КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

5. Хидроними и топоними, образувани чрез иранските думи за "вода"

 

        При древните иранци са известни две думи за вода: ДОН и АБ (АВ). Първото название ДОН е характерно за ранните скито-сармати и аланите, живеещи по Северното Причерноморие и е запазено при потомците на аланите - днешните осетинци. При аланите dan/tan, при съв. осетинци don - "вода, река". Чрез тази дума са образувани названията на най-големите реки в района: Дунав, Днестър, Днепър (бърза вода), Дон (вода). Подобни хидроними са оставени навсякъде, където в древността са живели ирански племена, например в Централна Азия преди новата ера. Руският учен Д. М. Малолетко открива имена на реки в Централна Азия и Алтай, завършващи на  -дон, -дан, -тон , напр.: реките - Ардан, Чадон, Тойдан, Куйдан (наричана до 18 в. Кобадан) и езерата – Саратан, Ортон, Асратан.

        Второто название е характерно за персите и източноиранските народи от Памир, част от които (ранните прабългари в I-ви век пр.н.е.) също се заселват в района на север от Кавказ и Черно море. От тях в езика на днешните молдовци е останала думата АБ - "вода". По-долу са приведени езикови съображения, че при прабългарите са използвани и двете названия за вода, ДОН и АБ. Тези обстоятелства са в съзвучие и подкрепят тезата на пок. археолог проф. Рашо Рашев, че масата на прабългарския народ е съдържала както местно скито-сарматско население, така и новодошли ираноезични племена от Средна Азия.

 

        10.1.  ТУТХОН - ПОМОРИЕ. Официално град Анхиало е преименуван на Поморие на 9 август 1934 г с решение на българското правителство. През ранното Средновековие Анхиало (Anchialos, Anchilialos) е византийски град, чието име означава "близо до водата, до морето", от αγχί - άλος. Подобно е и названието на близката Ахелойска река - Αχελωος, което от старогръцки означава "вода, река, море"  (Георгиев, П. Тутхон - кампусът - "град" на река Ахелой. В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, с. 495 - 507). До града вероятно е имало военен лагер. Мястото е отправна точка за нападения срещу Първото българско царство, а също и място за няколко важни сражения между българи и византийци (в 708 г. между Юстиниан II и Тервел; 763 г. между Константин V и ..; в 917 г между Симеон и Зоя Карбонопсина - Огненооката). Оценявайки важното значение на града, през 812 г. Крум изселва местното християнско население и заселва с прабългари град Ахелой и района, включително и военния лагер. От тогава до началото на турското завоевание се използва името Тутхон на града и вероятно на лагера. На старобългарски (XIV в.) името звучи като Òuòõîíü, в чужди източници (XIV в.) като Τξυμονα и Tzumona. От тук идва и доскорошното име Чимовска (Чимоска) река на река Ахелой. Някои историци (П. Георгиев, Момчилов) смятат, че Тутхон може да е името на военния лагер близо до град Анхиало. Във византийски източници названието Тутхон е използвано за събития малко по-ранни спрямо управлението на Крум (езикова екстраполация ?). Независимо от това, смята се че названието Тутхон е прабългарско. Какво може то да означава?

        На основа на гореприведените примери за иранските названия на вода може да се предположи, че топонимът Тутхон ще има смисъл, подобен на този на Анхиало. И наистина Тутхон може да се раздели на ТУ + ТХОН. Тук ТХОН (или ТОН) е вариант на скито-сарматското ДОН - "вода". За смисъла на началното ТУ - вариант на прабългарския (и славянски !) предлог ДО виж етимологията на прабългарската дума ДОХЪТОР (възглавница) (Индо-ирански  семантични гнезда в българския език). Показано е, че ДОХЪТОР = ДО + ХЪТ + ОР = ДО + ГЛАВА + НИЦА. Така че, ТУТХОН би могло да означава "до вода", което семантично е еднакво с гръцкото Анхиало и следователно е негова буквална калка. С други думи, прабългарите просто са превели гръцкото название Анхиало на своя ирански език, получавайки Тутхон.

 

10.2. БАЛАТОН - ГОЛЯМА ВОДА. Балатон е название на голямо, огромно езеро в Югозападна Унгария. Традиционно се извежда от славянската дума "блато". Например, намиращата се наблизо столица на Панония при князете Коцел и Прибина, която съвпада с дн. град Залавар в Западна Унгария се записва като Блатен град. Езеро като Балатон обаче е толкова различно от представата за блато, колкото Земята от Месечината. Освен това, "блато" не е славянска, а трако-илирийска дума! Най-вероятно, етимологията на Балатон е сходна с етимологията на голям брой древни ирански хидроними от този район - Дунав, Днестър, Днепър, Дон. Всички те са образувани от скито-сарматската дума "дон, тон", при аланите dan/tan, при съв. осетинци don - "вода, река".

По същия начин може да се предположи, че БАЛАТОН = БАЛА = "голям" (общоиранска дума) + ТОН (вода, река, езеро), така че БАЛАТОН = "голяма вода, голямо езеро". Това название може да дойде от язигите, ирански племена, живели по тези места в последните векове на Римската империя и по-късно. Язигите са може би родствени или съвпадат с есегелите, посочени като едно от трите български племена заедно с берсилите и болгите. През аварско време, това място е обитавано от множество оногури и/или кутригури, които също могат да са кръстници на езерото.

 

10.3. КСИСТОН - ДРЕБНА РЕЧНА РИБА (днешното цаца ?). Ксистон е название на риба, която кавказките българи ловят в река Кубан и продават в Цариград. Теофан Изповедник (759 - 818 г.), а и други летописци след него съобщават (ГИБИ, III, с. 261), че българите от Стара Голяма България ловели рибата  "мурзули" от Азовско море, както и "българската риба ксистон" от река Кубан. Названието "ксистон" (с недопустимо за тюркските езици струпване на съгласни в началото на сричка) не прилича на никое съвременно название за риби и не е преведено все още. Все пак то наподобява по смисъл и звучене на осетинското Kaesag  – название на малка по размери риба (Leuciscus). Това е древно скитосарматско название на малки риби, заимствано в древността в уралските езици: манси kaseuw, ханти kosa, унгарски  keszeg. При скитите и персите риба е "kara, kala". При асите, аланските предци на днешните осетинци, кapken = риба, на осетински kæf = риба [Камболов Т.Т., Ясские глоссарий и именник. Глава 3.3.1.4. В: "Очерк истории осетинского языка", Издательство "ИР", г. Владикавказ, 2006 г. - http://www.alanica.ru/writing/5.htm]. Имайки пред вид преобладаващото ираноезичие на прабългарите и факта, че рибата ксистон е ловена в река (р. Куфис - Кубан), може да се предположи, че ксистон съдържа две семантични основи, КСИС + ТОН. Най-вероятно втората основа - ТОН съвпада със скито-сармато-аланската дума "дон, тон" - "вода, река". Първата основа КСИС може би е по-ранен вариант на посочената по-горе осетинска дума Kaesag (риба Leuciscus).  От тук ксистон най-вероятно означава "речна риба" или някакъв вид дребна речна риба от вида на днешната цаца.

 

        10.4. АБОБА - ВОДНОВО. Счита се за доказано, че названието Абоба, запазено в името на едно близко до Плиска село, има прабългарски произход и е съвременно на името на самата Плиска [Aboba - Pliska: A palase iceland in the cottage sea. p. 234-240. Capter V. Pliska - Town and Hinterland. In: Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Volume 2. Byzantium, Pliska and the Balkans.  Eddited by Joachim Henning. De Gruyter. 2007]. Най-вероятно, Абоба се е наричал район, съседен до Плиска, населен първоначално със прабългари -занаятчии, после от земеделци. През това селище е минавала река, известна днес като Асар дере (долът Асар), която е снабдявала столицата с вода. Самата столица е построена сред безводно поле, далеч от търговски пътища, на място където не е имало никакво предишно селище. В такъв смисъл водата на Абоба ще е била жизнено важна за града. Предложените значения Абоба = "земен вал" и Абоба = "ограда, стена" не отговарят на ролята на това селище. Най-вероятно Абоба е название, подобно на прабългарските названия от типа Плискава, Преслав, Верегава (Планиние, от Верг, Берг (планина) + ава) и (може би) Киоава. Подобни български топоними от това време са Стригава, Търнова, Карнава и др. От този тип е и названието Кордон-Оба на хълм в полуостров Крим, на който през VIII-IX-ти век е имало прабългарско селище [Залеская В. Н. и др. Златото на хан Кубрат. Перещепинското съкровище. 2006. Изд. Грифон. Софиял Превод от руски. с. 363]. Общото в тези топоними е суфиксът "-ав, ава", променен в последствие на "-ов, ово" и преминал в названията на много български селища от XI-ти век насетне (примерно Бачково, до Асеновград). От тук названието Абоба може да представи като съдържащо основата АБ (вода - ирански) и суфиксът "-ОВА" променен от по-късното турско население до "-ОБА" . С други думи АБОБА = "Водново, селище с много вода". В надпис № 58 (по номерацията на В. Бешевлиев) канасюбиги Маламир съобщава за едно важно събитие за Плиска, построяването на водопровод:  “Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговият стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.” Вероятно тук става дума за водопровод, идващ от днешната река Асар дол и минаващ именно през с. Водново - Абова или в турцизиран вариант - Абоба.