РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ДЕТАЙЛИ

РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ДЕТАЙЛИ ПО СКАЛНИЯ РЕЛЕФ НА МАДАРСКИЯ КОННИК

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Ма̀дарският конник е релеф (Фиг. 1), изсечен в скалите на Мадарското плато на 23 м височина от основата на отвесна скала до с. Мадара, Шуменска област. Намира се близо до двете стари български столици Плиска и Преслав и е част от много по-стар култов комплекс на траките и скитите. В подножието на скалите има голяма пещера, където в древността траките са почитали своите божества. Открити са праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на тракийски и гръцки божества: Кибела, тракийския конник, Дионис, Трите нимфи, Зевс, Херакъл и други.

Фиг. 1. Релефът Мадарски конник (горе) и контур на самият конник (долу). Забележете, че картината внушава представа за неестествена анатомия на предните крайници на коня.

По-късно, вероятно по времето на кан Омуртаг, тук е изграден голям прабългарски култов комплекс, включващ скалния релеф, капища, водни басейни, дворцови и жилищни сгради и други постройки. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Размерите на релефа са: височина 2.6 м и основа 3.1 м. и изобразява конник в естествена големина, лъв, куче и надписи на гръцки език. Като цяло, изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на Иранския Изток и античните художествени традиции. През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство (Юнеско), състояла се в гр. Луксор, Египет, Мадарският конник е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.

Първи сведения за МК дава унгарският пътешественик Ф. Каниц [F. Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. 1879. Bd. III, 112 сл.]. Той предполага, че релефът е от времето на Римската империя. Оттогава историческата ни наука предлага различни хипотези за същността на скалния релеф: тракийски конник (Константин Иречек, 1884), герой от националния епос на прабългарите или прабългарско божество (братята Шкорпил, 1895), обикновен ловуващ конник и тържествуващ владетел - кан Крум (Карел Шкорпил).

Релефът е изследван и от чуждестранни учени, най-вече австрийски и руски. Експертът по изкуствата И. Щиговски от Виена посочва връзката на прабългарите с изкуството на предна Азия. Още в древния Египет, Асирия и по-късно особено в Персия, силата на победоносния владетел е подчертавана с различни сцени, където той сразява лъв. С течение на времето тези сцени са изобразявали конкретни важни победи. След 6-ти век към тези сцени е добавено и куче. Получената форма на ловна сцена е само привидна, защото винаги идеята на изображението е да се подчертае триумфа на войнът – победител. Руският археолог и историк Ф. И. Успенски (1901) характеризира Мадарския релеф като “най-древен и интригуващ старобългарски паметник”, “изключително уникален” и “най-забележителен”. Според него, в италианския град Равена, където се установяват прабългарите на Алцек (и по-рано на Алциок), има паметник с релефен образ на конник, който подтиква към сравнение с изображението при Мадара [ИРАИ IX 1904, 402]. В 1929 г. руският византолог Х. П. Кондаков го датира в началото на 8-ми век и посочва някои различия между него и подобните му староперсийски скални релефи.

Изкуството на релефа с конник е типично за Ахеменидска Персия. То продължава старото изкуство на Двуречието, заемайки част от неговите мотиви и похвати. Релефите показват силата и могъществото на владетеля като пратеник на боговете. Те са изработени върху камък и третират предимно светски сюжети, взети от дворцовия живот, а изображения на богове отсъстват. Това изкуство продължава и в епохата на Селевкидите, Партските царе и Сасанидската династия. Следи от изброените особености на изкуството от Двуречието и Иран се откриват и в разглеждания от нас български скален релеф, доказващи древност и близост в произхода. Близостта на мадарския релеф с персийското изкуство е толкова силна, че е провокирала твърде невероятната хипотеза, че релефът е дело на елинистичното изкуство от VI – V век пр. н.е. и изобразява персийския цар Дарий Хистасп.

Фиг. 2. Мадарският конник - три изображения на релефа върху скалата до с. Мадара, Шуменска област.

Подробното изучаване на релефа и надписите изисква скеле. Такова скеле е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г е изготвена гипсова отливка на релефа. През 1954 г. релефът е изследван в продължение на един месец от тридесетина български специалисти от различни области. Използвано е и странично осветление нощем. Цялата документация се пази в Археологическия институт на БАН и е публикувана през 1956 г.

Идеята, че релефът изобразява Тракийски конник – божество е окончателно отхвърлена не е само поради това, че околните надписи са от епохата на българското канство и че конникът ползва стремена и седло, които са непознати на траките. Главното различие е в това, че в огромния брой намерени изображения на Тракийския конник (над 1500) кучето и лъвът са съюзници на конника, докато тук лъвът е явен враг [Магдалина Станчева Мадарският конник. Описание на релефа – част II]. Самият кон има подчертано мощни форми, което е характерно и за други изображения на коне от столицата Плиска. Детайлите, доколкото са запазени, подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа.

Релефът е силно повреден от скалната ерозия и е съхранил само най-общите елементи от първоначалната си композиция (Фиг. 2). Поради това, всеки един надежно установен детайл върху конника би имал голяма историческа стойност. Някои автори предполагат следните елементи: конникът е с връхна дреха до колене; с лявата си ръка държи поводите на коня, а с дясната ръка е хвърлил късо копие върху поваления лъв; зад гърба на конника личи високо облегало на седло; десният крак на конника е пъхнат в стреме; на гърба си конникът носи калъф за лък. Някои от тези елементи са спорни (калъфа за стрели, връзка на лявата ръка с юздата). Съгласно други [Магдалина Станчева Мадарският конник. Описание на релефа – част II], конникът стои върху източен тип (високо кавказко) седло със задна подпора и носи плащ. Под седлото има черга. Над лявото му рамо стърчи продълговат предмет, вероятно лък (??). Дясната ръка държи копие, което се забива в лъва, а лявата ръка държи поводите. Десният крак е сложен в стреме, а известно е, че стремето се появява в Европа след VI-ти век, което поставя долна граница за датирането на релефа.

Според Ст. Станчев [Ст. Станчев. Реалиите върху релефа на Мадарския конник. В: Мадарският конник. В. Бешевлиев – отг. редактор. Издание на БАН. София. 1956. с. 181-234], повечето изследователи на релефа са единодушни, че десният крак на конника е поставен в стреме, което се държи на ремък, закачен за седлото. Кракът е обут в обувка без ток и с остър връх, насочен нагоре (кавказки тип ботуши). Между ушите на коня има дълбока дупка, най-вероятно служеща като гнездо за украшение върху челото на коня. Най-приемливо е допускането, че на това място е бил втикнат кичур пера. Подобно украшение има върху челото на коня върху една от каните на съкровището от Наги-сент-Миклош [Т. Герасимов. Проучвания върху мадарския скален релеф. В: Мадарският конник. В. Бешевлиев – отг. редактор. Издание на БАН. София. 1956. с. 116-166]. Според акад. К. Миятев [К. Миятев. Мадарският конник. ИАИ V 1928/29, 90 сл.], всички фигури в Мадарския релеф са били боядисани в червен цвят с което са се отличавали от околния фон.

Така формулираните детайли навеждат на мисълта, че релефът изобразява ловна сцена, в която конник и куче са нападнали лъв. Общият исторически контекст обаче поставя под съмнение тази развлекателно – битова трактовка на изображението. Официалната версия е, че релефът представлява триумфиращ български владетел от предхристиянската епоха - символ на мощта на Първото българско канство. Предполага се, че е изобразен канас увиги Тервел (701-721) като победител [В. Бешевлиев. Първобългари]. Има обаче и версии, че това може да бъде и образ на Аспарух, Крум, Омуртаг...Околните надписи, които са на гръцки език и подредени хронологично по часовата стрелка, съобщават за събития, засягащи България и Византия при Тервел, Кормисош и Омуртаг.

Фиг. 4. Тежковъоръжен конник от Партия, държава съседна и сродна по население, език и религия с тази на пределинистична Бактрия (Балх, Балхика).

Противоречието между представата за ловна сцена и предполагаемата цел на художествено въздействие показва, че предложеният план от детайли е недостатъчен, неточен и вероятно твърде далеч от първоначалната композиция на релефа. Защото не е реалистично да се очаква, че конник, тръгнал да се развлича чрез лов ще внуши идеята за триумфиращ владетел. Много автори предлагат съществуването на други детайли и елементи, но и те не излизат от рамките на ловна сцена. Никой автор не дава обяснение за неестественото и прекалено ниско разположение на предният ляв крак на коня, а също и защо гърдите на коня са толкова големи и ниско разположени (Фиг. 1 и 2).

По-долу е направен опит за реконструкция на релефа чрез използване на подходящи исторически модели (фиг. 4, 6 и 7). На Фиг. 4 е показан партянски конник в пълно бойно снаряжение, който от исторически съображения би могъл да бъде близък модел за Мадарския конник.

Съгласно предложената реконструкция, предната част на коня е съдържала метална броня и защитно покривало, предпазващо предните крака на коня от нараняване. С това се решава проблемът с неестествено оформения преден ляв крак и големите и провиснали гърди на коня. Основни оръжия при прабългарите са били брадвата и боздуганът, с които те са впечатлявали своите противници, особено византийците. В случая, най-вероятно конникът носи на лявото си рамо боздуган (а не гега), прихванат с лявата ръка също както и при модела (фиг. 4). Според мене, върху лявото рамо на конника е окачен кръгъл щит, значителна част от който се вижда зад конника и даже пред него. Подобен щит, окачен на лявото рамо, има и при оловния печат на Тервел (фиг. 6), а също и при няколко рисунки на въоръжени конници, намерени в Плиска. Най-вероятно, Мадарският конник е облечен в ризница и шлем със забрало, което се вижда зад главата. Подобни елементи има и върху модела от Фиг. 4.

Фиг. 5. Опит за възстановяване на част от детайлите по Мадарския конник.

Детайлите по трита представени варианта на релефа (Фиг.2) позволяват предположението, че долната част от дрехата на конника е надиплена с вертикални дипли, разгънати на верев (Фиг. 5). Най-вероятно връхната дреха на конника е подобна на кафтан, който е традиционна дреха при иранските народи от дълбока древност. Подобен вид дреха е традиционна и за по-късните българи и в българските диалекти са запазени много думи за нейното назоваване: дипъл, бръчник, бърчанка, кърлянка, окреп [6] - надиплена пола, пола с дипли. В някои етнографски области, силно надиплената задна завеса в двупрестилчената носия се нарича "бърченик" [7]. Надипления кафтан е особено характерен за традиционната етнографска носия на българите от Македония. В своите изследвания, големият български етнограф Хр. Вакарелски стига до извода, че най-добре запазените елементи от дрехите на прабългарите могат да се открият в народната носия на македонските българи. Съобразно фиг. 5, такъв консервативен елемент в носията на македонските българи може да бъде надипления кафтан.

Фиг. 7. Изображения на пеши и конни български войни с надиплени кафтани. Каменни релефи

по фасадата на старинна църква от с. ..., Пернишко.

Подобни надиплени връхни дрехи - кафтани могат да се видят и в по-късни изображения на български войни по църкви в България (Фиг. 7), както и по надгробни паметница в Босна и Херцеговина, оставени от изселели се български богомили (Фиг. 8). Явно, тези дрехи са били доста използвани и характерни за ранните българи. Освен кафтани, върху богомилските паметни плочи се срещат и символи, характерни за прабългарското изкуство: двойна брадва, свастика и мандала, които се откриват в рисунки от старите столици на Първото българско царство – Плиска и Преслав и в неговия култов център Мадара [Христина Милчева. Литературен форум. Брой 42-43 (483-484), 2001-2002 г]. Подобието на въоръженият конник с надиплен ирански кафтан от Фиг. 7 (в ляво) с това на Мадарския конник (Фиг. 5) е поразително.

Фиг. 8. Каменни надгробни богомилски паметници от планините на Босна и Херцеговина с изображение на надиплени кафтани.

Предложената реконструкция представя конника не като развличащ се ловец, а като тежковъоръжен войн, качен на брониран кон. Високото положение на конника се подчертава от обилието на символи и знаци по него. В такъв смисъл вече имаме пълно покритие между съдържанието на релефа и художествената цел на въздействието.

Един такъв знак е шестлъчевата звезда върху задния десен хълбок на коня (фиг. 5 и 2). За пръв път тази шестлъчева звезда е забелязана от Живко Аладжов (Паметници на прабългарското езичество), който я определя като соларен знак. Две подобни шестлъчеви звезди са открити и върху оловния печат на кан Тервел, изработен по повод въздигането му в кесарски ранг (фиг. 6). Тези два примера показват, че "звездната, небесна" символика е била характерна за ранните български владетели.

Фиг. 6. В ляво - оловен печат на канас увиги Тервел с надпис на задната страна и собствения му образ на лицевата. От двете страни на лицето се виждат две шестолъчни звезди. Зад гърба му се вижда копие, а при лявото рамо - щит, също както и на конника от Мадара (фиг. 5). В дясно - шестолъчна звезда върху външната стена на църква в Преслав.

Родство с тази символика се открива при някои шумерски печати, на които ликът на владетеля е придружен от две шестлъчеви звезди. При шумерите знакът "звезда с шест лъча" означава “небе”и е символ на върховната власт, дадена от небето. подобни знаци от планетарен характер са били изобразявани в асирийските релефи (Живко Аладжов, "Паметници на прабългарското езичество"), при вавилонски и древноперсийски материали [Добрев, П., “Прабългарите. Произход език и култура”, с.189]. Като пример може да бъде посочен образът на Ашурназирпал II (883 - 859 пр. Хр.), на който той носи огърлица със знаците Слънце и Месечина; същите знаци стоят и върху стелата от двете страни на главата му. Тези два знака са израз на владетелски сан. Затова може да се приеме, че шестлъчевата звезда върху Мадарския конник е белег на върховна владетелска власт и указание, че конникът е български владетел, може би Тервел.

Фиг. 7. Бронзова розета от с. Якимово, Североизточна България, IX – X –ти век. Национален археологически музей – София.

Вторият такъв знак е закрепен в предната част на коня и съдържа два концентрични кръга (фиг. 5). Това е вероятно символ на Слънцето, върховния бог на прабългарите. Подобен кръг се намира и върху коня, изобразен върху фасадата на средновековна църква от Пернишко (фиг. 7). Този втори владетелски знак върху Мадарския релеф е видян за пръв път от Д. Овчаров, който го оприличава на соларен знак, поставен над предния крак на коня, изразен с два концентрични кръга, свързани помежду си с частични радиуси, разпределени равномерно. Подобен плосък диск от IX – X –ти век, изработен от бронз в по-малки размери, е намерен в с. Якимово, Североизточна България и се пази в Националния археологически музей – София [История на България. Том II. Първа българска държава. Издателство на БАН. София. 1981. Стр. 67]. Може би това е прочутото и тайнствено "медно гумно" на българите - свещен символ на тяхната предхристиянска религия и държавност.

Фиг. 8. Стенно пано в древен дворец от оногурска Уструшана, I-ви век пр. н.е. Конни войни - оногури в момент на сражение. Забележете малките кръгови щитчета в предната част на всеки кон.

Подобни двойни кръгове, закрепени в предната част на бойните коне са носили и средноазиатските предци на Аспаруховите българи-оногхонтори (Фиг. 8). Това са уногурите, живели в областта Уструшана (Унаге от китайските хроники Суй-шу) по горното течение на река Аму даря и склоновете на близката планина Белур (Болор, Белуртаг), днешния Памир. Мнозина български историци приемат, че уструшанските оногури са предци на по-сетнешните оногури на север от Кавказ и в Стара Велика България. Според Теофилакт Симоката, в областта Уструшана се е намирал големият оногурски град Бакат, днешен Вокат разположен до днешния град Халчаян. Бакат бил разрушен от силно земетресение във II-ри век пр. н. е. В първите векове преди и след н.е., част от острушанските оногури мигрира на запад към района на Волга, Кавказ и Черно море. Днешните учени обозначават това население като "втора вълна сармати", сред които са и предците на бъдещите Аспарухови прабългари.

На Фиг. 8 е показана бойна сцена от декоративно стенно пано от дворец в оногурски селищен комплекс, открит в района на град Халчаян [Ставиский Б. Я. К югу от Железных ворот. Изд. Советский художник. 1977 г. Москва; Dzieje I kultura ludow azji centralnej. Prehistoria Starozytnosc Sredniowiecze.Bobodzan Gafurow. Panstwowy Institut Wydawniczy. Warszawa 1978]. Селищният комплекс е датиран от първите векове преди и след новата ера. Всички рисунки в двореца, включително и това пано са направени предимно с червено багрило върху бял фон. От паното с бойната сцена може да се видят характерните за ранните сармати конско седло и люспести "железни панталони" и конска броня, донесени по-късно от тях в Европа. Вижда се, че всеки оногурски боен кон е носел кръгло щитче-символ, подобно на това, закрепено и върху Мадарския конник (Фиг. 5). На сасанидско блюдо с конник (Фиг. 9) също се виждат символи с религиозно значение (антропоморфно слънце) и бойни знаци (конска опашка), закачени върху предния и подопашния ремък на седлото, както при Мадарския конник.

Фиг. 9. Сасанидско блюдо. [И. Толстой, Н. Кондаков. Русские древности в памятниках исскуства. I. Спб. 1889, 43, обр. 52].

Мотивът с нереалистично, декоративно-плоскостно изображение на тяло в профил и глава en face, какъвто е Мадарският конник, е изобретение на Иранския Изток и стои във противовес на ранногръцкия реалистичен начин на изобразяване [Т. Герасимов. Проучвания върху мадарския скален релеф. В: Мадарският конник. В. Бешевлиев – отг. редактор. Издание на БАН. София. 1956. с. 116-166]. Иконографските особености на релефа Мадарски конник показват, че той представлява произведение на българската релефна пластика от началото на VIII-ми век [Т. Герасимов. Проучвания върху мадарския скален релеф. В: Мадарският конник. В. Бешевлиев – отг. редактор. Издание на БАН. София. 1956. с. 116-166]. В него са отразени принципите на плоскостното и декоративно третиране на фигурите, създадени през ранното средновековие в Иранския изток. Скулптурът, който е издялал Мадарския релеф, е бил обучен не само в стиловите принципи на това изкуство, но е бил запознат и с неговите теми и сюжети, изразяващи идеята за триумф на владетеля над неприятеля.

В предложения модел за реконструкция на Мадарския релеф (Фиг. 5) са включени както нови елементи (конска броня, защитен надиплен кафтан), така и два соларни знака (шестолъчна звезда и двукръгов щит), забелязани по-рано от други автори. Съществуването на последните два знака е подкрепено с нови доказателства. Представеният по този начин вид на композицията очертава един завършен образ на ранно-български владетел, който има мощно художествено, военно и политическо въздействие. Очевидно авторите на Мадарския конник и неговите заявители и потребители са били хора с подчертано художествено мислене, основано на символи от древната иранска и месопотамска култура. По всичко изглежда, древните българи са имали свое монументално изкуство и Мадарският конник може да бъде един важен пример за това.