КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

18. КАРАЛЕН - СТАРИННА ДЕТСКА ИГРА ОТ ЕЗИЧЕСКИЯ ПЕРИОД?

 

       

Традиционни детски игри в с. Опан, Старозагорска област. Курсова работа на Огнян Петков Иванов. I курс, фак. № 70192, Великотърновски университет, Катедра Стара и средновековна история.

Разказана от Станка Генчева Петкова - 55 год. от с. Опан, Старозагорска област.

 

 

        В играта участват неограничен брой девойки и жени. Най-напред две от участничките се избират да играят ролите на "Слънце" и "Месечина (Луна)". Те се хващат с по двете си ръце една срещу друга и така наподобяват сводест проход. Останалите наредени в редица започват да преминават една по една през прохода. Когато някоя застане пред прохода, Слънцето и Месечината спущат ръцете си пред нея и я питат:

"Стой! Слънце ли си, Месечина ли си?"

"-Слънце съм.

Или пък:

"-Месечина съм".

    В зависимост от това, какво ще отговори, преминаващата застава зад Слънцето или Месечината.

    След като се разделят по този начин, участничките се захващат през кръста, а Слънцето и Месечината поставят между тях една тояга за разграничителна линия и се хващат за ръцете. Двете групи започват да се дърпат като внимават да не пристъпят разграничителната линия. Ако някоя от участничките бъде откъсната и издърпана, тя става пленничка и не участва по-нататък в играта. Докато двете групи се дърпат, пеят песента:

"Дваж, триж карален,

де-е, дойде дърта баба".

    Борбата продължава докато едната група победи.

    Играта се играе в деня, наречен "сто и четиридесет" (140) - 22 март. Съществува поверие, че в този ден (22 март) в Земята влизат 140 горещи шиша, а излизат 140 студени шиша и времето се стопля.

 

КОМЕНТАР: 22 март, денят в който се играе тази игра съвпада с важен астрономически момент - денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня и нощта се изравняват. От този момент нататък започва астрономическата пролет и времето се стопля. Представата за начина, по който се затопля Земята е далеч от научната истина и представлява едно народно вярване, изградено в дълбоката древност. Също много показателен е и фактът, че участничките се разделят на привърженички на Слънцето и Месечината. Това са двете небесни светила, тачени от прабългарите като техни главни богове. Слънцето и Месецът, повелители на неделята и понеделника, наред с Юпитер (Янкул - Анишър), повелител на четвъртъка, са главните положителни богове на прабългарите, докато Сатурн (управляващ съботата), Марс (управляващ вторника) и Меркурий (срядата) са отрицателни и враждебни богове. В българската народна митология Слънцето и Месечината са главните природни сили, които управляват съдбата на хората. В народните вярвания на българите Слънцето и Месечината са брат и сестра, които светят на хората през деня и нощта. Играта Карален, изразяваща борбата между Слънцето и Месечината може да се свърже с представата, че Слънцето е повелител освен на деня още и на топлото време, т.е, на лятото, докато Месечината е повелител на нощта и студеното време, т.е, на зимата. Може би в представите на старите българи двете светила са в непрекъсната борба, което е причина за смяната на лятото със зима и обратно. На 22 март, когато се играе Карален, Слънцето побеждава Месечината и настъпва топлото време.