ПЪРКАЛАБ (prcalab) РАННОВЛАШКА ВОЕННА ТИТЛА

 

С ПЪРВОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ ?

 

Иван Танев Иванов

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

         В една от своите книги по приложна ономастика, проф. Тодор Балкански съобщава, че в ранното Влашко княжество, титлата за командир на всички войски на княжеството е била пъркалаб - prcalab [Т. Балкански. С българско име и с българска кръв. Изд. къща Знак 94. Велико Търново. 1996. Стр. 104]. Съвременните румънски учени принизяват титлата prcalab до "комендант на крепост", очевидно с цел да се свърже prca с гръцкото pirgoz крепост. Има обаче много причини, насочващи ни към мисълта, че тази сложносъставна дума представлява военен термин, образуван на основата на старобългарския език и даже да езика на ранните първобългари, образували Първото българско канство по двата бряга на Долния Дунав.   

 

          Първото писмено споменаване на етнонима влах е от 976 г. и то в района на днешна Южна Македония. От района на днешните Македония и Косово, първите власи пристигат в отвъддунавската земя в началото на XIII-ти век. Там те заварват първобългари и български славяни, които в продължение на повече от три века са живяли в северните предели на българската държава. Това обяснява защо първите влашки княжества образувани след два века имат по-скоро български характер, а техните войводи са роднини и васали на българския царски двор в Търново. Официалният език в тях е българският, писмеността - кирилица, религията православие. След падането на България под турско владичество, Влашкото княжество се счита за продължение на България. Един от неговите най-известни владетели, Влад Цепеш, известен като Дракула, счита българския като свой език, а езика на власите - чужд. Като наследство от тези отвъддунавски българи, в днешна Румъния са останали огромен брой български топоними, лични имена и думи в румънския език. Много от тях са славянски, други са от езика на сарматите - първобългари.

        Приведените по-горе исторически обстоятелства правят възможно ранната влашка титла пърколаб - "общовойскови командир" да има раннобългарски произход, но разбира се, не го доказват. Убедеността ни в това ще се засили много, ако успеем да намерим разумна етимология и семантика на тази титла на старобългарски език. 

        За целта титлата prcalab я разглобяваме на две части ПЪРКА + ЛАБ. Думата ПЪРКА може да е прабългарски изходен вариант на старобългарската дума ПЛЪКЪ - "войска", "народ", от която произлизат ВЪПЛЪЧЕNНЕ - "войска" (опълчение) и ПРЕДЪПЛЪЧЬNЪ - "предвождащ", "намиращ се на предната линия на боя". От думата ПЛЪКЪ се е образувала по-късната дума "полк", преминала в целия славянски свят. Трансформацията  ПЛЪКЪ- prca може да се обясни с известния преход Р Л, характерен за думите от източноиранските езици и в частност при сарматския прабългарски език,  например varesh (авестийски) валеж (български), berez (авестийски) балас, бял (български). От друга страна, думи подобни на ЛОБ (ЛАБ) е имало в старобългарския език. Това са думите  ЛОБЪЛЪБЪ, които могат да се преведат със славянските думи "глава, чело" . В такъв случай, prcalab би трябвало да означава ПЛЪКЪЛЪБЪ - "глава на войската", "командир на войската".

        Има обаче всички основания да се предполага, че двете старобългарски думи ПЛЪКЪ и ЛОБЪЛЪБЪ 

са всъщност прабългарски. Веднага привеждаме титлата пълководец от езика на съвременните осетинци, потомците на аланите - най-близкия по език и произход етнос до прабългарите. Това е думата balкъоn пълководец, производна от  общоиранското  *bal войска, с която се родее старобългарската ПЛЪКЪ. В езика на първобългарите началното б е преминавало в п, например Борис (владетел на Дунавска България)- Парис (преводач на Ибн Фадлан във Волжска България); Плискава (столица на ранна България) бляскава, слънчева.

        Сега да анализираме втората съставка ЛАБ -глава, командир, водач. Среща ли се тази дума при първобългарите? Тази дума е регистрирана в два случая, при това твърде показателни. ЛАБАС е езическото име - прозвище на цар Симеон с неизвестно значение. ЛОБОРЧА е име или титла на прабългарски областен управител или войскови командир от най-северната част на Първото българско канство - района на град Унгур, днешния Ужгород. Под формата Лоборец тя се среща днес като родово и фамилно име в Словакия и Западна Украйна. Има много версии за значението на прабългарската дума Лоборча, все неубедителни. Тъй като в езика на първобългарите със сигурност е имало суфикс -ор и суфикси от вида -ич, -ач, -чи, -ча, може да се счита, че морфемата на Лоборча е същата тази дума ЛОБ. Имайки пред вид горните факти, можем да допуснем, че думата ЛАБ (ЛОБ) ще е имала военен характер и най-вероятно е означавала водя, командвам. Това е естествено цар Симеон е водил над 40 войни с Византия и се е проявил най-вече като ЛАБАС -водещ, командващ. От своя страна, ЛОБОРЧА сигурно е звание на среден войскови командир на регионален гарнизон. Подобни думи е имало и в други, сродни на прабългарския индоевропейски езици. В езика на индоевропейските фриги, lavagta, lavaget военоначалник, предводител (A Phrygian etymological database. А. Lubotsky. http://www.indo-european.nl/cgi-n/main.cgi? root=leiden).  

        Полученият резултат по етимологизирането на prcalab е разумен и отговаря на реалните исторически факти. Направеният анализ дава възможност да се предположи разумна семантика на прозвището на цар Симеон Лабас, на термина Лоборча и на държавната титла пъркалаб от гледна точка на старобългарския език и на езика на иранобългарите. Съгласно този анализ, старобългарската дума полк, която днес е усвоена от всички славяни, може да има прабългарски произход и да е родствена с общоиранската дума bal войска. Възможно е, типично българския термин лобно място, чиято етимология все още е неизвестна, също да има връзка с старобългарската дума лаб глава, водач, командир. Вероятно, първоначално лобно място е означавало мястото на водача, командира, а в последствие мястото, където героите намират смъртта си.

        Представените резултати още веднаж подчертават важното значение на прабългарите при оформяне на старобългарския език и на тяхното влияние върху културата на източноевропейските народи.  

 

ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.