КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

 13. ИНДО-ЕВРОПЕЙСКИ НАЗВАНИЯ НА КРЕПОСТИ И ГРАДОВЕ

 

 Иван Танев Иванов

 

 

        Древните индоевропейци са образували названията на укрепените си места (крепости, градове) по няколко начина.

 

        1. С помощта на праиндоевропейската основа *g(h)(e)rd(h) (“ограждам, заграждам”). Това са предимно населени места, разположени на равно ниско място, в равнина и оградени с висока ограда или стена. Например: хетски gurta- 'крепост', литовски gardas, cтаробългарски градъ 'крепост, град', чеш. hrad 'крепост, дворец'. От тази основа е образувана и праиндоевропейската дума *g(')hort- градина, оградено място: старогръцки khórto-s, старогермански *gard-an, латински hortus, старобългарски градъ, градина - градина, ограда. Има я и при келтите: ирландски gort, кимрийски garth, бретонски garz - градина, заградено място. От същата основа е образувана думата куртина (curtain wall – англ.) – крепостен зид, част от крепостната стена между две съседни кули или между кула и порта. Названието произлиза от латинските думи 'cortina  и curtian' означаващи "двор, затворено пространство, заградено от стени". Английското сourt "двор, заграден със стена" произлиза от латинските думи cortem и hortus, които също означават „площ, заградена със стени”.

 

       2. С помощта на праиндоевропейската семантична основа KR (KAR, GAR, KAL) - "заграждам, ограждам". От тази основа са образувани две изходни праидноевропейски думи *k'arэk - "оградено, защитено място" (звукът шва, shwa э = "ъ") и *kʷrom - "ограда, стобор, препятствие, твърдина".

        Първата дума *k'arэk има следните застъпници: германското *xaruga (*xarugo); латинското carcer и балтийското *čark-[s]-t-iā̃, старобългарското кръг, всички със значение "оградено, защитено място, крепост, замък". Подобно е и названието за "дворец" в тохарски В - kerciyi и при прабългарите – чертог (от тук идва северночерноморският топоним Керч). Староиранското kale - "крепост, селище, село" (по-късно заето в османо-турски и от там в български) е образувано от същата основа, но с типичния за иранците R-L преход. Сравни и фреското garrison - военна част, защищаваща крепост и garage - гараж, заградено място за кола. Вероятно от тук идват и староблг. покров и покрив, руското крыша.

        Втората дума, *kʷrom има следните застъпници: старобългарски *kъrmā - "кърма, задна част на кораб, сграда и др.", старогермански *xram-ō(n-), старобългарски hram - "къща, дом, жилище, църковен храм"; старобългарски kreml, kremen - "крепост, кремъл", заимствано в по-късния руски. Вероятно от тази основа е образувано названието Каргуна (старо селище до Ямбол, сега квартал на Ямбол), което може да прабългарското название на Омуртаговия защитен земен вал, минаващ през това място. От тук идва и названието хринг на укрепленията при аварите (които са най-вече ефталити, иначе казано източноирански хионити или хони). Аналогично на аварското хринг имаме в осетински gæræn"ограда, обградено място, обор" и в персийски kurang – "кръгово укрепление, бивак на ловци, обор за коне" и в кавказкия аварски goren – "обор, обградено място". Подобно е българското геран - "обграден с камъни кладенец", Жеруна (Жеравна) - "селище, обградено със стена", крина - "кръгъл дървен съд, мярка за обем с вместимост около 10 литра". Вероятно от тази дума се образува и много разпространеното старобългарско търн(ава) - крепост (сравни Велико Търново, Търнава - крепост до Дряново, град Трявна, Търнава - старото име на с. Търничене, средновековна крепост западно от Казанлък). В днешните славянски държави в Средна Европа са много разпространени топонимите от вида Tarnov, Trnovo, които могат да са производни на аварското хринг и старобългарското Търнава - крепост.

 

        3. Названия, образувани от праиндоевропейската основа *b(h)(e)rg(h) (“висок”). Това са населени места, замъци или крепости, построени на високо място, връх, скала. Наример: др.-инд. pur 'укрепление, крепост', гръц. Πολις 'град, укрепен град', лит. pilis 'замък, крепост', лат. pils 'замък, крепост', гот. baurgs 'кула, град', др.-в.-нем. burg 'крепост', староанглийското borough - 'град, градче', тракийското bria (beroe?) - 'град'. Названието на най-стария ирански град, Балх, има подобна фонетична структура, но не е построен на височина, а на равно място, в равнина. До него на един хълм е построена късна крепост, наречена Бала хисар - "висока крепост". Самият град Балх не може да означава "укрепление, построено на височина" от тук "град", защото не е построен на височина, а на равно място, върху обширна равнина. Смисълът на топонима Балх е друг - "светло, свещено място".  

 

        4. Названия, образувани от прилагателните “силен, твърд” (Шредер, 1913). Примери: лат. fortis 'силен, твърд', англ. fort – крепост, бълг. твърдина (сравни Твърдица, Твърдич), др.-инд. brmati 'укрепвам, усилвам', тох. В prakre 'твърд'.

 

 5. При индоевропейците е съществувала представата, основана на дихотомията „вътрешен-външен”, според която „вътрешен” значи „познат, приятелски”, а „външен” е равносилно на „непознат, враждебен”. Това се подчертава от образуването на думата за „врата” в много индоевропейски езици от ИЕ основа *wer – "затварям, пазя, закрилям, спасявам" (foris - латински; ueru – тоскански, врата - стблг). Тази основа даже е придобила преносното значение „защита, отбрана”: warjan – готски, weren – сторогорнонемски, werian - староанглийски, немски WehrОт тази основа са образувани и названията за "крепост, крепост" в много ие. езици: староанглийски buri, borough, шотландски burgh, в скандинавските езици borg, холандски burcht, burgh, bourg, санскрит pura, pur, авестийски Vāra, пехл. War – „ограда”, арменски *var – «ограждам» (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. М., 1965); тракийски para, bara (сравни Bessapara), bria (сравни Mesembria, Beroe), етруски spur, гръцки πολης. В осетински boru, bru, партянски bărag, съвр. персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени, на староиндийски varana - насип, дига, вал, в персийски bar-āward, пущунски baraкрепост, обградено място, burakвал, защитна стена, персийски burğ – кула, немски abwehr - "отбрана, защита".

        При прабългарите боритаркан таркан на град (титла на градоначалника на Бялград по времето на Борис (tarkan - управител, военноначалник), в чувашки boratarxan началник на крепост, от където се заключава, че прабългарското бор = град, крепост. Унгарското варош - град се приема за заимствано от прабългарското бор = град, крепост, сравни прабългарското предунгарско название Унг вар (оногурски град, дн. Ужгород). От него идва и българското Вароша – често срещано название на старите квартали в много стари български градове. Върху територията на Първото българско царство са съществували и до днес са останали няколко топонима с тази основа: град Варна (Кирил Влахов. Културно-езиково наследство в Североизточна България. В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум. Изд. на БАН. 1985 г. с. 198-205), град Варадин (Петроварадин - историческа крепост във Войводина, северна Сърбия, от праиндоевропейското "вардя, вардааа !"), град Арад (всъщност Варад) в Югозападна Румъния (регистриран в 1028 г. по време на боевете между местното българско население и нашествениците - унгарци). От тази основа идва и колоритното българско л.и. Варадин.