ОРТОГРАФИЧНА АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ГЛАГОЛИЧЕСКИТЕ БУКВИ

 

  И САРМАТСКИТЕ РУНИ, ПО МАТЕРИАЛИ ОТ МОГИЛАТА РОШАВА

 

 ДРАГАНА,  МЕСТНОСТТА ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКО  

 

Иван Танев Иванов, Мариана Минкова. Известия на музеите от Югоизточна България", Бургас, (гл. ред. проф. дин Иван Карайотов), 2006 год. стр. 48 -59

 

Статията е цитирана от Рашев, Рашо. Лабиринтът като символ през ранното средновековие в България и съседните страни. Археология, кн. 1-4, год. XLVII. 2006, с. 65-77

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

РЕЗЮМЕ. Авторите разглеждат знаците върху  въоръжението на сарматски войн, погребан в могилния некропол II—III век при Чаталка, Старозагорско (Буюклиев, Хр. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг. Разкопки и проучвания. Археологически институт с музей към БАН. Кн. XVI. 1986. София). Към сарматски тип меч е закрепена кръгла златна пластина с релефни символни знаци - сарматски руни. Руни от същия вид има и в двете бронзови апликации, прикрепени към ножницата на меча. Подобни сарматски руни се откриват в голямо количество по Северното Причерноморие. В настоящия доклад авторите правят ортографична аналогия между сарматските руни и преобладаващата част от буквите от глаголицата, въведена от Кирил и Методий като писменост през средата на IX-ти век.

Ключови думи: могилата Рошава Драгана; сарматски рунни знаци; глаголически букви.

 

ВЪВЕДЕНИЕ. След почти светкавичното отхвърляне на хипотезата на Шафарик постулираща, че кирилицата предхожда глаголицата, както сред специалистите, така и постепенно сред широката общественост вече е утвърдено мнението, че свети Кирил Философ създава писмеността глаголица [Георгиев Е. Кирил и Методий. Истината за създателите на българската и славянската писменост. София. 1969. 366 стр.]. Поради голямото своеобразие на повечето глаголически букви, все още не е решен въпросът от какъв първоначален образец или модел те са конструирани. 

В началото изследователите приемат, че глаголицата представлява преработка на други писмени системи. Гануш извежда глаголическите букви от нордическите германски руни [Hanus Ignaz J., dr., ordentlich. Mitglied und Bibliotheker der K. bohm. Gesellschaft der Wissenschaft in Prag. Zur slavischen Runenfrage mit besonderer Rucksicht auf die obotritischen Runen-Alterthumer so wie auf die Glagoliza und Kyrilica. Als ein Beitrag zur comparativen germanisch-slavischen Archaologiie, entworfen von... // Archiv fur Kunde Osterreichischer Geschichits-Quellen. Wien, 1857, XVIII Bd., S. 1-114]. Според Гейтлер [Geitler L. Die albanischen und slavischen Schriften. Wien, 1883] те са производни на букви от албанската (източнокавказка) писменост, докато Григорович [Григорович В. Обозрения славянских литератур. Воронеж, 1880, с. 29] посочва възможен арабски произход. Тейлор [Taylor Isaak, dr. Ueber den Ursprung des glagolischen Alphabets. // Archiv fur slavische Philologie, V Bd., 1880, II Teil, S. 191-192] и Ягич [Ягич И. В., "Четыре критико-палеографические статьи" (СПб., 1884); Ягич И. В. Вопрос о рунах у славян // Энциклопедия славянской филологии, вып. 3. Графика у славян. СПб, 1911, с. 26; "Glagolitica. Würdigung neuentdeckter Frag mente" (Denkschriften d. Kk. Ak Der Wissenschaften in Wien, XXXVIII, 1890)] извеждат глаголицата не от унициалния, а от минускулния (курсивния) шрифт на гръцката азбука от VIII-ми и IX-ти в. Миллер [Миллер Вс. К вопросу о славянской азбуке //Журнал Министерства народного просвещения, 1884, № 3] счита, че първообраз на добавъчните негръцки букви в глаголицата може да бъде сасанидската (зендска) азбука. Някои съвременни български автори търсят връзка между глаголицата с древното сричково писмо от Индия брахми [Димитрова Е., Д. И. Димитров. Идентификация на българската руническа писменост и на глаголицата в индоевропейския ареал. Авитохол. Исторически сборник. Том I, София, 2005, стр. 152-163; също сп. Ави-Тохол, кн. 3/1995 г.].

Никоя от изброените хипотези не може да обясни различието между формата на повечето глаголически букви и знаците от другите писмености, включително и гръцката. С най-голяма сила това се отнася за крайните носови фонеми. Още по-трудно е да се проследи фонетично съответствие с евентуални модели от други писмености. Въпреки това, в  официалните исторически издания на БАН е изказано мнението, основано на неприетата хипотеза на Тейлор и Ягич, че “глаголицата е създадена от Кирил философ на основата на гръцкото минускулно (курсивно) писмо чрез неговото усъвършенстване и пригаждане към фонетиката на езика на българските славяни” [История на България. Том II. Първа българска държава. Издателство на БАН. София. 1981. Стр. 245]. При невъзможността да се посочи основен модел, много изследователи стигат до извода, че като цяло глаголицата е плод на творческото въображение и личната креативност на своя създател.

Фиг. 1. Сарматски рунни знаци от Северното Причерноморие.

 

1. Знак върху стена на култова сграда в древния град Неапол Скифски (Высотская 1989: 82).

2. Знак на името на боспорския владетел Тиберий Эвпатор  (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 5: 1-13).   

     Долният символ на тази рисунка, тризъбецът е герб на Боспорското царство (Драчук 1975: 63).

3. Знак на името на боспорския владетел Савромат II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 19-20).

4. Знак на името на боспорския владетел Рескупор II (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 22-29).

5. Знак на името на боспорския владетел Рескупора III  (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 21; таблица XIV, рис. 6: 1).

6. Знак на името на боспорския владетел Рескупора VI (Драчук 1975: 61, таблица III: 103).

7. Знак на името на боспорския владетел Реметалка (Драчук 1975: 61, таблица XIII, рис. 1: 11-13; таблица XIV, рис. 7: 1-4). 

8. Два варианта на знака на името на боспорския владетел Тоторса (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 9: 1-4).

9. Знак на името на боспорската владетелка Динамии (Драчук 1975: 61, таблица XIV, рис. 4: 1).

10. Знак на името на боспорския владетел Ининфимая (Драчук 1975: 61, табл. XIV, рис. 8: 1-8).

11. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. III: 101).

12. Знак на името на боспорския владетел Аспурга (Драчук 1975: 61, табл. IV: 185).

13. Знак, записан заедно със знаците на сарматски владетели (Драчук 1975: 76, табл. XV, рис. 4: 1).

14. Сарматски рунен знак върху сарматско бронзово огледало (Драчук 1975: 151, табл. XXXI, рис. 3: 3).

15. Знак върху скитска статуя (Дашевская 1991: 98, таблица 42, рис. 8).

16. Символ върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV).

Доста отдавна чехът Антон [Anton. Erste Linien eines Versuchs uber die alten Slaven. Leipzig, 1789] допуска, че още в V век е съществувала някаква пред-глаголическа рунническа писменост сред славяните, която в резултат на естествено развитие е преминала в глаголицата. В тази хипотеза авторството на Кирил над глаголицата се отрича. В миналото и днес това предположение е възприето от много руски изследователи, но независимо от това никакви документални свидетелства за тази славянска “протоглаголица Х” все още не са намерени. Най-сериозен защитник на тази хипотеза е Н. А. Константинов [Н. А. Константинов. Скифо-сарматские знаки на памятниках Причерноморья.—«Крым» (Симферополь), 1951, № 7; Н. А. Константинов. История русской азбуки.— «Знание — сила», 1953, № 1; Н. А. Константинов. О начале русской письменности.— «Нева», 1957, № 7; Н. А. Константинов. Черноморские загадочные знаки и глаголица.— «Уч. зап. Ленинградск. ун-та по историч. наукам», 1957, вып. 23], който приема, че т.н. “славянска предглаголическа писменост” е възникнала на основата на руните, използвани от скито-сарматските племена в района на Северното Причерноморие от времето II –ри век пр. н. е. –IV-ти век (Фиг. 1-4). Днес е почти доказано разбирането, че тези руни имат смисъл на родови или лични (в това число и царски) знаци на скито-сарматските племена [Э. И. Соломоник. Сарматские знаки северного Причерноморья. Киев, 1959].

 

                                                                                      Фиг. 2. Сарматски рунни знаци от указаните по-долу източници.

 17. Знаци върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV).

18. Знаци върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV). 

19. Знаци върху сарматска плоча от град Керч (Драчук 1975: 152, таблица XXXV). 

20. Сарматски знаци, изобразени на стената на пещерата Ак-кая I (Драчук 1971: 31, рис. 9).

21. Сарматски знаци, изобразени на стената на пещерата Ак-кая I (Драчук 1971: 31

22. Знак върху парче от съд, намерен на Малката земя близо до Новоросийск (Краснодарски край, Русия) (Онайко 1970: 75, рис. 30).

 

На река Дон, сред остатъците от Маятското  и Цимлянското градища (VIII-IX век), върху строителни елементи са открити знаци, копирани от художника В. Струков още през 1897 г. и описани подробно от Артамонов [М.И. Артамонов. Средневековые поселения на Нижнем Дону. Л. 1935. стр. 90. Н.Е. Макаренко. "Археологические исследования 1907-09 годов". // Известия Археологической комиссии. вып. 43. СПб., 1911, стр. 21]. Първоначално те са приписани на аланите или хазарите и са оприличени като подобни на арамейските букви [Спицин А. А. 1908]. Поради сходството на много от тези знаци с букви от глаголицата, Спицин е изказал хипотезата, че в основата на глаголицата стоят именно тези знаци.  Подобни знаци са открити по-късно и в град Саркел (Фиг. 5) и по съдове намерени в Нади-Сент-Миклош, което дава основание на Б.А. Рыбаков в 1949 год да подкрепи тази хипотеза. Тази гледна точка се поддържа и от Бартолд [Бартольд В. В. О письменности хазар// Культура и письменность Востока, кн. IV. Баку, 1929, с. 17 ]. Някои от знаците от Саркел (Фиг. 5) са еднакви или подобни на скито-сарматски знаци (Фиг. 1-4).

 

Фиг.  3. Сарматски рунни знаци (№ 23 – 26) върху плоча от град Керч (древния Пантикапей, столица на Боспорското царство), Крим, Украйна [Драчук 1975: таблица XXXV].

 

В последните години беше установено, че тези салтово-маяцки рунни знаци са ползвани от много северокавказки народи - алани, касоги, хазари, както и от древните българи по Северното Причерноморие. Малко по-късно беше установено, че практически същата система от рунни знаци се среща, при това в много по-голямо количество и по сгради, паметни плочи, оръжие, битови изделия и др. открити в основните центрове на българската държава – Плиска, Мадара, Преслав и навсякъде където са живели прабългари [Л. Дончева-Петкова. Знаци върху средновековни археологически паметници (VII – X-ти век). София, Изд. на БАН. 1980]. Изследванията на руски [Турчанинов Г.Ф. О языке надписей на камнях Маяцкого городища и флягах Новочеркасского музея // Советская археология, 1964, №1; Г. Ф. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г.] и български [П. Добрев. Да изтръгнеш слово от камъка. Издателство Галик. София. 2002] автори позволяват да се заключи, че тези българо-алански рунни знаци са букви с добре установена фонетична стойност.

Отделни автори посочват връзката между голям брой глаголически букви и отделни рунни знаци от салтово-маяцките рунически надписи [Г. Ф. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, Л., 1971 г., с. 84]. От своя страна, Алтхайм […] обосновава мнението, че салтово-маяцките знаци са създадени от ранните българи около III-IV в. в Кавказ, а Турчанинов посочва арамейското писмо като вероятен прототип на тези знаци. Въпреки частичното ортографско сходство между тези българо-алански руни и раннотюрските руни от Южен Сибир (VII-VIII-ми век), дължащо се на общия начален прототип - арамейската азбука, фонетичното подобие между тях е близко до нула.

   

Фиг.  4. Сарматски рунни знаци върху мраморни скулптури на лъвове от град Олвия, Украйна. 27 - Лъв № 1 (Драчук 1975: таблица XLV), 28-30 – Лъв № 2 (Драчук 1975: таблица L).

Знаци подобни на скито-сарматските, но от значително по-късен период (XII–ти век и по-рано) са начертани на плоча на саркофаг, намерен в град Василев, област Буковина, Украйна [Тимощук Б.О. Давноруська Буковина. К., 1982, с. 151] (Фиг. 6). В саркофага има християнско погребение със силно изразени дохристиянски елементи. Сред знаците присъства геометричният знак “вавилон”, който често се среща и в по-ранните знаци от Саркел (Фиг. 5) и Плиска. Други знаци са кръг с вписан кръст, както и четири фигури, обозначавани като “знаци на Рюриковичите”- великите Киевски князе. Те представляват двузъбци с израстъци надолу. При първия от тях израстъкът има формата на отсечка, при другия израстъкът е раздвоен, при третия раздвоението е с напречна черта. Това е в стила на подобните родови “знаци на Рюриковичите”, които при прехода от баща към син се изменяли и усложнявали [Янин В.Л. Княжеские знаки Суздальских Рюриковичей // Краткие сообщения института материальной культуры. Вып. 62, 1956, с. 12].

В тракийски некрополен комплекс при с. Чаталка, Старозагорски окръг е открит гроб от средата на II-ри век, съдържащ пълно бойно въоръжение на сарматски конен войн [Буюклиев, Хр. Тракийският могилен некропол. Разкопки и проучвания. Археологически институт с музей към БАН.  Кн. XVI. 1986. София; Буюклиев, Х., 1995. К вопросу о фракийско-сарматских отношениях в I - начале II века н.э. Российская археология, N 1: 37-46]. Към сарматски тип меч и неговата ножница са закрепени апликации с голям брой релефни символни знаци - сарматски руни (Фиг. 7). В сравнение с тях, сарматски рунни знаци по Северното Причерноморие  (Фиг. 1-4) са в значително по-фрагментирано и неподредено състояние.

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ. Рунните знаци от могилата Рошава Драгана съдържат ортографични елементи, подобни на тези на глаголицата. Настоящата работа има за цел да се използват за пръв път тези елементи за да се намерят нови по-подходящи модели за някои глаголически букви, по-специално на крайните носовки. За тази цел се използват и новоустановените фонетични стойности на българо-аланските рунни знаци. 

 

 

Фиг.  5.  Прабългарски рунически знаци от строителни елементи в град Саркел.

 

 

АНАЛИЗ, ИЗВОДИ И ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ.  Скито-сарматските знаци, показани на Фиг. 1-4 са най-често разположени поединично, или групирани по два или по три елемента, които много често са съединени помежду си с отсечки. Този специфичен ортографски похват на групиране и съединяване е най-добре изразен при знаците от м. Рошава Драгана (фиг. 7), където знаците са групирани в тройки, свързани с отсечки. Тук е проявен култът към числото три, характерен за митологията на древните индоевропейски народи. В много случаи този култ се изразява чрез символите трилистник, триквестър и др. подобни, характерни за много кавказки и северноирански народи, включително скито-сарматите (фиг. 1, поз. 6 и 12; Фиг. 2, поз. 21). При знаците от м. Рошава Драгана (Фиг. 7), средният елемент в тези тройни знаци е винаги кръгът, който сам по себе си е символ на Слънцето – върховният бог на причерноморските сармати (Фиг. 2, поз. 18, 19; Фиг. 3, поз. 24) и много кавказки народи. Знаците от м. Рошава Драгана (Фиг. 7 в ляво) са подредени във формата на кръг, което също е един израз на възхвала на бога Слънце.

                        Ако се съди по дължината на съединителните отсечки в тройните символи от м. Рошава Драгана (Фиг. 7), надписът започва от там, където те са най-дълги и е писан в посока на тяхното скъсяване – по посока на часовата стрелка. Това отговаря на писане и четене от ляво на дясно. На края на надписа, в последната тройна композиция, съединителните отсечки даже са изпуснати поради липса на място. Това е индикация, че съединителните отсечки имат спомагателна роля и че смисълът се носи от елементите които те съединяват, т.е., кръгът, триъгълникът, дъгите, полуокръжностите и др. подобни. Подобни съединителни отсечки са типични за някои букви от глаголицата (табл.1, поз. 31-33) и кирилицата (                   ), но отсъстват при известните писмени системи от района на Югоизточна Европа и близките области, от които потенциално глаголицата може да бъде повлияна: гръцка, латинска, кавказките писмености, еврейска и арамейска, коптска, етруска и др. Наличието на този общ ортографски елемент при скито-сарматските рунни знаци и при глаголицата е важно указание за възможна връзка между тях.     

 

Фиг.  6.  Рунни знаци върху капака на саркофаг от XII-ти век, град Василев, област Буковина, Украйна.

 

При много скито-сарматски рунни знаци, съчетанието “кръг + съединителна отсечка” е прикрепено само към един семантичен елемент (Фиг. 1, поз. 16; Фиг. 2, поз. 20; Фиг. 3, поз. 23, фиг. 4, поз. 27 и 28), понякога към два (Фиг. 1, поз. 3-5 и 8; Фиг. 3, поз. 23; Фиг. 7, в ляво), а при м. Рошава Драгана даже към три (Фиг. 7 в дясно долу). Това показва, че съчетанието “кръг + отсечка” вероятно не носи семантичен смисъл. Най-вероятно, то има магически и защитен смисъл пред вид на неговата соларна обвързаност. Такова съчетание отсъства в изброените по-горе писмени системи, но е налице при много глаголически букви (табл.1 – буквите с № 3-5,7, 8, 10-12, 14, 15, 17,18, 20, 22, 25-29, 31-33, 35-39). Този втори факт също демонстрира връзка между глаголическата азбука и скито-сарматските рунни знаци. При някои скито-сарматски знаци с изяснена функция на родови знаци, указаната “магическа” функция на кръга е поета от герба на Боспорското царство (Фиг. 1, поз. 2, 3, 4, 7).

   Фиг.  7. В дясно: кръгов рунен надпис от I-II век върху дръжката на сарматски меч от могилата “Рошава Драгана” [Буюклиев, Х., 1995. К вопросу о фракийско- сарматских отношениях в I - начале II века н.э. Российская археология, N 1: 37-46]. Предположително, вертикалната стрелка указва началото, хоризонталната края на надписа.  В ляво горе, хоризонтално изписване на същите рунните знаци. В ляво долу, подобни знаци върху бронзовите апликации на ножницата на същия меч.

             

        На трето място, съществува плътно покритие между отделни композиции от скито-сарматски руни и някои глаголически букви. Става дума за най-сложно устроените букви (табл. 1, № 35-39), отговарящи на носовите дифтонги в края на глаголицата, за които практически никоя досегашна теория не дава обяснение. Както се вижда от табл. 1, някои от скито-сарматските знаци от могилата Рошава Драгана изцяло, или почти изцяло съвпадат с тези най-сложно устроени глаголически букви. Такива букви не се срещат в изброения по-горе кръг от азбуки, от които потенциално те биха могли да бъдат заимствани. Това съвпадение е убедително свидетелство, че създателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни елементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване чрез съединителни отсечки.  

 

Таблица №1. Ортографично или фонетично съответствие на глаголически букви с букви или рунни знаци от други писмени системи.

 

   №

Глаголическа буква

Название и фонетична стойност в ( ....   )

Предполагаем прототип на буквения знак

Предполагаем произход и фонетична стойност на прототипа в (.....)

1

          

             Азъ     (А)

                   

Предхристиянски знак "троебожие", възприет в християнската религия като символ на тройното проявление на християнския бог: бог-отец, бог-син и свети дух.

 

2

  

Боуки    (Б)

 

                

Йероглиф “ба” в древнокитайската писменост. (Б)

 

3

    

         Веди    ( В)

             

Скито-сарматски знак – фиг. 7,  фиг.  4 (28), фиг.  1 (3).  (?).

4

    

        Глаголи   (Г)

            

1.       Прабългарски рунен знак (Г).

2. Гръцки ръкописен знак “гама” (Г).

5

      

           Добро   (Д)

           

Скито-сарматски знак – фиг. 7.  Може да се получи чрез инверсия на скито-сарматския знак от поз. 4. (?).

6

      

                 Ест (Е)

            

Скито-сарматски знак – фиг.  7, фиг. 1 (10, 14), фиг. 2 (19), фиг. 3 (23, 26).

 

7

     

Живете (Ж)

 

          

Прабългарски рунен знак (Ж).

 

 

8

     

      Зяло (Дз)

          

Скито-сарматски знак– фиг. 7. (?)

 

 

9

     

Земля (З)

 

                       ?

                 ?

10

     

Иже (И)

 

                       ?

                     ?

11

      

- (И)

 

             

1.       Скито-сарматски знак от фиг. 7.

 

            

2.  Скито-сарматски знак от  фиг. 3 (25, 26).

12

    

-(Х гърлено)

 

                  ?

             ?

13

    

Како (К)

 

             

Буква “К” от староеврейската писменост (К)

 

           

Прабългарски рунен знак (К)

           

Скито-сарматски знак –фиг. 2 (20) . (?)

14

   

Люди (Л)

 

          

Прабългарски рунен знак. (Л)

 

15

   

Мислите (М)

 

             ?

         ?

16

     

Наш (Н)

 

         

1. Прабългарски рунен знак.  (Н)

 

 

           

2. Авестийски знак “ня” (Н)

 

 

17

       

 

Он (О)

 

             

Скито-сарматски знак – фиг. 7, фиг. 1 (10, 14), фиг. 2 (19), фиг. 3 (23, 26). (?)

 

18

        

 

Покой (П)

 

                

1.       Прабългарски рунен знак (П)  

                  

2. Гръцка западна азбука (П)

19

       

  Ръци (Р)

 

                

Прабългарски рунен знак (Р)

20

     

Слово (С)

               

Скито-сарматски знак от фиг. 1. 

 

 

     

                  

Скито-сарматски знак от  фиг. 3 (25, 26). 

21

     

Твърдо (Т)

                  

1.       Староеврейски знак за “Т”.

 

     

                  

2. Знакът ТАУ от гръцката архаична азбука. (Т)

22

     

             Ук (У)

               

Скито-сарматски знак – фиг. 7, фиг. 1 (10, 14), фиг. 2 (19), фиг. 3 (23, 26).

23

    

   Фрът (Ф)

 

                 

1. Прабългарски рунен знак (Ф)

 
     

                 

2. Гръцка класическа азбука, знак “фи”. (Ф)

 

24

    

- английско (th)

 

                       ?

         ?

25

    

    Хяр (Х)

 

                  

Скито-сарматски знак – фиг. 7, фиг. 3 (23). (?)

26

    

       От (О)

 

                     

1. Скито-сарматски знак – Фиг. 7, фиг. 1 (3, 4, 8, 16), фиг. 2 (20), фиг. 3 (23), фиг. 4 (27, 28). (?)

 
     

                         

2. Старогръцки знак О микрон (кратко О). (О)

 

 

27

  

Ща (Щ)

             

Прабългарски рунен знак (Щ)

28

    

Ци (Ц)

 

            

Скито-сарматски знак – фиг. 7, фиг. 4 (28). (?)

 

29

     

Чръв (Ч)

 

               

Прабългарски рунен знак (Т)

 

30

    

         Ша (Ш)

            

Прабългарски рунен знак (Ш), идентичен със староеврейския, арамейския и финикийския знак за “Ш” и китайския йероглиф “шан”

 

31

       

 

 Ер голям (Ъ)

           

Прабългарски рунен знак (Е дълго)

 

 

32

    

 

  (Ън носово)

      

Комбинация от скито-сарматски знаци – Фиг. 7.

 

 

33

     

  (Ъй)

         

Комбинация от скито-сарматски знаци от –фиг. 7

34

      

  (Ю)

    ?

        ?

35

       

 

(Ен носово)

      

Скито-сарматски знак – фиг. 7, фиг. 3 (23, 28).

 

 

36

    

 

(Он носово)

 

     

Композиция от скито-сарматски знаци показана на фиг. 7.

 

 

37

   

 

(Йен носово)

        

 Композиция от скито-сарматски знаци показана на фиг. 7.

38

    

 

(Йон носово)

        

Композиция от скито-сарматски знаци показана на фиг. 7.

 

 

 

39

     

 

Ижица (И)

            

 

Композиция от скито-сарматски знаци показана на фиг. 7.

 

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. В основата на повечето глаголически букви (табл. 1, № 8, 10, 11, 20,21,23,25, 26, 27, 31, 32,33, 35-39) са положени три главни елемента: кръг, триъгълник и съединителна черта. В други (фиг. 1, № 3, 4, 5, 7, 14, 15, 18) основният елемент кръг е използван за орнаментация на глаголическите знаци. Същите елементи кръг, триъгълник и съединителна черта, комбинирани по начин, сходен на този в глаголицата се срещат с висока честота и в скито-сарматските рунни знаци (Фиг. 1-4), особено в знаците от м. Рошава Драгана (Фиг. 7 ). Особено характерен е идентичният начин на използване на съединителната черта при скито-сарматските руни и в начертанието на повечето глаголически букви. Съединителната черта, като основен елемент се среща и в някои букви от кирилицата. Крайните глаголически букви, отговарящи на носови дифтонги (табл. 1, № 35-39) се изписват по начин, съвпадащ с отделни композиции от скито-сарматски руни от могилата Рошава Драгана (фиг. 7). Тези факти указват, че създателите на глаголицата са познавали скито-сарматската система от рунни знаци и са ползвали отделни елементи (кръгове, триъгълници), цели композиции от знаци, а така също и самия ортографски принцип на свързване на тези елементи чрез съединителни отсечки.  

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

 Высотская, Т.Н., 1989. Скифские городища. Симферополь: Таврия.

Драчук, В.С., 1971. Шаг в неведомое. Симферополь: Крым.

Драчук, В.С., 1975. Системы знаков Северного Причерноморья (Тамгообразные знаки северопонтийской периферии античного мира первых веков нашей эры). Киев: Наукова думка.

 

ЗА ДРУГИ СТАТИИ :  http://protobulgarians.com