ПРАБЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ ИМЕНА

ПРАБЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ ИМЕНА

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Известни са вече над сто на брой прабългарски мъжки имена. За разлика от тях, известни са твърде малко прабългарски или раннобългарски женски имена. Затова е полезно тези имена да се съберат и сравнят, за да се разбере принципа на тяхното образуване. По-долу се представя кратък списък от исторически засвидетелствани раннобългарски женски имена:

РОКСАНА-българско женско име от X-ти век (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, от иранското и

аланското roxs - бляскав, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана е носела и

дъщерята на източноирански владетел, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и

се оженил. Техният син по-късно е убит от разбунтували се македонски велможи. Това не пречи

на някои съвременни американски "кинорежисьори" да представят Александър Велики като

хомосексуалист, както и Орфей като негър.

КЕЛАРА - старинно (X-ти век) българско женско име, засвидетелствано в надпис от църквата в с. Равна, Провадийско.

КОСАРА - дъщеря на българския цар Самуил, син на комет Никола .

ПЕРСИЯНА, ПРЕСИЯНА (блестяща, искряща)- българско женско име от X-ти век. Блестяща. С цел да се заобиколи очевидният ирански характер на това име, изказват се неясни твърдения под формата

на недомлъвки, че имената Персиян, Персияна, Пресиян могат да дойдат от прабългарския

календарен термин докс - прасе. Това е смехотворно. Кой цар ще нарече сина си или дъщеря си

Праско, Праска ? Най-вероятно, Персиян, Персияна са производни на Борис, българско царско име

с иранска етимология от "берез" -висок, бял, блестящ.

АЛГАРА (желана, искана - от стбл. и диал. български глагол алкати, алкая -силно желая, искам - от тук

алчност)- дъщеря на княз Борис-Михаил. Подобно име носи и една от внучките на княз Борис и

дъщеря на неговия син Симеон.

Св. Олга от Михаил Несторов

Родена:	? Псков, дн. Русия, или Плиска
Починала:	11 юли 969 Киев, дн. Украйна

Света равноапостолна княгиня Олга (или Хелга; след кръщението си приема името Елена) е киевска княгиня, съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г.

Сведенията за княгиня Олга идват главно от „Начална руска летопис“, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на между 58 и 78 години, а самият император е женен.

Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен "Летописец руских царей", както и в друг исторически паметник - "Родословец на руските князе".

За произхода, за мястото на раждане на Олга Киевска, и за образованието ѝ, има изказани твърде много предположения, базиращи се в множество чести случаи на противоречиви данни. Несъмнено произхода ѝ, е предопределящ и за делата ѝ.

Произходът на Олга също е предмет на известни спорове, но преобладаващото мнение е, че тя е от град Псков и има варяжки произход. Оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Поради еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни.

Според друга версия княгиня Олга е българка ^[1], българска княгиня от първопрестолния град Плиска. В "Летописец руских царей" се казва :

„

"Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."

“

"Родословец на руските князе" пък ни казва :

„

"Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."

“

Въз основа на тези и други писмени паметници се установява, че Олга Киевска е внучка на княз Борис І, рожба на най-малката му дъщеря Ана, сестра на цар Симеон I, т.е Симеон Велики е вуйчо на Олга. Според друга версия Олга е дъщеря на цар Симеон I. Основание за това е „Нов владимирски летописец“, сборник от 15 век, включващ вариант на „Начална руска летопис“, който се различава от версията на „Ипатиевска летопис“ (1377).

Деяния

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.

По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войната с Хазарския хаганат, Олга приема християнството, като дори лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни, като самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.

След завръщането си Олга полага първия камък на катедралния храм "Света София" в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав е езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Олга — княз Владимир I Велики.

Политика

Олга Киевска фактически управлява Киевска Рус от 912 до 969 година. Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица. Олга е проводница и на старобългарската култура и просвета сред източните славяни.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Това потвърждение, според Иречек, е направила през 957 г. "Летопис по Лаврентеевскаму списку" ни казва, че сина ѝ - Светослав, криел от майка си своето предпочитание да живее в Переяславец (Силистра) на Дунава, отколкото в Киев.

Източници

АХИНОРА (художествено измислено име). Като имаме пред вид начина на образуване на

прабългарските женски имена, можем само да се възхитим на творческите способности на

писателя Н. Райнов, който в своя разказ за Аспарух нарича съпругата му с измисленото име

Ахинора. Явно този автор е ползвал примери като горните и/или се е ръководил от здравия

смисъл. За разлика от него, историчката проф. В. Мутафчиева за същото историческо лице измисли

името Пагане (прилича на "цигане") и го популяризира чрез авторския си филм Хан (хотел?!)

Аспарух. Днес вече никой не си спомня за благородното прабългарско име Ахинора, но всеки е

чувал за "пагането" ... Даже една народна певица измисли нова народна песен (малко е пресилено

тази лигавост да се нарече песен, при това народна) за тази несъществуваща, лошо измислена

"пагане".

Изброените по-горе прабългарски женски имена не случайно приличат на някои женски имена на индоариите от времето на санскрита, като:

Sitara – означава “зорница” на санскрит,

Sagara – означава “океан” на санскрит

Mandara – означава название на митично дърво на санскрит

Следващите типично български женски имена са много старинни и са образувани на основата на прабългарски думи, което посочва, че те също може да са били имена на прабългарски жени:

КУБРА – старинно българско женско име от Тревненско и Родопите, практически вече изчезнало под

натиска на латиноамериканските имена от сапунените сериали. Изглежда родствено с

прабългарското мъжко име Кубер. Името Кубра се среща и в израза "Армаган да си проводя на

сестра Кубра чапрази" , записан в народна песен (БЕР, III, 81). Българското женското име Кубра е

от несъмнен източен произход, защото в Памир и Кавказ то се среща като женско лично име.
БЪЛГАРА - старинно българско женско име -произлиза от българския етноним

БИСЕРА - старинно женско име от Югозападна България (Македония), "бисер" е прабългарска дума

АСПАРИНА - старинно женско име, очевидно свързано с името на Аспарух. Може да е съществувало и

под традиционната форма АСПАРА.

АСМАРА (АЗМАРА ?)- старинно женско име от Македония, доскоро срещащо се като живо име (Асмара

Рачева). В разговорната реч, Асмара се съкращава на Мара. Съществува и българско мъжко име

Азмар, записано в турските данъчни регистри от 15-ти век от Солунско. Имената Азмар (Азмара,

Асмара) може да произлизат от "осмар" - кожар (стбл.).

МОДРА - името очевидно идва от старобългарското мъжко име МОДРИ (МОДЪР), което може и да е

прякор на Крум. В източна Албания има планина, наречена Модра. В чешки "модра" значи "синя".

ХУБА – женско име от Тревненско. Може да е вариант на Кубра, Куба или да идва от иранската дума

"хубава".

БАЛКАНА - старинно женско име, образувано от топонима Балкан - Стара планина. Балкан е древна

иранска дума, в последствие възприета от много други народи. Напълно възможно е

българските имена Вълкан и Вълкана да са късни варианти на Бълкан и Бълкана, защото при

много думи началното "Б" преминава във "В".

На последно място, може да се предположи и съществуването на още няколко подобни български женски имена, които не са засвидетелствани:

ХИМАРА (название на български град в днешна Южна Албания от времето на първото българско

царство). Може да е било женско име.

Всички приведени по-горе прабългарски женски Роксана, Алгара, Келара и т. н. съдържат накрая гласния звук “-а”, с който предположително се образуват прабългарски имена (думи) от женски род. Такова общо правило има в авестийския език, санскрит и в съвременния албански език. В съвременния български такова правило действа при личните имена: Иван (м. и.) – Ивана (ж. и.), Стоян – Стояна, Господин (Диню) – Господина (Дина), Димитър (Митър, Митю) – Димитра (Митра, Мита) и т.н. В такъв случай, повтарящото се окончание “-ара” в прабългарските женски имена може да се разглоби на “-ар” (суфикс) и “-а” (частица за образуване на лично име от женски род).

Суфиксът “-ар” и неговата функция може да се анализира от следните примери:

1. Канар тикин - прабългарска титла на наследника на върховния владетел, обикновено това е най-големия син на владетеля. Ако тикин означава "син, наследник", то канар = кан + ар = кански. Т.е канар тикин може да означава буквално "кански наследник", което е разумна семантика.

2. Карасарски бик. В диалекта на с. Самуилово (Старозагорско) се е употребявал изразът карасарски бик – “кравешки бик” [Ив. Танев. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. Стара Загора, стр. 74], откъдето следва карасар = “крава” или “кравешки”. Най-вероятно, карас означава “крава”. На древногръцки κέρας - рогато животно, рог [Младенов, Ст. История на българския език. С. 1979 г. (превод от немското издание на тази книга – 1929 г.), стр. 216], в тохарски (б) karse – сърна, kauurs.e - бик, в тохарски (а) kaurs – бик. В санскрит govr.s.a – бик [Douglas Q. Adams A dictionary of Tocharian B, Leiden Studies in Indo-European 10, Rodopi: Amsterdam - Atlanta, 1999. Електронен вариант: A dictionary of Tocharian B. - D. Adams. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden, created by S. Starostin and A. Lubotsky]. В такъв случай КАРАСАР (кравешки) = КАРАС (крава) + АР (ски). Славянизираната форма сарасарски дублира изходното сарасар по смисъл, но го пригажда към звученето на славянския език.

3. Обособената граматически служебна частица “-ар” (-ски) можем да открием и като окончание в названията на някои старобългарски родове, регистрирани в каменни надписи от времето на Омуртаг: Чакарар, Кувиар (Кубиар), Ермиар, ...дуар, вероятно и Куригир (Кюригир) [Българска историческа библиотека. Редактори: проф. Д-ръ В. Н. Златарски и проф. Д-ръ П. Никовъ. Уредник-стопанинъ Страшимир Славчевъ. София. с. 19]. Тя може да се открие и в българския етноним (българ с варианти белар, бурджан). Ползвайки познатата схема на разглобяване, получаваме:

Фамилно име	Схема	Основа - лично име	Значение
Чакарар	Чакар + ар	Чакар (дн. Чакър* ?)	Чакарски (дн. Чакърски ?)
Кувиар	Куви + ар	Куви	Кувийски
Ермиар	Ерми + ар	Ерми**	Ермийски
...дуар	...ду + ар	...ду	...дийски
Българ	Бълг + ар	Бълг*** (Бял)	Белчев. Варианти: Белев, Беляков, Баласчев
Белар	Бел + ар	Бял	Белчев. Варианти: Белар Белев, Беляков, Баласчев

*) – днешното българско име Чакър се смята за заимствано от куманите (XI-ти век), където е имало подобна дума със значение “син, синкав, синеок”. То обаче може да е и прабългарско, защото в гръцкия език, поради липса на букви, българския звук “ъ” традиционно е предаван чрез “а”. На индоевропейска основа чакър = връх, издигнатост, острие. Подобни думи от същата праидноевропейска основа са Сакар, Кукуш, кукиш, качул, качулка, шушулка.

**) Родът Ерми от каменните надписи може би съвпада с едноименния род споменат и в Именника на българските владетели. Предшественикът на бат Кубрат, бат Органа – Гостун (наместник) е бил от рода Ерми.

***) Крайните частици "-ан" в бурджан и "-ар" в българ (белар) са очевидно служебни частици. Това се доказва от фонетичната еквивалентност на двете основи БУРДЖ (в бурджан) и БЪЛГ (в българ), както и от често срещания преход Р-Л.