КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

ХИПОТЕЗА 28. БАЛАКЛАВА - "ВИСОК КРАЙ" НА ЕЗИКА НА СКИТО-САРМАТИТЕ

 

 Иван Танев Иванов

 

        Град Балаклава (около 20 хиляди жители, днес отделен квартал присъединен към град Севастопол) се намира на най-южния бряг на полуостров Крим (рис. 1). Намира се близо до морския нос Айя (рис. 1 и рис. 2). Смисълът на названието Балаклава е неясен и обикновено се превежда свободно на някой от езиците, говорени в района в последните четири - пет века. Според една от версиите името идва от турски и означава "рибена торба", според друга - от кримскотатарския израз  "balıqlı hava" и означава "рибено време". И двете хипотези представляват спекулации върху тюрската дума "балък" - риба. В действителност, мястото не е подходящо за риболов и не се отличава с нищо от хилядите крайбрежни градове по света, в които традиционно се лови морска риба, без да носят названия съдържащи думата "риба".       

 

 

 

   Рис. 1. Карта на полуостров Крим с град Балаклава и морския нос Айя.

 

 

    По-долу се излага обоснована хипотеза за по-ранен, скитосарматски произход на названието Балаклава. От дълбока древност в района на Северното Причерноморие са живеели ирански племена от вида кимери, скити и накрая сармати. Езиците на скитите (VII - III пр.н.е.) и сарматите (III пр.н.е. - III сл.н.е.) са добре установени и спадат към източноиранския клон на иранската група езици. Това е така, защото скитите и сарматите са дошли от района на Средна Азия, където в древността и днес се говорят източноирански езици. Езикът или езиците на скитите и сарматите е близък до авестийския език и около 60% от известните скитски и сарматски думи съвпадат с тези от авестийския език.

        Необходимостта да се обърнем към езика на скитите и сарматите за обяснение на топонима Балаклава идва не само от горното историческо обстоятелство, но и от факта, че на този език названието Балаклава се превежда лесно и безпроблемно, при което се получава невероятно подходящ смисъл. На този език Балаклава буквално означава  "Висок край, висок завършек", което отразява факта, че брегът, където е разположен града представлява една висока и отвесна скала, наречена Айя, с която завършва главния рид на Южнокримската планина (рис. 1 и рис. 2).

            Айя́ е нос с дължина 13 км на южния бряг на полуостров Крим, на юго-изток от град Балаклава.  Предполага се, че названието на носа идва от гръцката дума "айос" (Άγιος — свят, Άγια — свята) вероятно защото древните гърци са считали тези места за свещени и погребвали на това място своите предци. Носът представлява висока, отвесна скала - завършек на главния рид на Кримските планини. Най-високата точка на носа Айя е скалата Кокия-Кия (синя скала) с височина 558,5 метра. Скалите на носа са покрити с редки растителни видове, а в една голяма трапчина са струпани множество живописни камъни с най-различен цвят. Носът влиза като част от защитен природен парк.

 

      

 

Рис. 2. Носът Айя (в дъното), който е продължение и завършек на главния хребет на Южнокримските планини. Този нос е дал името Балаклава - "Висок край, Висок завършек" на близко разположеното селище.

 

 

 

 

Названието Балаклава може да се разглоби на три части: бала + кла + ава.

Окончанието "ав, ава" е често срещан и извънредно продуктивен топонимен суфикс в източноиранските езици, а също и в родствения им език санскрит. Той често се среща като завършек на названия на топоними, хидроними и ороними с такъв произход (Партава - Партия, Плискава - Плиска, Верегава - планинско място и т.н.).

Думата "бала" е общоиранска и означава "висок". В днешните източноирански езици "Бала хисар" означава "висока крепост".

Думата "кла" е вариант на авестийската дума "кра", която означава "край, завършек". Фонетичната промяна Р-Л е много характерна за скитосарматските езици и е възможно промяната кра-кла да е настъпила още в самите скитосарматски езици. 

Като заключение, Балаклава е цял, сложносъставен израз от езика на скитосарматите и означава "висок край, висок завършек". Това название се отнася за близкоразположения морски нос, който е завършек на високите южнокримски планини и е най-характерната забележителност на този район.

Предложеното обяснение е важно, защото има пряко отношение към езиковото наследство на прабългарите и другите сродни на тях източноирански народи (авари). В частност, това обяснение подкрепя хипотезата, че суфиксът "-ав, ава", който се среща концентриран в района, където са живяли авари и прабългари, може да е наследство от техния език.

 

 

 21 Март 2014