КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

14. ОБЩА ЕТИМОЛОГИЯ НА ДУМИТЕ КАРВУНА, КАРВУНСКА ЗЕМЯ, АРКОВНА, КАРГУНА.

 

 

Фиг. 1. Поглед към връх Арковна. В дъното с. Арковна и р. Голяма Камчия в ляво. (Е. Йонков с фотоапарат PANASONIC LUMIX DMC-FZ8).

 

        Връх Арковна (Фиг. 1) се намира в землището на село Арковна, община Дългопол, област Варна. Названието на върха е древно, с неясна етимология и по-късно се възприема като име на селото. На билото на върха има останки от селищен живот от неолита и крепост от края на античната епоха. В района са открити голямо количество монети на келтския цар цар Кавар от III в. пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле (Лъчезар Петров). Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, за да защищава северната си граница от държавата на гетите.

        Карвуна, Карвунска земя е средновековно българско название на Добруджа, което се среща в много писмени документи. Преди идването на българите, още във римско и византийско време същата територия е наричана Стохълмие. Етимологията и смисълът на новото название Карвуна остават неизвестни, макар че има няколко хипотези за тях. Повечето изследователи свързват това название с прабългарите и водени от химеричната хипотеза за техния хуно-тюркски произход търсят обяснение из разни алтайски езици: монголски, старотюркски и т.н. Най-често се правят неуспешни опити да се преведе старото название Стохълмие с алтайски думи, омофонни на Карвуна.

        Може да се потърси и друго решение на въпроса като се предложи обща етимология на названията Карвуна и Арковна на основа на праиндоевропейската дума *k'arэk ("оградено, защитено място", э = "ъ"). Тази дума има следните засвидетелствани застъпници: германското *xaruga (*xarugo); латинското carcer и балтийското *čark-[s]-t-iā̃ (ж.р.), старобългарското кръг, хетското gurta, литовско gardas, всички със значение "оградено, защитено място, крепост, замък". Подобно е и названието за "дворец" в тохарски В - kerciyi (не идва ли от тук северночерноморският топоним Керч?). Укрепленията при аварите (които са най-вече ефталити, иначе казано източноирански хионити или хони) носят подобно индоевропейско название - хринг. Аналогично в осетински gæræn – ограда, обградено място, обор. В персийски kurang – кръгово укрепление, бивак на ловци, обор за коне и в кавказки аварски goren обор, обградено място. На български геран - обграден с камъни кладенец, Жеруна (Жеравна) - селище, обградено със стена, крина - кръгъл дървен съд, мярка за обем с вместимост около 10 литра. По-общо, в основата на посочените по-горе праиндоевропейски застъпници на *k'arэk, стои праиндоевропейската семантична основа KR (KAR, GAR, KAL) - "заграждам, ограждам". Тази основа се среща и в още две праидноевропейски думи *g(')hort- градина, оградено място, и *kʷrom- ограда, стобор, препятствие, твърдина. Първата дума има следните застъпници: старогръцки khórto-s, старогермански *gard-an, латински hortus, старобългарски grad, gradina - градина, ограда. Има я и при келтите: ирландски gort, кимрийски garth, бретонски garz - градина, заградено място. Староиранското kale - "крепост, селище, село" (по-късно заето в османо-турски) е образувано от същата основа, но с типичния за иранците R-L преход. Сравни и фреското garrison - военна част, защищаваща крепост и garage - гараж, заградено място за кола. Втората дума, *kʷrom има следните застъпници: старобългарски *kъrmā -кърма, задна част на нещо, старогермански *xram-ō(n-), старобългарски hram - къща, дом, жилище, църковен храм; старобългарски kreml - кремъл, крепост, заимствано в по-късния писмен руски.

          Съгласно тази хипотеза, в основата на названията КАРВУНА и АРКОВНА стои праиндоевропейската семантична основа *k'arэk - "заградено, защитено място". Основание за подобна хипотеза можем да търсим в наличието на крепост на връх Арковна, както и в съзнанието при старите българи за стратегическия, силно защитен характер на централната за тях територия, съвпадаща с днешна Добруджа. На тази територия са се намирали техните основни селища, крепости и военни лагери, както и техните столици - крепостта при Никулицел, градовете Плиска и Преслав. От север Карвунската земя е заградена от река Дунав, от изток от Черно море и от юг от Стара планина. Освен това, според Анонимния български хронограф от XI-ти век, Аспарух е построил на река Дунав презид (вал, стена), това е вероятно днешния Аспарухов вал (според румънците Траянов вал) от Черна вода до Констанца.

        Още по-близо до *k'arэk стои топонимът КАРГУНА – неясно название на на най-стария квартал на Ямбол, на запад от река Тунджа. Опитите да се изведе названието Каргуна от ранната османотурско-арабска дума „карие” – село и от турската дума „калгун” - "неодялан", косвено „григорианец - арменец”, са неубедителни и недокументирани.

        Прави впечатление, че названията Арковна, Каргуна и Карвуна се отнасят до места, където е имало древни крепости и градове. Най-вероятно тези названия са много стари и етимологично могат да се свържат с древния праиндоевропейски корен на понятието "крепост, укрепление, заградено място" - *k'ark). Преди идването на Аспаруховите българи названието Карвуна не се споменава, а вместо него се използва гръко-римското Стохълмие. Освен това, Карвуна е местно название и не се среща по други български и съседни територии. На трето място смисълът на названието Карвуна като "централна, заградена, добре защитена земя" има значение единствено за прабългарите, но не и за византийците, римляните и праславяните, за които тази област е незначително, периферно късче земя. Не случайно повечето изследователи приемат това название като част от езика на прабългарите. 

 

 

 

Фиг. 2. В ляво - рисунка на капище и старобългарски рунен надпис от скална църква в Мурфатлар, Северна Добруджа. В дясно -  транскрипция на рунния надпис: "уарган" (варган, арган) - заградено, защитено място, храм.

 

        Ако приемем обаче Карвуна за прабългарско название, за което има убедителни доводи, то би трябвало да мислим същото и за останалите две названия - Арковна и Каргуна, понеже семантично, морфологично и даже хронологично те са подобни и свързани с първото. Има и още основания за това. В раннохристиянският скален манастир близо до Констанца и град Мурфатлар (Румънска Добруджа) са открити голям брой рисунки и надписи с прабългарски руни. На една от тях (фиг. 2) е нарисувано типично прабългарско езическо капище (двоен квадрат или двоен правоъгълник), каквито в Североизточна България са открити вече 9 на брой и които приличат на ирански зороастрийски светилища. Рисунката се пояснява от рунен надпис, разчетен от Петър Добрев като "уарган" - вероятно "храм", на осетински uаrdоn – храм [ПД-КК, стр. 46-48], в дигорски аrgъаuæn, иронски аrgъuаn – църква (Ж. Войников). Осетинското название аrgъuаn, или "аргъван" като вземем под внимание четенето на "у" като полугласната "w", буквално съвпада с българското Арковна и може също да означава "заградено, защитено място".      

        Прабългарската етимология на Каргуна (заградено място, крепост) може да се обоснове от следните исторически факти. Днес покрай Ямбол минава големият прабългарски граничен земният вал, построен от Омуртаг (най-вероятно) през 813-817 г. Валът е с дължина около 130 км от Дебелт до Симеоновград. Равномерно, на определи разстояния по неговата дължина, е имало стражеви кули и врати, чийто места днес се знаят [Л. Жеков. Еркесията. Туристическа карта. Община Тунджа – Ямбол, Изд. Геоплан и Картпроект, 2007]. Би трябвало вратата до Ямбол да е по-голяма, играеща роля да голям контролно-пропускателен пункт за минаващите пътници и търговци. Това трябва да е бил главният пропускателен пункт на границата между България и Византия и ключово място на важния път от Северна Европа към Константинопол, старият път Адрианополис - Кабиле - Одесос. Логично е да се очаква Каргуна да е прабългарското (Омуртагово) название на тази крепост, подобно на прабългарското название Варна, което също значи "крепост, град". Не е изключено и целият земен вал, който днес наричаме с турското название Еркесия (Yer kesi - земна насечка, бразда), да е носел прабългарското название Каргуна. Не трябва да се бърка прабългарското Каргуна (заградено, защитено място) с близката турска дума соргун - "ракита, върба за плетене на кошници", която е използвана за обозначаване на местности около реки и долове, обрасли с ракита.

        Прабългарското Карг(уна) - заграждение, крепост, застъпник на *k'arэk може да открием и в старото неясно название Кърки жаба на едно село близо до р. Дунав - област Монтана (днес с. Аспарухово). До това село минава прабългарски вал и е намерена плоча с прабългарски надпис, съдържащ шест руни. Обосновано е да приемем, че Кърки жаба е осъвременена форма на прабългарско название, което може хипотетично да се възстанови като КЪРКЕЗАВА. В тази дума основата КЪРК е форма на *k'arэk, към която са добавени два много продуктивни ирански суфикса - ЕЗ (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи: -ЕЗ и -АВА (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи: -АВ(АВА)). От тук заключаваме, че Къркезава може да означава "заграждение, ров, вал", което е напълно естествено, пред вид на прабългарския вал до селото. В съвременния български език преходът Къркезава >  "Кърки жаба" е напълно естествен.