КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

11. ЕТИМОЛОГИЯ НА НАЗВАНИЕТО БРОШ.

 

Бояджийският брош (Rubia tinctorum L.,), е тревисто многогодишно растение от семейство Брошови (Rubiaceae). Той е единственият разпространен в България представител на рода Брош (Rubia) и често е наричан само брошРастението е разпространено из храсталаци, край огради и в дворове, главно в южните и източните части на България. Корените му съдържат гликозида ализарин, който се използва в текстилната промишленост за оцветяване на тъканите в червено. Названието брош може да е свързано с червения цвят на багрилото, което от древността до наши дни се използва за оцветяване на тъканите по българските земи и в Стария свят. На санскрит се нарича manjishtha, английски madder, руски марена, полски marzana, сръбски броћ, немски färberröten, турски кökboya bitkisi. Названието rubia (брош) за всички езици от латинската група идва от латинското ruber - червен. Първоначалната форма на българското название може да е berod или berodish, където семантичната основа *rod е праиндоевропейска морфема със значение "червен". Срещала се е в езика на траките, от която е образуван оронима Родопа  = rod + opa = червена вода, като се има пред вид някои родопски реки (Чепеларска река) с червен цвят на водата. Суфиксът "be-" се среща в германските езици за образуване на глаголи от съществителни и прилагателни. От тук брош  - "ставам червен, почервенявам". Най-вероятно, названието е от езика на траките. Във всеки случай, то няма нищо общо с езика на праславяните, където отдавна липсва основата red - червен и суфиксът be.