КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

ХИПОТЕЗА 24. ИМЕТО ХЕРОС НА ТРАКИЙСКИЯТ КОНЕН БОГ НА СЛЪНЦЕТО ОЗНАЧАВА ХОРС ?

 

 Иван Танев Иванов

 

 

        Слънцето е главен бог при много средиземноморски народи, а също и при иранските и индоарийските народи. Например пеоните, основният народ живеещ от двете страни на Вардар, в Пирин, Осогово и Витоша тачът като свой главен бог Слънцето, наречено от тях Dyalos (Dryalos). Възможно е тоза название да е наследено от съвременните албанци, които наричат Слънцето с подобна дума - Diel. Общо взето култа към Слънцето се смята за най-характерен за източните народи. При траките освен богинята-майка, техен главен бог е Слънцето, но те го наричат с друго име. Траките са го наричали с различни епитети, най-често използвания епитет е Залмоксис. Траките в района на Филипопол - Пулпудева са го наричали с епитета Кендрисос - "светещ, блестящ". Основата на Кендрисос съвпада с тази на много праиндоевропейски думи за "светлина": в санскрит candra, арменски šand, латински candeo, келтски  canm, древногръцки kanadaros = "светлина, сияние". От латинското candeo са образувани известните думи candela - свещ, канделабър – свещник и кандило – светилник. Трети епитет на Тракийския конник е Αυλαρκενοζ (Ауларкенос) - "покровител на дома". Забележете думите Αυλ - вероятно "дом", с която гърците наричат прабългарските станове и крепости и κενοζ - вероятно "роден", която се среща в прабългарската титла ο καναρτ ι κεινος - "потомствен владетел".

        В сравнение със своите съседи, има още нещо много особено и изключително при траките. Това е, че за разлика от другите местни народи те са изобразявали своя главен бог Слънцето като конник. В този му ипостас (аватар) те го наричали Херос. Херос е мъжко божество, покровител на траките, в което те влагат своите соларни представи (Goceva, Zl. Le cult solaire chez les Thraces. - Pulpudeva, 2, 1976, 343-349).

    Известни са няколко хиляди каменни релефа и други изображения на тракийския конник навсякъде, където са живеели траки. Намерени са даже и там, където траките са носели военна служба, примерно в римските градове по Северното Причерноморие. Твърде формално тракийското название Херос беше оприличено и изведено от гръцката дума heros - герой. Напоследък обаче се изказват съмнения, че това гръцко понятие не може правилно да отрази функциите и същността на Тракийския конник - тракийския бог на Слънцето.

        В тази връзка трябва да се изтъкне, че освен при траките има и други народи, които изобразяват своя главен бог Слънцето като конник и го наричат с подобно име. Това са източните ирански народи, включително и източните иранци (скити, саки, сармати, хиони), част от които по исторически причини се заселват в района северно от Кавказ и Черно море. Изображението на конник в т.н. Източни религии се явява основен символ на Слънцето. Друг такъв техен символ е орелът - пратеник на Слънцето. Змията е древен хтоничен знак и символ на отвъдното. Лъвът се явява символ на огъня и на борбата. Рибата е древен символ на водата, а петелът - на въздуха. Лъвът, рибата, змията и петелът са символи на четирите основни природни елементи (principia vitae) - огън, вода, земя и въздух.

        Основно название на Слънцето при иранците и източните иранци е Хорс, което означава "червен, светещ, блестящ". Една от държавите на източните иранци се нарича Хорезм, което буквално означава Земя (зм) на Слънцето (хорс), т.е., Хорезм = Слънчева земя. 

        На основа на тази важна аналогия, че траките и иранците са изобразявали Слънцето като конник и са го наричали с подобни имена - Хорс и Херос може да се допусне, че тракийската дума Херос няма връзка с гръцкото "херос - герой", а е родствено с иранското Хорс - Слънце. Това би могло да е възможно, ако между траките и иранците има значително по-голяма близост, отколкото може да се мисли на основата на родството, произтичащо от общия им праидноевропейски произход.

        И наистина, първите изследователи на езика на траките са забелязали голямото родство между траки и иранци и са предположили, че този език е диалект на иранския език. Например, вода при иранците е ава, а при траките е oпa, сравни Родопа = род опа "червена вода". При древните траки благородниците са наричани Zibythides, което значи "блестящи, светещи" (Маразов Иван. Залмоксис между гетите и готите. В: (Росен Милев, ред.) Готите. Balkan Media. 2006, с. 47-48). При иранците подобна дума - svet, svent означава "светя". Едва по-късно са открити езикови различия и езика на траките е квалифициран като принадлежащ към езикова група, различна от тази на иранските езици. При траки и сармати погребването на знатните лица е в гробове, покрити с високи земни могили, а в горобовете често се поставят и коне.

        Посоченото съвпадение в религиозните представи, практики и термини показват, че различията между траки и иранци все пак не са толкова големи и че траките могат да се разглеждат като преходен народ между иранския изток и европейските балкани. Не случайно големи тракийски племена (азиатски мизи, фриги и др.) са се заселили в Мала Азия, която много векове е включена в пределите на Персийската империя. Самите траки не са местен балкански народ, защото в началото на желязната епоха се преселват на Балканите от Северното Причерноморие, където по-късно се регистрират първо кимерите, а после скити и сармати. Вероято най-ранните траки са били сродни с кимерите. След като Дарий завладява Тракия, той създава нова провинция върху завладените тракийски земи наречена не случайно Скития. С това се подчертава близостта между тракийското население и ираноговорящите скити, живеещи по Северното Причерноморие, което е още едно доказателство за близостта между траките и иранците.