КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

22. ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСКО ИМЕ АСЯН - АСЕН.

 

        Съгласно едно добре документирано просопографско изследване на проф. Ив. Божилов [Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Изд. на БАН, Институт по история. 1985] практически цялото управление на II-то българско царство е включвало представители на българския царски род Асеневци. Родът започва от неясния болярин N. Aсен, представител на новата българска аристокрация, формирала се във византийската тема Паристрион (Подунавие) преди възстановяването на българската държава. Неговите синове Теодор (1186 - 1186), Иван (1186 - 1196) и Йоаница (1197 - 1207) вдигат въстание и след много битки с византийската войска отвоюват независимостта на българската държава. От този момент до падането на държавата под властта на османо-турците, само с няколко изключения, нейното управление е в ръцете на различни представители на този род. Следователно, родът на Асеневци е играл същата роля за съдбата на II-то българско царство, даже и по-голяма, в сравнение с ролята на рода Дуло по отношение на I-то българско царство (империя).

        Кръвната връзка на родът Асеневци с владетелите на Първото българско царство се подчертава от цар Калоян в кореспонденцията му с папа Инокентий III и с унгарския крал Емерих. В писмо от 1203 г. до папа Инокентий III Калоян съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая" на неговите предшественици, „царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите”... Мисията има за цел царската титла на Калоян да бъде призната от папата: „ ...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил и други...”.

        Асянъ (Асанъ) се среща като лично име още в Остромировото евангелие (Словарь древнего славянского языка, составлен по Остромирову евангелию. Миклошич Ф., Востоков А. Х., Бередников Я. И., Кочетов И. С. Санкт-Петербург. 1899, с. 10), написано от дякон Григорий в 1056-1067 г. за новгородския княз Остромир. Ръкописът представлява препис на по-стар, източнобългарски прототип и се пази в Националната държавна библиотека в Санкт-Петербург. Тези данни насочват към един чисто български, най-вероятно прабългарски, произход на името Асянъ. Пренебрегвайки тези данни, както и в случая с родовото име Дуло, наложената от сталинистите като официална хуно-тюркска доктрина се стреми да наложи една чужда за българите теория за произхода а това, може би най-важно за българската държава царско име.

В историческите документи фамилното име на Асеневци се изписва по начин, който е различен от наложената съвременна форма - Асен. Византийските автори единодушно употребяват само формата Άσάν и Άσάνης. При западните автори името се изписва Assanus, Assanius, Assanis, Assan, Assen, Azen. По подобен начин името се изписва и в българските източници, които са значително по-многобройни: Àchíü, , Àcaíü, Wchíü [Иван Божилов. Фамилията на Асеневци. Изд. на БАН, Институт по история. 1985, с. 19 и с. 35; Г. Цанкова-Петкова. Асеневци], т.е, Асян, Асан, Осян, Ясян. Следователно, в основата на това име стои формата Асян, записвана като Άσάν, Assan, Àchíü, Àcaíü. Най-вероятно името на тази най-известна средновековна българска търновска фамилия е звучало като Асян, за което свидетелства и изписването й на гръцки и латински езици, където, както знаем, които липсват знаци за омекотяване на гласните. След отечественофронтовската промяна на ръкописа в 1948 г. Àchíü обаче не става Асян, а Асен!

На пръв поглед, промяната  Àchíü (Асян) -> Асен е само начин за "македонизиране" на търновското царско име и то започва да се произнася така, както звучи в устата на "македонците" Димитър Благоев, Георги Димитров и техните земляци от многобройната македонска колония в София. Нейсе. Но същността на промяната е в друго. Променяйки Асян в Асен, името зазвучава по кумански, защото подобно куманско име е засвидетелствано. Ако обаче потърсим някаква тюркска етимология на куманското "асен", най-близкото и правдоподобно значение е "лек" [Дуйчев. Приноси, с. 314, бел. 102; Проучвания, II, с. 340 - 341, 347-353]. Разбира се, ние няма да обръщаме внимание на това, че "лек" означава "който има малко тегло, слаботелесен, мършав", а ще приемем преносния смисъл - "лек" означава "бърз ездач". А щом такова име има при куманите, значи българското име е непременно заимствано от тях. Ами ако е обратното? Ами ако Асян е исконна българска и прабългарска (т.е., иранска) дума, а куманите (късносредновековни племена с ирано-тюркски смесен характер) просто са го заимствали българите? Ами ако Асен (лек) не означава "бърз ездач" ами "несериозен човек без свое мнение"? Излишни въпроси, защото отговорът им е известен - "молчать, не разсуждать !!"

       Може да се представят две обосновани хипотези за произхода и етимологията на българското царско име Асян.

 

1. Асен = "Представител на племето Аси, т.е, алано-българин".

Ранните българи са използвали твърде често етническия признак за образуване на свои лични имена и топоними. Такива са следните имена - епоними: Болгар, Белар, Биляр и Палгар (висш сановник, пратен от княз Борис за преговори в Рим), производни на българския етноним; Котраг, произлизащо от племенното название котраги, кутригури; Аскал  име на един от тримата първенци във Волжска България през X-ти век, производно на етнонима аскал. Подобен епоним може да бъде и българското владетелско име Севар, производно на етнонимите севери, севари, сувари. Друго такова име-епоним може да бъде името Барс, срещащо се при българите във формите Борис, Персиян, Парис ас-Саклаби. Княз Борис (852 –889 +893) е владетел на Дунавска България. Счита се, че той носи името на барса, тотема на племето берсили (Рашев, 2008: 264), от което произлиза и самото название берсили. Парис ас-Саклаби (Парис - Борис) е местен жител на Волжска България, който превеждал на Ибн-Фадлан в мисията му до Волжско-Камска България.

По-особено е името на каназ увиги Персиан (836 – 852), бащата на княз Борис. Името Персиян остава неизяснено и често се свързва бездоказателствено с етнонима на персите. Най-вероятно това име може да се представи като Парс + ян, където "-ян" е староиранското окончание "-еан" за родителен падеж, съответстващо на славянското "-ов, -ев". Частицата за притежание "-ян" се среща и в арменския език, където образува фамилни имена: Азар - Азарян (Азаров), Григор - Григорян (Григоров), Степан - Степанян (Степанов) и т.н. От тук Персиян може да се представи като Барс-еан, т.е. Барсов, "който е от рода на барса". Един от братята на княз Борис е бил черноризец -новопокръстен християнски книжовник, известен с името Тудор Доксов. Докс (глиган) е очевидно прабългарското название на едно от 12-те зодиакални съзвездия и на съответната му година от 12-годишния цикъл в календара на прабългарите. Славянизираната форма Доксов ("човек от рода на Докс") обаче предшества почти с 6 века появата на подобни славянски имена сред русите и с 10 при съвременните българи. По тази причина формата Доксов озадачава изследователите без да могат да я обяснят. Всъщност, формата Доксов е старобългарски превод на прабългарското Доксиан (който е от рода на докса) и представлява продължение на традицията, наследена от името на баща му - Персиян.

Иранската притежателна частица "-еан" можем да срещнем и старинното българско име Асян. Асян (Àñhí, Асен, Асиан) е лично и родово име на почти всички владетели на Второто българско царство. Основата "-ас" на Асян е всъщност етноним, название на асите, асианите - сборно название за населението на т.н. салтово-маяцка култура, състоящо се от българи и алани. Твърде е възможно характерната иранска наставка "-еан" да се съдържа като окончание и в други български владетелски имена - Алусиян, Калоян, може би и Паган, Салан, Кеан, Каран, Заберган.

 

            2. Асен = камен, крепост.

 

        АСМАРА (АЗМАРА ?)- старинно женско име от Македония, доскоро срещащо се като живо име (Асмара Рачева). В разговорната реч, Асмара се съкращава на Мара. Съществува и българско мъжко име Азмар, записано в турските данъчни регистри от 15-ти век от Солунско. Изказват се мнения, че имената Азмар (Азмара, Асмара) може да произлизат, колкото и да е странно, от "осмар" - кожар (стбл.).  Наистина, осмар (кожар) би могло да бъде фамилно име, но като лично име би било доста необичайно, особено за жена. Може да се предложи друга етимология, по-естествена от гледна точка на иранския произход на прабългарите. Известно е староперсийското име Асмар(а) означаващо Камен (каменен).  В основата на името стои иранската и авестийска дума "асан, асам" = "камък" (крайната сричка е носова, -ар е суфикс за образуване на прилагателно име). При ираноговорещите хазари тази дума се среща в названието на тяхната столица - Сарашен = Бяла крепост, бял град, от иранското "сар" = "бял" и "ашен, асен" = "камък, крепост, град". Сравни многобройните прабългарски названия на градове от вида Бяла крепост (Бял град). Интересно е, че същата дума "осъм" = камък е използвана и от траките (от тук названието на р. Осъм - каменна река), чийто език първоначално е класифициран като ирански.  Също така, голямата река, която минава през прабългарския град Бялград (днешния Берат в Южна Албания) се нарича Осум - каменна река, защото дъното и коритото на реката са плътно постлани с големи камъни. Иранското "самар" = "асам +ар" - "каменен" се среща като название на древен согдийски град, запазено и до днес - Самарканд. То означава "каменен град" от иранските думи "самар" = каменен и "канд, кент, кат" = "град". Името на големия волжско-български град Самара по ирански (прабългарски) означава "Каменен". Така че, Асмар, Асмара = "Камен, Каменка", или в друга форма Асен, Асеня.

        В заключение, българското царско име Àchíü (Асян) - Асен може да има индоевропейски произход и да означава: 1) представител на племето Аси - асианец; 2) "камък, каменен, камен, крепост". Подобна дума се среща при древните иранци, при траките и вероятно при илирите. Като име - Асмар, Асмара (-ар е суфикс) се среща при древните иранци. Същото име - Асмара се среща масово при ранните българи и не означава "кожар - кожарка", а Камен, Каменка.

 

777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

Допълнение: От многото предложени хипотези за произхода и значението на родовото название Дуло, най-издържана е тази, която го извежда от староиранската дума dulo, която семантично съвпада със старобългарското тоулъ „колчан” и с новобългарската дума дуло тръба, цев”. Тези думи възхождат към семантичната основа tur- в санскрит, от която са образувани подобни санскритски думи, например tūrṇa (тръба, цев, колчан), *tūrṇas (колчан), tūrṇava (флейта). Интересно е, че в старовисоконемски е съществувала подобна дума dola тръба”, която може да бъде и заемка от езика на скито-сарматите. Подобни думи за шлем (tolga, dūlga, dūlγэ, dūlxэ, dūlga, du'uluqa, тулджа) са употребявани в по-късно време (X- XII-ти век) и от някои алтайски народи (монголи, кумани). Като се има пред вид, че са това са късно сформирали се народи, заимствали огромен брой индо-ирански названия на метали, цветове, домашни животни, богове, хидроними, титли и т.н., твърде е възможно и посочените по-горе монголски и тюркски думи за шлем да са образувани чрез заимстване на индо-иранската основа dul – tur за „тръба”. Може би като резултат на древни културни връзки между Индия и Китай или като чиста случайност може се обясни и съществуването на подобна китайска дума: в старокитайски , в ханската епоха twā, среднокитайски tэw, съвременен китайски doû – шлем, каска.