КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

19. СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ПОСЛЕСЛОВ "-РАДИ" - ИРАНСКИ ПРАБЪЛГАРИЗЪМ?

 

       

        Граматическата близост на българския език с иранските езици се основава най-вече на отпадането на падежните форми и на наличието на задпоставен определителен член. Последното е характерно за езиците от т.н. Балкански съюз (български, румънски и албански), започнал да се формира на територията на Първото българско царство (империя) по времето на неговата най-голяма мощ.

         В историята на иранските езици важна роля е играл послеслова *rdi, използван в древните ирански диалекти за обозначаване на причинно-следствени връзки и предназначеност [Д. Эдельман. Иранские и славянские языки: Исторические отношения. Д. Эдельман  (Вост. лит., РАН, М., 2002)]. Например, в древноперсийски: avahya rdiy  = 'затова, поради това'. Подобен послеслов има и в старобългарския език, в по-късния староруски и в много съвременни славянски езици. Славянското radi в качеството си на послеслов е известно в южнославянските и източнославянски езици (но не и в западнославянските), ср. др.-рус. бога ради, красоты ради, отьца ради и др.п. Особено интересна е неговата употреба в съчетанията того ради, сего ради, съвр. рус. бога ради, чего ради?, българското вино-ради и много др.п., които точно съответстват на аналогичните древноперсийски съчетания.

Поради еднаквото звучене и общата послесловна функция, славянското radi се разглежда от много автори като исторически развило се славянско съответствие на иранското *rdi или като иранизъм. Според руски учени [Д. Эдельман. Иранские и славянские языки: Исторические отношения.  (Вост. лит., РАН, М., 2002)], нито едното от двете обяснения не изглежда убедително. Идеята за точно съответствие на тези форми при спонтанното развитие на двата езика повдига трудни въпроси от историко-фонетически и историко-морфологически характер. Освен това, въпреки еднаквото си звучене, пълното сходство в семантиката и синтактичните си функции, иранского *rdi и старославянского (разбирай старобългарското) *radi заемат различно място и имат различно поведение в иранските и славянски езици. За иранските езици наличието на  послеслов е норма, а за славянските – изключение. На второ място, иранского *rdi  е формирало многобройни рефлекси, които са широко разпространени в различните ирански езици от западната и източна група, докато старославянского (разбирай старобългарското) *radi не е получило по-нататъшно развитие. Поради горните обстоятелства най-правдоподобна изглежда възможността за пряко заимстване на иранското *rdi в славянските езици. Според същите учени тази възможност също трябва да се отхвърли (и появата на славянския послеслов radi остава неясна !), защото те не могат да отговорят на въпросите за времето и източника на заимстване. А не могат да отговорят, защото най-сигурният и най-вероятен път на заимстване, посредством прабългарите, предварително е елиминиран от тези учени.

Тези учени постулират, че прабългарите са етнически родствени с южносибирските монголоидни народи от вида хуни, манджури и сянби (протомонголи), а вероятно и с по-късно възникналите тюрки. При това, пак според тях, аспаруховите прабългари са съставлявали само едно племе (15-20 хиляди души, според К. Иречек само 200 - 300 души), стоящо на много ниско културно стъпало. Поради това, прабългарите много бързо се стопили в славянското море без да оставят следи от своя генотип, език и култура.

В контраст на тези отвлечени предположения, съвременните археологически и исторически данни дават друга картина за създателите на Първото българско царство (империя). Като преобладаващо ирански народ, съставляващ над 30 % от населението на своята държава, те биха могли да оставят многобройни иранизми в старобългарския език. В такъв случай, появата на старобългарското -radi като пряка заемка на староиранското *rdi е напълно обяснима и естествена. Понеже староруският език в първите си години представлява вариант на старобългарския, той заимства иранизма -radi и го предава на по-късните източнославянски езици.