КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

ХИПОТЕЗА 25. ЖУПАН, БОИЛА И БАЯН, КАВКАН. ФОНЕТИЧНА ОСОБЕНОСТ НА ЕЗИКА НА ПРАБЪЛГАРИ И АВАРИ

 

 Иван Танев Иванов

 

        1. Титлата ЖУПАН (ζουπάνους, управител на област) и съответният термин ЖУПА (област, управлявана от жупан) са исторически засвидетелствани при средновековните българи и южните славяни. Константин Багренородни (ГИБИ, т. 5, стр. 206.) съобщава: „Както казват, тези племена (хървати, сърби, захълмци, тервуниоти, каналити, диотклейци и пагани) нямат архонти, а само старци жупани (ζουπάνους γεροντας), какъвто обичай имат и останалите склавини”. Титлата ЖУПАН означава "управител на малка област". При по-западните от сърбите славяни (босненци, хървати) се среща и титлата БАН - също управител на област.

        Най-вероятно ЖУПАН е българска титла от времето на Първото българско царство (ПБЦ) с прабългарски произход, по-късно заимствана от съседните славянски княжества. В езическия период на ПБЦ титлата се среща самостоятелно и като част от по-сложните форми ЖУПАН ТАРКАН (надгробен надпис на Охсун от времето на Омуртаг  (ХИБ, т. 2, стр. 131), БОИЛА ЖУПАН (надпис върху съд от Наг-Сент-Миклошкото съкровище - ХИБ, т. 1, стр. 152), ТОРТУНА ПИЛЕ ЖУПАН (военно инвентарен списък от Преслав - ХИБ, т.1, стр. 129) и ВЕЛИК ЖУПАН (ζουπάνος μεγαςης).

        Вероятно друга форма на ЖУПАН е прабългарската титла КОПАН (ХИБ, т. 1, стр. 131). Титлата КОПАН е спомената в надпис на Омуртаг, който съобщана, че копанът Окорсис бил сътрапезник на Омуртаг, отишъл на война и се удавил в река Днепър.

        В ПБЦ титлата ВЕЛИК ЖУПАН (ζουπάνος μεγαςης) се среща върху сребърната чаша на Сибин (ХИБ, т. 1, стр. 152), преславски болярин от времето на цар Симеон. Името Сивин е родствено с името на втория Омуртагов син - Звинич, гр. Zvinitzis, известно под погрешната славянизирана форма Звиница. В сръбските земи титлата жупан влиза в употреба от началото на X в., след като цар Симеон кумува на сръбския владетел Петър Гойникович, първия сръбски жупан. След Гойникович сръбските владетели се титуловат „велик жупан“, което е пряка последица от българското влияние върху сръбските земи. В периода X - XIII  в. сърбите от Рашка се разделяли на отделни жупи, всяка управлявана от жупан. Титлата "велик жупан" се носела от онзи жупан, който е успял да обедини всички жупи на Рашка.

       Титлата БОИЛА ЖУПАН се среща в обширен надпис с гръцки букви върху блюдо от съкровището, намерено в Над сен Миклош, приписвано на езически владетел от Първото българско царство. Надписът съдържа следните 9 думи: ΒΟΥΗΛΑ•ΣΟΑΠΑΝ•ΤΕCΗ•ΔΥΓΕΤΟΙΓΗ•ΒΟΥΤΑΟΥΛ•ΣΩΑΠΑΝ•ΤΑΓΡΟΓΗ•ΗΤΖΙΓΗ•ΤΑΙCΗ и според мене гласи: "Жопанът - боила чашата дари, а Бутаул жупанът  буквите и чертите издълба".
        В този надпис титлата ЖУПАН се среща два пъти, при което има разлика в първата сричка, веднаж изписана с кратко О, втори път с дълго О (Ω). И в двата случая тази гласна се следва от друга гласна, А (ΣΟΑΠΑΝ, ΣΩΑΠΑΝ). Без тази втора гласна титлата се среща веднаж под формата ΣΩΠΑΝ във военно-инвентарния списък, намерен в местността Бял бряг до Преслав. От тези примери следва, че вероятно първата гласна е представлявала някакъв сложен гласен звук, трудно предаваем на гръцки чрез съчетанията ОА, ΩА и Ω, който в заетата в славянските езици титла звучи като У – ЖУПАН. Не само първата гласна, но и първата съгласна на прабългарската титла също е създавала трудности и е записвана като Σ,
ζ, К и Ж.

        За произхода на южнославянското жоупанъ и българското ΣΩΠΑΝ има няколко хипотези. Според славянистичната хипотеза южнославянското жоупанъ няма нищо общо с посочената прабългарска (което според тази хипотеза е равносилно на "тюркска") титла и е заето от езика на сарматите, където вероятно е имало дума, подобна на иранското go-pan или *gau-pana (пазач на говеда, пастир, по-късно усвоено от тюрките като "чобан"). По-късно от жоупанъ се е развила думата pan, panstvo - господар, господин, държава (*жоупанъ > старочеш. hpan, пол. pan „господин“). Според тази хипотеза българското ΣΩΠΑΝ е заето от южните славяни. Друга хипотеза обяснява прабългарското ΣΩΠΑΝ като заемка от китайците (!?), където е имало подобна длъжност - tsou-pan „секретар, канцлер“ (Баскаков). По-долу се обосновава оригинална, иранска етимология на тази прабългарска титла.
        Титлата ЖУПАН (КОПАН) може да се разглоби на две части: основа ЖУП (КОП) и суфикс „-ан”. Съгласно В. Бешевлиев, суфиксът „-ан” в много прабългарски лични имена и титли може да има ирански произход, защото с негова помощ в иранските езици се образуват голям брой съществителни имена, например имена и титли. Нашата хипотеза се основава на твърдението, че основата ЖУП (КОП) е родствена със старобългарската дума съпъ (стблг.) – „височина, връх, хълм”, която има най-вероятно ирански (прабългарски) произход. Сравни персийското kūp и талишко sêpe – „връх, височина, хълм”, и осетинското kъupp, sъupp – „връх, хълм, връх на главата, теме”. От тук идва и българското куп, купчина, съвкупност – „камара, струпано на едно място сено, слама, снопи”, по-общо „струпани на едно място тела или предмети”, глагола сипвам (сравни "Месецът се сипва", т.е., нараства), насипвам = "трупам, натрупвам" и насип. Старабългарското съпъ е заето в албански като sop – "височина, хълм". Според А. Селишчев, освен българизмът sop, в Средна и Североизточна Албания се среща и сродният топоним Жепа, а в Южна Албания – с. Жепова, свързани с високи и планински места. Топонимите се срещат сред териториите, богати на старобългарски названия. Това показва, че топонимите Жепа, Жепова може да са форми на посоченото старобългарско съпъ, сродно на иранското kūp,  sêpe, kъupp, sъupp. При славянизирането не само първият сложен гласен звук (ū, ê, ъu) е променен на У, но и началната сложно звучаща съгласна (S, К, Σ) е променена на Ж. Като вземем пред вид посоченото по-горе значение на основата ЖУП (КОП) може да заключим какъв е произходът и значението на титлата ЖУПАН. Тя е прабългаризъм, родствен на старобългарската и иранска основа СЪП (КОП, КУП, СЕП) и означава буквално «върховен», преносно «висопоставен», «висшестоящ» «високо издигнат». Като алтернативна хипотеза слабо известната прабългарска титла КОПАН може да е фонетичен вариант на иранското go-pan или *gau-pana - пазач на говеда, пастир.


        2. По аналогия с ЖУПАН можем да търсим и обяснението на друга една подобна, досега неетимилогизирана прабългарска титла – ΒΟΥΗΛΑ, вероятно погрешно транскрибирана като БОИЛА(1) и БОИЛ. Тази широко известна прабългарска титла се среща в надписи на гръцки и на кирилица. На гръцки е предавана като βοιλα, βοηλα, βουληα, βουλιας, βωυλε, βοιλαν, bula (в Zergobula), boilas (в zerco boilas), bule (в cerbule), βοκλια (в ητζβοκλια, записана от К. Багренородни, вероятно ич-боила "вътрешен боил" ?), βουλις (в σουρσουβουλις – името Сурсувул или титла сурсу-боила?). В старобългарския език на кирилица тя е предадена като
áûë" (былiа, бъйлиа) (Цейтлин, Р.М. Лексика древнеболгарских рукописей X-XI вв. Изд. БАН, С. 1986, с. 51).

        Известно е, че чуждите сложни и несвойствени за гръцкия език звуци се предават чрез дифтонги и съчетания от съгласни. В случая първата гласна на титлата явно е звучала несвойствено за гръцката фонетика и е предавана с дифтонгите οι, οη, ου, ωυ, ο, u. Също с дифтонг първата гласна е предадена и на кирилица - ы (ъй). Най-вероятно кирилския запис на титлата е най-близък до прабългарското произношение: бъйлиа < бъла < бâла. От този извод и по аналогия с титлата ЖУПАН можем да предположим, че тази титла е родствена с индоиранското bala „висок”: санскрит balya, авест. bərəj; ср. перс. burz "голям, висок, възхваляван" (Основы иранского языкознаия. Среднеиранские язык. М. 1981 г. (Хотано-сакский язык, с. 233 – 313, 249, 254, 303), (В. Разторгуева. Дж. Эдельман. Этимологический словарь иранских языков. Том-2 (b-d). М. 2003, с. 112-113); пехлеви bālāy "висок" (D. N. MacKenzie. A concise Pahlavi dictionary. Oxford University Press. 1986. р. 16); староинд. bála "сила, мощ" (В. Разторгуева. Дж. Эдельман. Этимологический словарь иранских языков. Том-2 (B-D). М. 2003, с. 66). Например, до съвременния град Балх в Северен Афганистан все още стоят високите стени на древна крепост, наречена Бала Хисар (Bala Hissar) – "Високата крепост". Подобни названия на крепости и градове в Афганистан, Иран, Пакистан и Индия се срещат в изобилие. В заключение титлата БОИЛА (всъщност БЪЙЛА, БАЛА) може да бъде фонетичен вариант на иранското bala и да носи значение, подобно на това на ЖУПАН – „високопоставен”, „висшестоящ”.

 

        3. По същия начин може да се обясни и титлата КАВКАН, втората по значение титла в Първата българска държава след тази на владетеля. Титлата може да се разглоби на КАВК + АН, където "-АН" е посочения мощен словообразувателен суфикс в иранските езици. Семантичната основа е КАВК. Нейният смисъл може да търсим по аналогия със значението на семантичните основи на посочените прабългарски титли ЖУПАН (КОПАН) и БЪЙЛА (БОИЛА). На староперсийски kaufa, авестийски kaofa „планински хребет; гръб” (БЕР, с. 138). В родствения им ирански език на сарматите "кафк, каф, киу" е значело "планина, височина". Например, когато сарматите населявали дн. Карпати, Амиан Марцелин записва планината като Кафказ, а народа като кафкоензии (ЛИБИ - I- изд. БАН; П. Добрев. Златният фонд на българската древност. Изд. ТанграТанакакра. С. 2005). Подобна дума има и в някои съседни европейски езици: литовски kaukas „връх”, готски hiuhma купчина” (БЕР, с. 172), които може и да са иранизми. От тук може да се предположи, че КАВКАН също ще означава "висшестоящ, високоиздигнат". Сарматската дума за планина - кафказ може да обясни днешния ороним Кавказ.

 

      4. От сравнението на титлите БЪЙЛА (БОИЛА) (от bala) и ЖОАПАН (от kup-an) можем да предположим, че езикът на прабългарите е бил много богат на гласни звуци и дифтонги, защото там където в съответната иранска дума стои един гласен звук, в прабългарската дума имаме дифтонг. Това е характерно и за езикът на съвременните осетинци, наследници на аланите, които са народ родствен и съседен на прабългарите. Твърде е възможно това фонетично правило да обяснява и връзката между титлите БАЯН и БАН. Отдавна е изказано предположението (К. Иречек. История на българите с поправки и добавки от самия автор. Ред. проф. Петър Хр. Петров. Издателство Наука и изкуство, 1978), че при прабългари и авари думата БАЯН може да не е лично име, а титла, възприета от някои южни славяни (хървати, босненци) като БАН и съответстваща на посочената по-горе титла ЖУПАН - управител на област. Според Encyclopædia Britannica (2009 г.), южнославянската титла БАН (сърбите и хърватите я произнасят с дълго "а" - bân) има персийски произход и е резултат от свиване на по-ранната дълга форма bojan. Дългата форма е засвидетелствана през X в. в книгата на Константин Порфирогенет (De Administrando Imperio) като βο(ε)άνος,- управител на областите Крбава, Лика и Гачка. През XII в титлата вече се среща в нейната кратка форма (μπάνος) в хрониките на византийския историк Йоан Киннамос. Кратката форма е заимствана при унгарците като bán и при румънците като ban. Българо-аварската титла БАЯН - БАН може да е родствена с персийската дума pan - "господар, повелител", производна от праиндоевропейския корен *pa - "защищавам" и посочения по-горе ирански суфикс "-ан". В по-късно време късата форма на титлата БАН е усвоена от чехи и поляци във формата panstvo - "държава" и pan, pany - "господин", "госпожа".

       

        Горните факти показват, че в родствените езици на прабългари и авари е имало дълги гласни и дифтонги. В заетите от тези езици думи (бан, жупан) съответните сложни и дълги гласни звуци постепенно са опростени и скъсени. Установяването на тази фонетична особеност улеснява намирането на етимологията на някои прабългарски титли, например тази на БОИЛА и БАН.

 

77777777777777777777777777777777

 

(1) - Транскрипцията БОИЛА (вместо правилното БЪЙЛА) е тенденциозно избрана с цел да съвпада с думата bojla в сложната тюркска титла bojla baγa tarqan, спомената в един надпис на Тонкук хан (VІІІ в.), владетел на Втория тюркски каганат. Раннотюркската дума boila, buila, bojlu "висок, издигнат, респ. благороден, знатен" е взета от иранците (тъй както и другите думи baγa tarqan) и е предадена на монголци и тунгусо-манджури като bejle – княз, аристократ (по д-р Ж. Войников).