КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

 

15. ПРОИЗХОД НА СТАРОСЛАВЯНСКОТО НАЗВАНИЕ УГРИ ЗА УНГАРЦИТЕ.

 

Съвременните унгарци (самоназвание маджари) са наследници на население, дошло от Западен Сибир, долината на река Об и са родствени на най-старото население на Североизточна Европа, днес обозначавано като угрофини. Това название идва от имената на двата най-многобройни народа от това семейство, унгарците (угрите) и фините. Интересна е историята на названията унгарци и угри, с които другите народи наричат маджарите. Повечето изследователи извеждат названието унгарци от названието на главното и централно прабългарско племе оногури - оногхонтори. Част от това племе е населявало Карпатския басейн като част от Първото българско царство няколко века преди неговото завоюване от маджарите. Така, за много народи названието оногури на завареното прабългарско население става име на новото маджарско племе за много векове напред и се утвърждава като международно название на маджарите - унгарци и на тяхната държава - Унгария.

        По-друг произход има названието угри, с което някои съседни протославянски народи са наричали средновековните маждари. Названието угри има аварски произход, това е всъщност самоназвание на аварите, които са създали държава в същия Карпатски басейн, но малко по-рано от оногхонторите-българи, през периода 560 - 810 г. Съгласно по-нови данни [Айбабин, А. И. Стремена перещепинского типа. СГЭ. 1974, т. XXXIX, с. 32-34, цитирано в Залеская В. Н. и др. Златото на хан Кубрат. Перещепинското съкровище. 2006. Изд. Грифон. София. Превод от руски. с. 353] истинското название на аварите е угргури (угр - семантична основа, гур - племе, род, народ). Най-вероятно, тези угр-гури са част от източноиранските племена ефталити (бели хони, хионити), известни още като валхонити, вархонити, вархони (т.е, хони или хиони от вида "вар", "авар", авари). Не бива да се бъркат източноиранските хиони (хони, ефталити) с монголоидното средносибирско племе хунну (хуни), които нямат нищо общо помежду си.

        За източноиранския, ефталитски произход на аварите свидетелстват данните на Агатий Миринейски, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката, които отбелязват събитията свързани с разгрома на ефталитската държава от съюзените перси и тюрки в средата на VI-ти век. След това поражение, част от ефталитите се насочват към Източна Европа, образуват държава и стават известни като авари и обри. За известно време държавата на аварите - вархони става съюзник на Византия против нахлуващите от север протославянски племена. В тази връзка Агатий предава дословно речта на тюркския предводител Турксант пред византийската делегация, посетила новата тюркска орда (столица) в Средна Азия:

 

„… А вашият император (византийския) ще бъде наказан, както трябва, понеже на мен говори приятелски неща, а на вархонитите (т.е на аварите), нашите роби — които са избягали от господаря си, е станал съюзник. Вархонитите, понеже са подвластни на тюрките, ще дойдат при мен, когато пожелая и ако съгледат, че моят конски бич (символ на царска власт) се приближава към тях, ще избягат вдън земя.“

 

        Този цитат подкрепя твърдението, че европейските авари в голямата си част са вархиони, средноазиатски ефталити от източноирански произход, родствени на прабългарите.

            Освен вархонитите - угргури, още много други ирански племена са носили название, образувано с помощта на наставката -гур: сирургур (название на сарматското племе сираки според Захарий Ритор), оногур, утигур (прабългарски племена), кутригур (племе родствено на прабългарите). Названието угргур се е запазило на някои места в България. Теофан съобщава, че през 812 г. Крум изселва византийското население от Дебелт и другите селища от този район и го заменя с прабългари и родствените им авари. Разкопките в Несебър, Анхиало и Созопол разкриват мощни пластове от това време, наситени с керамика, характерна за прабългарите. От това време се появяват и местни топоними: село и старинна крепост Ургури (т.е, угргури - авари, след 1934 г. с. Българи) и хребет Уграш, град Тутхон (след XIV век Анхиало, след 1934 г. Поморие), Кладара, Мургатон, Багатур, Заберново (Заборна), Велека, лични имена — Цоко, Чавдар, Браян, родово име Белянови, Белови (Бимбелови) със спомен за преселване от Северна България в Странджа да охраняват границата „с гърците”.

        Горните обстоятелства обясняват прехвърлянето на аварското самоназвание угргури, под формата угри,  върху появилите се след три века на същото място маджари, макар че етнически аварите и маджарите са съвършенно чужди един на друг народи. Механизмът на това прехвърляне е същия, както при византийците, които са наричали мизи новодошлите българи единствено поради това, че истинските мизи (дако-тракийско племе) и новодошлите българи (предимно ирански племена) са населявали една и съща територия.

    По-късно славянското название на маджарите - угри е изместено от по-известното название унгарци, но е запазено в научната литература за обозначаване на всички родствени народи, които произхождат от долината на река Об в Западен Сибир, включително и маджарите. Така, за учените лингвисти и историци, угри стават не само маджарите, но и много други малки народи и племена, които днес живеят в района на Урал и Западен Сибир и които нямат нищо и никога не са се срещали с истинския носител на названието угри - аварите.