КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

9. ИНДОЕВРОПЕЙСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА ПРАБЪЛГАРСКАТА ДУМА ДОХЪТОР - възглавница.

 

 

            За прабългарската дума ДОХЪТОР ("възглавница") се измислят какви ли не езикови закони, за да се докаже, че тя била родствена с турската дума “ястък” – възглавница. Други търсят монголски корени на думата. В действителност, може да се предложи индоевропейска етимология на ДОХЪТОР, като се вземе пред вид, че думата ДОХЪТОР е сложна граматична конструкция, образувана съгласно граматичните механизми на езика на прабългарите. За целта трябва да вземем под внимание факта, че в прабългарските думи присъстват суфиксът “-ОР” и префиксът “ТУ-”. За префикса "ТУ" = съвременното "ДО" виж прабългарския топоним ТУТХОН = ТУ + ТХОН = до + вода = αγχί - άλος (Anchialos) = "до водата" или = Поморие. За суфикса "-ОР" виж думите КИЧУР = КОК + ОР, където КОК = коса (в съвременния български "кок" значи навита коса на върха на главата) (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи:  АР).

        На тази основа разглобяваме ДОХЪТОР = ДО  + ХЪТ + ОР, където семантичната основа е ХЪТ със значение “глава, шапка”. Действително, ХЪТ се явява прабългарски застъпник на протоиндоевропейския корен: *g'hebhal - връх, глава. Други застъпници в индоевропейските езици: английски: head “глава”, hat “шапка”; старогръцки: kephaĺ, κεφαλ  “глава”;  готски: gibla "глава, връхна част на нещо"; старогермански: *gibl-a- "главен, върховен"; тохарски A: śpāl “глава”, тохарски B śpālu “върховен, изключителен, главен” (Adams 642). [StarLing database of S. Starostin, 1998-2003; Harbour Copyright 1998-2003 by G. Bronnikov, page: 423; WP. I 571, Feist 214, W. Schulze Kl. Schr. 252, 261].

        Най-близката дума за "глава" и "шапка", подобна на прабългарското ХЪТ, обаче е в езика на древните саки. Това е сакската дума ХАУД = "шапка". Саките (това е персийското название на скитите, лат. sacae) са древно иранско население, родствено и близко по местоживеене до прабългарите. Според Херодот, саките се делят на саки-хаомаварга (т.е, саки почитащи упойващото растение хаома, те са живеели в долината на р. Мургаб), саки-тиграхауда (т.е, саки с остри шапки, от иранското тигра = остър и хауд - шапка) и саки-парадрайя (саки отвъдморски, които живеят отвъд Каспийско море в района на Аралското езеро). Острошапчестите саки са изобразени на Бехистунския надпис на Дарий и са живеели в района на Тян-Шан, в близост до прародината на прабългарите. Традиционната шапка на старите българи до скоро беше черен висок астраганен остър калпак, т.е тигра хауд. Съвсем погрешно във филма "Хан Аспарух" прабългарите вместо с островърхи калпаци са изобразени с плоски, широки сплескани монголски шапки.

        От горния етимологичен анализ стигаме до извода, че ДОХЪТОР = ДО + ХЪТ + ОР би трябвало да означава ДО + ГЛАВА + НИЦА или "доглавница, приглавница”, с други думи “възглавница”,  което напълно съвпада с вече известното значение на думата. Няма никаква нужда да се прибягва да езика на монголи, тюрки, манджурци, тунгуси и прочие палеосибирски народи, за да се обяснят думи от езика на прабългарите, които са езиково индоевропейци и близки до езика на скито-сарматите и келтите и от тук до езика на англичани, латини, гърци, славяни, иранци, индо-арии и тн.

        В добавка, от горния анализ следва, че съвременното българско “възглавница” вероятно представлява калка (буквален превод) на прабългарското ДОХЪТОР, а не на общославянското “подушка”. С този анализ може да се отговори на тези руснаци, който учейки български език винаги задават уместния въпрос: ние поставяме възглавницата под ухото си и затова я наричаме “подушка”, а вие да не би да я слагате върху главата си, щом я наричате "възглавница"? Отговорът е, че “възглавница” идва от прабългарското ДОХЪТОР - "доглавница”, а не от славянското "подушка".