ПРАБЪЛГАРСКИ НАЗВАНИЯ НА КАЛИНКАТА,
ВЗЕТИ ОТ РЕЧНИКА НА НАЙДЕН ГЕРОВ
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Калинката, известна още и като калинка-малинка е красиво пролетно насекомо, оцветено основно в червено. Латинското му название е Coccinella. Още от детството си знаем за поверието, че когато това насекомо кацне върху някое дете, то му носи щастие. “Щастливецът”, който е открил върху себе си калинката я оглежда с радост и чака тя да отлитне, като предварително и задава въпрос. От посоката на излитане или мястото на кацане могат да се направят предсказания от вида, за кого ще се ожени детето, каква ще му бъде професията и др. подобни.
Има още една причина за да се смята, че това насекомо е играло изключителна важна роля в народните вярвания на старите българи. Това са огромния брой названия, с които то е представено в българския език. Ето тези названия вкупом: даскалче, валиденче, гурол, божа бубалка, божа кравица, божа кравичка, божа козявка, козявка, невестица, господева момичка, калина-малина, каля-маля, кукумара, литмара, путмара, мара [Найден Геров. Речник на българския език. А-Д. Български писател. София. 1975. с. 278]. Основна заслуга за записването на тези названия още в периода 1840 – 1880 г. има известният възрожденец Найден Геров. По-долу е направен опит за анализ на тези названия и е изказана хипотеза за етническия произход на част от тях, както и на техния основен смисъл.
Най-общо тези названия могат да се разделят в четири групи. В първата група влизат на пръв поглед несвързани помежду си и случайни названия: даскалче, валиденче, гурол. Те не носят някаква определена полза за нашата задача. Например даскалче (учителче) и валиденче (който вижда, предсказва деня?) вероятно отразяват способността на красивото насекомо да “учи” и “предсказва” бъдещето на децата. Гурол вероятно има връзка с известните думи от Северозападна България "гурел" или още "огърляк, огърлица", "обаз" - това е названието на парче червен кадифен плат с пришити монети, който младите жени са поставяли върху раменете си като украшение.
Във втората, вече съществена, група влизат названия, които утвърждават един особен образ на това насекомо. От една страна този образ има разбираемо “божествен, свят” характер, от друга той е неочаквано “женски”. Ето тези названия: божа бубалка (буболечка), божа кравица, божа кравичка, божа козявка, козявка. Тези названия са в съзвучие с вярването, че това насекомо има по-особен “защитен” характер и е свързано с определени “свръхестествени” сили, позволяващи му да свързва настоящето с бъдещето. Най-вероятно това насекомо играе роля в някоя важна легенда от митологията на древните българи, която вече е забравена.
“Женският” характер на народния образ на насекомото е подчертан още по-силно в третата, която видимо е основна, група названия: невестица, господева момичка, калина-малина, каля-маля. Като се има пред вид, че “калина” е българско роднинско име-обръщение от страна на съпругата към по-малката сестра (братовчедка) на съпруга виждаме, че всъщност най-същественото асоцииране на това насекомо в съзнанието на старите българи е с понятието “момиче, момичка, невеста, мъжова сеста”, най-общо с понятието “момиче”. Съгласно нови изследвания, приема се, че думата калина има твърде възможен прабългарски произход [Dimitrova, V. K. Zeugnisse der Kunst und Kultur der Protobulgaren aus der heidnischen Periode des Ersten Bulgarischen Reiches (7 bis 9 Jh.) Freie Univerität, Berlin. PhD dissertationen. 2007. S. 375].
И накрая идва четвъртата, най-важна и интересна група названия, които на пръв поглед като че ли са думи от чужд, напълно непознат език: кукумара, литмара, путмара, мара. Очевидно, смисълът на тези стари български думи отдавна е загубен. Какво биха могли да означават те?
За да разгадаем смисъла на тези названия ще се опрем на по-горния извод, че основното название на насекомото има връзка с “момиче”. На второ място, названието кукумара е близко до оригиналната, остаряла, позабравена българска дума “кокомора”, “кикимора”, която на съвременен български значи “момиче, мома” [Иван Т. Иванов. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. Стара Загора. 2005, с. 73]. Изключително важно и интересно е това, че в съвременния език khowar на един от малките памирски народи съществуват думите kimeri и kumoru, които означават “момиче, жена”. От тук може да се предположи, че думата кимора (кикимора, с характерното за езика санскрит удвояване на началната сричка с цел усилване на качеството) е древна индо-иранска дума, донесена от прабългарите. Днешните руски етнолози приемат, че при източните славяни е съществувал зъл домашен дух, който живее до домашното огнище и има вид на младо момиче, наречен кикимора. Не е изключено, пред вид на връзката кумора-момиче, названието и самият митологичен персонаж да са заимствани от скито-сарматите, както това е станало с много други източно-славянски митологични персонажи и богове.
Най-вероятно морфемата на названията кукумара, литмара, путмара, мара е “мара” със значение "момиче, жена". Това се съгласува с оригиналното, остаряло, позабравено българско обръщение към жена - “мари”, което може просто да значи “жено”. Нещо повече! В отделна статия беше направен изводът, че при прабългарските и в последствие старобългарски лични имена от типа Безмер, Маламер, Хумир, Пумир, наставката “мер, мир” може да означава “мъж, човек”. Беше предположено, че тази наставка произлиза от авестийската дума nar (nairе) – “мъж, човек” с преход на началното “н” в “м”, сравни: никола – микола; ние-мы, nous; носура – муцуна. Известно е, че в българския език съществува провило за получаване на думи от женски род чрез добавяне на звука “а” към края на съответната дума от мъжки род, примерно Иван – Ивана, Стоян – Стояна. Горепосочените авестийски думи nar – nairе, донесени от прабългарите, могат да обяснят произхода на думата “мара” – "жена" в названията кукумара, литмара, путмара, мара.
Пред вид на по-древния и оригинален характер на предполагаемо прабългарските названия на калинката (кукумара, литмара, путмара, мара) може да се допусне, че митологичните вярвания за ролята на това насекомо са наследство от прабългарите. Днешните, познати и широко разбираеми названия явно имат късен и преводен характер.