КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

ХИПОТЕЗА 27. КРЪМЧАЯ КНИГА И ЗАКОНИТЕ НА КРУМ

 

 Иван Танев Иванов

 

 

         Непосредствено след християнизацията, в края на IX и началото на X век в България са съставени три сборника (еклога по гръцки) със светски и канонични закони за нуждите на съдилищата. Това са т.н. Славянска еклога, Земеделския закон и Закона за съдене на людете. Първите два сборника са буквални преводи на съвременните им византийски законови сборници (Византийска Еклога и Византийския Земеделски закон), създадени в периода VI-IX в. и наречени с общото име Номоканон. Третият български законов сборник съдържа много оригинални текстове, съответстващи на преходния период на тогавашна България. Посочените български сборници от закони в християнска България са известни със сборното название Кръмчая книга. Интересно е, че българската Кръмчая книга, написана на старобългарски език е разпространена в Киевска Рус още преди приемане на християнството в тази държава [Большая советская энциклопедия. 2 изд. (Введенский – отв. ред.). М. 1953, том 23, с. 18]. В по-късни преписи на староруски език тя е известна като Кòрмчая книга, което название се обяснява като „ръководна книга”.

        В България обаче писани закони и съдилища е имало и преди християнизацията. Във византийската енциклопедия Свидас (X в.) присъства кратък текст, който аргументирано съобщава, че първите писани закони в България са създадени от Крум (802 - 814). В текста се съдържат професионално издържани формули за доказване и наказание на престъпления от вида клевета, лъжа и кражба на земеделска собственост. Текстът гласи следното: Крум запитал пленниците авари: „От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?" А те отговорили: „Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел". А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: „Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите". Както бе казано, българите унищожили всички авари (цитат от: http://samoistina.com/krumovizakoni.htm).

        Цитираните по горе няколко закона на Крум намират отражение в отговорите, които папа Николай I е дал на въпросите на княз Борис – Михаил от 866 г.
        Свидетелството у Свидас се подкрепя от данните на Теофан Изповедник показващи, че Крум е извършил важна административна реформа, разделяйки страната на 10 комитата. С тази реформа Крум е премахнал властта и съдебната функция на местните племенни вождове и старейшини, заменяйки ги с назначени от централната власт комити. Малко по-късно това повдига въстание на славянските племена в Северозападна България, потушено от Омуртаг. Крум е въвел и общо законодателство, изравнявайки правата на всички свои поданици. Крумовите закони били насочени към защита на частната собственост, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници.
        Обаче, в съвременната славянистична историография, която целенасочено омаловажава приноса на прабългарите, се спори дали законите на Крум наистина са съществували и какво точно са гласели.
        По-надолу ще бъде обосновано твърдението, че самото название Кръмчая книга е образувано от името на Крум и по този начин отразява приноса на този владетел в най-ранната законодателска дейност на България.
        Названието Кръмчая (книга) съдържа старобългарската семантична основа КРЪМ – „управлявам, насочвам, кормувам” и старобългарския суфикс "-ич". Тази основа образува множество думи в старобългарския език, някои от които са заимствани и съхранени в съседни на България неславянски и славянски езици. Въпреки това си значение основата КРЪМ няма ясна и общоприета етимология (БЕР т. 2. с. 641).
        В старобългарския език основата КРЪМ образува следните по-важни думи:
 

Кръма (стблг. Йоан Екзарх, Зогр. Мар. Григорий Назиански XI в.) – „задна част на кораб, където се намират органите за управление”;

Кръмило (стблг. Ман. Хр., Слепч. Ап.) – „кормило”;

Кръмити (стблг. Супр. сб., Слепч. ап., Ман. хр.) – „направлявам, управлявам, отправям”;

Кръмилница (стблг. Ман. хр.) – „управителка, гувернантка”;

Кръмник (стблг. Супр. сб., Йоан Екзарх, Григорий Назиански XI в.) – „кормчия”;

Кръмчи (и) (стблг. Супр. сб.) – „кормчия”;

Кръмъчствие (стблг. Слеп. ап.) – „управление, кормуване”;

Кръмчествувати (стблг. Слеп. ап.) – „кормувам”;

Кръмчествование (стблг. Григорий Назиански XI в.) – „управление”;

 

Старобългарската основа КРЪМ е запазена в следните думи от съвременния български език и диалекти:

 

Кърмà – „задната част на кораб, където се намират уредите за управление”;

Кърмà – „кормило на лодка или кораб”;

Кърмчия – „лице, което управлява кормилото на кораб или лодка”;

Кърмица – умалително от кърмчия;

         Кърмач – «лице, което управлява кормилото на лодка или ладия»;

         Кърмилар - «лице, което управлява кормилото на лодка или ладия»;

         Кърмило (диал.)– «уред, с който се управлява кораб, автомобил, самолет и др.»

         Кърмилце – умалително от кърмило;

         Кърмя (диал. кърмим) – управлям, кормувам;

         Кърмачов – фамилно име от „кърмач”.

 

Старобългарската основа КРЪМ е заимствана в сръбски и хърватски чрез думите крма (krma) – „кормило”; словашки -  krma, krmiti – «кормило», «кормувам»; руски корма – «кормило»; чешки korma, krma – „кормило”; в румънски cirmặ – «кормило, управление, ръководство», a cirmi – «променям посоката, извивам, отклонявам се, отбивам се от пътя, отмятам се, колебая се», a cirmui – «държа кормилото, насочвам, управлявам», cirmaci – «кормчия, прен. вожд, ръководител», cormán – «лемеж, ухо на плуг»; в унгарски kormány – «кормило, правителство» (Б. Цонев. История на българския език. II 168; Mihặilá. Stslav XII, 1966, 262), kormanyos - кормчия. Унгарската форма kormanyos е заета като корманош – „кормило” в сръбски и хърватски, от там в българска като кормануш – „кормило”. Румънското cormán е заето в сръбски и хърватски кормāн – „кормило”, словенски kōrman – «кормило», български корман – «кормило на кораб» и курмань – «горната част на лемеж на плуг» (БЕР т. 2. с. 641).

В староруския език някои от заимстваните старобългарски думи с основа КРЪМ са фонетично променени, например:

 

Корма (руска форма на стблг. кръма) – «задна част на кораб, лодка, кърма», «кормило;

Кормило (руска форма на стблг. кръмило) – «уред, с който се управлява кораб, лодка, параход, самолет и пр. », заета в сръбски и хърватски като кормило, чешки kormidlo; български кормило. От русизма кормило в българския език са образувани новите думи, кормчия – „човек, който управлява кораб, лодка”, кормувам – „карам кола”, кормуване, кормилен и др. под.

 

Славянистичната доктрина разглежда старобългарския език като почти 100 % славянски, наричайки го старославянски и църковнославянски. С това тя отрича приноса на прабългарите в създаване на езика, който те са въвели в 893 г. като официален в своята държава. От такава позиция етимолозите не могат да намерят убедително обяснение за произхода на голям брой думи в славянските езици, които имат неславянски произход, между които влъхва, врач, небе, зора, ради, корд, пърси, а също и на думите с посочената по-горе семантична основа КРЪМ. За основата КРЪМ са предложени няколко неубедителни и неприети етимологии: от въображаемото праславянско *kъrma – „отрязано парче дърво, прът”, възхождащо към праиндоевропейския корен *(s)ker – «режа»; от славянската дума корен; от гръцкото kibernān – управлявам; от гръцкото primni – „задна част на кораб” и premnon – „дебел край на греда”; от гръцкото kormos – «тяло, ствол, труп» и др..  

Досега не е коментирана възможността основата КРЪМ да произлиза от името на българския владетел Крум. А за това има основание, защото той е въвел за първи път писани закони в Първото българско царство. Съответно, Кръмчая книга ще означава Крумова книга, книга съдържаща закони, подобна на онази книга със закони, която е въвел Крум. Не е изключено самата книга, съдържаща Крумовите закони да се е наричала Крумова книга. В продължение на близо 150 г. книгата с Крумовите закони сигурно е била най-важната и известна книга в държавата. По тази причина новата книга, написана след приемане на християнството и съдържаща преведените от Номоканона закони е била наречена отново Крумова книга, т.е., Кръмчая книга на новия официален език.

Приема се, че името Крум е иранско, но точното му значение не е известно. В отделна статия (Двойни владетелски имена и прозвища на ранните български владетели) беше подчертано, че всички владетели на Първото българско царство са имали по две имена, едното рождено и другото владетелско. Крум е един от най-успешните български владетели: присъединил земята на родствените на прабългарите авари, отхвърлил агресията на Византия и за наказание населил с българско население областта Загора (Някои бележки за раннобългарската история на Берое), присъединил земята на Куберовите българи (Долната земя, Кутмичевица). С това той обединил всички земи, населени с прабългари и авари. Ако се съди по тези дела на Крум, възможно е неговото владетелско име да означава «ръководител, управител, командир», което ще съответства на значението на основата КРЪМ – «направлявам, насочвам, избирам посоката». 

Семантичната основа КРЪМ може да се открие и в имената на владетелите Кормесий (721-738) и Кормисош (738 - 756)

 28 декември 2013