КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
20. Възможна етимология и история на старобългарската дума ТЛЪМАЧЪ
Интересна и не много ясна история има старобългарската дума ÒËÚÌÀ×Ú - тлъмачъ „преводач”, с производни тлъковати, тлъкъ – ήρμηνες (Супр.сб.), тълмеж, тълмя, тълкувам – „превеждам, обяснявам, вниквам в смисъла” [Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. Стефан Илчев. С. 1998 г., с. 517]. В писмена форма тази неславянска дума по-късно се появява във всички славянски езици: в староруски тълкар – преводач, тълмачь, толмач (16-17 в., Сказание об Мамаевском побоище), руски толк, толковати, хърватски глаголически тльмачь, украински тлумач, тлумачення, хърватски tumač, сръбски тумач, тумачење, словенски tolmač, чешки tlumač, tlumočnik, tlumočeni, словашки tlmač, tlumočnik, полски tłumacz, tłumaczenie, горнолужицки tоłmаč – „преводач” [Словарь древнего славянского языка, составленный по Остромирову евангелию. А. В. Старчевский. Изд. А. С. Суворина. – СПб., 1899, стр. 863. В Интернет: http://imwerden.de/cat/modules.php?name=books&pa=showbook&pid=977; в pdf формат, http://www.krotov.info/lib_sec/18_s/ta/rchevsky.htm; Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30].
Славянските форми на думата, независимо дали са в източните, западните или южните славянски езици, се извеждат от най-ранната писмена старобългарска форма тлъмачъ [Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30].
От славянските езици думата е заета в съседните неславянски езици: румънски tÎlmaci, унгарски tolmács [История на българския език. Том – 2. Беньо Цонев. С. 1984 г. (фототипно издание), с. 174] осетински иронски tælmac, дигорски tælmaci и чувашки tolmač все със същото значение „преводач, тълкувател”. В кавказките езици - чеченски talmaž, ингушки talmač, убихски tеlmaž, кабардински tэlmэš, лакски dilmač – „преводач” [В. И. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том III. S-T'. Издательство Академии наук СССР, Ленинград, 1979 г., с. 258. http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm
Заемането на думата и на нейните производни продължава и по-надалеч от непосредствените съседи на славяните. В германските езици тя се появява в немски tolmtsche (XIII-ти век) и tolmetzer (XIV-ти век) - „обяснявам, превеждам”, средновисоконемски tolmetsche, нововисоконемски Dolmetsch – „преводач” [Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30; Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, Т-3 (Муза-Сят) Пер. с нем. и доп. О. Н. Трубачева. М., 1964-1973; 2-е изд. М., 1986 – 1987; 3-е изд., стереотип. СПб., 1996].
Същевременно трябва да се отбележи, че подобна дума, но без окончанието –mač, е регистрирана в по-далечните европейски езици: в литовски tulkas, латвийски tulks, естонски tulk, среднодолнонемски tolk, староскандинавски tulkr, холандски tolk, английски talk – „говоря, приказвам, разказвам”. Малко по-далечни, но все още родствени по съдържание и форма са думите в норвежки tal, фризки tale, немски zahl, нидерландски taal, английски tale – „разказвам, броя”. Тези лексеми се извеждат от праиндоевропейския корен *tolku – „говоря, излагам мисли” [Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30]. Могат да се посочат и думи със същия корен в индоиранските езици: във вахански talwal – „беседа, разговор”, таджикски talowat – „ясно и високо четене” (ИС, К-ЭСВЯ, стр.354).
Прави впечатление, че в славянските езици думата тлъмачъ и нейните производни изразяват само устен превод от един език на друг, докато при писмения превод се използват собствени думи (preklad, przeklad, překlad, перевод, превод), които са калка от латинското transducere, transfero (съответно übersetzen, translate) - „механичен пренос от един език в друг” [Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30]. Това показва, че изходната старобългарска дума тлъмачъ може да е имала значение „говоря, разказвам, преразказвам, обяснявам” с което тя се явява близка до праиндоевропейския корен *tolku – „говоря, излагам мисли”. Това прави индоевропейският произход на думата твърде вероятен.
Пренебрегвайки тази възможност, някои изследователи от славянските страни (в типичния си пренебрежителен стил спрямо старобългарския език) смятат, че къснославянската дума тлъмач има тюркски произход и е заета в славянските езици направо от езика на аварите, който те смятат за тюркски [Skok, Petar. Etimologijski rječnik. Zagreb, 1971-1974; Petar Skok. Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. kn.-3 (ponii' -Z). Zagreb. 1973, с. 521-522: http://www.kroraina.com/knigi/skok/skok.html; Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. 1950 – 1958. М. 1987; Mahek, V. Etymologický slovnik jazika ćeského. Praha, 1968]. Български езиковеди, привърженици на хуно-тюркската или тюркската хипотези за произхода на прабългарите виждат изгодна възможност да подкрепят тези хипотези като приемат старобългарското тлъмачъ за тюрко-прабългарски остатък [Добрев Ив. К. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива. 2005, с. 387-391]. Основание за едната и другата възможности тези изследователи виждат във факта, че почти същата дума и със същото окончание присъства в много тюркски езици: кумански tolmač, казахски tilmäš, телеутско-алтайски tilmäč, турски dilmač, уйгурски tilmäži – „пратеник, преводач” (Радлов). Извеждането на тази дума от тюркски основи обаче е затруднително. Менгес смята че първоизточникът на тези думи е тюркската дума *til – „език” модифицирана с тюркския суфикс - мач. Този суфикс е бил характерен за тюркските езици но днес е запазен само в чувашкия под формата –мак (–мек, –мах) където се използва за образуване на съществителни от глаголни основи. В добавка, основата tal се среща в почти всички алтайски езици: Старостин посочва общоалтайското ti`ula, тюркското t`lda, монголското tula, тунгусоманджурското tul – „разсъждавам, говоря”. В тунгусоманджурски tэlъu – „разказвам” (S-AE), (ССТМЯ - 2, с. 180).
Предвид на горните факти, тюркската етимология на тълмачъ, макар и доста неестествена, също изглежда възможна. Вземайки пред вид някои нови факти обаче виждаме, че пред тази етимология се изправят трудности от различен характер, някои от които непреодолими. Най-напред, освен в тюркските езици, които са твърде късно възникнали, думата не е регистрирана в останалите алтайски езици. Ако думата е възникнала в средата на тюркските езици (някъде около Алтай и Джунгария), поставя се въпросът защо тя е пропътувала от Алтай до Германия, но не е достигнала до съседните Монголия и Манджурия? Суфиксът -мач образува съществителни имена, но не деятели, сравни турцизмите буламач - "мешавина", кутмач - "течно сирене". На второ място по-горе беше посочено, че възможните изходни за думата праморфеми от вида *tāl- и *tolku – „говоря, обяснявам” се срещат освен в алтайските, още и в индоевропейските езици. Това показва, че е по-вероятно думата да е възникнала далеч по-рано и по на запад от Алтай.
И наистина, подобна дума, при това от изключително по-ранна епоха е регистрирана в Близкия Изток и Мала Азия [Искра Ликоманова. Преводът между теорията и практиката. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”. София, 2002, с. 25-30]: talami – „преводач” в индоарийския митанийски език (Клюге-Геьотце, Юркянкалио); tarkumai в индоевропейския хетски и targumannu в семитския асирийски език. По-късно тази дума се появява в арабски като terğeman, от където преминава в османо-турски като tercuman, а от там в редица балкански езици като dragoman – („пре) водач” и в украински като драгоман – „преводач”, „официален преводач”. Посочените думи tarkumai, tarqumannu, terğeman съдържат общ корен (tark, terk, tal, където R преминава в L) и наставката -man. Трябва да се подчертае, че суфиксът –man е широко използван в словообразователвана практика на древните и съвременни ирански и индоарийски езици. Като имаме пред вид, че първоначалните носители на тези думи са древни индоевропейски народи от Близкия Изток (хети, митани), че коренът на тези думи съвпада с по-горе посочения праиндоевропейски корен *tolku, както и индоиранското окончание -man, може да се предположи индоевропейски (митанийски, староперсийски) произход на първоначалното tarquman – „прeводач, тълкувател”.
В добавка, същият древен индоевропейски семантичен корен tark- се съдържа и в езика на древните индоарии, където е образувал сходни думи: в санскрит tarkan "съдия", на староиндийски tarkana – "говоря", t`rkana – "мисля, обсъждам, предполагам", в съвр. хинди-урду tāŗnā – "съдя" [В. Абаев. Скифо-Европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. М. 1965, с. 19]. При кушаните torkono - "съдия". В съвр. осетински toerxni, tærxon - "съдя, обсъждам", tærxni-læg - "съдия", от læg – "човек". Абаев посочва скитското (сакско) ttarkāna и согдийското tarxan – "съдия, княз". Етимологията на титлата tarkan - "съдия, управител" е санскритска и е получила широко разпространение сред всички източноирански народи, включително и прабългарите, по-късно е заимствана от тюрките (данни на д-р Ж. Войников). Възможно е името на скитския прародител Таргитай да съдържа същата семантична основа tark, откъдето значението на това име, неясно засега, може да бъде потърсено във вида "който мисли, говори, съди". Според руския изследовател на праславяните академик Б. А. Рибаков, споменът за Таргитай се е запазил в руските народни приказки - билини като богатира Тарх Тархович, чието име съвпада с основата tark.
Горните данни ни позволяват да обосновем нова възможност за етимологизиране на старобългарското тлъмачъ. Под формата tarquman тази дума е възникнала (II-то хилядолетие пр. н. е.) сред древните индоевропейски народи (митани, перси, хети) в Близкия Изток, откъдето тя се разпространява в Кавказ и Мала Азия. Прабългарите са живели над 500 години в района на Северен Кавказ преди част от тях да образуват Дунавска България. При тези условия, те биха могли да усвоят и пренесат тази дума от Кавказ до Балканите. Не е невъзможно тази или подобна дума да е съществувала и в самия език на прабългарите, който е от рода на посочените индоевропейски езици. Подобно на много други иранобългарски думи (пърси = гърди, ренк = цвят, корд = меч; сурик = кафяво-червен цвят; мижда = оплата, награда; бреме = товар, веш = селище, село; стан = област, държава, жилище; шатра; сан; тат = крадец; татба = кражба; срам; гурво = пещера; пия; уза = връзка; юзда; искам; към; сулица = късо копие; заря и др.), тази дума е преминала в писмения старобългарски език. В този език или още в езика на прабългарите (което е по-вероятно) думата търпи фонетична трансформация tarquman – тлъмачъ като суфиксът -man се замества частично от типичния български суфикс за деятели –ач. Новообразуваната дума тлъмачъ притежава невъзможното за тюрките и типично за прабългарите струпване на две съгласни в началото (сравни Плискава, Крум, Твирем, Звинич, тлъпигъ, врачъ, кръчагъ). По-нататък думата се усвоява от славянските и съседните на славяните народи и добива континентално значение. Така както думата търпи значително разпространение на север и запад от България, по същия начин и в същата форма тя се разпространява на изток и е усвоена от късно появилите се (XI-ти век) тюркски племена – печенези, кумани и др. До най-източните алтайски племена – монголи и тунгусо-манджури обаче тя не достига.