АНАЛИЗ НА ГРАФИТ ОТ ЦЪРКВА № 2 В МЕСТНОСТТА АВРАДАКА ДО ПРЕСЛАВ

 

 Мариана Минкова, Иван Т. Иванов

 

 Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

През 1946 г. археологически са проучени останките на две кръстокуполни църкви от манастир в местността Аврадака до Преслав (Иванова 1948: 5–64). Това е един от осемте големи манастира във втората българска столица. Църквите датират от първите десетилетия след приемане на християнството в България (края на IX – началото на X в.) и най-вероятно са разрушени по време на печенежките нападения. В останките на църква № 2 са открити керамични фрагменти и части от колони. Върху отделните барабани на една от колоните, преди да бъдат замазани с вар, личат фигурални изображения и кръстове. На най-горния, шести барабан на колоната има двуредов графит с гръцки букви. Графитът е представен на обр. 1 така, както го вижда проучвателят В. Иванова. За разчитането му тя взема предвид, че в горния ред се срещат две лигатури между А и N и между А и Р. Като приема, че знакът над крайното Т трябва да се чете като гръцко ОY (което е малко вероятно, защото още в следващата дума на втория ред звукът ОY е написан съвсем правилно с буквата ). В. Иванова разчита надписа, както е показано на обр. 2.

Графитът съдържа израза ΔΛСХΥ, заемащ целия долен ред, което го прави особено ценен. Според автора на съобщението В. Иванова този израз напомня думата ΤωΥΛСХΥ от т.нар. „военно-инвентарен надпис на прабългарски език”, открит от Ив. Венедиков (Venedikov 1946: 146–160) в олтара на манастирска църква, отстояща на 200 м от тази в местността Аврадака. В по-късна публикация Ив. Венедиков (Венедиков 1950: 181–184) приема ΤωΥΛСХΥ като куманската дума „тулджа”, предадена с гръцки букви, вероятно означаваща "вид шлем"[1].

Въпреки че отбелязва голямото подобие и близост на думите ΔΛСХΥ и ΤωΥΛСХΥ от двата надписа, В. Иванова отхвърля възможността те да имат нещо общо помежду си. На второ място съчетанието ΛСХ от въпросния втори ред не се среща в гръцкия език. Въпреки тези проблеми В. Иванова изказва хипотезата, че графитът на обр. 1 предава цялостно изречение на гръцки език с гръцки думи, написано от духовно лице. За целта тя разглежда надписа във формата: АПА ПАNАРЕТ DLОS СХΥ и го превежда „На отец Панарет робът ... схи”. Тук е използвана уговорката, че несъществуващата пред ПАNАРЕТ дума АПА – отец (иврит abh, арабски Ab, abu, коптски – avva – баща) е предадена в силно съкратен вид като А. Следващата уговорка е, че първите три букви в надписа ΔΛСХΥ представляват форма на гръцката дума δογλος (роб), която в по-особени случаи би могла да се ползва и като „ученик, послушник”. Надписът окончателно е преведен като „Ученикът на отец Панарет”, като остатъкът СХΥ остава непонятен. Авторът признава, че опитът за превод е крайно условен и недостоверен, особено преводът на втория ред.

Седем години по-късно В. Иванова предлага втори прочит и превод на надписа (Иванова 1955: 80). Според нея буквите в надписа са старинни по начертание: буквата А е със съвсем права хаста и висока триъгълна петлица; буквата Л е съставена от две еднакви черти и с коса дясна част; буквата Y е със средна черта, започваща от горния ляв край. В този случай авторката разглежда първия триъгълен знак от първия ред като особена форма на буквата О, а последния знак като запис на буквеното съчетание ΟΣ. Двете предположения са доста необичайни и взаимно противоречиви. Като цяло надписът се представя на гръцки във формата: Ο ΠΑΝΑΡΕΤΟΣ ΔΛ[O]С Х[РИСТО]Υ и се превежда „Панарет – раб божи”. Действително, надписите от вида δογλος ΧΡΙΣΤΟΥ (δογλος ΘΕΟΥ) и servus CHRISTI (servus DEI) са най-разпространените фрази в раннохристиянския период. Често те се срещат и в съкратен вариант, но при съкращението винаги името на бога изпъква или се подчертава с тилда. В случая предполагаемото име на „роба” (Ο ΠΑΝΑΡΕΤΟΣ) е изписано изцяло, а името на бога е предадено в съкратен вид, без тилда и по твърде необичаен начин (ХΥ) вместо обичайното ХС. Поради тези съображения, въпреки формалната достоверност на превода, смятаме, че посоченият на обр. 1 надпис може да има друг смисъл и значение.

Целта на настоящото съобщение е да се обърне внимание на този почти забравен надпис и по-специално на съдържащата се в него дума ΔΛСХΥ, като му се даде едно ново тълкувание, имайки предвид както неговото местонамиране, така и по-късно откритите подобни графити.

Както днес, така и в миналото авторите на графити оставят най-често своите имена. Това се вижда от един сложен графит от Плиска (Бешевлиев 1981: 152), където са показани няколко реалистични рисунки и изолирани думи, написани с гръцки букви. Повечето от думите върху графита от Плиска (обр. 3) са лични имена: ПЄТРО (гръцко лично име), ПМIР (вероятно прабългарското лично име Пумир, подобно на прабългарските имена Хумир и Маламир), NЄГYN (вероятно прабългарско лично име Негун, напомнящо на прабългарските имена Негавонаис, Небул и Нестонг). Останалите две думи най-отгоре са значително по-неясни и нечетливи. Според нас би могло първата дума да се прочете като ΔЄКАΝ и също да означава лично име. Бешевлиев[2] и Овчаров[3] приемат, че тези две думи изписват цялостна фраза, за която няма единно мнение за смисъла. В друг подобен графит от Преслав (Овчаров 1982) се четат думи, написани с гръцки букви: ΔΥΝΑ, МЕТОN, ΑΛΕξΑΝ, ΔΡΗ, ΗνΡΟΜΑΝΗΑ (обр. 4). Изказана е хипотезата, че поредицата от думи ΔΥΝΑ-МЕ-ТОN-ΑΛΕΑζΑΝΔΡΗ-Ην-ΡΟΜΑΝΗΑ е цяло изречение на гръцки език с шеговит тон и може да се преведе като: „Силното с Александър в Романия” (Бешевлиев 1981: 152). „Силното”, това е малкото човече върху коня, което заедно с Александър (другият ездач) са на поход в Романия. (названието на Източната Римска империя на юг от Стара планина след V в.).

Ясно е, че графитите в Първото българско царство съдържат разнообразни лични и социални послания. По отношение на разглеждания надпис от обр. 1 думите ПАNАРЕТ и ΔΛСХΥ могат да се разглеждат като отделни и независими, едната гръцка, другата прабългарска. Това отговаря на местонамирането на графита и на характера на периода, включващ прехода между езичество и християнство.

Монашеското име ПАNАРЕТ произлиза от гр. παναρετος – "вседобродетелен, добродетелен", но разглеждано заедно с префикса А – АПАНАРЕТ приема противоположен смисъл – „недобродетелен”. Поставянето на такъв графит на колона в църква представлява форма на критика по отношение на определен монах от манастира и само по себе си е завършена мисъл и социално послание. Не случайно колоната с надписите е замазана с вар и надписът става видим едва след почистването й.

Втората дума ΔΛСХΥ е практически идентична с прабългарската дума ΤωΥΛСХΥ от преславския военно-инвентарен надпис, където тя се превежда предполагаемо като „шлем”. Присъствието на дума с такова специфично военно значение е малко вероятно обаче в една църква и манастир. Това ни навежда на мисълта да се потърси друго възможно значение като название на професия, прякор или име. Началото на тази дума съвпада с известната прабългарска дума тоулъ[4] – колчан, преминала в старобългарския език. От своя страна старобългарската дума тоулъ е заимствана в много източноевропейски езици – словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло, унгарски tulba – колчан (Цонев 1984: 119). От своя страна окончанието „-СХΥ” на ΔΛСХΥ може да бъде запис на добре познатия прабългарски суфикс „- чи” за професия. Като резултат, думата ΔΛСХΥ би могла да се преведе като „стрелец”, „лъчник” или „човек, който изработва тулове, колчани”. С такава семантика на деятел думата ΔΛСХΥ може да служи като лично име, професия или псевдоним на човек, посетил църквата и позволил си да я напише върху колоната. Най-вероятно човекът, представил се като ΔΛСХΥ ще е авторът на социалното послание, изразено чрез първата дума на надписа.

Думата ΔΛСХΥ от графита от църква № 2, разгледана като прабългарска и представена като псевдоним, лично име или професия със значение „стрелец – лъчник” или „производител на колчани” би могла да послужи за правилното интерпретиране на съответния й еквивалент ΤωΥΛСХΥ от т.нар. „преславски военно-инвентарен надпис”. В този надпис тя също би могла да означава „стрелец – лъчник”, а не „шлем”, както обикновено се смята. В такъв случай част от термините в този надпис вероятно служат като названия на професии, а не на въоръжение.

 

Литература

 

Бeшевлиев 1981: Б. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981.

Венедиков 1946: И. Венедиков. Новооткритият в Преслав първобългарски надпис. – ИАИ, XV, 1946, 146–160.

Добрев 2005: И. Добрев. Златните съкровища на българските ханове. София, Рива.

Иванова 1948: В. Иванова. Разкопки на Аврадака в Преслав. – Разкопки и проучвания (Трудове на Народния Археологически музей), III. Средновековен отдел, 1948, 15–64.

Иванова 1955: В. Иванова. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. – В: Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, 43–144.

Овчаров 1982: Д. Овчаров. Български средновековни рисунки – графити. София, 1982.

Овчаров 2002: Д. Овчаров. Омортаг кана сюбиги. София, 2002.

Цонев 1984: Б. Цонев. История на българския език. Фототипно издание, 2. София, 1984.

Venedikov 1950: I. Venedikov. Trois inscriptions protobulgarеs. – Разкопки и проучвания, IV, 1950, 167187.

 

 

ANALYSIS OF A GRAPHITE INSCRIPTION FROM A CHURCH № 2 IN V. AVRADAKA NEAR PRESLAV

Mariana Minkova, Ivan Т. Ivanov

(Summary)

The article deals with the graphite inscription, discovered in 1946 on a covered with lime plaster column in the Church № 2 in Avradaka locality near Preslav, dated the end of IX the beginning of X century. Discoverer of the graphite, Vera Ivanova, issued two successive readings and translations of the graffito (Ivanova 1948: 5–64; Ivanova 1955: 80) which are now analyzed and criticized. To represent more plausible translation of the inscription we took into account its location, the content of similar contemporary graffiti, found at nearby sites, and the particularities of the epoch that represents a transition from paganism to Christianity. In our opinion the graffito could be read АПАNАРЕТ ΔΛСХΥ (APANARET DULSHI), where APANARET means unvirtuous (virtueless) in contrast to the very popular monk’s name PANARET, or virtuous in Greek. Unlike the discoverer of the graphite, we assume that the word ΔΛСХΥ is actually akin to the Proto-Bulgarian word ΤωΥΛSHΥ which is included within the so called Preslav military inventory found in 200 meters of that church. Usually ΤωΥΛSHΥ is translated as “a helmet”. It is feasible that the word ΔΛСХΥ of the Avradaka graffito corresponds to the author of the inscription meaning a personal name, profession or pseudonym (nickname) instead of "a helmet". In this context, the root of the ΔΛСХΥ is compared with another Proto-Bulgarian word, тоулъ (tul) – a quiver. Hence, we derive the possible meaning of "bow shooter, producer of quivers" for ΔΛСХΥ taking into account that the ending “-СХΥ” could be the well known Proto-Bulgarian suffix “-chi” for profession.

 

 

 

 

 Обр. 1. Църква № 2 във Велики Преслав. Надпис върху колона

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Обр. 2. Църква № 2 във Велики Преслав. Прочит на надписа според В. Иванова

 

 

 

 

  

 

 Обр. 3. Графит върху варовиков блок от Плиска

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обр. 4. Графит върху вътрешната страна на южната стена на Преслав

 

 

 

 

 

 


 

[1] Според И. Добрев (Добрев 2005: 318–319) думата ΤωΥΛСХΥ е сходна с монголското doγulga, tolga, в бурятски dūlga, в калмицки dūlγэ, dūlxэ, халха-монголски и ордоски dūlga, в старомонголски du'uluqa, dâwulγa – шлем, производно на алтайското понятие за глава. М. Москов смята, че прабългарската дума е звучала като тулка и произлиза от монголското tugulga – топене на метал, tugalga – олово.

[2] Според В. Бешевлиев (Бешевлиев 1981: 152) тези две думи означават „тук бяха велемощният”, след което се изреждат имената на Пумир, Негун и Петър.

[3] Д. Овчаров (Овчаров 2002: 24) вижда в двете думи израза KAN ΠΟΛΛΑ ΔΥΝΑΤΟΥΣ (кан поладюнатос) – „кан велемощен” от гръцкото (ΠΟΛΛΑ = много; ΔΥΝΑΤΟΥΣ = способен, могъщ, силен. За да се получи този израз обаче, трябва се изоставят двете първи букви (ΔЄ-) от първата дума, към втората дума да се добавят две нови букви (Λ, Ν), а окончанието ОС да се замени с ΟΥΣ.

[4] Пред вид технологията на производство колчаните и шлемовете имат формата на тръба. Не случайно в някои езици названията за шлем и колчан се извеждат от названието за тръба. Старинните български думи тръба и дуло са заимствани в няколко славянски езика, но нямат славянска етимология. Дуло е названието на главния прабългарски владетелски род. От многото предложени хипотези за произхода и значението на това родово название, най-издържана е тази, която го извежда от староиранската дума dulo, която съвпада с българската дума дуло – „тръба, цев”. Българските думи тоулъ „колчан”, дуло „цев”, Дуло „владетелски род при прабългарите”, тръба „цев” и иранското dulo „цев” възхождат към санскритската семантична основа tur – „тръба, цев”. От тази основа са образувани санскритските думи tūrṇa (тръба, колчан), *tūrṇas (колчан), tūrṇava (тръба, флейта). В случая се проявява известният при скито-сарматите фонетичен "р-л" преход. Интересно е, че в старовисоконемски е съществувала подобна дума – dola („тръба”), която може да бъде и заемка от езика на скито-сарматите. В своето най-ранно развитие алтайските народи са изпитали силното влияние на индо-иранците. Твърде е възможно и посочените по-горе монголски и тюркски думи за шлем (tolga, dūlga, dūlγэ, dūlxэ, dūlga, du'uluqa, тулджа) да са образувани чрез заимстване на индо-иранската семантична основа dul – tur за „тръба, колчан”.