КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

6. ГАЛАТА - прабългарски топоними и хидроними 

 

 

     ГАЛАТА (селище, квартал на Варна) - прабългарско название. Галата - име на град до Варненското езеро, сега квартал на гр. Варна. Този топоним може да се обясни на основата на общоиранската и прабългарска дума "гал" - езеро. При волжските българи,  халиче – езеро, според  арабския  пътешественик  Ибн-Фадлан, оставил  най-пълното  описание  на  Волжка България  от  922 г. В кховарски  galatoi, пущунски  халиче – езеро (Петър Добрев - ЕАКБ стр. 30). В  албански  galige – езеро, блато  се  смята  за  старобългарска  заемка. (СМ-ИС стр.188). Най-вероятно, град Галата до Варна означава "езеро" на езика на прабългарите (идея на д-р Ж. Войников). 

        Близкият до гр. Галата румънски град Мангалия в миналото е имал почти същото име Kallatiz (Kalalatiz), което също може да се обясни с факта, че до него се намира езеро, а също и голямо блато. На 15-тина км северно от гр. Силистра се намира друг румънски град Галица (Galita), разположен на брага на езерото Богач (Bugeac). С подобно име има още едно селище в България - с. Галиче, район Бяла Слатина, област Врачанска, до което в миналото е имало езеро и блато. Също в област Враца, но в община Криводол се намира селото Галатин, разположено в хълмиста местност, богата на извори и кладенци. Близо до селата Галиче и галатин, но северно от р. Дунав се намира румънското село Галиче маре (Голямо Галиче). В Македония има планина Галичица, намираща се точно между две големи езера - Охридското и Преспанското. Планината на западния бряг на Охридското езеро се нарича Галичник, тя е покрита с тъмни гори и се надвесва над гр. Дебър. От тук, Галичник най-вероятно означава "Езерница" на езика на прабългарите. А. Селишчев  посочва  голям брой топоними от този тип - Галичица, Галичник, Галище, Галица, широко разпространени в Южна Албания и Югозападна Македония. Това може да е свързано със заселването на голям брой прабългари в този район още преди идването на Куберовите и Аспаруховите българи на Балканите. Погрешна е идеята, че тези топоними се обясняват с наличието на черни скали (от гар, гал = тъмен, черен, сив).

        В делтата на река Дунав, в центъра на древната прабългарска област Онгъл се намира румънския град Галац. По време на Първото българско царство той е български град под името Халич, по-късно е наричан Мали Галич от русите и Кобурлуи от власите. Подобно на своите събратя Галата край Варненското езеро, Галица край езерото Богач, Kallatiz край сега пресъхнало езеро и Галич край Галичкото езеро, град Галац (Халич) се намира на брега на голямото езеро Братещ. И тук може да се предположи прабългарски топоним, означаващ "езеро". 

 

 

Фиг. 1. Прабългарски топоними образувани на основата на иранската дума gal, galice - езеро. Всеки един от посочените топоними се намира до езеро с големи размери.

 

        В Костромска област на Русия, един от най-древните градове там се нарича Галич. Намира се на 200 км западно от град Казан, в пределите на старата Волжска България. Известен е и като Га́лич Мерский (19 хил. жители) — град в Костромска област на Русия, на брега на широко известното и голямо Галичко езеро. Построен в средата на XI-ти век на склона на планината, носеща българозвучащото название Балчуг. В XIII-ти век става център на независимо от татарите Галичко княжество, по-късно присъединено към Московското княжество. Може да се смята, че и тук названието Галич означава "езерен" на иранския език на прабългарите.

        Всични досегашни названия от типа Галич, Галата се намират върху територия, в която през ранното средновековие са живяли прабългари. Някой беше казал, че прабългарите били шепа народ. Могат ли шепа хора да оставят един и същи топоними в Албания, България, Румъния и чак на завоя на Волга!? Още две други подобни названия се намират в северната периферия на Първото българско царство:

        Галич Волински (8 хил. души), споменат за пръв път в 898 г. разположен на автомагистралата Лвов – Ивано-Франковск (110 км от Лвов и 24 км от Ивано-Франковск). Столица на западноруското Галичко княжество (XII-XIV век).

        Галич (Халич) – село в Лученецки район, близо до южната граница на Словакия. Намира се на 10-тина км западно от центъра Лученец, до селото Stara Halic. В този район на Словакия са концентрирани голям брой селища с предполагаемо български названия. Това са с. Bulhary (село Българи), Beter (село Бетер, един връх северно от Стара Загора се нарича Бетер - лош), Horna Slatinka (сравни Бяла Слатина), Kurtan (сравни Курт, второ име на Кубрат, Dulovo (сравни родът Дуло), Batka, Hubovo (село Хубово, от иранското hub - хубав).

     В Румъния и Русия обикновено названието Галич се извежда от името на келтското племе галати, което два века пр. н.е. преминава през Балканите и навлиза в Мала Азия. По-късно районът около днешна Анкара, където те се установяват е наречен Галатия. Това очевидно е обикновена омофония без историческа стойност. Други руски етимолози извеждат названието на източнокарпаския град Галич (и оттук названието на областта Галиция, родината на белохърватите и дулебите) от келтската дума hal, която значи "сол". Най-вероятно изброените по-горе 10-тина названия, съдържащи семантичната основа ГАЛ - "езеро", да имат прабългарска (иранска) етимология, още повече, че имат синхронна поява с прабългарското население, населило територията, където те се срещат.