КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

8. Смисъл на названието "лай-кучка".

 

   

Това е название на красиво бяло-жълто цвете и билка, със характерна миризма, което напролет покрива много поляни и морави. Съвременните българи нямат представа за смисъла на това старинно, напълно забравено название. Много от тях го свързват със съвременните български думи "куче" и "лай на куче" и понеже това им се струва некрасиво, преиначават названието до "лайка". Има и един смешен разказ (може би действителен случай) за български студент в Москва, превел лай-кучка на руски като "лай-собачка" от руското "собака" = куче. Всъщност, названието "лай-кучка" е най-вероятно сложен израз от езика на  прабългарите и може да означава "светложълто цвете". Названието съдържа две семантични ядра - "лай" и "куч". Семантичната основа "куч" има източно-ирански, памирски произход и означава "цвете" (П. Добрев). Същата иранска основа се съдържа в оригиналното персийско название "чачак" = чач (основа) + ак (суфикс) = цвете. Заимствано е в средновековния тюркски и османо-турски като "чичек" = цвете. Една хазарска княгиня е носела иранското име Чачак = Цветана. Съгласно [Милорад Павич. Хазарски речник. Роман-лексикон в 100 000 думи. Изд. група Агата-И. 1999, с. 156] хазарите използвали някаква билка, наречена "ку",  чийто листа мигновено заздравявали всяка рана, върху която бивали поставени. Друга иранска княгиня носела името Атех (вероятно Атеш), което по персийски означава "огън". Иранската основа "куч, кок, ку, чач" се среща в много названия на цветя в българския език- кукуряк, кокиче (качунка, качутка), лай-кучка, качун (качуница) - минзухар и др. Старинното българско име Кокорко идва от Кокор (Цветен, Цветан) и означава Цветанчо. Също, кокорко е сорт българско грозде, което се отглежда главно във Варненско и Преславско. Има и подобен топоним - с. Кукорево (Цветново) в община Тунджа - Ямбол. Руски етимолози също са открили, без да могат да го обяснят, че много названия на полски цветя в Южна Русия са образувани чрез основата "кук, куч". Общата причина за тези езикови явления е наличието на източноирански (скито-сарматски - прабългарски и хазарски) субстрат при формирането на българската и руска народности. Първата сематнична основа "лай" може да се обясни с прото-индоевропейската дума *Alǝw- "светъл, жълт". От нея са останали много застъпници в днешните индо-европейски езици: auruša - "бял" (авестийски); aruṇá, aruṣá - "червен, червенокафяв" (староинд.); *ilw-a- "светложълт" (герм.); *al̂w-a-s, *al̂w-ā̂ - "светъл, жълт" (балт.); *olovo; *olvь, ловь, олово - "светъл" (старобълг.); олово - "светложълт" (метал, руски) (References: WP I 159). В заключение - "лай-кучка" = "светло-жълто цвете".