КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

  

3. Смисъл на някои думи от тайния зидарски - мещренски говор

 

        Известно е, че от дълго време до скоро, в Родопите някои местни родове - зидари са използвали т.н. таен дюлгерски говор, съдържащ много неразбираеми за българите думи. Тези думи са записани от много автори и събрани в една дипломна работа [Павел Борисов Николов. Наблюдения върху тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци. Речник на лексикалния материал, залегнал в основата на разработката. Студентска дипломна работа - студент по българска филология - фак. № 2203. ВТУ "Кирил и Методий" - гр. Велико Търново. Филологически факултет. Катедра "Българско езикознание".  1979 г.]. Установено е, че този т.н. мещренски говор на родопските дюлгери е донесен от българи - бежанци от Западна Македония. По тази причина в него има извънредно много думи от албанския език. Някои от думите са в същото време и старо-български, даже прабългарски. Например:

 

Жуф, жуфин

Стопанин на къща, богат човек

Жуф, жуфин може да идва от "жопан", прабългарска титла (ZOAПAN), усвоена от много славянски народи.

Жуфинка

Стопанка

райчо

Слънце

Думата е общобългарска, в народните вярвания Слънцето се нарича Райчо. Тъй като на езика на кюрдите, древен ирански народ Roy (Рой) значи Слънце, то прабългарската връзка е много възможна.

Кен

Стопанин

 Думата прилича на КАН - прабългарската владетелска титла. Защо КАН да не означава "стопанин на държавата", нали той "държи" страната си според Именника.

пуна  

работа

Неясна дума, но в българския език има подобен глагол: "да се напъна", означаващ "да се наема да извърша голяма работа, важно дело"

Жокам

пия

Подобна дума има и в българските диалекти: цукам, пукам = пия. Цукало е стбл. дума, означаваща "гърне", според БЕР - с гръцки произход. Нейсе.

Нуска

жена, съпруга -от алб. nusё ‘млада жена, невяста’.

 - явен албанизъм

флясам

говоря, от алб. flas ‘говоря

 Има и подобна българска: плещя, плямпам; "плеснат в устата" - който много плямпа.

Партале

дрехи

дума, подобна на общобългарското "парцали"

Пергишин

Зле облечен човек

 "пергишин" се употребява и в български, например "дърт пергишин", което според Ст. Илчев означава "злобен старец". Най-вероятно този превод е погрешен.

Чупела, чупа

 Момиче, мома -от алб. çupkё ‘мома, момиче’.

Всъщност, çupkё не е албанска, а старобългарска (вероятно прабългарска) дума и означава "момиче".

Ширка

матан (по турски "айрян").

идва от българското СИР - сирене, сураватка !!!

Щепца

Солна киселина

идва от българското "стипца" - солна киселина !

Грухал, Грумфул, Грохел, Громпул

Камък.

 Разбираемо е защо зидарите имат много думи за "камък". В думите грухал-грумфул се забелязва носова гласна и суфикса "-ел", следователно основата е "грух". Тази основа съвпада с основата на  българската дума "кросец" = бучка, а тя пък се родее със санскритската дума ça`rkara  - "чакъл, пясък", от която е произлязла съвременната международна дума "захар".  Тук прабългарската връзка е много възможна.

Махера

Нож

На езика на древните траки mahaira ‘нож’. Сравни с българското "махам".

Тимбеста

Шапка

От българската дума "тумба" = малък връх, хълм, заимствана в гръцки- timbos ‘могила’. В Македония има една поговорка: "Велешките моми, всички тумбогъзи".

Ньонкам

Спя

 Еднаква с думата "нанкам – спя" в българския детски говор.

Могля, моглям

Пуша

Родствена на българската дума МЪГЛА и ТУРМА - дим.

Кроя 

Ходя по голяма нужда

 - има подобна авестийска дума

Хлупки

Съдове

Родствена на българската дума ХЛОПКИ – медни съдове с език, звънци, които се окачват на вратовете на домашни животни

пристал

добър

 тази дума може да е местна, родопска

Шарампойка

керемида

родствено на шарампол - отбранително съоръжение, крепостна стена от времето на кърджалиите и даалиите.

Дос

свиня

Еднакво с прабългарското календарно вазвание ДОКС - глиган, свиня и с албанското dos - свиня.

Мекра

Брада -от алб. mjekёr ‘брада’.

 явен албанизъм