългарско женско име. ∆енското име  ал€,  алина и мъжката му форма  алю,  алин се срещат и днес в Ѕългари€. —ъгласно най-нови изследвани€, приема се, че думата калина има твърде възможен прабългарски произход [Dimitrova, V. K. Zeugnisse der Kunst und Kultur der Protobulgaren aus der heidnischen Periode des Ersten Bulgarischen Reiches (7 bis 9 Jh.) Freie Univerität, Berlin. PhD dissertationen. 2007. S. 375. ¬ опозици€ на  али,  ал€,  алю (јлена, „ервена, ѕламт€ща) стои името √алин, √алю, √ал€, които означават "„ерню, „ерна", производно на старобългарското "гал, гар" - черен.

 

 ќ—ј–ј - дъщер€ на български€ цар —амуил. —амуил € омъжва за сво€ бивш враг и сетнешен васал, сърбина »ван ¬ладимир, управител на ƒукл€ (990-995). ¬ историческите документи се посочват двете й имена, “еодора -  осара. ѕо-често се среща мъжки€т вариант на името -  осар,  уцар, което е запазено и до днес при българите (…√-Ѕ», стр. 179). » двата български варианта имат осетински (алански ?) аналози. ƒвама от участниците в –уско-турската освободителна война (1877-78 г.) са кавалеристите  уци ÷алоев и  уцыр ћайрамукаев. (—ќ”–“-1877-78 г.) —ъщо в ќсети€ се среща женското име  осар,  осерхан, мъжкото  усар, също мъжките имена  уыцыри,  уцык,  уцы. («√-ќ‘Ћ») —поред ¬. —то€нов българското име  уцар се среща и при куманите като  учар, на което не може да даде етимологи€ (¬—- ѕјЅ,стр.264). ¬ъзможни етимологии:

     1. –азумно е да приемем второто й име “еодора (божи дар -гр.) като христи€нски вариант на българското  осара. “ова изглежда обосновано, като вземем пред вид че основата "кос" съвпада с общоиранското "хуца, худо" -  бог. ¬ пущунски khwdaay, означава в източноиранските езици бог, господар. ¬ осетински хuъsаъi означава бог, а хicаu Ц главен, господар. ќт тук  осара ще рече "божествена, което е близко до Ѕожидара, “еодора.

    2. ƒ-р ∆. ¬ойников предлага втора етимологи€, ко€то семантично не стои далече от първата. ¬ тох.(б) kutsi Ц б€л, чист, св€т, тох.(а) kāsu - красив. »мето на тохарски€ град  уча отраз€ва това значение. (DA-DT-b) Ѕлизко по значение са осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra Ц б€л, чист. ¬ езика на скитите *krau-kasi е название на  авказ със значение Дб€л, блест€щ сн€гФ (по ѕлиний), откъдето kasi Ц б€л, светъл ( ¬-—я).  оренът е ностратически *ḳacv˜c` - блед, сив, в протоиндоевропейски *k'as`w Ц блест€щ, картвелски *qć-, mqce, xče-, čke- сив, б€л, дравидски *k`ac- сив, прашен. ¬ угрофинските езици, в хантски koč, kus, манси küš, естонски küde, фински kyte Ц огън, пламък, гор€щ (IEE),(UE). ќт тук,  уцар и  осара може да означават "б€л, чист, красив".
 

ѕ≈–—»яЌј, ѕ–≈—»яЌј (блест€ща, искр€ща)- българско женско име от X-ти век. Ќай-веро€тно, ѕерси€н, ѕерси€на са производни на Ѕорис, българско царско име с иранска етимологи€ от "барс" - пантера или от "берез" -висок, б€л, блест€щ. »ма и учени, които извеждат имената ѕерсиан и ѕерсиана от етнонима на персите. —уфиксът "-ан" е много активен при образуването на старинните ирански имена. »мето е съществувало доскоро в ћакедони€, възможно е още да има там жени с такова име.

 

јЋ√ј–ј (желана, искана - от стбл. и диал. български глагол алкати, алка€ -силно жела€, искам - от тук алчност)- дъщер€ на кн€з Ѕорис-ћихаил. ѕодобно име носи и една от внучките на кн€з Ѕорис и дъщер€  на негови€ син —имеон.

 

ј’»Ќќ–ј (художествено измислено име).  ато имаме пред вид начина на образуване на прабългарските женски имена, можем само да се възхитим на творческите способности на писател€ Ќ. –айнов, който в сво€ разказ за јспарух нарича съпругата му с исторически достоверното, макар и измислено име јхинора. явно този автор е ползвал примери като горните и/или се е ръководил от здрави€ смисъл. «а разлика от него, историчката проф. ¬ера ћутафчиева за същото историческо лице измисли  името ѕаганè и го попул€ризира чрез авторски€ си филм ’ан (хотел?!) јспарух. ¬същност професорката много добре знае, че повечето османо-турски женски имена завършват на ударено е! (—елиме, јйше, √юлфие) и е решила да потурчи изгората на јспарух! —амо така от ѕолитбюрото ще дадат повече пари! ј в ѕолитбюрото сто€т хора, който си мечта€т българите да са като съветските хора - хем слав€ни, хем тюрки! ƒнес вече никой не си спомн€ за благородното прабългарско име јхинора, но всеки е чувал за "пагането" ... ƒаже една народна певица измисли нова народна песен (малко е пресилено тази лигавост да се нарече песен, при това народна) за тази несъществуваща, потурчена "пагане".

 

            »зброените по-горе прабългарски женски имена не случайно приличат на н€кои женски имена на индоариите от времето на санскрита, като:  

       

        Sitara Ц означава УзорницаФ на санскрит,

        Sagara Ц означава УокеанФ на санскрит

        Mandara Ц означава название на митично дърво на санскрит

 

        —ледващите типично български женски имена са много старинни и са образувани на основата на прабългарски думи, което посочва, че те също може да са били имена на прабългарски жени:

 

 ”Ѕ–ј Ц старинно българско женско име от “ревненско и –одопите, практически вече изчезнало под натиска на латиноамериканските имена от сапунените сериали. »зглежда родствено с прабългарското мъжко име  убер. ѕървата съпруга на цар —имеон () е била от печенежки произход и е носела името  убера, което веро€тно е второ владетелско име от прабългарски произход. »мето  убра се среща и в израза "јрмаган да си провод€ на сестра  убра чапрази", записан в народна песен (Ѕ≈–, III, 81). ¬ Ѕургазка област има с. „убра. Ѕългарското женското име  убра е от несъмнен източен произход, защото в ѕамир и  авказ то се среща като женско лично име. –уското название на джоджена е чабЄр, т.е. чубра. ѕодобно на  убра е и старинното българско име  ъдра (виж  ъдра бунар - [поп ћинчо  ънчев. ¬идрица. —помени, записки, кореспонденци€. ¬торо изд. »зд. български писател. —офи€, 1985, с. 35]).

 

ЅЏЋ√ј–ј - старинно българско женско име -произлиза от български€ етноним (така се казвала една робин€ от български род, продадена в   

           град  анди€ на 3 август 1301 г.) [—ъботинов ј. Ѕългари€ при цар —амуил и неговите наследници (976 - 1018 г.). “ом. I. —офи€, 2008

           г. с. 223].

 

Ѕ»—≈–ј - старинно женско име от ёгозападна Ѕългари€ (ћакедони€), "бисер" е прабългарска дума

 

ј—ѕј–»Ќј - старинно женско име, очевидно свързано с името на јспарух. ћоже да е съществувало и под традиционната форма ј—ѕј–ј.

 

ј—ћј–ј (ј«ћј–ј ?)- старинно женско име от ћакедони€, доскоро срещащо се като живо име (јсмара –ачева). ¬ разговорната реч, јсмара се съкращава на ћара. —ъществува и българско мъжко име јзмар, записано в турските данъчни регистри от 15-ти век от —олунско. »зказват се мнени€, че имената јзмар (јзмара, јсмара) може да произлизат, колкото и да е странно, от "осмар" - кожар (стбл.).  Ќаистина, осмар (кожар) би могло да бъде фамилно име, но като лично име би било доста необичайно. ћоже да се предложи друга етимологи€, по-естествена от гледна точка на ирански€ произход на прабългарите. »звестно е староперсийското име јсмар(а) означаващо  амен (каменен).  ¬ основата на името стои иранската и авестийска дума "асан, асам" = "камък" (крайната сричка е носова, -ар е суфикс за образуване на прилагателно име). ѕри ираноговорещите хазари тази дума се среща в названието на т€хната столица - —арашен = Ѕ€ла крепост, б€л град, от иранското "сар" = "б€л" и "ашен" = "камък, крепост, град". —равни многобройните прабългарски названи€ на градове от вида Ѕ€ла крепост (Ѕ€л град). »нтересно е, че същата дума "осъм" = камък е използвана и от траките (от тук названието на р. ќсъм - каменна река), чийто език първоначално е класифициран като ирански.  —ъщо така, гол€мата река, ко€то минава през прабългарски€ град Ѕ€лград (днешни€ Ѕерат в ёжна јлбани€) се нарича ќсум - каменна река, защото дъното и коритото на реката са плътно постлани с големи камъни. »ранското "самар" = каменен се среща като название на древен согдийски град, запазено и до днес - —амарканд. “о означава "каменен град" от иранските думи "самар" = каменен и "канд, кент, кат" = "град". »мето на големи€ волжско-български град —амара по ирански (прабългарски) означава " аменен". “ака че, јсмар, јсмара = " амен,  аменка", или в друга форма јсен, јсен€.

 

ћќƒ–ј - името очевидно идва от старобългарското мъжко име ћќƒ–» (ћќƒЏ–), което може и да е пр€кор на  рум. ¬ чешки "модра" значи "син€".

 

’”Ѕј Ц женско име от “ревненско. ћоже да е вариант на  убра,  уба или да идва от иранската дума "хубава". »зворът на река Ѕ€ла река над гр. —мол€н в –одопите се нарича ’убча [ олев Ќ. Ѕългарски предани€ и легенди, свързани с водоизточници. »зд. ‘абер, 2000, с. 108], което е умалителен вариант на ’уба.

 

ћј¬–”ƒј - старинно женско име от “раки€. —реща се в песента "ћавруда китки садила, кат ги садила и редила ...". —родно на старинното българско мъжко име ћавруд, което се среща и като име на известен български сорт грозде - мавруд. ѕреди 1944 г. в читанките за деца се е учела следната старинна българска легенда.

¬ първото българско царство, по времето на велики€  рум било забранено да се сад€т лоз€ и да се прави вино. ¬ столицата бил въведен нощен час, за да не излизат никакви хора по улиците. ¬место стражи, вс€ка вечер пускали един лъв, който ходел по улиците до 6 часа сутринта след което го прибирали. “ова продължило дълго, хората се отучили да пи€нстват и да се връщат късно при семействата си. ≈дна сутрин обаче доложили на  рум, че лъвът е намерен убит на улицата. ћалко след това дошъл един младеж и си признал, че той е убил лъва.  рум бил поразен и разпитал младежа защо е убил лъва. ћладежът, който се казвал ћавруд, разказал подробно, че имал любовница и не усп€л да се върне при майка си навреме и по път€ си срещнал лъва. “огава  рум го попитал как е усп€л да убие такъв силен и хищен зв€р. ћладежът об€снил, че майка му вс€ка сутрин му прави попара, от което той станал много силен. “ова обаче не впечатлило много умни€т владетел и той насто€л младежа да не го лъже и да каже истината. ¬еро€тно е имало и заплахи. Ќакра€ младежът изплюл камъчето и казал, че майка му изкоренила всички лози, както е било наредено, но запазила една лоза, ко€то била скътъна на скришно м€сто в двора. ќт тази лоза т€ правела вино и вс€ка сутрин слагала по малко вино в попарата на сина си.  рум помислил малко, наредил да му донесат от това вино и го опитал. —лед това наредил тази лоза да се разсади на много места и от лозите да се прави вино. “ози сорт грозде бил наречен ћавруд, на името на младежа.       

—лед 9-IX-1944 г. тоталитарната комунистическа власт свежда изучаването на прабългарите до мининум, като създава отрицателен образ за т€х. »мената ћавруд, ћавруда може да са производни на прабългарското име ћавър, което е носел един приближен на  убер, братът на јспарух, който се заселил в ћакедони€ и създал българска държава там. ѕодобни български имена са все още известни - ћавер, ћавер кеха€.

 

ЅјЋ јЌј - старинно женско име, образувано от топонима Ѕалкан - —тара планина. Ѕалкан е древна иранска дума, в последствие възприета от много други народи. Ќапълно възможно е българските имена ¬ълкан и ¬ълкана да са късни варианти на Ѕълкан и Ѕълкана, защото при  много думи началното "Ѕ" преминава във "¬".

 

        Ќа последно м€сто, може да се предположи и съществуването на още н€колко подобни български женски имена, които не са засвидетелствани:

 

 ’»ћј–ј (название на български град в днешна ёжна јлбани€ от времето на ѕървото българско царство - импери€). ћоже да е било женско име. Ќа езика на кюрдите ’имари означава "черен". ¬ първите векове на българската държава, много градове нос€т името Ѕ€лград, но и много други "„ерен град" - „ерноград, „ьорнград, ¬ран€, ’имара.

 

         ¬сички приведени по-горе прабългарски женски –оксана, јлгара,  елара и т. н. съдържат накра€ гласни€ звук У-аФ, с който предположително се образуват прабългарски имена (думи) от женски род. “акова общо правило има в авестийски€ език, езика санскрит и в съвременни€ албански език. ¬ съвременни€ български такова правило действа при личните имена: »ван (м. и.) Ц »вана (ж. и.), —то€н Ц —то€на, √осподин (ƒиню) Ц √осподина (ƒина), ƒимитър (ћитър, ћитю) Ц ƒимитра (ћитра, ћита) и т.н.

 

77777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

 

ќлга —в. ќлга от ћихаил Ќесторов

–одена:

?
ѕсков, дн. –уси€, или ѕлиска

ѕочинала:

11 юли 969
 иев, дн. ”крайна

 

 

—вета равноапостолна кн€гин€ ќлга (или ’елга; след кръщението си приема името ≈лена) е киевска кн€гин€, съпруга на кн€з »гор I и майка на кн€з —ветослав I, от чието име управл€ва между 945 г. и 969 г.

—ведени€та за кн€гин€ ќлга идват главно от ДЌачална руска летописУ, писана 150 години след нейната смърт. “е са до гол€ма степен оскъдни и противоречиви. ’рониката, както и други църковни текстове, има тенденци€та да € възхвал€ва, тъй като т€ е първи€т високопоставен проводник на христи€нството в  иевска –ус. “ака например, при описанието на нейното посещение в  онстантинопол се твърди, че византийски€т император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че й предложил да се ожен€т. ¬ същото време, според различни интерпретации на текста, по това време т€ тр€бва да е била на между 58 и 78 години, а сами€т император е женен.

ƒанни за кн€гин€ ќлга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен "Ћетописец руских царей", както и в друг исторически паметник - "–одословец на руските кн€зе".

 

«а произхода, за м€стото на раждане на ќлга  иевска, и за образованието ѝ, има изказани твърде много предположени€, базиращи се в множество чести случаи на противоречиви данни. Ќесъмнено произхода ѝ, е предопредел€щ и за делата ѝ.

ѕроизходът на ќлга също е предмет на известни спорове, но преобладаващото мнение е, че т€ е от град ѕсков и има вар€жки произход. ќженена е за кн€з »гор от негови€ настойник ќлег. ѕоради еднаквостта на имената им се изказват предположени€ за н€каква връзка между двамата, но сведени€та за това са недостатъчни.

—поред друга верси€ кн€гин€ ќлга е българка [1], българска кн€гин€ от първопрестолни€ град ѕлиска. ¬ "Ћетописец руских царей" се казва :

Д

"ѕриведоша ему (на »гор€) жену из ѕлискова, именем ќлгу, остроумицу и корен и основание вере христи€нской и наш вожд."

У

"–одословец на руските кн€зе" пък ни казва :

Д

"»гор€ же (ќлег) жени в Ѕолгари€х, по€т за него кн€ж€ именем ќлгу. » бе мудра велми."

У

¬ъз основа на тези и други писмени паметници се установ€ва, че ќлга  иевска е внучка на кн€з Ѕорис ≤, рожба на най-малката му дъщер€ јна, сестра на цар —имеон I, т.е —имеон ¬елики е вуйчо на ќлга. —поред друга верси€ ќлга е дъщер€ на цар —имеон I. ќснование за това е ДЌов владимирски летописецУ, сборник от 15 век, включващ вариант на ДЌачална руска летописУ, който се различава от верси€та на Д»патиевска летописУ (1377).

ƒе€ни€

—лед убийството на кн€з »гор от слав€нското племе древл€ни, кн€гин€ ќлга си отмъщава с гол€ма жестокост. ѕратениците на древл€ните, изпратени при не€, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а гол€м брой древл€ни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.

ѕо-късно, търсейки съюз с ¬изантийската импери€ във войната с ’азарски€ хаганат, ќлга приема христи€нството, като дори лично отива в  онстантинопол. ѕосещението става веро€тно през 957 г., като според н€кои източници в придружаващата € делегаци€ има и български свещеници. ѕри покръстването си т€ приема името на ≈лена Ћакапина, съпруга на император  онстантин VII Ѕагр€нородни, като самата церемони€ е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.

—лед завръщането си ќлга полага първи€ камък на катедрални€ храм "—вета —офи€" в  иев през 960 г. “€ умира през 969 г., а днес мраморни€т ѝ саркофаг се намира в църквата Д—вета ЅогородицаУ в  иев. ќлга е сред първите руски светици, и е см€тана за активен разпространител на христи€нството. ¬ същото време то не е прието за държавна религи€, и дори нейни€т син —ветослав е езичник.  иевска –ус е официално покръстена от внука на ќлга Ч кн€з ¬ладимир I ¬елики.

ѕолитика

ќлга  иевска фактически управл€ва  иевска –ус от 912 до 969 година. ’ристи€нка, т€ е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.

ќлга  иевска обедин€ва всички източни слав€нски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. “€ е и първата разпространителка на ’ристовата в€ра сред русите, за което е призната от –уската православна църква за равноапостолка и първа руска светица. ќлга е проводница и на старобългарската култура и просвета сред източните слав€ни.

ѕрез 945 г. ќлга  иевска сключва договор с ¬изанти€ насочен срещу Ѕългари€. “ова потвърждение, според »речек, е направила през 957 г. "Ћетопис по Ћаврентеевскаму списку" ни казва, че сина ѝ - —ветослав, криел от майка си своето предпочитание да живее в ѕере€славец (—илистра) на ƒунава, отколкото в  иев.

»зточници

 

 

ќЅ–ј«» Ќј —¬≈“ќ—““ј ¬  »≈¬— ј –”—»я ќ“ ’I ¬≈ 

д-р »лиана „екова

—офийски университет Д—в.  лимент ќхридскиФ

 

ќще от зараждането на оригиналната литература на  иевска –уси€ нейни герои стават руските кн€зе, а централно м€сто заемат исторически събити€ с особена значимост (покръстване, саможертва в името на политически идеали, воински победи и др.). ¬ старoруската агиографи€ се оформ€ една особена жанрова подгрупа, наречена от медиевиста —еребр€нски Дкн€жески жити€Ф 1. Tакива са жити€та, посветени на староруските владетели ќлга, ¬ладимир, Ѕорис и √леб, ћстислав, јлександър Ќевски, ƒмитрий ƒонской и др.  ато изследва парадигмата на староруската св€тост, ‘едотов отдел€ в самосто€телна група Дсветите кн€зеФ и разглежда различните въплъщени€ на кн€жески€ идеал: равноапостолни, монаси, мъченици и прославени с общественото си служение. 2, 3

—оциални€т и литературен тип на светите кн€зе се формирa в средата на XI век, по време на управлението на кн€з ярослав ћъдри (1019 Ц 1054), който наслед€ва великокн€жески€ престол на сво€ баща Ц ¬ладимир I, покръстил –уси€ през 988 г.  н€з ярослав се стреми към утвърждаване на  иевска –уси€ като равноправна с другите христи€нски държави и в тази връзка предприема редица начинани€. “ой постро€ва величествени€ храм Д—в. —офи€Ф в центъра на столицата  иев по подобие на едноименни€ храм в  онстантинопол.  ъм храма през 1037  г. се създава митрополи€, където през 1051 г. за първи път за глава на руската църква е избран русин. “ам също така е основан скрипторий, в който усилено се превеждат книги Ц Дот грекъ на словэньское писмоФ (ѕ¬Ћ, с. 102). ѕо времето на ярослав ћъдри започва воденето на исторически летопис и веро€тно, създаването на първите оригинални руски жити€. ¬ този ред логично идва и желанието на ярослав ћъдри да създаде руски пантеон на светостта. “ой се опитва да издейства от ¬изантийската църква канонизирането за руски светци на кн€з ¬ладимир, кн€гин€ ќлга, двамата вар€ги христи€ни ‘еодор и …оан и кн€зете Ѕорис и √леб Ц негови брат€. ¬изанти€ признава за светци единствено Ѕорис и √леб. „рез канонизаци€та на своите брат€, загинали при междуособици в началото на ’I век, ярослав ћъдри придава ореол на св€тост на руската кн€жеска власт и на държавната иде€ за силно централизирано управление.

 ои са първите свети кн€зе на  иевска –уси€ Ц ќлга, ¬ладимир, Ѕорис и √леб и как са изобразени те в староруската литература?  ои са съпътстващите ги образи на мъченици и подвижници?

 н€гин€ ќлга, управл€вала руската държава през средата на ’ век, е първата руска кн€гин€ христи€нка, предвестница на новата в€ра. ∆ити€та € наричат прамайка на руската кн€жеска династи€ Ц прэматере вьсэхъ кСн©зь рускыa (∆ќл, с. 44). —поред ¬ладимирски€ летописец от XVI век и н€кои косвени данни, т€ била българска кн€гин€: игор≠ же жени в болгарэхъ. по≠U за него кнАжнє имене N wлгу и б•T мдАра велми (л. 264 об., ¬Ћ, с. 2, 9). —тароруски€т летопис Дѕовесть временных летФ от началото на XII век подчертава, че примерът на христи€нката ќлга убеждава нейни€ внук кн€з ¬ладимир да превърне христи€нството в официална държавна религи€ на  иевска –уси€. —тароруската литература посвещава на кн€гин€ ќлга и кн€з ¬ладимир редица житийни и летописни текстове. ѕроложните жити€ на ќлга и ¬ладимир сто€т твърде близко в текстуално отношение до тези летописни статии, които разказват за христи€нски€ период от живота им. Ќо в житийните произведени€ отпадат сюжетите за това как ќлга надхитр€ византийски€ император в момента на покръстването си (955 г., ѕ¬Ћ, 44-45) и за похотливостта на ¬ладимир, ненаситен в желанието си да обладава жени (980 г., ѕ¬Ћ, 56-57). ¬ агиографската литература образите на руските кн€зе са представени единствено като благочестиви христи€ни, образец на св€тост и милосърдие. » житиеписците, и летописецът обаче сравн€ват въздействието, което оказват в  иевска –уси€ кн€гин€ ќлга и кн€з ¬ладимир, с приноса на царете  онстантин и ≈лена за утвърждаване на христи€нството като държавна религи€ в »зточната –имска импери€.  ато първи староруски владетели христи€ни кн. ќлга и кн. ¬ладимир оформ€т царската христи€нска двойка в руската културна традици€, аналогично на равноапостолните  онстантин и ≈лена.

¬ слав€нски€ ѕролог редом с жити€та на кн€гин€ ќлга (11 юли) и на кн€з ¬ладимир (15 юли) се среща и житието на двамата мъченици вар€ги Ц бащата ‘еодор и сина …оан (12 юли). Ћетописът Дѕовесть временных летФ също разказва за събити€та, свързани с трагичната гибел на вар€гите христи€ни. ѕрез 987 г. в  иев непокръстени€т все още ¬ладимир празнува победата си над €тв€гите с извършване на жертвоприношение. ѕри избора на човешка жертва жреби€т пада върху сина на христи€нина вар€г, който се отличава с необикновена физическа и духовна красота. Ѕащата отказва да изпълни искането на езичниците, изобличава дървените идоли и тогава тълпата убива двамата христи€ни. ДЅэ же вар€гъ тои пришелъ изъ √рекъ, и держаше вэру хресте€ньску. » бэ у него сынъ красенъ лицемъ и душею; на сего паде жребий по зависти дь€воли. » рече вар€гъ. Ќе дамъ сына своего бесомъ. ќни же шедше поведаша людемъ. ќни же, вземше оружье, поидоша на нь и розъ€ша дворъ около его. » кликнуша, и посекоша сени под нима, и тако побиша €.Ф (ѕ¬Ћ, 58-59) ÷итираните източници ни дават ценни сведени€ за присъствието на вар€гите в руското общество през ’ в. и за отношението им към христи€нството 4.

 н€зете Ѕорис и √леб, живели през кра€ на ’ Ц нач. на ’I век, са първите официално канонизирани руски светци. “е са синове на кн€з ¬ладимир и на една от многото му съпруги, ко€то по народност е българка, Дот болгарыни Ц Ѕориса и √лебаФ (ѕ¬Ћ, 980 г., 57) —поред проф. –ум€на ѕавлова, български€т произход на майката, а следователно и принадлежността £ към христи€нската в€ра, об€сн€ва и името Ѕорис Ц на по-големи€ от брат€та, веро€тно кръстен така в чест на български€ кн€з Ѕорис-ћихаил. ќще едно неслучайно съвпадение: 2 май е ден€т на кончината на кръстител€ на българите кн€з Ѕорис I, а именно на тази дата се чества и църковната памет на руските кн€зе Ѕорис и √леб 5. Ќа 2 май в ѕролога са поместени четени€ за пренас€нето на мощите им (първо пренас€не на мощите Ц през 1072 г., второ Ц през 1175 г.), а в ”спенски€ сборник от ’II-’III век под тази дата е включен текстът на Д—казанието за Ѕорис и √лебФ. ‘акт е, че дотогава името Ѕорис е неизвестно в –уси€ и то става попул€рно едва от ’I век нататък. »мето е с прабългарски произход и етимологи€.

Ѕорис и √леб загиват през 1015 г. в резултат на междуособици около борбата за  иевски€ престол, възникнали след смъртта на баща им кн. ¬ладимир. ѕо заповед на по-големи€ им брат —в€тополк те са убити и отстранени като потенциални кандидати за престола. ярослав Ц други€т син на ¬ладимир Ц води успешна борба със —в€тополк и се утвърждава в  иев. “ова са историческите факти, залегнали в основата на множеството агиографски, паримейни и летописни произведени€, посветени на кн€зете Ѕорис и √леб.

¬ староруската литература образите на Ѕорис и √леб се изграждат по подобие на модела на христи€нските мъченци за в€рата и даже на сами€ ’ристос. ¬ летописа при 1015 г. намираме високопатетично изображение на гибелта на кн€зете и осмисл€нето £ като сакрална жертва в името на руската държавност. — христи€нско смирение Ѕорис и √леб приемат сво€та гибел и загиват от ръката на собствени€ си брат. ƒоброволната им гибел най-силно илюстрира христи€нски€ принцип на несъпротивление и спазване на старшинството между брат€та при онаслед€ване на властта. “ази иде€ прозвучава в молитвата на Ѕорис преди убийството му: Д√осподи »исусе ’ристе... тако и мене сподоби при€ти страсть. —е же не от противныхъ приимаю, но от брата своего, и не сотвори ему, √осподи, в семь грэхаФ. (ѕ¬Ћ, с. 91) ¬ посмъртната похвала на двамата кн€зе митологични€т възглед за сакралната жертва намира въплъщение в символиката на обагрената в кръв царска плащеница: Д–адуитас€, Ѕорисе и √лıбе богомудра€... капл€ми кровными, св€тыми очервивша багр€ницю, славна€, ту же красно нос€ща съ ’ристомь царствуета всегда, мол€щас€ за новы€ люди хресть€ньскы€ и сродникы сво€. «емл€ бо –уска благословис€ ваю кровью, и мощьми лежаща въ церкви духомь божественэ просвэщаета, в неи же съ мученикы €ко мученика за люди сво€ молитас€.Ф (ѕ¬Ћ, 1015 г., с. 94). “ези образи на кн€жеската св€тост и страдание освещавaт държавността на  иевска –уси€ и утвърждават богоизбраността на нейните владетели.

ѕодобно на великомъчениците —в. √еорги и —в. ƒимитър двамата брат€ мъченици Ѕорис и √леб се превръщат в покровители на кн€жеската институци€ 6, в патрони застъпници на следващите кн€зе и в парадигма на руската св€тост 7. «а небесното им покровителство се споменава неведнъж в различни паметници на староруската литература. “ака в житието на јлександър Ќевски се разказва за чудно видение Ц по€вата на Ѕорис и √леб, облечени в червени одежди, като знамение за успешна битка (сражение срещу шведите на 15 юли 1240 г.). ƒвамата брат€ помагaт също така и на ƒимитрий ƒонской в борбaта му срещу татарите, възглав€вани от ћамай на  уликовското поле.

ƒруг тип св€тост представ€ образът на преподобни€ “еодосий ѕечерски: отшелник, книжовник, един от основателите на  иево-ѕечерски€ манастир в  иев и негов игумен от 1062 г.  иево-ѕечерски€т манастир е най-св€тата обител за източните слав€ни, чието значение може да бъде сравнено с рол€та на –илски€ манастир у нас. «а монашеска обител първоначално служи пещерата за молитвено уединение, изкопана близо до река ƒнепър от свещеника »ларион (станал пръв руски митрополит). ¬ тази пещера се заселва преподобни€т јнтоний, а след това и монашеското братство, сред което е и “еодосий. ќт староруската дума печера Ц СпещераТ идва и названието на манастира, построен по-късно от “еодосий ѕечерски: тъгда бо сии великии їеwдосии обрэтъ мэсто чисто недалече wт печерэ суще. и разумэвъ €ко довъльно ђсть на възгражениђ манастыр€...и отътолэ бжААиђю блААгдатию въздрасте мэсто то и бысть манастырь славьнъ. се же и донынэ ђсть ѕечерьскыи наричемъ. иже wт стААго оца нашего їеwдоси€ съставленъ бысть. (”с—, 37а Ц 37б, с. 88-89) Ћетописецът и агиограф Ќестор написва в чест на “еодосий  Д∆итие проподобнаго отца нашего ‘еодоси€, игумена ѕечерьскагоФ (80-те год. на XI век), което се отличава с живо изображение на манастирски€ бит, €рка характеристика на монасите, мир€ните и руски€ политически живот през втората половина на XI век. ѕодобно на ликовете в Дкн€жеските жити€Ф, и тук в образа на “еодосий откриваме съчетание на църковното и светското: от една страна Ц необикновено смирение и кротост, а от друга Ц aктивност и непримиримост, когато става въпрос за държавните дела на руското кн€жество. “еодосий решително изобличавa кн€з —в€тослав, който изгонва от великокн€жески€ престол брат си »з€слав. “ака “еодосий ратува за христи€нско-етични€ принцип на подчинение между кн€зете по старшинство и за утвърждаване на руското държавно единството. ¬. Ќ. “опоров определ€ типа св€тост на “еодосий като Дтруженичество во ’ристеФ, Дпонимаемое как творческо собирание души, духовное трезвение, забота о мире, чтобы он не оставалс€ вне света ’ристова, христианизаци€ жизни, быта и самого ДмирскогоФ человека, Дветхого јдамаФ 8.

 н€зете христи€ни в староруската литература Ц носители на градивното начало Ц се доближават до парадигмата на идеални€ христи€нски владетел и неизменно се включват в поетичната система на соларните, астралните и ДсветлоноснитеФ образи символи. ќгън€т, слънцето и червени€т цв€т са емблематични знаци на владетелското величие и свещени€ характер на кн€жеската власт. — Догненото началоФ се свързва нестинарството, отнесено в Ѕългари€ към култа на цар  онстантин и царица ≈лена Ц първите владетели христи€ни на –им.

–уската фолклорно-епическа традици€ също си служи със соларната символика Ц билинното прозвище на кн€з ¬ладимир е Дкрасное солнышкоФ (С€сно слънчицеТ). ¬ канонични€ христи€нски интерпретативен модел светлината и слънцето символизират новата в€ра, победила езически€ мрак и демоничната сила, персонифицирана от зми€та. ѕосмъртната похвала на кн. ќлга Ц истински шедьовър на христи€нската агиографи€ Ц представл€ва макросравнение, композирано в семантичната рамка светлина Ц мрак, христи€нство Ц езичество.  н€гин€ ќлга е прославена като предвестница на светлината Ц деница, зора, луна и бисер, светещи в езически€ мрак: Д—и бысть предътекущи€ кресть€ньстэи земли аки деньница предъ солнцемь и аки зор€ предъ свэтомъ. —и бо сь€ше аки луна в нощи, тако и си в невэрныхъ человэцехъ свэт€щес€ аки бисеръ в калэ: кальни бо бэша грэхомъ, неомовени крещеньемь св€тымь.Ф (ѕ¬Ћ, 969 г., с. 49) —ветозарните небесни застъпници за руската зем€, кн€зете Ѕорис и √леб, обагр€т с кръвта си царската плащеница и побеждават лукавата зми€ на злото: Д–адуитас€, лукаваго зми€ поправша, луча свэтозарна €вистас€, €ко свэтилэ озар€юща всю землю –усьскую, всегда тму отгон€ща, €вл€ющас€ верою неуклоньную.Ф (ѕ¬Ћ, 1015 г., с. 94)

“върде показателна е особената ДсъбраностФ на празниците, свързани с първите христи€нски владетели, мъченици, подвижници и книжовници на ¬изанти€ и Slavia Orthodoxa в пролетно-летни€ календарен цикъл: 2 май Ц —в. кн€з Ѕорис-ћихаил, кръстител на българите; същи€т ден Ц честване  на паметта и пренас€не мощите на руските кн€зе Ѕорис и √леб; 3 май Ц —в. “еодосий ѕечерски; 7 Ц май —в. јнтоний ѕечерски; 11 май Ц —ветите брат€  ирил и ћетодий; 21 май Ц –авноап.  остантин и ≈лена; 11 юли Ц –авноап. кн€гин€ ќлга; 12 юли Ц двамата вар€ги мъченици баща и син; 15 юли –авноап. кн€з ¬ладимир Ц кръстител на русите; 24 юли —ветите кн€зе Ѕорис и √леб. “ози период от календара знаменува най-пълното разгръщане на соларното начало във времето след съкрушаване на хтоничните сили (зме€) от победоносеца —в. √еорги (23 април) и утвърждава иде€та за победното шествие на православното слав€нско слово (льгпт), духовност (Ёипт) и държавност (кс№фпт).

Ћогично възниква въпросът дали образите на първите руски светци са били познати сред южните слав€ни през —редновековието и дали има отгласи от църковните им култове днес на Ѕалканите?

∆ити€та на ќлга, ¬ладимир, Ѕорис и √леб, на вар€гите мъченици, а също на “еодосий ѕечерски получават известно разпространение сред южните слав€ни 9. ≈стествено би било да се предположи, че веро€тни€т български произход на кн€гин€ ќлга и кн€зете Ѕорис и √леб об€сн€ва присъствието на н€кои руски светци в южнослав€нски агиографски паметници и по-специално Ц в ѕролога. » все пак, по-обективно е това да се свърже с историческото развитие на общослав€нски€ по сво€ характер ѕролог, който сe ползва с гол€ма попул€рност в литературите на Slavia Orthodoxa, и посто€нно се обогат€ва с текстове за нови христи€нски светци. ѕроникването на източнослав€нски текстове в средновековната българска и сръбска книжнина е част от активните двупосочни процеси на културно взаимодействие между източните и южните слав€ни.

“ук ще се спра на н€кои устни и писмени извести€ за кн€гин€ ќлга на Ѕалканите, свидетелстващи за рефлекси€та на източнослав€нски€ култ към светицата сред южните слав€ни. ѕреписите от житието на руската кн€гин€ са открити в южнослав€нски ѕролози от кра€ на ’III Ц началото на ’IV в. (среднобългарска и сръбска редакции). ѕо-стари€т вид проложно житие на ќлга е открит само в южнослав€нски пролози и не се е съхранил като текст в староруската литература. ѕоказателни са също така и данните на съвременната ономастика, които до гол€ма степен следват географи€та на житието на светицата. »мето ќлга (вариант ќлгица), се среща предимно в югозападните и западните части на Ѕългари€ (—андански, ћелник, Ѕанско, –азлог, ƒобринище, Ѕрезник, —офийско и др.), а също така в ћакедони€, —ърби€ и √ърци€, което логично може да бъде съотнесено с н€когашното почитане на —в. ќлга в тези ареали на Ѕалкански€ полуостров и с разпространението на писмени паметници за не€ именно там. ¬ храма Д—в. “роицаФ на гр. Ѕанско сред ликовете медальони на жени светици, изобразени в пространството над балкона (това е м€сто, определено специално за жените мир€нки по време на църковната служба), откриваме едно сравнително ново изображение на кн€гин€ ќлга, датиращо от 50-те години на ’’ век. 10 ’рамът е постоен през 1835 г., а стенописите са направени между 1950 и 1957 г. от художниците √еорги јлексиев и ’ристо јпостолов.

»нтересен културологичен факт е също така съществуването на съвременни фолклоризирани версии, свързани с личността на ќлга. “ези текстове представл€ват фолклорен синтез на  историко-литературни факти и хипотези, а така също на лични интерпретации, породени от предположението за български€ произход на кн€гин€ ќлга=≈лена. ≈дин от т€х е преданието, записано от мен в гр. ћелник. “о е плод на колективното научно и художествено творчество на Ќегово ѕреосвещенство епископ Ќестор, покойни€ монах –илец Ц библиотекар в музе€ на –илски€ манастир и учител€ ¬асил Ѕожиков от ћелник. —ледата към ћелник ми беше подсказана от журналистката ≈лена ƒимитрова и от проф. ¬асилка “ъпкова-«аимова, за което им благодар€. ѕреданието за ќлга е свързано с т. нар. Двизантийска къщаФ в ћелник, една от най-старинните постройки на Ѕалканите, изградена между ’ и ’I век. ќт не€ сега са съхранени само западната и южната стена. »нформаторът на преданието (учител€т Ѕожиков) посочва, че по-правилно е Двизантийската къщаФ да се нарече Дбол€рска къщаФ, като см€та, че т€ е построена във връзка с пристигането в ћелник на кн€гин€ ќлга Ц внучка на български€ кн€з Ѕорис. “ук т€ е жив€ла продължително време, за да се лекува. јнахронизмите, историческите грешки, съвременните реалии и осъвременената лексика на преданието, интерпретиращо толкова далечни исторически събити€, не затъмн€ват неговата уникалност. Ќа границата между научно и правдоподобно, лично творчество и фолклор възниква текст, в който изкристализират съвременните представи за рол€та на ќлга в руската и българската средновековна истори€.

 

ѕ–≈ƒјЌ»≈ «ј  Ќя√»Ќя ќЋ√ј ќ“ √–. ћ≈ЋЌ» 

 

»нф.: ¬асил Ѕожиков от гр. ћелник, учител, 71 г.

«ап. »лиана „екова на 12.07.1994 г. в гр. ћелник

 

“€ беше известна само до към седемдесета година под името Двизантийската къщаФ.  ъщата Ц археолозите при разкопките откриват, че т€ е съществувала и през ’I-’II век. “ези открити€ дават право (тъкмо тагава със –илец, –илец беше дошъл... аз имах час, те сед€ха отсреща на пол€нката да не ме безпоко€т със Ќестор) »... каза: Д√осподин Ѕожиков, от сега нататък тъзи къща ще бъде Дбол€рската къщаФ ! » € веднага тогава свързаха със този момент на идването на кн€гин€ ≈лена... “ой документално е открил, че ≈лена... след дълги вайкани€, лечени€, по  онстантинопол, по ќдеса, по ¬иена нататък, из големите градове не могла да намери оцеление. “€ е била забол€ла от бронхиална асма. » тогава казал н€какъв лечител: Д√осподарю, във ћелник € водете, във ћелник ше се излекува !Ф » чул съвета кн€з Ѕорис тогава и изпраща внучката си. “€ е дъщер€ на... на јна, единствената дъщер€ на кн€з Ѕориса, ко€то се омъжва за кн€з —ондоке Ц владетел на —редецката област и е един от близките съветници и сътрудници на кн€з Ѕориса Ц негов зет, още именуват —ердока по името на —редец. »зпращат € във ћелник, т€ е жив€ла във ћелник към 7-8 години. «а да живее толкова време и за да обитава този град във една така по-добра обстановка, естествено е да е построен специален замък или може да се каже къща, където да обитава т€. ¬ътре във не€ (става дума вече конкретно за т. нар. ДвизантийскаФ къщаФ Ц бел.зап. Ц ».„.) се вижда и черквичка с един параклис, във самата бол€рска къща. ¬ижда се и кула, ко€то кула е била за стражите във последствие по време на... след 1762 година т€ е била разрушена тъзи кула и след това надстроена... Toва е домът, защото друг н€ма, в който е живела кн€гин€ ≈лена. “€ се завръща в кра€ на I’ век. “огава идват пратеници и се омъжва за киевски€ кн€з, който при земането на кн€гин€ ≈лена, още тогава € прекръстват на името на свекъра, бащата на сво€ мъж Ц ќлег »горевич. —ветослав се казва мъжът £ (»гор е мъжът на ќлга, а —ветослав е синът £ Ц бел.зап. Ц ».„.), който... приема заедно с не€ и книжовници, приема слав€нската писменост. ѕокръстват се непосредствено след това. ѕокръстват киевски€ двор и легендата говори Ц просто н€какво повторение и на това, което става и във български€ кн€жески двор.  н€з ¬ладимир, встъпвайки на трона, подгонва христи€ните или не приема христи€нската религи€ като основа на обедин€ването на български€ народ. » той бил изгонен. “ака и синът на кн€гин€ ќлга, ко€то след покръстването на киевски€ двор, той се възкачва на престол във момента, когато е убит мъжа £ както се казва във Дќ временних летФ... (Дѕовесть временных летФ Ц бел.зап. Ц ».„.) Дон погиб в деревнеФ, във некое поселище, убит от хората, т€ поема кормилото на киевски€ трон на  иевска –ус. » изгонва кн€з —ветослав ¬тори и постав€ на негово м€сто втори€ син ¬ладимир, който създава по-сетне така известното ¬ладимировско кн€жество по на север. “€ е така много дълга и много романтична ми се гледа, но във всъщност, позовавайки се на тези писмени документи Ц Дќ временних летФ, н€кой други документи за създаване на ... литературите, както и  —негаров подтвърждава слав€нската писменост и ... православието, €сно говор€т със това, че т€ действително е допринесла много за самото издигане на киевски€ двор,  иевска –ус и по-нататък за ц€ла –уси€. —амо каза (Ќегово ѕреосвещенство епископ Ќестор Ц бел.зап. Ц ».„.): Д√осподин Ѕожиков, от днес да не чувам Двизантийската къщаФ ! » действително, ако ний твърдим, наште археолози твърд€т, че това е датировка във основната си част от I’, ’, ’I век, не може да € считаме за византийска... та тогава, абе казва хубаво е да помислим, казва дали ще е ДвизантийскатаФ, казваФ.

 

÷»“»–јЌ» »«¬ќ–»

 

ѕ¬Ћ - ѕовесть временных лет. ѕод ред. ¬. ѕ. јдриановой-ѕеретц. „. I. ћ.-Ћ., 1950 г.

”с— - ”спенский сборник ’II - ’III вв. »зд. подг. ќ. ј.  н€зевска€, ¬. √. ƒемь€нов, ћ. ¬. Ћ€пон (под ред.  откова —. ».). ћ., 1971 г.

∆ќл - ѕавлова, –. - ∆ити€ кн€гини ќльги в южнослав€нских рукопис€х ’III - ’IV вв. ¬: Ѕолгарска€ русистика, No. 5, 1989, с. 42 Ц 53.

 

Ѕ≈Ћ≈∆ »

 

1. —еребр€нский, Ќ. - ƒревнерусские кн€жеские жити€. ќбзор редакций и текстu. ћ., 1915 г.

2. ‘едотов, √. ѕ. - —в€тые ƒревней –уси. ћ., 1990 г., с. 91.

3. ѕауткин, ј. ј. - ƒревнерусские св€тые кн€зь€. јгиологический тип как культурно-историческа€ система. ¬: √ерменевтика древнерусской литературы. —б. 7, ч. I. ћ., 1994 г., с. 212 - 224.

4. „екова, ». - ¬ар€ги и вар€жски предани€ в староруската литература от ’I Ц ’III век. ¬: сб. ¬икингите: мореплаватели, откриватели, творци. —., 2001 г.

5. ѕавлова, –. - ∆ити€ русских св€тых в южнослав€нских рукопис€х ’III - ’IV вв. ¬: —лав€нска филологи€. “. 21. —., 1993 г., с. 94 Ц 95.

6. „екова, ». - —в€той √еоргий и —в€той ƒмитрий в русской культурной традиции. ¬: —б.  ултове към раннохристи€нски светци от ÷ентрална и ёгоизточна ≈вропа. (под печат)

7. ”спенский, Ѕ. ј. - Ѕорис и √леб: воспри€тие истории в древней –уси. ћ., 2000 г., с. 43, 81 - 82.

8. “опоров, ¬. Ќ. - —в€тость и св€тые в русской духовной культуре. “. 1. ћ., 1995 г., с. 606.

9. ѕавлова, –. - цит. съч.

10. —тенописите са документирани от автора на изследването.  опи€ от снимките не се обнародват тук по технически причини. ∆елаещите могат да се запозна€т с т€х в лични€ архив на д-р ». „екова или в јрхива на јсоциаци€ ДќнгълФ. Ѕел. ред.

 

 

       1.  ъм кра€ на сво€ живот владетел€т на прабългарите хан  убрат повикал петте си сина и им заръчал да не се раздел€т, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и пороб€т.

ћинало се време ханът починал. “огава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщер€та на  убрат Ц ’уба. ѕредводител€т на хуните ’ан јшина предложил на синовете да го призна€т за техен владетел. —амо така щ€л да освободи сестра им и да им остави земите. ’анските синове били поставени пред трудно изпитание.

Ќай-големи€т син Ѕа€н признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. ƒругите не спазили заръката на стари€ хан и тръгнали да търс€т свободна зем€ за своите племена. ≈дини€т от брат€та се отправил на север, а другите јспарух,  убер и јлцек потеглили на юг. ѕреди да се раздел€т, брат€та тайно се уговорили с ’уба и Ѕа€н да останат при хан јшина докато намер€т свободна зем€. —лед това јспарух щ€л да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, ко€то ще бъде знак да изб€гат. —лед това брат€та потеглили и оставили пленената девойка и Ѕа€н в ръцете на зли€ јшина.
Ќе след дълго при ’уба долет€л гълъб, който имал златен конец на крачето.  акто се били разбрали ’уба и Ѕа€н изб€гали от лоши€ хан и достигнали водите на ƒунав. Ќе знаели какво да направ€т. —амо птицата можела да им покаже път€, а те не знаели как да преминат на други€ бр€г. Ѕа€н взел б€л конец, който ’уба го вързала на крачето на гълъба. ѕуснали птицата да полети, но в този момент се по€вили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Ѕа€н бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервен€л от кръвта му. ¬ този момент на други€ бр€г на реката се по€вил јспарух с неговите войници. ’уните като го видели поб€гнали.

јспарух помогнал на ’уба и Ѕа€н да минат реката и ги отвел при своите войници. ¬зел конеца от Ѕа€н и бели€ му край го завързал с червени€. «акичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. —лед това јспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите брат€ не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. «аръчал червено-бели€т конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. ќттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
 

2. »мал хан  убрат петима сина и една чудно хубава дъщер€ Ц ’уба. Ќа т€х той завещал повел€та да не се раздел€т и да паз€т Ѕългари€. —лед смъртта на баща си Ѕа€н,  отраг, јспарух,  убер и јлцег бързо забравили мъдри€ бащин съвет и били победени от предводител€ на хуните ’ан јшина. “ой заграбил владени€та им и отвел в плен ’уба. Ѕрат€та тръгнали да търс€т нова зем€, а сестра им зачакала новини от т€х. » добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. ¬ писмото јспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река ƒунав и ще се засел€т там. ’уба изб€гала, водена от сокола, на чието краче завързала б€ла копринена нишка. ѕтицата € отвела до новата зем€, но точно в този момент вражеска стрела € пронизала, а кръвта й обагрила конеца. јспарух прегърнал сестра си, а т€ завързала на ръката му б€ло-червената нишка. » заживели свободни и честити на новата зем€, но... истори€та не свършва до тук, а се повтар€ вс€ка пролет, когато българите се закичват с мартеници за здраве, късмет и благополучие.

 

3. јспарух вече бил на десни€ бр€г на ƒунав. Ѕрат му Ѕа€н и сестра му ’уба го чакали на леви€ бр€г и търсели брод за Ѕългари€. ¬ързали
кра€ на б€ло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. ’азарска стрела пронизала Ѕа€н. Ѕликнала
алена кръв, ко€то обагрила б€лата връв, ко€то тр€бвало да послужи като знак за јспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.—лед като получил скъпата вест, јспарух късал конци от б€ло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтар€л: УЌишката, ко€то ни свързва да не се прекъсва никога. ƒа сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме ЅЏЋ√ј–»ФЕЅил ден първи, март, лето 681.

 

4. ’ан јспарух имал сестра на име ’уба. “€ била пленница в друго царство. јспарух пратил вест на сестра си, че е намерил зем€ да се
засел€т - на ёг от река ƒунав, днешна Ѕългари€.  ато получила тази радостна вест, ’уба усп€ла да изб€га от плен. яхнала кон и
препускала без почивка докато стигнала до реката ƒунав. “ърсела брод да преминат. ’уба пуснала сокол. Ќа негови€ крак вързала кра€
на б€л конец, а други€ му край държала в ръцете си. —околът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил път€, стрела го
пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червени€ цв€т на кръвта му. ’уба проследила нишката и така намерила път да
стигне при брат си и да заживе€т свободни и честити в новата зем€, Ѕългари€. ќт тогава, б€ло-червени€ конец е здравата нишка, ко€то свързва българите по света в едно Ц да сме здрави, силни и щастливи. ƒа помним, че сме Ѕългари - където и по света да се намираме.

 

5. —поред специалисти мартеницата, във вида, в който € познаваме, е чисто българско творение, като най-разпространената легенда за
нейното възникване е свързана със зората на българската държавност. —поред едно от предани€та хан јспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на л€стовица с б€л конец. „ервената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. ѕредполага се, че л€стовицата е пристигнала при хан јспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традици€та на този ден всички българи да си дар€ват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

 

6.

ДЋегенда за мартеницатаУ
¬асил —танилов,1982 г.

 ъм читателите: Дѕри€телю, —къперницата Ц истори€ Ц е пренесла през вековете оскъдни сведени€ за нас Ц българите. Ќие знаем твърде малко за прадедите ни, избрали зем€та, ко€то е наша опора, наша твърдина или на езика на прабългарите: наш агъл. ќпитах се от п€съка на времето да пресе€ една легенда. Ћегендата за мартеницата! ¬ не€ използвах думи, които днес звучат като непознати. ¬същност за едни се знае, а за други се предполага, че са останали от прад€довците ни, които наричам българи, тъй като те самите са се назовавали така. Ќе ме съди строго!У

—лучило се през л€тото на 642 година.  анартикинът Ѕа€н /първородни€т син на хана/ повел четиримата си брат€  отраг, јспарух,  убер и јлцек на лов към устието на ƒуна-река. —естра им ’уба, ко€то като вс€ка българка сто€ла на седлото не по-зле от брат€та си, пожелала да ги придружи.

ƒълго €здили петимата прабългарски кн€зе и младата кн€гин€. Ќа рамото на всеки от т€х нетърпеливо размахвал криле верен каргуй/сокол/ в очакване да се спусне към пл€чката. ѕрепускали хранените коне и копитата им с€каш отмервали ритъма на български танц. ¬ерни чиготи отговар€ли с живота си за първородни€ син на хана, брат€та му и за сестра им.

 огато слънцето за пети път се показало зад планината, ко€то другите наричали Ѕългарска, а българите Ц ёндола, което ще рече  онска, дружината навл€зла в гъстите гори на делтата на ƒуна-река. “ри дни бродили брат€та и ’уба покрай делтата, три дни газили мочурища и се провирали през шубраци и бръшл€н. Ќа четвърти€ излезли на открито. ѕред т€х се ширнала ƒуна. Ўестимата затаили дъх, отпуснати на седлата, съзерцавали неспирни€ б€г на ¬еликата река. —то€ли и си спомн€ли песните на баби и прабаби за не€. ѕесни, в които се разказвало за подвизите на »рник, Ѕузан и «аверганЕ.

»зведнъж пред ездачите на малко възвишение застанал ц€л в б€ла светлина грамаден сребърен рогач. ¬ърху главата му с€каш било порасло заскрежено дърво. «апънал предни крака, рогачът не мърдал. јспарух без да свал€ поглед от елена поставил стрела на тетивата и € опънал. Ѕ€лото същество продължило да стои неподвижно. ’уба посегнала и отместила лъка на брат си и стрелата със съскане изчезнала в блатната растителност. ≈ленът не се уплашил от хората, а на скокове навл€зъл в реката и се понесъл към други€ бр€г. “ам имало брод. ’уба, без да откъсва очи от красивото животно, продължила да шепне на брат си јспарух да не убива елена. Ѕрат€та й също били вторачили очи в рогача, който като на сън се отдалечавал в реката, скок след скок, бавно, бавно, бавно. ≈два когато изл€зъл отсреща и застанал сред гъстите борове като искр€щ бисер с атлазена наметка, те се спогледали удивени. –огачът им заприличал на дух, който им сочел път, но накъде? Ќав€рно това бил път€т, по който са минали татко »рник, Ѕузан и «аверган. ѕрез този брод са минавали хранени коне, ако не са минавали, сега щели да минат и Ѕа€н вдигнал кон€ си на задни крака. Ѕрат€та му се прилепили до шиите на своите коне, готови да го последват.

¬ този момент ’уба вид€ла н€какъв каргуй да кръжи над т€х. —игурно носел вест от јбаба-столицата на ¬елика  убратова Ѕългари€, ко€то гърците наричали ‘анагори€.

» наистина, птицата като камък се спуснала надолу и кацнала на Ѕа€новото рамо. Ѕил един от неговите хранени каргуи, от тези, които можели да намер€т господар€ си и вдън зем€ да е пропаднал. Ќа крака му имало вързан черен конец.

—€каш черна мълни€ поразила сърцата на младите ловци. «ла вест ги канела да тръгнат на път. ’ранените коне се понесли към престолни€ град. „иготите /конниците/ едва усп€вали да ги следват. Ќай-отзад летели каргуите. “ехните крила били слаби да надмогнат обичта, ко€то тласкала рожбите към агъла на техни€ стар баща.

 рай одъра на  убрат гор€л буен огън. ѕо ъглите тъжно висели бойните хоругви, вид€ли славни победи.  убрат топлел изстиващите си нозе, но огън€т в кръвта му бавно гаснел, въпреки че голите му пети докосвали живи въглени.  рай него били нас€дали бойците, сражавали се в не една битка за ¬елика Ѕългари€. –ед€ли словата си бавно и с достолепие и всеки казвал,че както ханът-обединител реши, така ще е най-добре.  акто били следвали вол€та му и били побеждавали враговете, така и сетната му вол€ щели да изпълн€т. ѕоследен взел думата кавхан /върховен командир/ „ако. ћного стар бил той и отдавна бил забравил колко тежи българската саб€, но умът му бил по-остър от не€Е

ќт времето, когато била посадена в утробата на майката-зем€ семката на българите, техни€т ластар се влачел, разклон€вал, но не умирал. ќттогава вс€ка пъпка, вс€ка издънка знаела кое да се слага най-отпред.  огато враг нападал българите, багатурите, бойците се хвърл€ли върху него със саб€ в ръка и гинели без страх, защото зад т€х били жените и децата, но не техните жени и деца, а продължителите на името българско.

ƒосега от устата на канаювиги /велик хан, хан на хановете/  убрат не била излизала нито една погрешна заповед към бойците. ѕоследната вол€ на хана обаче била да остави ханството и на петимата си сина. ѕредани€та разказват, че н€когашните ханове убивали всичките си синове, с изключение на един, наследникът на златната саб€. ’ан  убрат остав€л ханството и на петимата си синове, защото петима пет пъти по-добре ще съд€т и пет пъти по-силно ще бран€т Ѕългари€. —ега, когато студът щ€л да стигне до сърцето на хана, най му била мила кръвта на синовете му. ќтгледал ги като малки вълчета.  умис са лочили от шепите му. Ќе можел един да направи хан, а другите да прати на дръвника или да ги прогони да се скитат по чужди земи.

ѕетимата синове влезли в ста€та на хан  убрат и без да погледнат никого се хвърлили ничком пред постел€та на сво€ татко. ’анът наредил на стражите да вл€зат. Ѕоилите изтръпнали. Ќима стари€т хан все пак е решил да се вслуша в съвета на кавхан „ако? Ќима хан  убрат ще изпълни завета на дедите си? —ъс сетни сили ханът запов€дал да му дадат пет копи€ и да ги вържат на сноп. —лед това тържествено попитал синовете си Ѕа€н,  отраг, јспарух,  убер и јлцек кой от т€х се наема да счупи този сноп. Ќикой от петимата не помръднал. “ова се харесало на канаювиги  убрат. ѕосле кимнал на канартикина, първородни€ Ѕа€н, да опита първи. ѕокорно се навел синът и сграбчил наръча. —ухото дърво на дръжките само изпукало. —лед него опитали и останалите. —нопът не се поддал на €ките десници на нито един от т€х.  убрат с охкане посегнал към кордата. ¬зел едно копие и го допр€л до кол€ното си. ƒръжката изпращ€ла и се счупила. —лед това втора, трета, четвърта, пета. ”смихнали се ханските синове. “ова ли било? Ќе, не било само това. Ѕаща им искал да им каже нещо друго.

¬ладетел€т вдигнал ръка. ќстав€л той на своите синове сво€та бащина заръка. ќстав€л им сво€ народ, чиготи и багатури, копи€та им, хранените им коне. «аръчал ханът да владе€т всичко общо и да не се дел€т, за да не ги пречуп€т враговете им. «аклел ги хан  убрат в името на “ангра да не се дел€т и да не враждуват помежду си, защото името на Ѕългари€ не бивало да бъде заличено от лицето на зем€та. јко престъпели клетвата му, ханът ги проклел да станат роби и роби да раждатЕ

ѕетимата синове на хан  убрат се изправили и навели глави във високо скръстените си ръце. Ќе искали никой да ги види, че плачат пред мъртвото т€ло на стари€т им баща. Ќавън писнала гайда. “ъпан забил тъжно и напрегнато. ƒумтенето му се понесло навред, където имало български племена, за да съобщи за смъртта на канаювиги  убрат, създател€т на ¬елика Ѕългари€. ѕолет€ло слънцето и като тъпан задумкало, за да узнае цели€т св€т, че е умр€л гол€м воин и човек..

ћного хора се раждат на зем€та, но малцина умират човеци.

—кърцали колелата на талигите. „аткали копитата на впрегатните, ездитните и хранените коне. Ќеусетно гаснело дневното светило. » в прехода между ден€ и нощта се раждала нова мелоди€ и нова песен. ќт време на време в песента се втурвал един спомен Ц споменът за неотданашни битки с кръвожадни€ поробител.

»зведнъж един друг глас потопил в себе си всичко останало. ƒуна-река! ’ан јспарух със сво€ народ стигнал до гол€мата река. –еката, за ко€то бил чувал от прад€довците, с които хан «аверган обсаждал  онстантинопол. –еката, ко€то още пеела песни за победите на Ѕузан. –еката, ко€то скрила навремето »рник. ’анът отишъл до брега да се срещне очи в очи с великата ƒуна-река. Ќасаме! ƒа й припомни предишната среща. јспарух търсел познати€ брод. ќслушвал се да чуе гласа на водите. «атихвал ромонът на реката. “€ искала да чуе сърцето на човека. «астанал на брега, јспарух си спомн€лЕ

√ор€ла јбаба- убратовата столица. √ор€ла ¬елика Ѕългари€. √инел български€т народ. ѕлачели сърцата на  убратовите синове, защото с ц€лото бедствие, което ги било сполет€ло, на т€х им се било случило най-лошото. ’азарски€т хаган јшина бил пленил сестра им ’уба. ƒа се сражават с нашественика означавало да осъд€т на смърт родната си сестра. ƒа б€гат значело да € изостав€т. ѕетимата брат€ наистина не знаели какво да стор€т.

¬ ден€ на последната битка пред т€х се по€вил сами€т хаган јшина. ¬семогъщи€т хаган јшина приветствал петимата брат€ от рода ƒуло, което ще рече ’ранени или силни коне, родът, който се славел с това, че вдигнал на бой уногурите, кутригурите, котрагите, купибългарите, дучибългарите и чдарбългарите срещу тюрките и разпростр€ли по ц€л св€т славата на √ол€ма Ѕългари€, на ¬елика Ѕългари€. јшина искал от т€х да му се подчин€т и да се поклон€т пред него като господар, а всички други права да си запаз€т Ц земите и племената. ƒокато јшина говорел с брат€та й, ’уба се опитала да се прониже с нож. ’аганът наредил да вържат ръцете й, за да и бъде попречено за следващи такива опити.

’уба казала на брат€та си да б€гат и да не мисл€т за не€, българските племена да спас€ват, тъй като т€ била нищожна цена за свободата на българите.

¬ойските сто€ли една срещу друга притихнали. —амо откъм стана на българите се чувал глух тътен. “ъпан ли било, или туптенето на сърцата им, което се сливало в едно силно туп-туп,туп-туп,туп-туп,туп-тупЕ.

Ѕа€н останал със сестра си ’уба и признал господството на хазарски€ хаган.  отраг се отправил на север, а јспарух,  убер и јлцек на юг, за да търс€т зем€ без поробители. “е тайно се разбрали с ’уба, че когато намер€т свободна зем€ за своите племена, ще и изпрат€т каргуй със вързан златен конец на крака.

—то€л јспарух на брега на ƒуна-река и си спомн€лЕ

јшина приел при себе си Ѕа€н за кавхан, но на другите брат€ не простил непокорството и тръгнал да ги накаже. „иготите се сражавали люто с хазарските преследвачи. ’ранените јспарухови мъже гинели един след друг, бранейки племето от робството, което препускало по петите им. Ѕългарите тр€бвало да избират или водите на ƒуна-река, или стрелите на хазарите. јлцек и  убер пратили вест, че ще се оттегл€т нагоре по реката да търс€т брод.  ъде е бродът на дедите им? ƒуна пазела тайнате си. ¬лачела уморено мътните си води и не давала никакъв знакЕ.

 огато трети€т  убратов син вече си мислел, че “ангра то е изоставил и забравил, на отсрещни€ бр€г се по€вил сребърни€т елен. — н€колко скока преминал реката. ѕосто€л малко на сушата, изтръскал се и с рев като боен рог се понесъл обратно. јспарух вече знаел Ц това е белег от “ангра! «намение за него и племето му! ƒал знак и тъпаните задумкали. — л€вата ръка ханът сочел брода на жените и децата, а с д€сната канел войската да го следва на бой.

’уба чакала вест от брат€та си. ƒвамата с Ѕа€н разбрали, че  отраг е намерил паша за конете си на север от Ѕолга-река, но вест, че е намерил свободата, кой знае защо, не пращал. ≈дин ден, един от последните дни на зимата, на прозореца кацнал каргуй! ’уба го познала. “ова бил хранени€т каргуй на јспарух. Ќа едини€т крак лъщ€л златен конец. јспарух бил намерил свобода за народа си! ’уба и Ѕа€н тайно напуснали двореца на јшина с гол€ма чиготска дружина. –азбрал за б€гството им, хазарски€т хаган изпратил след т€х най-бързите конници. ¬рагът бил по петите на бегълците. ѕред т€х ƒуна, зад т€х хазарите.

 убратовата щерка вързала дълъг б€л конец за крака на каргу€ и го пуснала да полети, брод да намери, при јспарух да ги заведе. ¬ този момент просъскала хазарска стрела и Ѕа€н политнал напред.  онецът започнал да се изплъзва от ръката му. ÷€лото кълбо полека се размотавало и се обагр€ло от ранени€ Ѕа€н.

Ќа отвъдни€ бр€г се по€вил б€л конник! ’азарите обърнали коне и побегнали. “е знаели кой е той Ц јспарух. —лед като и последни€т от Ѕа€новата дружина минал през брода, јспарух прегърнал сестра си и € повел към агъла, високо в планината.  огато стигнали горе на билото, братът изтрил сълзите на ’уба и дал знак, че ще говори. √лашатаи повтар€ли думите му един след друг, за да ги чу€т всички българи:

-Ѕрат€, Ц извисил глас млади€т хан. Ц една заръка ни остави канаювиги  убрат Ц мо€т баща: да не се делим и раздел€ме. ј ние не € изпълнихме. —ега плащаме с кръв, с братска кръв!

’ан јспарух вдигнал високо кървави€ конец и тръгнал сред войниците. ¬оините падали по очи на зем€та. јспарух ги вдигал и ги закичвал с б€ло-алената нишка. » когато конецът свършил, той Ц колобърът на всички българи Ц коленичил и издигнал глас:

-ќ, “ангра, създателю на всички сътворени неща, Ќебе, което подчин€ва всички на сво€ ред, направи така, че когато потр€бва, тези късчета да се съедин€т отново в едно ц€ло без начало и без крайЕ

“ака се е родил един от най-хубавите български обичаи Ц обича€т да се кичим с мартеници. «атова ние, българите, на първи€ ден от пролетни€ месец, който днес наричаме март, се закичваме с б€ло-ален конец, та нишката, ко€то ни свързва, да не се прекъсва.

ƒа сме здрави! ƒа сме весели! ƒа сме щастливи! ƒа сме българи!

— хубост срещу злото Ц как хубаво го е казал народът!

777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

http://islan.dir.bg/


јвакум ћлечок - бол€рин по времето на —амуил
јдам  олник - бдински велик бол€рин по времето на —амуил
јдам ёсуф - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јшраф Ѕалук, 1076Ц1118 г.
јзан - български воевода от ¬олжска Ѕългари€, син на јрбат ќс-Ћадж, XII-XIII в.
јзан ’асан - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћир ћахмуд, 1359Ц1380 г.
јзгар - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћасгут, 1025Ц1028 г.
јзмар - бол€рин от кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
јй€р (јвар, јйар) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на —улабий, 727-760 г.
јйдар - български владетел, син на “укъй и брат на ’енджел, от 827 до 839 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
јйдар (”рус јйдар) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на кан  аранджар и баща на ƒжилкан и Ћачин, ок.815Ц855 г.
јйлан (јлан)-ƒуло - прабългарски кн€з в района около јзовско море, ок. 360 - 390 г.
јймон (јмон) Ц лангобардски аристократ от български произход, заедно със сънародниците си «абан и –одан в VI в. опустошили областта ѕрованс
јйран ƒиу —акчи - велик боил, наместник (тархан) в ”лаг, син на янай- абан, отличил се при защита на границите по времето на ќмуртаг
јкамир - велегостишки управител (архонт) по времето на  ардам
јл-ћохаммед —аин-ёсуф Ѕалин-хужа - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на √абдел, 1502Ц1521г., от 1480 до 1502г. управл€ва само чал-черемшански€ клон
јлбeaн (Ўан јлбан –ищав, јлба€н) ≠ бурджански владетел, (ок. 430 -≠ 450 г.). Ќегови потомци били цар –ущан (в т. нар. „ерна Ѕългари€), както и кн€за на черниговските кавуи јйбат –ищав (1165-1185 г.) и синът му ≈лаур (1185-1205 г.).
јлдимир - син на ¬итомир, управител на —офийската област през вт. пол. на XIII - нач. XIV в.
јлдомир - бол€рин по времето на »ван јлександър
јлексей —лав - сестрин син е на царете јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н, братовчед на Ѕорил, 1207-1230 г.
јлексий - севаст, управител на крепостта —танемак по времето на »ван јсен II
јлексий “аридин - велик бол€рин от ћоровизд по времето на —амуил
јлексий ’унол - сампсис по времето на ѕреси€н и Ѕорис I-ћихаил
јлмуш (јлмич, јлмас ягафар, јлмъш ƒжафар) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ƒжилкан, 895Ц925 г., обединил всички волжски българи в една държава след 922 г.
јлогоботур - бол€рин по времето на —имеон I
јлп-»литвер (»лтивар, јлтебер) - савирски (хонски) владетел, кр. на VII - нач. на VIII в. (670-710 г.)
јлтиас - хонски военачалник на византийска служба, ок. 530-540 г.
јлтоман - бол€рин от XIV-XV в.
јлцек - български военачалник в јрмени€, веро€тно син на ¬ананд и брат на “ох (“охен), кр. на I в.
јлциок - прабългарски вожд по времето на  убрат, през 632 г. заселва българи във ¬енеци€, »тали€, ок. 620 - 640 г.
јмбазук - хонски военачалник в  авказ, кр. на V - нач. на VI в.
јнагай (јнагей) - утигурски владетел, ок. 560-567 г., от 567 до ок. 581 г. е турски васал, управител на част от утигурите
јнастасий - боил по времето на —имеон I
јнастасий - български военачалник на византийска служба, син на ‘лавий јнастасий и брат на …оанес, става консул ок. 530 г., умира ок. 571 г.
јнгеларий (јнгелари) - боил по времето на —имеон I
јндрей - ватах по времето на  ало€н
јнзий (јнзи «ера, јнз) - бол€рин (вестоносец) от IX в.
јнчек - бол€рин от XI в.
јнтим - воевода по времето на ѕетър ƒел€н
јрбат - български управител във ¬олжска Ѕългари€, син на јлмуш и брат на √азан, ћикаил и ћалай, отъждеств€ван от н€кои историци с водача на "моджарите" јрпад
јрбат ќс-Ћадж - български воевода (управител) на ћосква, син на Ўамгун, кр. на XII в.
јргек - савирски (хонски) военачалник, отличил се в битката при ≈деса - 543 г.
јрдагаст - улички кн€з, син на —ветослав, жупан по времето на ќмуртаг
јреобинд - български военачалник на византийска служба, син на јнастасий, става консул ок. 550 г.
јртаван (јршаван) - български кн€з на ¬ананд, управл€вал българите в јрмени€ след кн€з ќрот, ср. на IV в.
јрцо - стотник по времето на »ван Ўишман
јръкан - хонски военачалник, роднина на јтила, нач. на V в.
јсен - брат на скопските бол€ри –адослав и ¬ладимир, ’≤V в.
јсен - хил€дник, управител на ќвеч по времето на »ван Ўишман
јскал - български владетел от ¬олжска Ѕългари€, от рода ≈сегер, оженил се за дъщер€та на владетел€ јлмуш, нач. на X в.
јскал - управител (господар) на южните черемиши, ло€лни към кана на ¬олжска Ѕългари€, ср. на X в.
јскум (јкум) - хунски военачалник на »лирик по времето на император ёстини€н, ср. на VI в., през 539 г. бил заловен от българите на Ѕулгер и ƒронг
јсфир - бол€рин от »зточна “раки€, ср. на IX в., христи€нски водач, убит при гонени€та срещу христи€ните
јтакам - хонски военачалник от царски род, ср. на V в.
јудан - бол€рин от IX-X в., син на  уман “аниш и брат на ћикаил, през 894 г., заедно с ”гър Ћачини и јрбат направил неуспешен опит да свали от власт —имеон I
јулудзенис - тракийски военен-бургарий* от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
јхад ћосха - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јзгар, 1061Ц1076 г.
јхтум (јйтон, ќхтум, ќтум, ”т) - жупан, внук на √лад, нач. на XI в.
јшраф- ан Ѕалук - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на “имар, 1028Ц1061 г.
Ѕагил - бол€рин по времето на —амуил, за чи€то сестра бил женен, син е на ƒанич (ƒаниш)
Ѕадан (Ѕадо) - бол€рин от кр. на XIII в.
Ѕадил (Ѕадул, Ѕадел) - бол€рин от XIV в.
Ѕайкил (Ѕайкан, Ѕайл) - бол€рин от XIV в.
Ѕакой (Ѕакун, Ѕакул) - бол€рин от IX-X в.
Ѕалай (Ѕалал) - бол€рин от XIV в.
Ѕалас - хонски вожд в арми€та на византийски€ пълководец ¬елизарий, ср. на VI в.
Ѕалах - савирски (хонски) владетел ок. 500-520 г.
Ѕалдой (Ѕалдос, Ѕалдю) - бол€рин от крепостта ≈зеро в ёжна ћакедони€, вдигнал въстание срещу византийците заедно със синовете си през 975 г.
Ѕалдьо - воевода по времето на Ѕорил
Ѕалдю (Ѕалдьо, Ѕалдан) - бол€рин от кр. на XIII в.
Ѕалдю - бол€рин, син на Ѕалдю, XIV в.
Ѕалдю - бол€рин, син на Ѕалдю и внук на Ѕалдю, кр. на XIV в.
Ѕалик (Ѕалий) - карвунски бол€рин, 1340 - 1356 г.
Ѕалко - бол€рин, морски капитан от XIV в.
Ѕалмах Ц савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с »ран
Ѕалтан Ћабуц - български велможа от нач. на VIII в., син на ’релбуд
Ѕалто (Ѕалтаоглу, Ѕалтаой) - потомък на Ѕалдю, XV в.
Ѕанджар (Ѕанджа) - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, син на “архан и брат на  уштан-Ѕаксан
Ѕанко - властел по времето на Ѕорил
Ѕарадж - бол€рин от нач. на XI в., син на Ўамил и зет на »браким
Ѕарис (Ѕорис) - кн€з във ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕолюмир и брат на √лйеб
Ѕарот (Ѕарота, ѕарота, Ѕаротин) - бол€рин от «ападните –одопи, XI-XII в.
Ѕарсех (Ѕарсих, Ѕаръс) - български управител от ¬олжска Ѕългари€, VI-VII в.
Ѕат “имер (Ѕу-“имер) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕатбай (Ѕат Ѕа€н), 690-700 г.
Ѕат ”гир - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ƒжилкан и брат на јлмуш, 882Ц895 г.
Ѕатас - багаин по времето на  рум и ќмуртаг
Ѕатаул - багатур багаин по времето на —имеон I
Ѕатбай (Ѕат Ѕа€н, Ѕезмер) - български хан, от 667 до 690 г. управл€ва като хазарски васал „ерна Ѕългари€
Ѕатил (Ѕатин, Ѕатой) - бол€рин от XIV в.
Ѕатир - велик боил, наместник (тархан) в ”лаг, син на јйран ƒиу —акчи, кр. на IX в.
Ѕах€н - таркан от рода  убиар по времето на јспарух
Ѕегунек - потопски челник (стотник) по времето на јспарух
Ѕежан (Ѕежул) - бол€рин от XIII в.
Ѕезмир - слав€нски велможа по времето на јспарух
Ѕелар - прабългарски кн€з в района около јзовско море, ок. 360 - 390 г.
Ѕелаур - видински владетел, брат на ћихаил III Ўишман, 1329 - 1333 г.
Ѕелослав - бол€рин (алагатор) по времето на »ван јлександър
Ѕерислав - севаст от ’≤≤≤-’≤V в.
Ѕеран (Ѕеривой, Ѕерич, Ѕерикул, Ѕеро) - бол€рин от XI в.
Ѕеркан (Ѕерка) - български владетел от ¬олжска Ѕългари€ в гр. Ѕолгар, ок. 1250-1270 г.
Ѕесон (Ѕес, Ѕез) - тракийски (бески) военачалник от VII в., баща на ћаврон
Ѕесар - бол€рин от XIII в.
Ѕиджо (Ѕиждо) - бол€рин от XIII в.
Ѕий ќмар - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јзан ’асан, 1380Ц1422 г.
Ѕилах (Ѕилла, Ѕилей, Ѕилу, Ѕилай) - български (башкирски) предводител (цар, хан) от царството  ункар, оттатък ÷ариград, ок. 950 - 970 г. ћохамеданин, отишъл в ”нгари€ по времето на принц “аксони (955-972 г.).
Ѕирегет (Ѕир-≈гет) - кн€з, син на —абин, имал две жени - византийска и булгаро-хазарска кн€гин€, минал на византийска служба
Ѕитомер (Ѕитомир, Ѕитом, Ѕитун, Ѕитош) - боил от VII-VIII в.
Ѕичин - бол€рин от XIV в.
Ѕишек (Ѕишко) - бол€рин от XIV в.
Ѕобал (Ѕобат, Ѕобатин) - бол€рин от XIII-XIV в.
Ѕогдан - властел (деспот) по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
Ѕогдан - самоводенски бол€рин (стотник) от XIV в.
Ѕогдан - ичургу боил (воевода), управител (топарх) на Двътрешните крепостиУ, нач. на XI в.
Ѕогислав - сетин-багаин по времето на —имеон I
Ѕогой √авра - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил
Ѕогомил –€пата - улички военачалник по времето на ќмуртаг
Ѕогомир - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
Ѕогор - четник по времето на —милец и “еодор-—ветослав
Ѕогорис - велможа (бол€рин) по времето на »ван јсен II
Ѕодраг (Ѕодко) - бол€рин от XI-XII в.
Ѕожидар - улички военачалник по врмето на ќмуртаг
Ѕойко - стратор по времето на Ѕорил
Ѕойко - внук на ƒраган, кр. на XV в.
Ѕолгар - български владетел, син на »лек, от 743 до 809 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
Ѕолгорос - български владетел в »бери€, пръв цар в земите на дн. »спани€ (крал на »спани€), ок. 375-400 г.
Ѕолеш (Ѕолан, Ѕол€н) - бол€рин от X-XI в.
Ѕолчин (Ѕалкин) - бол€рин от XIV в.
Ѕолюмир - кн€з в ¬олжска Ѕългари€, син на ”гор Ѕорис, за н€кои идентичен с ¬ладимир, който е полубрат на ярополк и ќлег, баща на »з€слав, ћъстислав, ярослав, ¬севолод, —ветополк, ¬ъйшеслав, Ѕорис и √леб
Ѕоран (Ѕорун) - бол€рин от XIV в.
Ѕорис - управител във ¬олжска Ѕългари€, син на ƒжунт, заедно с ƒженик и јбдаллах докарал јхмед ибн ‘адлан в Ѕолгар през 922 г.
Ѕорис - ратник по времето на јспарух, баща на “уктул
Ѕорис »лица - преславски бол€рин (хил€дник) по времето на —имеон I и ѕетър I
Ѕорислав - велик воевода по времето на »ван јсен II, син на –адомир
Ѕорой (Ѕорич, Ѕор€н, Ѕоривой) - бол€рин от IX-X в.
Ѕосилко - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
Ѕоксун (Ѕоксу, Ѕоску) - български (башкирски) предводител (цар, хан) от царството  ункар, оттатък ÷ариград, ок. 950 - 970 г. ќтишъл в ”нгари€. ћохамеданин, отишъл в ”нгари€ по времето на принц “аксони (955-972 г.).
Ѕос€н (Ѕосьо) - бол€рин от XIV в.
Ѕотко (Ѕатил) - съратник на ѕетър ƒел€н, по вс€ка веро€тност управител на —редец
Ѕотул - син на жупан Ѕутаил, IX в., баща на  арач
Ѕотул - бол€рин от кр. на XIV в.
Ѕохан - военачалник от смесен утигуро-тюркски произход (родителите му били от родовете ”т€к и “ур€к), ок. 560-580 г., обсажда гр. Ѕоспор през 576 г.
Ѕох€н (Ѕо€, Ѕох€) - син на —трезимир, XI в.
Ѕо€н - български бол€рин във ¬олжска Ѕългари€ от ср. на X в., брат на ≈схач, началник на курсабаите при кановете ћикаил ялкау и сина му ћохаммед
Ѕо€н - цепински бол€рин от XIV в.
Ѕо€н - военачалник (боил) по времето на ќмуртаг
Ѕранимир - син на ѕърван, кр. на XIV в.
Ѕранислав - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
Ѕранислав - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
Ѕранислав Ћабуц - български бол€рин от ср. на X в., син на ¬ел€н
Ѕранко - бол€рин по времето на ћихаил III Ўишман
Ѕрен “ашрац - български военачалник в јрмени€, ср. на V в.
Ѕудим - български военачалник, син на  рум, наместник-управител (регент, тархан) във ¬олжска Ѕългари€, ок. 805-815 г., построил градовете ƒжир, ћен и Ўамлин
Ѕудимъл (Ѕудимл) - български бол€рин в ƒукл€, ок.850-900 г.
Ѕузан (√ундо Ѕузан, √ундокис, Ѕузам, √ундиок) Ц владетел на българите, ок. V-VI в., веро€тно е син на ≈рнак
Ѕулгариос (Ѕулгарис) - прабългарски вожд, преселил 10000 прабългари от ¬ътрешна —кити€ (ѕамир) в ћизи€ и ƒаки€, брат на ’азгариос и —абириус (—абир- убaр), ок. 580 - 600 г.
Ѕулге - боил по времето на  рум и ќмуртаг
Ѕулгер (Ѕулгар) - прабългарски вожд от ср. на VI в., през 538-539 г. заедно с ƒронг разбили византийски€ стратилат ёстин и нахлули в “раки€ (ѕо вс€ка веро€тност е ¬укич.)
Ѕулимер - български олгутаркан във ¬олжска Ѕългари€ от ср. на X в.
Ѕулуюм ќрду ћугалим (Ѕулгом, Ѕулюм) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, внук на ћохаммед јлам и син на »смаил √алим, 1323Ц1340 г.
Ѕулхар - български военачалник в јрмени€, веро€тно брат на ¬ананд и ƒокс, ок. I в.
Ѕураш Ѕарадж - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, големи€ син на √абдел ћумин, 1480Ц1502 г., от 1502 до 1508 г. управл€ва само ечке-казански€ клон
Ѕурил (Ѕур€н) - бол€рин от кр. на XIV в.
Ѕутаил (Ѕоутаул „абан) - жупан по времето на ќмуртаг
¬аданд (¬ананд II) - български вожд в јрмени€, внук на ¬ананд I, загива в бой с римл€ните през 59-60 г. н.е.
¬аракур - боил (военачалник) от IX в. от ќвечката област
¬ардан - стратег по времето на  рум, ќмуртаг, ћаламир, ѕреси€н и Ѕорис I, син на  ордил
¬арнеканзий (¬аренкан) - български херцог, комендант на крепостта “ичино, ок. 571-595 г., стана абсолютен господар на ѕавиа, но после бил убит
¬асилий - велик бол€рин, главен интендант на войската по времето на —имеон I, син на кн€з —емир
¬асилий - презвитер по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
¬асилий ¬ампулин - севаст, назначен в ћелник през 1205 г. от  ало€н
¬елегнев - син на —ондоке и брат на ћихаил, X в.
¬елемир - воевода от кр. на XIV в.
¬елико Ѕучин - велик бол€рин от —редец по времето на —амуил
¬елислав - български жупан на сръбска служба, XI в.
¬ел€н - севаст по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
¬ел€н Ћабуц - български бол€рин от нач. на X в., син на Ћадомир
¬енасеп - барсилски и хазарски владетел по времето на арменски€ цар ¬алараш (193-217 г.)
¬идул - кастрофилакс по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
¬илах - чувашки владетел
¬ираг - бол€рин във ¬олжска Ѕългари€ от ср. на X в., владетел на чувашите
¬итан Ѕосота - бол€рин от —уково по времето на —амуил, негов потомък е богомилски€ водач  ирил Ѕосота
¬итомир - деспот от ср. на XIII в.
¬итомир - бол€рин, управител на —редец през ’≤V в.
¬лад - бол€рин (прахтор) по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
¬ладимир - севаст по времето на »ван јсен II, брат на ‘рангос
¬ладимир - брат на скопските бол€ри –адослав и јсен, ’≤V в.
¬ладимир - велик примикюр по времето на —милец и “еодор-—ветослав
¬ладимир - протовестиарий по времето на »ван Ўишман
¬ладислав - воевода по времето на —милец и “еодор-—ветослав
¬ладислав - бол€рин по времето на »ван јлександър
¬ладислав - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
¬лайко - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
¬ласий - презвитер по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
¬оевинк (¬ойвинг) Ћабуц - български велможа от кр. на VI в., син на ≈лмир
¬оилас (¬оила) - боил, пълководец по времето на ѕаган
¬оймир - син на бол€рина ƒимитър, ’≤V в.
¬оймир - улички военачалник по времето на ќмуртаг
¬ойсил - изургу коловър по времето на —имеон I
¬ойсил - владетел в  опсис (дн. —опот), брат на —милец, 1322 - 1324 г.
¬ойсил - първи протокелиот по времето на »ван Ўишман
¬оислав - бол€рин от XIV в.
¬ойцех - сетин багаин по времето на —имеон I
¬олег (¬укич) - прабългарски вожд от нач. на V в.
¬онзилех - чигот по времето на —имеон I
¬онтек - сетин-багаин по времето на ќмуртаг
¬ордун (¬ордил, ¬ардул, ¬ардин) - бол€рин, според н€кои баща на воеводата ћомчил и син на бол€рина ѕаган
¬рен ¬анандаци - български военачалник, в 482 г. в Ќерсехапатската битка е начело на арменски€ стратегически резерв
¬семир - бол€рин от XIII-XIV в.
¬сеслав - средецки комит по времето на —амуил
¬укел (¬оукел) - бол€рин от IX-X в.
¬унд (¬ундур, ¬ананд, ¬хндур Ѕулгар-Ѕунд, ¬лндур) - вожд на българите, наречени вхндур болгар или вананди в јрмени€, ок. 140-190 г.
√абдел ћумин (јбдел ћумин) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ябъйк, 1469Ц1480 г., след него се раздел€т на ечке-казанск и чал-черемшански клон
√абдул  арамат (√абдулла) - велик боил по времето на Ѕорис I-ћихаил, син на ƒжалмат ”лушкан, наказан със смърт от Ѕорис заради отказ да приеме христи€нството
√авраил (√авра) - бол€рин по времето на —амуил
√авраил - велик логотет по времето на »ван јсен II, според н€кои е брат на Ѕорил
√аврил - бол€рин по времето на Ѕорил
√аган - бол€рин от с. √орно Ќовково, в района на ѕреславската планина, кр. на XIII в., имал териториален спор с ’инто
√азан - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јлмуш и брат на јрбат, ћикаил и ћалай, 925Ц930 г.
√ази-Ѕарадж Ѕурундай - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, правнук на Ўамгун, внук на јрбат ќс-Ћадж и син на јзан, 1236Ц1242 г.
√алей (√алован) - бол€рин от XII-XIII в.
√алий (√алир) - ђ хунски военачалник, ок. 440 - 460 г.
√алибей - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕий ќмар, 1422Ц1437 г.
√алимбек (√алим-Ѕек) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на √ази-Ѕарадж, 1267Ц1293 г.
√анйе (…уане) - български велможа, ок. VIII-IX в.
√аной (√анаш, √анун) - бол€рин от XIV в.
√аризд (√арит, √аридин, √аразд) - бол€рин по времето на —имеон I и ѕетър I, според н€кои историци името е тракийско (срв. –аизд, ’ормизд, ћоровизд, Ѕуребист)
√арин (√аруш, √арей) - бол€рин от XIII в.
√елан (√елуш) - бол€рин от XIV в.
√еорги - протоспатарий по времето на »ван јлександър
√еорги - боил по времето на Ѕорис ≤-ћихаил
√еорги - бол€рин (алагатор) по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
√еорги ¬ойтех - организатор на второто гол€мо въстание срещу византийското владичество, XI в.
√еорги  ичава - бол€рин по времето на —амуил
√еорги —урсубул (—урсувул) - жупан таркан по времето на —имеон I и кавхан при ѕетър I
√еоргий ÷уло - византийски аристократ от рода ƒуло, който през ’≤ в. управл€ва провинци€та ’ерсонес (полуостров  рим в днешна ”крайна)
√ерасим  лепа - бол€рин по времето на —амуил
√ергин - син на чобанина ћомчил
√ергуш (√ергаш) - бол€рин от XIV в.
√ерун (√еруш) - бол€рин от XIV в.
√ийсан - хунски военачалник, ок. 440-460 г.
√илпурис - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
√ил€д (√елу, √елуш) - бол€рин от Ѕъдин град (Ѕдин), управител на “рансилвани€ по времето на ѕетър I
√ихтун - боритаркан от рода ≈рмиар по времето на —евар и  ормисош
√лад - бол€рин от рода ≈сегер, управител на български€ Ѕанат по времето на —имеон I, IX-X в.
√лйеб (√леб, √лйб) - кн€з във ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕолюмир и брат на Ѕарис
√лон - хонски вожд, веро€тно от оногурски произход, нач. на VI в., воювал срещу царица Ѕоарикс
√лонимир Ћабуц - български велможа от ср. на VIII в., син на Ѕалтан
√обиас (√обис) - български владетел, втори крал в земите на »спани€, син на Ѕолгорос, ок. 400-425 г.
√одеслав - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
√одеслав - бол€рин от нач. на XIV в., баща на ƒе€н
√одеслав - кастрофилакс по времето на »ван Ўишман
√оимер (√уимер) - бол€рин от IX в.
√олих (√олой, √олеш, √олин) - бол€рин от XIV в.
√ончал - бол€рин от XIV в.
√оран - бол€рин от ƒоростол, ср. на X в.
√оран - воевода от кр. на ’≤V в.
√оран - син на ѕърван и брат на Ѕранимир, кр. на ’≤V в.
√оруш - костурски воевода по времето на —амуил
√оруш Ћабуц - български велможа от кр. на VII в., син на «ендак
√осн€к - добровишки велможа по времето на јспарух
√остимир - улички военачалник по времето на ќмуртаг, брат на „ерньо и братовчед на –адослав
√остислав - улички военачалник-хил€дник по времето на ќмуртаг
√отил (√отун) - бол€рин от XII-XIII в.
√ригорас (√ригора, √ригор) - стратег, веро€тно от тракийски произход по времето на  рум
√ригорий - севаст по времето на »ван јсен II
√ригорий - презвитер по времето на Ѕорис I-ћихаил
√родун - юк-боил по времето на ќмуртаг
√роздан - бол€рин, управител на  аменово, кр. на ’≤V в.
√роздю - протовестиарий по времето на —милец и “еодор-—ветослав
√род (√рот) - прабългарски вожд, покръстил се и сключил договор с ¬изанти€ през 528 г., той и племето му обитавали  римски€ полуостров, ок. 520 - 540 г.
√руич (√руица) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
√румбат ( румбат, √рум-бат, √румбатес) - владетел на хионитите (хоногурите) в —огдиана и Ѕактри€, ср. на IV в.
√ръд - бол€рин по времето на ћихаил III Ўишман
√ул€н (√улой, √улин) - бол€рин от XIV в.
√хутуг - ичургу боил по времето на ќмуртаг
ƒабил (ƒабьо) - бол€рин от XIII-XIV в.
ƒавид –удока - положки воевода по времето на —амуил
ƒаган (ƒаман, ƒамиан, ƒими€н) - бол€рин от XIII-XIV в.
ƒагор (ƒагул) - бол€рин от XIV в.
ƒам€н - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
ƒам€н - син на бол€рина ћарко, кр. на X в.
ƒам€н - воевода, кастрофилакс на кр. Ѕ€лград до ѕреслав по времето на »вайло
ƒам€н - бол€рин (стотник) по времето на »ван Ўишман
ƒан - катепан по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒанаил  ъш - правнук на —екул  ъш, по времето на —амуил
ƒанич (ƒаниш, ƒанъш) - бол€рин по времето на —имеон I, син на Ѕатир, който се ползвал с гол€ма почит в царски€ двор
ƒауд - бол€рин (веро€тно е бил худа€р) от IX-X в., син на √абдул  арамат, брат на  уман “аниш и ’алиб Ѕатир, жив€л 100 години и умр€л от ухапване на зми€
ƒеваштич (ƒивашчич) - согдийски (български) владетел, нач. на VIII в., оглавил въстание на согдийците през 720-722 г. срещу завоевателите араби
ƒейко - бол€рин (челник), братовчед на катепан –екирад, ’≤≤≤ в.
ƒенко - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒельо - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒесислав - слав€нски жупан по времето на јспарух
ƒешо - бол€рин по времето на Ѕорил и »ван јсен II
ƒе€н - севастократор по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
ƒе€н - бол€рин по времето на »ван јлександър, син е на √одеслав
ƒжалмат ”лушкан - велик боил от IX в., син на Ѕир-≈гет и неговата хазаро-булгарска жена, ко€то останала в Ѕългари€
ƒжелал-ед-ƒин јлтънбек јлан - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ќт€к, 1229Ц1236 г.
ƒжилан - бол€рин от ср. на XI в., син на Ѕарадж, получил името си в памет на това, че се родил в годината на зми€та
ƒжилкан (ƒжилки, Ўилки) - български управител (елтебер) във ¬олжска Ѕългари€, син на јйдар, 855Ц882 г., от 858 до 863 г. се оттегл€ в укрепени€ град  араджар
ƒжиран (ƒжир јзан, јс ƒжир) - български наместник-управител на Ѕащу ( иев) по времето на ƒжилкан, син на Ѕудим, 858-863 г.
ƒжи€н (ƒжи€) - син на —трезимир
ƒжунт (ƒжун, ƒжуне) - съуправител със —алахби на Ѕащу ( иев), син на ƒжиран, кр. на IX в.
ƒжуно - воевода по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
ƒиаскупорил - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
ƒиман - прахтор по времето на  ало€н и Ѕорил
ƒимеш - ратник от рода ”гаин по времето на  ормисош и ¬инех, син на ќксон
ƒимитрий ѕолемарх - воевода, пръв след кавхана по времето на —амуил, превзема кр. —ерви€
ƒимитър (ƒрагомир) - брат на узурпатора »ванко
ƒимитър - брат на деспот —рацимир, XIII-’≤V в.
ƒимитър - кефали€ на  оз€кград, баща на ¬оймир, ’≤V в.
ƒимитър “ихон - управител (воевода) на кр.  олидрон по времето на —амуил
ƒобетин (ƒобета) - бол€рин от X-XI в.
ƒобрейшо - презвитер по времето на Ѕорил
ƒобрентич (ƒобрента) - улички военачалник, старейшина на род по времето на  ардам,  рум и ќмуртаг
ƒобретий (ƒобрета) - управител по времето на »ван јсен II
ƒобреш (ƒобрешко) - бол€рин по времето на —амуил
ƒобрин (ƒобрун) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒобрин (ƒобрин€, Ѕагатур ƒобрин, ƒиу-Ѕарин) - български вит€з (багатур) в  иев, син на ћалай, кр. на X в.
ƒобромир - воевода (логотет) от кр. на XIV в.
ƒобромир ѕостой (ƒобромир ћлади) - управител (кефали€) на —копие и после на ¬ери€ по времето на —амуил
ƒобромир ’риз (ƒобромир ’ръс) - независим владетел в —трумица по времето на “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒоброслав - деспот от ср. на XIII в.
ƒоброслав - воевода по времето на ћихаил III Ўишман, син на —тан (—танимир)
ƒоброслав - бол€рин по времето на »ван Ўишман, син на зелениградски€ воевода —тан
ƒобротин (ƒоброта, ƒобротан) - бол€рин по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
ƒобротич (ƒобротица) - самосто€телен владетел на  арвунското деспотство от 1354 до 1386 г., брат на Ѕалик
ƒодан (ƒодек, ƒодил, ƒодун) - бол€рин от XIV в.
ƒокс - боил-чигот по времето на јспарух
ƒокс - български военачалник в јрмени€, веро€тно брат на ¬ананд и Ѕулхар, ок. I в.
ƒометан (ƒомета) - улички военачалник по времето на ќмуртаг
ƒометиан - кавхан в ќхрид по времето на —амуил
ƒометий (ƒомета) - управител (комит) на областта  утмичевица, ок.886-900 г., заменил на тази длъжност  отокий
ƒраган - син на –алик, ’V в., д€до на Ѕойко, явор и —отир, веро€тно баща им се казвал Ѕодрин?
ƒраган - най-големи€ син на Ѕойко, правнук на ƒраган, ’VI в.
ƒраган - бол€рин от ’≤V в., баща на ћладен
ƒраган - протокелиот по времето на ћихаил III Ўишман, »ван —тефан и »ван јлександър
ƒраган - брат на протостратора –адул, XIII в.
ƒрагин (ƒраги€) - велик примикюр по времето на »ван Ўишман
ƒрагман - бол€рин от XIV-XV в.
ƒраговул Ћабуц - бол€рин по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав, син на Ѕранислав
ƒрагой - слав€нски военачалник (кн€з) в –одопите, ок. VII в., баща на ƒрагойна
ƒрагомир (ƒаргамер) - слав€нски кн€з - ок.800-820 г., пратеник на хан  рум в  онстантинопол
ƒрагомир - бол€рин по времето на »ван јлександър
ƒрагомир - властел по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒрагомир - улички военачалник от —троимирови€ род, женен за сестрата на Ѕожидар, по времето на ќмуртаг
ƒрагомъж - воевода (управител) на кр. —трумица по времето на —амуил
ƒраготий (ƒрагота) - властел по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н, Ѕорил и »ван јсен II
ƒраготин (ƒрагота) - бол€рин по времето на  алиман I јсен, ћихаил II јсен и  алиман II јсен
ƒраготич (ƒрагота) - улички военачалник-хил€дник по времето на ќмуртаг
ƒрагош (ƒрогош, ƒрогун, ƒрагньо) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ƒрагшан - управител (комит) на кр. ¬оден по времето на —амуил
ƒраксин - бол€рин, ок. XIII-’≤V в.
ƒристач (ƒристър, ƒристра) - струмишки комит по времето на —имеон I
ƒромир - воевода по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
ƒронг (ƒрогон) - прабългарски вожд от ср. на VI в., през 538-539 г. заедно с Ѕулгер разбили византийски€ стратилат ёстин и нахлули в “раки€
ƒръстар - ратник от рода ≈рми по времето на  рум, син на Ќ€гул
ƒр€н ƒимо - улички военачалник по времето на ќмуртаг
ƒудек (ƒудил, ƒудул) - бол€рин от XIII-XIV в.
≈барс - ђ прабългарски военачалник, вуйчо на јтила, ок. 420-450 г.
≈встратий - бол€рин по времето на »ван јлександър
≈втим - бол€рин, богат оръжемайстор и златар по времето на  ало€н и Ѕорил
≈декон - хунски военачалник, помощник на јтила, ок. 430 - 455 г., баща на ќдоакър
≈демен - хонски военачалник, роднина на јтила, ср. на V в.
≈лдар - български бол€рин от —олунско, кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
≈лемаг - комит на кр. Ѕерат по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
≈лкей - български военачалник от ¬олжска Ѕългари€, ок. XIV-XV в.
≈лмингер - велик боил по времето на јспарух
≈лмир Ћабуц - български велможа от VI в., син на ”лцех
≈лтек (≈лте ”кел, ќелте) - бан от рода ”кил (¬окил), ок. VIII-IX в.
≈лтетралис - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
≈лтимир - владетел в  рън и ямбол, брат на √еорги I “ертер, 1298 - 1306 г.
≈льо (≈лко) - бол€рин от XIV-XV в.
≈ньо-“еофил (≈ню —амоход) - син на бол€рина “одор —амоход
≈р-тегин Ц син на савирски€ владетел јлп-»лтивар, в 682 г. е изпратен от баща си в јрмени€ като посланик
≈ремий √орун - велбъждки бол€рин по времето на —амуил
≈рмен - военачалник по времето на јскал, јлбурий (јлбури), ќркан (ёрган “елес) и  убрат
≈рми€р - боил от рода ≈рми по времето на ќмуртаг
≈скам - хонски военачалник, тъст на јтила, ср. на V в.
≈схач - сампсис от рода „акарар по времето на Ѕорис I-ћихаил и ¬ладимир-–асате
≈схач - български бол€рин във ¬олжска Ѕългари€ от ср. на X в., брат на Ѕо€н
∆едимир (∆едил) - бол€рин в ёгозападна Ѕългари€ от кр. на ’≤V в.
∆еко - воевода от кр. на XIII в.
∆ел€з - велик воевода (бол€рин) по времето на —милец и “еодор —ветослав
∆ел€з - бол€рин по времето на »ван јсен II
∆ел€н (∆елигост, ∆ельо) - бол€рин от XII-XIII в.
∆идом (∆ид€н) - бол€рин от IX-X в.
∆итей - бол€рин (феодал) по времето на »ван јлександър
«абан - български военачалник, херцог на римски€ град “ичино, старши на гарнизона, ок. 560-571 г., заедно с јймон и –одан се опитал да завоюва ёжна √али€
«авер - калу-таркан по времето на ќмуртаг
«арич («арица, Ћазарица) - воевода по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
«ахари - катепан по времето на Ѕорил
«ахарий - бол€рин по времето на »ван јлександър
«ейбер («обйер) - български владетел, син на јйдар и брат на ћохеметемин, от 844 до 864 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
«ендак Ћабуц - български велможа от ср. на VII в., син на –елмуд
«ент («енти, «енд) - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, ¬ладимир-–асате и —имеон I
«ерган - коселски бол€рин по времето на царете ѕетър I, Ѕорис II и –оман
«ергобул (÷ербула, «ергобулас) - бол€рин (велможа) по времето на Ѕорис I-ћихаил
«изаис - български предводител на "свободните сармати" (българи, сармати и скити), ср. на IV в. (¬еро€тно идентичен със «иези.)
«илгиб - савирски владетел в  авказ от нач. на VI в., по времето на ёстин ≤≤, убит е от шах  авад
«ингий («иесей) - прабългарски владетел
«иткой («итко, «иткоимир, ÷иткой) - ичургу боил по времето на ќмуртаг
«латан - бол€рин от кр. на ’≤V в.
«латан - стратор по времето на Ѕорил
«олбон - хонски военачалник от кр. на V в.
»браким (»брахим) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћохаммед, 1006Ц1025 г.
»вайло - бол€рин по времето на —милец и “еодор —ветослав
»ван - протосеваст по времето на —милец и “еодор —ветослав
»ван ўърба - бол€рин по времето на »ван јлександър
»ваниш (»ваншо) - бол€рин по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
»ванко - бол€рин, родственик на јсеневци, за кратко през 1196 г. узурпира владетелски€ престол
»ванко - бол€рин по времето на »ван —тефан и »ван јлександър
»ванко - владетел в ƒръстър (дн. —илистра), син на ƒобротич, 1386 - 1388 г.
»вац (»вацес) - връхотски воевода (вит€з) по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
»вац - челник (царски телохранител), син на —екул, кр. на XIV в.
»збул - боил от рода ”гаин по времето на  убрат
»л-вес (»л вестран абаре, кана-таркан »ли€) - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил
»лари - бол€рин по времето на —имеон I, син на —тоймир
»лек (»ллек) - български владетел, син на »шкул, от 707 до 743 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
»лиаш (»ли€) - бол€рин от VIII-IX в.
»лигер Ц савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с ѕерси€ (»ран)
»линич (»лиица) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
»л€с ялдау - български управител от ¬олжска Ѕългари€, син на „елбир, ср. на XIII в.
»мен€р Ѕилиг - велик боил по времето на “ервел, пра-пра внук на “аниш, правнук на ќркан (ёрган “елес), внук на Ѕилиг, син на  изил  убар и племенник на Ћачин
»ратаис - кавхан от гр. –анули (Ѕеглик “аш), веро€тно от тракийски произход по времето на  рум и ќмуртаг
»рнас - багаин по времето на ќмуртаг
»рхин - боил по времето на  ардам, брат на “агчи, ќкорзис и —тасич
»сай - български военачалник от кр. на ’≤V в.
»сбул - зера-таркан по времето на —имеон I, правнук на ”вир
»слан (≈сла, »слац, »слас) - хонски военачалник и дипломат от ср. на V в., син на вит€за Ћабуц и ≈ларда-»мен от рода —ебер
»смаил √алим - български управител от ¬олжска Ѕългари€, син на ћохамед јлам
»спор - бол€рин от ќвечката област, X в.
»тгин - савирски военачалник от гр. ’орасан, приближен на јлп-»лтивар, VII-VIII в.
»тцис (»ч, »тци) - бол€рин от IX в.
»хсиах (»ч, »чи) - боил по времето на Ѕорис I-ћихаил
»шбул - кавхан по времето на  рум, ќмуртаг, ћаламир и ѕреси€н, управл€вал в негови€ град  юнграт (ќхрид)
»шкан - кушански владетел от нач. на II в.
»шкул - български владетел, син на кн€з  отраг, от 673 до 707 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
»цвоклий (»цвокли€) - средецки управител (жупан), заедно с  нин и »мник нахлули в —ърби€ през 926 г.
…оан (»оан) - велик боил по времето на Ѕорис I-ћихаил
…оан »ртхитуин (»ртихитун, »ртхитюен) - кана-багатур от IX в.
…оан ’рисилий - илирийски протевон на ƒрач, тъст на —амуил
…оанес - български военачалник на византийска служба, син на ‘лавий јнастасий и брат на јнастасий, ок. 530-540 г.
…оаник  ортобана - син на —емир  ортобана, XIII в.
…ов –илко - кичевски бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
…ован (…ов) - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
…ончо - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
…ончо - воевода от XIV в.
…орги (…орго, »орги,  ърчи) - боил от нач. на IX в.
…осиф - изургу-коловър по времето на —имеон I
…осиф  лобурец - бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
 абан - български военачалник, дружинник на јлцек, кр. на VII в., отишъл с него в »тали€, но после се върнал в ћакидан
 авкан - воевода по времето на ѕетър ƒел€н
 алей ( алаш,  алимир) - бол€рин от XII в.
 алиман - бол€рин от XIV в., син на —улимин
 алош - бол€рин от XII-XIII в.
 ало€н - севастократор на —редец и областта, братовчед на цар  онстантин I јсен “их
 арнаджар ( араджан,  араджар,  аранджар,  анаджар) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на “ат ”т€к, 787Цок.805 г.
 андакс - прабългарски военачалник, вуйчо на кан √ундур, ок. 445 - 470 г.
 андих - боил по времето на ќмуртаг
 аран  ъкре - бол€рин по времето на —амуил
 арас ( ъраш,  ърч) - жупан-таркан по времето на ќмуртаг
 арач - бол€рин по времето на —имеон I, внук на жупан Ѕутаил
 арач - воевода от XIV в., брат на –атен
 асим Ѕулак - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на √алимбек, 1307Ц1323 г.
 ацел - боил по времето на ¬ладимир-–асате и —имеон I
 еан - управител на област в дн. ¬ойводина, кр. на VIII - нач. на IX в.
 елди - боил по времето на ќмуртаг
 лимент - бол€рин по времето на Ѕорил и »ван јсен II
 лимент ѕрибой - воевода на „ервен по времето на —амуил
 лономер - бол€рин от XIII-XIV в.
 нин - военачалник, заедно с »цвоклий и »мник нахлули в —ърби€ през 926 г.
 обхай - обозен началник по времето на —имеон I
 оверх - боил по времето на ќмуртаг
 олън ( олин) - български управител (везир) във ¬олжска Ѕългари€, син на јхад ћосха, XI-XII в.
 оман ( уман) - воевода по времето на »вайло
 ондил ( ондослав) - бол€рин от XIII-XIV в.
 ондоке - боил от рода ≈рми, IX в.
 онстантин - презвитер по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
 онстантин - севастократор по времето на »ванко и √еорги “ертер
 онстантин - воевода от кр. на XIV в.
 онстантин - бол€рин по времето на »ван јлександър
 онстантин - боил, син на ¬оилас, през 791 г. станал патриций в  онстантинопол
 онстантин-ѕетър III Ѕодин - въст. предводител, син на зетски€ жупан, впосл. крал ћихаил, XI в.
 ордил - военачалник (воевода, стратег), от македонски или прабългарски произход по времето на  рум, ќмуртаг, ћаламир и ѕреси€н
 орет ( орета) - бол€рин от ќхридски€ край, кр. на X в.
 оркут - боил по времето на јспарух, загинал в бой със слав€ните
 орсис - жупан-таркан от рода ÷акарар по времето на  ормисош
 орун ( орой,  орош) - бол€рин от XI-XII в.
 осар - бол€рин от X-XI в.
 осин ( осил,  осай) - бол€рин от X-XI в.
 остадин - бол€рин по времето на —милец
 остадин - бол€рин по времето на »ван јлександър, син на протоспатора —имеон
 остадин - воевода по времето на Ѕорил
 острош ( остадин) - син на —трезимир
 отис - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
 отокий ( остокий,  урт) - бол€рин от тракийски произход по времето на Ѕорис I-ћихаил, управител на областта  утмичевица
 отоко - бол€рин от ќвечката област, X в.
 отокус - боил, областен управител по времето на ќмуртаг
 отраг - български курсибай-оглутаркан във ¬олжска Ѕългари€ от ср. на X в.
 отраг ( одрак) - български владетел (кн€з), син на  убрат, от 667 до 673 г. управл€ва създадената от него ¬олжска Ѕългари€
 ошимир - бол€рин от XIV в.
 рагуй - воевода по времето на —амуил
 раймер - бол€рин от XIII-XIV в.
 ракрас ( ракра) - воевода по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав, отбран€ва ѕерник
 руной ( рон) - бол€рин по времето на —имеон I, негов роднина
 рюмих - военачалник по времето на  убрат
 уар ( ий,  у€р) - български кн€з, син на Ўамбат и брат на ўчек и ’орив
 умън “аниш ( уман “аниш) - бол€рин от IX-X в., син на √абдул  арамат и брат на ƒауд и ’алиб Ѕатир, баща на ћикаил и јудан
 упен - бол€рин (хил€дник) по времето на —амуил
 уперг - бол€рин от »зточна “раки€, ср. на IX в., христи€нски водач, убит при гонени€та срещу христи€ните
 урдан - боил по времето на  убрат
 урдбат - багаин по времето на ќмуртаг
 уридах - акацирски владетел от рода јгачир по времето на јтила
 урт - прилепски воевода по времето на —амуил
 урт - копан по времето на —имеон I, брат на ”нуорах
 урт - бол€рин от ќвечката област, X в.
 уртан ( уртеш,  уртел) - бол€рин от XIII-XIV в.
 уртекс - кастрофилакс по времето на Ѕорил
 утилзис Ц савирски военачалник, учавствал в 555 г. като византийски съюзник във войната с ѕерси€ (»ран)
 утригур - прабългарски вожд, брат на ”тигур, ок. II в.
 уштан-Ѕаксан - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, син на “архан и по-малък брат на Ѕанджар (Ѕанджа)
 ънчо - воевода, кастрофилакс по времето на »вайло
Ћаборц (Ћоборчи, Ћоборец, Ћоборц) - управител на дн. «акарпатска ”крайна - ср. на IX в., убит от маджарите
Ћабуц - слав€нски вит€з от IV-V век, чийто предци още през 298 г. били преселени от византийски€т император  онстантин ¬елики в —трумската област
Ћадомир Ћабуц - български велможа от кр. на IX в., син на Ўотър
Ћазар  ъп - скопски комит по време на —амуил
Ћайош јеус (је-јйош јеус, Ћайуш јеуц) - боил от  репча, ок. VIII-IX в.
Ћалуш (Ћалун, Ћало) - бол€рин от XIV-XV в.
Ћамир (Ћамер) - воевода от кр. на XIV - нач. на XV в.
Ћачин - български владетел от ¬олжска Ѕългари€, син на јйдар, 855-882 г.
Ћевой (Ћево) - бол€рин от ќвечката област, IX в.
Ћевотин (Ћевота) - бол€рин от ќвечката област, IX в.
Ћеон - стратег от македонски произход, от рода √имост (√омост) по времето на  рум, ќмуртаг, ћаламир и ѕреси€н, помощник на  ордил и ÷анц
Ћибен - бол€рин по времето на √еорги I “ертер и —милец
Ћитовой - военачалник (челник) от ƒевол, 1040-1041 г., назначен за комендант на ƒиметриада
Ћолуш (Ћолош, Ћолю) - бол€рин от X-XI в.
Ћюбомир - бол€рин от слав€нски произход, ср. на IX в., христи€нски водач, убит при гонени€та срещу христи€ните
ћаврон Ѕес (Ѕесон) - тракийски (бески) военачалник от нач. на VIII в., през 704 г. разбил  ентинаризийската и —иагрийската кули при ’ерсон, но дошли хазарите
ћавър (ћавър ћладши, ћаурикий) - патриций от VIII в., син на ћауро
ћагнус (‘лавий јнастасий ѕавел ѕроб ћошиан ѕроб ћагн) - български военачалник на византийска служба, син на ‘лавий ћошиан, през 518 г. е консул
ћаготин - бол€рин по времето на —имеон I, негов роднина
ћадь€р (ћад€р) - хунски (мад€рски) вожд, брат на ’унор, оженил се за дъщер€та на кн€з Ѕелар (или на кн€з ƒуло), ок. 380-445 г.
ћакош (ћако) - бол€рин от XIV в.
ћалай (ћала) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јлмуш, 912-944 г.
ћаламер (ћаломер, ћаламир) - сетин багаин по времето на —имеон I, син на ¬ойсил
ћаломан - бол€рин от IX-X в.
ћамай (ћама, ћамач, ћамъш) - хонски военачалник от царски род, ср. на V в.
ћамед - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћансур, 1531Ц1535 г., 1546 и 1551г., от 1535 (1542) до 1552г. управл€ва почти само ечке-казански€ клон
ћамил (ћамиль) - бол€рин от XI-XII в., син на ƒжилан
ћанасий - морав€нин, жупан по времето на —имеон I
ћанол - бол€рин (управител) по времето на —милец и “еодор-—ветослав
ћанол (ћано) - воевода от XIII-XIV в., преселил се с много българи в ћала јзи€
ћансур - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕураш Ѕарадж, 1521Ц1524 г., от 1508 до 1531 (1542) г. управл€ва само ечке-казански€ клон
ћануил »вац - воевода, син на »вац, ср. на XI в.
ћануш - велик бол€рин от ƒоростол, ср. на X в.
ћаркар ћакидан (веро€тно „ерноризец ’рабър) - бол€рин по времето на √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав, син на Ѕагил, пътувал до ¬олжска Ѕългари€ с дипломатическа миси€
ћарко - бол€рин по времето на —имеон I и ѕетър I
ћарко - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
ћарко - крал на сръбско-българското ѕрилепско кралство, обхващащо гол€ма част от ћакедони€, син на ¬ълкашин, внук на ћърн€н, племенник на ”глеш и брат на јндрей, ƒимитър и »ваниш
ћармаис - копан (бори-таркан) по времето на Ѕорис I-ћихаил, ¬ладимир-–асате и —имеон I
ћармайс - бори-таркан по времето на ќмуртаг
ћартин - велик боил по времето на Ѕорис I-ћихаил
ћартин - бол€рин по времето на “еодор-—ветослав
ћасгут - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћохаммед, 1004Ц1006 г.
ћатей - бол€рин (протостратор) по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ћатеич (ћатей, ћатеица) - бол€рин по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
ћауро (ћавър) - кавхан на кан  убер, кр. на VII в., назначен от византийски€ император за консул, през 686 г. се опитал да превземе —олун
ћезен (ћезил) - боил от VII-VIII в.
ћенморут (ћенуморт) - управител от рода ≈сегер на кр. Ѕихор, внук на ћорут, X в.
ћетекс - прабългарски вожд в ѕанони€, ок. 7 - 24 г.
ћетоди - изургу-коловър по времето на —имеон I
ћикаил - бол€рин от IX-X в., син на  уман “аниш и брат на јудан
ћикаил (ћикола) - бол€рин от ср. на X в., син на ћогер
ћикаил ялкау Ѕалтавар - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јлмуш и брат на јрбат, √азан и ћалай и баща на ћохаммед, 930Ц943 г.
ћиладин ”рка - бол€рин по времето на —амуил
ћилуш (ћилко) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ћиник (»мник) - кавхан по времето на —имеон I
ћинко (ћинчо, ћинкул) - бол€рин от ср. на XIV в., брат на —тоимир
ћир √ази - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ќт€к, 1225Ц1229 г.
ћир ћахмуд - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на  асим Ѕулак, 1340Ц1359 г.
ћирослав - воевода от кр. на XIV в.
ћирослав - улички военачалник, жупан по времето на ќмуртаг
ћирчо - бол€рин от кр. на XI в.
ћихаил - багатур, син на —ондоке и брат на ¬елегнев, X в.
ћихаил - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
ћихаил - видински владетел (деспот), 1324 - 1329 г.
ћихаил - велик примикюр по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
ћихаил - деспот по времето на »ван јсен II
ћихаил - бол€рин (прахтор), ок. 1170-1182 г.
ћихаил - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
ћихаил Ѕългарин - български бол€рин на византийска служба, XI в.
ћихаил ¬оин - български дружинник от ѕотука на византийска служба, по времето на Ѕорис I-ћихаил
ћихаил  укул - бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
ћихалек (ћихалич) - бол€рин по времето на —имеон I
ћицалин (ћицан) - бол€рин от XIII-XIV в.
ћладен - бол€рин от «агора, ок. XIV в., син на ƒраган
ћладен Ѕабчор - бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
ћогер - бол€рин от X в., син на ”ран
ћогош - бол€рин от кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
ћоисей –илка - бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
ћоймир (ћоймер) - воевода (бол€рин) по времето на »ван јсен II
ћокрос - бол€рин от IX в., негов потомък е —амуил
ћокрус - български цар, 679 - 681 г. ѕредводител на прабългарското преселение в ћизи€, паднал убит във византо-българската война с  онстантин IV.
ћомкул - бол€рин от XIII-XIV в.
ћомчил - воевода, кастрофилакс по времето на »вайло
ћомчил - чобанин, роден ок. 1530 г. в —редните –одопи, син на ƒраган
ћомчил - воевода по времето на »ван јлександър, според н€кои син на ¬ордун
ћорут (ћороут) - управител от рода ≈сегер на кр. Ѕихор, IX в.
ћоско (ћойсей) - бдински бол€рин от кр. на XIII - нач. на XIV в.
ћостич - ичургу-боил от тракийски произход по времето на —имеон I и ѕетър I
ћохаммед јлам - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на “ухчи »смаил, 1293Ц1307 г.
ћохаммед ибн ялкау - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћикаил-ялкау, 943Ц976 г.
ћохеметемин - български владетел, син на јйдар и брат на «ейбер, от 864 до 877 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
ћугел (ћуагерис, Ѕорис ћугел, Ѕоримог) - прабългарски владетел след 530 г., брат на √род, ок. 539 - 545 г.
ћукапорис - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
ћукатралис - тракийски военен-бургарий от емп. ѕизос (при с. „акарлар, „ирпанско), нач. на III в., той бил освободен от задължението да охран€ва бургарите
ћулох - чувашки владетел
ћундо (–еан) - български владетел на »лири€, спасил короната и живота на византийски€ император ёстиниан I през 532 г., загива със сина си Ѕолгар по време на "»талийски€ поход" на ¬елизарий срещу готите
ћусокий - жупан таркан по времето на —имеон I
ћърз€н (ћързан) - бол€рин от XI-XII в.
Ќако - бол€рин от XIV в.
Ќануш (Ќанчо, Ќаниш, Ќанай) - бол€рин от XIII-XIV в.
Ќаум “атул - обителски бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
Ќаум „еган - костурски велик бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
Ќебул (Ќевул) - български управител на тема ќпсикон в јнатоли€, назначен от ёстини€н ≤≤ в 688 г.
Ќегюн - бол€рин от нач. на X в.
Ќедомир (Ќедомер) - бол€рин от XIII-XIV в.
Ќед€лко - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
Ќелаи (Ќелай, Ќелхай) - бол€рин от ќвечката област, X в.
Ќестонг - сремски бол€рин по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав, брат на —ермон
Ќестор - жупан таркан по времето на —имеон I
Ќесторич (ƒавид Ќесторица) - бол€рин по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
Ќикитич (Ќикита) √ургут - преславски бол€рин по времето на ѕетър I, Ѕорис II, –оман и —амуил
Ќикитич (Ќикита)  урт - бол€рин от ќвечката област, IX в.
Ќикодим —урсубул (—урсувул) - бол€рин по времето на —имеон I
Ќиколай ’рисилий (Ќикола Ѕългарина) - бол€рин, син на …оан ’рисилий и брат на “еодор, X-XI в.
Ќиколич (Ќикола) - български управител на ѕризренската област на сръбска служба, ср. на XIV в.
Ќиколич (Ќикола) ∆арен - охридски бол€рин по времето на —амуил
Ќиколич (Ќикола) Ћитовой - бол€рин по времето на  алиман I јсен, ћихаил II јсен и  алиман II јсен
Ќиколич (Ќикола) ћито - протосеваст на българите и управител на ћосинопол, кр. на XIII в.
Ќиколич (Ќикола) (Ўишман) ћокри - управител (комит) на ёгозападна Ѕългари€ по времето на цар ѕетър I
Ќиколич (Ќикола) “ича - варненски кефали€ по времето на »ван јлександър и »ван Ўишман
Ќиколиш (Ќиколица) - бол€рин (логотет) по времето на  ало€н и Ѕорил
Ќикулич (Ќикулица, Ќиколица) - управител на градовете Ћариса и —ерви€ по времето на —амуил
Ќикулич (Ќиколица ћладши) - воевода, син на Ќикулич, нач. на XI в.
Ќикулич (Ќикулица) ƒелфина - лариски въст. предводител на българите и власите в “еслаи€, 1066 г.
Ќ€гувит Ћабуц - български велможа от кр. на V в., син на »слан
Ќ€гул - юк-багаин от рода ≈рми по времето на  ардам и  рум
Ќ€гул-“ромпе - кавхан по времето на —амуил
ќгн€н - севаст, кефали€ на Ѕоженишката твърдина по времето на »ван Ўишман
ќгн€н - воевода от кр. на XIV в.
ќдолган (”лдах, ќлдоганд) - хонски военачалник, участва в арми€та на византийски€ пълководец ¬елизарий, ср. на VI в.
ќйбарс (ќйварши) - хонски военачалник, чичо на јтила, V в. (¬еро€тно е различен от ≈барс.)
ќкорзис - боил, веро€тно от тракийски произход по времето на  ардам, брат на »рхин, “агчи и —тасич
ќкорс - багатур-боил от рода „акарар по времето на јспарух
ќкорсис (ќкорш,  орсис, ќкорс) - копан, управител на ¬ичина от рода „акарар по времето на ќмуртаг
ќксич (ќкс, ќш) - бол€рин от IX в.
ќксон - боил-таркан от рода ”гаин по времето на  ормисош
ќлеш (ќл€н) - бол€рин от XIII-XIV в.
ќлцек - сетин-багаин, командир на конницата по времето на —имеон I
ќндуракс - жупан таркан по времето на —имеон I
ќнегавон (Ќегавон) - зера-таркан от рода  убиар по времето на ќмуртаг
ќнегезий - хонски военачалник, помощник на јтила и брат на —котар, ок. 430 - 455 г.
ќнегуш - велик боил от рода ”гаин по времето на  убрат
ќнорик - сетин багаин по времето на —имеон I
ќрдан –акита - велик бол€рин от ѕрилеп по времето на —амуил
ќрест - прабългарски военачалник, помощник на јтила (ок. 430 - 455 г.).
ќрзат - юк-боил по времето на ќмуртаг
ќрот - кн€з ¬анандски, владетел на българите в јрмени€, ср. на IV в.
ќрх€н - боил от рода ≈рмиар по времето на јспарух
ќславнас (—лавнас, ќслан) - багатур-багаин по времето на  рум и ќмуртаг, сестреник на ќкорсис
ќслан - боил от рода ≈рми (≈рагар) по времето на јспарух
ќстромир - бол€рин от X-XI в.
ќстрос (ќстро богоин, ќстрис) - багаин от IX в.
ќт€к (”луг-ћохаммед ќт€к ƒжанги) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на Ўамгун, 1164Ц1178 г.
ќхсий (–ати ќхсийевок) - бол€рин от IX в.
ќхсин - зера-таркан от рода  юригир по времето на јспарух
ќхсун (ќхшин) - жупан таркан от рода  юригир по времето на ќмуртаг
ќхсун - ичургу-боил по времето на Ѕорис I-ћихаил и —имеон I
ѕавел - властел по времето на Ѕорил
ѕавел (ѕавлин) - жупан, управител на кр. —борище по времето на —имеон I
ѕавел Ќовак - призренски войвода по времето на ѕетър I, Ѕорис II, –оман и —амуил
ѕаган - бол€рин по времето на √еорги “ертер I, кр. на XIII в.
ѕаймир - бол€рин от XIV-XV в.
ѕакин - колобър по времето на ќмуртаг
ѕандазий - логотет по времето на »ван јлександър
ѕантелей - бол€рин по времето на  ало€н и Ѕорил
ѕанчо - бол€рин (протосеваст) по времето на ћихаил III Ўишман и »ван јлександър
ѕанчо - севаст по времето на »ван јсен II
ѕасхач (ѕацан, ѕацун, ѕацик, ѕаскай) - бол€рин от X в.
ѕачоман (ѕачаман) - бол€рин от XIV-XV в.
ѕекюр - бол€рин от кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
ѕеримир - пирински бол€рин (управител) от XIII в.
ѕеринах (ѕерина) - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, посещава манастира "—в. ѕетър" в «алцбург
ѕерничо - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, посещава манастира "—в. ѕетър" в «алцбург
ѕетко ћосков - управител от ћилчина лъка, син на ћоско, XIV в.
ѕетро ћомчар - улички военачалник по времето на ќмуртаг
ѕетрун - сетин-багаин по времето на —имеон I
ѕетър - бол€рин (воевода), син на ¬ладислав, XIV в.
ѕетър - бол€рин от нач. на X в.
ѕетър - бол€рин (прахтор) по времето на »ван јлександър
ѕетър (ѕетрус) - кавхан по времето на Ѕорис I-ћихаил, ¬ладимир-–асате и —имеон I
ѕетър Ѕългарина - български велможа на византийска служба, при€тел на ¬асилий I, участвал в заговорите срещу кесар ¬арда и ћихаил III, ок. 860-870 г.
ѕетър  ош - бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
ѕетър —лав - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ѕетър „урило - охридски управител по времето на –оман и —амуил
ѕигон - бол€рин по времето на —имеон I
ѕирил (ѕир€н) - бол€рин от XIV-XV в.
ѕиримир - бол€рин от XI в.
ѕирогаст - улички военачалник по времето на  ардам и  рум
ѕисар «ахари - бол€рин от ќвечката област, IX в.
ѕисар —ончонке (—ончонка) - бол€рин от ќвечката област, IX в.
ѕисот (ѕисота, ѕисай) - бол€рин от IX-X в., имал собствен печат
ѕленимир - бол€рин от X в.
ѕокиз (ѕоказ) - бол€рин от IX в.
ѕотръц - воевода от XIV в.
ѕребънд - рунхински управител (архонт) по времето на јспарух
ѕребънд - улички първенец от приднестровските родове по времето на ќмуртаг
ѕремор - бол€рин (челник) по времето на —амуил
ѕрестизисун (ѕреси€н, „ишюн, «исунас) - сампсис по времето на Ѕорис I-ћихаил
ѕрибой (ѕрибо) - протосеваст на —копската област по времето на »ван јсен II
ѕрибой Ћабуц - български велможа от кр. на VIII в., син на √лонимир
ѕри€зд - протокелиот по времето на »ван јлександър
ѕри€зд - велик бол€рин по времето на »ван јсен II
ѕродан - стратор по времето на Ѕорил
ѕродан - протокелиот по времето на »ван јлександър
ѕродан  ападока - созополски кефали€ по времето на »ван јлександър
ѕрою - бол€рин по времето на —милец и “еодор-—ветослав
ѕс€р (ѕсер, ѕс€ру) - бол€рин от ѕлиска, IX в.
ѕузан (ѕуган) - багатур по времето на јспарух
ѕулех - чувашки владетел
ѕумир (ѕумер) - бол€рин от нач. на X в.
ѕурин (ѕирин) - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил, посещава манастира "—в. ѕетър" в «алцбург
ѕърван - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
ѕърван - бол€рин по времето на »ван јлександър, »ван Ўишман и »ван —рацимир
–ад - слав€нски жупан по времето на јспарух
–адан - воевода от ¬ратица, кр. на XIV в.
–адик —енкон (–адич) - бол€рин, син на —енко, XV в.
–адил - добровишки кн€з по времето на јспарух, ок. 660-685 г.
–адин - багаин по времето на ќмуртаг
–адислав - бори-таркан по времето на Ѕорис I-ћихаил и —имеон I
–адко - воевода по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
–адобил - скопски управител по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
–адоил - воевода по времето на —милец и “еодор-—ветослав, племенник на ’ранислав
–адой √авра - горишки воевода, внук на Ѕогой √авра, X-XI в.
–адоман (–адман) - бол€рин от XIV-XV в.
–адомир - велик бол€рин от XIII в., сродник на Ѕорил
–адомир - улички военачалник по времето на ќмуртаг, ћаламир и ѕреси€н, братов внук на ƒобрента
–адослав - воевода от кр. на XIV в.
–адослав - брат на деспот —рацимир, кр. на XIII - нач. на XIV в.
–адослав - брат на скопските бол€ри јсен и ¬ладимир, ’≤V в.
–адослав - севаст от ср. на XIII в.
–адослав - улички военачалник по времето на ќмуртаг, братовчед на √остимир и „ерньо
–адохен (–адохне) - български командир в Ѕанатска Ѕългари€, нач. на XV в.
–адул - багатур багаин по времето на —имеон I
–адул - бол€рин от ƒоростол, кр. на X в.
–адул - протостратор по времето на  ало€н и Ѕорил
–айко - племенник на ћомчил, XIV в.
–айко —амоход - хайдутин от  аменград (ѕанагюрище), ок. 1860-1876 г., потомък на Enxo-Teofil (≈ню —амоход)
–аксин - протовестиар по времето на »ван —тефан и »ван јлександър
–але - воевода по времето на »ван јлександър и »ван Ўишман
–алик (–альо) - според н€кои син на воеводата ћомчил!?
–амун - херцог от български произход, жив€л северно от ƒунав, веро€тно в  арпатите (от зем€та на православните), ок. XI-XII в.
–ан€р (–ан€рий)Ц утигурски вожд, чийто отр€д е съюзен на готски€ крал “еодорих в 555 г. при войната му с ¬изанти€
–атен - воевода от XIV в., брат на  арач
–атен - бдински севаст по времето на Ѕорил
–атен - сетин-багаин по времето на —имеон I
–афаил - бол€рин, владетел на крепостта  расен (ѕанагюрище), ок. 1370-1394 г., загинал в битка срещу турците
–ахин (–ахо, –ахан) - търновски бол€рин, владетел на крепостта –€ховец (√орна ќр€ховица), кр. на XII в.
–екирад - катепан по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
–елмуд Ћабуц - български велможа от VI-VII в., син на ¬оевинк
–ечирад - слав€нски кн€з, син на —елимир. “ой станал съюзник на българите, което не се понравило на ёстин и ёстиниан. ”бит е в дуел от братовчед си ёстиниан ок. 502 г.
–е€н - син на —трезимир, XI в.
–иштау - български управител на ¬олжска Ѕългари€ в Ѕатавил, според една хипотеза той е изб€гал при хазарите след 893 г. и е син на ¬ладимир-–асате
–одан Ц лангобардски аристократ от български произход, заедно със сънародниците си «абан и јймон в VI в. опустошили областта ѕрованс
–оконой - хонски военачалник от ср. на V в.
–оман - скопски кастрофилакс по времето на —амуил
–остислав - бол€рин от кр. на XIV в.
–ушимир - велик логотет по времето на —милец и “еодор-—ветослав
—абиниан (—ъбин) ¬елики - български военачалник на византийска служба, управител на »лири€ от 479 до 481 г.
—абир - български военачалник (курсибай) от ¬олжска Ѕългари€, ок. 1020 - 1050 г., убил кн€з ћъстислав през 1035 г.
—абириус (—абир- убар) - прабългарски вожд, брат на Ѕулгариос и ’азгариос, заема прикаспийските степи - ок. 580 - 600 г.
—авдик - бол€рин от XIV в.
—авер - бори-таркан по времето на  убрат, Ѕатбай и јспарух
—авин - бол€рин от рода  юригир по времето на  ормисош
—аклаич (—аклаих) - български владетел от ¬олжска Ѕългари€, произхожда от сакалибски€ род звездобройци јстабран, ок. X в.
—алан (—елан, «алан) - жупан на област в дн. ¬ойводина, внук на  еан и чичо на —имеон I, кр. на IX в. - нач. на X в.
—алиман - бол€рин от IX в., трима брат€ българи от рода —алима - ќхрид са основатели на «ографски€ български манастир в јтон през IX-ти век
—аман - бол€рин от кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
—амоход - бол€рин (кавхан) по времето на –оман и —амуил
—амсон ѕуле - бол€рин по времето на —амуил
—амуил - брат на деспот —рацимир, кр. на XIII - нач. на XIV в.
—анокес (—аноке, —анеке) - хонски военачалник, служил в римски€ флот, загива през 427 г. в јфрика
—антеп - боил по времето на ќмуртаг
—ацах (—аца) - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
—ветополк —трелата - улички военачалник по времето на ќмуртаг
—ветослав - улички кн€з, по времето на  рум
—ветослав (—ветосвал) - бол€рин по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
—евир (—евер) - багатур багаин по времето на —имеон I
—екул - челник (царски телохранител) по времето на »ван Ўишман
—екул  ъш - бол€рин по времето на Ѕорис I-ћихаил
—екул „екор - велик бол€рин от ќвеч по времето на —амуил
—елимир - севаст по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
—елимир - слав€нски кн€з от V в., съпруг на Ћада, сестрата на »сток и баща на –ечирад
—емир - северански кн€з по времето на Ѕорис I-ћихаил, ок. 850-885 г.
—емир - бол€рин (побирчи€) по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
—емир - воевода от XIV в.
—емир  ортобана - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
—енин (—енеслав) - бол€рин от XIII-XIV в.
—енко (—енкон) - бол€рин от нач. на XV в., син на ћладен
—еньо - бол€рин от XIII в.
—ергей - бол€рин (севаст) по времето на »ван јсен II
—ергий - коместабул по времето на јсен, “еодор-ѕетър,  ало€н и Ѕорил
—ердан - бол€рин от XIII в.
—ермон - воевода, кастрофилакс на —рем, X-XI в.
—еслав - бол€рин от XIV в.
—етит - багаин от тракийски произход по времето на ќмуртаг
—ивар - ичургу-боил от рода ”гаин по времето на јспарух
—ивин (—ибин) - велик жупан от рода  убиар по времето на ќмуртаг
—игизан - български бол€рин, пратеник на V≤≤≤ ¬селенски събор (869-870 г.)
—иман (—имин) - бол€рин от IX-X в.
—имеон - протоспатор по времето на ћихаил III Ўишман
—имеон - калутаркан (сампсис), зет на цар —имеон I, участвал в българска миси€ в ÷ариград през 927 г.
—имеон »лица - воевода и кастрофилакс на ѕреслав, царски наместник, нач. на XI в., син на Ѕорис »лица
—имо - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
—инай (—инадин) - боил от VII-VIII в.
—инион (—иний) - кутригурски вожд, ок. 540 - 541 г.
—исой (—исо, —изоил, —есо) - бол€рин от VIII-IX в.
—клавин - областен управител (жупан) по времето на јспарух
—котар (—кот, —кота) - хонски военачалник, брат на ќнегезий, ср. на V в.
—лав - воевода по времето на »ван јлександър
—лав Ѕагаин - багаин, верен човек на боила ≈рми€р, по времето на ќмуртаг
—лав ѕробод - велбъждки бол€рин по времето на —амуил
—лавомир (—лавомер) - бол€рин от кр. на XIV - нач. на XV в.
—лавун - северански кн€з от ср. на VIII в., отвлечен в ÷ариград и убит от византийците
—лав€н - воевода (бол€рин) по времето на  ало€н
—ломер - бол€рин от XI в.
—мол€к - новечки копан по времето на —имеон I, син на »хсиах
—мул - жупан таркан по времето на —имеон I
—обул (—обин, —обош) - бол€рин от XIV-XV в.
—ондок (—ондоке, —ундик, Ќесундик) - багатур по времето на Ѕорис I-ћихаил, син на …оан »ртхитуин и баща на ћихаил и ¬елегнев
—онмир (—онмер) - бол€рин от XII-XIII в.
—отир - внук на ƒраган, кр. на XV в.
—пиридон Ћешък - велик бол€рин от „ервен по времето на —амуил
—рацимир (деспот —рацимир) - според н€кои правнук на —трез, брат на ƒимитър, –адослав и —амуил
—тазис - боил по времето на Ѕорис I-ћихаил
—тамат (—тамо) - воевода от кр. на XIII в.
—тамен - воевода от кр. на XIV в. - нач. на XV в., син на ѕетко ћосков и брат на кара-бан —таной
—тан (—танимир) - воевода, управител на ќвеч по времето на »вайло, след това управител на «елениград
—танимир - син на –але, кр. на XIV в.
—танимир  ортобана - син на —емир  ортобана
 

—таной - бол€рин (властел) по времето на  ало€н и Ѕорил
—таной - протоспатарий по времето на »ван јсен II
—таной - кара-бан от кр. на XIV в. - нач. на XV в., син на ѕетко ћосков и брат на —тамен воевода
—танул - изургу-коловър по времето на —имеон I
—тапанос (—тепанос) - савирски аристократ христи€нин от рода —евордик, жител на гавара ”тик до гр. ’алхал, мъченически загинал в името на в€рата в 608 г.
—тасич (—тазис, —таси, —ис) - самъчий по времето на  ардам и  рум, брат на »рхин, ќкорзис и “агчи
—тевун (—тефан) - бол€рин по времето на —имеон I
—тефан - бол€рин от ср. на XIII в.
—тефан - бол€рин (стотник) от кр. на XIV в.
—тефан ƒевац - управител на кр. ѕросек по времето на ѕетър I и Ѕорис II
—тефан ’рельо ƒраговол - властел от български произход на сръбска служба, ок.1320-1342 г.
—тиракс (ўерак, ўурак) - хонски вожд, веро€тно от оногурски произход, нач. на VI в., воювал срещу царица Ѕоарикс
—тоимер - бол€рин от X в.
—тоимир - бол€рин от ср. на XIV в., брат на ћинкул
—тоймир - бол€рин, комит на кр. ѕодвес по времето на Ѕорис I-ћихаил
—трат - бол€рин (челник) по времето на  ало€н
—трахил - бол€рин (воевода) по времето на —милец и “еодор-—ветослав
—трахота - воевода от XIV в.
—трашимир - търновски бол€рин по времето на √еорги I “ертер, —милец и “еодор-—ветослав
—трез (деспот —трез, —трезимир) - владетел в ѕросек, брат на Ѕорил и син на “атимир, 1207 - 1214 г.
—трезимир - трънски войвода по времето на —амуил, √аврил-–адомир и »ван ¬ладислав
—трезомир - бол€рин по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
—троимер - бол€рин от XI в.
—троимир - улички първенец, жупан по времето на ќмуртаг
—трумен - бол€рин от ƒоростол, ср. на X в.
—улабий (—улаби, —улай, —улаб) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕат “имер, 700-727 г.
—улимер (—улимир) - бол€рин от XIII в.
—улимин - бол€рин от нач. на XIV в., баща на  алиман
—уникс - хонски военачалник, савир, приел христи€нството, името е съобщено от ѕсевдо-«ахарий, ср. на VI в.
—урдикас (—урдик, —урдика) - бол€рин от ќвечката област, IX в.
—урсубул - боил (хил€дник) по времето на ќмуртаг
“агчи - боил по времето на  ардам, брат на »рхин, ќкорзис и —тасич
“агчи - бол€рин от ќвечката област, X в.
“акуш (“акин, “акул) - бол€рин от XIV в.
“алиб ћумин - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на √азан, 976Ц981 г.
“ангиз - прабългарски владетел
“анчек - челник по времето на —имеон I
“арасий - ипат и канас на куберийците, кр. на VII - нач. на VIII в.
“арах (“арак, “аррах) - савирски (хунски) военачалник от нач. на VI в., офицер на ¬италиан, убит през 515 г.
“аридин - комит от тракийски произход на Ѕренгалнишката област по времето на Ѕорис I-ћихаил и —имеон I
“архан - велик боил от IX в., син на Ѕир-≈гет от неговата византийска жена, баща на Ѕанджар и  уштан-Ѕаксан
“ат ”гек (“утунд, “удун, јбрахам) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, по-късно (796-825г.) на ’уни€ (в ѕанони€), син на јй€р и брат на “ат ”т€к, 787 г.
“ат ”т€к - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јй€р и брат на “ат ”гек, 760-787 г.
“атимир - бол€рин по времето на јсен и “еодор-ѕетър, веро€тно потомък на  остадин ( острош)
“атрах (“атра) - прабългарски вожд
“атул (“атулин, “атун) - боил от VII-VIII в.
“атул ƒимаксеан - български военачалник в јрмени€, ср. на V в.
“атул ¬анандаци - кн€з на българите в јрмени€, ср. на V в., командва III-ти полк от арми€та на непримиримите, начело на ко€то бил ¬ардан ћамикон€н
“атуш - боил от VII-VIII в.
“ахтун - боил от рода ≈рми, IX в.
“егомир - бол€рин от кр. на XIV в.
“екуш (“екомир, “екоман, “екшан) - бол€рин от XIV-XV в.
“елиш (“елиеш) - бол€рин от по времето на  ормисош
“емелко - воевода по времето на »ван јсен II
“еодор - оглу-таркан по времето на Ѕорис I-ћихаил
“еодор - бол€рин по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир, XIV в.
“еодор ’рисилий - бол€рин, син на …оан ’рисилий и брат на Ќиколай ’рисилий, X-XI в.
“еодоси - жупан-таркан по времето на Ѕорис I-ћихаил, ¬ладимир-–асате и —имеон I
“еримир (“еример) - боил от VIII в.
“ертимер (“ертимир, “ертер, “ертемер) - бол€рин с тракийски произход от IX-X в., родоначалник на династи€та “ертероба
“ер€й (“еримир) - бол€рин от X-XI в.
“еши - боил-жупан в дн. ”нгари€ от VIII-IX в.
“ешимер - бол€рин от XIII-XIV в.
“игез (“ики) - прабългарски владетел. Ќегова съпруга била ’ино€.
“имар ћумин Ѕаджанак - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ћохаммед, 981Ц1004 г.
“имер - бол€рин от XIII-XIV в.
“имотей - челник (бол€рин) по времето на –оман и —амуил
“ихан (“ихота) - бол€рин в ћакедони€ от XIII в.
“ихомир - воин, през 1040 г., по време на въстанието на ѕетър II ƒел€н той е провъзгласен за цар, но е убит с камъни
“ихомир - бол€рин (стотник) по времето на »ван јлександър
“ихтил (“утхум, “утум, “етем) - бол€рин от X в.
“ичомир - бол€рин от XIII-XIV в.
“овеп - боил по времето на јспарух
“овирем - юк-боил от рода ≈рмиар по времето на ќмуртаг
“одор - воевода (стратор) по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
“одор - бол€рин, брат на Ѕалик, XIV в.
“одор —амоход - бол€рин по времето на ћихаил III Ўишман, »ван —тефан и »ван јлександър
“окту - велик боил по времето на Ѕорис I-ћихаил, баща на копана »рник
“олин (“олимир, “олуш) - бол€рин от IX-X в.
“омир - бол€рин от XI-XII в.
“омислав - сетин багаин по времето на —имеон I
“оркун - бири-багаин по времето на ќмуртаг
“орош (“орошан, “орил) - бол€рин от XIV в.
“отомир (“отимер, “омер) - бол€рин от кр. на XIV в.
“оупан (“оупай, √еорги) - бол€рин (жупан) от с. ѕолутес, в ќвечката област, IX в.
“ох (“охен) - български военачалник в јрмени€, веро€тно син на ¬ананд и брат на јлцек, кр. на I в.
“охтас - багаин по времето на  рум и ќмуртаг
“оцил (“очил) - бол€рин от XIII в.
“равъл - водач на бунта на павлик€ните в ѕловдивско срещу византииците, 1084-1086 г.
“ребич - бол€рин от XIII-XIV в., на негово име е кръстено село, сега най-северен квартал на —офи€
“рошан - воевода от XIV в.
“рошан - браничевски бол€рин по времето на Ѕорил и »ван јсен II
“ро€н - български бол€рин, син на ¬елислав
“ръсомир - бол€рин от XIV в.
“угомер - бол€рин от XIII-XIV в.
“удор —игриц (“одор —игрич, “еодор —игрица) - кавхан по времето на —имеон I
“ук (“ок, “окон) - ичургу боил по времето на  рум, ќмуртаг, Ѕорис I-ћихаил и ¬ладимир-–асате
“уктул - ратник по времето на јспарух, син на Ѕорис
“укъй (“уки, “укьй, “укый) - български владетел, син на Ѕолгар, от 809 до 827 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
“уман (“умен) - бол€рин от XIV в.
“урал (“уран) - бол€рин от XIII в.
“ураман (“урман) - бол€рин от кр. на ’≤V в.
“ургун - савирски военачалник, участва в арми€та на византийски€ пълководец ¬елизарии, ср. на VI в.
“урдачис (“урдачий) - велможа (кандидат, протоспатарий) от тракийски произход по времето на ќмуртаг
“утун - бол€рин (багаин) от рода Ѕагаил (Ѕагил, Ѕагаин) по времето на  ормисош
“ухин (“охол) - бол€рин от XII в.
“ухчи »смаил - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, внук на „елбир и син на »л€с ялдау, 1262Ц1267 г.
“ънган (“онган) - бол€рин от кр. ѕолоу, ок. IX в.
“ърнавчич - согдийски владетел от български произход, ок. VII-VIII в.
”вар - велик боил от рода ≈рми по времето на “ервел и —евар
”вир - ичургу-боил по времето на  рум
”глай - велик боил по времето на јспарух, брат на ќнегуш и ≈лмингер
”гор Ѕорис - български владетел във ¬олжска Ѕългари€, син на ”гър Ћачини, според н€кои е идентичен със —ветослав
”гър Ћачини - български владетел във ¬олжска Ѕългари€, син на Ћачин и баща на ”гор Ѕорис, 882-922 г., през 922 г. основал украинската държава –ус
”динац (”дина) - бол€рин (хил€дник) по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
”лдес - хонски вожд от нач. на V в., образувал съюз включващ хуни, тюрки, алани, българи, слав€ни, гепиди и остготи
”лим - тракийски вожд, предводител на траки, масагети и българи, през 538 г. заедно с масагетски€ вожд Ѕулгадас усп€ли да спас€т јнкона от готите
”лимут - тракийски военачалник (командир) и телохранител на ¬елизарий, ср. на VI век, веро€тно е син на ”лим
”лмар (”мар) - ичургу-боил по времето на —имеон I
”лцех Ћабуц - български велможа от нач. на VI в., син на Ќ€гувит
”мер - кавхан по времето на јспарух
”мор - изургу-коловър, брегалнишки комит по времето на —имеон I
”нмор - бол€рин по времето на  ормисош
”нуорах - жупан, овечки управител по времето на —имеон I, брат на копана  урт
”ран - бол€рин от X в., син на ’алиб Ѕатир
”ран - велик боил от рода ¬окил, баща на  ормисош и съпруг на Ѕозока, ко€то е дъщер€ на јй€р (по-големи€ син на јспарух)
”рвич - бол€рин от XIII в., на негово име е кръстена крепостта в ѕанчаревски€ пролом
”рус Ѕуг - български военачалник от рода ”кил (според н€кои от –осоман), съпруг на «ухра, правнучка на јспарух и баща на ¬инех, нач. на VIII в.
”тар (”тър) - боил от кр. на VIII - нач. на IX в.
”тигур - прабългарски вожд, брат на  утригур, ок. II в.
”хач - велик бол€рин по времето на —имеон I
‘идан - бол€рин от кр. на XIV в. - нач. на XV в.
‘илип - бол€рин по времето на »ван Ўишман
‘илип - логотет по времето на »ван —тефан, »ван јлександър и »ван Ўишман
‘илип - търновски бол€рин по времето на »вайло, √еорги I-“ертер и —милец
‘илип Ѕраниславов - български бол€рин от нач. на XI в., син на ƒраговул, участвал в организаци€та на въстанието на ѕетър ƒел€н през 1040 г.
‘лавий јнастасий - български военачалник на византийска служба, син на ‘лавий —абиниан, става консул през 517 г.
‘лавий ћошиан - български военачалник на византийска служба, син на —абиниан ¬елики и брат на ‘лавий —абиниан, през 512 г. е консул
‘лавий —абиниан - български военачалник на византийска служба, през 505 г. се опитал да изстласка готите и отцепили€ се от гепидите вожд ћундо, през 508 г. става управител на »лири€
‘рангос - севаст по времето на »ван јсен II, брат на ¬ладимир
’аган - бол€рин по времето на цар —имеон I
’азгариос - прабългарски вожд, брат на Ѕулгариос и —абириус (—абир- убар), останал в  авказ - ок. 580 - 600 г.
’алиб - управител във ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕорис и внук на ƒжунт
’алиб Ѕатир - бол€рин от IX-X в., син на √абдул  арамат и брат на  умън “аниш и ƒауд
’алач (’алаш, ’алин, ’алчан) - бол€рин от от кр. на XIV в.
’анадин - български бол€рин в “рансилвани€ от нач. на XI в.
’анко - велик логотет по времето на »ван Ўишман
’анкул (’аной, ’анко) - воевода от нач. на XIII в.
’атир (’итир)-Ћитбер ђ хунски военачалник - ок. 620 - 640 г. ќсновател на династи€. Ќегов потомък е хазарски€ пълководец (хорезмийски наемник) јстархан ’атирлитбер
’еген (’есен, ’етен) - български военачалник от кр. на X в., заедно с Ѕилах (Ѕилла) и Ѕоксун (Ѕоску) преселил българи, наричани с името "ѕешт" край ƒунава през 970 г.
’енджел - български владетел, син на “укъй и брат на јйдар, от 839 до 844 г. управл€ва във ¬олжска Ѕългари€
’еран ( асан) - хонски владетел от кр. на V в., цар на Ѕаласакан (на север от јлани€, южно от ƒердендски€ проход в  авказ)
’есен - български военачалник от ¬олжска Ѕългари€, ок. XIV-XV в.
’инат - севаст от ’≤≤≤-’≤V в.
’инелус - олгу-таркан по времето на  ардам
’иниалон - кутригурски вожд, ок. 535 - 559 г.
’инто - бол€рин от с. √орно Ќовково, в района на ѕреславската планина, кр. на XIII в., имал териториален спор с √аган
’исам - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на √ази-Ѕарадж, 1242Ц1262 г.
’исам јнбал - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на везира  олън, 1135Ц1164 г.
’одор - средецки бол€рин от XIII-XIV в.
’одор (“иход, ’одр) - севаст, управител на  ране€, ок. XIII-XIV в.
’одул (’одимир, ’одун, ’одуш) - бол€рин от XII-XIII в.
’ойдомер (’ойдомир) - български знатен боил от ¬олжска Ѕългари€, ок. VIII-IX в.
’онгор - хунски владетел. Ќегова съпруга била красивата √ерела.
’оногур - хунски вожд в  авказ, ок. V - VI в.
’орив (’ореан) - български кн€з, син на Ўамбат и брат на  уар и ўчек
’ормидак - прабългарски военачалник, помощник на ƒенгизих (ок. 453 - 468 г.).
’ормуздан (’ормузан) - хунски военачалник, управител на ’узистан, жив€л в ћедина, съветник на халиф ќмар I, нач. на VII в.
’отимир - бол€рин от слав€нски произход, ср. на IX в., христи€нски водач, убит при гонени€та срещу христи€ните
’от€н (’отан, ’отман, ’отуш) - бол€рин от XIV-XV в.
’ранислав - велик примикюр по времето на »вайло
’релбуд Ћабуц - български велможа от кр. на VII - нач. на VIII в., син на «ендак, през 687 г. начело на стримонците води сражени€ срещу император ёстиниан II
’релин (’релко) - бол€рин по времето на  ало€н и Ѕорил
’ристофор ¬идуш - дебърски бол€рин по времето на Ѕорис II, –оман и —амуил
’убай (’уба) - български бол€рин, военачалник в маджарската войска на јрпад, кр. на IX - нач. на X в.
’убан - бол€рин по времето на Ѕорил
’удбат - български военачалник в јрмени€, ок. IV-V в.
’умик - прабългарски владетел от рода Ѕурджан, ок. 660 - 700 г.
’умир (’умер) - боил (висш сановник) от слав€нски или тракийски произход от кр. на VIII - нач. на IX в.
’унор - хунски вожд, брат на ћад€р, оженил се за дъщер€та на кн€з јйлан (јлан)-ƒуло, ок. 380-445 г.
’унугур - хунски владетел, ок. 360-380 г.
’усаин јшраф - български управител от ¬олжска Ѕългари€, син на „алъй ћохаммед, XIV-XV в.
’усаин Ѕайрам √ази - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ядкар јртан  ул јшраф, 1552Ц1569 г.
÷амблак - велик примикюр по времето на »ван јлександър и »ван Ўишман
÷анц - военачалник от македонски произход по времето на  рум, заедно с  ордил застанали начело на македонската войска
÷арил (÷арен) - бол€рин от XIV-XV в.
÷езин - прабългарски вожд в ѕанони€, 1 г. пр.н.е. - 7 г. сл.н.е.
÷еко - бол€рин от ср. на XIV в.
÷ериг - кефали€ по времето на јсен и “еодор-ѕетър
÷игат - боил-таркан по времето на “елериг
÷икос (÷укос, ÷ик, „юк) - бол€рин от IX в., по времето на  рум и ќмуртаг
÷окоман - бол€рин от XIV-XV в.
÷олю - боруйски управител по времето на Ѕорис I-ћихаил
÷узмен („ъсмен, Ўишман) - севаст по времето на јсен, “еодор-ѕетър и  ало€н
„ако - кавхан по времето на  убрат
„алъй ћохаммед („аллъ ћохаммед) - български управител от ¬олжска Ѕългари€, син на Ѕулюм ќрду, кр. на XIV в.
„анадин - български военачалник от Ѕдин, X-XI в., който бил най-доблестни€ войн от войската на јхтум, но после бил наклеветен пред жупана и изб€гал при маджарски€ крал
„ат- асар Ц савирски аристократ, приближен (постелник) на савирски€ владетел јлп-»лтивар, VII-VIII в.
„ебул - бол€рин от кр. на ’≤V - нач. на ’V в.
„елбир (√абдула „елбир) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ќт€к, 1178Ц1225 г.
„елъбик - български управител в Ѕащу ( иев), роднина на —имеон I, утвърдил глаголицата във  иевско-¬олжска Ѕългари€, кр. на IX в.
„енгиз (ћогун) - прабългарски владетел
„епан (÷епа, „епа, ÷епин) - багатур боил-колобър по времето на ќмуртаг
„ерноглав - бол€рин (прахтор) по времето на Ѕорил и »ван јсен II
„ерньо - улички военачалник-хил€дник по времето на ќмуртаг, брат на √остимир и братовчед на –адослав
„орпан Ц име на савирски военоначалник (таркан), ок. 620-640 г., през 630 г. разгромил десетхил€дни€ персийски корпус на √огнан в јрмени€
„отей („оте, „оти, „ото) - бол€рин от ќвечката област, X в.
„рънглав - бол€рин от нач. на XIV в.
„ръноглав - стотник по времето на »ван Ўишман
Ўадаик (Ўада-»дик) - велик боил и главен съди€ по времето на —евар, син на »мен€р-Ѕилиг, баща на  елбир и д€до на —абин
Ўамбат  ий - български владетел, брат на хан  убрат, основател на гр.  иев, покор€ва аварите и създава държавата ƒулоба, в  иев управл€ва 663-667 г.
Ўамгун Ўам-—аин - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јдам ёсуф, 1118Ц1135 г.
Ўамил - бол€рин от X-XI в., син на ћикаил (ћикола)
Ўейх √али  аргалий (Ўах √али  аргалъ, Ўигалей) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на ’усаин Ѕайрам √ази, 1569Ц1584 г., край на Ѕулгарското царство
Ўиндил - челник (бол€рин) по времето на —амуил
Ўишман - бдински деспот (кн€з), 1292 ≠ 1309 г.
Ўиюн (Ўихюн) - юк-багаин, веро€тно от тракийски произход по времето на ќмуртаг
Ўотър (Ўотер) Ћабуц - български велможа от ср. на IX в., син на ярлан
Ўудик - български бол€рин в ƒукл€ от X в.
ўйек (ўек, ўчек, Ўтек, ѕащек, ѕащчек) - български кн€з, син на Ўамбат и брат на  уар и ’орив
ўърбан - бол€рин от  оз€к, XIII-’≤V в.
Џтл€р - боил от VII-VIII в.
№озгур - утигурски и тюркски военачалник от рода Ѕеленджир (Ѕекдембир), ок. 560-567 г., помага на јнагей и Ѕохан при превземането на гр. Ѕоспор
ёгич (ёго, ёгре, ёгомир) - родопски бол€рин от ’≤V в.
ябъйк (ябик ћохаммед, ябък ћохаммед, ∆абък) - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, правнук на Ѕулюм, внук на „алъй и син на ’усаин јшраф, 1437Ц1469 г.
явор (явко) - внук на ƒраган, кр. на XV в.
ядкар јртан  ул јшраф - български владетел на ¬олжска Ѕългари€, син на јл ћохаммед, 1524Ц1552 г., от 1531 до 1535 г. управл€ва само чал-черемшански€ клон, на 02.10.1552 г. става цар на ц€ла Ѕулгари€
яздоман - бол€рин от XIV-XV в.
яким - дръстърски бол€рин по времето на »ван Ўишман
яков –ун - коселски бол€рин (воевода) по времето на –оман и —амуил
янай- абан (яна- абан) - български боил, потомък на  абан, умр€л на служба в областта ”лаг (дн. –умъни€) по времето на  рум
янис (яни) - стратег по времето на  рум
янко - катепан (стотник) по времето на »ван Ўишман
янкул - воевода по времето на »ван Ўишман и »ван —рацимир
янкул ѕобит - охридски бол€рин по времето на Ѕорис II и –оман
ярлан (∆арлан) Ћабуц - български велможа от нач. на IX в., син на ѕрибой

ѕо≠значителни самосто€телни владетели
јлексий —лав - владетел в ÷епина и ћелник, братовчед на Ѕорил (1207 - 1230 г.).
кн€з Ѕалик - владетел в  арвуна (дн. Ѕалчик), 1340 - 1356 г.
Ѕелаур - видински владетел, брат на ћихаил III Ўишман (1329 - 1333 г.).
¬ойсил - владетел в  опсис (дн. —опот), брат на —милец (1322 - 1324 г.).
крал ¬ълкашин ћърн€вчевич - владетел в гр. ѕрилеп (1355 - 1371 г.).
кн€з ƒобротич - владетел в  арвуна и  алиакра (до  аварна), 1356 - 1386 г.
≈лтимир - владетел в  рън и ямбол, брат на √еорги I “ертер (1298 - 1306 г.).
»ван ƒе€нов-ƒрагаш - владетел в —еверна ћакедони€ (1371 - 1378 г.).
кн€з »ванко “ертер - владетел в ƒръстър (—илистра), 1386 - 1388 г.
 онстантин ƒе€нов-ƒрагаш - владетел в —еверна ћакедони€ (1371 - 1395 г.).
крал ћарко - владетел в гр. ѕрилеп (1371 - 1395 г.).
ћихаил - видински владетел (деспот), 1324 - 1329 г.
—трез (съкратено от —трезимир) - владетел в ѕросек, брат на Ѕорил (1207 - 1214 г.).
Ўишман Ѕдински - видински кн€з (1292 - 1309 г.).

* Ѕургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешни€ град “етевен и др. Ѕургари са били дислоцирани в античността из ц€ла днешна ≈вропа. ¬ това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] тр€бва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Ќе е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век Ѕългари€ е изписана по този начин - Burgaria ! јрабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Ѕуржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" ! јвнагур [е] народ, който живее в палатки. јвгар, сабир (савири Ц б. м.), бургар, алан, куртаргар (кутригури Ц б. м.), авар, хазар, дирмар, сирургур, буграсик, кулас, абдел, ефталит Ц тези тринадесет народа живе€т в палатки, препитават се с месо на животни и риби, с диви зверове и чрез оръжиетоФ [34: 57].

777777777777777777777777777777777777777777777

—писък на всички древнобългарски родове

1. ƒуло (ƒулар, ƒуан, ƒулу, ƒу-Ћу, ƒжулут) - управл€ващи€т род
2. ¬окил (”кил, ”окил, ќукил, ”гил)
3. ”гаин (”гор-“елес, ќугайн, ”гайн, ¬агаинис)
4. ≈рмиар (≈рми, ≈рдим, ≈рдин ≈рмил, ≈рагар, ёрми)
5.  убиар ( увиар,  убаир,  убаир,  уви€р)
6. „акарар (÷акагар, „акар, ÷икагар)
7.  юригир ( иригир,  уригур,  иригер)
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ѕакил (Ѕарсил, Ѕерсил, ѕерсил, Ѕукул, Ѕайгул, Ѕагил, Ѕагаил)
—ебер (—авир, —увар)
јгачир (јкацир)
’аркар (’арка, ’ерка, ’аркат,  ерака, √ерак)
”тиг (”т€к, ”рог, ”рус-–ужа, ”нук, ”рук, –ужа, –осоман)
 имер (√имер,  емер, √амир,  имир,  амар, г'ќмер, ќмир, ёмер, ёмарт)
—акелар (—аклан, —аклаир, —агет) - иделски (древнобългарски) род
Ѕюл€р (Ѕелар, Ѕил€р, Ѕул€р), според н€кои историци принадлежи към династи€та ƒуло
ћатак (ћатака)
Ѕо€ндур (Ѕунджар, Ѕарадж, Ѕурджан, Ѕундур, ¬хндур) - иделски (прабългарски) род
„ирмиш („ирмиз, „ирмеш) - иделски (древнобългарски) род
јйлан (’айландур, јлхандур, јлбан-јлан, јланур) - иделски (древнобългарски) род
Ѕесер (Ѕусурман, Ѕесермен, Ѕасурман, Ѕисурман)
јмалар (јмал, јжмал, јймал) - древнобългарски род
 ардамар ( ардаме€) - балхарската (древнобългарската) династи€ на  ардамитите
Ѕарънджар (Ѕарън, Ѕерендей, Ѕеренджар) - иделски (древнобългарски) род
Ўанюл (Ўанкул, Ўанил, Ўанаг) - хунорски род
“обгач (“уоба, “убар, “обар, “уобар, “абгач) - хунорски род
јшинас (јфшин, јшина, јйчин, јрслан) - хунорски род
 юнграт ( унгар,  юнглъ-аргън) - бактро-кушански хоремзийски род
Ўахиз (Ўахиар) - бактро-кушански кандахарски род
≈сегур (≈сегел, ≈лаур, ≈сегер, ≈штек, »шт€к, Ќукрат) - иделски (древнобългарски) род
Ўир€к (Ўирак, Ўирин, ўирак, —тиракс) - иделски (древнобългарски) род
“аргиз (“арвил, “игез) - иделски (древнобългарски) род
’инур (’инар, ’ин, ’ион, ’ефтал) - хунорски род
—окушир (—огдин,  укушин,  учагар) - иделски (древнобългарски) род
ƒучиар (ƒучигар, ƒучи-булкар, ƒучар, ƒоуар, ƒучжир,  учи-болгар)
 упеан ( упан,  упьан,  убан,  упигар,  упи-булгар)
„идар („дар-болкар, „ъдар, „едуар, „оудур, „адар,  идар)
√елиар (√илиар, √елир, √елон)
“уган - хунски род, потомци на династи€та ƒуло
ћайан (ћан, ћа€н) - иделски (древнобългарски) род
“ингиз (“ангиз, „енгиз) - иделски (древнобългарски) род
≈нкей (≈некей, ≈нек, ≈йней) - иделски (древнобългарски) род
“улкеар (”лкер, “еуркар-»мен, “ур€к) - иделски (древнобългарски) род
Ѕалбар (Ѕалбал, Ѕатбай, Ѕалбелар) - иделски (древнобългарски) род
–ущавил (–ищав) - хунски род, потомци на бурджанските царе
…упан (ёпан, ∆упан) - древнобългарски род
ќксун (ќхсун, ќхшун) - древнобългарски род
јстабран - древнобългарски род на звездобройци
≈скил - древнобългарски род
—иван (—абан) - древнобългарски род
»ртхитуин (»ртхит, »ртихитун, »ртхитюен) - ранносредновековен български род
—игриц (—игрица, —игриз) - ранносредновековен български род
—урсубул (—урсувул) - ранносредновековен български род
’унол - ранносредновековен български род

»зброените родове без ƒуло са точно 52, от които кн€з Ѕорис I-ћихаил е изклал цели бол€рски семейства за да ги покръсти.


ѕърва основна група родове, завършващи на -ар:

I подгрупа, завършващи на -лар:
ƒулар
—акелар
Ѕелар
јмалар

II подгрупа, завършващи на -иар (-€р):
≈рмиар
 убиар
ƒучиар
√елиар
Ѕюл€р (Ѕул€р)

III подгрупа, завършващи на -ар:
„акарар
’аркар
 ардамар
Ѕарънджар
“улкеар
„идар („ъдар)
Ѕалбар
“обар
’инар
 унгар

¬тора основна група родове, завършващи на -ир, -ур и -ер:

I подгрупа, завършващи на -ир:
 юригир
јгачир
√елир
—авир
—окушир

II подгрупа, завършващи на -ур:
Ѕо€ндур
≈сегур
’инур
јланур
„оудур

III подгрупа, завършващи на -ер:
—ебер
 имер
Ѕесер
”лкер

“рета основна група родове, завършващи на -ал, -ил (-ел) и -ул (-ол):

I подгрупа, завършващи на -ал:
’ефтал
јмал
Ѕалбал

II подгрупа, завършващи на -ил (-ел):
¬окил
Ѕакил
≈скил
Ўанил
“арвил
–ущавил (–ищав)
≈сегел

III подгрупа, завършващи на -ул и -ол:
—урсубул
’унол
Ўанкул

„етвърта основна група родове, завършващи на -ан и -ин (-ун):

I подгрупа, завършващи на -ан:
јйлан
 упеан ( упьан)
“уган
ћайан
…упан
—иван
Ѕурджан (¬ен, ”ин)
јстабран
–осоман (–осомон)
Ѕусурман

II подгрупа, завършващи на -ин и -ун:
”гаин
Ўирин
јфшин
»ртхитуин
ќксун

ѕета основна група родове, завършващи на -ат (-ит) и -из (-иц, -иш):

I подгрупа, завършващи на -ат (-ит):
’аркат
 юнграт
»ртхит

II подгрупа, завършващи на -из (-иц, -иш):
“аргиз (“игез)
Ўахиз
“ингиз
—игриц (—игриз)
„ирмиш („ирмиз)

Ўеста основна група родове, завършващи на -ак (-€к) и -ей:

I подгрупа, завършващи на -ак (-ка, -а) и -€к (-ек):
Ўир€к (Ўирак)
ћатак (ћатака)
√ерак (’арка)
”т€к (”тиг)
»шт€к (≈штек)
“уоба
јшина

II подгрупа, завършващи на -ей:
≈нкей (≈некей)
Ѕерендей



«начени€ на имената:

I група, I подгрупа
ƒулов, ƒулев
—акелов (–уси€), —акелариев, —акалов
Ѕулаков, Ѕелчев, Ѕелев, Ѕел€ков, Ѕаиларов (–уси€ и јзербайджан)
јмалиев

I група, II подгрупа
 убинов (–уси€),  убиров (–уси€),  увийски (?)
≈рмиев, ≈рминов, ≈рмийски (?)
ƒучинов (–уси€), ƒучев, ƒучевски, ƒучински (ѕолша)
√елинов, √елийски (?), √елканов
Ѕюлев, Ѕулиев

I група, III подгрупа
„акъров, „акаров, „акърски
’арков
 ардамов
Ѕаранов, Ѕарански
“улкеров (јвстрали€), “улковски (Ѕеларус)
„идаров (–уси€), „едиев (ћакедони€), „едарев (–уси€), „адаров,  идаров (–уси€)
Ѕалвинов (–уси€ и „ехи€), Ѕалабанов, Ѕаланов
“обанов (ћолдова), “обенов
’инчев
 унгалов,  унгров (–уси€)

II група, I подгрупа
 юрийски (?),  иринов,  урийски,  юркчийски,  юркчиев
јгачов, јгачиев
√елиев, √елинов
—авиев (–уси€), —авинов
—окушев (–уси€), ÷окушев (–уси€)

II група, II подгрупа
Ѕо€нов, Ѕо€нчев, Ѕо€ндов, ¬анандаци (јрмени€)
≈сегиев (?), ≈сегов (–уси€)
’инков
јланджийски, јланджиев
„авдаров

II група, III подгрупа
—еберов (јвстрали€), —ебинов (”крайна)
 имеров (–уси€ и ”крайна),  амарски,  амаров
Ѕесерлиев, Ѕисеров
”лчев, ёлчев

III група, I подгрупа
’ефтов (?), ’ефтиев (”крайна), ’ефтирев (‘ранци€), ≈фтимов, ≈втимов
јмалов (–уси€, јзербайджан и  азахстан)
Ѕалбалски (’оланди€ и »рланди€), Ѕалабански

III група, II подгрупа
¬окилов (–уси€), ¬окилски (?)
Ѕакилов, Ѕакилски
≈скилов (Ўвейцари€)
Ўанилов (–уси€)
“арвилски (—ърби€), “ервелов, “ервелски (?)
–установ (–уси€), –усталиев (”збекистан и јлбани€)
≈сеглиев (?), ≈сегинов (?), ≈сегелов ( анада)

III група, III подгрупа
—урсубулов (?), —урсбов (Ќова «еланди€), —урсов (–уси€ и “аджикистан)
’унолев (?), ’унилов (јвстри€)
Ўанкулов

IV група, I подгрупа
јйланов (–уси€), јйлански (√ермани€ и —јў), јвланов (–уси€)
 уп€нов (–уси€),  упенов,  упанов,  упански (Ћитва и  анада)
“уганов (–уси€, јзербайджан)
ћаинов, ћъйнов, ћайнов, ћъинов (?)
…опанов (?), …упанов (Ѕеларус), …ованов
—ивинов
Ѕурджанов (–уси€)
јстабранов (?), јшабанов (–уси€)
–осоманов (ћакедони€)
Ѕусурманов (–уси€,  азахстан)

IV група, II подгрупа
”гайнов (–уси€)
Ўиринов (јзербайджан)
јсенов, јшинов (–уси€)
»ртхитунски (?), »ртхинов (јнгли€), »ртуганов
ќксунов (–уси€), ќхсунов (?)

V група, I подгрупа
’аркасов (Ѕеларус), ’ърков
 юнгриев (?),  юнгов (–уси€)
»ртхитунов (?), »рхинов (–уси€)

V група, II подгрупа
“аргизов (?), “аргиев (ѕолша), “игезов (?), “аргинов ( азахстан)
Ўахиев ( азхстан, –уси€), Ўаханов
“енгизов (–уси€)
—игринов (–уси€), —игридов, —игриев (?)
„ирмишев (–уси€ и Ѕразили€), „ирманов (–уси€, ”крайна и  анада)

VI група, I подгрупа
Ўир€ков, Ўираков (–уси€), ўираков, —ираков
ћатаков, ћатанов, ћатакев, ћатакиев
√ераков (нбълг. ястребинов), √ерчев
”т€ков (–уси€), ”т€нов (–уси€)
»щеков (–уси€), »жеков (–уси€)
“убански (ѕолша)
јсенски, јшински (–уси€ и —јў)

VI група, II подгрупа
≈нкинов, ≈нкийски (?), ≈нков, ≈нкин, янкулов, янков
Ѕерендеев, Ѕерендейски (?), Ѕеренделийски

* ¬ скоби е отбел€зано къде има такива родови имена, ако н€ма скоби в Ѕългари€ има такова родово име, а ако е с въпросителен знак н€ма сведени€ за такова родово име.


¬Џ–’” ≈“»ћќЋќ√»я“ј » —≈ћјЌ“» ј“ј Ќј Ќя ќ» –≈ƒ » ЅЏЋ√ј–— » ‘јћ»ЋЌ» »ћ≈Ќј
ƒоц. »ван “анев посочва н€кои български фамилии, които са се запазили в н€кои краища на страната и об€сн€ва т€хното значение:

1. “акучев, “акушев
2. ≈лтимиров, јлдомиров, јлтоманов
3. Ѕатилов, Ѕатаулов, Ѕатошев
4. √азибаров,  уцопаров
5. “рунтов, “рунов
6. ’ерушев, ’ерушин, ’орозов
7. √инзаров
8. ѕачаманов, ѕачауров
9. “ороманов, “урманов, “уроманов
10. Ѕо€нов, Ѕа€нов
11. ƒръцов, ƒрасов, ƒрацов
12. Ѕелчев
13.  ачешмаров
14. ’аритонов
15. Ћинков, Ћунгуров, Ћонгуров
16. ѕарушев, ѕерушанов
17. ѕол€зов
18. Ўоманов, Ўуманов, Ўунанов, Ўомов
19. Ўалапатов, Ўапатов, Ўпатов
20.  апсамунов
21. ƒулендаров
22.  учмаров
23. Ѕагашев
24. „апаров
25. ѕурнаров
26. Ѕатуров, Ѕатиров
27. —екеларов
28.  упенов
29. ќчков, ”чков
30. √анашев
31. ƒулов
32. Ѕотулов, Ѕотьов
33. ¬окилов
34. Ќебулов
35. “орчанов
36. √ерешки
37. ѕаргутев, ѕъргутев
38. ќпаринов
39. —инадинов
40. Ѕащавелов
41. Ѕузалов
42.  олчагов
43.  овчазов
44. ƒупаринов
45. √оровартов
46. “юрдиев
47. јждеров, јджаров
48. —елиминов, —алимаков

–од јлабуги возвысилс€ и поселилс€ со своми людьми в главном городе Ѕулгарии. ѕодведем итог, что пишут в ƒ“: "–одоначальником Ѕарынов был бий јлабуга. ≈го сыном был ƒжулут, его сыном Ц “атра ћохаммед, его сыном Ц ƒжулут, его сыном Ц ћохаммед, отец жены Ѕашира. —ыном Ѕашира был ƒжулут, его сыном Ц јль-’амад, его сыном Ц јхмед, его сыном Ц јбу-Ѕакр, его сыном Ц јппак, его сыном Ц ƒаир, его сыном Ц “этэш... –од Ѕарын считалс€ наиболее знатным, к которому относились все аристократы".
"¬ 865 году √абдулла объ€вил себ€ каном. јнчийский голова Ќанкай, эсегельский бий из сабанского рода джулут Ц “арнак, эсегельский бий из сабанского рода барын Ц јлабуга и бурджанский бий из рода юмарт Ц Ѕел подн€ли его на царский трон".

»нтересно что целый р€д булгарских родов (джулут, батбай, албан-алан, ердим, сабан, елаур, багиль) имел тамги, в основе которых были черты знака јга Ѕараджа. ќчевидно, представители именно этих родов господствовали в
ћартюбе и основали  азань, почему их родовой герб и стал тамгой ил€ и города.

Ќа м€стото на погребението на  ан-ƒере се заселили урусите, които го почитали задето разбил техните врагове - садумците, и образували селището јскал. Ѕългарите също почитали јлъп-би, тъй като при него те станали господствуващ народ на ’онската държава. ƒоста скоро част от хоните образувала едно племе с българите, което възприело името на българите и тюркски€ език на хоните.  ато главни родове на българите се сочат ердим, бакил или бо€ндур (веро€тно различни родове), себер, агачир, харка, утиг, кимер...

ќсновни закони на “оре, записани по вол€та на кан сюбиги ”рус-ёгур јйдар от тебира Ўамс в град Ѕашту
(по данни на  ул √али и √ази-Ѕаба)
...
10.  ан-сюбиги/император и върховен главнокомандващ на войската/, капагана/главата на правителството/, боил-тархана/водача на аристокраци€та/ и ичургу-боила/колобър или идик/, изпълн€ващ длъжноста на върховен съди€, се избират/или одобр€ват/ на ¬елик събор/ инеш/...
ѕреди ¬еликите събори всички родове нека се събират по свое желание около четирите велики рода - Ѕарънджар/Ѕарин/, Ўирак/Ўирин/,  юнглъ-аргън ( юнгла-аргин)/хонските и сербийските родове/, и маджар-≈сегел Ц възглав€вани от избрани от т€х турунг (или туджунг)-абъи [или абъзи]...

— времето частицата √– се е превръщала (или е била транскрибирана от чуждоезични летописци) в окончани€, които ще разгледаме подробно по-надолу: -гар (ерагар), -гур (оногур), -гир (коцагир), - гър (естествено българ), -дер (завендер), -ар (чдар), - ир (киригир, откъдето и слав€но-тюркско-монголското богатир-бътър-батор, -ор (олхонтор), -€р (куви€р), -раг (котраг), -ах или -аг (тарниах) и по-нататък лар, -лари, -ларъ, аги, агалар (редица тюркски езици), -олар, -олу или -оглу (турски) и т. н.

¬ VIII в. источники фиксируют следующие племена волжских болгар: чакар, кувайар, йупан, охсун, куригир, эскиль, сиван.

Ѕългарската историографи€ е скрила и цензурирала почти всичко, което би напомнило за злополучното събитие, наречено със звучната слав€нска дума "покръстване'.
¬същност това е бил акт на систематично и планирано унищожение на български€т елемент и зам€ната му със слав€нски такъв, осъществ€ван от победител€ - ¬изанти€ над капитулирали€т кан Ѕорис и неговите поданници. “огава всичко, което би могло да напомни на българите, че са българи а не слав€ни е безмилостно унищожавано. “ази "стату€ от ѕлиска" е сред малкото оцелели отломки от духовното и културно наследство на нашите предци.
“ова слав€низиране може да стане единствено като се прогон€т или унищожат българите от ƒунавска Ѕългари€. Ќ€ма друг начин да се скрие произхода им защото е съществувала и ¬олжка Ѕългари€, а там родовете са били същите които са управл€вали и тук - чакар, кубаир, йупан, охсун, кюригир, ескил, сиван.

ѕри  урбат постът на главата на Уголеми€ съветФ на великите бул€ри Ц УтелесФ Ц зьемали представители от рода  юнграт. √лавата на правителството се наричал капаган или караган. “елес бил главен съди€ (УиджикФ или УидинФ). «а най-знатен род се см€тал барън, към който се отнас€ли всички аристократи. “ой се наричал също така УбишерменФ. —лед него най-знатни били три рода Ц  юнграт, Ўирак или Ўирин и ’ин. Ѕаджанаците се см€тали за хинци. ј ц€лото население се раздел€ло на три групи Ц багълите (аристократи), баганините (средни) и чирмъшите или сабаните (обикновени хора, низши).

-значи:"..от √омер(ќмир) са кимерийците.." има логика защото √омер точно това означава - кимер(иец).  акто и да е ,но това източниците за истори€та си е ц€ла поема...Ќеотдавна разбрах че първото име на Ѕалтийско море било - яра море, направо слав€нобългарско!
- ќт гамир-кимир иде й руското г"ќмер по после става на ќмир-ёмер(според пантурската политическа доктрина) Ќ≈ истори€ ?!?

јрменски€т астроном, математик, географ и историк јнани€ Ўиракаци, жив€л през VII век, в сво€та √еографи€, –аздел V, „аст јзи€ потвърждава, че Ќа север от  авказките планини живе€т български племена, които се наричат по имената на тамошните реки:  упи-булгар, ƒучи-булкар, ќрхон-торблкар и „дар-болкар. “ези имена са насто€щи и не са били известни на ѕтолемей. Ўиракаци добав€, че от  онските планини (ƒзивкан Ћернер) изб€гал синът на  удбадр (без съмнение става въпрос за  ан  убрат).
ƒва века преди него ћовсес ’оренаци дава следното тълкуване на значението на древнобългарските племенни имена:
 уби-Ѕулгар—ветло- аф€вите, ∆ълтите, –ижите българи;
 учи-Ѕулгар-—тарите, ћитичните, ћогъщите българи;
„абдар-Ѕулгар-Ѕелите, Ѕеловласите, —ребристите българи;
ќлхуртор-Ѕулгар-ѕреселниците българи.
ќт сво€ страна различните арменски исторически източници дел€т българите на ¬≈Ћ» », —–≈ЅЏ–Ќ» и „≈–Ќ».


–одови и семейни знаци
ƒревните българи са се раздел€ли на множество племена и родове ( упи-, ƒучи-, ќногхондор-, „дар-болгар, ƒуло, ¬окил, ≈рмиар, ”гаин и др.) и всеки род е имал свой отличителен знак, често в множество варианти. «а разлика от свещените знаци, те никога не се повтар€т по 5-6 и повече пъти, нито пък са наредени в редици, а са разхвърл€ни по скали и строителни камъни без никаква строга подредба. ƒори има случаи, когато н€кой знак се €в€ва в повече от 10 разновидности. “ака най-елементарни€т знак Ц правата лини€ се €в€ва върху колоната от ѕлиска в н€колко разнообразни вариации.

ѕак при ћовсес ’оренаци е регистриран и обл. булгáр от състава този път на етнм купи-булгар, кучи-булгар и вхндур-булгар [»стори€ јрмении 1893, 55-56,62, срв. ѕ»Ѕ»с, 25-27], във връзка с които между впрочем в сравнително обширното си проучване по въпроса ¬. Ѕутба [2006], н€как много лесно и бързо приравн€ва огхндорите с оногурите и приема, че те са УпришельцыФ, докато купи-булгар, дучи-булкар и чдар-болкар са стари обединени€ от български родове, намиращи се в тази област още преди идването тук на оногурите [2,8,10].

”становената в памирски€ регион от ƒе √роот и ƒимитър —ъсълов ранна, веро€тно първа българска държава Ѕулур (Ѕолор) отговар€ напълно на таджикското название на българите булхол, а в топоними€та на района има хребет ¬ахан, който се свързва с народа вахан, напомн€щ на български€ клон ¬хндур, споменат в истори€та на ћовсес ’оренаци през V-ти век [ƒобрев, 1998, с. 229].
» така, в този откъс научаваме много неща, но първото от т€х е, че  атина е писал на гръцки, ето защо името на народа е бхндур, то съвпада с името на Ѕунд и по тази причина основателно може да бъде реставрирано като ДЅундурФ.
“ук тр€бва да кажем, че този народ е известен в  авказ през V в. и в грузински€т летопис Дћокцевай  артлисайФ като ДбунтуркиФ (чети: бундурки).
ѕрез ’ в. арабоезични€т историк ат-“абари също знае за този народ, наричайки го ДбунджарФ в сво€та книга Д»стори€ на царете и пророцитеФ. Ѕунджар (изписван на места от ат-“абари и като ДбурджанФ) са предкавказки народ и на т€х ѕерси€ плаща данък, до идването към 560 г. на тюрките на €бгу »стеми. ƒревните, според ’оренаци, наричали ¬ананд преди с името Дгорен ЅасеанФ (кн.≤≤, гл.6).

ƒуло ≠ династи€та, управл€вала Ѕългари€; множествено число е ƒулар, притежателната форма е ƒулари, буквално: от ƒуловцитеФ.

—уфиксът -ар, старши, се използва в тунгусо-манджурски за образуване на родови имена, напр. там има род ƒулар, от дул - слънце, юг!«а справка виж —р.сл.“ћ €з. на монумента алтаика, в тюрксикте езици много добре знаеш че се използва -лар/лер! «а мн. число -ар се използва в пущунски но като ц€ло е нетипичен за иранските езици.

¬ истори€та на арменски€ книжовник ≈гише У¬артапетФ се казва, че около 427 год. в района на днешни€ проход ƒербент в ƒагестан живее племето ’айландур (хайдандур), см€тано за племе от древнобългарски произход. ≈зикови€ анализ показва същата структура ’айл + јнд + ”р или ’айд + јнд +”р. ¬ други арменски летописи от този период се споменават прабългарски племена със сходни имена, ¬хндур-Ѕолгар, ќгхонтор-Ѕолгар, ќлхонтор-Ѕолгар. ¬ тези наименовани€ се съдържат основите ’айл (’айд), ¬х и ќгх и отбел€заните по-горе източноирански суфикси -јнд+”р и Цќнт + ќр.

Tobgach (Tuoba): largely Mongolian language speakers, founded the Northern Wei dynasty (386-534 A.D.) in North China.
143 Ћ о-у€нь иногда обозначаютс€ в византийскойн сирийской географии как "“угаст", оттого же имени, что "“обгач", или "“о-па".
» с точки зрени€ тюрков в государственном образовании стоило обращать только на государствообразующий народ, поэтому они и обращались к "народу “обгач".
Political change in the sixth century further solidified BuddhismТs standing in Northern China. After Empress Dowager FengТs ascension to power in 465 as regent, systematic reduction of Tobgach influence subsequently increased the ethnic Chinese officialsТ control (Hansen, 179).
Ќе ведал ќтюкен хорошей власти - мне там было суждено создать свой каганат из родственных племен и, в том краю осев, соприкоснулс€ € с тобгачами* тогда. “ак щедро и легко дающий серебро и злато, и шелка, большой народ “обгач был м€гок и учтив, речь сладкую имел, ласкал того, кому дарил свои дары. ѕрельща€ добротой и роскошью мен€, народ “обгач смущал народы дальних стран - они, прикочевав, селились р€дом с ним и чуждое себе перенимали там. я, мудрый “оньюкук, воспитан с детства был в обыча€х земель, где жил народ “обгач, а он тогда себе всех тюрков подчинил. Ќо тюрки, отдел€сь, смогли закон и власть и хана обрести,- а волею судьбы, тобгачам подчин€сь. вновь потер€ли все. —казало Ќебо им: Ђя хана вам давал - вы, хана потер€в, себ€ не сберегли...ї - и погубило всех. кто рабство предпочел.
јристократа из высшего сослови€ УbeqФ, значимого лица в одной из провинций  аганата, соседствовавших с  итаем - “обгач с титулом УirkinФ или УchorФ, а также его молодого слугу (или личного секретар€?), встретившегос€ с јнь ÷зе и его свитой где-то в степи.
ѕосле долгой и упорной борьбы потомки ќгузхана, исповедовавшие разные религии, объединившись, вновь вз€ли бразды правлени€ в свои руки в «ападном јлтае и в ∆онгарии, Ёта династи€ вошла в историю как династи€ "јшна" (далее ашнинцы. т.е. "дружелюбные"). ѕредводители Ч ашнинцев брать€ ≤≥умын и Ёстсми в 552 году, объединив ра≥розненныс ханства и кн€жества ¬еликой ќ≤епи в единое государство, создали “юркский ка≥анат. т.е. союз ушурских ханств и кн€жеств, исповедовавших разные религии. ќпо-зиш≥€ ашниниев во главе с аристократической кастой "“обсач - “обгач". проживающей на юге пустыни √оби, в начале ”ѕ-го века сумела расколоть каганат на два крупных племенных обьединени€ Ч на «ападное, го есть "он уйгур" и ¬ое точное "токуз уйгур" (огузы). ќтдельные аристократические касты, прин€в общее название, вели борьбу за сферу вли€ни€ с соплеменниками. √лавенствующую роль на ¬остоке среди токуз уйгуров зан€ли йаглыкары, на «ападе, т.е. среди он уйгуров - карлуки, а на юго-западе - бас-мылы. √осподствующа€ роль династии јшна в каганате пошатнулась. ѕотомки династии јшна иеоднакратно прибегали к помощи “аиской империи, несмотр€ на строгий наказ предков глас€щий: "ќ, “юркский народ когда ты идешь в ту страну (тобгачам), ты становишьс€ на край гибели...". »мператор, предоставив им земли в пограничных с ”йгурией провинци€х, использовал их в своих интересах.
Ќазвани€ по вере: тенгриан(ец) - солнцепоклонник, (о)зороастриец, озорбайджан, тобгач Ц огнепоклонник, названи€ по зан€ти€м типа муrан (мохан) Ц виноторговец, тимaй Ц торговец тканью, малла и т. д., которые временами сходили со сцены и по мере изменени€ обстановки, жизненных условий, состава населени€ возрождались.
—в€щенное про€вл€ет себ€ в пон€ти€х Ђвласть каганаї, Ђнародї, Ђсемь€ї и вообще Ђродственные отношени€ї, Ђдухи предковї. ¬се эти пон€ти€ суть отношени€ между людьми, вне этих отношений человек не существует сам по себе, так как в этом случае он будет лишен св€щенного. “ак, в ЂЌадписи в честь  юльтегинаї, тюркский народ победил народ “обгач, потому что Ќебо и «емл€-¬ода (“енгри и …ер-—уб) поддержали народ, а самого кагана поддержали также и духи его покойных родителей. » поскольку Ќебо даровало им силу, то войско кагана было подобно волку, а враги его были подобны овцам. ѕодобно тому, как все земное есть продукт творени€ богов, божественна€ истори€ св€зана с земной историей человечества.

Ќ€кои изследвани€ показват, че прабългарските кланове са най-близо до ƒ∆ј“»“≈ дошли откъм ЅјЋ ’, които имат родовете ЅјЋ’ј–ј, ƒ”Ћј–, ЅјЋ, ЅјЌј, “ј– јЌ.

ѕрибыл отр€д харкар. ѕахнуло т€жким духом верблюжьего пота. ’аркар триста человек. ¬ руках у каждого Ц копье со стальным наконечником.

ѕосле гибели ћиджанбира все его силы сдались булгарам. ѕо приказу —ыергана, все сарбийские племена были перемешаны и смешанные люди заново расселены по √алиджу и  ук-Ѕырбату по такому правилу: в центре п€ти сел со смешанным народом ставитс€ одно чисто ульчийское село со званием Ђцентра округаї. »з булгар-ульчиев формировались особые охранные дружины, воинов которых называли Ђкалпакамиї или Ђколб€гамиї.  олб€ги, как особа€ булгарска€ прослойка, существовали на –уси даже в XII в. ј вот в столичной  иевской области селитьс€ сарбийцам запрещалось до середины XI в. ѕоэтому карты  иевской –уси с обозначени€ми Ђслав€нских племенї I-X вв. вызывают удивление и смех. ƒавайте посмотрим, кого Ђслав€нопатриотичныеї историки зачислили в Ђслав€нские племенаї:
булгарский род €рдим Ц стал Ђрадимичамиї;
булгарское плем€ агаджир Ц стало Ђдревл€намиї;
булгарский род кырбаб Ц стал Ђкривичамиї;
булгарское плем€ балынджар или барынджар Ц стало Ђпол€намиї;
булгарска€ группа галидж или дулоба Ц часть бугарского племени ульчиев Ц стала Ђдулебамиї;
булгарское плем€ кавылы или кавалы Ц булгар Ц стало Ђволынцамиї;
булгарское плем€ ба€т или ба€тыш-батыш Ц стало Ђв€тичамиї;
булгарское плем€ ульчии Ц стало Ђуличамиї;
булгарское плем€ дэбэр Ц стало Ђтиверцамиї;
булгарское плем€ трЄк или Ђтирсейї Ц стало Ђдреговичамиї;
булгарское плем€ сувар стало Ђсеверамиї или Ђсевер€намиїЕи т.д.
—амо за уточнение: €рдим е рода ердим (ерми), агаджир - агачир, кырбаб - харкар (харка), балынджар или барынджар - барън, галидж или дулоба - гелиар (гелир, гелон) и дулар (дуло), кавылы или кавалы - кувиар или купан (кубан), ба€т или ба€тыш-батыш - батбай (балбар), ульчии - улкер, дэбэр - доуар (дучиар), трЄк или Ђтирсейї - таргиз, сувар - себер.

ѕерсиецът »бн-ƒаста, жив€л в ’орасан свидетелствува, че волжските българи се дел€т на три колена (рода): берсула (барсил), есегел и болгар, а относно начина си на живот и трите д€ла са на една и съща степен в развитието си. ¬место монети използуват разменната стойност на кожи, като стойността на една кожа се равн€вала на 2,5 дирхема. √ардизи (11 в.) посочва, че българите се дел€т на три рода берсула, аскал, булгар. ¬ ’удуд јл јлам (982 г.) са посочени берзула (барзсил), ашкил и булгар. (bolgarlar üzläre, suar (УsavanФ), УEsegelФ (УaşklФ) häm УbersulaФ isemnäre telgä alına. Suarlar sostavında УsuasФ isemen yörtüçe bolgarlaşkan çirmeş (mari) kabiläläre dä bulgan.) Suarlar е рода —увар.
The bulk of the population belonged to five tribes: the Bulgars proper, the Suvars (Savan), the Esegel (Askl, Esegur), the Bersula, and the Barandzhar (Ѕарънджар).
Nel decimo secolo, ibn Rustah segnalato che le tre nazioni di Volga Bulgaria erano УBersulaД, УEsegelД e УBulgarД. Da allora in poi il Barsils probabilmente è stato assimilato dal Volga Bulgars.