ЗА ЧЕТЕНЕТО
НА ЕДИН РУНЕН НАДПИС ОТ МУРФАТЛАР
– СЕВЕРНА ДОБРУДЖА
Иван
Т. Иванов, М. Минкова
EURIKA. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. Издание на Националният исторически институт с музей при Българската академия на науките. В. Григоров, М. Даскалов, Е. Коматарова-Балинова - редактори. София, 2009. с. 297 - 299
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
На западната стена на църква В4 при
раннохристиянския, български скален
манастир (X-ти в.), с. Басараб (Мурфатлар)
– Северна Добруджа (Рашев
2006, 65) има рисунка на голям лабиринт, до който е
изписан рунообразен текст (обр. 1). Означен
като “рунически”, той и досега остава
неразчетен (Barnea
1963, fig. 1, 2; 2; Barnea, Ştefănesku
1971, 203, fig. 55, 3; Kern 1983, 96, № 101;Попконстантинов
1993, 157, № 32 и приведения там опит за четене на
Е. Триарски; Рашев 2006, 65).
Според нас, около 90 % от всички
съдържащи се в надписа знаци съвпадат с
руни, за които, повече или по-малко
обосновано някои автори са предложили
определени фонетични стойности (Турчанинов
1971, 71·;
;
Добрев
2002), представени на
таблица 1. На тази
основа, е направен сполучлив прочит на
руните от бронзовата розета от Плиска (Иванов
2006, 225-234; Иванов 2007, 104-110).
В
орхонските тюркски
надписи,които
се четат от дясно наляво, присъства
знакът
-
„м”. Същият знак,
при това със същото фонетично съдържание ("м") стои и в началото на посочения
надпис, но изписан в обратна посока. Това подкрепя избора за посоката на четене
от ляво надясно.
Фонетичното съдържание на текста на надписа, четен от ляво на дясно, е представено на обр.1.
Първият (горен) ред заедно с отделената
руна от долния ред гласи: “МОНОАР
ИСОС’ КХС’ С’hРЕ Е”.
Вторият
ред гласи: “ЙООС’ИВАР
Е”.
Наставката”ар”, която се среща двукратно (МОНОАР, ЙООС’ИВАР) може да е суфикс, означаващ груповост или родов суфикс, както в българския етноним (бълг + ар). Така е например при прабългарските каменни текстове (Бешевлиев 1981, 59,60,61, 62,63): Той (Корсис – надпис № 59) беше от рода Чакарар.
Той (Негавонаис – надпис № 60) беше от рода
Кубиар.
Той (Шун – надпис № 61) беше от рода Куригир.
Той (....мой храненик –
надпис № 62) беше от рода ....дуар.
Той (.....жупанът – надпис № 63) беше от рода
Ермиар (в Именника - Гостун от рода Ерми).
Стоящата пред този суфикс “ар” поредица от знаци трябва да изписва цяла дума. Това са думите “МОНО” (вероятно “монах”) и ЙООСИВ (вероятно “Йосиф” – християнско име, приемано при замонашване).
Стоящото след първия суфикс “ар”
съчетание
от знаци ИСОС вероятно изписва нова дума,
която пред вид на мястото на надписа (раннохристиянски
манастир) може да се тълкува като “Исус” –
личното име на християнския бог. Двете руни
, които стоят след
името на християнския бог имат звуков
еквивалент на “КХС” вероятно гърлено ХС, и
могат да се приемат за еквивалент на
сигнатурата
-
“Христос”.
Следващото съчетание
(СhРЕ
Е) съдържа думата СhРЕ, която се
свързва със старобългарската дума
ÖhÐÚ (цяр,
лекарство) и персийското chārä
– “цяр, лекарство, помощ, сила, способност”.
Производното bī-chāragī
(بیچارگی)
означава “безпомощност, безсилие,
неспособност, нелечимост ”.
Предвид
на ираноезичието на част от прабългарите,
съчетанието СhРЕ Е може да се
преведе като “лекарство (сила, помощ) е”,
където крайното “Е” съвпада с иранската
форма за 3 л. ед. ч. на глагола „съм” - „е” (Пирейко
1976, 334). ЙООСИВ
може да означава името на монаха, изписал
руните.
В заключение, превода на този надпис гласи: “ЗА МОНАХА ИСУС ХРИСТОС ЛЕКАРСТВО Е. ЙОСИФ Е” или казано на съвременен български език би трябвало да звучи: “Исус Христос е лекарство (сила, помощ) за монаха. Йосиф”
Таблица 1:
Литература:
Бешевлиев 1981: В. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981,
Добрев
2002: Добрев,
П. Да изтръгнеш слово от камъка. За какво
разказват свещените надписи на езика
на Аспарух. ИК Галик, 2002
Иванов 2006: И. Т. Иванов. Изследване върху прабългарските названия на планетите-богове съгласно розетата от Плиска. Епохи - Велико Търново. Година XIV, 2006, бр. 1-2, с. 225-234
Иванов 2007: И. Иванов. Изследване върху прабългарските названия на планетите-богове съгласно розетата от Плиска и раннохристиянски надпис от Северна Добруджа. Анали, 2007, бр. 1-3, с. 104-110
Попконстантинов 1993: K. Попконстантинов.
Рунически надписи от средновековна
България. – Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В
чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993,
141-162
Рашев
2006: Р.
Рашев 2006. Лабиринтът като
символ през ранното средновековие в
България и съседните страни. Археология, кн.
1-4, год. XLVII. 2006, с. 65-77
Турчанинов
1971: Г.
Турчанинов.
Памятники письма и языка народов Кавказа и
Восточной Европе. Л.1971 г., с. 71. (Г.
Турчанинов публикува
интересен рунически надпис от Маяцкото
градище транскрибиран като „алануй кан” –
т.е. алански кан. )
Barnea
1963:
Barnea,
Ştefănesku
1971:
Kern
1983: H. Kern.
Labyrinthe. Erscheinungs-formen und Deutungen 5000 Jahre Gegenwart eines
Urbilds. 2., durchgezehene und erweiterte Auflage. München, 1983.
An interpretation of the runic inscription from Basarabi (Murfatlar) North Dobrudzha.
Ivan T. Ivanov Mariana Minkova
abstract
The authors offer a deciphering of the runic inscription placed on the western wall of the B 4-church of the medieval tenth-century Bulgarian rock monastery at Basarabi, North Dobrudzha. The inscription consists of two rows, each one containing 14 and 6 runes, respectively, and 1 isolated rune. The phonetic contents of runes (table I) were borrowed from Russian (G. Turchaninov) and Bulgarian (P. Dobrev) investigators and have been previously proven in the perusal of the Pliska bronze rosette runes. The upper row together with the isolated rune, from left to right, reads: “MONOAR ISOS KHS SÆRE E”. The second row reads: “YOOSIVAR E”. The suffix AR (MONOAR, YOOSIVAR) appears to has grouping function. We admit the following translation of each word: MONO – monk; ISOS KHS – Jesus Christ; SÆRE – a remedy, force, help (Iranian - chārä, Old-Bulgarian - ÖhÐÚ); E – is (the form for 3rd person singular for Iranian verb “to be”); YOOSIV – Joseph (a traditional monk’s name). In conclusion, the inscription reads: “For the monks, Jesus Christ is a remedy (help, force). Joseph”.
· Турчанинов публикува интересен рунически надпис от Маяцкото градище, транскрибиран като „алануй кан” – т. е. алански кан.