СПОРНАТА ДУМА "ТВИРЕМ" В ИМЕННИКА - ВТОРО ВЛАДЕТЕЛСКО ИМЕ НА КОРМЕСИЙ ?

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
ТВИРЕМ 27 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.

СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

        Тази неясна дума ТВИРЕМ е създала и все още създава невероятно много проблеми за изследователите на Именника. Основната причина за това, че тя се среща още на две места в списъка където без съмнение означава название на месец. Другата причина е, че в българската история не е известен владетел с име Твирем. Трета, не по-маловажна причина е доста разпространеното убеждение, че ТВИРЕМ има пратюркска етимология и означава “девети” (от тат. tógus 9, чув. Tukur, 9), което прави малко вероятно то да е лично име. По тези причини почти всички изследователи (с няколко изключения) приемат, че както на другите места, така и в началото на осмата владетелска формула тази дума означава название на месец. От тук следва, че осмата формула е "сгрешена" и "непълна", защото в нея липсва името на владетеля.

        Възниква въпросът, какво да правим с тази “сгрешена” формула и как да си обясним нейното присъствие в Именника? Приемайки неясната дума ТВИРЕМ за название на месец, автоматически се създава проблема за "неизвестния владетел" след Тервел. В някои трудове и учебници даже се говори за двама (Дж. Бъри и М. Москов) или трима "неизвестни владетели" след Тервел. Много изследователи предлагат свои оригинални начини за разрешаване на тези проблеми:

        1) Маркварт в своята статия [Die altbulg. Аusdrücke in der Inschrift von Čatalar und der altbulgarischen Fürstenliste. Известия Русск. Археол. Инст. Въ Константинополе, т. XV, с. 84] предлага името на неизвестния княз да бъде Текуч и да се вземе от първата част на календарния израз текучитем в края на осмата формула. С това се съгласява и Миккола [Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913]. Според тези ранни изследователи, частта от Именника трябва да има следния коригиран вид:

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му итемтвирем.
ТЕКУЧ 27 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.

СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.

        2) O. Pritsak приема, че въпросната дума ТВИРЕМ съответства на хан Товирем, който би трябвало да е подписал договора с византийците от 716 г. [Pritsak O. Die Bulgarischen fürstenliste und die sprache der protobulgaren. - Ural-Altaishe bibliotek, I, 2, Tafeln-Wiesbaden, 1955, p. 16, 47, 51].

        3) Иван Венедиков [Медното гумно на прабългарите. С. 16 - 37] смята, че проблемът с “неизвестния владетел” възниква, защото формулата за Тервел, след като е написана веднаж, е повторена, но с други числении циклови данни. Според него грешката е възникнала при някое от преписванията, като първоначално повторението се е отнасяло за Аспарух, който трябва да има две формули, понеже първата формула показва не годините на управление (61), а продължителността на живота му. От тук следва, че трябва да има още една формула за годините на властване. След направената корекция по Венедиков, частта от Именника добива следния вид:

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верениалем.
ЕСПЕРИХ княз 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитемтвирем.
ТЕРВЕЛ 28 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем

СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тохалтом.

        4)  Много автори приемат, че в осмата владетелска формула е допусната грешка в предаването на оригиналния текст от един препис в друг. Ж. Войников приема извода, че Тервел е наследен от Кормесий. Той допуска, че периодът на управление на Кормесий трае от 715 до 721(722) г., като въпросната дума “твирем” е вмъкната най-вероятно по погрешка. Според него „много е възможно е тя да е част от някакво обяснение за станали събития, което е било съкратено от някой преписвач или не е било разбрано от него, в резултат на което вместо владетелското име е поставено наименованието на месеца твирем” (http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/PRABULG-KALENDAR.htm).

        Според Стефан Чурешки "след княз Тервел в Именника стои владетел, отбелязан с инициали или подразбиращ се, при което името не може да бъде възстановено, нито да бъдат открити успоредици в някое друго историческо сведение" (http://chitanka.info/lib/text/9701/12).

        5) Петър Добрев предлага две решения на проблема за "неизвестния владетел" и "сгрешената осма формула".  Според П. Голийски [Петър Голийски Загадъчният "източнославянски" княз Кий. "Българска Орда - 1938"], в по-ранната си публикация П. Добрев стига до извода, че логически и исторически неизвестният владетел, управлявал 28 години след Тервел е просто излишен [(Добрев, Петър. Прабългарите - произход, език, култура. С., 1991, с.163-165)]. С него годините на управление на българските владетели от Умор до Тервел са 93, а исторически те са 65, от което следва, че Тервел трябва да е поел властта в 672 г., което е пълен абсурд. Поради това проф. Петър Добрев предлага тази “сгрешена” осма формула да се премахне изцяло от Именника с което въпросната част от Именника добива следния коригиран вид:

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

        В по-късна публикация Петър Добрев предлага второ решение, разглеждайки ТВИРЕМ като име на неизвестен за историята владетел, различен от всички известни, включително и от Кормесий [Петър Добрев. Царственик на българското достолепие. София, Изд. къща Ив. Вазов, 1998]. Въпреки посочените в именника 21, на Твирем се отреждат 6 години управление, от 716 до 722 г. В този случай П. Добрев предлага следната редакция на осмата формула:

ЕСПЕРИХ княз 61 лета. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 лета. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
ТВИРЕМ 6 лета. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем.

СЕВАР 15 лета. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.

     В действителност още А. Куник [Тохтамыш и Фириович, СПб, 1876] смята Твирем за лично име (nomen proprium). Напоследък С. Диамандиев [Диамандиев, Светослав, „Датите на възцаряване на българските канове до Умор“. Издател: Кота АД-Стара Загора, 2006] предложи решение на създалото се противоречие между посочената в Именника (21 г.) и приетата от П. Добрев (6 г.) продължителност на властване на Твирем. Според Диамандиев, Твирем е вероятно четвърти (по прабългарски "твирем" = четвърти) син на Аспарух и е станал съвладетел на по-големия си брат Тервел в 694 г, когато Тервел поема властта. В 716 г. Тервел умира и Твирем управлява самостоятелно 6 г. По-този начин на Тервел се отреждат 21 години самостоятелно управление, а на Твирем - 6 години самостоятелно и 22 години съвместно управление, общо 28, както е посочено в Именника. Виждаме, че в тези решения се предлагат датирания на управлението на Тервел, различни от общоприетите днес.

        Хронология на управлението на Тервел, различна от общоприетата е предлагана и от други автори. Една група иследователи (Геза Фехер, Моско Москов) поставят под съмнение утвърдилото се становище, че Тервел е управлявал България до 721 г. (или до 718 г. според друга версия). В своя нов прочит на "Именника на българските ханове" Моско Москов твърди, че Тервел наистина е управлявал 21 г., както е в Именника, но в интервала от 691 до 712 г. Те се аргументират с това, че след 712 г. името на Тервел не се споменава никъде другаде, освен в хрониката на Теофан, където се описва молбата на сваления император Артемий-Анастасий II до Тервел да му помогне да си възвърне трона. Всъщност, това не е така, защото прабългарският надпис № I, част I и II съобщава, че архонт Тервел и архонт Кормесий са помогнали на императора в борбата му срещу арабите през 718 г. [Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С. 1979, с. 91, 93]. Другият техен аргумент е българо-византийският договор от 716 г., описан от Теофан Изповедник, който от византийска страна е подписан от император Теодосий III, а от българска страна вероятно от Кормесий, а не от Тервел. J. Burry [J. Burry. A history of the Eastern Roman Empire. London, 1912, p. 328] и Fr. Dögler [Fr. Dögler. Regensten der kaiserurkunder der ostromischen reiches. - In: Corpus der griechischen urkunden des mittelalters und der neueren Zeit, 1965, p. 33] приемат, че договорът от 716 г. е подписан от Тервел и Теодосий, но е имало още един договор с подобни условия, преподписан от Константин V и Кормесий (Кормисош). Рънсиман [Стивън Рънсиман. История на Първото Българско царство. ИК „Иван Вазов“ / „Силует“-ООД. София, 1993] приема, че Тервел е управлявал между 701 и 718 г., а "неизвестният" владетел - от 718 до 724 г. М. Москов [Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване), С., 1988] се опитва да разреши хронологичните проблеми на Именника с помощта на т.н. съвладетелски институт, т.е, съвместното управление на владетеля заедно с второ лице, което има ограничена власт, но поема властта след смъртта на владетеля.

        Посочените по-горе хронологични схеми не се съгласуват с добре обоснования извод, че Аспарух загива в битка с хазарите не през 694 г., (както смятат тези автори) а през 700 (или 701) година, когато Тервел поема властта [Йордан Андреев, Андрей Пантев. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III. Изд. Абагар, велико Търново, 2004; Рашо Рашев. Прабългарите и българското ханство на Дунав. Класика и Стил ООД. 2000-2001]. В добавка, тези схеми изпадат в остро противоречие с факта, че именно Тервел, а не Твирем, Кормесий или някой друг са водели българските войски в битката с арабската армия на Маслама през 717-718 г. край Константинопол. Това ключово за съдбата на Европа събитие е широко известно и поради това именно Тервел става най-известният в Западна Европа български владетел и светец на римокатолическата църква под името свети крал Тривелий.

        Проблемът с неизвестният владетел (или владетели според някои автори) след Тервел би могъл да се реши в рамките на съвременната хронология на управление на Аспарух и неговите наследници чрез следното предположение. Добре доказан факт е, че българските владетели на Първата българска държава, а отчасти и на Втората, са имали по две владетелски имена (Двойни владетелски имена и прозвища на ранните български владетели). Това е отразено и в Именника. Например: бат Органа, бат Кубрат и бат Баян са отбелязани в именника като Гостун, Курт и Безмер, съответно. В добавка, Исперих (Аспарух) е известен и като Еспор, Тервел като Изот, княз Борис като Богорис, цар Симеон като Лабас и т.н. За много владетели обаче има твърде малко данни и техните втори владетелски имена, ако са съществували, не са известни. Такъв е случаят с Кормесий (721 - 738), за когото не е известно второ владетелско име. Аз предполагам, че думата Твирем в началото на осмата владетелска формула в Именника е второ владетелско име на Кормесий. С други думи, Твирем е другото официално име на Кормесий, така както Курт е второ официално име на Кубрат, Безмер е второ име на бат Баян и т.н. Няма противоречие във факта, че в един и същи документ думата ТВИРЕМ може да означава веднаж пореден номер на месец и втори път да бъде омоним (например месец август и император Август). Не е изключено и да е имало някакви фонетични разлики между прабългарското название на месец твирем и омонима Твирем, неотразени в кирилския препис на първоначалния каменен надпис.

        Безпристрастният анализ на месечните названия в прабългарския календар показва, че те имат по-добра иранска, отколкото хуно-тюркска етимология. От тук стигаме до извода, че твирем означава "четвърти" (сравни авест. tuir, англ. four -четири), което за разлика от тюркската етимология "твирем - девети" не изключва употребата на думата и като омоним. Между другото, Кормесий е известен в някои западноевропейски хроники като "третия български владетел", имайки пред вид поредността Аспарух - Тервел - Кормесий (Твирем), но етимологията Кормесий = Твирем = "четвърти" предполага друга, по-реална гледна точка: бат Кубрат - Аспарух - Тервел - Твирем (Кормесий). В същност, българската държава започва от Кубрат, а не от Аспарух, защото Аспарух не управлява нова държава, а наследява западната част на бащинията си от делтата на Дунав до Днепър, понеже източната й част (от Днепър до Кавказ) е превзета от хазарите. Не случайно хазарският владетел Йосиф IV в писмо до испанския равин Хасдай ибн Шафрут, писано в 951-952 г. се хвали, че: “Те (българите) били победени (в своите стари земи), а те (хазарите) ги преследвали, докато не преминали голямата река Дуна. До ден днешен те (българите, в.н.н.т.р.) живеят близо до Куштантиня (Константинопол), а хазарите завладели тяхната страна.” В действителност първоначалната граница между Хазария и земята на Аспарух е река Днепър, в руслото на която са намерени гробните дарове на Кубрат и Аспарух. След несполучливата вероломна агресия на Константин IV Погонат (668-685) срещу българите в 680 г., Аспарух разширява земята си на югозапад, присъединявайки като наказание византийската провинция Мизия. Така че, Твирем (Четвъртия) е всъщност четвърти пореден владетел на българската земя.

        Ако допуснем, че Твирем е второ владетелско име на Кормесий, осмата владетелска формула става пълна и коректна, защото освен всичко друго в нея е отбелязано и името на владетеля (Твирем, т.е, Кормесий), както при всички останали владетелски формули на Именника. Според Иван Венедиков (Ив. Венедиков, с. 24), осмата формула в действителност е съвършено правилна в чисто хронологически план, тъй като разстоянието между годината теку (месец читем), когато Тервел е поел властта и дван (месец шехтем), когато Твирем (Кормесий) ставал владетел е наистина 21 години, а между годината верени, дадена като първа на Исперих и първата година, текучитем, от формулата при Тервел  е също 28 години, както е казано в Именника. Следователно данните са точни и се контролират. На трето място, отпада нуждата да се коригира предходната, седма, владетелска формула, както това прави Й. Микола.

Погодинов препис от края на XVI век. Съхранява се в Петроградската обществена библиотека под № 1437, лист 72а-73.

Именник на българските князе. Московски препис от началото на XVI век. Съхранява се в Московската синодална библиотека под № 280, лист 68а-69.

        Съгласно съвременната българска историография Кормесий е управлявал 17 години (721 - 738 г.) а не 28 години, както е отбелязано в Именника. През недостигащите 11 години Твирем (Кормесий) вероятно е бил съвладетел на Тервел, т.е, той ще да е станал съвладетел през 710 г. В това има логика, тъй като съгласно Теофан Изповедник, българо-византийския договор от 716 г. е бил подписан от българска страна от Кормесий, при това Кормесий е наречен "владетел на българите". Фактът, че по времето на управление на Тервел (700 - 721 г.) такъв важен международен договор е подписан не от владетеля, а от Кормесий показва, че от една страна владетелят е имал достатъчно извинителни причини (раняване, болест?) да не постави подписа си редом до този на византийския император, а от друга страна, самият Кормесий е имал необходимата (съвладетелска) власт и опит да извърши това. С това отпада и необходимостта периода на управление на Тервел да се завършва в 716 г., за което някои изследователи настояват предвид на Кормесовото подписване на договора от 716 г. Подобен случай имаме и при архонт увиги Крум, който към края на живота си праща лицето Даргамер (вероятно бъдещия канас увиги Омуртаг) да води важни преговори във Византия. 

        Владетелското име Телец от трите варианта на Именника се среща в малко по-различна форма в историческите хроники. При св. Теофан Изповедник то е Teletzin, Teletzеn, у патриарх Никифор е предадено като Телесион (Telesion), а латинският хронист Анастасий Библиотекар се придържа плътно към изписването на Теофан — Teletzin. Вероятно крайната частица -in съвпада с широко използвания, нестабилен български суфикс "-ин", сравни: стопан-стопанин, боляр-болярин, и особено при названия за професии: овчар-овчарин, зидар-зидарин и т.н. В такъв случай формата Телец (т.е теле, рожба на крава), както е в Именника, изглежда пригодена към славянската реч на преписвачите и далеч от оригиналното име на този владетел - ТЕЛЕЦИН.

        Според Стефан Чурешки (Именникът на българските князе - http://chitanka.info/lib/text/9701/12), имената на българските князе низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например, владетелското име Оумор в края на Именника (Oumaros в разказа на патриарх Никифор) присъства сред имената на царете от „Боспорските надписи“ във формата Омарос. Родово име Ерми (Ермиар в каменните надписи от времето на Омуртаг) се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Според В. Бешевлиев това име може да е родствено с името на аварското племе „Ермихиони“ (хионитите от рода Ерми) и с името на аварския вожд Ермичис (Ермич ?). Родовото името Дуло намира близко подобие в царското име Дулас от Боспорските надписи. Възможно е да има връзка на рода Дуло с неславянското племе Дулеби от района на Долен Днестър, както и на рода Уокил (Вокил) с другото подобно неславянско племе угличи (уличи). Не случайно тези две неславянски племена са населявали район, по-късно известен като Онгъл (Огъл), централния район на Аспаруховата държава. Горните съпоставки навеждат Бешевлиев на мисълта, че понятието „род” в Именника може да означава „племе”.

            От различни документи (примерно Теофан и Никифор) е установен българският владетел Савин (764-766), зет на Кормисош от рода Вокил. Неговото име обаче не е посочено в „Именника на българските князе”, а вместо него там стои владетел с името Винех. Както много често се случва с ранната българска история, това несъответствие е обяснено по ужасно сложен начин, а именно. Предполага се, че истинското прабългарско име е било Сивин (Тотю Тотев), което византийските хронисти Теофан и Никифор са променили на  Савин под влияние на някои добре известни имена - латинското Сабинус и гръцкото Сава. Формата Сивин може да се приеме, защото се среща в гръцкия надпис върху сребърната чаша от Преслав (Господи помози. Сивин жупан велик в Бургария) и в името Звинич (син на Омуртаг, Звинич = Сивинич = Сивинчо). Обаче следващото предположение е много хипотетично. Според В. Бешевлиев, Винех е произлязло от *Сивинех, като преписвачът на „Именника” е схванал погрешно първата сричка за старобългарското показателно местоимение СИ „този”, поради което го е изпуснал в преписа като излишно [В. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. София 1981, с. 160]. Вместо това може да се допусне, че Винех е второ владетелско име на Сивин.

Владетелското име Кормесий е подобно с името Сарозий на алански вожд от ехохата на Великото преселение на народите. Сарозий е латинизирана форма на оригиналното Сароз = управляващ, главенстващ, от САР - глава + ез (ирански суфикс). Възможно е името Кормесий (korm + еz) да е образувано от семантичната основа "корм" със значение "управлявам, водя", сравни "кормувам, кормило, кормчия" и същия суфикс "-ез" (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи:  -ЕЗ ). От тук Кормесий - "управляващ" може да е второ владетелско име, а първото да е Твирем. Подобна структура имат думите каназ (знаещ), витяз (побеждаващ) и др. От тук неясното определение Вихтун за рода Дуло може да означава "победител". Думата "бъхтя" - "бия, побеждавам" от съвременните български диалекти може да е наследник на посочените старинни български думи "вихтун" и "витяз".

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, трябва да се посочи, че Именникът представлява най-българският писмен документ от първите векове на българската държава. Най-вероятно, Именникът е домашен документ излязъл от самата "кухня" или "спалня" на прабългарските езически владетели. В него се използва в пълен вид прабългарският календар, използват се владетелски формули, чужди за класическата гръцка и латинска литература, присъстват имена на български владетели, непознати или чужди за чуждестранните хронисти. Важно особеност на текста е и отсъствието на християнски понятия, християнски формули и фрази с които изобилстват документите писани през християнската епоха. Фактът, че той хронологично завършва с Умор показва, че най-вероятно е писан малко след този владетел и преди Омуртаг, когато се въвежда владетелската фурмула "каназ увиги - от бога владетел". По-късното му превеждане и многократно преписване в християнска и славянска среда очевидно не са го променили, нито славянизирали. Заблуждение е, че титлата княз е славянска, тя е българо-аварска и се употребява от владетелите на Авария и България когато все още няма славянски държави. В Именника изрично се казва, че 515 г. оттатък Дунава е имало "княжение" - т.е, княжество или държава, която петима владетели са управлявали с "обръснати глави". По идеологически съображения обаче, много съвременни автори приравняват Авитохол на Атила с което се осакатява не само Именника, но и цялата първа половина на българската история, защото тя е толкова велика и достойна, че представлява трън в очите на мнозина.