КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ 

 

 

 Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

1. Името на българския владетел Токту (766-767) има ясен кушано-бактрийски произход.

 

Името на българския владетел Токту (766-767) се смята за едно от малкото прабългарски имена с твърда тюркска етимология, поради това, че подобно име след около 530 години се появява и при монголо-татарите (хан Токту - Туктаис е наследник на Ногай и се бори срещу узурпатора Джека - Чака). Всъщност тук няма голяма логика - да се кръщава дядото на внука! Защото подобно име (Такто) се среща при родствените на прабългарите кушано-бактрийци около 650 години преди (!) то да се регистрира при прабългарите и 1180 г. преди (!) да се срешне при татарите. Името Такто е носил дядото на кушанския (отчасти тохарски) владетел Канишка. Канишка е управлявал 22 години Кушанското царство от около 110-115 г. В т.н. надпис  от  Рабатак (открит  в  1995 г.), написан на на кушанобактрийски  език, той  съобщава  за своите баща, дядо и прадядо, съответно Вима Кадфиз, Вима Так(то) и Куджала Кадфиз (Ртвеладзе Э. Цивилизации, государства, культуры Централной Азии. Изд. Униреситет мировой экономики и дипломатии и Центр изучения мира и межкультурного взаимопонимания. Ташкент, 2005, с. 82). Името Токту буквално съвпада с кушанското Такто (Так), като се вземе пред вид известният преход на неударено „а” в „о” в прабългарските думи до IX-ти век (примери Баян-Боян, багатур-бототур, багаин-богоин) и неясният гръцки запис на звука „о” или „у” с дифтонга ОУ. Например, името ОМОУРТАГ може да се чете Омортаг или Омуртаг, но по-правилно е да се чете Омортаг (Омор - таг, Омор възкачил се в годината на коня), защото подобно българско лично име Умор (Омор ?) съществува. Така че, Токту може да е всъщност Такто - царствено име от Тохаристан, а не от Татарстан. Тъй като частичката "-то" в името Такто е непостоянна, то името Такто се е употрябавало в две форми: Такто и Так. Формата Так съвпада с друго едно прабългарско лично име - Ток (Цок), един от тримата боляри - регенти Докум, Цок и Диценг, временно поели властта след внезапната смърт на Крум. Прабългарското име Ток съвпада с аланското име Τοκού (Ток), отбелязано в надпис от Боспор, а в надпис от Керч (2 в.) е записано друго подобно аланско име Τόκωνος (Токон) [П. Голийски. Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х в.). С. 2006 г., изд.”Тангра-Танакра”, с. 213].

В заключение, в светлината на горните данни, аланският и кушано-бактрийския произход на "най-тюркското" прабългарско лично име Ток (Токто) трудно може да се оспорва.