КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

 12. ИНДО-ИРАНСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА ПРАБЪЛГАРСКАТА ДУМА ЧИГОТ.

 

Според византийски източници прабългарската дума ЧИГОТ означава "меченосец". Така се е наричал един от великите боилади, член на Съвета на великите боили - правителството на България в предхристиянската епоха. На основата на хуно-тюркската доктрина за произхода на прабългарите, Йордан Андреев се опитва да представи ЧИГОТ като вариант на старотюркското jigit - "младеж, буен юнак". Нерде "младеж", нерде "велик боилад, член на правителство", ама нейсе.  Всъщност, ЧИГОТ може безпроблемно да се изведе на общоиндоиранска основа, като се разглоби по формулата ЧИГ + ОТ, където -ОТ е суфикс (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи: -ОТА), а ЧИГ е общоиндоиранска семантична основа със значение "нож". Подобна дума  - cheku - нож, е основна за съвременния език хинди-урду. От тази основа е образуван и къснобългарския турцизъм с персийски произход ЧЕКИЯ - малко, сгъваемо ножче. Нещо повече, точната титла на този велможа е БОИЛА-И-ЧИГОТ, която може да се разглежда като типичен пример за иранска изафетна конструкция със значение "меченосещ боил". Най-вероятно, това е министърът на войната, военния министър, този който е проверявал дали в мирно време бойните коне пасат по тучни ливади или някой хитряга ги използва за стопански цели. След проверката хитрягата обикновено е губел главата си.