КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

    

10. ВЪЗМОЖНО ЗНАЧЕНИЕ НА НАЗВАНИЕТО "КАПАНЦИ".

 

        Това е самоназвание на голямата, много консервативна и своебразна българска етнографска група, разположена в района западно от гр. Плиска до гр. Разград. Тази група се характеризира с много архаични особености в техните народни носии, диалект, музика, бит, обичаи и традиции. Смисълът и произходът на самоназванието “капанци” обаче са забравени, което се обяснява с неговия древен произход. Съществуват множество опити за неговото обяснение, които повече или по-малко представляват бездоказателствени и наивни хипотези: от турската дума “капан”, от титлата “жупан” на един раннобългарски княз, от названието на елемент от тяхната носия. Най-популярна и всъщност най-несериозна е хипотезата, че названието идва от една влашка дума, която значи “глупак, селяндур”. Идеята е, че така власите са наричали българите или част от българите. Българите са склонни да вярват на такива глупости, защото на тях постоянно им внушават, че “българин” значи “къръщисан мелез, който всичко разваля” съгласно господстващата хуно-тюркска хипотеза за техния произход.

        По-долу се представя друга хипотеза, обясняваща произхода на названието капанци със самоназванието на кушаните, народ родствен на прабългарите, малка част от който заедно с прабългарите и някои други източноирански народи (берсили, есегели, авари, възможно и савири) са населили ранна България заедно с протославяните. Това е възможно, защото прабългарите, както и другите сродни на тях етноси, влизащи в прабългарския масив са оставили множество топоними и хидроними на Балканите и по своя път към Балканите. Според проф. Р. Рашев големите прабългарски некрополи при град Девня са оставени от берсили. Вероятно от тези берсили е останало личното име Борис - барс, планински лъв, тотемът на берсилите, племенното название берзити (березити, варсаци) както и топонима Преслав (Берслав), сравни Плискав - Плискава, Абав - Абоба.  Есегелите и асите, другите големи компоненти на прабългарския масив са оставили много топоними в района северно от Дунав и Черно море (град Брашов, град Яш - проф. Тодор Балкански), а близките им роси са оставили десетки топоними и хидроними в района на Северното Причерноморие (проф. Риза Бариев). Възможно е (неславянското) българско племенно название севери и владетелско име Севар да произхождат от савирите. Названието Сугдея на един голям и древен град на Азовско море идва от етнонима на согдийците, близък до прабългарите народ, като се предполага, че първото население на града са били согди от Средна Азия. Известно е, че броят на топонимите, образувани на основата на българския етноним в пределите на първоначалното българско землище на Балканите са над 40. За Волжска България също е характерно образуване на топоними на основата на местни етноними: Болгар и Биляр от българите, Сувар от савирите, Ошел от есегелите и др. В "Царството на хоните - хионити, българи" на север от Кавказ, известно още като Берсилия, са известни градовете Беленджер (град на българите-берсили), Булгар-Балк, столицата Варачан и др.

       

 

    Фиг. 1. Кушански монети на Герай. Забележете, че владетелят е с изкуствена деформация на черепа и превръзка с ленена ивица, характерна и за прабългарите по времето на Борис - Михаил.

 

        Какво е било кушанското самоназвание? То е отбелязано върху кушанските монети от последните десетилетия пр. н. е. На фиг. 1 представена една такава монета на кушанския владетел Герай – Санаб с надпис на кушано-бактрийски език, изписан с гръцки букви. Герай (Херай) е един от първите кушански владетели с прозвище Санаб (санаб значи “отблъскващ врага”). Съществуват няколко близки версии за разчитане на надписа, представени от Е. В. Ртвелидзе (Э. Ртвеладзе. Цивилизации, государства, культуры Централной Азии. Изд. Униреситет мировой экономики и дипломатии и Центр изучения мира и межкультурного взаимопонимания. Ташкент, 2005. с. 78):

 

1)  TYРАNNOYNOTOC HРAOV ANTEIX KOPPANOY (“тиран на кушаните, побеждаващ врага”);

 

2)  TYРАNNOINOTOS HРAOV SANABOY  KOPPANOY (“тиранът Херай, санаб кушански”).

 

Ценното в тези надписи е, че разкриват самоназванието на кушаните - KOPPAN, копани. Звукът РР в KOPPAN е по-особен и се произнася в нещо средно между П и Ш, от тук "кушани, купани". На основа на горните исторически факти и на омонимията "капанци - копани" може да се изкаже хипотезата, че названието “капанци” идва от самоназванието KOPPAN на древните кушани. Това ще означава, че заедно с мнозинството оногундури - прабългари, дошли с Аспарух от Стара Голяма България през Онгъла и по-късно в Мизия и Влахия са дошли и малки групи берсили, есегели, савири и вероятно кушани. В това няма нищо чудно, просто такъв е бил етническия състав на Кубратова България съгласно данните на арабски и арменски източници от тези времена. С разпадането на Кубратова България, части от това смесено население, без да бъде филтрирано, предвождано от Аспар хрук - Еспор, се премества на запад и установява властта на рода Дуло върху нова територия - Онгъла и по-късно Дунавска България.